Из личната кореспонденция на Иван Иванов
* * *
Какво да ти кажа за мене? Нали казах във форума, че баща ми почина, преди това се бяха развели с майка ми. Сега живея с дядо, баба и сестра ми. Майка ми замина преди няколко месеца за Англия - хем да работи, но главно отиде да види какво може да направи английската медицина за мен. Естествено, аз не уповавам на лекарите! Помниш ли какво стана с Аса в Стария Завет?
Значи, след 7-ми клас влезнах в Икономическия в Стара Загора, изкарах 8-ми клас и преди да завърша 9-ти, ми се случи това изпитание. Бог така нареди нещата, че директора излезе свестен човек (той претърпял някаква болест като малък и му се наложило да отсъства от у-ще) и всъщност имам диплома за икономист-счетоводител, но нищо не панимая от счетоводство и разни външи и вътрешни търговии. За 2 години претърпях 9 операции и всичко мина благополучно. Това е много сложно място, което се намира между малкия и междинния мозък, а като порасне, туморът започва да притиска мозъчния ствол, нарича се понтоцеребрален ъгъл, но за медицински работи не ми се приказва.
Когато бях в пети клас, веднъж се съгласих да отида на молитвена група с майка ми. Обаче толкова ми се видя безинтересно, че като започнаха да се молят, си викам: "Кога ще свърши тая лудница?" Направо ме хванаха карастанчовите, но като си тръгвах, една сестра ми каза: "Мойто момче, ти пак ще се върнеш". И когато бях в края на девети клас (бях хукнал много по света и ми хареса), една сестра казала на майка ми, че Бог й казал, че ще ме приведе в кошарата Си. А аз викам: “Какви са тия кошари? Какво е това чудо?” Но така стана, че влезнах в болница и си казах: "Ле-ле-е, колко много болни хора има!"
На една сестра в Раднево, пък Бог казал, че ще претърпя много операции, но ще се оправя.
Друга сестра в Стара Загора, която няма нищо общо с тази от Раднево каза, че през големи изпитания ще мина, но победа ще има. При баща ми тия тумори се бяха разрастнали, притиснаха му зрителния нерв /слуховите бяха срязани при операциите/ и си загуби зрението, слуха и движенията на крайниците. А аз бях толкова страхлив, че от една операция на апендисит изпитвах ужас и като ми казаха, че трябва да ми се отваря черепа, направо не можах да повярвам, че се случва на мене, бях сигурен, че ще стана като баща си и животът ми е свършил, минаха няколко дни докато се свестя и нито ядох, нито ми се пиеше вода.
В същото това време, преди няколко месеца една сестра на 84 години давала пост за баща ми, тогава Бог й казал: "Не се моли за бащата - той вече си отива, но се моли за сина - той ще се оправи".
Повярвах през април 1998 г. Един брат, който е много силен в Господа, както си лежал на леглото и чул глас: "По телефона сега ще ти се обадят - да отидеш да благовестваш на Иван, почвата в неговото сърце е готова." Той се почудил кой ли ще е този Иванчо. Баба ми, която също е вярваща, го извикала по телефона, той дойде у нас и приех Исус за свой Спасител.
След 1-та операция всичко мина добре и много се зарадвах, но един месец по-късно при втората операция започна много силно да ме боли главата, направиха ми 3 лумбални пункции и ми олекна. На 13-я ден се върнах в Стара Загора. На следващия ден, като ме заболя пак главата, бре, какво ще правим сега? Професора, който ме оперира - в отпуска. А толкова ме болеше главата! Минаха 2-3 дни, всеки ден болката се увеличаваше, накрая припаднах в безсъзнание. Откарали са ме в ОРБ Ст. Загора. Там ме лекуваха 2 дена, но болките продължаваха. Тогава Бог казал на същия брат, който дойде, за да приема Исус: "Иван да го вземате и - в София, защото ако остане още 1 ден, си отива!" Закараха ме в София. Там се установи че имам хидроцефалия и менингит. В продължение на два месеца ме лекуваха - не съм спал от болки, всичко каквото хапна го повръщам и се наложи да ме хранят с глюкоза, направиха ми 50 лумбални пункции /ако не си запозната какво е - ами, вкарват ти една игла в гръбнака, на лумбалните прешлени, т. е. в кръста/. Накрая казаха, че трябвало да се дадат 1500$ за клапа, но Бог така нареди нещата, че ми поставиха шънт без да даваме и стотинка.
Обаче, накрая станах много зле - изгубих си зрението, слуха и се парализирах от кръста надолу. Благодаря на Бога - всичко се оправи - и лекарите се чудиха как не съм умрял.
И така, изкарах за 2 години 9 операции, а след година и половина още 2. През този период ми излезе тумор на шийните прешлени, до гръбначно-мозъчните коренчета и започнаха да ми се схващат ръцете. Накрая силата в ръцете ми толкова намаля, че нямах сила едно здрасти да направя. Ексцизираха тумора на 2 пъти и пак благодаря на Бог - и това се оправи.
И така, нямам никакви приятели, образование, не мога да отида до магазина да купя хляб; всичко изглежда безнадеждно от човешките очи, но за Бог...
През това време Бог казал на някаква възрастна сестра на 85 години (преди 3 години) да се моли за мене. Тя не ходи на църква и много рядко някой я посещава. Преди 2 седмици отидохме с такси при нея, защото много искаше да ме види и Бог чрез нея каза, че ще ме изцери. А аз все съм си викал преди: "Господи, ще ме изцериш, ама младоста ми отиде" и Той каза чрез нея, че ще ми въстанови годините на младостта. И още като ме видя, баба Софка вика: "Боже, благодаря Ти, че ми доведе моя Ванко да го видя! Благодаря Ти, че ми даде живот да видя мойто момче, за което се моля!"
Една друга сестра пък, която е вярваща от 40 години и преди това е била председател на окръжния комитет в Стара Загора, дойде да се моли за мен и още като ме видя, вика: "Чедо, на сърцето си ми!" Нея Бог я изцерява от саркома и при една от операциите лекарите изрязват мускул на ръката. Изписали я като безнадежден случай, давали й най-много 3-4 месеца живот. Исус я изцерява и й дава нов мускул, явява се и й слага някакво печатче на гърба (баба ми Го е виждала и вика, че такава красота никъде не е виждала). Сестра Стоянка с мъжа й - дядо Карушко, са били голяма сила. По всичките села и градове ги е пращал Бог в България, само в няколко (3-4) града не са ходили. Стоят и се молят, а Святият Дух им дава адреса или телефонен номер на човека, който има нужда от молитва. Много хора са били изцерени чрез нея, няколко жени са прогледнали и още много истории ми е разправяла. Ама, по-нататък ще ти разправям - ако искаш, разбира се.
Сега съм на 20 години и вярвам в своето изцерение.
Всъщност, ще ти кажа още една история. Една сестра се молила за мене така: "Господи, изцери го от рака!", но Бог казал на един брат, че моето не е рак и тази сестра се моли грешно /аз всъщност знам, че не е рак/.
Мечтата ми беше да стана авто-монтьор. Дядо ми има фирма за дизелово-горивна апаратура и още от малък съм запознат с тия работи. Пра-дядо ми пък е бил голяма работа в техниката, друг път ще ти разправям негови истории.
Това много ме насърчаваше - то е песен, но не й знам мелодията:
Душо в скърби окръжена,
ти на Бога се предай!
В скърбите си ти блаженна,
сал на Него уповай.
О, недей се ти съмнява
в Словото Му никога!
О, недей се ти отчайва!
Вярвай, вярвай всякога!
Не допускай да прегъва
волята ти сатана,
той не може да успява,
щом проблесне светлина.
Потърпи още малко време,
както сам Христос търпя,
Той победата да вземе,
да сломи врага успя.
След скръбта ще дойде радост,
след страдание - покой,
Бог ще те приеме с милост
и ще те нарича Свой.
* * *
Много съм бил нападан, най-вече от братя и сестри. Веднъж с голямо усилие отидох на църква и залитнах, щях да падна върху едни деца, но Господ овладя положението. Една сестра на входа на църквата ме срещна и ми каза: "Момче, ти като не си добре, защо не си стоиш в къщи?"
Свидетелствах в църквата, че бях сляп, но зрението се възтанови, бях глух, но слухът се възстанови, бях на инвалидна количка /само за 2-3 дена, СЛАВА НА НАШИЯ БОГ И БАЩА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, СЛАВНИЯ ОТЕЦ!/. След службата един брат ме пресрещна и каза: "Какво ни занимаваш с твоите проблеми? Не виждаш ли, че ще сломиш вярата на хората?!" Аз всъщност си дадох сметка чий е този глас в действителност.
Казвали са ми: "Ти не си чел Библията, а пък защо я използваш, че да даваш примери от нея? Ти богохулстваш" /преди няколко години, като повярвах/. Но да ти кажа, открих, че хората ме нападат, защото не Исус е в тях, а някой друг. Те мразят като видят някой пό от скоро във вярата и да си служи с меча на Духа, защото те си служат с него, но не разбират как да си служат. Казано е: "Вземете меча на Духа", а не: "Бог ще ви сложи в ръцете меча на Духа".
* * *
Никога не съм чул глас от Господа, но ми е говорил от Словото Си. И на много други хора е говорил Бог за мен. Аз се чудя понякога как мога да имам някакво съмнение.
Веднъж Бог говори чрез една сестра и ме назова по име: "Иване, Иване, Аз ще прославя името Си чрез тебе..." /не помня всичко/.
Веднъж Бог ми откри нещо за мъжа на една сестра, който беше страшен атеист в пълния смисъл на думата. Казах: "Господи, разори почвата в неговото сърце! Направи го по-меко!" Казах на сестрата да се моли много за него, но тя прие думите ми като нещо, което аз съм си измислил. Не искаше да приеме, че Бог ми е говорил. След една седмица сестрата се обади и каза, че мъжът й го ударил инсулт и е в болницата на системи, помоли ме да се моля за него. Този човек, както бил на легло, скочил като див козел, лицето му било изкривено, но и то се оправило. Сега изобщо не му личи, че е претърпял инсулт и е много смирен. Като се моля за него, го наричам вече брат Стоян и съм уверен в нашия СКЪП ИСУС - СЛАВА ДА БЪДЕ НА ИМЕТО МУ ЗАВИНАГИ!!!
Смъртта всеки ден хлопа на вратата ми, но моят Приятел, който е всичко за мене, е с мене. АЛЕЛУЯ! Ако си забелязала, са ми много прости изказванията, но си казвам това което извира от сърцето ми. Чисто и без допълнителна обработка - какво ще си помислиш ти /и хората/ от моите думи? Ако все още изявяваш желание да си пишеш с едно нищожество, погледнато от човешките очи, но от Божиите - аз съм син на Бога! Аз съм силен в Господа! АЛЕЛУЯ!!! БОГ да те благослови изобилно от всичко, каквото имаш нужда!
* * *
Когато, бях във 2-ри клас /не бях приел Господ Исус/, се молех на Бог да ми подари колело "ВМХ"- получих го, но щом получих, това което исках, Господ стана на едно от последните места.
Когато родителите ми се развеждаха, бях на 8 години /това беше ужасно преживяване за мен по онова време/, баща ми отиде да живее другаде. Така ми беше мъчно, че плаках пред Бога много пъти и се молих баща ми да УМРЕ.
След това, когато кандидатствах след 7-ми клас, казах: "Господи, ако влезна в Икономическия, отивам на църква". Изглеждаше невъзможно според моите оценки. При първото класиране не ме приеха, но при второто някакво момче се отказало и ме поставиха на негово място. Толкова бях радостен, но уви - пак не изпълних обещанието си.
Стана така, че на баща ми се откриха доброкачествени тумори на мозъка. Той щом разбрал, се опитал да се самоубие с колата, като катастрофира умишлено, но въпреки че няколко пъти се преобърнал, се отървал с незначителни драскотини. Когато при една операция му срязаха слуховия нерв и оглуша, пак се опита да се самоубие. Искал да се хвърли от етажа на интензивното отделение, но в последния момент, когато единият му крак бил във въздуха, сестрата го хванала. После събирал всички хапчета, които му давали и на един път изпил цяла шепа, като се надявал да умре. Гълтал пирони, от което се наложи да го оперират от панкреас. Бъркал с жици в контакта, за да го убие тока, но въпреки всичко остана жив. Изгуби се зрението и се парализира, последва след няколко месеца смърт. И да ти кажа направо, като го гледах как се мъчи, малко е да се каже, че сърцето ми се раздираше. Всичко това е било, като десерт в сравнение с това, което ме очаква.
Три млади момичета на по 20-тина години умряха пред очите ми. На едно хубаво, високо момче (на 20 години), което се хвърляло за кръста на Богоявление, му пробиха гърдите и му вкараха една тръба в белите дробове, за да може да диша. След няколко дена и той си отиде. И още ужасяващи неща съм видял, но не ми се говори за тях. Тогава си викам: "Какво съм бил недоволен, като съм имал здраве? Защо не приех Исус по-рано? Леле-е-е, за какви глупости съм се ядосвал?!"
Вече исках не да съм алчен за богатство, ами да имам пари колкото да задоволявам материалните си нужди, но Бог уби това в мене. Тогава исках поне да живея, но мизерно. И това не беше угодно на Бога и го уби. Тогава викам: "Господи, в Твоите ръце се оставям, ама, нали, ако имам деца, ще се грижа за тях, ще обичам жена си, трябва да се грижа за семейството..." Бог и това уби и разбрах, че Той даде най-ценното от Себе Си - Своя Единороден Син - и иска най-доброто от нас. Ами, викам: "Господи, ако намразя живота си, жена си и децата си, нали искаш да ги обичам?!"
Тогава си дадох сметка, че като "считам всичко за измет, стига Христа да придобия" и Той живее чрез мен, как няма да обича хората? Та, Той умря за тях!
Бог изгради нещо непоклатимо в мене, но през много страдания преминах... Понякога си мисля: "Гледай с кого мога да общувам, с Владетеля и Господаря на цялата вселена". Това, че съм претърпял мъчнотии, не означава, че Бог ще ме съжали повече от един гей! Той толкова много обича Своето творение. О, колко е прекрасен нашият Господ! Не мога да ти опиша какво ще чуствам, когато седна на сватбената вечеря, на една маса с Авраам, Мойсей, Давид, Павел, Йоан, когато видя цялото Откровение на о-в Патмос... Най-много се удивих от образа на Исус. Да бъдем като Него! Това е славна мисъл, която нашата вяра и надежда ще превърнат в реалност. Ела, любими мой Исусе!
* * *
Благодаря на Бога, не съм гледал телевизия от месеци. Мисля, че Той ме води да умра за себе си и да живея само за Него. Всеки ден смъртта хлопа на вратата ми и дяволът ми напомня, че това може да е последната глътка въздух, последният удар на сърцето ми, но той няма думата. Много християни днес казват, че обичат Исус, но май повече обичат децата и близките си...
Аз имам бреме. Бреме за моето поколение. Вероятно и ти имаш такова бреме. Не знам. Аз виждам много християни днес - млади и стари, които нямат никакво бреме за това поколение, камо ли за следващото. Виждам маса хора, които живеят ден за ден живота си "на вяра" и ОМАЯНИ от грижата за оцеляване, не могат да преживеят болката и бремето на Небесния Отец за това поколение.
Виждам църквата, закотвила се здраво в познатите води. Тук там, от време на време пламва някой и друг пламък на евангелизационно съживление и ние веднага му слагаме етикета ГОЛЯМОТО НЕЩО, когато всъщност Бог иска не само да ни посети, а да се НАСТАНИ в нашите семейства, църкви, градове. Да стане Силния в нашия живот и Силния в нашите градове. Църквата трябва да бъде пре-дизвикана да вдигне тежките вериги на котвите на традиционализма и да мине отвъд посланието за спасение и благословение. Днес много църкви са изградени на принципа търсене-снабдяване.
Например: "Живота е борба и ние ще ти дадем принципите от Словото как да се бориш успешно с Божията помощ" или: "Исус дойде, за да имаме изобилен живот и ние ще ти дадем принципите от Божието слово как да го постигнеш." НЕ! Ние трябва да минем отвъд този принцип!
Време е да започнем да изграждаме нещо повече от просто "приятни" или "модерни" и "готини" църкви, или пък "оазиси на любовта". Трябва да започнем да издигаме поколение от християни, които мислят за нещо повече от просто своята борба с живота. Това, което дълго време сме наричали "живот на вяра" не е било нищо повече от поучение, как да успеем с Божиите принципи в борбите на живота. И наистина животът е борба. Не е лесно да живееш осветен живот в този свят, доминиран от духа на света. Не е лесно да бъдеш отговорен съпруг, съпруга, баща или майка, да имаш семейство. Не е лесно да си посветен член на църква. За повечето хора в църквата не е лесно да открият съдбата си в Царството и да си намерят мястото в църквата. Разбирам това. Но не мога да се примиря с този "сервизен" манталитет, който изгражда "църкви на неделната служба", които са нещо като духовни сервизи, чиято най-висша цел е да те "нахранят" и утешат и да ти вдъхнат сила за новата седмица.
И ето те пак в понеделник на пътя на живота, кретащ някак си на път към Небето. Не, мерси! Това не е християнството, което виждам в "Деяния на апостолите".
Битката на голяма част от християните от поколението на движението на вяра например за дълго време се е заключавала просто в това да се борят успешно в живота с Божиите принципи и Слово. И докато това е добро и похвално нещо и истина, отнасяща се за всички християни, аз вярвам, че от Небето идва едно ново послание до църквата днес - посланието на АПОСТОЛСКОТО ХРИСТИЯНСТВО. То е тази форма на чисто християнство, която даваше силата на хиляди от тях да изгарят на Римските клади и да издържат гонения. Ясно послание и откровение за Голгота. Ясно разбиране на Божиите цели на земята. Пълно отделяне и освобождение от Вавилонската система - духът на света. Ходене в свръхестественото. Нелицемерна любов, а не интриги, религиозни състезания и политики. Небето и земята, движещи се в хармония и единство на стратегиите. Божията слава, ОБИТАВАЩА в църквата, а не периодически посещаваща. О, Боже искам да видя това в моето поколение! Понеже тук на земята се води една борба, която е по-голяма от просто борбата с живота. Това е борбата на Божието царство с царството на тъмнината. Църквата трябва да се събуди за реалността на духовния свят. Събуждане и отваряне на очи, които ще променят тотално начина ни на живот, мислене и действия. Църква, която се надига в Духа и връзва силния над града. Църква, която променя духовните климати на цели градове и региони. Това е картината, която виждаме в книгата "Деяния на апостолите". Ефесяни 6:12 - “Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.”
* * *
Първата книга, която прочетох, когато приех Исус, беше "Добро утро, Святи Душе". Такива книги ми харесват, които да ме грабнат и да са нелицемерни. На едно място Бени Хин казва, че като чул за дъщерята на някакъв евангелизатор, ушите му щръкнали, тъй като бил неженен. Много християнски писатели ще кажат: "Как ще напишем такова нещо? Какво ще си помислят хората?"...
Изпратих писмо на Бени Хин на prayer@bennyhinn.com с моята молитвена нужда, но Бог знае! Като започне да пее: “Алелуя, Алелуя, Алеллуя, Алелуя... А-а-а-але-елу-уя... Отворете вашите сърца и Му позволете да ви докосне!... Вижте Го, вижте Го, стоящ от дясно на Отца! Той протяга Своята ръка. Позволете Му да ви докосне!” Сълзи са се стичали по бузите ми като съм гледал негови касети. Книгата му "Добро утро, Святи Душе" много дълбоко ме докосна най-вече, защото неговата история е долу-горе като моята, има общи неща. Започва така:
“Беше три дни преди Коледа 1973 г. Слънцето все още изгряваше в студеното, мъгливо утро в Торонто. Изведнъж Той беше там. Святият Дух влезе в моята стая. Той беше толкова реален за мен онази сутрин, колкото е за вас книгата, която държите в ръката си. В следващите осем часа имах невероятно приключение със Святия Дух. Това промени хода на моя живот. Сълзи на учудване и радост се стичаха по бузите ми, когато отварях Писанията и Той ми даваше отговор на моите въпроси. Имах чувството, че моята стая е вдигната в областта на Небето. Исках да остана там завинаги. Точно бях навършил 21 години и това посещение беше най-добрият подарък за рожден ден или за Коледа, който някога съм получавал. Долу, в хола бяха майка ми и баща ми. Те може би никога нямаше да разберат какво се случваше с техния Бени. Всъщност, ако те знаеха какво преживявам, това щеше да бъде точката на разделяне на семейството, което вече беше стигнало до ръба на разпадането. В продължение на почти две години - от деня, в който дадох живота си на Исус, почти нямаше комуникация между моите родители и мен. Беше ужасно.
Като син на емигрантско семейство от Израел, аз унижавах моето семейство, като нарушавах традицията. Нищо друго от моя живот не е било толкова опустошително.
Както и да е, моята стая беше изпълнена с чиста радост. Да, тя беше неизказана. Да, тя беше пълна със слава! Ако бяхте ми казали преди 48 часа какво щеше да ми се случи, аз щях да кажа: "По никакъв начин!" Но от този момент, Святият Дух стана жив в моя живот. Той не беше вече далечната "Трета Личност" на Троицата. Той беше реален. Имаше Личност. И сега искам да Го споделя с Вас.
Приятелю, ако искаш да започнеш лично взаимоотношение със Святия Дух, което превъзхожда всичко, което някога си сънувал, чети нататък. Ако не, нека да ти препоръчам да затвориш кориците на тази книга завинаги. Точно така. Затвори книгата! Защото това, което ще споделя, ще промени твоя духовен живот. Изведнъж то ще се случи. Може да бъде докато четеш. Или може би докато се молиш. Или може би докато караш към работа. Святият Дух ще отговори на твоята покана. Той ще стане твоят най-близък Приятел, твоят Водач, твоят Утешител, твой Приятел за цял живот. И когато се срещнем, ти ще кажеш: "Бени! Нека да ти кажа какво Духът прави оттогава в моя живот!"...
Разказва как бил в църквата на Кетрин Кулман... Как баща му му се карал за това, че е християнин... Как е повярвал... Как като отишъл за пръв път в протестантска църква, братята и сестрите му се сторили "група от бълбукащи фанатици"... Той е заеквал и е бил изолиран от общение с приятели... Веднъж баща му казал: "От всичките ми деца, само от тебе няма да излезе човек"... Бог го изцерява от заекването чак, когато застанал зад амвона. Той си викал: "Ами, Господи, аз заеквам! Как ще проповядвам, какво ще кажа, когато застана зад амвона?!"... Разказва за Святия Дух, Неговите чувства, характер, как е представен в Библията и т. н. Накрая книгата завършва така:
“Точно както Святият Дух беше докоснал моя живот и беше довел моите родители до Христос, Той иска да направи същото за вас. Най-голямата работа на Духа не е да ви доведе до някакъв Небесен екстаз на земята. Това може да се случи, но Неговата цел е да обвини за грях и да доведе хора до Исус. Докато сте чели тази книга, може би сте си казали: "Това е точно за мен! Искам да имам това вълнуващо лично взаимоотношение със Святия Дух!" Но готови ли сте за него? Това, което се случи с мен в нощта, когато Духът влезе в моята спалня, не бяха първите стъпки. То започна много по-рано.
Вие трябва да сложите първите неща на първо място и да докоснете всяко стъпало от вашата духовна стълба. Аз стигнах до заключението, че съм абсолютно зависим от Святия Дух. Той е всичко, което имам. Той е всичко, което ти имаш. Исус Го обеща и Бог Го изпрати, така че ти да можеш да имаш знания, сила, общение и приятелство. Той ще те помаже, ще ти помогне, когато всички са те оставили, ще вдъхне в теб надежда, ще те утеши, ще ти даде почивка, ще те води и направлява, ще ти помага да се молиш и още толкова много неща. Той чака да започне взаимо-отношения с теб, които ще променят твоя живот завинаги. Но от теб зависи да приемеш поканата. Когато слънцето изгрее утре, Той ще копнее да те чуе да казваш: “Добро утро, Святи Душе!”
* * *
Когато за пръв път гледах филма "Исус по Лука" и още в началото, като чух музиката и как казват: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син", в очите ми напираха сълзи, но се сдържах да не се разрева. Тогава бях в 5-ти клас, бяха събрани братя, сестри, имаше и един невярващ /съпруг на една сестра/. И той, както си бяхме събрани вярващи хора, се разрева и почна да псува Пилат, псуваше и пироните, с които приковаха Исус. Преди няколко месеца или година, ми направи впечатление, че е допусната грешка във филма. Накрая, като е свършил филма дават Исус и Той казва: "Ето стоя на вратата и хлопам, който чуе гласа Ми..." И на пръв поглед - добре, чука на вратата на грешниците да познаят гласа Му и да се обърнат. Обаче това не е призив към грешници, а към вярващи, към Лаодокийската църква. И си викам: "Мале-е-е, милост, Исусе!"
* * *
Искам да ти напиша нещо за Джонатан Гуофорт /1859-1936/. Той е бил мисионер в Китай с д-р Хъдсън Тейлър. Умира детето му, гонили са го заради благовестието, съсичали са го с меч и са го откарали целия в кръв, но въпреки това не се отказва от призива, който Бог му е дал. Друг негов брат пише за него в книгата: "Срещата ни с д-р Гуофорт е още от дните на общение и благословение чрез присъствието и силата на Святия Дух. Той живееше в присъствието на Духа така, че никаква сила на Земята не можеше да поклати неговата увереност. В събранията приличаше на човек, проправящ пътя за мощния локомотив, който чакаше свободен път и нямаше да дойде, докато пътят не беше свободен. Беше сигурен в Духа така, както вярваше, че слънцето ще изгрее утре и също толкова сигурен, че само облаците на греха можеха да помрачат славата Му." Друг казва: "Той бе човек опиянен от Бога, напълно предаден и посветен. Над всичко, той бе скромен. Бе кръстен със Святия Дух и с огън. Бе изпълнен с Духа, защото се бе изпразнил от собственото си "аз" - затова имаше сила, която убеждаваше човека. Знаеше какво е да се молиш с молитва на вяра в Бога. Любовта на тези, на които проповядваше ми се стори опасно близка до поклонение. Той обичаше и много бе обичан."
* * *
Знаеш ли какво си мислех тези дни: като ме изцели Бог си викам - най-малкото, което мога да направя е да обиколя цяла България и да свидетелствам за моето изцеление. Даже понякога си представям, че проповядвам. Веднъж като се молихме с една сестра, Бог й даде видение.
Едно момче вървяло между някаква навалица от хиляди хора /множества/. Както вървяло и изведнъж изчезнало. След известно време се появило и започнало да се изкачва по някаква стълбица и всички хора обърнали лица към него. През цялото време имало над него нещо като локва или ореол /забравих как точно го обясни/. Накъдето и да отиде, това нещо все с него се движело. Бог й дал да разбере, че това момче съм аз, а това нещо, което е с мен е Святият Дух.
Друга пък сестра каза, че Бог й казал, че ще бъда стълб на три семейства.
Аз съм готов пеша да ходя, да спя по улиците, на всичко съм готов да изпълни Бог целта Си с моя живот. Не искам нищо да правя по човешки - даже, когато свидетелстваме за Исус и даже хората да приемат - от това няма да има полза - къщата ни ще се срути в оня ден и ние самите ще бъдем избавени, но "животоспасявайки се". Целият живот представлява чисто и просто едно преживяване, ако не сме съдове за почтена употреба и Бог не изпълни целта Си с нашия живот.
"Очите на Господ се обръщат насам-натам из целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към него!" - 2 Лет. 16:9 Това е Божие желание и воля - сърцата ни да са съвършено разположени към Него, но то е и една абсолютна необходимост за нас самите, щом искаме да видим Неговото водителство, помощ и т. н. Не може сърцата ни да са половинчати: едновременно да се предадем на Божието водителство и да се вслушваме в нашите мисли, лични интереси или проблеми. Ако се посветим изцяло на Бог, Той ще поеме отговорноста за нашият живот. Но ако не посветим всичко под моща на Неговата Свята Ръка, то не ще можем да вкусим В ПЪЛНОТА водителството на Святия Дух и все едно "от умрял, писмо да чакаме".
Божиите очи оглеждат цялата земя. Дали ще спрат върху нас? Ще каже ли за нас Бог: "Ето, намерих хора, чиито сърца са изцяло посветени на Мен. Тях ще използвам. Те ще бъдат инструмент в Моята ръка за осъществяването на целите Ми!"... Дано Бог да събуди християните, които са дали сърцата си на Него "в реалност", за да може да се изяви чрез тях като мощен Бог! Амин.
Виж какво ми откри Бог преди няколко месеца. Значи, четях книгата Йов и стигнах до: "Бог чудно гърми с гласа Си и върши неща, които не можем да разберем!" Веднага се сетих какво каза чрез една сестра за мен: "На правилното време Аз ще го изцеля, а в момента гърмя с гласа Си върху него." Тогава се замислих какво е това Бог да гърми с гласа Си? Когато през лятото имаше буря и изгърмя, баба ми се стресна и извика: "О-ох, ле-ле-е!". Този гръм в сравнение с най-силните гърмежи, които стават на земята, сигурно е бил четири пъти по-малък, или с по-нисък шум. Обаче бурите, които стават на Юпитер са просто опустошителни. Една гръмотевица е към 800 пъти по-силна и от най-силната на земята. Една такава гръмотевица има силата на колкото поне 10-20 атомни бомби. Представи си какво нещо е! По нататък стиха /след гърма/ продължава "и върши неща, които ние не можем да разберем". Не можах тогава да си дам отговор какво е да гърми Бог с гласа Си...
Много често си правех майтап и викам: "Бабо Пенче, можеш ли да гърмиш с гласа си?!" Защото по-нататък в Йов Бог го пита: "Или можеш ли да гърмиш с гласа си като Мене?" Докато един ден гледам в стиха, че Бог гърми с гласа Си, обаче чудно. И си викам: "Че как един гръм може да е чуден? Баба ми се стресна, а пък да не говорим за гръмовете на Юпитер..." И разбрах, че все едно да отидеш на едно гробище и да кажеш: "Е-е-е, какъв чуден гроб!" Но защо Бог допуска Неговите деца да страдат?! Пише, че не можем да разберем. Може да изглежда така, сякаш е за наше зло, че е опустошително в нашия живот. Но е чудно хубаво, или прекрасен инструмент във Всемогъщите Му ръце. Само си представи: можеш ли пеш да извървиш земята, без да се измориш?! Ами Юпитер е 1000 пъти по-голям по размер в сравнение със Земята. Ами повечето от звездите, които се виждат на небето са от други галактики, които са на разстояние милярди светлинни години и са около милион пъти по-големи от цялата наша слънчева система, от Млечния път; ами разстоянията между тях - цифра, която не е известна на човечеството. И всичко това в Библията пише, че Бог го измерва с педята си. И един такъв Цар на царете и Господ на господарите умря за мен и за теб. Колко е могъщ нашият Бог?! Колко неизмеримо голяма е любовта Му?! Най-малкото, което можем да направим е да Му предадем цялото си сърце "в реалност". Искам да съм един "мъртвец", който живее само за Исус. Не мога да направя нищо от само себе си, но с Исус мога всичко.
Аз нямаше да съм специален Исусов съд, ако Бог не го беше очистил. Знаеш ли какъв беше Иванчо Иванов преди да приеме Исус в сърцето си? Беше тренирал кик-бокс. Исках да изглеждам хубаво, да съм един "супер сваляч", затова 2 години по 4 пъти на седмица висях във фитнес салоните. Един път се напихме с моите приятели и решихме да ограбим един магазин; строшихме витрината, но като писна алармата веднага избягахме и по чудо се отървахме от полицията. В една дискотека се сбих с наркоман, който извади нож и замахна, но се разминах само с белег, който и до днеска стои на ръката ми... Чрез Божията благодат сега съм това, което съм. Погледни Павел какъв беше - един убиец, а как Бог го обърна и в крайна сметка стана един от най-великите апостоли.
Общото между всички помазани Божии съдове е Исус. Всичко друго е резултат на това.
* * *
Нямаш представа какъв шок беше за мене като научих, че ще ми отварят черепа. И сега благодаря на Бога, че ме предпази от нещо, което Библията казва, че е грях против собственото тяло. Понеже, аз сега нямам никакъв приятел, даже и брат в Христа. Сам съм и не само, че съм сам, но тази глухота е много кофти тръпка. И може да ти прозвучи глупаво, но понякога си говоря със Святия Дух. Каня Го: "Ела Святи Душе, искам да бъдем приятели!" Но не идва никакъв отговор. Ама в мен е проблема, де! Три пъти съм бил в Неговото присъствие и не мога да ти опиша какво преживяване е! Само мога да ти кажа, че и най-страховитите неща в живота не ме впечатляват. И разбрах, че тази област в живота, която не е подчинена под Неговото господство, Той не може да действа там.
През тези дни един стих от Исая (май 41 глава) влезе в моето сърце: “Не се бой, защото Аз съм с тебе! Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог. Ще ти помогна. Да! Ще те укрепя. Да! Ще те подпра с праведната Си десница!” Да ти кажа, сърцето ми е нежно за Божия глас, но за всичко, което е плътско и човешко е желязно. За мене няма това - онова! За мен има или ад, или Рай. Искам смело да марширувам под знамето на Йеова - Нисий /Бог мое знаме/.
Бог е наш Изкупител и като Такъв, Той не само ни насърчава да не се страхуваме, но ни показва защо не трябва да се страхуваме. Точно, защото сме "с цена купени". Повече светлина хвърля Ис. 43:1. Мисля, че червею Якове в Ис. 41:14 е толкова подходящо избрано от Бог - няма съмнение. Тези две думички "червей" и "Яков" са в страхотна хармония. Знаеш много добре какво представляват червеите. Те са безгръбначни. В сравнение с човека са толкова низши. Ако срещнат противник, изпускат някаква слуз, която им позволява да се движат по-лесно и по-бързо в пръстта. Стоят само в пръстта, но при екстремни ситуации излизат на дъжд. Докато "Якове" не ти ли напомня за: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" - Той така се разкри пред Мойсей. Това е толкова висше, не. Направо е ВИСШЕ! В този стих Бог се обръща към изкупен човек, който е Негов. Защо един изкупен ще е "червей", след като е бил откупен с цената на Христовата жертва на Голгота? Как между "червей" и "Якове" Бог е вложил хармония? Ами, по простата причина, че едно истинско Божие дете, ще се смирява винаги, а Бог ще го възвиси. Колко хлопа Исус на вратата на нашето сърце, за да ни води в едно лично взаимоотношение или общуване, след като сме приели чрез вяра Неговото изкупително дело на кръста! Знанието от общуването с Бога е много по-ценно от знанието на едно дете, което знае кои са неговите родители, как се грижат за него и колко много го обичат т. е. от интелектуалната "вяра". Наистина сме едни много ценни червеи за Бог! Той не само ни дава право да сме Негови деца, но и ни познава сред многото. Точно ни е назовал: "Призвах те по име, Мой си ти".
Има ли нещо по-велико от общението с Бога? Да живееш така, сякаш от пръст си станал на червей. Човек без да е приел Исус в сърцето си е пръст и при пръста се връща /за капак - Welkome to the ada/, затова първият Адам стана жива душа, а последният - Животворящ Дух. Червеят един ден ще умре, но Яков - той ще живее вечно. Ние сме едни "червею-Яковци", както Исус беше Бого-човек.
Но виж какво Бог казва: "Не бой се!" Трябва да осъзнаем, че не дяволът, плътта, светът, или фарисейнщината ни побеждават, а това дали ние искаме да станем такива. Ние вече не сме вързани, а сме свободни, щом сме истински Божии синове, защото "където е Духът на Господа, там е свобода".
Като се погледне цялата 41 и съседните глави на Исая се разбира, че самото име Яков означава "измамник". И сигурно както червея оживява, дори и да е останала само една част от него - това е имал предвид Бог за Израилския народ. В 22 Псалм Давид предсказва разпятието на Исус и се казва: "Аз съм червей, а не човек". Тези думи са пророчески за Исус на кръста. Какво ти говори това? Сравни го с думите на Исус: "Боже мой! Боже мой! Защо си Ме оставил?!"
Дано не съм те объркал повече с моите работи, защото не го обмислих предварително.
Ако ти е трудно да разбереш защо правя такова сравнение между червеите, където отделят слуз и нас, исках да кажа, че ние не сме, или по-точно - не трябва да бъдем само червеи, а "червею-Яковци", защото червеят отделя слуз само при нужда, а ние винаги трябва да сме слузести, т. е. - изкупителното дело да е в нашите сърца постоянно и да сме толкова хлъзгави към врага, че щом сме водени от Божия Дух, то кой е този дявол, който застава на бой срещу Господаря на господарите. И да нямаме само интелектуално знание - Логос, а Рема - да излезем на дъжда и да получим Рема. Червеите обичат влажна пръст, така и ние трябва да търсим Божия Дух и да чакаме, докато Той не ни излее дъжда Си и получим от Него Рема. Ще ти дам пример: апостол Павел ръководен само от заповедта на Исус искаше да отиде в Азия, но Духът му забрани. Ето защо трябва да сме не само червеи, а "червею-Яковци". Да ти кажа, ли какво си ти?
Ти си солта на земята /Мат. 5:13/
Ти си светлината на света /Мат. 5:14/
Ти си Божие дете /Йоан 1:12/
Ти си част от истинската лоза, проводник на Христовия живот.
Ти си приятелка на Христос.
Ти си избрана и определена от Бог, да принасяш плод.
Ти си слугиня на правдата.
Ти си наследница на Христос и споделяш неговото наследство.
Ти си храм на Бога. Неговият живот и Неговият Дух пребъдват в теб.
Ти си съединена с Христос в един Дух с него.
Ти си член на Христовото Тяло.
Ти си примирена с Бога.
Ти си светия.
Ти си затворничка за Христос.
Ти си праведна и свята.
Ти си гражданин на Небето.
Ти си израз на Христовият живот, защото Той е твоят живот.
Ти си дъщеря на светлината.
Ти си един от Божиите живи камъни.
Ти си член на избран род....
Ти си пришелец и чужденка на този свят, в който живееш временно.
Ти си противник на дявола.
Ти си Божие дете и ще приличаш на Христос при неговото завръщане.
Ти си дете на Бога и лукавият не те докосва.
Ти не си великият "Аз съм", но с Божията благодат си това, което си.
Взех цитатите от една книжка - сетих се, че ги имам под ръка, за да не се ровя из Библията...
Да ти кажа, не съм чел много книги. Аз съм много взискателен по отношение на това, което чета. Нали знаеш, че и Павел е четял книги и др. в затвора /и не само там, де/. В едно от посланията си /забравих кое/, Павел накрая казва на еди кой си да не забрави книгите, пергаментите.
* * *
Опитвам се да ходя не с виждане, но с вяра! Това го казвам в буквалния смисъл на думите. Който и християнин да питаш, ще ти каже, че ходи не с виждане, а с вяра. Аз само загатнах във форума "На върха на планината”, че Исус в посланията Си към Църквите каза първо, че знае делата. Сравни го това с думите на Яков, че вяра без дела е мъртва и "покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата от моите дела!" Представям си физиономията на Яков, когато е писал това /ако, изобщо е знаел какво пише/. Той всъщност казва "действаш, като вярваш" и "вярваш, като действаш". А сега де?! Намери разликата между двете твърдения! Вярно е, че се оправдаваме чрез вяра, но също е вярно, че Исус първо каза: "зная твоите дела". От това излиза, че вярата всъщност е дело. "Как така вярата ще е дело?!" Добре, понеже аз харесвам нещата да са прости и ясни, ще ти дам един прост пример - някой казва: "Аз ВЯРВЯМ!" Ами, думата вярвам е глагол - 1 л. ед. ч., а глаголът изразява действие. Виж каква простота! Не просташка работа, а е много лесно за разбиране...
В момента, както ти казах, се опитвам да не гледам на дяволските симтоми, но не можем да отречем съществуването на болестта. Можем обаче да отречем, че тя има право да стои в нашето тяло. Дяволът е толкова разярен и нанася последния си отчайващ удар, като се опитва да отклони фокуса ми от Исус. Но... няма нужда да ти казвам, кой е победителят! Да ти кажа, Иванчо Стефанов се паникьосва от атаките на врага, но гледам да не му вярвам. Като Давид, и аз си викам: "Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Уповавай на Господа" и т. н.
* * *
Сигурно си прочела в "Помазанието" за Смит Уигълзуърд. Мислех си, че е "шантав" за Бога, но това беше върхът - как един човек припаднал в събранието му, докато проповядвал и умрял. Смит отишъл до него и го ударил с юмрук в корема... Тая книга, която четох за него така ми възпламени вярата, както никоя друга! Цялата е с такива "стоманени" свидетелства. Направо ме кефи тоя брат отвсякъде. Такава вяра е имал в Святия Дух! Един път отишъл при едно болно момче на легло да се моли за него. Пристигнал в дома на момчето някъде привечер. Затворил вратата и казал: "Господи, ще се моля и няма да излезна от тука, докато не го изцелиш". Молел се цяла вечер - около 11 часа, без да спре и момчето станало от леглото и започнало да скача и да вика. Смит като си отивал, на 400 метра от къщата се чувало момчето да вика "Алелуя". Веднъж го поканили да присъства на една служба и му казали: "А-а-а, тука мирно се седи, тихо, кротко и слушаме как пастора проповядва, иначе какво ще си помислят външните хора за нас!" И по средата на проповедта, Смит станал и извикал с всичка сила: "Алелуя!" Всички хора се стреснали - никога не били чували толкова силен глас. Стените на цялата зала се разлюляли и знаеш ли какво станало? Пастора паднал зад амвона.
Знаеш ли в Стара Загора какво стана? Ами, хванали пастора на една от най-големите църкви - "Месия", с чужда жена. Като ми написаха това, направо се потресох. Баба ми ходи там и много братя и сестри познавам от тая църква. В събота вечерта много трудно заспах, защото виж какво е положението.
Пастора съм го виждал отдалече може би един-два пъти. Още откакто знам, че Божидар е пастор на "Месия", не го харесвам тоя човек. Отпреди две години казвам на баба ми, че не е в ред работата. Казвал съм и на други братя и сестри, но всички ме обвиняват, че пригласям на клеветника на братята и, че било от дявола и не знам какво си, как щели да се молят за такова нещо?! В последно време така не ми харесваше тоя човек, че баба ми като донесеше негова проповед и викам: "На тая проповед мърсола си няма да хвърля!" И баба ми веднага: "А-а-а, отречи се от тези думи, бе! Не те ли е срам?! Човека се моли за тебе, а пък ти гледай какви глупости говориш." Ти един път ми каза да не те питам как си разбрала нещо и аз сега ти казвам, че не знам как съм разбрал! Не ме питай! Невъзможно е да разбера така повърхностно. Аз почти не излизам. Не ходя на църква. И на всичкото отгоре нямам слух, но не съм глух за Божия глас. Като се върне баба ми от църква и вика: "У-у-у, мно-о-о-ого хубаво ни проповядва пастора!" Направо, като четях какво ми казва, се надигаше нещо вътре в мене. И се притесних, защото за жалост съм се оказал прав. Направо се стреснах.
Разбрах колко е нежен Святият Дух. Той ми е откривал да се моля и аз се молих, но не така интензивно. И в събота вечер се почуствах виновен, колкото е пастора - съучастник в делото му. И се чудя, как Бог ми открива такива работи, за които другите ще ме помислят за "не на себе си". Обаче изобщо не гледам какво си мислят те, от моите очи или от дяволски "сияния"... Чуй вика на Духа!
Ако ще Бог, ще ми отвори път там, където няма път. Повярвай ми, аз имам такава причина на неудоволетворение от "църквите", че понякога ми е идело да ги избия всичките пастори. Разбира се, познавам много добре дявола и въпреки че имам право да съм огорчен, гледам изобщо да не съм, защото тази "повърхностна" горчивина може да пусне корен и тогава става лошо. Исус презря срама и когато Го разпъваха, Той се отказа от всякакво право. Гледам да умра за себе си и моите чуства.
Ще ти кажа на кое не обръщам внимание и съм простил с Христовата любов, с която Той преди това ме обгърна. На 27 април 1998 г. ми откриха двустранни невриноми /вид доброкачествени тумори/ на слуховите нерви /между малкия и междинния мозък/. От дясната страна беше към 1 см, а от ляво 0,5 см. Можеше да се проведе хирургично лечение в България, а можеше и радиохирургия тип "Гама-нож", обаче тук няма втория начин на лечение. При радиохирургията не се отваря черепа, нито се "реже". Всичко се състои само в облъчване и няма никаква опасност за околните нерви, но лечението изискваше непосилна за нас сума. От МНЗ казаха, че нямали пари.
Обърнахме се към църквата, защото те са към някакъв американски алианс, но нищо не направиха, а положението ми се влошаваше. И така, трябваше да се оперирам в България, да изтърпя операции от по 7-9 часа, да ми прелеят няколко литра кръв, да изтърпя менингит, да ми имплантират клапа на мозъка, като при всяка операция си има релна опасност да не се събудя от упойката, да се засегнат нервите и т. н. В продължение на три години и половина съм претърпял 11 оперативни интервенции, а можеше всичко да мине хиляди пъти по-леко.
Пасторите си изпратиха своите деца да учат в Америка, не минава и месец без да отидат до Америка /пасторите на едната църква/, но за "чуждите" хора, това си е техен проблем - те да се оправят. Пиша “чуждите” в кавички, защото ние не сме чужди, а братя и сестри. Всеки един е става на Исус - част от Негово Тяло. Благодаря на Бога, че ми даваше сили и нищо не е по-добро от Неговия съвършен план за човека! Вярващите /по-точно пасторите и една от жените/ казват: "А-а-а, ами ние се молим за него!" Такова лицемерие ще ти кажа направо, че го мразя от дъното на душата си. Това е същото като: "Каква полза, ако им кажете дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото?" И ще ми гонят дяволи и демони?! Направо дяволът ще им се изсмее и ще им се изплюе в лицето! По плода се познават. Искам да те помоля да се застъпиш в молитва за църквите в нашия регион. Бяха стигнали дотам, че миналата година решиха да раздават пари на невярващите, за да отидат на църква и да "познаят" Исус. Идват пари от Америка, от Германия и ехе-е-е-й от не знам къде си. В старозагорския вестник "Бизнес поща" видях и реклама на църква, за която просто нямам думи! В същия вестник има обяви от рода: "Женичка с къса поличка предлага... в близката горичка..." Вярвам, че Бог много скоро ще събуди Своята църква, за да е без петно и без бръчка!
Амин. Дойди, Господи Исусе!
* * *
Снощи бях така пленен от това как Бог е използвал Уигълзуърд /Вайглесворт/, че ми се искаше посред нощ да стана и да ти пратя писмо, в което да изразя неизразимото... Уигълзуърд е бил употребяван от Бог много по-мощно от Бени Хин. Като е излизал от църквите, тълпи от хора искали само да се допрат до него... Само сянката му да ги закачи... Вземали кърпички, които са се докосвали до него и всеки се е изцерявал. Също като Павел, Петър... В предисловието на книгата пише така:
“Подобно на Джон Бънян от Бедфорт и на издателя на "Поклонници", Смит Вайглесворт беше също ковач - тенекеджия в Брадфорд. Той проповядваше в различни части на света и по отношение на служението си, беше действително изпълнен с белезите на апостолите. Можем да кажем, че действуваше чрез знанията, дадени му от Словото. Той не си водеше дневник, но ония, които получиха благословение чрез него, носят в сърцето си част от тях. Никой не може да чете тази книга, без да бъде запалена вярата му, защото книгата говори за една действително невероятна личност.
Ако Вайглесворт можеше да прочете тази биография, щеше да извика: "Не нам, а на Теб, Господи, принадлежи славата и величието!” Както мнозина апостоли, той не беше образован, но познаваше Христос и Словото Божие. Той беше изпълнител на Словото, беше смел да вярва в Божиите обещания. Тази биография е създадена благодарение помощта на неговите приятели и служители, водени от негови собствени разкази. Лично той не е написал книга...”
Това, което пише за Смит Уигълзуърд в "Помазанието" е проява на мощното водителство на Духа. Ти, ако чуеш глас, който да ти каже: "Удари един юмрук на Митята, за да оздравее!" Каква ще бъде реакцията ти? Сигурно веднага ще кажеш: "Махни се, дяволе! Аз имам ум Христов!" Е, не ти казвам да използваш Митята вместо боксова круша! Това, което ще ти кажа, може да е светско, обаче тоя Уигълзуърд ме кефи страхотно. Да изхвърлиш стотици камъни от бъбреците си и да претърпиш ужасни болки в продължение на 6 години и пише, че е останал непоклатим, твърд като скала във вярата си във Всемогъщия Бог. Сигурно си прочела и някои от проповедите му. Какво ще кажеш? Толкова "сложни" истини, изразени с толкова прости думи!
Аз тези дни претърпявам ужасни атаки и изкушения, но благодаря на Бога, че ми дава сила да устоя до край. Това беше причината да не ти пиша по-рано. Чуствах се толкова отдалечен от Бог, че дявола надмогна със своите лъжи над вярата ми. Направо гледах повече да спя, за да минава времето по-бързо. Посъвзех се малко тази събота и неделя. Бях извършил един грях, но като се покая, пак го извършвам. Чуствах се така омърсен! Щом се покайвам и пак го правя, това не е покаяние, а разкаяние за стореното. В Библията пише: "Изповядайте си греховете един на друг и се молете..." Споделих това с една сестра и да знаеш само какъв срам изпитах! Идеше ми да се скрия в дън земя. Дявола действа в тъмнината, но щом неговите дела се изложат на показ в светлина - силата му се разчупва в Името на Исуса, понеже Той е Светлината. И аз не знам как се отдадох да радвам така дявола! Бях толкова насърчен от Смит Уигълзуърд и др. Тогава, когато ти писах по-предишното си писмо, се чуствах толкова близо до Бог. Но лъжецът т. е. Лъжецът с главно "Л" изчаква най-удобният момент за нападение. Той е също като змията анаконда - тя изчаква внимателно и дебне жертвата си над 10 часа. Едно знам: не мога да нараня Исус отново. По-скоро бих умрял! Както Павел беше писал: "защото по-добре е за мене да умра, отколкото да осуети някой моята похвала."
От миналата събота по цял ден се моля, хваля Бога, воювам /заедно с Божията милост, разбира се/ и чета от Библията по 10 пъти повече, отколкото досега. Нали съм ти казвал, че изпитвам ужасяващи болки в главата, т. е. изпитвах - тоя зъл дух, който причинява тази болка до сега го гоних, ама никакъв резултат. Нямам предвид главоболие като главоболие, ами такова, че да викаш от болка.
В събота нещо се преобърна в мен. Бях така жаден за присъствието на Бога! Все се молех. Бог ми даде слово: Пс. 144:1-2 “Благословен да бъде Господ, моята Канара, Който учи ръцете ми да воюват, пръстите ми да се бият, Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула и моят избавител, Щитът мой и Онзи, на Когото уповавам...” Усетих го толкова ясно! Бог ми даде това Слово след като ме заболя страшно главата и започнах така упорито да гоня от мен всички демони, като вързвам по-силните. В началото нямаше никакво подобрение, но главоболието отшумя. В неделя, в понеделник пак така, но във вторник стигнах дотам, че като заповядам на демона да си отиде и веднага главоболието си отива. Даже най-малкото отклонение да върша нещо светско, пуска демона пак в мен - отварям вратичка на дявола. Винаги стоя нащрек. Нали ти казвам, нямам желание за нищо друго освен за Исус. И то не, защото ми дава власт над демоните /всъщност Той много отдавна я е дал/. Благодаря на Исус, че се смили над мен!
Бог не допуска нищо безцелно. В понеделник дявола ми предложи "сделка". Усетих го много ясно в ума си. Той каза: "Ами, ако умреш няма да се мъчиш докато умираш, нищо няма да те боли, нито пък ще ослепееш като баща си и дядо си". И аз си викам, щом дявола ми предлага това, той знае, че изцерението ми е в кърпа вързано. Бог преди това ми беше дал Словото от Пс. 149:5-9 “Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Славословия към Бога ще бъдат в устата им и меч остър от двете страни в ръката им, за да отдават възмездие на народите и наказание на племената, за да вържат царете им с вериги и благородните им с железни окови, за да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.”
Щом Бог ме доведе до тук, значи ще имам и по-"страшни" битки. Затова постоянно стоя нащрек към врага. Гоня демоните по няколко пъти на ден. Вчера докато ги гонех, имах чуството, че се бия с някой - направо се изпотих. Моля се за Божествена протекция в духовния Свят /очила за “нощно” виждане/. Във втората световна война американците са използвали такива самолети, които не се хващат от радарите на противника /това е различно от очилата за нощно виждане/ - така и когато говорим на език, дявола не може да го разбере, минава си покрай него, Святия Дух го занася до Трона и радарите на дявола не могат да го уловят. В Исая пише, че ще се издигнат хора, които ще водят людете на Бог, но "Да не наричаш съюз, това което тия люде наричат съюз".
Едно нещо знам откакто съм повярвал - ситуацията, в която съм взел грешно решение, Бог ще я възпроизведе в живота ми отново. И това го прави с цел да изгради нещо в мен, за да бъда съд в Неговите ръце. Бог е Бог на премъдрост. Ти ще използваш ли мръсен съд, за да сервираш? За мен е важно да усетя присъствието на Духа, Който Единствен може да ми говори Живо слово. Да ти кажа, най-нежното сърце, което мога да зарадвам е това на Святия Дух. Сърцето на Духа тупти с ритъма на животворящата любов, която създаде Адам... Само на Исус принадлежи славата и величието.
Нито звук не нарушава тишината,
Нито образ не нахлува на сцената...
Запази гласа на моя възлюбен
и личността на моя Цар.
Скъпоценен, нежен, свят Исус,
Благословеният Младоженец на моето сърце,
в Твоите тайни, вътрешни покои
Ти ще прошепнеш какво си Ти.
И вътре, в тези небесни места,
тихо успокоен в сладка почивка,
там аз пия с радост поглъщаща
и любовта Ти ще разкриеш.
Обгърнат с дълбока, обожаваща тишина,
Исусе, Господи, не смея да се помръдна,
да не би да изпусна и най-малката дума,
предназначена да хване ухото на любовта.
Почивай тогава, о, моя душа, препълнена,
ти си достигнала това щастливо място -
в сърцето на твоя Спасител,
взирайки се в Неговото скъпо лице.
* * *
Щом човек е воден от Духа на Бог, за него няма препядствия. Казва се, че против плодовете на Духа няма закон. Това не означава, че не могат да се подложат на закона, който беше даден на Мойсей. Не! Ако това беше така, тогава излиза, че Бог ни казва, че не може да съди Себе си. В стиха "няма закон" всъщност означава, че няма ограничение. Физическите закони ограничават физическото пространство, но Духовните закони са неограничени, т. е. това, което Святия Дух може да направи.
За жалост ние често ограничаваме Бога със собствените си възможности. Разбери думите на Симеон, когато видя бебето Исус носено от Йосиф и Мария. Той каза: "Това детенце е поставено за падането и ставането на мнозина в Израел" Тези думи съдържат в себе си дълбок смисъл - не може да станеш без да паднеш. В Словото пише, че Бог е Бог на съкрушените сърца. Нашата вяра и възможности са ограничени, но в момента, в който разберем нашето безсилие и уповаваме само на Бога за победа над обстоятелствата, само в тази област Бог може да действа.
Можеш да имаш победа над някоя слабост, само ако си била изкушена.
Ние се молим: "Боже избави ни /или предпази ни/ от лукавия!" Това не означава, че дяволът няма да дойде - той обикаля като рикаещ лъв, но благодарение на Божията благодат и със силата на Духа, Бог ни е обещал победа. "Пази нам от изкушение и избави ни от лукавия!"
Всъщност, щом имаме непоклатима вяра в Божия Дух, ние вече предварително знаем, че Исус размаза главата на сатана - на кръста - и той няма достъп до най-святото присъствие на Бога. Исус каза: "видях сатана да пада като светкавица"! Трябва да разберем, че силата на дявола е в лъжата. Той е в нашите крака, но ние правим от него голям враг. Щом сме укрепени здраво в истината, то всичките дела на дявола ще бледнеят и ще издават багажа. Той не може да се подложи на ритъма на истината. Това право е дадено на нас. Ние трябва да сме истински. Истински християни, чиято вяра разбива ада. Адът е даден ние да властваме над него, а не той над нас.
Днес четох за онзи мъж, който беше с Исус в Гетсимания и като дойдоха да арестуват Исус, някой посегна да го хване, той остави ленената си дреха и избяга гол. Мисля си колко ли пъти оставаме голи, когато бягаме от Исус. Нямам предвид отричане от Неговото Име. Виж, и младежът не се отрече от Исус, но избяга гол. Няма нищо по-жалко от това да си мисли човек, че побеждава сатана с "мощите" на Исус.
Ако искаме Бог да ни употребява, ключът е покорноста. Знаеш ли какво означава да сме покорни на Бога и да не се отричаме от Христовото Име? Това не означава като те питат: "Ти вярваща ли си?", да не се отречеш. Това разбира се, трябва да е така, но смисълът е много по-дълбок.
Вероятно си гледала българския филм "Време разделно". Представи си, че ти си оня дядо, който го набучиха на кол. Вкараха му кола между краката и излезе през гърба му. Спомняш си като го питаха: "Кажи - Алах е един и Мохамед е неговия пророк!" и той какво каза: "Всичко давам, паша, но вярата си не оставям!" Ако си гледала този филм, сигурно това е било зрелищна сцена... Като отказа - “Туп! А-а-а-а-а-ъ-ъ-ъ! Туп - А-ъ-ъ!"
Ето това означава да не се отречеш от Исус!
Смяташ ли, че някой, който стои в църквата и се мисли за спасен, ще е по-добър в очите на Бог? Не слушай дявола, ако ти казва, че по-немъчителна смърт е да ти отсекат главата или да те разстрелят. Живей не с видимото, но с невидимото! Това, което Бог извършва в тебе и правиш за другите може да не е видимо за човешките очи, но със сигурност Бог ще те възнагради!
Искаш ли да спреш да ограничаваш Бога и да се радваш с Божествена радост на един живот пропит със свръхестественото? Знаеш много добре, че Бог не гледа на лице, а на сърце. Той не гледа, какво правиш във видимия свят, но в невидимият. Резултатът във видимия е следствие от победата в невидимият. Щом си повярвала, ти си призвана за нещо! Ти си дъщеря на Бога! Исус плати цената да имаш достъп до Неговото присъствие и всякога да можеш да отправяш молитви към Него! Бъди сега с Господа! Общувай с Него! Търси го непрекъснато! Не просто, за да вършиш волята Му и това, което е угодно на Него, а търси Него, само Него! Всичко друго да изгуби значение за тебе! Кривите и заобиколни пътеки са плод на плътта. Само Святият Дух те води в общение с Бога и то истинско.
Уморили сме се от фалшива благодат. Благодата дава сила над обстоятелствата. Няма закон срещу благодатта. Християните в днешно време са ограничени от много неща и това е така, защото се търси плътското, а не небесното. Бог желае да сме небесен народ, който има в ума си само една мисъл: "Исус". Не да иска да върши Неговата воля, а Бог да я върши чрез него. Хора, които не просто вярват в Исус, а тяхната вяра запалва действието на Бога и те се превръщат в инструмент в Неговите ръце. Тогава, когато Бог ни използва, Той ни подарява вяра. Сама помисли: един бизнес-мен ще вложи ли пари в нещо, без да има печалба? Ще даде ли 100 лв като знае, че печалбата е 1 лв?
И най-простият човек няма да изгуби умишлено 99 лв, а какво остава за Бог, Който даде най-доброто от Себе Си - Своя Единороден Син. Той не иска с 56% от сърцето си да мислим за Него и с 44% да мислим за нашите проблеми, какви са ни доходите и т. н. Сама си отговори дали трябва да даваш напътствия и съвети на Духа. Естествено, че не! Остави се в ръцете на Бога и искай това, което е според Неговата воля! Как да разберем кое е според Неговата воля? Ами, ти как познаваш Митята? Била си с него, опознала си го и т. н. Опознавай Бога все повече и Той ще ти открива от Словото Си, ще те напътства. Той ще се приближава към тебе със Своята Вечна Любов.
Обаче помни, че понякога любовта е мълчалива... Бог никога не прави нищо напразно.
* * *
Ами, за постенето при мене е по-специална работата. Аз нямам апетит, хич никакъв. Направо ми се повръща. Храната няма никакъв вкус. Разцентрован ми е механизма, който контролира апетита от лекарствата, които приемах. Обаче, какво да правя - ям. При операциите са ми преляти няколко литра донорска кръв, бил съм към 80 часа в обща упойка. Като имам живо откровение от Бога, а не фарисейско, и да припадам, каквото и да става, гледам само на Исус.
Ето най-важното: син съм на Бога, мразя дявола! Да се пръсне от яд, че няма да стане както той иска, но както Бог иска! Дяволът не може да избяга от огненото езеро! Амин.
Покори се, на живия Бог! Алилуя!
* * *
Ето един откъс от книгата "Викът на Духа": Д-р Лестър Самрал от Саут Бенд, Индиана е човек, който често е посещавал Смит Уигълзуърд. Неговите лични описания на начина, по който Уигълзуърд е служел на болните, са много интересни. Това е една от хилядите истории, които той разказва: “В същата църква, в която проповядвах, голямата Шатра Глед Тайдингс, която имаше места за повече от 3000 души, по онова време проповядваше Уигълзуърд на изцерителните служби. Те донасяха хора от болници, в инвалидни колички, портативни болнични легла и т. н.
От една от местните болници доктор докара много тежък случай на рак. Всъщност, той не е искал да го докара, защото човекът е бил много близо до смъртта. Аз отидох на платформата и седнах до неговото малко болнично легло. Дойде Смит Уигълзуърд, който беше малко груб, долу до линията, за да се моли за хората. Начинът, по който те питаше какво не е наред с теб, беше следния: "К'во има?" Той дойде до този пациент с рак, който беше опънат на леглото и носеше малка болнична пижама с копчета на гърба. Докторът седеше там със стетоскоп в ушите, като слушаше сърцето на човека и казваше на всички, че човекът е близо до смъртта. Когато Уигълзуърд каза: "К'во има?", докторът отговори: “Той умира от рак.”
“Къде е ракът?” - каза Уигълзуърд.
“В стомаха му.” - отговори докторът. И Смит Уигълзуърд, вероятно най-необикновената личност, която някога съм срещал в живота си, си нави ръкава и с юмрука си го удари точно където беше рака, право в стомаха! Ръцете на мъжа паднаха на леглото и докторът изпищя:
“Той е мъртъв! Той е мъртъв!” - После докторът погледна нагоре и каза: “Ти го уби! Ти го уби! Семейството ще те съди. Ти го уби!”
Смит Уигълзуърд не беше и малко озадачен. Той каза: “Той е изцерен в Името на Исуса.”
Просто продължи надолу по линията, молейки се за другите болни.
Около 10 минути по-късно се появи мъжът! Той беше станал от носилката, беше бутнал настрани доктора и беше започнал да ходи с тази смешна, малка пижама, отворена на гърба. И ето го, следващ Смит Уигълзуърд с ръце, вдигнати във въздуха, хвалещ Бог! Той каза: “Нямам бол-ка. Чувствам се чудесно отвътре. Имам енергия така, както не съм имал не знам от колко време.”
Смит Уигълзуърд беше толкова необикновен! Той не се обърна да каже: "О, благодаря на Бог! Слава на Бог! Погледнете го всички /изцереният/." Такъв тип неща бяха толкова нормални за него, той просто каза: “Е, просто благодари на Бог за това!” - И продължи да се моли за хората."
Лиардън е християнски автор. Той издава книгата "Викът на Духа", обаче проповедите в нея са на Уигълзуърд. Може да се каже, че Лестър Съмрал е бил "ученик" на Уигълзуърд. Отношенията между Уигълзуърд и Съмрал са, както между Павел и Тимотей. Съмрал е починал преди десетина години. Род Парсли пък, който е автор на "Никакви сухи сезони" /издава се от Менора-прес/, е бил "ученик" на Самрал. В книгата "Викът на Духа" има някои неща съвсем накратко, които не са споменати в "Апостол на вярата". Уигълзуърд е бил неграмотен до малко под 20-годишен. Чак като се оженва, жена му го научава само да чете. Не е могъл да пише до края на живота си.
Да ти кажа, и аз, и ти, и който и да е, не може да носи кръста на сестра Елена. Исус като казва: "Всеки да вземе кръста си и да Ме следва", хората си мислят например: да уповават на Господа и да си носят товарите или кръстовете и т. н. А, не! За мене има само един кръст: кръста, на който умира плътта ми! Не "кръста, който носи плътта ми". Разбираш ли? За да се изпълваш с Духа, трябва да се изпразниш от "тебе". Трябва да умреш за себе си и своите желания.
Ако взема да се взирам в обстоятелствата - направо жив ще съм умрял! В Исая 24:18 пише: “Който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата", а в Еклесиаст 11:4 Соломон казва: " Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне"...
Уигълзуърд казва, че цената представлява "документ, подпечатан с твоята кръв". Той също казва, че всички победи се печелят в битки. Много хора могат да говорят за изкушението, но само тези, които са го победили, могат да говорят за победата. Има ли противник, по-зъл от дявола? Има ли нещо по-хубаво на тази земя от това да си "в Духа" и да водиш души при Неговите нозе?!
Не знам защо, но като се каже смирен или кротък, християните си мислят за кротост и смиреност според стандартите на този свят. Да си смирен означава да се предадеш в ръката на Бога. Това не означава да се усмихваш на всички в църквата и... да им целуваш заходите /преди време виках: "Вие така ако продължавате в църквата, още малко и ще цункате дявола по задника!" - разбира се - глупост. И ми казаха да употребявам такива думи, които Исус употребяваше. И викам добре - и се сетих, че Исус казва, че храната... и излиза от захода/. Виж каква култура и каква любов лъха от това изречение: "Страшно нещо е да попадне човек в ръцете на живия Бог!"
Мисля, че съм чел някъде заглавието на книгата "Божиите генерали", обаче не съм я чел. Може да се каже, че съм чувал за нея. Като пиша "генерал" и "Бог", се сещам за Смит Уигълзуърд. В една книга пишеше, че е бил винаги "лъснат", авторитетен и сресан, като генерал... Той казва в една своя проповед: "Човекът, за когото днес някой се моли, получава благословение. Но утре, тъй като не се чуства точно както би трябвало, започва да мърмори. Какво прави той? Заменя Словото на Бог за своите чуства. Какъв ужасен срам е да променяте Словото на Бог заради своите чуства! Нека Бог да върши Своята съвършена работа!"
Не знам дали знаеш, но съм чувал, че Лутер е имал само два дни в календара си: първи ден - денят "днес" и втори ден - Денят, когато Исус ще дойде.
Работата със Светла е... - Гледай каква е! Сестра Митка Бог я пратил при нея и й казал, че е дал победата /нещо такова/. Но Светла е ставала все по-зле и Митка казала: "Господи! Всички са дигнали ръце от нея... За какво ме прати при нея?" Бог и казал "Даже и всички да са дигнали ръце от нея! Аз не съм!" И така, Митка ми каза да се моля за нея... Обаче нещата със Светла стават по-зле и по-зле. И Митка случайно говорила с една сестра /Ваня и нея я познавам. После ще ти кажа от къде/ и сестрата й казала, че се моли за Светла и какво Бог й бил казал на нея за Светла. То било същото, което казал и на Митка. Светла, като разбрала от Митка, че се моли някой за нея, че някой му пука за нея, добила настроение /ако може да се каже, че е имала такова/. Когато аз се молех за нея, дявола знаеш ли какво ми казваше: "А-а-а! Защо се молиш? Та, тя умря вече! Няма смисъл да се молиш!" /това, ако мога да се изразя така, е "класически пример" за дяволска атака в подобни ситуации/.
И така, Светла имаше Слово от Бог, но не дръзна да Му повярва, накрая вече се беше предала. Затова ти написах онова нещо от Уигълзуърд. Ето го, пак: "Човекът, за когото днес някой се моли, получава благословение. Но утре, тъй като не се чуства точно както би трябвало, той започва да мърмори. Какво прави той? Той заменя Словото на Бог за своите чуства. Какъв ужасен срам е да променяте Словото на Бог заради своите чуства! Нека Бог да върши своята съвършена работа!" Виж и това: Евр. 4:2 “Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.” Хич не ми стана мъчно за Светла. Просто ми стана ей така чудно. Не, че е умряла. Ами защо като е имала Слово от Бог, че няма да умре, тя умира. Тя чу, че Бог иска да я изцери, но не повярва. И все едно, че не го е чула това слово т. е. не я ползва. По-горе, където ти написах за сестра Ваня...
Аз я знам, като кака Ванче. Тя живееше в квартала т. е. блока, където живееше баба ми преди. Блока беше на четири етажа. И тогава през "мирните" Тодор Живковски времена, по цял ден стояхме отключени. Аз съм бил на 5-6 години. Ванчето се беше омъжила, от там я знам. Нито баба ми, нито тя са били вярващи. Сега е на 30 години и има две момченца. По голямото Тошко, е колкото Митята или с една година по- голям. Спомням си, как Ванчето по онова време крещеше на сина си. Той тогава е бил малък: "Абе, Тодоре, виж са, бе! Не та ли е срам? Преди малко та окъпах!"
Тя е тази, за която съм писал във форума, че Бог я пратил, след като си изгубих слуха. И ми написа: "И ти като Давид, щом си започнал от рано да се биеш с мечки и лъвове..."
Виж, наистина са ме обземали такива "мрачни" настроения, когато слушам дявола. Запомних една мисъл от книга. Не съм я чел, просто сестра Митка си беше извадила по-важното от книгата. Ти ми каза, че си я чела. Ето я мисълта: "Ако видите човек, над когото щедро се излива Божията благодат и сила, имайте предвид, че преди това този човек е преминал през ада!" - Синайската пустиня - Чарлз Хан. Тоя дявол не се спря, значи. Само ме лъже, че... Дявол, бе! Дявол.
Виж това: Иов 1:6-10 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? Не пазиш, ли от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.” О-о-о! Велика работа! Велико Слово! Нямам думи.... Много ми харесва, защото не ти ли прави впечатление, че дявола казва истината пред Бога. Когато Бог го пита за Йов - дявола казва, че Бог го пази...
* * *
Аз много обичам да гледам за животните по телевизията. Направо се удивлявам, като гледам какво Бог е създал. То както казваш си се молила Бог да очисти котката. Всичко зависи от Него, обаче Той не е отговорен за собствената ни глупост. Например: да се молиш на Бог да не те хваща грипа тази зима, а пък да ходиш бос по терасата. Виж, ако искам да споря с някого, има си форум за тая работа. Затова си пиша с теб. Ако виждам нещо не както трябва в твоите думи не ти го казвам направо, ами представям обстоятелствата такива, че ти да избереш правилния път. Ще ти дам един много прост пример и вярвам, че ще ме разбереш. Ако с някого отиваш на официално място и видиш, че му стърчи косата, и му кажеш - ставаш съдия. Обаче, ако вземеш едно огледало и му дадеш да се види Той няма да приеме твоите съвети, като съдене на външния му вид. Точно затова Яков казва, че Божието слово е като огледало и кои сме ние да съдим чужди слуги. Като казвам това, просто изразявам моята позиция. Не можах да ти го напиша с няколко реда, но вярвам, че си ме разбрала. Не ми се сърди, обаче аз всичко си казвам от нашата коренспонденция на братята и сестрите /те са 4-ма/. Нямам тайни от никой, на всеки мога да кажа всичко. Казвал съм ти, че не се притеснявам дали ще ме помислят за психо. Даже, ако съм ядосан на някой брат казвам без притеснение: "Брат! Надига се гняв в мен срещу теб и дявола ми нашепва да ти ударя една псувня!" /нещо такова/. Аз не съм псувал от години, обаче както казваш ти "имам много непрофесионални трески за дялане".
А, ей-тая книга сигурно ще ми хареса. Имам предвид "Божиите генерали", не че другата няма да ми хареса. Има си хас. Много ще ми хареса да прочета автобиографията на Бени Хин. Като ти казах, че от "генерал" и "Бог" се сещам за Смит Уигълзуърд нямах представа, че за това се разправя в книгата. Тя сигурно ще е нещо подобно на "Пионери на вярата" от Лестър Самарал /не съм я чел/.
* * *
Искаш да споделя с тебе за "кръста"... Ще ти представя нещата от медицинска гледна точка. Изпращам ти снимка на вертикален разрез на главата от магнитен резонанс. Снимката не е моя, но нещата са почти такива. Изпращам ти и снимка да видиш долу-горе как е разположено ухото и къде в главата се намира това нещо. На тази снимка, на която се виждат две глави от горе, със стрелка е показано къде са новообразуванията. При мен са от двете страни. Това е доброкачествен тумор с хистологичен строеж на неврином. Невринома /тумора/ изхожда /започва да расте/ от слуховия нерв. Точната локализация е периферната обвивка на слуховия нерв. Този вид тумори е изграден от шванови /нервни/ клетки и фиброзна тъкан. Той не е нищо лошо за организма, само нервните клетки от които е изграден, са с различно ДНК. Обаче щом заппочне да създава дисфункций, трябва да се махне. Отдавна трябваше да съм умрял, или всеки момент.
Виж снимката, на която е дадена главата отзад. Вляво от тумора се намира мозъчният ствол. Той е голям колкото човешки показалец и е единственият орган, който свързва главния с гръбначния мозък, т. е. с тялото. Мозъчният ствол е изграден от множество нервни влакна, които имат определена функция. Едни от влакната командват сърдечния мускул, други движението на диафрагмата... Когато туморът порасне, фаталният край е неизбежен. На снимката, където се вижда главата отгоре, мозъчният ствол е под това, което се казва понс. Когато правехме преди 10 месеца магнитен резонанс, се видяха още 3 тумора на гръбначния мозък. Главата ме боли, защото туморите притискат мозъчния ствол. Глухотата е тотална. Зрението е лошо. Равновесието /статокинетиката/ е силно влошено. Има пареза на левия Неврос Фациалис /лицевият ми нерв е неподвижен т. е. не мога да се усмихвам/. Намалена е чуствителноста на двете лицеви половини. Отчита се дискординацьонен синдром за десните крайници, не мога да извършвам координирани движения с дясната ръка. Например, не мога да пиша и т. н. Хипотония и намалена мускулна сила в десните крайници. Образите, които виждам треперят - вестибуларен нистагъм. На това място, което е туморът /понтоцеребеларен ъгъл/ минават всички ЧМН /черепно мозъчни нерви/. Тези нерви отговарят за слуха, зрението и... Баща ми и дядо ми бяха болни от същата болест-неврофиброматоза втори тип. Тя е наследствена. От нея страдат 1 на 100 000. Баща ми и дядо ми оглушаха, загубиха си зрението и се парализираха от врата на долу, накрая спря сърдечния мускул. Опитах се по възможно най-простия начин да ти обясня как стоят нещата.
Всичко това ти го казвам от медицинска гледна точка. Отчайващо е да допускаме дяволът да ни представя физическото състояние за духовно. Извинявай, че ти досадих с тези дяволски работи, но ти ме попита. Аз за разлика от тебе, нямаше и една седмица след като повярвах, и се изправих срещу смъртта. Направо се насадих в "небрано лозе". Но благодаря на Бога, не ме е оставил. Ако бягаме от смъртта, то тогава не сме свободни, а роби.
* * *
Те в църквата са много... как да ти кажа? Традиционализъм е сковал всичко. Не позволяват да е шумно. На баба ми много пъти й е идвало да се чуства по-свободно /да скача, да играе, да.../, както и на много братя и сестри. Обаче, щом другите не правят така, и тя си замълчава. Всичко е наредено от духовен съвет, има статут, който забранява да се пее или нещо друго на висок глас. Е, аз отидох един път и наруших статута. На снимката е снимано как си вдигам юмрука. Извиках силно "Алелуя".
КанонАДАта от медицински диагнози и симтоми е малка част. Има и други работи, но много пъти съм ти писал, че се опитвам да гледам само на Исус. Щом Той е с мен, и целия ад да се дигне срещу мен... Ние не умираме. Умират само тия, дето не знаят къде отиват.
Ние няма да умрем, а ще живеем и ще разказваме делата Господни.
Искреността може да е плътска и свята. Едно нещо може да е от дявола, или от Бога. Плътската искреност ще направи така, че да се чустваш глупаво пред човеците, защото в нея няма сила, но това, което е свято, винаги е силно /нямам предвид големина на бицепси...!/. То ще ти даде сила, че когато хората те мислят за психо, ти ще си уверена във верността на Бог и ще триумфираш пред силите на злото. Не знам, но не ми се прави нищо друго освен да чета Библията и да хваля Бога.
Аз съм определено краен и страхотно взискателен към обикновените неща, а пък какво остава за необикновените т. е. свръхестествените. За мен щом в един Божий Храм не стават от инвалидните колички, има някакъв проблем. Та, Божият Храм е за изцеление! Щом Бог не потвърждава Словото Си, значи има ограничение в Духа. То, някои наистина имат учителско помазание, обаче тъй ли пък всички знаят само да бълват християнски познания?! Едно време оценките ми в училище бяха 6, 6, и 2, и отново 6, 6, и 2. Класната ми викаше, че съм човек на крайностите - или много ще уча, или хич няма да уча. И така, или ще съм посланик на Исус, или няма да съм, или ада или Рая. В миналото си писмо ти казах, че едно нещо може да е или от дявола или от Бога, не съществува междинно положение. Щом е плътско, то значи е дяволско /плътта слуша дявола/.
Положенето не само в Благоевград не е в ред… Сестра ми, като дойдеш, ще ти се усмихне, ще каже Слава на Бога! Тя ходи на църква, пее, пляска, обаче винаги се моля за нея Бог да й разклати сърцето. Баба ми е обикновенна жена - пенсионерка на 72 години. Тя ходи в "Месия", там ходят и много хора, които познавам, а също и на баба ми сестра й /с 5 години по-възрастна от баба ми/. За Месия ти казах, че хванали пастора с чужда жена. Има още една църква, там ходи сестра Митка, сестра ми, майка ми преди и много други. Тя се казва "Сион" и е към движението на Макферсън - Форскуеър. Църквата има обзавеждане за стотици хиляди долари, но "сестрите" се обличат с много къси поли и... Пастора се казва Митко Димитров, той е представител на цяла източна Европа за Фоурскуър. Абе, и в двете църкви са пуснали дявола да си разиграва коня свободно.
Аз не съм към никоя църква. Приех Исус от един брат Антон вкъщи. Давам си десятъка в организация "Гедеон". Те раздават Библии - 10 братя доброволци от всички църкви в околността. Брат Антон е в тази организация и често нямат пари да си платят бензина. Преди 3-4 години поискал пари за бензин от един пастор и той му отговорил: "А-а! Те от вашите Библии никой не е повярвал!". Антон често се е спречквал с този пастор, защо не проповядва в църквата да ходят по-прилично облечени и др. Той не е спрял да се моли за него в продължение на 8 години. Ей, тоя същия пастор, дето го хванаха с чужда жена – Божидар, бившия пастор на "Месия". Аз съм ти писал как съм повярвал и как Бог е говорил на брат Антон. Той е с няколко години по-голям от тебе.
Виж, Святият Дух може да ме научи, ако преди това тези области са освободени от дявола. Иначе ще придобия знания, които ще си мисля за духовно израстване... Много е лошо да си сляп... Знаеш ли, аз не правя нищо друго, освен да чета Библията /сега по половин "генерал" чета, а пък другата на Б. Хин я дадох в петък на Митка - не съм я чел/. Цял ден стоя в къщи. От средата на есента не съм излизал на вънка. Виждам се само с тия, с които живея и още 2 братя и сестри...
За Уигълзуърд има към 3000 сайта, точно за "Смит Уигълзуърд". За него пише, че бил "най-великият светия, живял някога, освен първите апостоли". Направо ще се избият кой да издава книги за него. Има към 50 книги, обаче все други автори ги издават. Сигурно са му записвали проповедите.
Сега ще ти разкажа една история на д-р Л. Самрал за С. Уигълзуърд. Самрал казва, че когато отишъл при него рано една сутрин, бил с вестник под мишницата. Уигълзуърд отворил вратата и като видял вестника, му казал: "Друго нещо, освен Библията, не внасям в мястото, където живея!".
След време, като избухнала Втората световна война, Самрал трябвало да напусне английската територия. Тогава влезнал при Уигълзуърд и му съобщил, че сигурно това е последният път, когато се виждат. Уигълзуърт го прегърнал силно и Самрал казва: "Както ме беше прегърнал, усетих как сълзите му започнаха да капят върху врата ми. Той плачеше с глас, като бебе. Учудих се на факта, че един железен мъж, като него притежава такова състрадание. Изведнъж той извика: - Виждам го! Виждам го! - Какво виждаш? - попитах аз. Той каза, като гледаше с широко отворени очи, сякаш се намира на друго място: - Виждам, че идва ден, когато няма да има нито един болен светия! Виждам вярващите да излизат от болницата по нощници и докторите да бягат след тях!“
Ами, аз след като повярвах, живота ми се преобърна. Този брат Антон, за когото ти казвах, в края на април 1998, както си лежал следобед на дивана, чул глас: "Сега ще ти звънат по телефона, да отидеш при Иван". След около 10 минути баба ми го извикала да приема Исус. Няколко дни след като приех Исус, се сблъсках с ужасяващото отваряне на черепа. Операцията продължила 8 часа.
Преди това какво изпитах! Знаех какво стана с баща ми, след като се оперира. След операцията бях добре, но месец по-късно трябваше да замина за 2-ра операция. При нея се получиха усложнения, като менингит и др. Писал съм ти какви мъки прекарах. След два месеца, почти без сън, с ужасяващи болки, течноста в мозъка притисна зрителните центрове и си загубих зрението, а също и слуха.
Тогава какви ли не мисли ми минаха през главата, без да комуникирам с външния свят. Оживях. Зрението и слуха ми се възтановиха. Хидроцефалията, която възникна, я преодоляха, като ми поставиха шънт. Това представлява нещо като изкуствена вена, която влиза в мозъка ми, минава под кожата и отвежда течноста в перитоналната кухина. С просто око не се вижда, само на ренген. За периода от 2 години претърпях множество операции. Излезе и тумор на шийните ми прешлени, в гръбначно-мозъчното каналче. Започнаха да ми се парализират ръцете, всичко от кръста надолу изтръпна и трябваше в деня на операцията да ме закарат до операционната зала с инвалидна количка.
Разправял съм ти някои работи още в началото на нашата коренспонденция. Изпращам ти моя снимка от Магнитен Резонанс на гръбнака, на която се вижда тумора тип "пясъчен часовник", който създаваше проблема с парезата на краката и ръцете, като притиска гръбначния мозък...
* * *
Нямах желание за нищо друго освен за Исус. Аз нямам никакви приятели, никъде не излизам и по цял ден стоя вкъщи. Не правех нищо друго освен да чета Словото и... Искам да ти кажа, че при мен в момента положението е такова, че не се грижа за нищо: да ходя на работа или пък нещо друго.
Вчера майка ми ходила при една сестра, за която съм ти казвал, че е на 80 и кусур години и не може да ходи на църква. Бог чрез нея казал, че скоро ще отмахне този груб кръст от мене /това са буквалните думи/.
Знаеш ли, вечер, като заспят всички, аз в стаята, в която спя, гледам през прозореца многобройните светлинки и виждам един да пуши на терасата, друг гледа телевизия, трети си пие алкохола... И си викам: "Господи! Колко много хора не Те познават! Ти умря за тях Исусе!"
* * *
Като пристигнахме в София ни казаха, че д-р Радо Петков бил 2 смяна и трябва да чакаме от 10:00 до към 13:30. Чакай да ти обясня какъв е тоя Петков. Значи, трябваше да ми се прави снимка на гръбнака и мозъка, която струва 600 лв. Обаче майка ми има някакъв познат д-р Поптодоров от Пирогов - неврохирург. Обади му се и той бил приятел с Петков, който бил главният, който завежда отдела с ЯМР /ядрено магнитен резонанс/. И така се уреди да мина на ЯМР без пари.
Ти знаеш ли какво представлява ЯМР? Ами, вкарват те в едно като тунел и се чуват разни звуци, като от “Хилти”. И така стоиш неподвижен 30 минути. Не боли, обаче имаш чуството, че ти разбиват мозъка с “Хилти”. И нали ти казвам, като отидохме, аз не знаех нищо, а пък и другите с мен не знаеха за Р. Петков /само ако той е там, мога да мина на преглед/. Влязохме в салона и като видях многото хора, си викам: "Господи, не знам какво ще се види на снимката, само знам, че Ти си в контрол! И каквото и да се вижда, Ти си Този, Който движи обстоятелствата... Само, моля Те да не чакам много време, моля Ти се!". И майка ми попита за д-р Петков, обаче казаха, че трябва да чакаме поне 3-4 часа. Аз си отворих Новия Завет /винаги Го нося с мене/, другите четяха вестници и т. н.
Тъкмо прочетох 9 глави и пристига д-р Петков - 2 часа преди да му започне работното време. И мама, като му се обади, пита колко килограма съм (написа ми), казах и като излезе предния пациент, аз бях следващият. Не се знаят резултатите, днес ще са готови.
Да ти кажа все пак какво представлява ЯМР. Значи, като те вкарат в тоя тунел и в апаратната, ти се вижда мозъка /или това, което снимат/, на един компютърен монитор. Една стрелка започва да търси дали има нещо за снимане и ако има, тогава се вадят снимки. Тази процедура с "търсенето на стрелката" трае няколко минути. А ако се снима някакво образувание, тогава продължава 30 мин. Аз стоях в тунела 30 мин. за мозъка и 30 мин., когато снимаха гръбнака. Аз, като бях вътре /в тунела/ разбрах, че започват да снимат "нещо". Ама си викам, че всичко е в ръцете на Всемогъщия Бог.... и за малко не заспах /шумовете не ги чувам/.
И аз, и всички, които познавам, са против войната. Даже не знаех за това. Не чета нито вестници, нито гледам телевизия, а пък рядко някой ми пише нещо. Ще се моля. Вярвам, че Бог нищо не допуска безцелно. Когато американците бомбардираха Авганистан, видях в един вестник едно момче на 10-на години, което при падане на бомба остава живо, обаче си загубва единия крак. И викам "Исусе-е-е-е-е-е-е-е!"
* * *
Виж сега, хич не ми харесва да ти приказвам медицински работи /аз бих ги нарекъл дяволски специално за моя случай/, ще ти нахвърля накратко. Ти искаш да знаеш само наименованието, но ще разбереш защо ти ги казвам тия медицински работи. Внимание! Говоря от медицинска гледна точка. Това заболяване се именува на този, който го е открил. През 1882 година Реклинхаузен наблюдава появата на множество туморчета на различни места... Въздържам се да ти разправям по-нататък. На латински е "Neurofibromatosis". Човек не може да се зарази. При полово сношение има вероятност да се слее с яйцеклетката здрав сперматозоид от човек, който е болен с нефрофиброматоза и обратното.
Искам да ти кажа, че това е генетичен дефект и се оформя още, когато се "запише" ДНК-то на зародиша. Обикновено с променено ДНК /такива, които носят неврофиброматоза/ сперматозоиди са най-силните и устойчиви на проходимоста до айцеклетката. Още преди дядо ми да се роди му е било "писано" един ден да се появи неврофиброматозата. Същото преминава от баща ми до мен.
При това заболяване се появяват доброкачествени туморчета по нервите /тялото, ръцете и ЧМН/. Неврфиброматозата се дели на три типа - първи тип, втори тип и смесена неврофиброматоза.
При единия тип се появяват туморчета само по периферната нервна система, при втория тип - на ЦНС, а при смесения тип - и на ПНС и ЦНС. При мене е втория тип - на ЦНС /включваща нервите на мозъка и гръбнака/. Когато е 1-ви тип и туморчето се появи на ръката се отстранява оперативно за няколко минути с местна упойка. Обаче, когато е втори тип /както при мен/, туморчета по тялото не се появяват, ами в мозъка и т. н. За да се оперира, е нужно да се трепанират костите на черепа...
Много е сложно. В Стара Загора не правят такива операции. До преди 15 години и в България въобще не се правеха... Абе, да махнеш тумора от тези нежни нерви, без да ги увредиш, е все едно да потопиш една четка за обувки в катран, и с нож да изчистиш катрана от космите на четката, без да ги повредиш, като не остава и молекула от катрана. Те сега имат фина апаратура за това - операционен, електронен микроскоп и т. н. Операцията на това място почти винаги продължава от 7 до 10 часа.
Искам да ти кажа, че ако ти дам само наименованието на болеста не е точно. При единия вид се иска оперативна намеса, която не изисква престой в болницата, а при другия всичко е в ръцете на Бог. За да е съвсем точно, при мен е "Neurofibromatosis type 2". Виж аз не горя от желание да се намесват лекари - независимо в Англия, или някъде другаде. Да ти кажа честно, баба ми и майка ми, пък и всички около мен са се разтърчали да търсят някакъв изход. Нали знаеш, за човеците "надеждата умира последна". Моята надежда е в Исус - Той живее вечно. Слава на Бога! Амин.
* * *
Знаеш ли, Уигълзуърд също е ходил в Индия, бил е член на някакъв евангелски съюз за мисионери. Корабът на Смит пристигал в Индия четири дни след първите мисионери. Те започнали да благоветстват, но много малко ги разбирали, а пък една жена, която ги разбрала, че са мисионери и благовестват Исус, се изплюла в лицето на единия мисионер. Положението било отчайващо. Когато пристигнал Уигълзуърд, отишъл при мисионерите, излязъл на площада, т. е. в прахта, благовествал на един човек с патерици и знаеш ли какво се случило? Индиецът се извъртял и му ударил една патерица. Уигълзуърд му заповядал да ходи в Името на Исус, но тъй като човекът не го разбрал /духът, който причинява болестта го е разбрал/, Смит му взел патериците и принудил човекът да го гони, за да си ги вземе. Индиецът така бягал, че бързо настигнал Смит, но установил, че е изцелен. Започнал да скача и да вика "Слава на Исус!" Хора започнали да водят болните на прашния площад, слепи проглеждали, глухи прочували и т. н. До вечерта цели тълпи от индийци се събрали и паднали на колене за покаяние пред Исус... Цяла вечер Го хвалели на езици...
* * *
Има много истории за пра-дядо ми. Как като ядял и пиел ракия със селския поп, се изтървал, пуснал газ и казал: "А, сега, дядо попе, аз няма да те издавам, че ядеш месо и пиеш ракия, когато трябва да постиш, а пък ти няма да ме правиш за смях пред хората!" Интересно ми е, че е учил до 4-ти сегашен клас, но е бил природно надарен. Правил е саморъчна кола с бензин. Правил е собствен самолет, един час летял над селото, блъснал се в една топола и паднал. Правил е машини на ток за мелене на пипер, за мелене на булгур, за белене на царевица. Правил си е телефон със съседа, когато още, ехе-е-е... Когато още нямало ток в селото, неговата къща светела. С един генератор, динамо на реката и акумулатор вкъщи... Всичко си е правил сам. Бил е и иманяр. Коренспондирал си с хора от цяла Европа, много са интересни писмата им. Нещо такова: "Вървяхме на изток до един голям бор. На север от него, на четири крачки започнахме да копаем..." Мисля, че не е намерил злато, но ми е много интересно, че е открил някакъв метал, който генерира магнитната сила и го е включвал към тока... Точно не знам по какъв начин, но с него е слушал какво става в космоса... Пращал е писмо до цар Борис ІІІ за модел на пушка... Пломбирвал е зъби с нажежено желязо и т. н. Моите пра-деди всички са били много човечни и добри. Не се впускам в големи подробности за дядовците ми, защото да ти кажа честно мисля, че ще те отегча.
Вчера (петък, 4 април 2003) ходихме в София да правим нова снимка на ЯМР, но този път във военна болница, не в Медицинска Академия, защото там е доста по-нов скенера. На старата снимка точно тия работи на главата не се виждаха, защото не ми се сложи контрастно вещество. Яката ми надупчиха вените, защото от толкова операции и преливания на кръв, те се изпъндушиха - не се виждат. Че доста време седях в тунела. Дадоха ми да държа в ръката гумено нещо, като това на апаратите за кръвно налягане... Тя ми обяснява жената за какво е, ама, като не мога да разбера... Аз мислех, че трябва да го държа, за да се занулява и аз не знам си какво от високото напрежение, иначе ако го пусна, ще ме удари тока. По-късно разбрах, че с това гумено нещо, ако нещо те заболи, го стискаш, за да те чуят в апаратната... Ами, дявола пак ми дрънка глупости на главата, че се виждало на снимката огромни тумори... Нали знаеш, има една поговорка: "Кучетата си лаят, керванът си върви" т. е. каквото ще да си вика дявола... Бог е на друг път. Преди сто години медицината не е била така напреднала, както сега. Проблемът е, че вярваме повече на лекарите, отколкото на Бог...
Ей тези въпроси за червеи и преди съм ти ги задавал, ти си уцелила близо до истината. Виж, аз съм задавал въпроси, на които абсолютно всички братя и сестри ми казваха: "Ами, защо не питаш Господа?" Мъчил съм се да го свържа с някой стих, ама не става, понеже е с ума. И един ден отговорите ми изплуваха в някой сектор на паметта, ей така, без да мисля. Митка е вярваща от 12 години, чела е над 800 книги и е прочитала цялата Библия за 17 дена и т. н. И аз я питах, де, но тя не можа да ми отговори, както и други. Зададох си въпроса дали е възможно съвършенство на тоя свят и също написах един въпрос... Слава на Бога, че ми даде отговорите! Като казах на Митка отговора на единия въпрос, тя се изсмя, че е толкова прост и се съдържа само в едно кратко изречение... Двата въпроса, които ти зададох, са свързани с разсъжденията ми за червеите... ама остави ги тия работи.
Виж, Исус е на кръста и понася греховете на света, Отец не може да понася греха, т. е. да Го гледа и се обръща да не гледа Исус. В Исая знаеш, че пише по този въпрос и се казва, че лицето на Исус беше погрозняло от греховете на света. Като се обръща Отец, Исус извиква: "Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме оставил?" Пророческите думи на Давид са: "а Аз съм червей, а не човек..." Искам да ти кажа, че червей е плътта. Исус до преди да бъде разпнат беше човек. Човека е създаден, за да общува с Бога. А, когато Го разпъват, Бог се отвръща от Него, защото е червей. Панимаеш ли? Естествено, не е "голо слово", че Бог толкова много мрази греха...
Да не си помислиш, че Митка, само знае. Тя не е можела да ходи, защото е имала дискова херния. Като чела книгата за изцеренията на Кулман, Бог й дал вяра в Неговата сила и тя станала....
* * *
Извинявай обаче, ако християнството е бизнес, за мен това не е истинско християнство.
Аз щом не служа на Бога, тогава какво ме ползват тия работи, дето ги знам? Ако Той иска да кажа на някой, който има нужда е друг въпрос. Като попитам някои братя и сестри нещо, отговорът е нещо от сорта "бъба-бъра, сто чадъра или ала-бала-портокала, няколко минути ми бълват доктрини и работи, които са ги чели и т. н. И чак накрая, след като не могат да ми дадат точен отговор, ми казват: "Ами питай Господа"!
Като говоря за тъмнина, имам впредвид ей това, което стана с бившия пастор на Месия. Да излизаш да проповядваш, да се молиш пред цялата църква, да имитираш уж, че Святият Дух те бил тресял... и в същото време да прелюбодействаш.
* * *
Нека и аз да ти разкажа едно свидетелство на сестра Стоянка Карушкова!
Преди две години си сложихме външни ролетни щори, понеже изложението на апартамента ни е западно и лятото много пече. Карушкова още като влезе в стаята, каза: "Е-е-е! Вънка как пече силно, а пък тука хич не се усеща!" Помолихме се, стоя, разправя свидетелства и си отиде. Като се прибрала вечерта, по телефона й се обадило някакво непознато момче от друг град и й казало: "Бог ми даде тоя номер и ми вложи в сърцето да ти изпратя пари, за да си купиш такива и такива щори!"
Тя дойде след няколко дена да ни иска телефона на фирмата и вика: "Аз даже не съм се молила. Гледай Бог колко е добър!" Момчето й изпрати парите, сложи си щори... Даже, като дойдеш можеш да ги видиш... Нейната стая е с такова разположение, че лятото слънцето пече по цял ден и тя се чудела с какви работи да закрива стъклата. Като дойдеш, Бог да нареди, тя много интересно разказва как я е изцерил от саркома... При операцията заедно с тумора, лекарите махнали и сухожилията с мускула... Исус се явява в стаята и й дава нов мускул с нерви, абе, Бог е Всемогъщ.
Бинка Йолова пък, е имала тумор в мозъка и е лежала в същата болница, където и аз съм опериран. Тя не е оперирана, де! Лекарите са вдигнали ръце от нея и не могли да оперират тумора. И тъй, има нейна аудио-касетка със свидетелството й. Бог я изцерява съвършено и при новите снимки, които са й правени не е имало и следа от тумор. В началото, преди моите операции, майка ми й намери телефона в Плевен и й се обади и т. н.
Когато ти писах онази история за Лестър Самрал и видението на Смит Уигълзуърд, много се вълнувах, защото той казва, че няма да има нито един болен от вярващите в Исус.
Това го е казвала и Кетрин Кулман. И с невероятен драматизъм в нейния глас, е добавяла: "И този ден може да е днес!"
Казва го и Бени Хин в "Помазанието".
Питала ли се защо в днешно време има толкова малко изцерения, а във времето на генералите Бог е действал много мощно?
Като научих, че Бени Хин щял да идва в Германия, много се зарадвах. И аз искам да отида!
Преди няколко дни прочетох една много интересна книга. Казва се "Деяния на Апостолите".
* * *
Щом нещо е чисто и свято, то издига Исус единствено чрез Святия Дух. Не може да не издига Исус /фалшивото издигане е друга територия на врага/, пък да става чрез Него. Святият Дух е тук, за да издига Исус. Виж сега, за мойто изкушение, аз съм измит с Неговата кръв, но също така трябва да стоя и нащрек. Под светлина нямам предвид, да го разправям на хората, а да се стремя към Истинската Светлина - Исус. Само Той може да ме промени и да парира хода на дявола. Яков казва: "Изповядайте греховете си един на друг и се молете". Не само да ги изповядаме, но и да се молим за Истинската Светлина. От съседните стихове в посланието на Яков се разбира, че трябва да изповядаш на духовен човек, в който обитава Духът на Святоста, чрез Него да можеш да кажеш.
Ей за този стих оня ден исках да ти кажа, за любовта между Давид и Ионатан, че беше силна, по-силна от на жена. Мен ми докосва сърцето плачът на Давид: ІІ Царе 1:19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха силните. 20 Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. 21 Хълми Гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро. 22 От кръвта на убитите, от лоя на силните, лъкът Ионатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. 23 Саул и Ионатан бяха любезни и рачителни в живота си, и в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. 24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, който ви обличаше в червено с украшения, който туряше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти! 26 Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна! Превъзхождаше любовта на жените. 27 Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!
Чела ли си книгата за Георг Мюлер? Ако не можеш да я намериш от някоя сестра, аз ще ти я дам. Мюлер е живял някъде по времето на Удуърт-Етер.
Тая война в Ирак няма да е последната. Тя е начало на много други войни... С политика не се занимавам, но нали Исус го казва в Словото.
Бог не се задоволява само с плод, а с повече плод. Затова изчистя всяка една пръчка, за да дава повече плод... Виж, старая се да не разсъждавам върху стихове с ума си, без помощта на Святия Дух.
* * *
Виж това свидетелство от живота на Смит Уигълзуърд: "Моят приятел каза: Тя е мъртва. Той се страхуваше. Никога не бях виждал по-уплашен човек в целия си живот. Какво ще правя? - попита той. Може да си помислите, че това, което направих е абсурдно, но аз се протегнах и я измъкнах от леглото. Пренесох я през стаята и я изправих до стената. Тя беше абсолютно мъртва. Аз погледнах лицето й и казах: В името на Исус смъмрям тази смърт. Цялото й тяло от главата до петите започна да трепери. В името на Исус ти заповядвам да ходиш - казах аз. После го повторих: В името на Исус, в името на Исус, ходи! - и тя тръгна."
Той е живял така, че хората да виждат Исус, както Кетрин Кулман и т. н.
Всеки е избран от Бога за служение. Казвал съм ти, че съм чел и за други, но когато прочетох за Смит Уигълзуърд, направо това ме "зашемети".
Сайт создан в системе
uCoz