Добрата страна на самотата и отхвърлянето  


Павлина Тачева

Беше ли се замислял, че самотата и отхвърлянето си имат своите добри страни? Какво си представяш, като чуеш думите „самота” и „отхвърляне”? Безпомощност? Безизходица? Болка? Объркани чувства? Сълзи? Наранено сърце? Ако е така, мисля, че след като прочетеш онова, което имам да ти кажа, ще бъдеш на друго мнение. Чудиш се как и защо? Скоро ще разбереш.

Всичко започна с една брошура за самотата, която наскоро прочетох. В нея имаше много от психологията, „щипка” от медицината, няколко цитата от Библията, но колкото и усилено да търсих мнението на Бог по въпроса за самотата, не Го открих. Не можах да намеря бисера на откровението, за който гладува душата ми. (Имай предвид, че съм сама жена и когато става дума за самота, знам за какво се говори.) В тази брошура самотата беше разгледана единствено като болестно състояние. Ако следвам логиката на апостол Яков, трябва да кажа, че това не е мъдрост, която идва от горе, а е земна и душевна. Авторът на брошурата вероятно е християнин, щом цитира Библията, но къде му беше откровението? Солта къде е?

Когато очите ми пробягват по някое четиво извън Писанията, винаги търся онова зрънце скъпоценна истина, което единствен Святият Дух дава на Своите хора. И ако не Го намеря, оставям четивото – за мен то не представлява интерес. Блудкаво ми е – като манджа без сол. Ти би ли ял? Ооо, въобще не е вкусно! Наскоро чух подобно изказване и за отхвърлянето – колко „голям психологически проблем” било, какви лоши последствия имало и други подобни. Така реших да свържа двете теми в една.

Нека да уточня, че когато говоря за отхвърляне, нямам предвид ти да отхвърляш хората, а ти самият да бъдеш отхвърлян от тях по една или друга причина. В първия случай няма добра страна (за отхвърлящия), защото Библията казва, че е неизбежно да дойдат съблазни – те ще дойдат по пътя ни, но горко на онези, чрез които идват до нас. Така че, аз не говоря за теб като за такъв, който отхвърляш ближните, а който си отхвърлян. Ще се увериш, че това има предимства и ти носи благословения. И дори е... блаженство.

Нека размишляваме над Библията, за да видим какво Бог казва за самотата и отхвърлянето. Проблем ли са те наистина? Хората винаги цитират Битие 2:18, когато става въпрос за самотата. Там се казва следното: „Не е добре за човека да бъде сам.” Да, първият проблем, който Бог спомена след сътворението беше, че за човека не е добре да бъде сам. И ако вземеш само този стих, ще кажеш: „Значи самотата е проблем.” Да, ама не!

Приятелю, никога не си прави извод само от един стих в Словото! Така много лесно ще бъдеш подведен. И те моля, виж цялата картина, търсейки Истината, без да вадиш стиха от контекста! Така ще осъзнаеш, че когато Бог каза това, Адам беше единственият човек във вселената. Адам значи човек. И Господ с други думи каза: "Не е добре Адам да остане сам! Не е добре да остане единствен!" И Бог никога не е имал предвид, че не е добре за НИКОГО да живее без "брачен другар", както някои, които са издигнали брака в култ, изопачават думите Му! (Боже, изобличавай Своите хора и пази ни от заблуди.)

Виж какво се казва по-нататък! Ако изследваме темите в цялото Писание, ще видим, че за мнозина самотата и отхвърлянето бяха привилегия, чест, благословение и част от съвършената воля на Бог за живота им.

Спомни си как Мойсей беше отхвърлен от братята си и как отиде при онзи мидиамски жрец Йотор, за чиято дъщеря се ожени. Там остана 40 години – далеч от своя народ и далеч от дома на фараона, където бе отгледан. Братята му евреи, на които се опита да помогне, като уби египтянина, му казаха: „Кой те постави съдия над нас?” (Изх. 2:14) или с други думи: „Кой си мислиш, че си ти?! Не те искаме! Не те приемаме за началник и съдия.” Затова и когато Бог изпрати Мойсей след 40 години, той Му каза: „Кой съм аз, че да изведа евреите из Египет?” (Изх. 3:11) и после добави: „Те няма да ми повярват” (Изх. 4:1), защото Мойсей помнеше тяхната първа реакция: отхвърляне!

Да видим живота на Йосиф. Как се отнесоха братята му към него? Презираха го заради сънищата му. Завиждаха му за шарената дрешка. Мразеха го, защото баща му го обичаше. Искаха да го убият. Продадоха го като роб в Египет. Отново виждаме отхвърляне и самота и пак е за добро. В Битие 45:5-7 четем, че братята му го продадоха, но и че Йосиф беше изпратен от Бог. Да, по нестандартен начин, но пътищата на Господ не са като нашите, нито мислите Му са като човешките. Така че, Йосиф също преживя отхвърляне и години на самота – живя далеч от своята родина и своя народ, беше отделен от най-близките си хора, от семейството си. Дори лежа в затвора и то заради несправедливо обвинение.

Виж и живота на Давид, който беше помазан за цар. Колко години трябваше да минат, докато действително встъпи в длъжността, за която беше призован и помазан? Дълги години на самота, отхвърляне и непрекъснато преследване! На пророк Езекил Бог каза: „Ще те отхвърлят! Няма да те послушат, защото Мен не искат да чуят, но ти иди и говори им!” (Езекил 2 и 3). Размишлявай и за онези 144000 девственици от Откровение на Йоан 14:1-5, които не бяха се „осквернили с жени”. Волята на Бог за тях беше да останат, както са, а всичко извън волята Му, е беззаконие. Затова онова, което Законът позволяваше на другите – бракът, би било скверно и нечисто за тях. Поради святата воля на Бог.


Спомни си за Павел и Петър (между другото Павел не беше женен) и виж Галатяни 2:6-9. Размишлявай върху стих 8: „който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците”. Кой прати Петър при обрязаните? Бог. Кой прати Павел при езичниците? Пак Той. Само си представи неукия рибар Петър сред учените книжници и фарисеи. Едва ли са го посрещнали с отворени обятия и наострени от внимание уши. Опитай се да видиш Павел – най-образования от апостолите, бившия фарисей Савел, учил при нозете на Гамалиил – сред неграмотните, неуки езичници! Що за избор?! Ако зависеше от нас, бихме пратили простия при простите, а учения – при учените. Човешка логика! Така мислим, че биха имали по-голям шанс. Да, но Бог не мисли така, а Неговата логика е съвършена.

И все пак, защо Бог ни праща някъде, където да ни отхвърлят? И Той постъпва така с всички Свои слуги! Защо Господ ни подлага на самота и отхвърляне? Каква Божествена цел стои зад това? Ето какво вярвам: Бог ни изпраща при хора, които ни отхвърлят и е нужна свръхестествената Му намеса, за да ни приемат, защото иска да ни научи да уповаваме на Неговата сила, а не на своите собствени способности. Това е основната Му цел. Как я постига? Два от инструментите, с които Бог си служи, са именно самотата и отхвърлянето.

Самотата и отхвърлянето са като длетото и пилата в ръцете на Майстора, чрез които Той извайва образа на Своя Син в сърцето, характера и живота ти. Малко боли, но няма друг начин. Боли и когато лекарят оперира, но гнилото трябва да бъде премахнато и това е единственият начин. Подобно и Бог трябва да дълбае, реже и премахва всяка следа, която грехът е оставил в сърцата, характера и живота ни. Резултатът си струва, уверявам те! Струва си!

Святият Дух има превъзходния навик да обръща всеки дефект по пътя ти в ефект и Той го прави за всеки човек на тази земя, който обича Исус Христос (Римл. 8:28). Затова и отхвърлянето се превръща в инструмент на изцеление, защото Ръката, която го държи, е любяща и нежна към теб, а груба и безмилостна само към греха, към злото в теб. Има черти от твоя характер, които самотата и отхвърлянето изваждат на показ, например: гордост, себеправедност, егоизъм, погрешни мотиви, желание да бъдеш харесван от хората. Може би тук ще попиташ: „Какво лошо има да те харесват и приемат хората?” Няма освен, ако се е превърнало в цел за теб – тогава е проблем! Плътта винаги иска да бъде харесвана, а тя се противи силно на Божия Дух.

Да продължим със самотата. Плачът на Еремия 3:28 казва: „Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи”. Тук виждаме, че понякога Бог ни налага самота за наше добро. Виж пророка Йоан Кръстител, който живя в пустините до деня, когато се яви на Израил (Лука 1:80). Това значи, че близо 30 години беше обучаван от Бог насаме заради 6 месеца уникално служение! Господ Исус много често беше насаме със Своя Отец, като се молеше (Матей 24:3, Лука 5:16, 22:39, Йоан 8:1), с учениците Си (Матей 17:19, Марко 4:34, 6:31-32, 9:28, 13:3, Лука 9:18). В Марко 7:33 Го виждаме как изцелява глухия и заекващ човек насаме, далеч от тълпите. В Марко 9:2 е на планината на преображението с Петър, Яков и Йоан – отново далеч от тълпите.

Псалм 4:8 казва: „Спокойно ще легна и ще спя, защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.” Самотата не е проблем, а е безопасност за ония, които уповават на Бог. Исая 54:1 казва, че самотната има повече деца, отколкото омъжената и ни призовава да се радваме, като това е пророческо за духовните ни чада, но също ни показва благословението на неомъжените жени, които имат повече време за своя Господ. Да виждаш някъде тук "проблем" или "психологически последствия", освен положителни?

Апостол Павел, вдъхновен от Святия Дух написа в І Кор. 7:40 (виж цялата глава), че за вдовицата е по-добре да си остане така. А от стих 7 разбираме, че и "безбрачието" (което също е вид самота), както и "бракът" са "особен дар от Бога", цитирам: "за един така, а за друг – инак". Това е напълно различно от проповядваната от много амвони заблуда, че „за всеки Бог има избран брачен другар” – това не е в Словото, не и за всеки! Не бих спорила с Библията, а ти?

Виж, аз не проповядвам безбрачие. Бог казва, че бракът е благословение и разбира се, че той е! Но в църковните среди има толкова погрешно отношение към хората, които не са семейни! Някои са издигнали брака в култ и поради тази причина решават, че всеки, който не е семеен, е „болен”, а това не е Библейско. Познай Истината (мнението на Бог по въпроса), и ще бъдеш свободен! Самотата има много предимства – Библията казва това, а е глупост да спориш със Словото на Бог. По-добре Му имай пълно доверие! Това е, за което говоря.

Знаеш ли, че едно от блаженствата, които Господ Исус проповядваше, беше отхвърлянето? Пише го в Лука 6:22, където Той каза: „Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син”. Какво блаженство само! Да бъдеш намразен, да бъдеш отлъчен и похулен, името ти да бъде отхвърлено като лошо, поради Човешкия Син! Това са силни думи, които не се връзват с картинката на наранените чувства, самосъжалението и оплакването. Напротив. Когато ги чета, усещам сила, любов, радост и оня мир, който ничий ум не може да схване. Защо? Защото е Словото на Бог и Неговата воля.

Следователно отхвърлянето не е психологически или друг проблем, а блаженство. Блаженство! Това е, което Библията казва! Моля те да видиш пророчеството за Исус в Исая 53:3, където се казва, че Той ще бъде презрян и отхвърлен от човеците. Святият Агнец без недостатък! Съвършеният Човек! Божият Единороден Син беше презрян и отхвърлен от онези, заради които пострада. Мислиш ли, че хората, които Го следват с живота си, ще имат различна съдба? Не е Библейско. Писанието казва, че ти ще пиеш същата чаша, която пи твоят Господ. Не зная какво точно е съотношението, но тази чаша съдържа голяма доза самота, отхвърляне, болка, хули, презрение, преследване, гонения, неразбиране и страдания. Евангелието е солено, приятелю! Не е блудкаво! Нито захаросано. Има сол в Него. Солено е!

Подготвяйки Своите ученици за предстоящата Му смърт, Исус им каза, че трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците (Марк 8:31, Лука 9:22, 17:25, І Петр. 2:4). Сравни това с обещанията на Господ, дадени в Матей 20:22 и Марко 10:38-39. Ти решаваш за себе си, но аз не желая да пия друга чаша, освен Неговата!

Когато Исус обучаваше апостолите, Той ги предупреди в Матей 10:22, че ще бъдат мразени от всички, поради Неговото име. Омразата е една от най-силните форми на отхвърляне и Бог ни я обещава, като ни дава уверението, че който устои до край, той ще бъде спасен. В Евреи 11:38 се казва: „те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята". Пустините, пещерите, планините и рововете на земята не са сред най-оживените и удобни места, а това са хора, които Бог ни посочва като примери за подражание във вяра.

Обърни внимание и на Лука 17:25, като размишляваш над думите „трябва да пострада много и да бъде отхвърлен”. Трябва да бъде отхвърлен! Виждаш ли? Излиза, че отхвърлянето е необходимост! Може би ще кажеш: „Да, ама това се отнасяше за Исус, и не се отнася за мен.” Така ли? Може ли главата да преживее нещо, а тялото да го избегне? Няма начин. Ако следваш Исус, ще имаш и Неговия живот и отхвърлянето ще ти бъде спътник, както беше за Него.

Бог ни обещава, че хората ще постъпват с нас по същия начин, по който постъпиха със Сина Му. В Йоан 15:20 Исус ни казва: „Ако Мене гонеха, и вас ще гонят.” Исая 66:5 казва пророчески: „Братята ви ви отхвърлят поради Моето име.” А І Царе 8:7 казва: „Не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха.” Писано е!

Онова, което преживяха пророците, апостолите и всички хора на Бог, ще бъде част и от твоя живот, ако искрено обичаш Исус. Неизбежно е! Открих и ето това чудесно обещание в Михей 4:7, където Бог казва: „Отхвърлената надалеч ще стане силен народ”. Виждаш ли? Когато ти реагираш правилно – според волята и характера на Бог, тогава отхвърлянето ще те направи по-силен, ще те заведе по-близо до Исус, ще растеш в познаване на Него.

Дали не „оставих най-доброто вино за накрая”? Моля те да спреш дъха си за миг. Опитай се да видиш с очите на сърцето си следната гледка: един хълм, на който има изправени три големи, груби, дървени кръста с три тела, разпнати на тях. Искам да задържиш своето внимание върху кръста в средата. Хълмът се нарича Голгота, а на този кръст виси свято тяло. (Има една песен: „Не осъди Теб Пилат, но моят грях. Не тълпата Те разпна, но моят грях. Гвоздеи не Те държаха, но моят грях. Макар че страда тъй отдавна, Ти мен видя”).

Господарят на целия свят се въплъти в Исус Христос и Го изпрати при нас, хората, а ние Го отхвърлихме и Го разпнахме на този кръст. Дори и най-близките Му последователи – апостолите, Го оставиха. Сам Отец отвърна очите Си от Него, докато висеше там, носейки греха на света и затова Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”. Исус беше напълно САМ.

Голготският кръст е мястото на най-голямата самота и мъка и на най-голямото отхвърляне. Няма по-голяма самота и няма по-голямо отхвърляне от това. Само помисли! Исус Христос стана отхвърлен, за да бъдеш ти приет от Неговия Отец – сега Той е и твой Отец, заради жертвата на Сина Му. Господ вкуси всичката самота на света, за да не бъдеш ти самотен, защото Той каза: „По-добре е за вас да си ида, за да ви изпратя друг Утешител – Святият Дух, който ще пребъдва с вас до века.” Ти не си сам, защото Исус плати скъпа цена. Ти не си сам вече. Сега имаш Святия Дух. Отхвърлянето, което Исус преживя на Голгота е съвършената цена, която беше платена, за да можеш да преживееш всяко отхвърляне в живота си днес. Чрез кръвта на Агнето и словото на своето свидетелство, ти ставаш повече от победител!

Може би си сред хората, на които това не им звучи смислено. Естественият човек не разбира нещата на Бог, тъй като те се изпитват духовно. Умът ни сам по себе си не може да схване духовните истини на Библията. Има един единствен начин, по който да разбереш волята на Бог: от опит (Римл. 12:1-2). Трябва да вкусиш и тогава ще знаеш, че е благ Господ. Е, това е Небесна наука :)


Ние, хората, сме смайващо съчетание на естествено и свръхестествено, видимо и невидимо, земно и небесно, плътско и духовно, временно и вечно! Затова не е чудно, че за плътския човек самотата и отхвърлянето са проблем и заболяване, а за духовния, те са просто част от средствата за придобиване на Христов характер, които те доближават до Бог и буквално извикват Неговото реално присъствие, сила, откровение, милост и подкрепа. О, аз знам за какво говоря!

Това, което прочете до тук, не са обикновени цитати или мисли на плътския ми ум, не са думи, които съм научила от някоя човешка книга. Това е животът ми – умит и променен чрез Божието Слово. Защото ако някой знае какво е да си сам, то и аз знам. Ако някой е бил отхвърлян, то и аз съм била. И като казвам знам, имам предвид вкусване, личен опит, преживяно отхвърляне – от познати, от обичани, от братя и сестри, от много близки хора и дори от най-близките. Знам какво е да си сам. Знам какво е всеки да отиде у дома си, а твоят дом да е Елеонския хълм (Йоан 7:53, 8:1). Знам какво е да не си разбиран. Знам какво е да си отлъчен, отхвърлен, презиран и мразен. Знам какво е да си клеветен, хулен, обиждан, гонен и обвиняван лъжливо. И знам най-важното нещо, приятелю!

Знам, че всяко от тези неща, за които прочете току що, би могло да ме убие, би могло да бъде като отрова за душата ми, но нека ти кажа защо това не се случи: Една прободена ръка превърна отровата в лекарство. Просто се облегнах на Сихем (Божието Рамо) и Той обърна долината на плача в място на извори. Същата прободена ръка изтри сълзите ми и постави в сърцето ми прошка вместо осъждение, молитва вместо ропот, благословение вместо проклетия и любов вместо омраза. Исус ме помаза с миро на радост вместо унил дух :)

Можех ли да бъда наранена, огорчена, обидена, озлобена, отчаяна или депресирана? Разбира се. Имах всички основания. Но благодаря на Бог, че вместо това избрах добрия дял – да се облегна на Словото, което е утвърдено на Небето до века. Разбираш ли? Говоря ти за Исус Христос от Галилея, който е Същият и днес, какъвто е бил винаги. Без Неговата благодат, без съвършения Му пример и огромната Му милост никога не бих оцеляла. На Него принадлежи цялата слава и благодарност завинаги! Той е скъпоценният Младоженец на моето сърце :) И мога да те уверя, че:

НЯМА ТОЛКОВА ВИСОКА ПЛАНИНА, КОЯТО ИСУС ДА НЕ МОЖЕ ДА ПРЕМЕСТИ ЗА ТЕБ.

НЯМА ТОЛКОВА ДЪЛБОКА ДОЛИНА, ПРЕЗ КОЯТО ГОСПОД ДА НЕ МОЖЕ ДА ТЕ ПРЕКАРА НЕВРЕДИМ.

НЯМА ТОЛКОВА ГОЛЯМА МЪКА, КОЯТО ТОЙ ДА НЕ МОЖЕ ДА УТЕШИ.

НЯМА ТОЛКОВА СИЛНА БОЛКА, КОЯТО ИСУС ДА НЕ МОЖЕ ДА ИЗЦЕЛИ.

НЯМА НА СВЕТА ТАКАВА САМОТА, В КОЯТО БОГ ДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ТВОЕ РАМО, ТВОЯ УТЕХА, ТВОЯ РАДОСТ И ТВОЙ ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ.

НЯМА ТОЛКОВА ГОЛЯМО ОТХВЪРЛЯНЕ, КОЕТО ДА ПОБЕДИ НЕГОВОТО ПРИЕМАНЕ – ТОЙ ТЕ ВЪЗЛЮБИ С ВЕЧНА ЛЮБОВ.

И ти винаги можеш да изтичаш към тези препълнени с любов очи, които протягат към теб две прободени ръце, за да бъдеш прегърнат и умит от бунт, осъждение, гордост, себеправедност и отмъщение – от всеки грях и от всяко зло.

И какво може да те отлъчи от Неговата любов? Голота? Беда? Отхвърляне? Самота? Не! Във всички тези неща ти ставаш повече от победител чрез Този, който те е възлюбил. Неговото име е Исус. Чуваш ли гласа Му сега? Той казва: „СЛЕДВАЙ МЕ! НЕ БОЙ СЕ! НЕ СЪМ ТИ ОБЕЩАВАЛ ДА БЪДЕ ЛЕСНО, НО АЗ СЪМ С ТЕБ ВЪВ ВСИЧКО ТОВА – ДО СВЪРШЕКА НА ВЕКА. ЕЛА СЛЕД МЕН. БЪДИ КАТО МЕН. ИМАЙ МИ ДОВЕРИЕ – АЗ СЪМ ВСИЧКО, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕШ.”

Молитвено: Небесни Татко, моля Те, благослови човека, който чете тези редове! Дай му да проумее самотата и отхвърлянето по начина, по който Ти желаеш! Аз не зная каква мъка и болка има в живота и сърцето му, но Те моля да Го изцелиш в дух, душа и тяло. Докосни го сега! Заради Исус! Премахни гнилите неща от неговия характер! Събори всяка крепост на лукавия в ума му! Издигни Твоето вечно царство в живота, дома и града му! Дай му да Те познава повече и го научи да ходи в победа. Моля Те, Господи, не позволявай на дявола да краде времето му и му помогни да го даде на Теб. Дай му дързост и сила да предаде себе си на Теб напълно. Обнови това сърце. Превържи раните. Обърни дефекта в ефект. Докосни този живот сега – за Твоя слава, в името на Исус. Амин.

И накрая искам да те помоля да си спомниш каква беше съдбата на Мойсей, Йосиф и Давид:

- Мойсей беше използван от Бог по мощен начин и Той извърши велики чудеса и знамения чрез него, извеждайки Своя народ от робството на Египет. Освен това Бог го употреби, за да напише пет от книгите в Библията.

- Йосиф беше поставен втори след фараона и чрез него Бог изхрани не само египтяните, но и собствения му народ – същите, които го продадоха.

- Давид след дълги години на гонения, преследване, хули и опити за убийство, встъпи в длъжността, за която беше помазан – цар на Божия народ.

И тримата са преобрази на Господ Исус – Месията. Това са хора, които виждаха Невидимия и затова устояваха на всяко изпитание. Бъди като тях! Гледай на Голгота и проумявай, че няма възкресение без смърт. Страданието само предшества славата. Насърчавам те да имаш видения и да се надяваш на онези неща, които не виждаш, а тогава и с търпение ще ги очакваш. Така ще бъдеш укрепен и ще дерзаеш с очи, гледащи Спасителя; с ръце, поставени на Божието рало; с нозе, тичащи с готовност след Учителя. Тогава няма да бъде проблем за теб, вместо да отвърнеш на удара с удар, да запретнеш ръкави и да измиеш нозете на твоя Юда. Исус вече направи това. И каза: „Иди, и ти прави така. Показвай милост. Благославяй. Обичай. Прощавай. Давай и ще ти бъде дадено.”

Юни, 2005 г.
гр. Сандански


Страницата на Павлина Тачева
Други свидетелства и проповеди
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое свидетелство!


 
Сайт создан в системе uCoz