| |||
|
|
КОЛЕДА - НЕ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Коледа наближава. Всички бързат. Моловете и дори най-малките магазинчета са претъпкани. Хората се суетят. Някои се чудят какви подаръци да купят на всички от родатата до последно коляно. Други купуват само на най-близките. Улиците са укрaсени с какви ли не дивотии: елени, дядо Коледовци, звездички, гирлянди, елхи и какво ли още не, чак свят да ти се завие от кич. Едни се радват на тези дни, други ги не ги харесват – дали заради пълното обезпаричване след тях или поради факта, че е лудница навсякъде – няма значение. Различните хора прекарват празниците по различен начин. Както се казваше в една реклама, по празниците всеки прекалява с нещо – ядене, пиене, готвене, контене, писане на писма до въпросния дядо Коледа. За съжаление много малко от нас се замислят какво е всъщност Коледа. Коледа не е празникът на дядо Коледа, или на подаръците, или на елхите, или на елените, или на безплатните разговори! Коледа е Рождество Христово – това е Божий празник и в този ден трябва да почетем раждането на Исус. Сякаш всички са забравили какъв е този ден и какво е важното на него. Защо не прекaлим с молитвите тази година, вместо с всички онези неща, който вече споменах? Защо не кажем на децата си, че подаръците под елхата са от Господ, а не от измисления Дядо Коледа? Защо не ги научим какво да почитат, вместо да ги подтикваме да пишат писма до измислена личност? Винаги съм се дразнела от лудостта, която обхваща хората на този празник. Навсякъде виждаме лозунги „Напиши писмо до дядо Коледа” и не знам какво си ще стане. Братя и сестри, нека да не бъдем част от тази лъжа! Нека не бъдем част от лудостта на хората! Защо да съгрешаваме на Рождението на Исус? Защо? Важните неща на Коледа са: да съберем семейството си на едно място, без значение кое е то. Както Исус е бил на този ден в ясла, но е бил обичан. Важно е да се почувстваме обичани и щастливи. Не е важно какво пием и какво ядем, или колко пиратки ще гръмнем, или какво телевизионно шоу дават по телевизията, или каква заря ще има в центъра. Важното е да си на мястото, на което искаш да си и с хората, които те обичат, а дори да не си там или с тях, почети Господ твоя Бог, почети Раждането на Неговия Син – Иисус. Надявам се всеки, който прочете тази статия, да си спомни истината. Честито Рождество Христово! 21 Декември 2008 г. МИЛИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Искам, много искам да намеря хора, които да ме разберат и да изпитват същото негодувание. Не знам дали някой от вас се е чувствал като мен някога. Ако очаквате да прочетете поредното прочувствено писмо за изгубена любов на човек, по-добре не четете по-нататък. Става дума за изгубена любов, но не на човек, а тази на Господ и за моето неразбиране и несъгласие с всичко, което се случва в тази държава. Писнало ли ви е да се чувствате различни? Писнало ли ви е да гледате как другите използват измама, а вашата съвест крещи: "Не го прави"? Писнало ли ви е да сте неразбран и отхвърлен, защото сте нормален човек и не искате да сте грешен като другите? Писнало ли ви е да гледате как различния е нападан, хулен, отбягван. Писнало ли ви е вие да сте този различен или вашият син или дъщеря да е този различен? На мен ми писна и то много отдавна. Но не се гневете, както правех аз! Не хулете тези хора, както правех аз, за което в този момент моля с цялото си сърце Господ да ми прости. Защото, братя и сестри, това не е начинът. Начинът не е по човешки да се справим с проблемите - било то наши лични, общи или глобални. Господ е с нас, Той вижда всичко - всички тези неправди, измами и лъжи ще бъдат заплатени един ден, няма значение колко е далеч. Живейте с вярата, че това ще стане и не се предавайте никога! Не спирайте да се борите, защото направите ли го, предадете ли се, дяволът ще вземе надмощие. Не се предавайте, братя и сестри! Не се предавайте, както направих аз, за което моля Господ да ми прости. Всеки от нас е на тази земя, за да постигне нещо. Постигайте го, братя и сестри, но не за вас, а в името на Господ! Правете всичко в Негово име и наградата ви няма да закъснее! Винаги, когато имате възможност, говорете на хората около вас за Него! Хвалете Го, свидетелствайте и се молете! Не отбягвайте другите вярващи, както направих аз, за което дълбоко съжалявам и сега моля Господ да ми прости. Не мога да кажа, че съм безгрешна, но кой може? Но се обръщам към Него. Не се страхувайте и вие да го направите. Не мислете, че не сте достойни за Него и че Той не ви обича и не желае да е в живота ви, защото кой баща не иска да е в живота на децата си? В този момент някой от вас ще си кажат "моят", но не е така, защото и аз съм изоставено от баща си дете. Не мислете, че баща ви не ви желае. Не е така! Той просто няма смелост да бъде с вас. Не го мразете и му простете! Баща ви ви обича дълбоко в себе си – живейте с тази мисъл! Макар да съм едва на 19 години, моят живот не е бил лек до тук. Но знаете ли, радвам се, че не е бил. И не завиждам на хората с лесен живот. Връстниците ми не знаят какво е това работа или болка от липса на пари или родител. Не са минали през всичките дупки, през които съм минала аз. Но знаете ли, не съжалявайте, ако и ви е сте като мен! Господ е милостив и аз вярвам, че Той ще ми върне болката като радост и то удвоено. Преди да повярвам, четях какви ли не изследвания как човек страда повече, отколкото да се радва през живота си. Да, така е, ако приемеш това за истина и ако вярваш в това твърдение. Но ако отминеш и си кажеш: "Не е вярно. Животът е хубав", тогава няма да е така. Познавам една жена, която преди време много ми помогна в труден за мен момент, един човек, на чиято смелост и вяра се възхищавам. Тази жена е болна от рак и от нея съм научила, че животът е прекалено кратък, за да съжаляваме за миналото си или каквото и да е. Мили братя и сестри, не живейте в миналото! Не мразете хората, объркали живота ви! Ако имате нещо, което ви терзае отдавна и не ви дава мира, простете на хората, които имат пръст в тая работа и го забравете! Животът в настоящото е по-хубав от миналото, а ако не е, не стойте в доброто старо минало, а се преборете с молитва. „Животът е такъв, какъвто си го направиш” - има доза истина в това. Ако живееш и молитва и любов към Господа – да, животът е прекрасен, но трябва да го видиш. Не знам колко от вас съм успяла да докосна с това писмо, но искрено се надявам да съм успяла да ви помогна. Живейте с любов към Господа! 5 Август 2008 г. Силистра |
|
ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ В ЖИВОТА
Трудни моменти в живота си всеки човек има. При някои преобладават физическите проблеми, при други – духовни, но те всички тежат на човешката душа. Забелязала съм, че Бог ни поставя в трудности, за да се обърнем към Него. Повечето вярващи са повярвали, защото Господ ги е поставил в неописуема безизходица, но разбира се, има хора, които са повярвали просто, защото са открили нещото, което им е липсвало цял живот. На мнение съм, че пълното щастие съществува само за вярващите хора, колкото и жестоко да звучи това. Но замислете се, един невярващ как би възприел състоянието щастие – пари, имоти, коктейли, лукс – това са само преходни неща, задоволяващи духа за известно време, а и дори ако ги има, този човек решава, че няма нещо друго. Истината е, че пълното щастие е мирът на духа. Човек може да е щастлив и без да има пари, приятели, другар в живота. Бог е способен да удовлетвори всеки един наш копнеж, може би не по начина, по който сме искали, но ще го направи. Лошата страна на човешката душа е, че тя винаги копнее за нещо, винаги има нужда от нещо ново, различно. Аз например смея да твърдя, че имам всичко, от което човек има нужда в духовен аспект: майка, която ме е научила да бъда християнка; приятел, който ме подкрепя за всичко; семейство, което много обичам. До скоро търсех своето служение към Бог и мисля, че го намерих. Моята душа отдавна копнее и за нещо друго, което предавам на Господ, но това желание все още ме терзае, което не е правилно и аз много ясно го осъзнавам. Постоянно го предавам на Бог, но моята грешна душа продължава да се терзае. В такива моменти човек трябва да направи равносметка на живота си. Майка ми цял живот е съжалявала, че не е учила в Търново българска филология, била е първа резерва и си е изтеглила документите, за да запише на друго място английска филология. Днес майка ми е учител по английски и благодарение на този език успява да си докарва и някой друг допълнителен лев, за да преживяваме. Миналата седмица Господ й даде просветлението: това, че не е учила в Търново всъщност е било за добро. Преди пет години аз кандидатствах в езикова гимназия и станах първа резерва за английски език, но бях приета френски. Момичето, което беше преди мен в списъка, беше преписвало на изпитите, аз много добре я познавах. Родителите й бяха много богати, майка й беше с много връзки в учителските среди, а аз коя бях? Никоя. Бях учила толкова много! Не бях си послужила с никаква измама. Доказах на учителите си, че мога много повече от това, което те ми пишеха в училище, но какво от това? Сега това момиче влизаше там, където исках. Аз дори й се обадих, за да й кажа, че ако не се запише до 12:00 часа, ще изгуби мястото и тя дойде точно в 12:00 да се запише. Аз бях обляна в сълзи, а на нея дори не й пукаше, че ще учи английски. Но знаете ли, Бог е милостив. Не съжалявам за болката, защото това момиче едва завърши, а аз бях втора в класа благодарение на френския език и на прекрасната ми госпожа по френски. Изживях най-големите си постижения точно благодарение на френския език. Спечелих няколко награди и бях номинирана за една от най-добрите ученички по езика. За което благодаря на Господ, че ми даде тази благодат, че се докоснах до това. Всяко зло – за добро! Сега кандидатствах. Засега не съм класирана и се моля на Бог да ми позволи да уча това, за което копнее сърцето ми. И вярвам, че Той ще избере най-доброто за мен :) Вярвайте! Господ е милостив. Понякога Той взема решения вместо нас, но те винаги са по-разумни от нашите. Не се противете срещу Него, Той винаги прави всичко за наше добро. Не мислете, че лошите побеждават, защото доброто винаги побеждава, Бог винаги побеждава! „Доколкото съм аз видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат” (Йов 4:8). Не трябва да мислим, че Господ ни наказва ей така. Ние сме праведни хорица, не съгрешили, а Той ни наказва просто ей така – не. Няма нищо такова! Всяко нещо си има причина. Може да е заради нещо в миналото, за което не сме се покаяли или друго, никой не знае освен Него. Но никога не се опълчвайте срещу Него! Имайте страх и не Го корете за нищо. „Ето, блажен е онзи човек, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всемогъщия, защото Той наранява, Той и превързва; поразява и Неговите ръце изцеляват.” (Йов 5:17). Служете на Господ по всякакви начини! Говорете на хората за Него! Молете се за хората! Правете добро в Неговото име, защото „Няма да загубиш наградата си, дори ако само подадеш чаша студена вода на зажаднелия пътник в Мое име, няма да загубиш наградата си...” Наскоро слушах една проповед за служението на всеки към Господ, която ми помогна да намеря някои отговори за живота си. С удоволствие бих я пратила на всеки, който желае да я чуе. Бог да ви богослови и да бди над вас! 8 Август 2008 Силистра |
|
ЕДИН ПРОПИЛЯН ЖИВОТ - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДЪЩЕРЯ
В безизходиците забравяме да се обръщаме към Господ, забравяме да се молим, да четем Неговото Слово, изобщо – забравяме да се осланяме на Него. А когато се появи светлината в тунела, забравяме дори да Му благодарим, че ни е подал ръка и ни е издърпал. Аз съм от хората, които правят тези грешки. А когато се осъзная, изпитвам такава вина, че не смея дори да се помоля, или се моля, но не усещам молитвите ми да достигат до Него. Болката от това – да нямаме взаимоотношения с Бог, е несравнима, не можем да я притъпим с нищо. Спомням си първото нещо, което прочетох в една книжка за вярващи тинейджъри – беше една история за едно момче, което от малко познало Бог, но през тинейджърските си години тръгва по лош път и забравя за Него. Неговият най-добър приятел, също вярващ, постоянно му напомнял, че трябва да се моли и да не загубва връзката с Господ, но уви, другото момче не го послушало и намерило своята смърт, като употребил алкохол и карал бясно колата си под влиянието на новите си приятели. Тази история ми се струваше страшно нереална, но осъзнах, че това е истина. Такъв е животът без Него. Хората, живеещи в грях, се обричат на страдание – някои на земята, други под нея. Колкото и тъжно и страшно да звучи – животът без Господ е пропилян живот. Един човек в моя живот, който многократно ме е наранявал, ме накара да проумея това. Този човек е наранявал и ограбвал много хора – както материално, така и душевно. През целия си живот той не само не вярваше в Бог, но и твърдеше, че трябва да вярваме в себе си, защото само ние можем да си помогнем. Не мисля, че има грях, който да е подминал – може би само не е убивал. Лъгал ме е безброй пъти, но аз всеки път тайно се надявах, че този път казва истината. Годините си минаваха, но той не се променяше, докато един ден получихме обаждане, че е в болница – преплитане на червата, но установиха, че има рак. И така, вече година и половина той става все по-зле и по-зле. Не го изоставих. Мислех, че това е моментът, в който той трябва да се промени, да повярва или поне да стане по-добър човек. В началото имаше някакви проблясъци, но след време всичко започна отново. Макар и болен, той продължава да живее живота, който живееше и преди. Продължава да е егоист, безбожен и дори жесток. Не вярва, че нещата, които е извършил, са причината да е в това положение. За Бог и дума да не става. Дори ме кара за забравя за Него, защото вярата не била за млади хора. Ужасно ме боли да гледам как този човек си отива, без да прости и да получи прошка. Боли ме, като виждам, че отива там, където не бихме пожелали на никого да иде – в ада. Как да спасиш една душа, когато тя не иска да се спаси? Обръщам се към всички – млади, стари, няма значение: НЕ ПРОПИЛЯВАЙТЕ ЖИВОТА СИ! Живейте в Господа! Молете се! Четете Словото! И живейте според Божиите закони! Защото в противен случай страдате не само вие, но и близките ви, родителите ви, децата ви. Няма нищо по-лошо и болно от това – да гледаш как баща ти или майка ти си отива, без да е осъзнал истината за живота. Понякога по-младите прозряват преди родителите си. Така че, мили родители, вслушвайте се в децата си! Може би те не са толкова неопитни и глупави... Обичайте Господа и живейте с Неговата любов! 24 Септември 2008 г. гр. Силистра КЪМ КРАЯ НА ЕДИН ЖИВОТ, НО С ВЯРА Рано или късно, всеки стига до края на своя път на земята. Не е важно колко си живял – дали 10, 20 или 100 години, важно е как си изживял тези години. В началото, когато повярвах, си мислех, че да си праведен и верен на Бог, е много скучно и по някое време омръзва да не правиш всички онези забранени от Него неща. Християните според мен водеха много скучен и еднообразен живот, но по- късно осъзнах, че смисълът на живота не са само удоволствията. Сега дори ги съжалявам невярващите – хората, търсещи нови удоволствия, нови усещания, лутащи се насам и натам, мъчещи се да открият нещото, което да утоли този силен копнеж на душата. Този копнеж, мили братя и сестри, е по Бога. Само Той може да утоли жаждата на душата ни! Само Той може да засити глада на душите ни. Пък и кой друг може да ни подаде винаги ръка, никога да не ни предава и да ни е обещал толкова много хубави неща – никой! Преживяла съм доста неща за скромните си годинки и продължавам да се удивявам от хората. Хора, които имат един дълъг, много по-дълъг живот зад себе си и същите тези хора не знаят защо са живели, не са намерили истината за живота и дори на 100 години да станат, пак ще продължават да търсят нещото, което да направят, за да кажат, че са живели пълноценно, но не го намират. Знаете ли защо? Бог многократно се е опитвал да им покаже, че не е това правилният начин на живеене, а именно – в греха. Поставял ги е в трудни ситуации, в безизходици, взимал им е всичко – само, за да може да се обърнат към Него за помощ. Но уви, те са Го отхвърляли и не са Го искали в живота си, прогонвали са Го. Познавам до болка един такъв човек, който сега е в много тежко състояние не само телом, но и духом. Всеки ден от живота си съм била с мисълта, как да го накарам да прозре истината, да приеме Бог в живота си, да се освободи от греха и всичкия този товар на минали грешки, да изживее остатъка от живота си праведно, и да бъде щастлив, но той избра другата стана на пътя. Продължи да живее както преди, продължи да живее в грях. Гледам го и се мъча да разбера защо. Защо не протегне ръка и не помоли за прошка? Това е моят земен баща. Да ви кажа честно, до момента на неговото разболяване аз изпитвах гняв към него, много гняв бях натрупала. И не осъзнавах колко много го боли, колко пъти е съжалявал за всички тези неща. При последната ми среща с него Бог ми разкри истината. Аз си мислех, че той нищо не осъзнава и не разбира, че не съжалява за живота си, но съм грешала. Този път го видях като баща – баща, който обичам с цялото си сърце. Обичам го и му простих всичко за секунди. Сълзите в очите му баха всичко онова, което съм искала през целия си живот. Те бяха извинение, бяха вик за помощ, бяха сълзи от мъка и жал. Не бях вярвала, че той може да плаче. Аз знам, че Бог го постави на това място, за да оцени живота и да се обърне към Него. И вярвам, че Бог е милостив и ще му помогне, така, както е помагал на много други. Мили братя и сестри, ако има някъде някой като мен – с болка в семейството си, болката, наречена „рак”, искам да се обърна към вас – не се предавайте никога! Не съдете Бог никога! Той прави всичко с цел. Може би сега не я разбираме. Може би не сме съгласни. Може би ни боли. Но истината е, че всяко зло е за добро, когато обичаш Бог. През целия ми живот лошите неща, които са ми се случвали, са били за добро и са ме правели по-силна. Ние, хората, често търсим подкрепа в друг човек, но дори и този човек да ни подкрепи, това не ни е достатъчно и този проблем не ни дава покой. Да, така е, няма покой без Бог! Търсете Него! Молете Му се като дете! Искайте прошка! И най-важното – никога, ама никога не се предавайте! Моят баща преживя 5 операции, множество усложнения след тях, оправяше се и пак ставаше зле, но не се е предал, вече две години ходи по лекари и опитва всичко. Никога не се предавайте! Спасението ще дойде, когато най-малко сте го очаквали. Понякога Господ ни изпитва до последно, до последния миг. Не се отказвайте и не спирайте да вярвате в Него, в Неговата сила и милост! Бог ви обича. Той обича всеки един от нас. 30 Октомври 2008 г. Иглика Георгиева |
| Пиши на Иглика Георгиева! |
| Други лични свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz