| |||
|
ЛЕК ЗА САМОТА
И мен все някой нявга ще хареса, С какво по-лош от другите съм бил?! И аз в утроба женска съм донесен И с Божията воля тук съм се явил. И мен все някой нявга ще хареса, Ще се отворят и за мен врати, Ще спра да скитам в самота унесен, Все някой нявга ще ме приюти! И мен все някой нявга ще хареса И няма да заспивам вечно сам, Прегърнал самотата и унесен. Ще съм щастлив отново – ЗНАМ! И мен все някой нявга ще хареса, Ще се простя най-сетне с дните мрачни, Не ще се лутам в самота унесен, Ще съм щастлив, наместо неудачник! И мен все някой нявга ще хареса, Но за какво ми е човешката любов? Ще съм самотен пак, но в страстите унесен, Без да последвам Неговия зов! На Този, който сътвори земята И всичко в нея, с всичките блага И даде ни небето и водата И седемцветната дъга! На Този, който дълго ни е чакал, Отправяйки до всички зов след зов: „Бъдете смели, напуснете мрака! Простете се със злото, заживейте във любов!” На Този, на когото ний дължиме всичко, На Този, който вика ни сега: „При мен елате! Аз все още ви обичам И ето, днес подавам ви ръка!” Аз вече знам, че Ти си ме харесал И чакаш ме с отворени, прободени ръце Ти вместо мене моя грях понесе, За да живееш вечно в моето сърце. При Теб аз идвам, Господи Исусе, Със благодарност, дето ме прие. От Твоята любов със жажда вкусил, На Теб предавам моето сърце. |
|
УПОВАНИЕ
Може всички от днес да ме сочат с ръка и за луд да ме те обявяват, и дори за света да изглеждам така, аз, Исусе, на Теб уповавам! Може целият свят срещу мен да крещи, озлобен, озверен до забрава, аз обръщам, Исусе, към Тебе очи и на Твойта любов уповавам! А когато се свършат храна и пари, суматоха голяма настава, аз издигам със вяра към Теб пак очи и отново на Теб уповавам! Може всичко до мен да трещи, да бучи сатана покрай мен да минава, аз не вярвам на нищо пред мойте очи, но, Исус, само в Теб уповавам! И това е, защото аз зная сега - Ти ЕДИНСТВЕНО ВЕРЕН оставаш, само Ти във греха ми подаде ръка ЗАТОВА само в Теб УПОВАВАМ!!! |
|
Преди да позная Спасителя
Защо, природо, ти така създала си нещата? Един даряваш със крака - на друг отнемаш двата?! Един даряваш със блага от зазоряване до пладне, а друг и къшея храна се чуди да открадне?! Един даряваш със очи за радост във живота, а друг без слънчеви лъчи да преживява скотски?! Защо природо ти така създала си нещата? Кому потребно е това? Дали това ни е съдбата?! Записал стиховете: Георги Недялков, София |
| Пиши на Георги Недялков! |
| Други стихове и свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz