| |||
|
|
Познавам Исус като мой най-добър приятел още от дете. Моят дядо беше пастор в една малка петдесятна църква в с. Долна Липница. Още от раждането си често боледувах. При всеки един появил се вирус, аз се разболявах и много пъти лежах в болницата. Дори е имало опасност за живота ми, защото не исках да се храня и имунната ми система е станала много слаба. Когато станах на 5 години, майка ми ме остави за известно време при баба ми и дядо ми. Както споменах, дядо ми беше пастор в църквата на село. Заедно с баба ми, те събираха вярващите от селото в дома си четири пъти седмично (сряда, петък и два пъти в неделя). От тях получих първите си знания за Бог. Подариха ми и детска Библия с картинки и всяка вечер с баба ми четохме увлекателните истории в нея. Задължително след това се молехме преди да заспим. За мен много интересни бяха и богослуженията, на които се събираха вярващите от селото и ми показваха любов и внимание. Те бяха голям пример за посвещение и единство. Научих се да се моля, да се покланям на Бог с песни. Почти на всяка служба се молиха за мен и за моето изцерение. И Бог се прослави! Когато майка ми дойде да ме види след три месеца, тя не можеше да ме познае! От тогава атакуващите ме вируси нямаха власт над моето тяло и бях напълно изцелена, напълняла и с нормално функционираща имунна система. Но освен здраве, получих една стабилна духовна основа, положена от моите баба и дядо и Исус стана моят най-близък Приятел в живота. Вярата в Христос е тази чудна сила, която ми помага да продължавам напред, въпреки битките и трудностите, които срещам по пътя си. Невероятно е да имаш Някой, на Когото можеш да разчиташ 24 часа в денонощите. Някой, Който винаги те разбира, подкрепя и обича безрезервно. В момента, вървейки по пътя си с Бог, аз стигнах до гр. Ловеч, където работя като секретарка в ХЕЦ "Шалом". Пристигането ми в този град беше придружено с невероятната Господна намеса. Това беше най-смелата ми крачка на вяра до момента. Тръгнах без осигурена работа, не знаех дори къде ще живея. Но бях убедена, че Ловеч е мястото, в което Бог ме иска. Пристигнах с обещанието от Исус Навин 1:3 "Всяко място, на което стъпят нозете ти, давам ти го". И започнаха да се случват чудо след чудо - без да се напрягам, без да правя нещата със собствени сили. Моят Татко така беше планирал всичко, че дори най-съвършения ми човешки план изглеждаше незначителен и много по-нищожен от това, което Той беше приготвил. Квартирата я "избрах" само с едно телефонно обаждане по обява във вестник и тя отговаряше до най-малката подробност на условията, за които мечтаех и на цената, която си бях планувала за наема. Започнах да търся работа - подавах документи на толкова много места, но отвред получавах откази. Докато след първото ми редовно посещение в църквата, пасторът поиска да разговаряме, беше разбрал от предишния ми пастор, че ще живея в Ловеч. Когато се срещнахме, той ми каза: „Знаеш ли, че на момичето, което работи при нас като секретар и счетоводител в момента й предстои операция и ще отсъства за около два месеца. Можеш ли да дойдеш на нейното място, понеже си работила в църква такъв вид работа?” Представяте ли си – нова църква, непознати все още пастори, а Бог планира нещата по такъв начин... Аз приех работата, а когато момичето се завърна след болничния, ме попитаха дали искам да работя на непълно работно време, а в последствие – и на пълен работен ден като секретарка в църквата. В последствие станах част от хвалебния тим, включена съм в служение в едно село, където ходим с екип веднъж седмично, два пъти месечно се събираме с хората на златна възраст в църквата и си общуваме, споделяме преживяни свидетелства и битки, дискутираме Библейски теми. Тази година Бог ми подари и моя съпруг - също едно силно свидетелство в живота ми. Въпреки, че толкова години се бях молила за човека до себе си, дойде време, в което започнах да се поддавам емоционално на хорските приказки докога ще чакам, получавах съвети да правя компромиси, че дори и да е невярващ моят съпруг, нямало проблем, важно било да се разбираме... Аз не исках това. Аз исках съпруг, с когото заедно да ходим на църква, заедно да се молим и да четем Словото, заедно да възпитаваме децата си в Истината. И дойде момента, в който си казах: "Аз не мога повече със собствени сили. Боже, Ти си на ход!" Точно в такива ситуации човек осъзнава още по-силно Бащинската грижа на нашия добър Господ! Той ми изпрати едно момче от църквата, с което се познавахме още откакто дойдох в Ловеч, но никога не съм си и помисляла, че един ден заедно с него ще създадем семейство. Бог промисли по невероятен начин и за нашата сватба. Всичко беше толкова красиво, толкова хора ни показаха любовта си и приятелството си в този щастлив за нас ден. Дори и средствата, които нямахме, за да посрещнем всичките си разходи по тържеството, Господ снабди по чуден начин! Много съм Му благодарна за моя съпруг, с когото се разбираме прекрасно. Чувствам се ценена и обичана и всеки ден прославям моя Бог за прекрасния подарък, който Той ми подари! Млади момичета, чакането си струва! Не правете компромиси с бъдещето си, само защото виждате по човешки, че времето минава, а вие все още сте сами. Аз се молих когато Бог ме събере с правилния човек, това да послужи като свидетелство за насърчение на много момичета в ситуация, подобна на моята. Дерзайте! Бог е приготвил най-доброто и не се примирявайте с нещо, което е по-посредствено. Защото според мен, за да си пълноценен в Божието царство и в служението си, на първо място трябва да си пълноценен в своя дом и брак. И когато си с правилния за теб човек, всичко става толкова спонтанно и благословено в семейството ти и това ти дава сили и те насърчава да бъдеш успешен и в делото за Божието царство. Приятели, искам да ви кажа: "БОГ Е ВЕРЕН!" Понякога може да не виждате светлинката в края на тунела. Понякога може да имате усещането, че Господ е някъде далече и не Го е грижа за нас. Понякога дори може да се усъмните в любовта Му... Но Той е много по-велик, много по-силен, много по-възвишен от всеки страх, проблем и обстоятелство. Рано или късно победата идва. А това, през което сте преминали, несъмнено ще изгради неща и в нас - твърдост, характер, вяра, по-голяма близост с Господ и още много други добри неща. Не гледайте на себе си като незначителни и маловажни за Царството Му. Не си мислете, че няма с какво да послужите в църквата - има толкова много неща, за които пасторите ви ще се радват да се включите. Само трябва да разпознаете таланта, който Бог ви е дал, а със сигурност имате поне един. Не го заравяйте в земята, както направи нечестивият слуга в притчата, а дайте и малкото семенце, което има във вас, за да видите ароматни плодове в живота си. Аз съм живото свидетелство за това - как от едно обикновено и свито момиче Бог изгради жена, която може да послужи за целите Му. И вярвам, че ще продължава да го прави. Вярвам, че след време ще имам още много допълнения на свидетелството какво Исус е извършил в живота ми. И също така вярвам, че щом Той може да го направи за мен, може да го направи и за теб! Юлия Парнева 7 Януари 2014 г. |
| Пиши на Юлия Парнева! |
| Размисли на Юлия Парнева |
| Видеоклипове, направени от Юлия |
| Други лични свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
Сайт создан в системе uCoz