| |||
|
|
Илияна Киркова
Колко трудно е да се отдели скъпоценното от ценното! До кога? До кога? Защо? И пак защо? Бог не е длъжен да ни дава винаги отговор и не винаги е нужно да знаем тези отговори. Тук, на земята, е тъмно и страшно, но ако пропусна шанса си сега, наистина ще попадна в още по-страшна и ужасна тъмнина, от която никога няма да изляза. Като пиша това, не го пиша на някого, а на себе си преди всичко. Но ми се иска да се отворят очите и на други, които преминават в тъмнината на света. О, скъпи, може да е тъмно тук и сега, но не ми се иска да отида във вечната тъмнина. През 1971 г. се е родило едно бебе. Мъничко само 1,2 кг. Родило се е предварително, но са го поставили в апарат, за да порасне. А там уж за добро са изгорени ретините на това малко същество. Така светлината угаснала. Но едно нещо никога не е угаснало – борбата да живее. Пораснало бебето в своя свят с мъничко все пак светлинка, но останало различно. Всеки ден се питало това дете: Защо? Кой? Как? Откъде накъде съм така? Нима не мога да накажа тези извършители? Но, не. Отговорите не идвали. Сякаш никой не чувал. Ами, казват, че имало Бог? Къде е Той? Дойде денят, когато на порасналото сляпо момиче му казаха: „Бог те обича!” И нищо повече. Моля? Как така Бог може да обича? Тези думи пленили сърцето на това момиче и то приело Исус за Спасител. Това момиче съм аз и много често ми се е искало да наказвам и да си отмъщавам, защото винаги се е намирал някой, който да ми каже, че съм различна, но едно съм разбрала – че Исус ме обича. Затова от опит зная за тъмнината, но колко страшно е да си в духовната тъмнина. И друго зная – че когато аз губя, Исус печели. Но ще ми кажеш, че не разбирам болката и страданието. Не, не е вярно – с Исус всяка скръб може да бъде обърната на радост, защото моята сила е в радостта ми в Господа. Вече обичам да губя, защото винаги печеля, но печеля това, което иска Исус, а не това, което аз искам. Исус се радва, когато ние пуснем своята борба. Той е най-мощният Военоначалник и когато си мисля, че печеля, разбира се винаги губя. Едно не искам да загубя – вечната светлина и правда на Исуса Христа. Да обичаш трудните за обичане – урок, който трудно се учи и практикува, но е жизнено важен в очите и в сърцето на Бога. Не е важно колко „християни” са ме разбрали или не, но искам само да угодя на сърцето на татко. Реших с волята си да обичам трудните за обичане. Реших после със сърцето си да обърна гръб на моята правда, която е одърпана дреха, но да се облека с правдата на Христа. Тогава нямам право да си шия отново одърпаната си правда, моята правда. Не кълнете, но благославяйте! Но аз не мога да си намеря чорапа. Моли се, а не проклинай и не роптай! Така се моля и Бог ме завежда при така необходимия ми чорап. Друг път няма никой, с когото да попълня документ и пак отново – на къде? Това са малки неща, ще си кажеш, но почакай. Аз имам право да се защитя, да. Изведнъж разбрах едно нещо – че радостта в Христа ще изгони скръбта от неуспеха и трудността. Така започнах да пея, да плача и после пак да пея. Радостта дойде. И зная, че винаги Бог е верен и силен да защити Своите деца. Аз избирам – да приема Неговата защита и утеха, или да върша своите дела от плътта. Каквито и да са хората, Бог не се променя! 14 Октомври 2006 г. град Враца |
| Пиши на Илиянка! |
| Кътчето на Илиянка в "Благодат" |
| Други лични свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz