| |||
|
|
ПРИЗОВАН ДА ПОБЕДИШ
Ти си роден на тази земя с определена цел и съдба. Ти си толкова уникален! Толкова индивидуален и неповторим! Няма никой друг като теб. Ти си прекрасен дар на тази земя. И имаш само един живот, за който ти самият правиш избор - как да бъде изживян. Ти избираш, дали да се радваш на нещата около теб, или да се оплакваш. Ти решаваш, дали ще останеш в миналото и ще съжаляваш за свои пропуски и грешки, или ще се поучаваш от тях и ще продължаваш напред с вдигната глава. От теб зависи, дали ще се тревожиш за бъдещето, или ще се довериш на Бог, че Той има бъдеще и надежда за теб. Самият ти си този, който избираш да вярваш на лъжите на дявола или се хващаш за истините, написани в Библията, дори още да не си видял всички от тях, изпълнени реално в живота ти. Да, животът е труден и пълен с неизвестни. Често идват буря след буря, разочарование след разочарование. Може би много пъти си полетявал, но нараняване от близък човек сякаш е отрязвало крилете ти, и ти си падал съкрушен и обезнадежден. Може би си давал толкова много от себе си, а в замяна си получавал само разочарования и непризнателност. Може би си правил толкова добрини, които сякаш остават незабелязани и си се питал дали си струва да продължаваш да правиш добро. Може би си вярвал в успеха си и идва някой друг, който отмъква мечтаното и ти оставаш празен и ограбен. Но искам да ти напомня нещо, приятелю: Ти си призован да побеждаваш. Ти си победител, защото по-велик е Този, Който е в теб, отколкото този, който е в света. Ти си Божий воин, който има важна и отговорна мисия – да воюва докрай. Знаеш, че борбата ни не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. И затова не си позволявай да униваш или да се предаваш. Не вярвай на лъжите на този, който ти нашепва, че си неспособен и няма да успееш. Довери се на Бог, Който ти е дал непобедимо всеоръжие, за да победиш над всичко и да устоиш. Повярвай в Неговите обещания. Полети отново и се издигни над планините на обстоятелствата. Дори крилете ти да са били наранени, Исус е способен да ги възстанови и да ти даде сили. Затова си призован на тази земя, не го забравяй! Призован си да полетиш отново! Призован си да победиш! Призован си за съдбата, която Бог има за теб. Не я изпускай. Не позволявай на никой да ограбва мечтите ти. В името на Исус разчупи всяка окова, която стяга душата ти и продължи напред. Не забравяй никога твоя призив. Ти си призован да победиш! Юлия Парнева ХЦ Шалом, Ловеч |
|
РАДОСТТА
Когато вървя по улицата, все по-често виждам отчаяние и обезверение в очите на хората. Всеки крачи, затворен в себе си, замислен за своите си неща, вглъбен в своя си свят. Всеки се бори с трудности и проблеми в една или друга област от живота си. Диагнозата на това състояние е много лесно поставима: “Липса на радост”. Радостта се е превърнала в нещо недостижимо за човек, улисан в сивото ежедневие. Сякаш всичко се повтаря. Забързаното ежедневие те поема и докато се усетиш, денят вече е преминал в грижи и предизвикателства. Прибираш се вечер изморен в дома си, а там вместо уют и спокойствие, те очакват отново суетене за приготвяне на вечерята, грижи за децата и домакинството. Къде е радостта? Мнозина се опитват да намерят отговор във временни удоволствия – алкохол, наркотици. Но след време се оказва, че вместо да бъдат щастливи, те се чувстват ограбени и омърсени, пристрастени и неудовлетворени. Други вечно търсят успехи – издигат се в професионалната стълбица, печелят титли и признания от околните. Но това е също временно и радостта от успехът е краткотрайна. Човек е създаден така, че вечно търси. Получава едно, но след като го получи, започва да се стреми към второ, трето... и така цял живот. И в стремежа си да придобие това, за което мечтае, радостта остава там, някъде в човешката душа – затворена зад решетките на амбициите, гордостта и жаждата за все повече и повече. Къде е радостта? Има ли я въобще? Дали тя е нещо временно или може да присъства винаги в живота ни? Да, радостта съществува и тя може да бъде постоянна в живота ни. Това е радост, която не зависи от обстоятелствата и от сезоните в човешките пътища. Това е радост, която никой не може да ти отнеме. Тя е пълна, прави те удовлетворен и щастлив. Тя те кара да обичаш, без да искаш нещо в замяна, дава мир и спокойствие в душата и ума ти за твоето бъдеще. Тази радост има вечен и неизчерпаем източник, който се нарича Исус Христос. Нашето бъдеще, нашите планове, копнежи и мечти са в Неговите ръце и Той знае за тях още преди да сме се родили. Бог има призив за живота на всеки човек и дава сигурност и надежда в този несигурен и объркан свят. Радостта, която Исус ни подарява, не е като временното щастие от постигнат успех. Тя е пълна. Тя е съвършена. Тя не зависи от твоето настроение или от трудностите, сред които си поставен. Бог я е поставил в дълбините на душата ти и ти просто трябва да й дадеш свобода, за да стане като един нестихващ извор в теб. Доколко ще е силен този извор, зависи до голяма степен от нас самите. Ние сме тези, които избираме дали да се доверим на Бог, че въпреки обстоятелствата, Той винаги има приготвен изходен път, или предпочитаме да запушим отвора на радостта с тлака на съмнение, недоверие и отчаяние. Радостта, която е постоянна в нас е тази, която казва: “За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява”. Тя ти дава кураж и дързост да се бориш и да не спираш да мечтаеш. Тази, истинската радост, те кара да се усмихваш дори на враговете си и да прощаваш на тези, които са те наранили ужасно. Тази радост е реалност. Тя е плод на Святия Дух и дар, който може да присъства и в твоя живот. За да я имаш просто е нужно да се довериш, че Този, който е създал вселената, може да направи за теб несравнимо повече, отколкото очакваш или мислиш. Научи се да бъдеш благодарен в живота си дори за дребните неща. Научи се да оценяваш повече това, което имаш. Не се вглеждай със страх в бъдещето. Не се тревожи за утрешния ден, защото не знаеш какво те очаква. ВЯРВАЙ! С вярата идва увереността, че сме Божии деца, а оттам – радостта от този факт. Радост нестихваща, радост без мярка, радост, която заразява околните. Не забравяй – радостта в Господ е твоята сила. Тя те прави победител! |
|
МАЛКИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА НИ
Представете си един огромен пъзел, състоящ се от много на брой малки частици. Представете си, че от него липсват няколко парченца. Въпреки че виждаме цялата картина, има нещо, което смущава окото, нещо, което не е съвършено. Представете си един съд за вода. Представете си, че на дъното му има няколко малки дупчици – едва забележими за окото. Какво би станало? Той няма да успее да задържи течността и след време тя ще изтече. Представете си и един мощен автомобил. Представете си, че в ходовата му част има няколко липсващи дребни болтчета. Автомобилът тръгва и липсата на тези болтчета може да причини смъртта на хората в него. А сега си представете своя живот – изпъстрен всеки ден с толкова различни неща. Едни от тях са големи и могат да променят посоката ни на 180%. С други сме свикнали толкова много, че ги смятаме за нещо обикновено и ежедневно – ставането от сън, работата или училището, вечерята, телевизията и съня. На другия ден всичко се повтаря отново и отново. Но има и едни дребни неща, които не винаги забелязваме и не винаги оценяваме. Това са тези малки неща, които са като подправките на едно ястие – може и без тях, но щом ги сложиш в него, правят вкусът му много по-добър. Тези неща може да не променят посоката на живота ни, но може да направят денят ни много по-осмислен и удовлетворен. За съжаление често пропускаме тези малки неща – една усмивка, лъча, който закачливо наднича зад гъстите тъмни облаци, нежното пеене на птичките, радващи се на настъпващата пролет, веселият смях на децата, играещи навън. Има още толкова малки неща, които забелязваме много трудно. А може би дотолкова сме привикнали те да са част от околната среда, че не можем да ги различим от големите. Обаче едва когато се научим да ги разпознаваме и да им се радваме, тогава ще се наслаждаваме пълноценно на живота – животът, който ни е подарък от Бог. Едва когато започнем денят си с благодарност за тези неща, тогава ще дойде истинското удовлетворение. Лично за мен това беше много труден урок, който научих след години на недоволство от нещата в живота ми. Стремях се към това, което нямах. Исках да имам това, което другите имат и се сравнявах с тях. В този ми стремеж просто спрях да забелязвам малките неща и животът ми се превърна в едно безвкусно ястие – без аромат, без наслада. Но Господ е толкова добър! Той ми показа, че именно пренебрежението ми към малките неща и вглеждането ми единствено в огромните вместо да подрежда живота ми, го осакатява. Започнах да се уча постепенно да ги забелязвам. Започнах, когато ставам сутрин вместо да си мисля колко много неща ми предстоят, да кажа: „Боже, благодаря Ти за новия ден, който ми даваш и за новите възможности.” Когато вървях по улиците, вместо да се сърдя на шофьора, който не ми даваше предимство на пешеходната пътека, предпочитах да се радвам на цъфтящите дървета и да слушам нежните птичи трели. И знаете ли, промяната дойде. Гледам на живота по съвсем различен начин и сега той е много по-красив за мен. Може да ми е трудно понякога. Може нещо неприятно да обърка деня ми. Но въпреки това аз избирам да продължавам да се радвам и да оценявам малките неща. Избирам да благодаря за тях и да не се отчайвам за нещата, които нямам. Вярвам, че Бог ми е приготвил най-доброто, защото Той има най-доброто за Своите деца. Вярвам, че когато се науча да ценя малките неща, ще се появят и големите – дълго мечтаните. А ти как гледаш на малките неща? Успяваш ли да ги разпознаеш в деня си? Цениш ли ги достатъчно? Единствено ти знаеш отговора и единствено ти си този, който преценяваш, колко подправки ще сложиш на житейското си ястие. Пожелавам ти от сърце да бъде вкусно и прекрасно! 27 Март 2009 г. |
| Пиши на Юлия Парнева! |
| Малките неща: видеоклип на Юлия |
| Призован да победиш: видеоклипа |
| Други свидетелства и поучения |
| Главна страница "Павелчо" |
Сайт создан в системе uCoz