Двамата братя  


Един баща имал двама сина. Големият бил нагъл, горд и непокорен, а малкият – добър, незлобив, но много наивен. Един ден бащата казал на по-малкия:

- Сине, ще замина на дълъг път и понеже брат ти е хитър и горд, реших да те направя настойник на моето богатство. Ето, давам ти къщата, градините и много пари. Поддържай къщата чиста, подредена, грижи се за градините и сей в тях само добри семена. Парите ми управлявай разумно. Когато се върна, нека ги намеря умножени.

- Добре, тате – казал малкият син.

Дал му бащата пръстена си и заминал. На другия ден големият брат рекъл:

- И ако това е баща, здраве му кажи! Остави на тебе да управляваш всичко. И къщата, и градините, и парите… Пък мене кучета ме яли…

- Но ти си горд и непокорен! – отвърнал по-малкият брат.

- Ще се поправя, обещавам. Ще стана кротък, смирен и покорен на бащината воля, само ми дай настойничеството над градините! – рекъл големият брат.

И малкият брат, нали имал добро сърце, наивно дал настойничеството над градините на големия брат. Скоро той занемарил голяма част от тях и вместо добри семена, растели бурени и тръни… А там, където все пак благоволил да обработва земята, посял мак, за да добива опиум. Спечелил много пари от търговците на наркотици, с цената на много млади хора от селото, които умрели от дрогата.

- Какво направи с градините на баща ми?! – с болка попитал по-малкият брат.

- Ти нямаш думата! Не можеш да ми искаш сметка. Настойникът на градините съм аз! – рекъл нагло големият брат.

- Но ти злоупотреби! – рекъл малкият. – Ти ме излъга! Не стана нито по-добър, нито по-кротък, нито по-смирен, нито покорен на бащината воля.

- Я си затваряй устата, да не те плесна! – заплашително изръмжал големият брат.

Малкият млъкнал уплашен, защото големият бил побойник, и се прибрал в къщата. Посред нощ големият брат нахълтал пиян в стаята му.

- Дай пръстена на баща ми! – изкрещял той и измъкнал от пояса си огромен нож.

- Но той е поверен на мен, аз съм настойникът! – рекъл уплашено малкият.

Тогава големият се изкикотил:

- Ха-ха-ха! Какъв настойник си ти, когато градините са мои?!

А малкият брат проплакал:

- Личи, че са твои – буренясали са с тръни и опиум.

- Да, но аз съм господар над тях и каквото реша – това ще правя! А сега ще ми отстъпиш и къщата.

- Къщата ли?!...

- И къщата, и пръстена, и парите на татко!

- Но, това не е честно! – отвърнал малкият брат – Когато ти нямаше нищо, аз те съжалих и ти дадох градините… А ти сега искаш да ми вземеш всичко?!

- Не-е! – казал големият брат. Ти нали искаше да се грижиш за душите на хората? За какво ти е тогава земно богатство? Остави го на мен, нечестивия, непокорния! Ти трябва да богатееш с небесното!

- Но баща ми е оставил къщата на мен – рекъл малкият брат.

- И как ще докажеш това? Аз ще платя на адвокати, ще махна съдии и ще сложа други на тяхно място, ще спечеля делото и ще имам перфектното завещание. Затова... – по-големият брат отново станал нервен – дай пръстена, докато си още жив!

Страх завладял малкия брат и той дал бащиния пръстен на наглия свой брат.

Когато големия взел пръстена, креснал:

- От днес ще ползваш само една стая да благодариш на баща ми, и то само с мое позволение! Разрешението ще ти бъде отнето, ако благодариш на много висок глас или противоречиш на моите разбирания за управление. Ясен ли съм?!

Малкият наивен брат го гледал стъписан и сълзи на мъка задавяли гърлото му.

- Да – проговорил с отпаднал глас.

- Така те искам, братко. Видя ли колко лесно намерихме общ език!

Не след дълго в много от стаите започнала да звучи чалга, примесена с рап. Разцъфтявала антикултурата и връзвала своите плодове, а децата от селото се учели от нея и умирали от наркотиците.

А по-малкият брат, скрит в своята стаичка, благодарял ежедневно на баща си за наследството и се молел за своя брат...


"Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде." (Матей 13:24-25).

"И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога." (Филипяни 1:9-11).

"Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият.

Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате." (Матей 21:28-32).

"И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас." (Яков 4:7).


Откъси от книги, поучителни случки и писма на християни
Главна страница "Павелчо"
Изпрати поучителна случка!


 
Сайт создан в системе uCoz