Писмо – обръщение до църквите и църковните водачи  


Обръщам се към вас, „църковни отци”, които следвате пътя на дедите си, които следвате словата на дедите си, ученията на дедите си, които спазвате ритуалите и традициите на дедите си. Знаете ли каква дреха сте изтъкали на Царя, на Господа, вашия Спасител и Изкупител? Замисляли ли сте се някога що за дреха показвате на тези, които ви слушат и ви следват като безмозъчни овце?

Знаете приказката на Андерсен за новите дрехи на царя, нали? Какви бяха тъкачите, които изтъкаха за владетеля нова дреха, такава лека и мека, такава тънка и невидима за глупците, за тези, които го заобикаляха и за него самият? Тъкачите бяха лъжци и мошеници, които се погавриха с всички.Те накараха царя и приближените му да вярват в невидими неща. Те лъжеха, че тъкат платно, толкова фино и нежно, което не могат да видят само глупците. За да не се покажат глупави и невежи, всички твърдяха, че виждат несъществуващото платно, че виждат дрехите, които измамниците шият и с тях обличат владетеля на страната. Нито царят, нито приближените му посмяха да кажат, че не виждат нищо, за да не изглеждат глупци в очите на тъкачите- измамници, които безочливо ги лъжеха.Те не изтъкаха нищо. Те не ушиха нищо. Те облякоха царя „в нищо”, но смееха ли царят и приближените му да кажат онова, което виждат? Не, те не се осмелиха да кажат истината.

Царят се разхождаше със свитата си пред поданиците си и всички хвалеха новата му дреха. Едно малко дете в тълпата извика: „Царят е гол!” Никой друг не беше посмял дотогава да изрече видимото, да каже истината, да прогласи истината, защото се страхуваше от царя. Детето не се спря пред нищо. Детето не се страхуваше от царя, от войниците, които го заобикаляха, от придворните му и всички онези, които го величаеха и ласкаеха, за да са в обкръжението му. Всички те търсеха облаги, търсеха користи, търсеха власт и почести. Детето не искаше това. Детето не се страхуваше от всички тях. То просто каза очевадната истина, че царят е гол. Какво повече от това беше нужно за една истина, за да се прогласи? Нищо!

Ще ви напомня още една приказка, този път за цар Траян, който имал магарешки уши, но ги криел под короната си и никой друг не знаел за тях освен бръснарите, които идвали, за да го подстрижат и обръснат. Царят отсичал главите на бръснарите си, за да не изявят тайната му.
Дошло време когато бръснарите в царството намалели. Дошло време когато пред него се изправило младо бръснарче. То било изплашено, не искало да умре. Помолило царя да го пощади.Обещало да не казва истината за царя на никого. Царят се смилил над него.

Отишло си бръснарчето, но истината в него го измъчвала и то нямало мира нито денем, нито нощем. Залиняло, повехнало. Майка му го посъветвала да отиде и изкопае яма в гората и пред нея да се изповяда. Момчето изпълнило заръката и от този ден насетне му олекнало.
Какво станало обаче с думите зарити в ямата? На това място израсла свирчовина /бъз/ , храст, от който малките воловарчета , които пасели добитъка си наоколо си направили свирки и ги надули. Каква била изненадата когато вместо мелодия, се чуло: „Цар Траян има магарешки уши.”

Новината бързо се разнесла и стигнала до ушите на самия цар Траян. Ядосан той извикал бръснарчето с намерение да го обезглави, но каква била изненадата когато разбрал истината. Не бръснарчето, а свирчовината разнасяла истината за царя.Той се предал накрая и извадил магарешките си уши на показ, защото нямало смисъл вече да ги крие.Всички знаели за това. И сега ще ме питате всички вие, „църковни отци”, защо беше нужно да ви разказвам приказки от детството ви.

Аз, вашият Отец, вашият Създател, Този, Който изпрати Единородния Си Син, за да ви избави от греховете ви, за да ви изкупи с кръвта Си от княза на тази земя, ви говори.
Забравихте детството си. Забравихте истината . Забравихте чистотата и простотата на Моето учение. Натрупахте си учители по вашите си страсти и похоти. Изтъкахте си учения и доктрини, заповеди и норми, традиции и ритуали, които и самите вие не спазвате, а искате „пасомите ви” да следват и спазват. Написахте си жития на светии, предания и приказки от 1001 нощ. Замисляли ли сте се някога от къде идват и накъде отиват всички тези платове, които сте изтъкавали ден след ден, година след година, век след век? Замисляли ли сте се от къде идва нишката на кълбото, от което тъчете всички тези платове – учения?

Къде поставихте Словото Ми? Къде поставихте Мен Самия? Къде поставихте Сина Ми сред всички тези учения, норми, закони и заповеди? Къде Съм Аз? Направихте един буламач и искате от него да ядете вие и „пасомите ви”. Какво сторихте с учението Ми? Какво сторихте със Словото Ми? Омърсихте, оцапахте Го с калта на вашите плътски умове. Потъпкахте Святия Ми Дух, Когото нито слушате, нито разбирате. На един пиедестал сте поставили Бога – Създателя си и творението Му, Грънчаря и гърнето. Почести и слава отдавате както на Грънчаря, така и на гърнето. Направихте себе си мъдри, а глупеете. Славата на нетленния Бог заменихте с преходната слава на творението, на което се кланяте и почести отдавате. Кланяте се на човеци по ваш образ и подобие, безумци! Всички вие, които наричате себе си православни и католици, сами поставихте белега на челото и на ръката си. Сами поканихте Антихриста в умовете и сърцата си.

Аз ли ще благоволя на творението, което е потънало в грях? Святият Ми Дух ли ще се кланя на Мария, Исусовата майка, на светиите, които Ми служеха? Аз ли, Отецът, ще благоволя да наричате Мария – небесна царица, да й се кланяте и почести да й отдавате като богоравна? Аз ли ще благоволя да отдавате почести на светиите Ми, които осветих с Моята истина и правда? Аз ли, Отецът, ще благоволя да деля славата Си, почестите, които Ми дължите с творението, дело на ръката Ми?

Безумни бяхте, безумни и останахте. Следвате глупостта на дедите си, вместо в Моя Път да вървите, Моето Слово да тачите и изпълнявате. Цялата тази плеяда от богове и богини на езичниците приехте. Лепнахте им нови етикети, облякохте им нови дрехи и им се кланяте и жертви им принасяте. Построихте им храмове, в които да обитават. Назначихте им свещеници, които да им служат. Облякохте ги в разноцветни дрехи и турихте на главите им корони като на царе. Кой е Царят? На кого трябва всички вие, нечестивци, да се кланяте и жертви да принасяте? Не е ли Исус Христос Царят? Не е ли Исус Христос Господарят, а всички вие слуги, които трябваше на Него да служите, на Него жертви да принасяте?

А какво да речем за „святия отец – папата”? Кой, безумци беше инициатор на това кощунство? Святият Ми Дух ли ви вдъхнови , или бесовете на ада? Кой е Святият Отец, папата, творение на ръцете Ми, папата, грешник като всички вас, гърне като всички вас ли, или Аз, вашият Създател и Творец? Кои са тези „светейши персони” – патриарси, архимандрити и свещеници? Колко святи са те? Кое миро освещава духовете им? Коя вода очиства греховете им? Всички вие, католически и православни отци, на кой господ се кланяте? Чия воля изпълнявате? Чий дух следвате? Чие слово следвате?

Святата Ми Библия стои пред вас, но вие требници четете, катехизиси следвате, доктрини следвате, жития на светии следвате, човешки и бесовски закони спазвате, езическите си обичаи спазвате. Това ли ви учи Святият Ми Дух? Кой е вашият учител, „отчета”? Всички вие бащи на вярата се зовете. Църквата си майка я наричате и свята я зовете. Кой ви е главата? Кой ви е господар? Какво общо имам Аз с този свят, глупави и вироглави кози? Кога Аз, Отецът ви, Съм имал благоволение към този свят, пълен с похоти и страсти, пожелания на плътския ви ум? Къде е Моето царство? Къде е Моят Цар? Къде е Главата на църквата Ми: в Рим, Константинопол, Александрия или Йерусалим? Къде, безумци?

Главата на църквата – Исус Христос е отдясно на Отца ви. Святият Дух е при вас, безумци, за да ви напомня това, което Съм казал. Аз, а не доморасли „църковни отчета”, които съчиняват писания според своите си мъдрувания.

