| |||
|
|
МОЯТА ГЕТСИМАНИЯ
от Антоанета Кирилова Сигурно голяма част от Божиите хора са открили една голяма истина за християнския си живот: ИСТИНАТА СЕ РАЖДА В БОЛКАТА, А СВОБОДАТА – НА КРЪСТА. Но преди това е моментът в Гетсиманската градина, където потта ни трябва да се превърне в големи капки кръв. И ако искаме да бъдем като нашия Бог, това няма да ни се размине, защото е писано: „Чашата, която Аз пия, ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите.” И аз никога нямаше да разбера, колко трудно е било на Исус в онзи момент преди разпъването, ако Бог не ме беше завел там, в моята Гетсиманска градина. Боже, колко боли и колко самотно е в Гестимания! Знаеш ли, всеки път, когато поискаме от Бог да ни очисти или освободи, когато пожелаем Неговата намеса в нашия живот – с цел да ни промени, Той ни хваща за ръката и започва да ни води по пътеката към Гетсиманската градина. Така започва пътят до кръста. И почти никога не знаем какво ни очаква и какви истини ще ни открие Бог. Това си е Негов метод – да ни открива пътя малко по малко, за да издържим до край. Тръгнем ли по пътеката за Гетсиманската градина, един след друг започват да се редят проблеми, трудности, болка. Изпадаме в трудни моменти, на които едва удържаме и така започваме да се спъваме, да падаме, да се цапаме. По пътя попадаме ту в капан, ту в дълбок ров или пък в блато от мръсна кал. Ставаме дотолкова мръсни, че сами не можем да се познаем. На яве излизат чувства, помисли и реакции, които никога не сме предполагали, че имаме в сърцето си. И тогава извиквам: „Господи, аз исках да ме промениш, да ми дадеш чисто сърце, а Ти защо допускаш това в живота ми? Аз просто исках да бъда като Твоя Син Исус, а виж колко мръсна и безпомощна станах. По нищо не личи, че съм Твоя дъщеря!” А Той с любов ми отговаря: „Как ще станеш Моя дъщеря, ако не ти покажа в какво не си такава? Как да направя сърцето ти чисто, ако не ти покажа колко мръсно е то? Как да те освободя, ако не ти покажа в какво си вързана? А истината, скъпо Ми дете, истината можеш да я видиш само, когато ти покажа лъжата. Затова допускам да те боли, да бъдеш отхвърлена, безпомощна, с излъгани очаквания, самотна. За да се откажеш от всичко твое и да пожелаеш всичко Мое.” Така ранени, уморени, безпомощни, останали сами със собственото ни „аз” вече сме в Гетсиманската градина с първите капки пот по нашето чело. Но Бог ни прошепва: „Това е само началото на края. Твоята пот трябва да се превърне в капки кръв.” Но, Господи, аз повече не мога, не мога да издържа още от себе си и света. Боже, помогни ми, дай ми сила. А Бог ми казва: „Не ти е нужна сила, поискай смирение – то е силата.” СМИРЕНИЕ?! За какво ми е нужно смирение?! „За да се откажеш от себе си и от всичките ти желания, очаквания и цели. За да се откажеш от собствения си живот и да приемеш Моя.” Последва тишина – такава, като в Гетсиманската градина... Познах ИСТИНАТА. Сега трябва да съм СВОБОДНА. Вече знам, Татко. Виждам кръста. И потта ми стана като големи капки кръв... Сандански, 29.09.2006 г. |
| Пиши на Антоанета! |
| Други свидетелства и откровения |
| Страницата на Антоанета Кирилова |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство |
Сайт создан в системе uCoz