| |||
|
|
ДЕМОНИ И ПОДНЕБЕСНИ СИЛИ
алегория Съзрях безпорядък около себе си. Бях объркана и учудена. При все, че нещата бяха малки и като че ли незначителни, започнах да усещам, че има намесата на сатана. В момента, в който разпознах чуждото присъствие, се намерих в друго измерение и местонахождение... Всичко това виждах на сън, но изглеждаше толкова реално и живо! Вървях в един Път. До мене вървеше Някой, Когото не виждах, но с Когото общувах вътрешно. (След като се събудих, разбрах, че това беше Святият Дух.) Той ми говореше: „Винаги, когато чрез вас излизат всякакви нечистотии, сатана изпраща нечисти и зли духове, да ви мъчат и възпрепятстват в Пътя. С вашето свободно и необуздано поведение, давате място на вашия враг, който и без това иска да осуети вашето вървене.” Докато чувах гласа да ми говори, ето, че от мен започнаха да излизат нечистотии. Веднага на същото място се появиха два нечисти духа, които започнаха да ме притесняват. Хванаха ме за ръцете и като че ли искаха да ме върнат от пътя, по който вървях. Бях изплашена и им се съпротивлявах. Колкото повече им се съпротивлявах, толкова по-силни ставаха и ме побеждаваха. Изведнъж започнах да призовавам името на Исус. Когато ги погледнах в очите (впрочем, нечистите духове бяха взели формата на силни мъже), и в името на Исус им се съпротивих, автоматично силата им се пресече и драстично намаля. Те трепереха, докато чуваха името на Исус. Аз още по-настоятелно им заповядвах да ме пуснат, казвайки: „В името на Исус Христос, оставете ме и се махнете от мен!” Ясно забелязах, че колкото призовавах и те чуваха името на Исус, толкова по-слаби ставаха. Гледаха ме с толкова изплашени очи, и изчезнаха така внезапно, както и се бяха появили. Отново вървях свободно в Пътя. Вървях и знаех, че имам определена цел. Целта ми беше да извървя Пътя. Ходех усърдно, но нямах сигурност поради опасностите, които съзирах в далечината. Още от далече виждах нечисти и зли духове, които ме причакваха на специални обозначени места, където знаеха, че ще пристигна. Тяхната цел беше да ме съборят, да ме отклонят и ако е възможно, да ме върнат от Пътя. Винаги първата им работа беше да ме изплашат до смърт. И всяка следваща акция беше по-силна и жестока от първата. Но винаги моята отбраняваща позиция беше „в името на Исус”. В съня си видях всякакви нечисти сили, зли духове и демони. При поднебесните адови сили също има йерархия и всички излизат под заповедите на своя пряк началник – сатана. Те използват всякакви методи и добре обмислени стратегии към Божиите верни избрани, които с цената на всичко искат да завършат Пътя. Определено целенасочени са към онези, които имат познание към Бога и Неговата воля. В същото време цялата сатанинска династия трепери от името на Исус и от онези, които Го познават. Това е толкова реално и завладяващо! Ако не бях видяла, не бих казала, но видях и затова казвам. Възлюбени верни, Пътят, по Който вървим, е осеян с поднебесни армии от зловонни зли духове, сили и демони, които имат своите определени маркирани зони. Това са властелини на тъмнината, но те винаги треперят пред името на Исус и винаги освобождават онези, които познават името на Исус! Колкото повече воювах с различни зли сили, толкова ги разпознавах по ранг. Все повече и повече се обостряше в мен способността за разпознаването на духовете и увереността в името на Исус ставаше по-реална. Докато вървях, се борех, но вървях. На едно място пред мен се изправиха трима много яки мъже. Седяха около една маса на средата на пътя – томно там, от където трябваше да мина. Изглеждаха огромни – като великани. Разбрах, че са демони. Примряла от страх, приближавах към тях. Дори мисъл не ми мина да се върна назад. Прицелната точка беше най-важното нещо, до която исках да пристигна. Когато стигнах до тях, и тримата се изправиха едновременно, и ме хванаха. Усещайки, че губя всякакво самообладание и сила, отново извиках с власт името на Исус. Още от първия път действията им намаляха. Гледаха ме в очите. Аз също ги гледах и чувствах техния страх и поразяване. Несъмнено те виждаха Онзи, Чието име призовавах. Повтарях: „Махнете се от пътя ми, в името на Исус! Идете там, откъдето сте дошли! Идете там, където Исус ви заповядва!” Свидетелствам как ръцете им ме освобождаваха, как трепереха, как се превиваха и падаха. Най-силно впечатление у мен оставиха техните очи. Какъв страх изразяваха! Какъв ужас! Какво изтръпване се появяваше в мига, когато чуваха: „В името на Исус!” Чувствах, че царувам, когато виждах ужаса им пред името на Исус. Какво велико и високо име! Портите на ада се тресат пред името на Исус. Години наред пеех песента „Исус, скъпо име си за мен, Исус, демоните треперят в страх”, но никога не осъзнавах Величието на това превъзвишено име. Перото на най-великите автори, мислители и писатели, написали през вековете най-големите християнски книги и произведения, не е достойно да отрази поражението на силите адови пред името на Исус. Какво поражение за сатана и неговите ангели и какъв триумф за Божиите деца, избрани според Неговото намерение! Той ги избра и Той ги прослави заради Себе Си. (Римляни 8:30). В същото време искам да отбележа колко е жалко за онези християни, които вярват в Исус, но не Го познават. Те са лишени от реалността на Святия Дух. Дори в пътя си те не срещат такива трудности, нито вражеска съпротива. Нещо повече – в многото битки в съня си можах да видя зли сили, които се бяха вселили в познати братя и сестри. Те с голяма съпротива се опитваха да ме спрат и да възпрепятстват вървенето ми в Пътя. Блъскаха ме толкова жестоко! „И това сториха, защото не познаваха нито Мене, нито Отца” (Йоан 16:3). Познаването на Бога е най-важното нещо в нашия християнски живот. Според Библията това е вечен живот (Йоан 17:3), но това е друга тема. Най-накрая след всички приключения и битки с различни врагове, пред мен застана мъж. Облеклото му беше ослепително бяло, но лицето му беше най-дълбокото черно, което можеше да се опише. Изтръпнах. Веднага разбрах, че това беше шефът на всичките мои мъчители и притеснители по пътя – сатана. Той застана до мен и всички останали зли духове се спотаиха виновно пред своя господар. Без да пророни нито дума, чувствах как той ги укорява и им обещава наказание за техните неуспехи. Но пред мен стоеше тихо. Бях нащрек. Веднага разбрах, че това е стратегия. Той искаше да действа чрез измама. Нашият безмилостен и жесток враг, който беше изпълнен с дива омраза, искаше да ме измами, за да го приема и да му се поклоня. Можех да разбера, че от началото на вървенето ми в Пътя, той наблюдаваше всяка една от битките. Чрез вътрешния си усет разбрах, че при всяко мое изгонване в името на Исус, „господарят на мрака и беззаконието” също трепереше и приемаше поражение. Той знаеше, че ако постъпи с мен открито вероломно, аз веднага с власт и сила от Святия Дух ще призова Исус и той отново щеше да пожъне ужас и поражение. Затова сатана искаше да действа чрез измама. Но докато воювах в битката с различни врагове, докато понасях страх, загуби и унижение, моите духовни сетива се бяха развили и обострили. През цялото време моят Бог ме е пускал в ожесточени битки с цел да ме обучи и да победя в Неговото име. На края, чрез срещата ми със сатана, аз бях обучена да разпознавам скъпоценното от нищожното. Чрез външните си сетива виждах ангел, но с вътрешните си сърдечни очи, видях дявола. След като го разпознах, неговата стратегия беше паднала. В този момент до мен дойде друг Мъж. Този Мъж беше Исус. Неговото облекло не беше бляскаво, нито златно. Той беше с препаска, гол до кръста. Помазанието отново действаше в мен. Чрез кръста – единствено чрез кръста се сдобивах със сила и власт, и когато изговарях в съпротива името на Исус, демоните трепереха. Чрез облеклото Си Той ми показа кръста. Видях Го така, както беше издигнат на кръста. Без думи Той ми говореше: „Победата е в кръста!” Дойде до мен и ми каза: „В сърцето на човек има много области, които трябва да бъдат завладени и победени от Мен. Докато ти участваше в битки, борби, страхове, неуспехи, Аз завладявах територии в твоето сърце.” Събудих се. В първите секунди все още бях между двете граници – на съня и реалността. Чух Го да ми казва: „Не се бой! Аз Съм с теб до свършека на този свят!” Амин, Господи, Амин. Жана Георгиева 28 Август 2005, Владая |
| Пиши на Жана Георгиева! |
| Други свидетелства на християни |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой материал! |
Сайт создан в системе uCoz