Аз казах: Който има любов към света, няма любовта на Отца.
Аз казах: Не любете света и каквото има в него.
Аз казах: Обичайте Отца с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Аз казах: Да нямате други богове , да не им се кланяте и да не им служите.
Аз казах: Да обичате враговете си и да се молите за тях.
Аз казах: Да не отдавате на злото със зло, а с добро.
Аз казах: Ако имате две ризи да дадете едната на ближния си.
Аз казах: Ако ви ударят по едната буза да дадете и другата.
Аз казах: Да направите от сърцата си Мой дом, в който да обитавам Аз – Отец, Син и Святи Дух.


Кой обитава във вашите домове, във вашите сърца, във вашите каменни църкви? Коя е основата, на която сте построили вярата си и упованието си? Не виждате ли, че сградите, които сте построили са върху пясък? Не виждате ли, че строите със слама, дърва и желязо, а не със злато и скъпоценни камъни? Вашето злато е изгнило. Вашето желязо е ръждясало. Обогатили сте се за деня на гнева Ми.

Векове воювате помежду си за земя, за власт, за богатства, за слава и почести. Разделили сте се за деня на заколение.Едни други се хулите, едни други святи се правите, милостиви се зовете. Надпреварвате се кой повече поклонници да има, овце в кошарата си да има.

Не се поучихте от грешките на дедите си. Пояждате овцете Ми. Стрижете вълната им, ядете млекото и месото им. Вие всички сте вълци в овчи кожи. Не за стадото Ми се грижите, не за тях мислите, а за себе си. Мислите как да се обогатите още, кого още да излъжете, да измамите, че дрехата, която предлагате на Царя е красива.

Уви! Тази дреха не Ми подхожда. Аз не Съм земен цар. Аз не Съм земен господар.
Истината Ми в пръстта положихте, в плътските си умове и сърца, но не Аз имам магарешки уши, а вие, глупци. Магарета бяхте, магарета и останахте с ината си, с мисленето си, с похотите си. Благородни се пишете, праведници се зовете, православни и католици се зовете, евангелистите презирате, секти ги зовете. Всички вие сте от една кошница, от едно котило. Всички християни се зовете, но сте далече от Христа. Всички вие дъвчете оглозгани кокали като бездомни кучета, защото истината е далече от всички вас, Святият Ми Дух е далече от вас. Вие сте Му обърнали гръб.

Всички вие сте далече от Пътя Ми, от Словото Ми, Това, Което предадох на апостолите и учениците Си. Всички вие изкривихте Словото Ми. Всички вие обърнахте гръб на Словото Ми. Вашето слово стои пред вас. Вашето учение стои пред вас, не Моето. По вашите си пътища вървите. По вашите си похоти вървите. На вашите желания угаждате, не Моята воля изпълнявате. Благоволя ли Аз на войни? Благоволя ли Аз на банки, магазини, училища и градини, на църкви и манастири? Благоволя ли на войници, банкери, учители и благовестители, които не Ме познават и не Ме следват? Благоволя ли на лечители и изцелители, които не Ме познават? Благоволя ли на астролози и нумеролози, врачки и баячки? Благоволя ли на гейове и проститутки? Благоволя ли на търговци на човешки души?

Храма в Йерусалим разчисти Синът Ми с камшик от търговци и продавачи на животни. Храмът Ми в Йерусалим беше разрушен. Защо? Завесата на храма беше разкъсана. Защо, „отчета”, кажете Ми? Не беше ли, защото Отецът Ми искаше да ви покаже, че пътят към Отца е свободен и няма нужда от свещеници в одежди, от служители в одежди? Свещеникът Съм Аз, Който стои всякога пред Отца Си, за да ходатайства за вас, грешните човеци. Божият Агнец Съм Аз, Който стои всякога на олтара пред Отца, за да напомня на Отца за жертвата, за поръсената кръв, изкупление за греховете ви, безумни човеци! Какво разбрахте вие, „отчета”, до днес? Какво проумяхте? В пръст стоите , пръст ядете, мътна вода пиете. Словото на истината искате да погребете. Мене, Царят, искате да облечете в „нищо”. Не Аз, а вие ще станете за посмешище. Не Аз, а вие ще се окажете голи, защото не познахте Моята Истина , Моята Правда, нито я последвахте. Изтъкахте си своя истина, своя правда и нея следвате, на нея се кланяте, на нея жертви принасяте.

Не искате да признаете, че сте сгрешили.
Не искате да признаете, че сте се оплели като патета в кълчища.
Не искате да разрушите „църковните си институции”.
Не искате да признаете, че религията, която си създадохте не е Моя.
Не искате да признаете, че сте глупци.
Не искате да си признаете, че сте сгрешили, че дедите ви са сгрешили и повели в неправилната посока.

Не искате да разрушите храмовете и манастирите си, църквите и оброчищата си. Всички те ще са свидетели на глупостта ви. Те ще са магарешките уши, които няма да можете да скриете. Всичките ви статуи и икони стоят като белег пред Мен за глупостта ви, за наглостта ви и безумието ви. Всичките ви свещи и тамяни, кандила и светилници ще бъдат свидетели на глупостта ви, защото не проумяхте, че Святият Ми Дух е Свещеното Миро за вас, че Словото Ми е светлина за очите ви, че Живите Ми Води се изливат върху ви от деня на Петдесятница.

Не проумяхте, че жертва за Мен са пръстните ви тела, че храм за Мен са сърцата ви, в които исках да живея.
Не проумяхте, че апостолите и учениците Ми живяха за Мене, умряха за Мене.
Не проумяхте, че Святият Ми Дух ги водеше, Святият Ми Дух говореше чрез тях, вършеше чудеса и знамения чрез тях.
Не проумяхте, че в пръстните им тела живееше Вечният и Святият, на Когото трябваше и вие да се покланяте и да Му служите, а не да изкривявате Словото Ми и да се покланяте на себеподобните си.

Защо апостолът Ми Павел разкъса дрехата си пред езичниците, които го направиха бог поради чудесата, които изяви пред тях? Защо им каза: „Недейте! И ние сме подобострастни човеци като вас!” Къде гледате и какво виждате? Кой да застане пред вас днес и да ви каже че грешите? Кой да застане пред вас и да ви каже, че по грешни пътища вървите? Моята свирчовина днес стои пред вас. Моята тръба изявява Словото Ми. В пръст Го поставих, в Истината Си я облякох. И сега Истината Ми прогласява.

Чуйте и смирете се! Чуйте и разберете! Чуйте и обърнете се! Защо да погинете вие и овцете Ми, които сте повлекли към ада? Словото Ми и днес е плът. Словото Ми и днес е огън. Словото Ми и днес е чук. Словото Ми и днес е меч, който разделя плътското от духовното, истината от лъжата, любовта от омразата, живота от смъртта.

Всички вие, православни и католици, протестанти и евангелисти, всички вие, които се зовете християни, слушайте Божията тръба! Тя тръби за вас. Тя търси вас. Тя събужда вас.
Времето Ми е наближило. Грабването Ми е наближило. Ще прибера Духа Си, ще прибера Моите в десницата Си. Всички, които не се покаят, които не се смирят и обърнат от кривите си пътеки ще погинат. Идва времето на Антихриста. Идва времето на сина на дявола да се изяви в човешка плът.

Тежко ти и горко, земьо!
Тежко ви и горко ви, нечестивци!
Тежко ви и горко ви книжници и фарисеи!
Тежко ви и горко ви, езичници!
Тежко ви и горко вироглави кози и магарета!

Гневът Ми ще се стовари върху ви. Трупан векове и години ще се излее върху нечестивото и извратено поколение, което не позна Отца си, не прие Сина Му, отхвърли Святия Му Дух. Тежко и горко на поколението, което направи себе си мъдро и не отдаде слава на Отца си, на Спасителя си и на Утешителя си!

Тежко и горко на поколението, което се кланя на себе си, плът прави своя опора и на своите си мисли се крепи!
Тежко и горко на поколението, което се оказа достойно за дедите си- богоотстъпници и богоборци!
Тежко ви и горко ви!
Нямате време! Чуйте свирчовината Ми!
Нямате време! Поклонете се на Отца си!
Нямате време! Отдайте почит на Спасителя си Исус Христос!
Нямате време! Обърнете се към Онзи, Който все още е на земята и чака покаянието ви!
Обърнете се към Святия Божий Дух, за да ви напомни Истината за Отца и за Сина!

Чакам ви. Елате! Аз Съм, Който Съм.
Амин.


Диана Христова
23 Май 2006 г.


Други писма и послания
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое послание!


 
Сайт создан в системе uCoz