| |||
|
|
Преди няколко дни една дума отключи нещо в ума ми. За миг се появи картина, която ми даде ново разбиране за събитията в Битие 3 и 4 глави.
Не зная дали са ти задавали въпроса: „Защо Господ прие жертвата на Авел, а не прие тази на Каин?” На мен са ми го задавали. Наистина е интересен въпрос. Каин и Авел бяха първите деца, които се родиха на Адам и Ева, но по-големият брат уби по-малкия. Защо, обаче? Най-често съм чувала отговора: „Понеже Каин не пожертва животно”. Може би повечето християни смятат така, защото когато Бог даде закона на Мойсей, Той поиска от хората да правят жертвоприношения, но все пак това стана много по-късно. Тогава, защо не беше приета жертвата на Каин, както Авеловата? Все пак Каин даде, каквото имаше. Той произвеждаше земни плодове и от тях даде. Това е нормално. Не можеш да дадеш нещо, което нямаш, нали? И все пак имаше нещо ненормално, за да НЕ приеме Праведният Бог жертвата на Каин! Кое? Знаем как сатана, в образа на змия, изкуши Ева и Адам. В Битие 3:6-10 се казва: „И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.” Странно, отхвърлиха предупреждението на Бога, покориха се на сатана, отвориха им се очите, видяха че са голи, засрамиха се, затова си съшиха препаски. Дойде и страх в сърцата им, когато чуха Божият глас в градината. Какво се случи след това? Бог прокле змията, да се влачи по корем и да яде пръст, и още нещо, обеща й, че потомството на жената ще й нарани главата. Прокле и жената, в скръб да бъде бременността й и в скръб да ражда, но какво каза на Адам? Битие 3:17-19 „А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.” Бог прокле земята поради греха на Адам. Независимо, че Адам и Ева не Му се покориха, пак в голямата Си милост, Той им съши дрехи от кожа, здрави, трайни дрехи, с които замени техните препаски, но поради Божията Святост и Праведност, Той не можеше да ги остави повече в това прекрасно място. Изгони ги от Едем. След това Адам позна жена си и тя роди син, когото нарекоха Каин. Мисля, че още в началото на излизането от Едемската градина и двамата разбраха какво са загубили – радостта да се срещат всяка вечер при тихия ветрец с Господ и да разговарят с Него. Освен това, на Адам му се налагаше да се грижи за прехраната им, а Ева още в първата си бременност със сигурност е имала скръб. Може би са им идвали мисли на разкаяние, но вероятно гордостта им е пречила да се покаят, защото когато сатана отклонява някого от правия път, непременно го заквасва с гордост – с неговия грях, който го свали от небето. А с гордо сърце трудно ще каже човек „съжалявам, сгреших, прости ми”. Когато има гордост, покаянието не идва бързо и лесно. Покаянието идва само в смирено сърце. В едно съм сигурна обаче, че след раждането на Каин, след многото трудности и болка, Адам и Ева се смириха пред Бога и покаянието дойде в сърцата им. Може би ще ме попиташ, защо мисля така? Първо, фактът, че Адам и Ева изпитаха срам и страх от Господа, показва, че те бяха в грях, но съвестта им не беше прегоряла и Слава Богу, че сатана не успя да ги закорави докрай. Второ, мисля, че преди Ева да забременее втори път, Бог вече толкова много им липсваше, че те започнаха да Го тъсрят и се покаяха за греха си, защото Словото казва, че Авел, второто им дете, е имал вяра и е бил праведен и не някой друг, а самият Бог свидетелства за това. А децата се освещават чрез родителите си. В Евреи 11:4 се казва: „С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.” Трето, знаем от Словото, че след като се ражда третият син на Адам и Ева, Сит, тогава човеците започнаха да призовават Господното име. Това ме навежда на мисълта, че ако Авел беше жив и имаше потомство, то още неговото потомство щеше да търси Бога, което наистина, според мен, потвърждава покаянието на Адам и Ева. Мисля, че отговорът на въпроса, защо Каин уби Авел, вече става ясен. Защото грехът винаги се противи на Духа (греховното дете посегна на духовното). Каин беше заченат в грях и той беше пълен с грях. Затова имаше зло в сърцето си и беше безмилостен към брат си. Още когато Бог видя намерението на сърцето му, отново в голямата Си милост, го предупреди: Битие 4:6-7 „И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? А ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб се стреми; НО ТИ ТРЯБВА ДА ГО ВЛАДЕЕШ.” Детето на греха обаче, не се вслуша в изобличението от Бога. Защо? Защото в греха му имаше непокорство и неразбиране смисъла на изобличението, че то е израз единствено на Божията любов. Битие 4:9-13 „И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си? И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.” Виж как реагира Каин, когато Бог го попита за брат му: първо излъга, че не знае къде е, а после дойде самосъжалението, че наказанието му е твърде тежко. Няма ли покаяние, не се ли противопостави човек на изкушенията, които идват от сатана, грехът започва да влачи още грехове след себе си. Колкото повече се бави човек да се покае, когато е в грях, толкова по-трудно става това с времето. Не напразно Бог ни предупреждава в Ефесяни 4:26 „Слънцето да не залезе в разгневяването ви”. Това говори колко е важно и спешно да се покаем в момента на изобличението, но още по-здравословно е, така добре да познаваме Господа, че никога да не позволяваме на очите ни, ушите ни, на ръцете ни, на нозете ни да изберат нещо, което не е Божие. Амин. Не знам дали показах така ясно картината, както аз я виждам, затова ще конкретизирам още веднъж причините: Бог прие дара на Авел, но не прие дара на Каин, защото: 1. Бог прокле земята поради греха на Адам и не можеше да приеме дар от нещо проклето; 2. Каин беше дете, заченато в грях и поради тази причина сърцето му беше пълно със зло. Нямаше как Святият Бог да приеме дар от човек със зли намерения в сърцето си; 3. Грехът винаги се противопоставя на Духа и плътското се опитва да убие духовното; 4. Ако човек не се покае своевременно, а стои в закоравяването си, то идва време, когато наистина влиза под Божието проклятие: Битие 4:11 „И сега проклет си от земята” – каза Бог на Каин. 5. Авел беше дете, родено след покаянието на Адам и Ева и поради това той беше праведен пред Бога и приносът му беше приет. Не зная защо споделям този материал. Господ знае, дали някой спешно се нуждае да се покае за нещо сторено. Покаянието е важно за всички ни. За един миг ми се откри тази картина. Не успях да запиша веднага откровението, но мисля, че не съм изгубила нищо от казаното, и дори ми се прибави. Наближава най-големият празник – Възкресение Христово. Предлагам да продължим молитвите във вторниците и ако сте съгласни, нека да влезем в пост в ден, който решим, че е най-удобен за всички, а може и верижен да го направим. Лично аз съм подбудена за това. Нека се смирим пред нашия Господ, който даде живота Си за нас и да очистим сърцата си пред Святия любящ наш Отец и Приятел. Исая 51:17 „Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.” Псалм 34:18 „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.” Пепа Стамова - Червенкова Калгари, Канада 9 април 2011 г. |
| Пиши на Пепа Червенкова! |
| Други лични откровения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой материал! |
Сайт создан в системе uCoz