| |||
|
„МЪРТЪВ БЕ, НО ОЖИВЯ; ИЗГУБЕН БЕ, НО СЕ НАМЕРИ" (Лука 15:24).
СИЛАТА НА СМЪРТТА Бях в осми клас, когато за първи път чух за Бог. Беше в автобуса, докато пътувах от родния си град Мездра към Троян, където учех. Един възрастен човек през целия път ми разказваше за съществуването на Бог. Аз бях страшно впечатлен и наистина повярвах на всичко, което той ми говореше. По това време слушах хеви метъл музика, имах дълга коса, скъсани дънкови дрехи и се движех сред метъли. Лидерът на компанията ни носеше на шията си огромен антихристки кръст и когато споделих с него, че възрастният човек ми е казал, че има Бог, той ме погледна презрително и каза: „Ако има Бог, къде е да Го видим? Нека се покаже. Това са пълни глупости! Няма никакъв Бог!” Аз си казах: „Той ги разбира тия неща. Прав е, няма никакъв Бог.” И вярата ми беше до там. Но дълбоко в сърцето ми една искра от тази вяра остана да тлее. Тя се разпали няколко години по късно, когато Евангелието нахлу мощно в България и по-голяма част от съучениците ми станаха вярващи. Те ме заведоха в Евангелска църква и въпреки, че не посмях да изляза пред всички да се моля, за да приема Исус за свой Господ, все пак в сърцето си аз повярвах в Него и нищо вече не беше способно да ме убеди, че Той не съществува. Въпреки това продължих да си живея по стария начин в греха – така, както ми харесваше. И именно тогава животът, който да този момент ми се струваше просто забавен купон, се превърна в истински ад. Преживях дълбоко любовно разочарование. Момичето, което обичах, ме изостави и тръгна с един от най-добрите ми приятели. Болката от това предателство се впи дълбоко в сърцето ми, ставайки моя постоянна спътница. Наливах се с алкохол, опитвайки се да я успокоя, но тя беше по-силна от алкохола. Желанието да умра и да изчезна завинаги от този свят ме превземаше все-повече и повече. Сякаш Бог не съществуваше, или ако Го имаше, просто беше безразличен към моето страдание. Сякаш злото изцяло бе превзело живота ми, без да ми остави нищо, на което да се надявам. Собственият ми живот вече не значеше нищо за мен, затова реших да прибавя към алкохола още по-силно „лекарство” за болката си – ДРОГА. Така започна моят 8-годишен танц със смъртта. Отначало комбинирах огромни количества алкохол с 30 хапчета кодеин на ден. За да не се чувствам зле, гледах да съм постоянно в несвяст. Денонощно се наливах и гълтах хапчета, опитвайки се с тях да победя огромната депресия. Избягвах приятелите си, почти не ходех на училище. Седях сам по кръчмите и имах вид на човек, от който животът е изсмукан. Така завърших училище и влязох в казармата. Там продължих да се друсам с хапчета (предимно кодеин и котерпин) и да пуша марихуана. Но едно зло беше атакувало България и я превземаше с огромна бързина. Това беше хероинът, от който аз, разбира се, се възползвах веднага. Бях на принципа „като ще е гарга, да е рошава” и след казармата сериозно се захванах с друсане на хероин. След като изкарах няколко хероинови месеца, за първи път осъзнах жестоката реалност, че не аз се бях захванал с дрогата, а всъщност дрогата се беше захванала с мен. След като 4 години бях живял, за да се друсам, разбрах, че от тук нататък ще трябва да се друсам, за да живея. Осъзнавайки, че съм зависим от иглата, започнах отчаяно да моля Бог да ми помогне да се отскубна от този дяволски капан. Тогава ми дойде идеята да отида да живея далеч от хероина и се спрях на Велико Търново. По онова време хероин се продаваше само в София, Варна и Бургас, така че ето ме мен в Търново като кандидат-студент. Проблемът обаче не беше в мястото, където живея, а вътре в мен. Този проблем дойде заедно с мен и в Търново. Там продължих да взимам опиати, сменяйки спринцовките с хероина и тичането по дилъри с хапчета, фалшиви рецепти и безкрайно обикаляне по аптеки. В търсене да запълня празнината в душата си и с копнеж по любовта, която бях изгубил, заживях при новата си приятелка, която уж по някаква странна случайност беше наркоманка. С цялата си наивност си мислех, че съм открил изгубената любов и за да ни е по-хубаво, се друсахме заедно. Истината беше, че ни свързваше не любовта, а общата ни страст към наркотика и това се разбра, когато след около 2 месеца предишният й приятел излезе от казармата и аз се озовах вън от квартирата и живота й. Останах отново сам, с постоянните си спътници и единствените си „приятели” – болката, депресията и дрогата. Отчаян до краен предел, започнах да викам към Бог за помощ и вярвам, че Той ме свърза със студенти християни, които се събираха в едно общежитие и говореха за Бог и Библията. Бяха приятни хора и с някои от тях доста се сприятелихме. Те се опитваха да ми помогнат с какво ли не. Молеха се за мен, подариха ми Нов завет, купуваха ми храна, помагаха ми с багажа, когато си сменях квартирата и т. н. Но аз така и не успях да се променя. Ходех на сбирките им надрусан, а след тях финиширах в кръчмата с бутилка ракия. Реших, че Бог не се интересува много от мен, а просто такава ми е съдбата. Сметнах, че съм само една осъдена душа – осъдена да страда жестоко. Всичко, което исках, бе да умра, но се страхувах да се самоубия, защото знаех, че ако го направя, ще отида в ада. По някакъв начин Бог беше сложил това знание дълбоко в мен и то ми запази живота. Но непрекъснато молех Бог да има милост и да си ме прибере, за да свърши кошмарът, който се наричаше живот. Дори не можех да допусна, че Той има нещо много по-добро за мен и то тук – на земята. Въпреки това ми попадна една малка книжка със свидетелството на наркоманка, която Исус свръхестествено бе освободил от наркотиците. Разбрах следното: ако изобщо някой някога успее да ми помогне, то това би бил единствено Исус. Междувременно ме изхвърлиха от факултета, в който учех, понеже бях постоянно неадекватен и приличах на парцал. След това правих опити за лечение в София, с един уж добър лекар – психолог и психиатър от Военна болница. Той ми изписа рецепта за толкова много лекарства, че беше необходимо да се купят от няколко различни аптеки, тъй като само в една отказваха да изпълнят цялата рецепта. Даже коментарът на една от фармацевтките беше, че на тази рецепта са изписани лекарства за човек, който се готви да умира. Но уви, това лечение също се оказа халосен патрон. Не се друсах само за около седмица, докато пиех лекарствата, изписани от психиатъра, след което отново започнах и само за броени дни бях на старото дередже. Това бяха единствените ми „чисти” дни без наркотици за цялата ми дългогодишна наркоманска „кариера”. Разбрах, че дори лекарите и медицината са напълно неспособни да ни помогнат. Но продължих да се надявам, че Господ ще се намеси в безизходното ми положение. Също така знаех, че няма да изкарам още много дълго с това темпо, тъй като здравето ми почти си беше заминало – бях доста зле, както психически, така и физически. Когато говорех, беше на бавни обороти и преди всичко само глупости. През няколко минути си изгубвах мисълта и напълно забравях за какво съм говорел преди секунда. Черният дроб ме болеше ужасно, а стомахът ми за един определен период от време изобщо отказваше да приема храна, като ме разрязваше с адски киселинни болки. Налагаше се да пия само бульони, за да се поддържам жив, тежах около 53 килограма. Освен това страдах от непрестанен главобол, зъбобол и всякакви други хронични болки. До леглото, в което спях, винаги имаше две неща: препълнен с фасове пепелник от едната страна, а от другата – кофа за повръщане, тъй като организмът ми често не успяваше да задържа и минималното количество храна, което приемах. Не се къпех по 2-3 месеца и бях станал пълна развалина. Ходех по улиците като подвижна фармация. Левият ми джоб беше пълен с няколко вида хапчета за друсане (кодеин, глутетимид, фенобарбитал, диазепам и др.), а десния – с всякакви други лекарства (за глава, за черен дроб, за зъби, за стомах и какво ли още не). Живеех вкъщи в Мездра и се налагаше постоянно да крада или да изнасям неща от нас, за да ги продавам. Най-потърпевша беше сестра ми, чиито бижута, валута и разни други неща заминаха за дрога. Единственото, което мислех, беше как да намеря пари, които да обърна в хапчета. Продавах и по малко марихуана, а парите от нея обръщах в опиата, към който бях зависим. Нуждаех се от колкото е възможно повече пари за колкото е възможно повече хапчета, за да изкарам колкото е възможно повече кошмарни дни на тази земя. Животът ми за един ден се измерваше с дозата от 50-60 хапчета. Лежах в къщи пред телевизора и пътувах през ден, през два до София, за да си купувам отровата, която ми даваше „живот” и после пак пред телевизора – гледах тъпи филми и кроях планове за следващата сума, за следващата доза. Ако някой някога ви е казвал, че да взимаш наркотици е невероятно вълнуващо преживяване, НЕ МУ ВЯРВАЙТЕ!!! Това е един кошмар, който не сте виждали и в най-лошите си сънища. Това е един омагьосан кръг, от който няма измъкване и всичко в него е черно и страшно. Ще цитирам Уилям Бъроуз, който казва в книгата си „Дрога” следното: „Никога нищо не се случва в света на наркотиците! Дрогата не е начин да се насладиш на живота, тя е начин на живот.” |
|
СИЛАТА НА ЖИВОТА
Благодарен съм на Бог, че изпрати Своя Син да дойде на тази земя посред греха и нечестието, в което човечеството бе затънало, за да ни избави от собствените ни греховни каши, които сами сме си забъркали. В Библията се казва, че Исус дойде, за да потърси и да спаси погиващите. Именно това направи Той и с мен. След дългогодишните ми молитви и викове за помощ, Той отвърна на вярата ми, като в правилния момент дойде посред цялата мизерия, в която живеех и точно там, в нея, ме намери и спаси от последствията на собствената ми глупост. В едно смърдящо на цигари и евтини закуски кафене на Централна гара в София, докато си седях дрогиран до козирката и отпивах от поне десетото за деня кафе, което нямаше никакви шансове да ме ободри, Исус Христос от Назарет седеше там, на 2 метра от мен и чакаше удобния момент, за да Го заговоря и да ме избави. Разбира се, аз не познах, че това беше Исус, но не заради завесата от цигарения дим, а поради факта, че Той беше дошъл не като дърводелеца от Назарет, а като две момичета, които познавах от уличните среди в София, където царуваше хероинът. Видях ги и веднага си помислих, че мога да намажа с малко стаф (така се нарича хероинът на наркомански жаргон) и тъй като имах пари в себе си, директно отидох при тях и ги попитах: „Момичета, имате ли стаф?” Те не ме познаваха лично, но се обърнаха към мен с усмивка, след което едното от тях каза: „О да, разбира се! Ние имаме най добрия стаф в целия свят! Това е Исус Христос!!!” Ако ви кажа, че тази новина много ми хареса, ще ви излъжа. Даже напротив, дълбоко се разочаровах. Просто бръкнах в джоба си, извадих от там Новия си завет и казах нещо от рода на: „О да, това го знам, но искам истински стаф.” Истината е следната: няма по-истински стаф от този, който момичетата ми предлагаха! Както по късно сам се убедих, те бяха напълно прави в това, което ми бяха казали. Исус Христос наистина бе и Е най-добрият стаф на света!!! Разбира се, промяната в мен не настъпи веднага. Но след тази съдбовна вечер, почти всеки път, когато идвах до София за дрога, се отбивах и при момичетата. Оказа се, че те бяха имали подобно преживяване, като момичето от моята книжка, която си четях във Велико Търново и ми даваше вяра и надежда, че Бог може би и в моя живот ще извърши чудо. Но да го чета в книжка беше едно, а да видя пред очите си хора, преживяли тези чудеса, беше съвсем различно. Те ми разказваха как след като повярвали в Исус, Той променил живота им и ги освободил от наркотиците. И дори не спрял до там, а ги освободил и от зависимостта към алкохола и цигарите. Говореха ми, че не съм създаден да живея като боклук и че Бог има велика съдба за мен. Звучеше добре, но същевременно ме плашеше. Аз просто не можех да си представя какво бих могъл да правя, ако не се друсам. Толкова дълги години дрогата беше единствената ми спътница, че мисълта да се разделим беше плашеща. Въпреки това реших да рискувам. Осъзнах, че Бог ми подава ръка от небето, за да ме издърпа от блатото и ако не се хвана за нея, просто ще потъна завинаги в смъртоносното тресавище. Знаех, че вече съм изгубил почти всичко, което можеше да бъде изгубено и нямах особено голям избор. Разбира се, решението да се доверя на Бога, за да ми помогне, не дойде изведнъж, а постепенно. Вярвам, че Той бе скроил един от поредните си „капани”, за да ме улови и спаси, като бе направил така, че аптеката, от която редовно се запасявах с количества хапчета, се намираше точно срещу църквата на моите нови приятели, момичетата. Така без и аз да знам точно как, се озовах в Християнски център „Прелом”, който е моята семейна църква и до ден днешен. Тогава просто идвах до София, купувах си дрога от аптеката, след което отивах да дремя на служба в църквата. Често оставах да пренощувам в къщата, в която момичетата живееха заедно с една жена християнка, която всъщност беше помогнала и на самите тях да спрат наркотиците. Те ми говореха за Библията и за Божиите неща, а на мен ми беше страшно интересно. Само дето почти нищо не се спомням от тези разговори, но Словото на Бог е работело в мен и е свършило работата, за която Бог го беше изпратил. Спомням си само, че една вечер, дрогиран почти до несвяст, след подобен разговор, аз взех категоричното решение да спра наркотиците. Както по-късно разбрах, това е бил ключовият момент за моето освобождение – категоричното решение. С него започва всяка победа. Когато се обадих на баща си, за да му искам пари за намаляваща доза, с която постепенно да спра хапчетата, той само дето не ми се изсмя по телефона. Толкова много пъти го бях лъгал и манипулирал за пари, че нямаше дори минимална причина да ми повярва сега. Но Бог имаше контрол над ситуацията, защото едното момиче успя да поговори с него и той склони да изпрати необходимите пари. Купихме солидно количество хапчета и започнахме по схема, която приятелите ми бяха измислили. От 40 хапчета в първия ден, за 20 дни трябваше да стигна до 0 хапчета. Хич не ми беше лесно, но го нямаше обикновеният ужасен кошмар на абстиненцията. Всичко бе някак си по-уравновесено, кризите бяха търпими и невероятното усещане, че Исус беше с мен, ми даваше сили да се боря и да се справя. Момичетата непрестанно се молеха и постеха за мен. Когато се чувствах зле, идваха, полагаха ръце върху мен, изгонваха демоните, които ме тормозеха и изговаряха Божието изцеление. Така, от болестите в стомаха и черния дроб не остана и помен – Бог ме изцели напълно. Даде ми нов стомах и нов черен дроб. Не съм ходил на лекар да ги проверя, но не мисля, че имаше нужда от подобно действие, тъй като непрестанните болки просто спряха. Исус казва, че болните имат нужда от лекар, а не здравите. Така че аз сметнах, че след като вече съм здрав, няма смисъл да ходя на лекар. Всъщност вече бях отишъл на такъв. И това беше Лекарят на всички лекари, Исус Христос. Едно от доказателствата за новия ми стомах е това, че в християнския ми живот се е случвало да постя по 10-14 дена без абсолютно никаква храна и не съм усещал дори и безобидни колики през това време. А по-рано стомахът ми беше в критично състояние и непрестанно ме болеше. Сами си представете как би се чувствал стомах, в който всеки ден за период от 8 години попада по една шепа хапчета? Наскоро смятах на калкулатора приблизително каква бройка хапчета е минала през стомаха ми за тези години и стихнах почти до сто хиляди, като не броим тези, с които съм се лекувал и болкоуспокояващите. Преди време срещнах един познат, който не бях виждал поне седем години и на който често бях продавал трева. И след като го разочаровах за това, че и в момента нямах да му предложа такава, той констатира факта, че изглеждам доста подмладен. И след това се замислих за следното: Ако сега изглеждам по млад, отколкото преди седем години, то как ли съм изглеждал тогава, въпреки че съм бил само на около 23 години. Едно е ясно – че промяната, която Бог извърши в мен беше очевадна, дори за тези, които нямаха представа как Той се е намесил в живота ми. Друго голямо чудо, което ми се случи тогава и което смятам за ключово, бе кръщението ми със Святия Дух. Това бе моментът, в който се случиха две изключително важни неща. Първо, когато Духът на Бога ме изпълни и дойде да живее в мен, изпитах такова блаженство и еуфория, каквото можех да сравня единствено с усещането от хероина, само че по-силно и по-хубаво. Така че „надрусвайки се” със Святия Дух, аз разбрах една огромна истина: че дрогата беше просто евтин фалшификат на дявола за истинското усещане, което Бог има за всеки човек. Второто беше, че когато Святият Дух дойде, депресията свръхестествено ме напусна завинаги, като на нейно мястото се настани радост, и то толкова голяма, че на моменти имах чувството, че ще експлодирам. Мога само да кажа на пушачите на трева, че марихуаната може „ряпа да яде” пред радостта на Святия Дух. Но това може да се разбере напълно, само ако се опита (както всъщност се прави и с наркотиците, т. е. докато не се пробват, не се знае точно какво е усещането). Преди години, когато с едно приятелче пробвахме хероин, той възкликна: „Всичко останало бледнее пред хероина!” А аз, след като пробвах Святия Дух, с право мога да кажа: „Всичко останало (дори и хероинът) бледнее пред Святия Дух!” Така че Го препоръчвам на всеки човек, който Го иска – Исус Христос е най-добрият стаф в целия свят!!! Тези преживявания бяха изключително важни за мен, тъй като главният ми проблем не беше просто дрогата, а депресията и болката, заради които се дрогирах, и които съвместно бяха разбили психиката ми. За да илюстрирам по-добре тази разруха ще разкажа една случка как веднъж разговарях с един стар приятел. В разговора той започна да ми обяснява как съм го водил насам-натам из Велико Търново по времето, когато живеех там. Аз го слушах и му се усмихвах, а когато свърши, му признах следното: „Ако трябва да съм напълно честен с теб, изобщо не си спомням кога си идвал в Търново”. Тогава трябваше да видите физиономията му. Опули се и каза: „Сериозно ли, бе?! Ами, аз живях една година там!!!” След което аз се опулих на свой ред и не знаех какво да отговоря. Но Бог наистина е велик! В любовта и милостта си към мен дойде и избърса всяка сълза от лицето ми, изцелявайки не само физически тялото ми, но също така ума, душата и сърцето ми. Преди си пишех с една позната и тя казваше, че дори не е предполагала, че може да има толкова наранена душа като моята. След време я срещнах, споделих с нея за чудото на Исус в живота ми и с радост й казах: „Сега моята душа е напълно изцелена!” Но да се върна на освобождението от наркотиците. След 20 дни намаляваща доза напълно спрях хапчетата – не само наркотичните, но и болкоуспокояващите, тъй като Бог ме изцели. За около два месеца имах нужда постоянно да има човек до мен, докато укрепна психически и духовно. След тези два месеца бях напълно здрав от наркотичната зависимост и вече свободно можех да ходя по улиците сам, без да се изкуша да се надрусам. През последните осем години не бях изкарвал без наркотици повече от ден, ден и половина, но ето че Исус дойде в живота ми и ми даде свобода, която не може да се сравни с никой наркотик. Дори спрях и цигарите, което също беше доста трудно, защото за последните 13 години не бях имал и ден без цигара, но Бог ми даде сили и ме освободи и от това робство. Всичко стана само за 2-3 месеца, след дългогодишно робуване и зависимост. Не е ли велик Бог! Наскоро работих за известно време в една психотерапевтична комуна за наркомани. Там минималното успешно лечение е около 8-10 месеца, а имаше хора, лекуващи се вече от 1-2 години, и то неуспешно. Когато им казах, че за два месеца съм оздравял напълно от зависимостта, за тях беше все едно да им кажа, че съм пристигнал от Марс. Това е разликата между човешките методи на лечение и Божия метод, наречен ВЯРА. Не отричам медицината, а просто подчертавам факта колко по-велик и мощен е Бог в сравнение с всичко останало в този свят. Защото след 8 години друсане и живот на ръба, днес аз съм напълно излекуван и здрав, и то без да съм посетил дори един лекарски кабинет (ако не броим онзи лекар във Военна болница, който въобще не успя да ми помогне). Помислете: Ако Исус Христос, Лекарят на лекарите, не беше жив и не беше дошъл в живота ми, би ли било възможно това? Едва ли! Ето това е чудото в моя живот! Сега, години по-късно, когато пиша тези редове, мога да кажа само едно: Решението ми да предам живота си на Исус Христос и да бъда Негов ученик, беше най-важното и най-доброто решение, което някога съм взимал през живота си и никога дори за миг не съм съжалявал за това, а вярвам, че няма и да съжалявам. Защото решенията които взимаме, определят курса на съдбата ни, а не някаква си карма. Това, което ни се случва днес, е следствие на решенията, които сме направили вчера, и това което ще ни се случи утре, ще е вследствие на решенията, които взимаме днес. В моя случай едно единствено решение – да приема Исус, промени абсолютно всичко в живота ми – от най-малките подробности до най-значителните неща. И днес аз съм щастлив и успешен човек. Имам най-прекрасната съпруга на света, която беше другият огромен подарък от Бог за мен и която никога не бих имал, ако не бях взел това важно решение – да следвам Исус. Защото пътищата ни с нея се преплетоха след като и тя беше взела същото решение. А и тя едва ли щеше да хареса и да се влюби в човека, който бях преди. Също така работя работа, която ми харесва и съм щастлив, че мога да живея и да изкарвам пари като нормален и праведен човек. А повярвайте ми, това е много по-трудно и предизвикателно, отколкото да се живее като ненормалник и престъпник. Имам също и църква (ХЦ ”Прелом”), от която съм част и която е моят духовен дом и без която сега нямаше да съм това, което съм. Именно чрез тази църква Исус Христос ме достигна, като ми изпрати хора от нея и промени завинаги живота ми. Защото църквата – това са хората, Божието семейство на земята, неговите синове и дъщери. Благодаря Му, че ме е поставил именно в това духовно семейство! Ще завърша с думите на един познат, който веднъж ми каза: „Ей, ние всички преди си мислехме, че ще умреш!” А аз му се усмихнах и отговорих: „Знаеш ли, и аз така си мислех, но Бог имаше друг план за живота ми!” Не е ли чудесен Исус! Иво Орешков Септември, 2008 г. гр. Мездра |
| Пиши на Иво Орешков! |
| Други свидетелства за изцеление |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz