| |||
|
"Как Бог запали огън в сърцата ни чрез един Свой съд" (Из личната кореспонденция на П. Тачева)
Копирам тук това свое писмо с надеждата да се обединим в молитва за Индия и всички други езически страни: Нека Божият Дух да изпълва и въоръжава всеки мисионер за слава на Господ Исус, Комуто служим! Бог да благослови всички ходатаи изобилно и да им даде молитвен дух, вяра и сила! * * * В неделя в църквата ни дойде Ивайло Шатровски от Пловдив, който е мисионер в Индия. Още като застана на амвона и си отвори устата, Святият Дух слезе и настана оная особена, говореща, нежна, изпълнена с присъствие тишина. Само понякога се чуваше подсмърчане от различни части на залата. Личеше си, че Бог го е изпратил и Той му е сложил думи в устата. Беше с индийски дрехи. Млад, посветен и ревностен. Индия има население от ЕДИН МИЛИАРД и ШЕЙСЕТ МИЛИОНА човека, което представлява населението на цяла Африка плюс половината Америка. Това е най-проклетата страна в света поради невъобразимия мащаб на идолопоклонството там. Основната им религия е хиндуизъм, следвана от ислям, будизъм и още хиляди "-изми", а християните се броят на пръсти. В момента там на власт са хиндуистки фундаменталисти. Законите са такива, че всеки мисионер е с опасност за живота си и никога не е сигурно дали ще ползва билета си и на връщане. Има над 3000 касти (нещо като класи, прослойки на обществото), в които като се родиш - там и умираш. Никой не преминава от каста в каста, освен отгоре - надолу (поради обедняване). Женят децата си 7-8 годишни, като семейството на момичето е ДЛЪЖНО да даде КАКВАТО му поискат от семейството на момчето зестра. Така че, да родиш момиче там е проклетия, защото означава бедност. Те затова раждат толкова много - с надеждата за момче, с което да компенсират материалното си състояние. В Индия говорят над 1600 езика. Често хората от две съседни села не могат да се разберат, понеже говорят различни езици - истински земен, реален Вавилон - сякаш дяволът е основал свое царство. Там кравите са свещени. Хора измират от глад, докато хиляди крави се разхождат навсякъде. Индийците се покланят не само на кравите, но и на маймуни, слонове, змии и над триста милиона "богове" - идоли. Неграмотността и мизерията са тотални - човешкият ум трудно приема фактите. Над 600 000 000 души са БЕЗ НИЩО - раждат се на улицата, живеят там и умират там. Нямат абсолютно нищо! За тях е празник, ако на два три дни ядат веднъж. Мърсотията и шумът не могат да се опишат. Няма канализации. Не знаят какво е баня. Онези, които имат "дом", всъщност притежават четири кола, покрити с найлон, или в най-добрия случай - керпичена колибка. До преди 20-30 години са изгаряли жената жива след смъртта на мъжа й. Ивайло разказа как през 1993 или 1994 год. гледал някакъв документален филм за Индия, от който останал покъртен. Тогава за първи път Божият Дух му заговорил с призив за мисионерското поле. Наистина жетвата е изобилна, а работниците - малко. Казва, че много често вижда във видение как Исус сочи с дясната си ръка и Го чува да казва: "ИДЕТЕ по целия свят!" Основният му призив към всички нас беше: "Ако не те е призовал Бог лично да отидеш, то със сигурност ти би могъл да се молиш, да постиш и да даваш за онези, които Той изпраща, защото една армия е силна, когато предните линии се подкрепят от силен тил." Ние сме тилът и Бог ще ни държи лично отговорни за приноса ни в Неговото дело и изпълнението на Великото Поръчение. По милостта на Господ, Ивайло и съпругата му отиват в мисионерско училище в Англия, след което по време на практическата част посещават за първи път Индия. Той каза, че уж бил подготвен, толкова филми гледал, слушал разкази, чел, стоял е месеци наред в пост и молитви, но когато стъпил на летището в Делхи, сякаш всяко знание се изпарило. Очаквал е зло, очаквал е горещина, мърсотия, шум, многолюдие, мизерия и всичко лошо, което може да ти хрумне, но онова, което видял, надминавало всяка зла фантазия, всяко болно въображение... През първите две седмици всички от групата ходели като замаяни. Просто умовете им отказвали да възприемат, че е възможно в наши дни на земята да съществува такова място и хора, които да живеят по този начин. Шатровски започна своя удивителен разказ с думите: "Аз съм мисионер. Ходил съм три пъти в Индия. Много от вас днес няма да си отидат същите от тук след това, което ще чуете. Божият Дух ми каза да дойда във вашата църква и отвори сърцето на пастира ви да ме приеме. Искам да знаете, че никога, не бива да се оплаквате колко сте бедни, или да недоволствате от нашите управляващи." През последните години той е имал възможността да оцени превъзходния климат и благословената природа, която ни е дарена, както и това, че независимо от състоянието на нашето православие, все пак България е християнска страна и всеки от нас е имал шанса да чуе за Исус още от малък. В Индия има милиони хора, които живеят в девствени откъм мисионери територии, а знаем, че Господарят Исус ще дойде в слава, след като спечели за Царството Си хора от ВСЯКО племе и от ВСЕКИ език. Това естествено, включва и Индия. Чухме невероятни свидетелства. Ивайло каза, че Бог е ръководил и благославял всяка тяхна стъпка. Петдесятната църква в Пловдив ги е подкрепила изцяло при второто пътуване, като е поела всички техни разходи, както и с пост и молитви. Когато са отишли за втори път, останали няколко месеца със съпругата му, и той един ден се отчаял до такава степен, че казал на Бог: "Господи, не искам повече да съм мисионер. Не издържам! Измъкни ме от тук!" Няколко дни по-късно те отиват в Калкута - в един от домовете, основани от майка Тереза. Това са дълги, големи сгради, пълни със стотици легла. Тя е вървяла по улиците и буквално е събирала от там безпризорните, изоставени деца, често сирачета на по една, две, три годинки - водела ги е в тези сгради и се е грижела за тях. И до днес последователите й правят това. Там - в един от тези "домове", стоейки до някакво креватче, Ивайло забелязал как детето вътре (може би 3-4 годишно) много бавно се хваща с едната, а после с другата ръка и се изправя неуверено в легълцето. Когато това детенце с голяма трудност успяло да се изправи и се обърнало с лице към него, той разбрал потресен защо са толкова бавни движенията му - то нямало очи. Две леко вдлъбнати ципи стояли на мястото на очните ями, носът му бил обърнат нагоре, а устата - изкривена. То протягало ръчички към него... Първата му мисъл била да се измъкне незабелязано - миризмата била ужасна, това детенце било толкова мръсно, зловоние се разнасяло от него, а той е гнуслив и не искал да изцапа дрехите си. Но тогава Бог проговорил на сърцето му: "Дрехите ти ще се изперат, а детето има нужда от любов", и той го прегърнал. По-късно Святият Дух му дал да проумее, че това окаяно детенце е всъщност преобраз на Индия, която протяга ръцете си към нас, за помощ - сляпа, бедна, нещастна. И понеже Ивайло ходи там, за да говори на хората за Господ Исус, а няма църкви, пък и хората говорят различни езици, благовестието е меко казано трудна работа, но невъзможното за човеците за Бог е възможно. Станало така, че шуреят на един пастир, при когото живеели, който бил убеден хиндуист и много ги мразел, го поканил на гости. Той бил сред малкото заможни индийци - работел като менажер на някаква компания и вземал добра заплата. Ивайло почти веднага, след като влезли в дома му, му казал, че е беден, нещастен и няма мир. Това така ядосало богатия индиец, че той подскочил, а после грубо попитал защо смята така. Ивайло казал, че всеки, който не познава Исус Христос като Спасител и Господ, е беден, нещастен и няма мир, и го предизвикал да Го приеме, като се покае за греховете си, обещавайки му, че Бог ще промени напълно живота му за шест месеца. След тези думи, Арвинд изгонил Ивайло, но вечерта не могъл да заспи. Правейки равносметка на живота си, заможният индиец сам стигнал до извода, че думите на мисионера са истина и без някой човек да го учи, или води, още същата нощ приел Христос. Няколко дни по-късно Ивайло се срещнал с него и едва го познал - бил съвсем променен. От тогава той ходел с тях да мисионерства и вече не били двама, а трима, когато обикаляли от къща на къща, от човек на човек, за да им говорят за Исус. Дали му водно кръщение и сега този индиец е един от най-ревностните за Бог ученици. В един от кварталите, който обикаляли, за да благовестват от къща на къща, се покаял най-големият разбойник, който си изхарвал прехраната с убийства. Бил наемен убиец, който Бог последствие превърнал в Свое дете. Ивайло не успя да ни разкаже всички свидетелства, но най-важното е, че чухме Думите, с които Бог го изпрати! Когато разказвах накратко тези неща на една наша сестра от Благоевград по телефона, тя сподели едно свое видение, което тези дни Бог й дал, и тя първоначално не разбирала. Каза, че виждала някакви същества, подобни на насекоми, които се люпят с голяма скорост, но това било люпене ЗА ПОГИБЕЛ. Много се "върза" с картината от Индия. Ние с теб също сме отговорни. Дано Бог докосне и твоето сърце и се надявам да сме сред най-ревностните молители за мисионерите. Господ Исус дойде, за да съсипе делата на дявола. Нека Му бъдем верни инструменти, независимо дали ще Му служим в тила или на предните линии. Нека съсипва делата на врага и чрез нашите молитви! Отче, излей Духа Си над България! Ела, Исусе, царувай сред нас! Ела, Святи Душе! Нека падне Твоят огън! Алилуя! Амин. Юли, 2004 гр. Сандански |
| ПОВЕЧЕ за Индия и българските мисионери в страните от прозореца 10/40, можеш да прочетеш в сайта на Българска Мисионерска Мрежа, чийто линк ще намериш по-долу. Нека Бог те благослови изобилно и отвори сърцето ти за молитва и даване, в съвършено покорство на Словото Му, за слава на Святото Му Име! |
| Българска Мисионерска Мрежа |
| Видеоклип от Индия 2004, англ. |
| Индия 2005 (с БГ субтитри) |
| Главна страница "Павелчо" |
| Сподели нещо свое! |
Сайт создан в системе uCoz