| |||
|
|
Още в мига, в който разбрах за съществуването на колежа ‘Хилсонг’, знаех, че ще направя всичко възможно, за да уча там. Повече от година се молех Бог да ми каже дали това е мястото за мен, но Той така и не го направи – това, което знаех със сигурност беше, че ще следвам докрай мечтата си и ако това не беше планът на Бог за мен, поне щях да опитам.... а мечтите, които са от Него, просто не ти дават мира.
През есента на 2004-та година завърших образованието си в ‘Софийския Университет’ и следващата спирка беше Австралия! Единственото, което трябваше да направя в рамките на 4 месеца беше да кандидатствам, да ме приемат, да събера 10 хиляди долара, да получа виза и да си купя самолетен билет... лесна работа... Таксата за кандидатсване беше 150 долара... но когато ги нямаш, и това ти се струва невъзможно. По това време, в църква дойдоха двойка гост-говорители от Америка, които проведоха семинар в ‘Ново Поколение’ и се случи така, че аз превеждах на една от сесиите... дори не успях да запомня имената им. На следващия ден те си заминаха, оставяйки ми плик с благодарствена картичка за помощта... и 150 долара в нея... без да знаят нищо за мен и мечтата ми. Разбира се, веднага кандидатствах с тях, приеха ме и тогава реших да им пиша, за да им благодаря и да споделя какво съм направила с парите. Започнах работа и до декември вече бях събрала 400 лева и бях изпуснала срока за кандидатстването за виза. Тогава получих писмо от колежа, в което ме питаха кога ще си платя таксата за първата година – 5 хиляди долара. Аз им отговорих, че най-вероятно ще пропусна тази година и ще кандидатствам отново догодина, когато имам финансовата възможност. На следващия ден получих второ писмо от колежа, в което пишеше, че анонимен спонсор е платил цялата ми такса за първата година, медицинстката застраховка и самолетния ми билет.... общо 10 хиляди лева!!! По-късно разбрах, че това са били същите американци, на които превеждах и чиито имена дори не помнех! Решили са да инвестират в мен и в мечтата ми, вярвайки, че Бог ги води. Разбира се, веднага кандидатствах за виза. Трябваше да замина на 29-ти януари, а на 27-ми януари все още нямах нито виза, нито самолетен билет. Вече си бях стегнала багажа и през пет минути проверявах пощата за писмо от посолството, когато най-накрая, късно следобяд, получих визата! На другия ден си купих билета и потеглих. Първата година никак не беше лесна – бях в друг свят, без работа и без пари. Но никога няма да забравя чудесата и грижата на Бог за мен през това време – тогава се научих да разчитам на Бог с живота си... буквално. Дори не мога да изброя колко пъти и по какви начини Бог плащаше сметките ми, наема и храната... непознати идваха при мен и ми даваха пари, приятелите и семейството ми спонтанно решаваха да ме благословят без да знаят, намирала съм кошници с подаръци, храна, дрехи пред дома си... Бог и за секунда не ме остави, а вярата ми в Него ставаше все по-силна. Наближаваше края на първата година, а предстоеше плащане на таксата за втората година. Освен това, всичките ми приятели заминаваха при семействата си за рождествените празници и за мен се очертаваше една дълга и самотна дву-месечна ваканция. Една от съквартирантките ми, австралийка, която живееше в друг град и която също си замина за ваканцията, решила да разкаже на приятелите и семейството си за чудесата, които Бог правеше за мен през цялата година, на които тя самата беше свидетелка. Тогава приятелят на сестра й станал и казал: ‘Искам да платя билета на Ели за отиване и връщане до България за празниците’.... 2500 долара! Радостта ми беше неописуема и реших да я споделя с американците, които ми бяха платили първата година. Писах им имейл и още същия ден получих отговор, който гласеше: ‘Много се радваме за теб. Ние, от наша страна, решихме да ти платим и втората година в колежа!’... Когато се върнах в Хилсонг след ваканцията, имах толкова пари, колкото да закрепя положението за 1-2 месеца и пестях всяка стотинка, докато един ден не усетих Бог да ми казва... дай всичките си пари до стотинка на един човек! Покорих се и бях готова да си стегна багажа и да се върна в България. Само месец по-късно започнах страхотна работа и всичко се промени... През втория семестър в колежа изучавахме предмет наречен ‘Библейска вяра и икономика’, в който курсовата ни работа се състоеше в това да си поставим невъзможна цел, която до края на срока да бъде осъществена. Ако целта не беше осъществена, трябваше да повтаряме предмета. Моята цел беше майка ми да дойде за един месец при мен.... Да, познахте, майка ми все още разказва за преживяванията си по време на престоя си в Австралия Бог е добър! Бог има план! Бог сбъдва невъзможни мечти! Аз се върнах променена от Австралия – научих се да уповавам на Бог с живота си, научих се да не се предавам, да вярвам в себе си, да не се страхувам и да мечтая смело за още по-големи неща. Благодаря на семейство Редигър и на всичките ми невероятни приятели. Обичам ви! Елена Станоева |
| Пиши на Ели Станоева! |
| Други свидетелства и поучения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz