| |||
|
|
КАКВО СТАНА ВЪВ ВИТЛЕЕМ?
сценка 1. Сцена “Жителите на Витлеем” I жител: В града има толкова много хора! Навсякъде е потъмняло от мъже, жени и деца! II жител: Това е заради преброяването на населението. Цар Август разпореди всички да отидат по родните места и там да се запишат. III жител: Да, и да обявят своята собственост, за да могат да събират повече данъци, нали?! I жителка: Вчера пристигна едно странно семейство. II жителка: Чухме за това. Жената родила през нощта. III жителка: Тези хора сигурно са много бедни, затова никой не ги е искал. I жителка: С бедните хора трябва да се внимава! Сами да се оправят. Ние не можем да се разорим!... I жител:: И ние не ги приехме. Та това са чужденци. Кой знае, какви болести носят! IV жителка: Аз пък нямах място. Синът ми се върна от града. Там изучава Писанията. Така, че стаята за гости е заета. IV жител: Аз проверих, как стоят нещата. Бях при тях. Всичко е под контрол. Техните документи са наред. Утре ще проверя дали са си платили нощуването. I жителка: Мъжът се казва Йосиф и е от Назарет, а жената - Мария. На детето искат да дадат името "Исус". II жител: Къде са настанени? II жителка: В обора на Симон. За тях оборът е доста подходящо място. III жител: Как можа Симон да ги приеме, при положение че той самият няма място? Представи си само, ако запалят огън в обора и му подпалят къщата?... III жителка: Който приема такива хора, трябва да е полудял. Симон със сигурност ще пострада с това свое добродушие 2. Сцена “Йосиф и Мария” Мария: Слава Богу, намерихме подслон! Йосиф: Можеше да бъде и по-добре, но нека сме доволни и на това. Мария: Как може, никой да не иска да ни помогне. Беше ужасно! Вече си мислех, че ще родя на пътя, под дъжда. Йосиф: Сега всичко е зад нас. Трябва да разберем хората. Ние сме бедни, а освен това ти щеше да раждаш. Хората не искат да си усложняват живота. Сигурно се страхуват, че няма да им платим. Мария: Слава Богу, че този мъж ни помогна. Той е добър човек. Йосиф: Да! Но тук духа доста силно. Дори през покрива вали. Дано само детето не се простуди. Ето дрехата ми. Завий го, тя ще го стопли. Мария: Наистина, вятърът как свири само... Ех, да можеше вече да е утре. Толкова съм гладна и жадна. Раждането ми отне много сили. Но все пак мина без лекар. Бог ни помогна. Йосиф: Той е добър. Обещал ни е много неща. И на тебе се яви ангел, както и на мен! Беше ни казано, че Бог ще направи чудо с раждането на Исус, но все още не съм забелязал нищо от това. Мария: Не казвай такова нещо. Бог ще продължи да ни помага. Трябва само да Му вярваме. Вече е много късно, нека се опитаме да поспим. 3. Сцена – овчарите I овчар: Чу ли вече за това? Във Витлеем в някакъв обор, се е родило дете. II овчар: Да, чух. Какъв ужас! Никой да не иска да приеме това семейство ! III овчар: Като нямат пари?... При това работата покрай раждането на детето?... I овчар: Те са като нас. И ние в живота си не постигаме нищо. Винаги ще си останем обикновени овчари от Витлеем. II овчар: Това за детето истина ли е? III овчар: Съвсем вярно. Подслонено е в някакъв обор, повито и лежащо в ясли I овчар: Гостилниците явно са били препълнени. II овчар: Все някой човек е можел да ги приеме в своя дом! III овчар: Хората са заети твърде много със себе си. I овчар: Дали ние бихме могли да помогнем на детето и на родителите? II овчар: Как? Самите ние нямаме покрив над главите си! (ангелска музика) III овчар: Чуйте, какво е това? I овчар: Я каква ярка светлина! II овчар: Какво е това? Дикторски глас: "Ето благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенецът повит и лежащ в ясли." I овчар: (изненандано) Детето в яслата е Божият Избавител?! II овчар: Хора, чуйте! Бог не ни е оставил сами? III овчар: Толкова дълго чакахме Спасителя. Аз непременно ще отида да Го видя. I овчар: Аз също! Дори ще Му занеса нещо. II овчар: И аз. Идвам, чакайте ме! III овчар: Хайде да вървим! Всички: Да вървим, да вървим! /излизат/ 4. Сцена /звукови ефекти/ Покрив: Така значи. Вече със сигурност знаем. Дори тук можах да чуя, как пеят ангелите! Това обаче е за яд работа. Трябваше по-рано да ми кажат, че под мен ще се роди Божият Син. А аз, Старият Покрив, не знаех за това. Навсякъде дупки по мен, през които капе дъждът. Вятърът духа през пролуките и на бебето му е студено. Какво да направя? Ти, дъжде, си виновен за всичко. Дъжд: Естествено, че аз! Винаги аз! Но знаех ли, че детето Исус ще се роди тук? Смяташ ли, че ако знаех, щях да валя над Витлеем? Определено не. Щях да се преместя! Щях да валя в Рим, в Атина, в Стара Загора, навсякъде по света, но не и над Витлеем. Но и ти, Ветре, би могъл да вееш в друга посока. Така облаците ми нямаше да дойдат над Витлеем. Вятър: Значи, сега аз съм виновният! Но някой каза ли ми? Аз също научих чак сега. И какво направих? Престанах да духам. Не искам детето да се простуди. Но Луната би могла да свети по-силно, така че във Витлеем да стане по-светло, и овчарите да могат в тъмната нощ да намерят по-лесно пътя дотам. Луна: Аз ще направя, каквото мога. Ще се опитам да светя, колкото мога повече. Как само се радвам? Исус се роди като малко дете, при това в един обор. Кой би си помислил такова нещо? Ей, дървета, я се преместете, за да мога да светя по-добре! Дървета: Скъпа луно, как само се срамуваме! През цялата нощ шумяхме. Мария, Йосиф и детето със сигурност не са мигнали през цялото време, защото клоните ни така пращяха. Сега ще бъдем тихи, за да може всички да спят спокойно, но да се преместим, наистина не можем. Куче: (Джаф, джаф) Който се опита да направи нещо на детето, ще си има работа с мене. Така силно ще излая, че ще го изплаша! |
|
5. Сцена “Йосиф и Мария”
Йосиф: (размърдва се) Мария, събуди ли се? Вятърът спрял да вее! Мария: Да, навън дори не вали. И луната сякаш свети по-силно! Йосиф: В обора е станало по-топло. Мария: Да, и детето е спокойно. Йосиф: Мария, вече не съм толкова отчаян. Всичко стана по-различно. (ослушва се) Чуй, сякаш идват хора! 6. Сцена: “Овчари” I овчар:: Тук е детето! II овчар: Всичко отговаря: оборът, яслата, пелените. Точно, както ни казаха ангелите! Всички: Мир вам! Мир вам! III овчар: Донесли сме ви нещо. Вярваме, че ще можете да го ползвате. I овчар: Донесъл съм една овча кожа, за да стопли детето. II овчар: Аз пък нося мляко. III овчар: За вас съм донесъл печен овнешки бут. Покрай всички тези вълнения, сигурно нищо не сте яли. I овчар: Аз искам да подаря още нещо. Давам ви от сърце това агънце. Мария: (трогната) Защо правите това? Как да ви се отблагодарим? IIовчар: А,а, защо правим това ли? Знаем, че Детето е много по-голям подарък за нас, защото Бог ни Го изпраща. III овчар: То е, Който ще ни даде Божият мир. I овчар: Той ще ни покаже пътя към Живота. II овчар: Той е нашият Спасител! Всички: Затова дойдохме, да се поклоним. Звезда (дикторски глас): Аз съм Божията звезда. Трябва да заведа още много хора до Витлеем, за да могат да коленичат пред Спасителя. Не само овчарите. Те просто бяха първите. 7. Сцена “Мъдреците” I мъдрец: Странно, звездата, която ни води до сега, подмина царския палат?! II мъдрец: Наистина! Редно е Царят да се роди в царски дворец, нали? III мъдрец: Така е, но Божиите пътища не са като нашите. Колкото и много да знаем, Бог винаги ни изненадва. I мъдрец: Къде ли ще ни заведе звездата? II мъдрец: Виж я! Тя спря над онзи обор и не се движи вече! III мъдрец: В обор? Възможно ли е Царят да се роди в обор? I мъдрец: Ще разберем когато отидем там. Побързай!Да вървим! 8. Сцена “Хора от Витлеем” I жител: Мисля, че направихме грешка. Ние презряхме чужденците, а не биваше. I жителка: Това не беше правилно, трябваше да ги приемем. Дикт. глас: Все още не е твърде късно! II жител: Но какво можем да направим сега, за да поправим грешката си? III жител: Можем да отидем в обора да Му се поклоним и да Му подарим нещо. II жителка: Но какво да бъде то? III жителка: Нашите къщи? Дикт. глас: Може би. I жител: Нашите пари? Дикт. глас: Да и тях. II жител: Нашите поля, ниви и стада? Дикт. глас: Може и тях. I жителка Или пък нещо друго? Някакви дрехи? Дикт. глас: Няма да е лошо. Всички: Нещо друго? Дикт. глас: Ами да, вашия грях! II жителка Но какво може да направи едно дете в яслата с нашия грях? Дикт. глас: То ще го вземе и ще го занесе на кръста. III жителка: Сега в този момент? Дикт. глас: Не, по-късно, когато Исус стане достатъчно силен за това. Но всичко започва тук, във Витлеем. I жител: Може ли един човек да вземе греха на другите? Дикт. Глас: Не! Не всеки. Само Исус може да направи това, защото е Божий Син. II жителка Тогава нека отидем при яслата, при Детето, което ще вземе нашия грях и да Му се поклоним. Дикт. глас: Това е добро! Всички: Хайде, да вървим, побързайте, да вървим /затичват се/ |
| Сценката е предоставена от ХЦ "Сион", Стара Загора |
| Други християнски сценарии |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой сценарий! |
Сайт создан в системе uCoz