| |||
|
| Есето на Норка |
|
* * *
Аз мисля, че кварталът ми след пет години ще бъде по-мръсен, ако не се постави забрана за хвърляне на отпадъци по земята. Хората са свикнали да хвърлят, където им попадне, но по-възпитаните трябва да дават пример. Аз искам хората да бъдат по-образовани и възпитани, децата да не ходят по улиците по цял ден, а да ходят на училище. Защото в моя квартал сега повечето деца не отиват на училище и не знаят какви обноски да имат към хората. Те са свикнали в квартала да се държат неприлично. Но това знам, че донякъде е от родителите, защото не са възпитани, поради това, че се женят незаконно на шестнадесет, седемнадесет години. А как ще възпитават те децата си? Аз смятам, че след пет години момичетата ще продължават да се обличат разголено, младежите ще се женят без сключен граждански брак и ще се раждат незаконни деца, без да се знае дори кой е бащата. Аз мисля, че това трябва да не продължава вече, а всичко да бъде по закон. След пет години ще бъде подобрен начина на живот. Хората трябва да си възпитават децата, така няма да има побоища. Очаквам след пет години всеки човек да има работа и заплащане според образованието. Аз предполагам, че след пет години вече ще бъдем в Европейския съюз и дупките по пътя ще бъдат оправени, побоищата и продаването на спиртни напитки на непълнолетни няма да продължава, защото в моята махала сега го правят. Трябва да няма разделение между хората - цигани и българи. Да бъде еднакво обръщано внимание на всеки. Така искам аз да е след пет години. Така повече ще обичам квартала си. Норка Андонова, 6 клас СООУ "Пейо Яворов", гр. Сандански 30.04.2006 г. |
| Есето на Сали |
|
* * *
Живея в малък ромски квартал. На малка площ са разположени малки къщички, или така наречените от нас колиби. Тук – таме има и някоя по- голяма къща. В квартала живеят около 200 човека. Живеем бедно, защото повечето от хората са безработни. Разбира се има хора, които с къртовски труд се опитват да се препитават. Сега е време за сеитба и те садят ли садят. Е, и аз помагам поне за изораването на градината. Около 25 деца сме в училищна възраст, но за съжаление само 8 деца ходим на училище редовно и само аз в горен клас – 7. Децата в квартала са много свити във всякакво отношение - без самочувствието на млад човек, не се чувстват комфортно в някое заведение или в присъствието на не роми. Мисля, че това се дължи на това, че не са никак образовани. Не са ходили и един ден на училище. Те не са отговорни за това, а техните родители, за които е по-лесен чергарския живот, който водят – ходят от село на село, калайдисват съдове и продават някои неща и разбира се децата с тях. На мен също не ми се учи много. Ще ми се и аз да се шляя из махалата безцелно, да слушам музика и т. н., но като виждам копнежа в очите им, когато се прибирам от училище и разказвам някоя случка от училище, съм благодарен на моите родители, че са по-настоятелни от техните. Когато не ми се ходи на училище, те ме убеждават да отида къде с добро, къде с не до там добро. Стимулиран съм да продължа да уча. Още не съм решил какво, но мисля, че ще е нещо свързано с подобряването на живота на ромите в моя квартал. Има много стари хора, които не могат сами да се грижат за себе си и ми е много мъчно, когато казват, че дори и пенсия нямат. Ще се чувствам добре в моя квартал, когато един ден, като мина от улицата, тя да бъде чиста, без боклуци или тор от коне, без каруци по тротоарите. Ще ми се това да стане в близките години. Сигурен съм, че каквото и да реша да уча, ще се върна в моята махала и ще се опитам да променя поне начина им на мислене, но също така съм сигурен, че по този начин ще променя и моето бъдеще към по-добро. Сали Карагьозов – 7 клас с. Огняново, общ. Гърмен, обл. Благоевград 01.05.2006 год. |
| Пиши на Норка! |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz