Изпразван от съд в съд  


„Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си, не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието не се е променило.” (Еремия 48:11). Тук отчасти е представен съдът срещу Моав. Моята цел не е да се спирам на този съд и от историческа гледна точка да изяснявам причината и изхода от него. Но бих искал да взема няколко думи от стиха, едно изразно средство, и да открия дали то няма специално приложение за наша полза.

Изразът „ИЗПРАЗВАН ОТ СЪД В СЪД” е толкова красноречив! Като използва подобен израз, Святият Дух има нещо повече предвид, отколкото можем да предположим при един повърхностен и бегъл прочит. Това словосъчетание е свързано с правенето на вино и методите, които се използват за направата на чисто, силно, добре преработено вино. То се налива в някакъв съд и се оставя да престои определен период от време при съответните условия за топлина, светлина. След което се прелива в друг съд.

Всеки път има отлагане на седимент и утайка, които остават в съда, докато винарят внимателно прелива скъпоценната течност. Той повтаря този процес, докато виното е идеално пречистено, издава специално благоухание и е удовлетворяващо за майстора. Но това не може да стане, ако виното стои през цялото време в един и същи съд, защото така то се утаява, придобива мириса на утайката и загубва хубавия си цвят.

В Словото често фигурираме като съдове, но в този израз ние сме в ролята на виното, което се излива. В този случай съдовете напълно се разграничават от нас, произвеждат се и се използват от винаря за пречистване на виното.

Ние сме в прекрасното училище на Святия Дух и Бог е главният Учител. Ние сме спасени, освежени и кръстени в Святия Дух не, защото сме зрели или завършен продукт. Тези прекрасни благословения трябва да дойдат към нас, понеже не сме зрели. Затова, когато се предадем на техните цели и предназначения, Святият Дух ще се погрижи да бъдем отведени стъпка по стъпка (от съд в съд) към растеж и зрялост.

Духовните дарби и духовната зрялост не е едно и също нещо! С предадена (подчинена на Божията воля) воля и дух смирен и съкрушен, ние ще станем ВИНО, ДОБРЕ ПРЕЧИСТЕНО НА ДРОЖДИТЕ СИ. Това е един от методите, които Бог използва, за да изпълни желанието на Своето сърце – да бъдем променени по образа на Сина Му.

Съдовете са различни, всеки един е уникален. Ето един – направен е от стъкло (но не с цвят на вино) и докато виното се излива в него, то придобива жълтеникав, зелен или син отенък в зависимост от цвета на съда. Това е съдът на НЕПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ. Хората преценяват виното според цвета на стъклото и изведнъж окачествяват виното като ПРПОМЕНИЛО цвета си. Тогава започва безкрайно търсене на причини, защо толкова силно вино изведнъж е придобило някакъв странен отенък. „Виното” през цялото време знае за тези забележки и прекарва време в молитв, за да се утаи. Защото виното трябва да се успокои напълно и да престои достатъчно дълго с цел седиментът да се утаи по дъното и стените на съда.

Мнозина разклащат виното в съда, като се опитват да покажат, че виното е добро, а стъклото е оцветено. Но по този начин става забавяне и е необходимо по-дълго време за получаване на чисто вино. Точно, когато се утаи и отново придобие чист вид, Винарят внимателно го вдига и го излива в друг съд. На дъното на стъкления съд са останали няколко късчета себеправедност, няколко парченца себичен живот са отделени от нас. Слава на Бога!

Бог продължава да излива виното. Пред него е новият съд – по-голям, с кръгъл отвор, сив и противен. Съдът изглежда толкова необичаен и непривликателен, че в началото има отдръпване. Толкова е плосък и смачкан, че виното не може да тече във вертикална струйка, но бързо се разлива по цялото дъно на отворения съд. Това е съдът на ХОРСКИТЕ ПОГЛЕДИ. Бог ни излива там, когато трява да преживеем публично унижение и слабост.

Виното, колкото и да иска, не може да се изправи, да придобие някаква друга форма. Трябва да си стои в поскодънния съд, открито за общесвената критика и осъждане. Изпитващата светлина, объркването и безбройните забележки относно „разливането” – всичко това извършва чудо. Виното става спокойно, отдадено и мълчаливо. След което отново се прелива. По стените на противния сив съд са останали остатъци от гордост и себеизява, но виното е придобило по-плътен оттенък.

Следващият съд е направен от глина. Той не е прозрачен и не може да пропуска светлина. Висок е и има удължено, тясно гърло. Вече без претенции за формата на съда, виното се излива в него (започнало е да разбира работата на Бог с него и да се покорява на обучаващия процес). Както обикновено има затруднения с утаяването (поради тъмнината). Изпитва известен страх дали мястото му наистина е тук, дали това е Божията воля... Но най-накрая се предава и изпълва съда, без да роптае. Тук в сянката на мрака стои дълго (толкова време, колкото е необходимо).

Понякога виното чува музика и щастливите викове на стоящите в светлината. Глината не позволява видимост, затова виното си спомня за светлината на отминалите дни и се нядява тя да го осияе отново. Това е съдът на ДЪЛГОТО, МРАЧНО ИЗПИТАНИЕ, при което Бог ни оставя САМИ, за да ни утвърди в сянката и мрака. Но тези неща извършват чудеса във виното. Докато го отливат отново, то излъчва светлина – вяра, изпитана и утвърдена. Утаили са се частички от неверие и нетърпение. Това не е всичко.

Виното се отлива в друг съд. Този е с необичайни размери и с уникален дизайн. Формата му е много интересна – с най-различни изпъкналости, ъгли, ръбове, вдлъбнатини и резки. На виното му е трудно да си проправи път до всички странни кътчета. Хората го наблюдават и в един момент стига до извода, че е попаднало в неправилния съд. Никога не е било ПРИЗОВАНО на подобно място. Става загуба на време, пари, енергия – следователно водителството на виното е напълно различно. Това е съдът на СТРАННОТО ВОДИТЕЛСТВО. Но нека си спомним, че Божиите пътища НЕ са като нашите. Той не слиза с личен секретар, за да обясни на публиката всички начини за водителство на Своите деца. Със сигурност е смърт за плътта да бъде закарана от единия край на света до другия, без да бъдат удовлетворени нейното любопитство и претенции.

Сигурен съм, че виното не е особено доволно (в естествено отношение), че трябва да си намира място между различните изпъкналости и вдлъбнатини, но след като вече е изляно, се налага по необходимост да ИЗПЪЛНИ съда. Радвам се, че не е необходимо да знаем ЗАЩО Бог прави всичко. Нито трябва да обясняваме на публиката ЗАЩО Той понякога ни води по определен начин. Веднага след като виното се утаи и УРОКЪТ Е НАУЧЕН, нежната ръка на Винаря отново го вдига и прелива. Само как блести и искри виното с нова отдаденост и покорство! Утаили са се останки от страх и недоверие.


Нама да ни стигне времето да говорим за безброй мнoгoто съдове, тъй различни по характер. Ето един, направен от сплав от разнообразни материали – почти всичко влиза в неговия състав. В никакъв случай виното не би го избрало. Но пък и никoй не го ПИТА за това. Този съд говори за сложната подредба на обстоятелствата, в които се озоваваме не по наша вина. Това е СЪДЪТ НА ЧУЖДАТА ВИНА. Твърде неудобно и неприятно място. Хората не изпълняват задълженията си – един забравя за нещо, друг не е предаден на делото, трети отказва да дойде или отиде според определената нужда... Преди да се усетим, сме се озовали в затруднение, което никак не ни харесва.

Да бъдем въвлечени в каша, с която нямаме нищо общо и вината не е наша, е много неприятно. Но кой е направил съда? Не е ли Бог? Виното трябва само да се отдаде да бъде излято.

Каква е причината за цялото това преливане и изливане? Със сигурност Бог не ни тласка към такива места на изпитания, за да ни се присмива. Тъй като сме се посветили, нашият живот не ни принадлежи, та да го насочваме на където си искаме и да избягваме процесите на изливане. Зад всичко това стои Бог. Той ни обучава.

Целта на преливането ни от съд в съд е да произведе съкрушен, напълно предаден дух. Втората причина: да ни предпази от това, да почиваме на дрождите си. В живота има тенденция да желаем лесните неща. Не ни харесват притесненията и необходимостта да променяме 40-годишните си навици. Страхуваме се дори да оставим работата си в ръцете на някой друг. „Пътят на най-малкото съпротивление е най-отъпкан.” Но така виното се разваля и придобив вкуса на утайката.

Не се учудвайте, ако Бог ви отлива от съд, в който сте били благославяни дни, месеци, дори години. Може би сте започнали да почивате в дрождите си? Тъй като Бог много държи на Своето вино, Той може да пожелае да ви пречисти още малко.

Друга причина е – да разшири нашето състрадание и разбиране един към друг. Този, който е нямал почти никакви проблеми в живота, не е особено отзивчив човек. Но преминалият през множество изпитания, преживявания, смърт, разбити надежди, шок и някоя друга трагедия е научил своя урок – ТОЙ ЧРЕЗ УПРАЖНЕНИЕ Е ОБУЧИЛ ЧУВСТВАТА СИ – такъв човек има тежест. Той може да вникне в нуждата на страдащото човечество и да се моли до край. В състояние е да влезе в съвършено общение с някой, който е в неизказана агония на духа и е притиснат от изпитание. Може да погледне отвъд крехкостта на плътта и като си спомни, че сме само пръст, да се довери на Бога във върховна вяра за победа и сила.

Не бива да се страхуваме от процеса на преливане и пречистване. Чрез него ставаме вино чисто, силно, искрящо и освежаващо. Нека видим Бога, Той е Майсторът на съдовете, а ние сме Неговото вино. И сме много скъпоценни! Стрували сме Му живота и затова Господ е категоричен, че трябва да ПРЕЧИСТИ виното до край. Оставаме след себе си само утайката на старото творение и на себичния живот.

Зад гърба си аз захвърлям
като нещо непотребно,
пътища предишни и себични.
И протягам се далеч напред
да намеря Божия изящен ред –
отвъд времето и дните прозаични.

Трябва да се доверим на Святия Дух, да Му позволим да извърши работата си в нас и с нас докрай.

Един ден и последният съд ще бъде изпълнен, и последното изливане – приключено. Нека сърцето Му се ВЪЗРАДВА, да открие в нас ИЗБРАНО ВИНО – чисто, силно, искрящо и добре пречистено, защото чрез Неговата благодат сме били изпразвани и преливани от съд в съд, за да станем такива, каквито Той ни иска!

Амин

Автор: Фолет
Из книгата "Разчупен хляб"


Откъси от книги и писма
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое откровение!


 
Сайт создан в системе uCoz