Грабването на църквата  


Автор: Енчо Тодоров

БИХ БИЛ много радостен и щастлив, ако грабването стане преди Голямата скръб. Харесва ми идеята, докато си седим на пейките и пеем песнички, Господ да ни вземе. Но ако грабването стане в края на Голямата скръб, отговорността за всички е много голяма, защото ние трябва да подготвим Църквата за това последно и усилно време.

Това, което ме накара да изучавам задълбочено “Откровението”, беше по времето, когато четях книгата на уважаван от мен християнски писател - Рик Джойнър. В нея той пишеше, че грабването ще стане в края на Голямата скръб. “Приятелю! - казах си аз. - Бил съм много благословен от твоите книги, но тук специално бъркаш. За да ти докажа, че то ще стане преди Голямата скръб, ще започна интензивно да изучавам “Откровението” и да търся подкрепа от Писанията относно тази теза.” Чел съм много книги за Апокалипсиса и във всички тях сме били обучавани, че грабването ще стане в началото на Голямата скръб. Трябваха ми повече от две години, за да променя разбирането си и да достигна до твърдото заключение, че то ще стане в края на Голямата скръб. Задоволството и благословението от това изучаване трудно може да се опише. Често започвах рано сутрин и не усещах как денят преминаваше. Вече в полунощ трябваше насила да се откъсна от Библията, за да запазя силите си за следващия ден.

Такава сладост изпитвах от изследването на Последните времена, че трудно бих го описал. Искам да бъда честен пред вас. Не успях да намеря нито един стих, който да подкрепи твърдението, че грабването ще стане преди скръбта. Открих обаче множество стихове в Библията, които подкрепят идеята, че грабването на Църквата ще стане в края на Голямата скръб. Открих много ключове, които ни помагат да разбираме правилно “Откровението”. Когато споделях откритията си с братя и сестри, едни бяха възторжени, но други ми се противопоставяха остро. В книгата “Деяния на апостолите”, глава 17:11 е записано, че “...беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.”

Има няколко ключа за разбиране на Откровението:

1. Посланието на Откровението е винаги актуално за всички времена.

2. При тълкуването на събитията трябва да търсим първо духовното значение и едва тогава материалното му изпълнение.

3. Има два различни периода: времето на Голямата скръб - Сатанинския гняв и времето на Божия гняв – съдът над света и църквата блудница.

4. Изпълнението на печатите, тръбите и чашите не се извършва последователно, а паралелно.

5. Числото седем е един от ключовете към Откровението.

6. Много от числата в Откровението са символични.

7. Много от образите и предсказаните събития са се изпълнили частично през историята на човечеството, но чакат за своето пълно изпълнение в края на времето.

ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

1. Отстъплението в църквата (ІІ Сол.2:3; Откр.13:7; Дан.7:21,25; 8:24; 11:35)
2. Явяването на Антихрист (ІІ Сол.2:3-12; Мат.24:15)
3. Мир и безопасност (Дан. 8:25; І Сол. 5:3)
4. Голямата скръб и гонението на светиите (Мат.24:8-26; Откр.6:9-11; 13:7; Дан.11:33)
5. Възкресение на всички светии, първото възкресение (1 Сол.4:15-17; Откр.20:4-6)
6. Грабване на всички светии (Мат.24:31; 1 Сол.4:15-17; Откр.7:9-17; 10:7; 11:15)
7. Божият гняв - съд над света и църквата блудница, Армагедон (Мат.24:29; Откр.6:12-
17; 14:14-20; 16:1-21; 19:1-3,17-21; Дан.9:27; 12:12)
8. Пришествието на Христос (Откр.19:1-16)
9. Милениумът, Христос царува заедно със светиите (Откр.19:6-7; 20:4-6)
10. Съдът пред големия бял престол (Откр.19:11)
11. Второто възкресение (Откр.19:5; 12-15)
12. Новото небе и новата земя - светиите (новият Йерусалим) царуват на земята (Откр.21:1-2)

70 ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ВЯРВАМ, ЧЕ ГРАБВАНЕТО ЩЕ СТАНЕ СЛЕД ГОЛЯМАТА СКРЪБ

В КАКВО ВЯРВАХА БАЩИТЕ НА ЦЪРКВАТА?

1. Апостол Павел вярваше, че ние ще преминем през скръбта и по времето на Антихрист Църквата ще бъде на земята. “Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде (нашето събиране при Него), докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта...” (ІІ2 Сол.2:1-3). Заблудата ще бъде особено голяма по време на Голямата скръб и управлението на Антихрист.

2. Евангелист Матей пише в 24:29,31, че грабването на Църквата ще бъде след Голямата скръб.
“А веднага след скръбта”, Бог “ще изпрати Своите ангели със силен тръбен звук; и те ще съберат избраните Му...”

3. Евангелист Марко също вярва, че Църквата ще премине през скръбта. “...след онази скръб, ...ще изпрати ангелите Си и ще съберат избраните Му, от четирите посоки, от края на земята до края на небето” (Марк 13:24-27).

4. Кои са Божиите избрани? В целия Нов завет под “избраните” се разбира Църквата. “Онова, което Израел търсеше, това не получи, но избраните го получиха...” (Римл.11:7; 8:33; Лука 18:7; Деян. 10:41; І Петр.1:1-2; Кол.3:12; ІІ Тим. 2:10). “...те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни” (Откр. 17:13-14). Евангелието използва общия термин “избрани” по-често, отколкото “Църквата”, “Христовото тяло” или друг подобен израз. Господ ще запази Църквата по време на Голямата скръб, но няма да й спести страданията.

5. В по-късната епоха, християните също са вярвали, че грабването ще стане в края на Голямата скръб. Пример е Ефрем Сирин (373 г. сл. Хр.). Когато говори в проповедта си за последните времена, за Антихриста и края на света, той казва: “Ще има голяма скръб, както никога не е имало откакто има хора по земята, глад и неутолима жажда. Защото в онези дни ще има оскъдност на хляб и никой няма да може да купува и продава от зърното на есенната жетва, освен оня, който има змеевия белег на челото или ръката си... И когато трите и половина години свършат, времето на Антихриста, в час, в който света не знае, и в ден, в който сина на погибел не знае, ще дойде белегът на Човешкия Син и Господното пришествие ще се яви с голяма сила и величие с белега на дървото на спасение пред Него, и с всички небесни сили и множеството на светиите с тях и с тези, които носят знака на светия кръст на раменете си. И ангелските тръби ги предхождат, тръбящи и възгласяващи: “Станете, о, спящи, срещнете Христа, защото часът за съд дойде”. И врагът ще се смути, и Господ ще го унищожи с дъха на устата Си. И ще бъде вързан и хвърлен в ада на вечния огън, още докато е жив, заедно с баща си Сатана. И всички народи, които следват желанията му, ще погинат с него завинаги. А праведните ще наследят вечен живот с Господа за вечни векове.”

6. Старите бащи на църквата са знаели за идващата скръб и са били изпълнени с надеждата, че Бог ще ги запази в това усилно време. Точно това Павел, Матей, Марко, Лука, Йоан и други са проповядвали на избраните. Светите отци като Йоан Дамаскин, Андрей Архиепископ Кесарийски, Йоан Златоуст, Ефрем Сирин, Кирил Архиепископ Йерусалимски, Ириней Архиепископ Лионски, еп. Иполит и много други са вярвали и проповядвали това.

КОГА Е ВЪЗНИКНАЛА ТЕОРИЯТА ЗА ГРАБВАНЕ ПРЕДИ СКРЪБТА?

7. Рик Джойнър, автор на много книги за последното време, някои от които са бестселъри, пише за грабването на Църквата: “Популярната теория за грабването “преди Голямата скръб” не може да се намери в Църквата преди 1830 г. и може да се проследи само от “виденията, откровенията и пророчествата” на една-единствена жена - Маргарет Макдоналд от Шотландия. Тази нова теория по-късно се популяризира от Едуард Айрвинг, Джон Дарви и по-късно от Скофийлд. Доктор Робърт Нортън, който публикува откровенията на Маргарет Макдоналд в две книги, забелязва, че тя е първата, която разделя идването на Христос на две части. В резултат на което се появява тази доктрина за грабването преди скръбта.”

8. “Мартин Лутер, Джон Уиклиф, Уилям Тиндем, Джон Калвин, Джон Нокс, Матю Хенри, Джонатан Едуардс, Джон Уесли, Джордж Уайтфийлд, Дейвид Брейнър и други са защитавали доктрината за грабване след скръбта. Много уважавани и известни проповедници като Спърджън, Чарлз Фини, Джордж Мюлер, Морган и други съвременници не са приели доктрината за грабване преди скръбта и са застанали срещу нея.”

9. В King James Version стиховете в Откровение 5:9,10 са грешно преведени. Буквалният превод на български език е: “И пеят нова песен, казвайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан и със Своята кръв си ни изкупил за Бога от всяко племе, език люде и народ и направил си ни на нашия Бог царство и свещеници: и ние царуваме на земята“. Създава се впечатлението, че Църквата (24 старейшини) е вече на небето.

Теорията за “грабване преди Голямата скръб“ е продиктувана от неправилния превод и употреба на тези местоимения като: си ни изкупил, направил си ни и ние царуваме. По късните версии са коригирали тези грешки, направени в King James Version и местоименията са преведени коректно във второ и трето лице. Българското издание е преведено коректно. “И пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе и език, юдеи и езичници, и си ги направил царе и свещеници на нашия Бог; и те ще управляват на земята.”

Ефесяни 2:5,6 ни казва: “Даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени) и като ни възкреси с Него, сложи ни да седим с Него в небесни места, в Христос Исус”. 24 старейшини, поставени да седят в небесни места, са облечени в бели дрехи, които символизират праведните дела на светиите. На главите им има златни корони (в някои преводи “венец”), които говорят за почитта, славата и властта, която имат в Бога. “[Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца” (Откр.3:11; виж също 1 Сол.2:19; 2 Тим.4:8; Як.1:12; 1 Петр.5:4).

24 старейшини е споменато само в Откровението. Числото дванадесет се среща често и извиква в съзнанието ни 12-те племена на Израел и 12-те апостоли. В Откровение 21:12-14 тези две групи са обединени. Или 24 старци (в Новия завет старейшините са ръководители на църквите) представляват цялата Божия църква, преди и след Христос, която седи в небесни места (Еф.2:6; 1 Лет.24 гл.).

КОГА ЩЕ СТАНЕ ГРАБВАНЕТО?

10. В 1 Коринтяни 15:51,52 откриваме, че грабването ще стане при последната тръба. “Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в мигновение на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.”

11. Откровение 10:7 ни дава отговора коя е последната тръба: “В дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога...”

12. Колосяни 2:2 ни разкрива, че тайната на Бога е Христос (виж още Римл.16:25-26). “...за да се утешат сърцата им и, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната на Бога, т.е. Христос”.

13. Ефесяни 1:9-11 допълва, че “когато се изпълнят времената, да се събере в Христос всичко - това, което е небесно и земно...” Църквата е оприличена на Тялото на Христос (1 Кор.12:27). Събирането ни с Главата-Христос ще стане при грабването в края на Голямата скръб, при последната или 7-ма тръба.

14. 1 Солунци 4:15-17 ни дава още подробности относно грабването. „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати...” Изпълнението на това пророчество откриваме при Силния Ангел (Откр.10:3-7). Силният Ангел има на главата си дъга - символ на Божия завет, лицето Му е като слънцето - израз на слава, краката Му са като огнени стълбове - символизиращи сила и съд, в ръката Си държи свитък (Откр.5:5), слага десния и левия крак на морето и земята - символ на световно господство, извиква със силен глас, като лъв (Ис.31:4,5; Ер.25:29-38; Осия 11:10-11; Иоил 3:16; Амос 3:8), заклева се в Живеещия до вечни векове (Бит.22:16) и казва на Йоан и на двамата си свидетели, че ще пророкуват (Откр.11:3). Всичко това ни насочва към Господ Исус.

15. При седмата, последната тръба става грабването. „И като затръби седмият ангел, се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове” (Откр.11:15).

16. Събирането ни с Господа се случва при последната тръба. (Откр.10:7; 11:15; 1 Сол.4:16-18; Матей 24:31; 1 Кор.15:51,52). Църквата е видяна в небето за първи път в Откр.7:14-17. Ако допуснем, че ще има грабване преди Голямата скръб и грабване след нея, тогава колко последни тръби ще свирят? Има само една последна тръба и тя е седмата.


17. Потвърждение за грабването след Голямата скръб откриваме в Откровение 20:4,5, където са описани три различни групи, които ще бъдат възкресени. „И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят (първа група); видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исус и поради Божието слово (втора група), и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си (трета група по времето на Антихрист); и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение” (Откр.20:4,5).

Откровение 20:4 специално набляга на тези, които ще бъдат умъртвени от Антихрист през време на Голямата скръб. „И на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си”. В първата част на Откровение 20:4 са включени и тези хора, които са заклани при петия печат. Съюзът “и”, който е употребен, ни дава разбирането, че загиналите, заради Божието Слово от Антихрист, са като допълнение на тези, които са пожертвали живота си преди това през вековете. На светиите от петия печат им се казва “да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях”, тогава Христос ще дойде за Църквата Си.

18. В Деяния 28:14-15, в Матей 25:6 и в 1 Солунци 4:17 е употребена една и съща дума “посрещам” (на гръцки “апантесис”). Значението на тази дума в Деяния 28:14-15 е, че група хора посреща някоя знаменита личност извън града и я придружава до града. “Така дойдохме в Рим, откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат...”. Значението в Матей 25:6,10 на думата “посрещам” е същото, както и в предишния стих. Разумните излязоха да го посрещнат и влязоха за сватбата, за да бъдат винаги с Младоженеца. “А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!” “...и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори”. Според І Солунци 4:17 Христос ще дойде в облаците. “...после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа”. Мъртвите в Христос ще бъдат възкресени и после заедно с живите светии ще бъдат грабнати в облаците, за да Го посрещнат. Светиите ще участват в съда над народите (гнева на Агнеца, Откр.6:12-17, Юда 14,15, Дан.12:12), след което ще придружат Христос до земята, където ще царуват и ще бъдат винаги с Господа.

19. В притчата за смокинята (Марк 13:28-31), Христос ни предупреждава за идването на Антихрист и Голямата скръб. Когато видим “мерзостта, която докарва запустение”, трябва да знаем, че Той е вече близо до вратата. Вярващите, които преминат през Голямата скръб и управлението на Антихрист, могат да преживеят Неговото идване и да бъдат грабнати от Божиите ангели (Матей 24:31).
“А научете притчата от смокинята: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото; също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата” (Марк 13:28-29).

НАИСТИНА ЛИ ЦЪРКВАТА ЩЕ ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ГОЛЯМАТА СКРЪБ?

20. Писанията показват ясно, че вярващите ще преминат през Голямата скръб. “Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен. В дома на Моя Отец има много жилища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:1-3).

21. Ще има големи гонения на светиите през последното време. “Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име “защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има” (Мат.24:9,21). „...защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава” (Марк 13:19,24). „Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца” (Откр.7:14).

22. Исус ни казва, че в света ще имаме скръб (Йоан 16:33; Деян.14:22). Също така “през много скърби трябва да влезем в Божието царство”.

23. Павел ни насърчава да се радваме в страданията. „И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост” (Римл.5:3; вж. също 1 Сол.3:3; 1 Йоан 2:18,22; 4:3; 2 Йоан 7).

24. Библията не ни обещава спасяване от трудностите, но сила да ги търпим и преодоляваме. Църквата е минавала през изпитания в историята, така че няма да бъде изненада, ако премине и през Голямата скръб. Вярващите ще бъдат запазени от надвисналото зло. „Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш (терео -”пазя”, “предпазвам”) от лукавия” (Йоан 17:15). „Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя (терео) теб от (в оригинала, предлогът, преведен “от”, означава всъщност “отсред”) времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита онези, които живеят по земята” (Откр.3:10). Христовото благовестие е плод на Божието търпение към грешния свят. Винаги, когато сме в Божието присъствие и сме изпълнили Божията заповед за търпение, може да очакваме и часа на изпитанието. Тези, които живеят в Божия мир и пазят благовестието, ще бъдат опазени и в деня на изпитанието. „Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца” (Откр.3:11). Христос призовава Църквата към постоянство, за да не изгуби това, което е придобила поради търпението.

25. През време на Голямата скръб ще има дисциплиниране на вярващите и очистване на Църквата. „...нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта - изпитана правда, а изпитаната правда - надежда” (Римл.5:4). „...за да не се колебае никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени” (І Сол.3:3). „Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време” (Дан.11:35). След всичко, което Исус е направил, за да ни изкупи от греха, защо Той би могъл да желае живите вярващи да преживеят Голямата скръб? Отговорът е поради Неговата любов към нас. Той допуска това да бъде така, за да ни приготви да бъдем като чисто злато. „...то съветвам те да купиш от Мен злато, пречистено с огън, за да станеш богат...” (Откр.3:18).

26. По времето на Навуходоносор, когато верните бяха атакувани от неприятеля, Бог избави Седрах, Мисах и Авденаго от огъня, а Данаил от лъвовите уста. Така също ще избави и църквата си по време на гонението на Антихрист и сатанинския гняв (Дан. 3:12-29; 6:1-28; Откр.3:10).

27. Необходимо ли е Бог да ни прекарва през скръб? На този въпрос Евреи 12:7-11 отговаря: “Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той. Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.” Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва? Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отец на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.”

28. Когато Исус говори за Голямата скръб в Матей 24:8-24, Той успокоява вярващите, “И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил никой, но заради избраните онези дни ще се съкратят.” Ако ние се смятаме за избрани и светии, тогава Писанията ясно говорят, че ние ще преминем през скръбта.

29. Грабването на светиите става в Откр.7:9, преди шестия печат. Те идваха от Голямата скръб. Независимо от това, че на нас не ни се влиза в нея, трябва да сме готови за това. Ние не трябва да правим грешка, като се молим: “Ей, дойди, Господи Исусе!”, а същевременно да се страхуваме от страданията: “Господи, не допускай да премина през Голямата скръб.” Нормалната човешка реакция е, че ако очакваме гонения, ние ще се приготвим и ще внимаваме на себе си, а няма да се успокояваме. Нормално е преди опасност да не се отпускаме. Христос ще дойде “като крадец” за тези, които не са готови, но за истинските светии е писано, че “ние не сме от тъмнината, че да ни постигне онзи ден като крадец”.

30. Рик Джойнър пише: „Доктрината за грабване преди скръбта е допринесла единствено за развиване на отстъпническа нагласа в Църквата, но тя повече няма да успее. Това робство ще бъде отмахнато от превъзходството на нарастващата Църква, както Господ извика чрез Исая: „Стани, свети, защото светлина дойде за тебе и славата Господна те осия, защото ето, тъмнина ще покрие земята и мрак племената, а над теб ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви” (Исая 60:1,2).”

31. Джойнър продължава: „По същото време, когато дълбока тъмнина покрива земята, Господ ще осияе със Своята слава хората Си. Това ще бъде времето на най-големия конфликт между светлината и тъмнината и светлината ще победи. Както апостолът каза: „През много скърби трябва да влезем в Божието Царство” (Деяния 14:22).”

32. „Страданията са вратата, през която ще влезем в Царството. Това е най-великото време в историята, в което можем да живеем и да служим на Господа! Пророци, светии и праведни хора от древни времена са жадували да видят това, което последното поколение ще види. Да бъдем тук и да сме част от него е най-великата чест, която Господ може да ни даде. Нека да се възползваме от тази велика възможност!” (Рик Джойнър).

КАКВО КАЗВАТ СТАРОЗАВЕТНИТЕ СВЕТИИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА?

33. Книгата на пророк Исая 60:1-3 ни говори за събития от последното време, отнасящи се както за Израел, така и за Църквата, когато “тъмнина ще покрие земята и мрак - племената”. В това време, когато Антихрист ще управлява на земята, Господ ще изпрати едно невероятно помазание върху Църквата си. “А над теб ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви.” Това ще доведе до мощно съживление, когато “Народите ще дойдат при светлината ти и царете - при бляскавата ти зора”. „И от него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! - крепост¬та, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение. И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи” (Дан.11:31,32).

34. В Исая 26:19-21 редът е съвсем ясен. В първия стих е разкрито възкресението. Църквата е грабната преди Божия гняв. След това се излива справедливият Божий съд и наказание върху рода на непокорните. „Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите и земята ще изхвърли мъртвите. Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си”

35. Даниил ни казва в 7:25, че Антихрист ще “изтощава светиите на Всевишния ...и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време” (Деян.8:13; Юда 14; Римл.1:7; 16:15; І Кор.1:2 и др.).

36. В Даниил 11:35 можем да открием същото. „Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.” Даниил 11:32 ни дава още подробности. „И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи.” Също и Даниил 11:33 ни говори за гонение на светиите. „И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване.”

37. Даниил 12:1-2 ни дава какъв ще бъде редът в последното време: първо ще дойде „време на страдание” и тогава ще стане възкресението на праведните, които ще се събудят за вечен живот, а 1000 години по-късно - на неправедните мъртви, за срам и вечно презрение. „И ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве - всеки, който бъде намерен записан в книгата. Тогава множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.”

38. Малахия е доста описателен, когато говори за Годеницата на Христос, която ще бъде извикана по списък. Боещите се от Господа ще бъдат запазени в Господния ден (Божият гняв), като бъдат грабнати, а съдът ще се излее върху нечестивите. „Тогава боещите се от Господа говореха един на друг; а Господ внимаваше и слушаше; и пред Него бе написана възпоменателна книга за онези, които се боеха от Господа и които мислеха за името Му. Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи. Тогава отново ще разсъдите за разликата между праведен и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи” (Малахия 3:16-18).

ГОЛЯМАТА СКРЪБ БОЖИЯТ СЪД ЛИ Е ИЛИ САТАНИНСКИЯТ ГНЯВ?

39. Голямата скръб не е Божият гняв, а гневът на Сатана, Антихрист и нечестивите човеци, които ще воюват срещу Божия народ. „И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всяко племе, език и народ” (Откр.13:7). „Езичниците се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на служителите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които унищожават на земята” (Откр.11:18). Първо е Сатанинският гняв (Голямата скръб), а след това е Божият гняв и съд над народите. Бог винаги има последната дума.

40. Божият гняв ще бъде след Голямата скръб, като наказание за тези, които не “устоят докрай”. Това можем да видим от Откровение 14:9-12: „И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и сяра пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.”


41. Стиховете за скръбта и за гнева ясно ни говорят за две различни неща. „През много скърби трябва да влезем в Божието царство” „ще ги прекарам като през огън”. „Които устоят до край ще бъдат спасени”. „Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Сол.5:9). „Исус... ни избавя от идващия гняв” (І Сол.1:10). „Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него” (Римл.5: 9).

42. Голямата скръб и Божият гняв са два различни периода. Божият гняв никога няма да се стовари върху вярващите. Бог наказва, допуска преследвания и скръб „с цел изпитването на вашата вяра, която е по-скъпоценна от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън”. Ние сме инструктирани да очакваме „Неговия Син от небесата, който ни избавя от идващия гняв” (І Сол. 1:10). Неговото идване следователно е „избавяне” от идващия гняв (І Сол.5:9,11).

43. Ной, Лот, а по-късно и Израел в Египет, бяха запазени от Божия съд, така и Църквата ще бъде запазена от съд и ще бъде грабната преди гнева на Агнеца. По времето на Антихрист ще има просперитет и хората ще бъдат впримчени в материалното. Ще бъде както по времето на Ной. Хората бяха заети с купуване и продаване, ядене, пиене и женитби и не разбраха за деня на погублението, когато Ной влезе в ковчега (грабването), и Божият гняв се изля при потопа. Лука в 21:34-36 ни предупреждава: „Но бъдете внимателни, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя. Но бдете винаги и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син”.

44. От Матей 24:29-31 разбираме, че идването на Исус за Църквата ще стане след Скръбта, но преди Гнева на Бога. Голямата скръб е до висока степен сатанинското подбуждане чрез „човека на греха”, докато “Божият гняв” е изцяло бедствие от самия Бог. В Данаил 7:21,25 ни се казва, че Антихрист ще изтощава светиите на Всевишния, а в Откровение 13:5-7 ни се казва, че той ще воюва против светиите.

45. Църквата ще бъде грабната преди изливането на Божия гняв. „Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Сол.5:9). “Исус... ни избавя от идващия гняв” (1 Сол.1:10). “Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него” (Римл.5: 9).

СРЕЩУ КОГО Е НАСОЧЕН БОЖИЯТ ГНЯВ?

46. Божият гняв е насочен срещу нечестивите. „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36; Римл.1:18; вж. също ІІ Сол.1:7,8; Откр.6:16-17; 14:10; 16:19; 19:15).

47. Светиите ще бъдат запазени от гнева. „А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка” (Римл.2:5-10).

48. Светиите ще бъдат грабнати преди гнева: “и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв” (І Сол.1:10). При пришествието на Христос ще бъде както през Ноевите дни (Битие 6:1-12). Имаше засилена демонична дейност, действия срещу Бога, нечестие и зло, разврат и насилие и огромна благодат към праведния и непорочен остатък. И Бог каза на Ной, “Още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята”. През тези седем дни Ной трябваше да вкара в ковчега от всички чисти и нечисти животни, за да бъдат опазени за разплод. Това е една картина на Църквата, която ще бъде подготвена и запазена (Откр.3:10; 12:11) през 7-годишната скръб. В края на седемте дни дойде унищожението (Бит.7:10; Матей 24:29-31; Откр.6:12-17). Вратата се затвори (Бит.7:16; Матей 25:10; Лука 13:25). В седмия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха. В същия този ден в ковчега влязоха Ной и синовете му и с тях трите му снахи. Водите на потопа заляха земята и ковчега се издигна над земята. От Божия гняв се избавиха всички тези, които влязоха в ковчега. В края на Данииловата седмица или седмия ден, при седмата тръба светиите ще бъдат грабнати (издигнати) и запазени от гнева, който ще се излее при шестия печат.

49. Исус ще се върне със Своите светии, за да извърши съд над нациите. „За тях пророкува и Енох, седмият от Адам: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всички нечестивци за всички нечестиви дела, които в нечестие са направили, и за всички жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него” (Юда 14,15). Божият гняв ще бъде за кратко време (Исая 26:20,21). „Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им...” „И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни” (Дан.12:11,12). Преди Божия гняв Църквата ще бъде грабната в облаците и ще участва заедно с Човешкия Син (Откр.14:14; 15:2-4) в съда над нациите (Откр.16) и над църквата блудница (Откр.17-18). Тези, които се покаят по времето на Божия съд, ще влязат в Милениума.

ЩЕ РАЗПОЗНАЕМ ЛИ ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС?

50. Павел говори, че ще има възкресение на праведните и неправедните мъртви. Първото възкресение от Откровение 20:4-6 е възкресението на праведните при идването на Христос за Църквата преди Божия гняв. Неговото идване отново на земята е с всичките светии (Зах.14:5; Йоан 5:28-29; Лука 14:14; 1 Кор.15:51,52).

51. Христос ни подготвя чрез притчата за смоковницата, за да разпознаем времето. Забележете, че за деня и часа никой не знае. „Когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата” (Матей 24:33). „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец” (Матей 24:36). „Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец” (І Сол.5:4). „Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат” (Дан.12:10).

52. Точното време (денят и часът), когато Господ ще се върне, не ни е казано, но Христос ни дава белезите, за да бъдем бдителни и да се подготвим. Бог ни обещава, че няма да направи нищо, без да го изяви на слугите си. „Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците” (Амос 3:7).

53. Събитията са същите, както бяха при Ной, когато Божият съд се изля върху нечестивите: „Защото както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:38,39). Нечестивите не разбраха, но Ной знаеше и вярващите ще знаят, че денят за грабването е близо, след което ще се излеят чашите на Божия гняв.

54. Христос ни казва да очакваме тези неща, „като очаквате и копнеете идването на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат! „Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” (ІІ Петр.3:12,14).

55. Ако през това последно време, в което живеем, има много антихристи, логично е да бъдем тук на земята и по времето на самия Антихрист. „Деца, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време” (І Йоан 2:18).

56. В Библията се говори твърде много за Антихрист, за да не бъдат вярващите заблудени. Ако по времето на Голямата скръб Църквата е грабната, то тогава се обезсмислят Писанията. Тогава как да разбираме тези стихове в Даниил 7:21,25, „Гледах същия рог, като воюваше със светиите и превъзмогваше над тях”, “ще изтощава светиите на Всевишния” и в Откровение 13:7 „И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всяко племе, език и народ.” Даниил 11:35 „Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.” „...те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни” (Откр.17:13,14).

57. Ако Христос, Който е главата, воюва, то тялото също воюва с Антихрист. „На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.” (Откровение 3:21). „А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не милееха за живота си дотолкова, че да бягат от смърт” (Откр.12:11).

58. Светиите са насърчени да имат търпение по времето на Антихрист. „Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса” (Откр.14:9-12).

59. Повечето теолози са на мнение, че Онзи (2 Солунци 2:6,7), Който възспира беззаконния, може да бъде само Святият Дух. Буквалният превод е „Един, Който стои на пътя”. Святият Дух е Този, Който стои на пътя и възспира тайната на беззаконието. Причината е, че все още Църквата не е готова за гонението през последните времена. Затова ние трябва да приготвим вярващите за това усилно, но и славно време, след което Църквата ще бъде грабната в края на Голямата скръб, преди Божият гняв да се излее над земята. „И сега знаете какво Го възпира да не се открие в своето време. Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива, само докато се махне от онзи, който сега я възпира” (ІІ Солунци 2:6,7).

ТРЯБВА ЛИ ДА ДЕЛИМ ЦЪРКВАТА И ИЗРАЕЛ?

60. Ние не трябва да делим Църквата и Израел. Павел казва: първо юдеина, после и гърка. Израел е маслината, към която ние бяхме присадени. Христовото тяло не може да бъде разделено. То е единно тяло, където няма юдеин или грък. Бог „унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек” (Еф.2:15). „А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб” (Римл.11:16-19). Езичници и юдеи са едно общо Христово тяло – Църквата (Еф.2:14-18; 3:1-6). Невястата, жената на Агнеца е описана в Откр. 21:10-27 като святия град Йерусалим, който се състои от 12 порти, дванадесетте племена на израелтяните, заедно с 12 основни камъка с имената на апостолите на Агнеца. Невястата на Агнето се състои от всички светии преди и след Христос.

61. Израел и Църквата. Тъй като скърбите се случват по време на Данииловата 70-та седмица, вярва се, че скърбите се отнасят само за Израел, но не и за Църквата. Но ако ние разделяме Църквата – Христовото тяло на две – на светии, грабнати преди Голямата скръб, и на светии, грабнати след Голямата скръб, това противоречи на учението на Църквата като едно тяло, при което няма грък и юдеин. Исус „унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек”, която вражда разделяше езичници от евреи. По този начин Христос направи едно общо Христово тяло - Църквата (Еф.2:11-22; 3:1-6; Деян.7:38).

62. В Стария завет Израел е наричан Църквата, а в Новия завет Църквата е наричана с имена като Божия Израел, деца на Авраам, истински юдеи, дванадесетте племена (Яков 1:1), избраните пришълци (І1 Петр.1:1). „Това е онзи, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина...” (Деян.7:38). „И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израел” (Гал.6:16). „Тогава знайте, че тези, които са с вяра, те са Авраамови деца” (Гал. 3:7). „Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; а юдеин е този, който е такъв вътрешно...” (Римл.2:28,29). „Ето, давам ти някои от онези, които са от синагогата на Сатана, които наричат себе си юдеи, а не са...” (Откр. 3:9).

ИМА ЛИ СТИХОВЕ, КОИТО ДА НИ ГОВОРЯТ ЗА ГРАБВАНЕ ПРЕДИ СКРЪБТА?

63. В Откровение 4:2 Писанията ни казват, че Йоан е бил обзет от Духа. Също така в Откр.1:10; 17:3; 21:10 той също е бил обзет от Духа. Святият Дух показва на Йоан чрез видения това, което ще стане в последните дни, така че тези стихове не могат да ни говорят за грабване на Църквата. В противен случай би трябвало да има четири грабвания.

64. Също така ще бъде неправилно да тълкуваме, че „Отворената врата на небето” означава грабването на Църквата, защото тогава останалата човешка история ще бъде без значение за вярващите. Причината за ужасните сцени на ездачи, змейове и зверове ще бъде единствено, за да сплаши и всее ужас и страх в сърцата на хората, за да могат те да решат да се присъединят към Църквата и да избегнат съда. Бог не действа по този начин. Той ни показа Своята любов на Голгота и ни остави ние сами да направим своя избор. Също така ние не знаем нищо за бъдещето. Ако Бог реши да отвори вратата и да отдръпне завесата, тогава скритите неща могат да ни бъдат изявени.

65. В Матей 24 глава Исус ни говори за последните времена, видени от земята, докато Йоан в Откровение 4 глава и след това говори за тях, видени от небето. Печатите, тръбите и чашите ни се откриват на небето и съвсем естествено е Йоан да възлезе на небето, за да участва в събитията. До 4 глава посланията са ясни, достъпни и разбираеми, докато след четвъртата глава виденията, които ни се откриват на небето, имат много символи и образи, които трябва да се тълкуват. Така че стиховете от Откровение 4:1,2 не могат да бъдат основателен аргумент, че Църквата е грабната на небесата.

(следва)


Втора част на "Грабването" - тук!
Пиши на Енчо Тодоров!
Други материали за последните дни
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое откровение!


 
Сайт создан в системе uCoz