| |||
|
* * *
Непонятни думи, срички от сърце извират, бликат Духът ми с Бога разговаря, към небитието път отваря. Моли прошка, милост, реже всяка гнилост, проблемите ми решава, с обич ме назидава. Бог с Бог говори и аз, без заслуга в този свят, на вечността проводник станах, на Отец избраник. Окаян, самотен нещастник, даже себе си презрял, Той ме възстанови със сила, показа на живота смисъла. Често се спъвам, падам от камъните в битието, но Духът ме вдига и ето, с рани, но пак се справям. Плътта непонятно изтръпва, забравила за себе си самата. Радостта от спасението лекува болката в земното. Тези думички, тези срички, тълкувани не от всички, за тез излизащи чудатости от моята уста, на Бог благодаря! * * * Защо надяна тази дреха черната, мръсната, на греха?! Аз ти приготвих бяла премяна къде я захвърли, мила, сега?! Тази, черната, не ти приляга не е шита за твоята снага. Нима ти харесва тази размяна?! С нея не ще стигнеш в` вечността... В нея облечена не ще те позная и не бих те приел, чедо, за Своя... Ето ръката е подадена, поеми я, скъпа дъще Моя! * * * Днес трудно, трудно в църква влизат макар че бедност и душевна тъмнина са натежали, задушавайки гръдта. но незабелязан е беднякът, подал си дланта. Един за любов, топлина моли, а друг пари и хляб проси. Всеки бързо другия подминава и остават си просяци до края... Никой, никой пред болката не спира в чуждите очи никой се не взира. Търси, търси това, което го няма, загубвайки всичко, което притежава. И в този жесток кръговрат някой трябва да спре този бяг. Но това не ще стане без Бога И ето ти все пак отговора! * * * Сгушил се е света, в тайнството на греха весело потъва в поквара, а мъката му е за отплата. Уж удоволствия, а това живота му коства... Изгубва реалността и себе си в` вечността. Създаден да блаженства, на земята да царува, той сам си избра да страда, мизерува. А Господ гледа с милост и любов, сдържа си гнева... не знам до кога... * * * Светът е такъв, защото е в плана на дявола. Отмъщение засища в нас той, посяга на творението на Бога свой. Но планът му е жалък в този живот кратък и вън от Божия свитък. Яхнал гордо измама, с тежестта на скръбта пада в гореща яма... Любовта човека ще спаси Бог е реалност, не илюзии, Той за мен и теб бди. Не вярваш ли? Опитай го... * * * Не можеш да кажеш "прости" и "обичам те" на чакащи очи, не виждайки в себе си вина ето така, заради любовта? Не можеш веднъж виновника с прошка и усмивка дариш, в прегръдка го успокоиш и вината да не потърсиш? Да се пребориш със себе си, макар и ти да си чакаща душа за прошка от небето за грешките в сърцето? В този кръговрат на прошка и благодат, тази грешка не прави, да отхвърлиш виновника, да не му чуеш повика! Бог часовника върти, приближават се Божиите врати и по прошките ще прощава, а по любовта ще те познава! * * * Как се слънцето съхранява? Как се пороят озаптява? Как ураганът в бриз преминава? Как вулкан от чувства и гореща лава - излияния замръзват в миг без дихания? В тези чудатости една сила блести – тя всичко ще разясни! Само глава наведи, прочети, и в Духа се потопи, и по тези пътеки тръгни! Те са чисти и светли, с много тайни разкрити и не са химери, приказки. Там "вирната глава" не върви, там завист, омраза забрави! Там себето е в покаяние. Няма безнадеждност, отчаяние Божията мъдрост те облива, и там ще почувстваш сила. * * * Още веднъж кажи: ”Няма нищо...” Още веднъж кажи: ”Всичко ще се оправи!” Още веднъж подкрепи този който е паднал и без сили останал. Още веднъж подай ръка! Още веднъж очи затвори пред грешки и слабости! Още веднъж любов покажи! Мъката с радост замени! Ръка за прошка вдигни и с обич благослови! Силен е който прощава! Силен е който дава! Силен е който не се в чужди грешки рови и сърцето с тях трови! Силен е който не спори, а прощава и се моли! * * * Благодарност ли?! Това е малко за израза, за чувството в моята душа. Ти снабдяваш ме с всичко. Понесъл си ме на крила, поиш ме с живата вода. Думи не стигат да благодаря. Денят и нощта свидетелстват за Божията сила и слава. Стоя във възторг, занемяла от Твоето съвършенство, от верността Ти и любовта. Всичко това ме заобикаля. Всичко това ме опиянява. А аз само, да, благодаря! * * * Просим малко живот, просим малко любов, просим, забравяйки всичките – имаме Бог. Не за просяци сме родени, та, ние сме Божии чеда. Пречи да сме това сега и да пием от благодатта намесата на врага... Познай кой е в тебе! Познай кой те води и магнетично шепти, от какво сърцето се свива и трепти... Разбери чия е властта в дебрите на мисълта! Осъзнай господаря на сърцето и живота сега! Волята ти ли е това? Откриеш ли врага на любовта, мира, светостта… Откриеш ли съюзника на крамолника, подлостта, моли се много, с вяра... Да, Бог ще ти прости. Да, Отец ще те освободи. Да, от просяк жалък, земен, ще се събудиш един ден на Царя на живота наследник. * * * Ако мирът чезне потъва и се изпарява, единствено покаяние го възстановява. От мира зависи всичко – здраве, сила и горко, на когото му убягва или вече го няма... Мирът не дълбае, не рови черни, зловещи окопи а укрепва, награждава който го притежава. Миротворецът повече раздава, отколкото сам получава, не търси отговор в облага, да обича не му дотяга. С любов, мир, благост и много упорита вярност скъсява той враждата и заклеймява омразата. Господар на вечното, водещ сътворението, всичко притежава... Да, прекланям си главата. * * * Прошката е лек нежен на всяка душа и рана. Прошката е в мъдростта благородство е, насърчава. "Прости" е с ореол увенчано. То извира засрамено от сърце разкаяно, от сила подбудено. С прошка го посрещни това молещо "прости"! Корист има или няма, Бог възнаграждава... С прошката освободи мъката в гърди! С усмивка посрещни това засрамено "прости"! Грешките като мухи хаотично витаещи, необмислени и прости с прошка ги изтрий! И сам Бог насърчава всеки, който прощава, мирът му е в награда, и с обич го обгражда. Сънят му е наслада, денят е в свобода, животът му не дотяга, наслаждава се на любовта. * * * Всеки вперил поглед в ръката, която дава. Всеки на това се радва, което получава... И слънцето, което топли; уханието на цветята горски; и на пълната трапеза; и на благодатта безмерна. Погледни по-нагоре и ще срещнеш Обичта; и ще прозреш милостта, осигуряваща това. Творецът погледни, пречките отстрани, на Отец благодари, с Него се сближи. Не случайно си се родил и живота така се наредил. Да, с теб Той се ангажирал и случайност тук не намирам. Не случайно ти нося Вестта за една любов голяма, която стои и те чака с прошка вярна, без мяра. * * * Науката е смислена през вековете натрупана, битието прояснява, от към Бога застава, в спора за еволюцията. В ДНК и РНК киселина е наследствеността, но липсва оригинала. КЪДЕ Е ТОЙ СЕГА? КОЙ ГО Е НАПРАВИЛ? Кой създаде химичните, физичните, многото закони, тази велика точност, заобикаляща прецизност, единство в неповторимост? Кажи ми, кой е Той?! И храната създадена, поета, преработката й е зависима от някаква закономерност. В твоя организъм всецяло тя се разгражда, разпределя, всеки елемент намира място. И всяка клетка като машина, кодирана, изпълнява прецизно функции ясни и неясни, обслужващи мозък и снага, и на кого са те подчинени сега?! А рефлексите, мозъчният комплект във всеки субект, различен интелект, в хора и животни, едноклетъчни, много клетъчни – многообразни, и пак на някого са подчинени... Казваме – това е природа! Да, но тя не е ли врата към Бога, към истината? И логиката ще потвърди на всеки ВЯРВЯЩ ИЛИ НЕ, че НА БОГА ТВОРЕНИЕ СМЕ. Всички на един са подчинени, независимо от естеството, от интелект, сила, положение. Това не е само мое разсъждение. * * * Как благовестваш с дъх надменност изригващ? Как ще кажеш: "Бог е любов" с този поглед суров?! Със сърце, обляно в обида заело отбрана или закана, как ще кажеш, че Бог го има и всички проблеми решава?! Проблемът е малко голям. Все още Бог е мълчалив, ням, на прага е на сърцето, покана чака и... ето… Промяна във всичко и всички обикваш и лоши, и добрички, скръбта и болката е няма, ахваш от изненада в обрата. Проблем ли?! Та, него го няма! Заобикаля те топлина, къпеш се в свобода Прекрасно е нали, това?! Да... Покана Той чака, твоят Творец и Баща. Отвори залостената врата, за да влезе през нея сега! * * * В гора живяла една душа, сгушена в своята самота, оплаквала тежката си съдба. Не чувала ни птиците, ни шумоленето на листата, ни диханието на гората. Скръбта й е била голяма от това, що липсва и няма, и от мечтите си била обладана. Заплела се тази душа в собствен копнеж и мечта, загубвайки реалността. Забравила за своята мисия, а годните си изнизали празни и безсмислени. И пред тежката врата на своята съдба разбрала грешката си тя. Викнала, молеща за прошка и искала малка отсрочка за живота в гората... Как завършва тази история, аз не знам и не споря, но знам, че тя е от безкрая. * * * Какъв е пътят за ада?! Никой човек не пита, но по-често той там попада... И гледа с недоумение не розовото си положение, застанал пред вратите... Не за тук са му били мечтите, не тук си е представил, че ще прекара вечността... За миг се изпарява гордостта... Вика за помощ Спасителя... "Нещо да си спомня от тази Библия? Някой, нещо беше казал..." Бог вече пътя ти е отрязал и връщане назад няма... И това голямо "Защо" започва да кръжи и крещи, и да търси пролуки. Но отговор вече няма... - Та нали идваш от земята?! От там получаваш знанията... Ето ти позната картина – не беше ти чужд греха там и за всичко си виновен сам. И без да питаш за пътя, без да ползваш указателя, ти сигурно поемаш към ада. * * * Кой каза, че това е така – и че има живот и след смъртта, и ще плащам за всичко, и за греха?! Ето, казвам ти сега: Бог не е за шега, прощава само на земята. Тук приема покаяние и то е твоето оправдание. Действай без колебание, направи го с желание! * * * Затваряш очи пред грешния, затваряш очи пред бедния, затваряш очи пред страдащия.... Но как ще ги затвориш накрая от теб самия, аз не зная?! Как ще видиш Създателя с тез затворени възприятия?! * * * Имаш ли място за среща с твоя верен Баща? И къде да избягаш от неоновата светлина, осветила с фалша света?! Къде се скриваш от нея сега?! Имаш ли място, независимо от хора, от погледи скрито, Така, в молитва, в общение, и много, много откровения?! Там, сред Божия храм - далеч от този жалък свят, ще се проясни смисъла на злото и доброто в живота. Хлопнеш ли зад себе си тази врата, загърбвайки света, любопитсвото с вяра ще се замени, само да пожелаеш от сърце ти. * * * Светна светлина в тъмната ми стая, в грозната тишина обич чувствам ме обгражда А как я мразя тази тъмнина... Знам вече, че не сьм сама някой невидимо ми помага запълва тази празнота с небесна светлина.... A как я мразя тази тьмнина... Обръщам се с изненада, не сьм свикнала с това - да бьда обичана, желана и с внимание увенчана. А как я мразя тази тьмнина... Да, знам, нещо става... Някой силно ме обича, някой с болката ми тича, за някой съм "Моето момиче". A как сгрява тази светлина... Ta, аз пея и се смея, и бързам да вляза в стая, да се усамотя, да не сьм сама. О, Господи, благодаря!!! А как щастлива сьм сега! |
|
* * *
Щурчето От тъмата се скрило Жестока болка притаило В замръзваща тишина, с дъжда се смесила една мъничка сълза. И ето, светлина изгря... То с вяра си я пожела. Дочула тази молба, Милостива тя топлина разля започна даже да го топли и дъжда, и листата мокри. Недокосното остана то Пък и вдигна се мъглата разбрала, че е нежелана... Засвири щурчето красиво вече Щастието то открило И кое по-напред бе...?! Светлината или топлината?! От къде, как, то не разбра?! Но това му бе голяма мечта... А в песента му имаше Простичко "Благодаря!!!" * * * Често назад поглеждам, въртя се в кръг сам, миналото потвърждава без Бог животът е лъжа. Лъжа е любовта лъжа е милостта лъжа е радостта ...и всичко това защото Бог го няма... Сега раните ликувам от минало и наследство Днес осъзнавам и разбирам че то ми пречи да вдишам от подарената ми вечност. Един път изживяно, получило своя дан голям миналото в бъдещето се стреми да се намества, ако краят не му сложиш сам. Пожелай и то ще си отиде, нищо, че е там младостта - душата възраст няма, тя чака своята награда погрижи се за нея сега. * * * Едри сълзи от високо, от далеко падат... предназначени за сърцето напояват и освежават изгърящия дъх на битието. Всяка капка извор става, попаднала на верни места, тя чисти, облагородява духа променя, обновява на не до там мирни чеда. Болката в сълзи преминава, пороят не можеш озапти - той повлича, унищожава, щом капката не усетиш ти. Времето отмерва всяка сълза, събиращо в едно своите чеда Там, в морето от сълзи и любов Нека се откриеш ти вечен, нов. * * * Стоя на камъка, в бъдището замечтана, чакаща своята съдба. Стоя на камъка, очакваща доброта... А камъчета, прах летят, задръстват моята душа, чакаща доброта... Очите се затварят, дъхът чак спира, чакам на камъка. Зазидва ме обида, омраза, злина. Да! Ще издържа... Чакам и се моля тази благост, милост да ме изпълни с радост... Реалността не ме впечатлява, не се отказвам лесно, чакането не ще е вечно. * * * Стаява се мрак там, между земята и небето, приготвил своя капан за света в битието. Тъмата повече се сгъстява, а светът не забелязва какво му тегне на шията и какво го затормозява... Попаднали в капана черен, свикнали с мрака земен вдигат безпомощно рамене с мисъл: "Е, все ще се мре". А опиташ ли да ги спреш и срещу чернилката застанеш, закрещяват неистово, бясно: "Ти къде живееш, не си ли наясно?!" Светлината им пречи, презират, спокойствие в мрака намират и все повече ослепяват - на тъмата слуги стават. Един ден тази бъркотия светлинен лъч ще я разбие и който истината пожелае, от мрака в миг ще се избави. И застанал на потока чист, наслаждавайки се на този миг, осъзнал, пак обръща се назад да моли прошка за този свят. * * * Да, Бог прощава, но внимавай с таз жарава... да не те изненада неприятно накрая, пред вратите на рая... * * * Срамувал ли се някога, че си сторил това...?! Срамувал ли се някога от спомени разровени?! И нямаш оправдание пред сърце и съзнание А времето неумолимо, като стража е застанало И тогава пак с покаяние при своя Бог с вяра тичай, при Него бягай, викай: "Милост!" и "Прости!" От товара си се освободи и съвестта ти Отец ще успокои Това е добро решение, нали?! Но грешката не повтаряй ти! * * * Кое е това, което ми пречи вечно да пия от радостта, макар капчица да е тя?! Да се усмихна така безгрижно, свободно, да вдъхна от живота без скръб, мъка, сълза. Да си кажа - свобода без наведена глава, кое ме притеснява?! Да, то е в моята душа. Споменът е раница, виснала на гръдта, силата на товара й помрачава радостта. Казваш: "Минало..." обръщаш се отдъхващо и връхлита отново раницата - помрачаващо... Ако с нея не се справя, ако не я изхвърля сега, животът ми остава в сянка, в мрежата на скръбта... * * * Плачеш, бориш се в себе си, на плътта не искаш край да сложиш и старото да заровиш. Как да простиш, промениш, как злото с добро да замениш и свойто Аз да задгърбиш?! Плачеш, стискаш неистово това Себе горделиво, нечисто, от плътта всецяло зависимо. То те прави слаб, немощен с чувството на паднал, победен, от всички предаден, ограбен. Да! "Покайвам се" и "Прости" - от тези две думи ще полетиш, и от плътта ще се освободиш. Наведи глава и ги кажи, вярата към тях прибави, от злото се отклони * * * Чета словото и се запознавам с миналото, бьдещето и с още нещо... Чета словото и вниквам в доброто, в злото, в света и в още нещо... Чета словото и се запознавам с моя Сьздател, покровител и с още Нещо... Чета словото и се вгльбявам, ...освобождавам издигам... и още нещо... Чета словото ...и се моля |
|
Не виждаш какво става
с храната приета... Не виждаш къде преминава Не виждаш какво става кога отровата в теб попада... и затова пак е пожелаваш Не виждаш какво става кога абортираш и някой завинаги си отива Без да ти е казал нищо Без мнение и мечти без дори да се защити... Не виждаш какво става с твоята душа... Как е загубваш цялата Сливат се мъката с радостта и апатията те залива... Обръща ти гръб вечността Дано видиш безнадежността... И много,много те заболи та да откриеш живота и ти * * * Съблазанта е винаги красива предизвикателна открита... Силата е в изненадата и.....и те вьрзва пази главата Дълбоко въздух поемаш .... всичко да "отсееш" И ако нямаш на Бога ръката "вътре си... с двата крака" * * * Молиш за отсрочка... на миналото"слагаш точка" А как да ти повярвам щом виждам как си загазил и пак чело високо изправил и пред Бога не си се покаял...?! Сам Бог стои на стража на които"точка слагат..." Вижда Той сърцето... И... дали е там горещо?! * * * "загазил"си здравата,брат... но защо е този корав врат и в живота си не искаш обрат ?! В църквата не е леко но не е и жежко... и е доста,доста светло Бог е вътре в своя храм Раздава мир,покой,плам А ти къде си...не знам?! Може би там някьде... с обелени ръце,колене със смазано,кървящо сърце?! "Загазил" си здравата,брат, напусни този жесток свят намери своя спасителен бряг... Там обувките си сабуй с покаяние се поклони от тежкото бреме се освободи Дрехите от греха си отърси бяла премяна облечи света в себе си заличи "загазил" си здравата,брат... пробвай,опитай пак... направи в живота си преврат * * * Не подхождай към Бог с традиция а открий така Създателя както и той теб... . . . без указателя Открий Го без диктовка... Не афиширай като мода... Премахни eталона... Нека душата е свободна Словото жадно чети... То ще ти отвори двери към непозната, виша сфера ще отговори на проблеми... Внимавай с отговора там на въпросите които си задал от това зависи дали сам пред Бога ще си застанал Не разбираш нищо...?! Нека Духа е ръководител... Никой не се дипломирал без разяснение и учител * * * Красиво цвете... Красив пейзаж... Чия е таз ръка..?! създала...красота Полъх,слънце,благост прилив,живот,радост Очи пълни с творения а душа-с благословения Няма страх,болка,мъка всичко остана отвънка щом срещнах таз ръка... На моя блажен Отца Поклон и благодаря!!! * * * Новороден... Да ,ти оново си роден... Честит рожден ден От Бога отреден На таз Любов която те роди ти с любов благодари Радвай се и пей и Бога прослави Земни скърби,неволи те моля забрави... До теб има един Баща Който благословения обеща Нека реалност станат те... Нека благодари твоето сърце На Този който те роди и с живот благослови Да,ти си отново роден Честит рожден ден!!! * * * има хора които втори път не се раждат... просто Бог ги изоставя... Моли се и пости от тях да не си и ти * * * зверчето в твоето сърце не го успокоявай и храни а по-добре го прогони... защото то ще те завлече... * * * С Исус не си наясно ...?! та в сърцето е много тясно и за Него няма място * * * момиче мило, с твоето оскьдно облекло кое ще ползваш за покривало кога застанеш пред Бога цяло като пред огледало?! * * * диктовката е ясна... " "пьтеката"обеснява вратата е тясна... заемай се с"нещата"... * * * Свян,свян,свян... да беше прибавил и срам... * * * Имаш ли Библия Да...чакай да я открия... * * * Чу ли ,че Бог има ... Наистина ли,бе... колко дава? * * * Обичаш да имитираш; хора,обич,вяра... А в това кой ти помага?! Ще те заведе ли до рая?! * * * Не казвай какво хората говорят... а твоя Бог свят Не се впечитлявай от дела на хора а от тия на Бога.. * * * ТЕСТ А сега нежно отпусни свитите в юмрук ръце усмири бунтовно сърце и кажи че обичаш ВСИЧКИ И това ако го сториш без да искаш и спориш без да се замислиш за гордост,престиж Тогава по-нависоко виж Някой изглежда ти помага грижи се за теб и те"стяга.." Разбира се,че не е за ада * * * Дразнят ли те всички и нямаш покой и мир..? О имаш си проблеми... Добре е Бог да ги реши * * * Не си "завирай носа" там където"не бива" В чужда помийна яма по-добре да те няма Призови веднага Бога Ето ти и отговора без да се обсъжда и излишно осъжда * * * Бог Не дойде ли света да спаси...?! А тогава защо го съдиш ти...?! * * * Кучето не лае свой... А ти знаеш ли кой е той?! * * * Чужда мисия не поемай Своя правда не раздавай С чужда слава не разполагай От греховете силно бягай И много на Бога се надявай * * * Твоите дела Бог ще ги оцени ако имаш вяра ти * * * Свикнал да се надява... Да хапва и разполага... Свикнал на "облага" Той и от Бога това чака не получили го -бяга е... земното помага * * * Калява воля... Калява тяло... Всичко земно... Това което ... не е вечно * * * скъсява дистанцията увеличява се ваканцията Действа Бог-разполага и ето те вече в рая... * * * Бедите... според мечтите мечтите...бягат от бедите * * * Обидно е да не получва тоз който с любов дава Обидно е да вижда омразата,чувствата как газят Обидно е и много боли кога любов с неприязън се замени Нахално е кога се поучава А Бог го няма... Нахално е творението Твореца да отрича... Кога Той застане насреща Как ли тогава то ще срича?! * * * Не тръгвай след човек на кръстопът Той не знае своя път.. * * * Делата не спасяват Те само доказват... * * * Ако искаш времето да не минава така..празно бързо и незабелязано Ако искаш всичко да е"точно"... истинско ,вярно и много благо Ти си готов за Бога Той по искането познава свойте хора и ще зачете твойта воля * * * Радваш се на дреха... ....на красива кола ....на разкошна къща.. радваш се на... храна А забрави свойта душа затворена между тези неща Изнемогва тя дрипава,гладна без бъдеще ... мечта Погрижиш ли се за нея и е нахраниш с Бога и е облечеш в белота вярвай ще имаш всичко Ще се радваш и в ВЕЧНОСТТА * * * Красивите неща- привличат ухаещите удобвства- облажават Поглеждайки в твоята душа дали ще ги откриеш там сега?! * * * Пожелаваш ли някому не добро пжелаваш ли нещастия,зло Дали ще го стигнат аз не знам но ти ще плачеш често и винаги сам * * * Не използвай името на Бога за своя облага... Не казвай че Той ти говори макар че Го няма Не казвай... не използвай... знам какво те чака... * * * Да поговорим за... негативизъм Какво нещеш ли...?! Огледалото е там Погледни се сам... * * * Често казваш: "да...такъв е тоз" Добре... Но защо слагаш себеси под въпрос?! * * * Искаме веднага това да се изпълнява което сърцата пожелават А как ни чака Бог...?! Той е добър,но строг та и той си има срок.. * * * Казваш: аз не съм за там душата ми черна е в грях Ела,какъв мислиш че бях...?! Но вече не искам да съм с тях * * * Живота раздава два плода единия здрав,другия гнил ти на коя опашка си се наредил ...?! * * * Мислиш никой не вижда мислиш никой няма... И си действаш така... пусната е завесата А ти къде си,кой...?! Пак ли си "никой" пак съвестта със завеса... и пак нямаш намеса... повторението в навик минава и ти кой си забравяш така свикнал да се криеш с щастието ще се разминеш * * * Не виждаш нищо ново в стиховете,в това слово всичко ти е ясно и за изненада няма място?! ДА,истината създадена се изявява и потвърждава през времена се повтаря и проверява се от Създателя Тя напомня забравеното прибавя към не знанието всеки ден се утвърждава и "нещата" опростява.. . * * * Крила И птицата мила Колкото и невинна И тя храни плътта Тя своя инстинкт следва понесла се на правда ... със свои крила Колкото и гордо тя да се извисява каквато да е висота сама не побеждава И ...прониза е стрела В сремеж да е волна несръвнима,непобедима От високо-и в пръхта... така е с гордостта Тук живота бяга щом Бог не помага Той дава,живот,крила Ни власт,ни царя може да ти каже кога....... * * * живата вода Вяра гнила, подправена тя жестоко наранява Стихове написани от Бога на сърцето говорят Извор са на жива вода освежават жадната душа Земята ще се изпепели щом тази вода се изпари И мъртав ли си или не никому не ще е добре И слънцето на небосклона ще приченява болка... Сред хаоса на скръбта потърси живата вода * * * АЗБУЧНА ПРОСЛАВА Аз Ти се прeкланям Боже мой,Боже мой Вярата ми се умножава Господи,от докосването ти Делата си на Теб оставям Емоцията си аз забравям Живота си Ти ми онаследи За мен дъщеря си ,помисли Истината на света откри Йосиф Ти употреби Като него ме направи Любовта Ти в мен да гори Милостта в мен разшири Немотиятя заклеймявам Обичта ми към Теб Постоянно умножавай Радостта да е непорочна Силата си в мен изявявай Трудности житейски забравям Учителю щом си до мен Фалша,злобата умират Хваля Те и благославям Царица ме ти направи Чедата ми незабрави Широко ме скрояваш Щедро ме даряваш Ъгълът в живота земен Юнак ме Той стори Ясен пътя е пред мен * * * Човекът скрил се в тъмната неугледна стая на душата притаил се в зловещата тишина на неизвестното терзание Накрая от което се страхува за жалост то с сила нахлува Страда без да се замисля че има и друга алтернатива Сам Бог му Я предлага, открива Ръката си за живот подава Ах, нему не подобава "в църква да се моли" да,трудно е да го стори , Прилича на просяк той за любовта и живота свой Летят терзания,въпроси падат мъртви отговори малко не на място.. с неясно,тъмно естество А в душата е доста тясно Живее за деня тревожно стига и до годината ето и живота му отмина Сблъскващ се в мъглата с това от което заболява Без сам да се замисля има и друга алтернатива Бог сигурност в живота му предлага и спасява Да!Нему "не подобава" да се"покайва,моли" да,трудно е да го стори Е нека чака тогава ... * * * Гората на живота подобава някой те привлича,друг отбягва Все някъде се бърза тича ... зад храстите се наднича ... жертвата се преценява " е все за храна ще става..." Нищо не личи,не остава Бурята в покой преминава Гората уморено се протяга от тази неудържима динамика но устоява и не и дотяга- на природата е забавата Старае се да забрави Падналите дървета на пътя , А храни,пази и грижи се за това което сега расте Там оплели се нежни жилки Търсейки своето местенце простирайки се на слънчице А в горското дихание се чувства свише намеса В прохладната си красота стаява божественно обаяние Без намеса не би се запазила гората не би била с свише сила * * * Това е така Ти казваш,Господи, че се проявяваш в глупавите неща да,това е така но не и в глупаците Ти казваш,Господи, че се проявявяш в простите неща да,това е така но не и в простаците Ти казваш,Господи, че държиш юздите на нещастето Да това е така но не и на нещастниците затваряйки умишлено сърца да не те познаят кой си Ти Уши запушват кога Бог шепти и бягат от там където си Ти Предпочитат укора,за смях да станат и живот в грях От колкото да се причестят Ох,моля те,помисли и за тях Глупавите .. проясни простаците ...извеси нещастниците...изчисти С своето присъствие ги ощастливи * * * На моята дъщеря... На този светьл ден те родих мило,дете поздрав за моето момиче щастливо юбилейче... твоята майка те благославя да сме винаги заедно независимо от разстояния тук на земята и в безкрая с любовта на Бога овенчана да грееш за Негова слава В живота ти Той да побеждава та да си весела и засмяна Бьди щастлива сьпруга и майка нека те радват децата а сьпругьт- реализира мечтата бьди благословенна,моя мила * * * Награда Понякога сме Ту като Томи Ту като Джери Всеки пътя си със собствени сили мери В бързината всеки прилага не всичко както трябва... Често забравя че в края Бог чака.. И че не всякога победителя получава желаната награда * * На момичето приветливо в живота честно очи вперило надежда за добро притаило и ето се разминава с очакваното надеждата е заобикаля отново На момичето добро чака от любовта всичко и малко повече ...зло размишлява глава навело.. На момичето добро което с присвити очи подминава всичко наречено- любов На това момиче казвам за тази любов ли плачеш която причинява..не спестява... и много,много наранява Не!Спри..!Към Агапи се обърни и потърси за нея повече научи с нея отначало започни * * * Във всичко търсиш... предизвикателство Все намираш... предателство Всяко обстоятелство на Бога касателство се изпречва безпрепядственно ...и в предизвикателство * * * цветята ти препасват на роклята,на косата.. Но не и на джунглата в сърцето и душата.. * * * Гълъб в простора... гълъб на лозунга... Гълъб при Христа... Тези гълъби еднакво изявяват любовта и мира кацайки на света тези гълъби се борят там да оцелеят... вестта да занесат на божиите чеда зло да предотвратят * * * На Ванко Този гъльб да кацне на твоите рамене и радост да ти донесе Веста че Бог те излекува Че Той на кръстта преболедува твойте,мойте,терзания Имай,Ванко,силна вяра... Искай я от нашия Отца Нека те нахрани с нея сега На Бога Милостта да простре ръка и Неговата слава облива твоята снага Да за пеем,милички, като малки птички Това "АЛЕЛУЯ"-всички Бог ще чуе от небесата сатана ще бяга от земята ето ти тебе... чудесата * * * Милостта отваря двери моля всички на колене Тя раздава за Божия слава Моли се теб да не подминава... * * * Защо страда тялото душата?! сатана е краля на земята .. защо някои изцелени биват...?! това от Бога те искат... защо някои Бог не чува..?! няма как да ги именува... Защо сме тук на земята..?! Ти чел ли си библията ...?! * * * Човешката любов е в нюанси силни,нежни,различни- с цветове от черно до бяло... Божията любов е светла без нюанси и краски блести нежно,свято... Нима не се насити мила на тази от света...?! Нима не си огорчена от нея?! Нима не обичаш нежно бяло?! И да потънеш в топла тишина кога навън бушува несигурността?! * * * Човешката болка е голяма тук на земята... човешката мъка е несравнима кога в седемнадесета си година си в количка... А раните от диабета не само за себе си напомнят а и постепенно те дълбаят... мислите в немощ витаят... а мухала от стената ти дава цвета на "Нещата" От него ти спира дъха О-о-о не стига въздуха... Очи за помощ се молят устата стене... а медикаментите са дефицит Какво ще стане...?! Знам Господи ти не си мит Знам Господи не си легенда Моля те изпрати ми помощ изпрати ми средства.... Изцери тази глава,снага само на седемнадесет съм сега душата ми се моли ,стене... Господи, моля те, на колене...!!! * * * Ох това замръзнало сърце... боли ме кога леда се топи вече... Тази болка се увеличава кога Бог приближава... Той все повече ми открива... там където не искам да отивам Сред мъки,болки,тревоги.. Ох,та те даже не са мои... Та те изгарят и дълбаят... и аз започнах да викам ...края Знам че Бог го държи... но и знам че той е в РАЯ * * * Kак искам да се впусна във вихара на танца ... вързани сa моите колене Как искам да прегърна любовта да e прегърна просто така... ....празна е моята душа Господи отвържи тези колене напълни моята душа А как искам това сега... Сълзите се стичат ... а аз танцувам с любовта мислено ... ето така... Ти можеш ли го това..?! Ето ти такта... Но..... без сълза...! !! * * * С твойта мъка не се състезавам Тя е от безкрая... За нея само зная... Моля се и плача и чакам с Вяра да се отвори тази врата на Милостта да те залее благодатта Вземам вяра от Бога и на теб е давам сега прося прошка...... И изцерение се прибавя към благодатта... Дерзай дете зарадвай се сега С теб е ТВОЯ БАЩА!!! * * * Измамата е приятелка на света Тя тактично премълчава... като"благородна лъжа" Лавира,прикрива,"помага" Та да е привликателна, красива,много желана... Слага паравана... да не видиш че е грозна и ...никак не е засмяна Само Бог на място поставя там ..."където трябва" тази "приятелка"на света * * * В зноя на жежкото време пържиш сe в собственни мазнини и втурваш се на климатика прохладата да търсиш та временно да те охлади.... Отпускаш се съвсем за малко... Докато забравиш тръпката от жарта и наново пак се гмуркаш там..в задуха Докато си кажеш:Не мога да издържа!!! А как е твоята душа сред зноя на скръбтта...? Кой и е климатика сега? Къде получава прохлада...?! Нима стъпила на жарта на света тя може да получи това?! Нима сълзите и греха развелнялият се огън ще погасят ..?! Не ...категорично-не!!! Той не е на небе Той е тук до тебе Само склони сърце... Дай на душата изнемощяла въздух да си поеме... в прохлада да се отпусне да забрави зноя на света И тогава приказката за любовта в сълзи тя ще забрави.... Сега нова се реди ... * * * Може ли християнин да се отвръщава от обстановка,мебели,стая?! Та Исус се роди не в палата на царя а там сред животните в ясла... Може ли християнин да се наранява от това което му поднася света?! А той християнин ли е наистина и Исус ли му е Баща?! * * * Невярваш,че Някой те обича че Някой над теб бди и чака да ти отговори на.... проблема твой ?! Та Бог не прави реклами по барове ,улици ресторанти Ти си молещия, а не Той и проблема си е само твой ... * * * Здрасти!пак си ти... любопитството ти пак шепти ново търси ...въпроси... чака сензации,отговори Дали няма да намериш зад господните врати това което те вълнува това което търсиш ти...?! То поне да те доведе там за където"нямаш време" и там на всички въпроси да получиш точни отговори * * * Хора,вие знаете ли кой ви обикаля Вие знаете ли кой е край вас?! Само да знаехте... Само да видехте... Само да прозрехте... бихте извикали Спас Очите ви са слепи а демоните си шетат и .. храна намират а хората не виждат.. Спрете тези канибали навсякъде са свряли дишат ви в врата... пият ви от живота Погледнете с охота що ви говоря.... не искам да плаша нито да споря... пазете си живота!!! * * * Пече,силно пече... жарта влече от живота ти сила пече,силно пече... не жали ни старица ни малко дете... и това жежко време има ли кой да го спре?! Та ти не си дете... Докато се съмняваш бягаш,луташ може и на пържолка да заприличаш ... * * * Туп,туп,туп ритъм и труд ...е сърцето Тууп,туп,туппп напразен ли е този труд...?! Ритъма кой нарушава Кой се намесва и силата му отнема...?! бъркотия настъпва... опит за вързване... ... сърцето стене И какво ще стане...?! Вързано е вече?! Бавно то ще спре?! Но Бог казва:НЕ!!! ЗА Него няма невъзможно за сърцето това е важно Срещата му с Отца възстановява и..не напразен е труда * * * Тез очи,тез очи... от мъка ,ужас разширени Сълзите стават тежки и няма повече сили... Та премахни този "свредел"... Знаеш Бог е победител... Палача си погледни... Нещастник празен от себе си намразен... Не ти, а той страда в сърцето му Бог го няма Зверът все повече побеждава и го мъчи Нека на Отца милостта го възпре от сега .... А ти се обгради с Бога и премахни таз тревога!!! За палача си се моли той няма вече сили... * * * Сред фойеверки от поздравления спри и погледни нагоре Някой те облива с топли дихания и бди над теб..негово си дете Радостта да ти е пълна благословенията като вълна да те залеят безпрепятственно И да ти видя лицето...засмяно * * * Кой в теб желае някому зло?! кой в теб се радва на не добро?! Кой в теб се удоволетворява кога някой плаче,а не се радва ?! Сълзите му ти предизвикват доволно приятни асоциации...?! Махни тези жестоки емоции те разяждат сърцето ти Обидата и болката отстрани от тях не вземай съвети... те идват от тъмната бездна от там където няма връщане Обидата с обич замени нея от Бога изпроси възмездие не искай а верна прошка дай И за мъките ти ще има край живота ще се превърне в рай с обич и прошка лесно се живей това от Бог ти го знай * * * Деца,деца осиротели любовта в снега загубили с празнота я заместили и глави тъжно навели Не плачте за нея сега тя мащеха ви била просто решила и си отишла Истинската не се имитира... Да... не плачете деца за тая която по желание си отива без да остави спомен,следа истинската не се имитира... Повикайте тази сега която стапя снега и леда която пази своите чеда Истинската...без имитация Нея възторженно посрещнете изкъпете се в чистота нова премяна облечете Ето идва ... любовта * * * защо ли е затворена таз врата? защо ли завесата е пусната ? защо са клюмнали тези цветя Нима дните са отминали..?! Отминали просто така... Поела ги вечността... В минало е всичко това В минало е...а беше сега Тъгата кражи наоколо стъпва на изсъхнала трева Болката повтаря,че те няма А вечността е заменя с радостта * * * Господи благодаря ти за прошката и изцерението то е трайно,а не временно Болестта няма да се върне майката детето си ще прегърне като болката и мъката задгърби Там където си Господи ТИ здравето вечно цъфти Господи, ние ти благодарим * * * Бог скъсява времето Пристъпя Той бавно предизвикателно отмерено, неприбързано... Вечността с битието докато се слеят в едно Времето подготвя за времето кога Бог слага точка на временната отсрочка кога потънем в безкрая... Дали ще има време,не зная...?! Бог приближава края вратите си Той отваря да получим пълна свобода и слеем с вечността |
| Пиши на Илияна Драгиева! |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други стихове и свидетелства |
| Изпрати свои стихове! |
Сайт создан в системе uCoz