| |||
|
|
приказка от Пепа Стамова
Един ден Бог стоеше на трона Си в тронната зала и размишляваше, колко работа има да се извърши още на земята, преди да изпрати Исус втори път, но вече да осъди невярващите и да награди Своите верни деца. Той погледна от небето и какво мислите, че видя? - О-о-о, има цял регион в Македония, които не са чували за Моя Син, Който даде живота Си за тях, за да имат те вечен живот... - А там, в Огнена земя, най-южната част на Америка, все още вярват в шамани и на какви ли не други лъжи. - Ами Турция? В Турция пък вярват на някакъв измислен пророк. - А в България? О-о-о, уж всички са християни, а не Ме познават. Но как ще Ме познават, когато децата от Неделните училища не говорят за Мен на своите приятелчета и съученици. Ами техните баби, дядовци, лели, чичовци, съседи? О-о, а някои деца се бият помежду си и с нищо не показват, че са по-добри от тези, които не Ме познават. Ясно, има още много работа – каза Си Бог, – а така Ми се иска вече да установя Моето царство по цялата земя! Ето какво ще направя - ще събера Моите съдове и ще ги прегледам. Та Аз имам всякакви съдове: имам кристални, златни, сребърни, медни, дървени, също и глинени. Ще проведа интервю - Си каза Бог, – и ще разбера какви идеи имат Моите деца за по-бързото установяване на царството Ми на земята. Ще видя до колко Моята любов е изпълнила сърцата им. Имат ли Моята милост и търпение? Готови ли са да пожертват за Мен своето време? И Бог изпрати послание до всички Свои съдове. Първа се яви КРИСТАЛНАТА ВАЗА. - О, Господи, аз съм толкова красива, толкова изящна. Светлината така се пречупва в мен, сякаш имам безброй звезди, скрити в себе си. Ти непременно искаш да отида точно аз, нали, Господи? А и кой би бил по-впечатляващ от мен? След нея влезе ЗЛАТНИЯТ СЪД. - Господи, Ти знаеш, че аз съм най-скъп. Има ли някой, който да не ме обича? Никoй не може да устои пред мен. Когато заблестя, всички ми се възхищават. Чрез мен ще можеш да достигнеш до най-високо стоящите. Ти знаеш, че успехът с мен е сигурен и затова ще избереш мен, нали Господи? След него влезе СРЕБЪРНИЯТ СЪД. - Погледни ме само как грея, Господи! Мен всички ме обичат и затова чрез мен можеш да достигнеш до мнооого хора. Освен това сам много силен, защото съм от чисто сребро. Благодаря Ти, че ще избереш точно мен. След Сребърния влезе ДЪРВЕНИЯТ СЪД. - Боже, аз зная, че Ти мене търсиш. Аз имам много красиви орнаменти. Освен това съм от най-отбрано дърво от Твоята градина. Хората ме харесват и затова ме държат на специално място, пазейки ме и от слънце, и от вода. Благодаря Ти за Твоя най-добър избор, защото ще бъда аз, нали? Има ли още някой? – тъжно попита Бог. Неуверено напред излезе ГЛИНЕНИЯТ СЪД. Той изглеждаше толкова очукан. Тук-таме гланцът му беше наранен. Дори веднъж така лошо го бяха ударили, че счупиха една част от него. Един добър човек се смили и я залепи. Е, виждаше се къде е раната му, но все още можеше да се употребява. Затова той тръгна неуверено към Бог и Му каза: - Господи, аз знам, че съм много стар и че почти съм разрушен, но така ми се иска поне още веднъж да бъда употребен от Теб, но Ти няма да ме избереш, защото не съм достоен. И глиненият съд наведе глава. Бог се замисли, кого да избере – КРИСТАЛНАТА ВАЗА? Да, тя наистина е изящна. Но Бог си спомни Своето Слово, което казва: “Който следва суетни неща, е без разум (Притчи 12:11). Не, няма да бъде тя, много е суетна. Може би ЗЛАТНИЯТ СЪД? Той наистина е скъпоценен, но Моето Слово казва: “Бог се противи на горделивите” (І-во Петрово 5:5). СРЕБЪРНИЯТ СЪД каза; “Аз съм много силен”, но Бог не избра и него, защото Словото Му казва: “Не чрез мощ, нито чрез сила, но чрез Духът Ми” (Захария 4:6). ДЪРВЕНИЯТ СЪД – Бог видя, че беше много умен в своите си очи и Той не го избра, защото Божието Слово казва: “Не давайте ума си на високи неща” (Римл. 12:16). ГЛИНЕНИЯТ СЪД, добрият стар Глинен съд – той беше толкова смирен. Макар, че Бог го беше употребявал толкова много и беше нараняван толкова пъти за Господа, считаше себе си недостоен. Но въпреки всичко, той искаше поне още веднъж да бъде употребен за Божия слава. Неговото сърце беше пълно с Божията любов, милост и търпение и Бог избра точно него, защото Неговото Слово казва: “Бог на смирените дава благодат.” Разбрахте ли, деца, че съдовете са хора? НИЕ сме Неговите съдове и Бог иска да използва всичките, всички НАС, защото има още толкова много работа на земята, докато Небесното царство я изпълни цялата. Знайте, че Бог ще ни употребява, ако не сме суетни, нито горделиви, нито умни в собствениете си очи, нито, ако предаваме умът си на високи неща, но ако ходим смирени пред Него и най-важното – АКО ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ УПОТРЕБЕНИ. БОГ да ви благослови! Простете за детския урок, но ние всички сме деца на Бога. 04.05.2003 г. Стара Загора |
| Пиши на Пепа Стамова! |
| Други свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz