| |||
|
|
Едно дълбоко и ценно свидетелство за практичните неща в нашия живот като християни
Виж този стих в Разширената Библия: „Но обичайте враговете си, бъдете благи и им правете добрини (услуги, така, че те да се облагодетелстват от тях), давайте им назаем (оказвайте помощ), без да очаквате и да се надявате за нещо в замяна, без да считате нещо за загуба или да се отчайвате от някого; и тогава вашата награда (отплата) ще бъде велика (богата, силна, интензивна и изобилна)и вие ще се наречете синове на Всевишния, защото Той е благ, великодушен, щедър и добър към неблагодарните, нечестивите и егоистите.“ /Лука 6:35/. И с още един пасаж искам да допълня: „Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят, благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.“ /Лука 6:27-28/. Много по-лесно е да се наскърбиш, отстраниш от този човек и да направиш всичко възможно да не го виждаш (или поне не много често). Как постъпваме ние на практика в живота си – аз, ти? Ето и една история във връзка с горните стихове, разказана от една жена (вече на доста години – както физически, така и в Господа): В продължение на дълги години баща ми ме е малтретирал сексуално и неговите порочни дела нараниха душата ми и ме оставиха наранена и неспособна да функционирам нормално, докато Исус не ме изцели. Преодоляването и способността да му простя всичко, което ми беше сторил, беше дълъг процес.Първоначално взех решение да не го мразя повече, защото Бог ми помогна да осъзная, че не е възможно едновременно да обичам Него, а да мразя земния си баща. Помолих Бог да ми помогне и Той отне омразата от сърцето ми... След като се омъжих и имах свой дом, семейството ми ни посещаваше в краен случай - само, ако се налагаше. По-късно родителите ми се преместиха в друг град, на около 300 км от нас и аз бях много щастлива, защото това означаваше, че ще ги виждам още по-рядко...Бях успяла някак да простя на баща си през тези години, но не напълно. Колкото повече остаряваха родителите ми, толкова повече здравето им се влошаваше, а парите им намаляваха. И тогава Бог започна да ми говори да им помогна да се преместят отново в нашия град, за да се грижа за тях, докато починат. Това означаваше да им купя къща, мебели, кола, да намеря някой, който да почиства къщата, да им пазарува и да поддържа дома им. Първоначално си помислих, че това е идея от дявола, който се опитва да ме тормози, но в крайна сметка осъзнах, че е Божията воля и мога откровено да кажа, че за мен това беше най-трудното нещо, което някога съм правила през живота си. На първо място, парите, които аз и моят съпруг бяхме спестили, не бяха много и настаняването на родителите ми в приличен дом щеше да отнеме всичките ни спестявания. Освен това, изобщо не смятах, че те заслужават помощта ми, тъй като никога нищо не бяха направили, за да ми помогнат, освен да ме малтретират и да ме изоставят. Когато говорихме със съпруга ми и се молихме, аз осъзнавах все повече, че това, което Бог искаше от мене сега, не само е най-трудното, но и най-силното решение, което някога съм правила. Четях всеки стих, който откривах в Словото за любовта към враговете ни и как да бъдем добри с тях. Но стихът в лука 6:35 ми въздейства много силно. Този стих казва, че не бива да считаме нещо за загуба и да не се отчайвме от никого. Лука казва също (6:28) да се молим и да просим благословения за тези, които ни насилват или злоупотребяват с нас. Това изглежда толкова несправедливо, но съм разбрала, че когато прощаваме, правим услуга на себе си. Когато прощавам, аз се освобождавам от всичките последствия от сторените ми злини и тогава Бог се справя с цялата ситуация. Ако врагът ми не е спасен, може би ще спечеля една душа. Моят баща беше силно съкрушен от предложението, което им отправихме с моя съруг и, макар никога да не го показа, сигурна съм, че се чудел защо ни е притрябвало да правим нещо подбно след всичко, което той ми беше причинил. Минаха три години, а аз не виждах никаква промяна в него. Той продължаваше да бъде зъл, гневен и егоистичен, и дори понякога сякаш ставаше още по-яростен в поведението си. Сега осъзнавам, че през всичкото това време Бог се е занимавал с него. Три години, след като направихме това, което Бог поиска да направим, баща ми се покая със сълзи на очи и прие Исус за свой Спасител. Това беше невероятно преживяване. Сам поиска това. Покани мен и съпруга ми в дома си и ни помоли за прошка. После спомена колко добре сме се отнесли към него. Попитахме го дали иска да покани Исус в живота си, а той не само го направи, но ни помоли да му дадем водно кръщение. Аз имах привилегията да видя моя баща, който ме насилваше толкова години като дете, да приеме Господ Исус. Едва тогава осъзнах, че макар първоначално да смятах, че купувам само къща, мебели, кола, аз всъщност бях откупила една душа чрез незаслужено добро дело. Сигурно всеки от нас има някоя такава история (макар и не толкова драматична), която сега си припомня и която свидетелства колко верен е Бог и Неговото слово! П. С. Аз зная името на тази жена, но то в случая не е важно, нали? Всеки от нас има хора, на които му е трудно да прости, а ние сме призовани да бъдем ходещи Библии, живи свидетели за мощта на Татко. Благославям те! |
| Други материали за изцелението |
| Други свидетелства и откровения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz