Равин Даниел Цион и българските евреи  


Автор: Йосиф Шулам

Първите сведения за евреи в София, България са от 811 г. след Христа. Преди това центърът на еврейския живот по тези земи, който води началото си от ранните години на Римската империя, е град Видин. Евреите идват в София със завръщането на хан Крум, победоносния цар, който довежда в София около 30.000 пленници, сред които много евреи от Мала Азия. Към тези евреи се присъединяват и такива, които бягат от преследванията в Унгария и Австрия. Българската еврейска общност развива здрави връзки с голямата сефарадска еврейска общност в Солун, Гърция. В Солун има голяма еврейска общност, която има йешива (религиозно училище).

Когато България е освободена от турско робство, принц Александър назначава равин Гавриел Алмослино за главен равин на София и България. След Балканската война от 1912 г. хиляди евреи имигрират в България, общността се разраства още повече и има нужда от повече равини. През 1918 г. София моли Солун да й прати равини. Главата на йешивата в Солун изпраща младия си син Даниел, да служи на общността в София, който по-късно е избран за главен равин на България.

С началото на Втората световна война започват и проблемите за евреите. На 23 януари 1941 г. е публикуван Законът за защита на нацията, който не е нищо друго освен българска адаптация на Нюрнбергските закони. Целта на този закон е да отдели еврейската общност от останалата част от българския народ и да ограничи свободата на евреите. На 1 март 1941 г. българското правителство обявява, че влиза във войната на страната на Германия, като в същия ден нацистките сили влизат в страната без един изстрел. Официално е заявено, че германците идват в България, да я защитят от възможна атака на Съюзническите сили от изток. Същия ден е публикуван указ, според който всички мъже евреи между 20 и 40 г. трябва да се явят в работнические бригади. В действителност тези бригади са трудови лагери.

На 12 юли 1941 г. цар Борис ІІІ подписва закон, който задължава евреите да плащат специален данък. Същия месец е приет и друг закон, който ограничава финансовите ресурси на евреите в България. Той също така им забранява да практикуват професии като аптекари, инженери, архитекти, адвокати и др. На 30 септември 1942 г. е назначена специална комисия по еврейските въпроси. Всичко това е подготовка за унищожението на българските евреи и те го знаят.

Българските евреи и особено тези в София стоят на ръба на ада два пъти през 1943 г. Българското правителство взема решение под натиска на Германия да изпрати евреите в лагерите извън територията на България.

На 23 май равин Даниел Цион събира всички евреи в централната синагога в София, която е втората по големина в цяла Европа. Всеки евреин в града идва в синагогата, за да се моли за отмяната на това зло решение. Равин Даниел Цион казва на цялата общност: „По-добре да умрем тук, отколкото в Полша.” Когато евреите излизат от синагогата, полицията ги атакува и арестува около 250 души. Хората се отправят към Светия синод и настояват да се срещат с митрополит Стефан, който е уважаван от еврейската общност поради приятелското му отношение към евреите. Той им обещава да се срещне с царя и министрите, за да се опита да промени решението им и да спре преследването на евреите. Но на 25 май 1943 г. започва изселването на евреите от София; 10.153 евреи са изпратени в различни градове на страната и 3.500 мъже са изпратени в трудови лагери. В София остават само 2.300 евреи.

Българската православна църква е една от основните пречки пред правителството за изпращането на евреите в Аушвиц. Църквата продължава да ходатайства за евреите пред царя и останалата част от кабинета. Защо Българската православна църква е толкова благоприятно настроена към евреите? Истинската причина е в специалното приятелство между митрополит Стефан и равин Даниел Цион.

Според думите на Даниел Цион, в живота му настъпва коренна промяна, когато една сутрин, докато се моли, при изгрев слънце му се явява Йешуа. Той не знае какво означава това видение, затова пита някои други равини какво да прави. След като същото видение се повтаря за трети път, равин Даниел се обръща към фигурата и я заговаря. Тя се излъчва право от слънцето и се открива на равин Даниел като Йешуа.

За равин Даниел видението на Месията Йешуа е нещо много необичайно, но той е израснал с учението: „Приеми истината, чрез когото и да ти се открие.” Той разбира, че има нещо много специално в личността, която му се явява, и посланието, което получава. Уникалността на видението кара равина да започне да изследва това, което Бог поставя пред него. Равин Даниел Цион разбира, че трябва да намери източник на информация, който ще му помогне да разбере видението и значението му.

Тогава равинът отива при патриарха на Православната църква в София и се сприятелява с архимандрит Стефан, с когото открито споделя идеите си по множество духовни въпроси, включително Исус и ранната църква. Патриархът, който осъзнава деликатността на отношенията между евреи и християни, насърчава равин Даниел да не се концентрира върху християнството, а върху самия Йешуа.

Равин Даниел никога не става „християнин”, но повярва в Йешуа и остава верен на начина си на живот според Тората. Една песен, която той пише за вярата си, вероятно най-добре изразява отношението му към Месията Йешуа:

Не, не аз, но само Ти, Йешуа в мен!
Само Ти ме довеждаш до Бога на бащите ми.
Само Ти можеш да ме изцелиш от всяко зло.
Не, не аз, но само Ти, Йешуа в мен!

Само Ти ме учиш да обичам цялото творение.
Само Ти ме учиш да обичам дори врага си.
Не, не аз, но само Ти, Йешуа в мен!
Затова оставам в Твоята любов.
Завинаги ще бъда в Твойта воля.
Не, не аз, но само Ти, Йешуа в мен!

Равин Даниел започва да събира малка група евреи, с които изучава Новия Завет всеки съботен следобед в дома си. Сред тези евреи са едни от най-изтъкнатите лидери на еврейската общност в София.

Вярата на равина в Месията Йешуа става добре известна сред българската еврейска общност. Но тъй като той е на такава почит и изключително ценен от всички, никой от еврейските деятели в София не може да го критикува открито. И тъй като той не напуска еврейската общност и продължава да живее като ортодоксален евреин, стриктно спазвайки Тората, опонентите му не могат да го обвинят в ерес. Но зад кулисите лидерите на еврейската общност започват бавно да го изолират.

Когато нацистите окупират България, равин Даниел Цион, като духовен лидер на еврейската общност, става обект на гонения и присмех. Той е отведен и публично бичуван пред Голямата синагога в София. Според очевидци, Даниел Цион върви изправен пред нацистите и единствената му реакция е, да призовава Бога.

Когато започват да се носят слухове за изпращането на евреите в Германия, Даниел Цион и секретарят му А. А. Ански написват писмо до българския цар, в което Даниел Цион го моли в името на Йешуа, да не позволява бълагрските евреи да бъдат отведени в Германия. Равин Даниел пише в писмото си, че е имал видение на Йешуа, който му казва да предупреди царя, да не предава евреите в ръцете на нацистите. След часове чакане пред вратата на двореца в София, равинът и секретарят му успяват да предадат писмото на царя. На следващия ден цар Борис заминава за Германия на среща с нацисткото правителство и самия Хитлер, където отстоява позицията си и не се поддава на натиска на нацистите да изпрати българските евреи в лагерите на смъртта в Полша и Германия.

Ето откъс от дневника на равин Даниел Цион с цитат от проповедта му в съботата, след посещението на царя и предаването на писмото: „Не се страхувайте, скъпи братя и сестри! Уповавайте на Святата Канара на нашето спасение... Вчера ме информираха, че митрополит Стефан се е съгласил на незабавна среща, за да обсъди с мен разговора си с българския цар. Когато отидох да видя митрополит Стефан, той ми каза: „Кажи на народа си, че царят е обещал българските евреи да не напускат границите на България...” Обясних на митрополита, че хиляди евреи ме чакат в синагогата и очакват да чуят добрата новина. Когато се върнах в синагогата, цареше пълна тишина, в очакване на резултата от срещата ми със Стефан. Когато влязох, думите ми бяха: „Да, братя мои, Бог чу молитвите ни...”.

Равин Даниел Цион остава лидер и главен равин на България след падането на фашисткото правителство в България на 9 септември 1944 г. до 1949 г., когато той, с по-голямата част от българските евреи, се изселва в Израел.

В Израел равин Даниел веднага е приет за равин на българските евреи. Когато през 1954 г. равин Самуел Толедано става главен равин на Израел, той кани равин Даниел Цион да стане съдия в Равината (равински съд) в Йерусалим. Когато започват да се разпространяват слуховете за това, че равин Даниел Цион вярва в Йешуа, равин Толедано кани равин Цион в кабинета си и лично го пита за тези слухове. Равин Даниел обяснява на Толедано позицията си. Той признава, че приема Йешуа като Месия, но не приема съществуващото християнство за точното представяне на учението и личността на Йешуа. Равин Толедано му казва, че може да продължи да изповядва вярванията си, но да не ги разпространява. Когато равин Даниел му отговаря, че не смята, че това послание може да се пази в тайна, Толедано е принуден да изправи равин Даниел пред равинския съд, за да решат другите равини, какво следва да се направи.

В съда, като доказателства се представят четири книги, които равин Даниел е написал в България за Йешуа. Съдът дава на равин Даниел правото да говори. Ето думите, които той казва в своя защита: „Аз съм беден и слаб, гонен и уязвим, Йешуа ме плени и с новия човек ме дари, от жалкото „аз” ме освободи и с великата Си любов ме окръжи. Всеки ден лукавият дявол се опитва да ограби вярата ми; аз се държа за Този, който ме насърчава и пропъждам дявола. Стоя тук сам във вярата си, целият свят е изправен срещу мен. Разменям цялата земна чест за моя Месия, моя Приятел.”

Равинският съд отнема титлата равин на равин Даниел, но българските евреи продължават да го почитат като свой равин. Руски евреин, който е бил един от ранните ционисти, заселници в Ришон Л`Цион и е повярвал в Йешуа, дал на равин Даниел Цион една сграда на ул. „Йефет” в град Яфо за синагога. В тази синагога равин Даниел служи до 6 октомври 1973 г. Там равин Даниел Цион не говори често открито за Йешуа, но много пъти цитира истории и притчи от Новия Завет. Всяка събота след службата в синагогата равин Даниел води в дома си група хора от синагогата, където те изучават Новия Завет и думите на Йешуа целия съботен следобед, докато отидат обратно в синагогата за вечерните молитви.

Равин Даниел Цион отказва името му да се свързва с конкретни мисии и християнски общества, за да не разруши свидетелството си пред народа на Израел. Даренията, които те му дават, той дарява на благотворителни организации за слепи, сираци и вдовици. Самият той живее в окаяна бедност. В дома му няма нищо ценно и той никога не го заключва.

Равин Даниел Цион е написал стотици песни за Месията Йешуа, за съботата и Богоугодния живот. Също така пише за здравословното хранене и живота според Божиите закони.

Основният принос на равин Даниел към месианския юдаизъм е собственият му пример. Той живее 100% като евреин и е 100% последовател на Йешуа. Не прави компромис с вярата си и не се поддава на натиска на равината. Йешуа е негов Спасител и Приятел до края на живота му. Той живее напълно според стихотворението, в което написва с акростих на иврит своето име: Даниел Цион – Божий Слуга:

Словото Божие е моят Път.
Светлината Божия е моят Пътеводител.
Страхът от Господа е начало на мъдростта.
Любовта на Господа е моят Живот.

Изпълняването на Божията воля е моят дъх.
Праведността и Справедливостта са моите цели.
Неговото страдание е моето изкупление.
Той ще те пази във всичките ти пътища.
Вечният на Израел е моя утеха.

През 1979 г. равин Даниел Цион отива при Господа, достигайки 96-годишна възраст. Българската еврейска общност в Израел му отдава пълна военна и държавна почит. Ковчегът му е поставен в центъра на Яфо с военна охрана и по обяд е отнесен пеша до гробището в Холон. Той е погребан като главен равин на българските евреи, който ги е спасил от нацисткия Холокост. Той е бил 100% евреин и 100% последовател на Месията Йешуа.


РАВИН ДАНИЕЛ ЦИОН

От д-р Яков Гартенхаус

Една от най-забележителните срещи на евреин с Йешуа, подобна на тази на ревностния фарисей Савел от Тарс по пътя за Дамаск, е срещата на равин Даниел Цион, бивш главен равин на България и по-късно главин равин на Яфо, Израел. Когато той открито заявява, че е спасен, поставяйки упованието си единствено в изкуплението чрез кръвта на Господ Исус Христос – единствненият и истинен Месия на Израел, той незабавно е освободен от длъжността, която заема като главен равин на Яфо.

Свидетелство по израелското радио: Бог отваря врата чрез „Кол Израел” (Гласът на Израел), официалното радио на Израел – равин Даниел Цион да сподели Благата вест за Господ Исус Христос – истинния Месия на Израел – от вдъхновеното и непогрешимо Божие Слово. Това е първият път, когато някой е получавал привилегията да проповядва Евангелието на Месията по „Кол Израел”:

„Преди повече от 20 години за пръв път имах възможността да прочета Новия Завет, който имаше огромно влияние върху мен. Започнах да споделям това, което бях научил, с малка група в България. Винаги съм съжалявал, че Месията Йешуа е бил отчужден от общността на Израел. Месията Йешуа е направил единствено добро на еврейския народ. Той го призова към покаяние, прогласи Царството на Бога и Божествената Му любов – любов към всички хора, дори към враговете ни. За наше голямо съжаление, ние трябваше да платим висока цена за греха на отхвърлянето на истинския Месия. Но трябва да призная, че позицията ми на равин не ми позволи веднага открито да заявя пред света истината, докато Бог в милостта Си не ме освободи от всеки страх. Той ме доведе в Израел, където в крайна сметка бях освободен от задълженията си на равин.”

„След като напуснах поста си на главен равин на Яфо, отидох в Йерусалим, където цял месец постих и се молих. Тогава помолих Бога да ми покаже правилния път и Вечният Бог чу молитвата ми. На 1 Шват 5710 г. (януари/февруари 1950) Святият Дух ми показа, че Йешуа наистина е истинският Месия, Който страда за нас и се жертва за греховете ни. Изгарящ огън в сърцето ми не ми даваше покой, докато публично не изповядах вярата си в изкуплението, приготвено от живия Бог чрез кръвта на Единствения и истинен Месия на Израел, Йешуа.”

„Въпреки всички трудности и страдания, нищо не може да ме откаже от вярата ми. Напротив, Бог, на Когото съм дал сърцето си и към Когото се обръщам с всичките си нужди, ми даде силата да продължа свидетелството си. Той ми говори чрез стих в Божието Слово в Исая 41:10, „Не бой се, защото Аз Съм с тебе. Не се ужасявай, защото Аз Съм твой Бог. Ще те укрепя, да. Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница.” От това разбрах, че пред мен стои голяма и важна задача, която ми е дадена от Вечния Бог и която трябва да изпълня на всяка цена. Не мислете, че съм напуснал юдаизма, напротив: аз останах евреин и дори станах повече евреин, защото сам Йешуа остана евреин.”

Послание към еврейските равини: Откъси от послание на равин Даниел Цион към неговите колеги, равините на Израел, пред които е изправен на съд:

„Зная, че според вашето мнение и идеи, аз съм тръгнал по погрешен път, когато приех Йешуа като Месия и Изкупител. Небето ми е свидетел, че се молих на Господа със сълзи и пост много години, умолявайки Го да ме води в пътя на правдата, за да върша само Неговата воля, а не моята. Разказах ви за чудесния начин, по който Той ми се откри не веднъж, но много пъти. Вие ми отговорихте, че това е въображение и илюзия. Простете ми, моля ви, но ще ви кажа, че истинските и реални неща на вас ви изглеждат илюзия.”

„Дори и аз да бях единственият, който вярва в Месията Йешуа, нямаше да го считам за въображение, но сега виждам, че милиони хора Го познават и сред тях има хиляди високообразовани евреи. Някои равини също вярват, че Йешуа е Месията. Дали всички те са станали жертва на въображение и заблуда?”

„Ако вие, равини, се молите на Бога с цялото си сърце и прочетете изцяло Новия Завет, пристъпвайки към тази книга и Месията Йешуа със страхопочитание, уверен съм, че Бог ще ви отвори очите.”

„Йешуа върши единствено добро. Той призова Израел към покаяние и към Божието царство. Той извърши много чудеса и знамения, както никой пророк преди Него. Йешуа искаше да обедини хората, да се обичат едни други – да обичат дори и враговете си. Той искаше да построи мост между Израел и нациите, да има между тях мир, да се изпълнят пророчествата в Исая и „Господ да бъде Цар над цялата земя.”

„Истината трябва да бъде казана. Бащите ни извършиха тежък грях, когато осъдиха на смърт Този, Който не познаваше грях. Бащите ни съгрешиха и погинаха. Ние страдаме заради тяхното престъпление. Искате ли да продължим да страдаме?”

„Трябва да поправим злото. Трябва да приемем Йешуа като евреин и Божия Месия. Той живя сред евреи и бе принесен в жертва за евреите – за да ни изкупи от греха с кръвта Си. Той възкръсна и ще се върне отново, за да ни изкупи със съвършеното изкупление.”

„...като видя кръвта, ще ви отмина.” (Изход 12:13).

„Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох, да правите умилостивение на олтара за душите си, защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.” (Левит 17:11).

„Много повече прочее, сега, като се оправдахте чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. И не само това, но се и хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.” (Римляни 5:9-11).


ИСТОРИЯТА НА РИВКА

Ави Мизхари

На 16 май почина моята майка, Ривка. Погребахме я в гробището близо до дома й и пазихме шива (еврейски траур за 7 дни) в къщата на брат ми, който живее в Кибуц. Въпреки скръбта и болката по загубата на майка ми, днес аз мога истински да се радвам, защото знам, че поради Божията милост тя сега е в небето заедно с Йешуа, нейния Месия.

И двамата ми родители са родени в София, България. Майка ми Ривка (еврейският вариант на Ревека) се изселва в Израел с младежка ционистка група. Тя се запознава с баща ми в Яфо, който е Библейският град Йопа, на юг от Тел Авив, след Войната за независимост през 1948 г. и скоро след това се женят.

Родителите ми са потомци на евреите, които са били изгонени от Испания през 1492 г. и говорят ладино (юдео-испански) у дома, докато се интегрират в израелското общество. През онези първи дни животът е изключително труден за общността на новите еврейски имигранти. Храната е на дажби и хората живеят много оскъдно, а и сегашните институции, които се грижат за завръщащите се евреи, тогава още не съществуват.

След раждането на по-голямата ми сестра Симха, майка ми изпада в пост-натална (след родилна) депресия. Загубва надежда и няма желание за живот. Чува за един равин от България, който живее в Яфо и помага на хората, и решава да го посети в синагогата му. След сутрешните молитви равин Даниел Цион, бивш главен равин на София, България (изиграл ключова роля за спасяването на българските евреи – бел. прев.), излиза от синагогата и вижда майка ми, изпълнена със скръб и изпаднала в депресия, държейки в ръце бебето си Симха. Той я пита на ладино: „Дете мое, какво ти тежи?” Тя му отговаря, че не иска повече да живее. Равин Даниел влиза в синагогата и се връща при нея с една книга, която й дава, като я моли да я прочете. Полага също така ръка на главата й и се моли за нея.

Когато се връща вкъщи, Ривка започва да чете книгата, която равинът й е дал. Това е Новият Завет. След като го прочита, тя има много въпроси и се връща в синагогата, за да разговаря с равина. Равин Даниел Цион, ортодоксален еврейски равин, който вярва в Йешуа, започва да й обяснява Евангелието. Ривка започва да вярва в Йешуа и е изцелена от депресията си. Баща ми вижда промяната в нея, но не може да разбере какво се е случило. Едва след много години, когато сестра ми Симха също започва да вярва в Йешуа, баща ми предава живота си на Него и Го приема за свой Месия и Господ.

Слава на Бога за тази среща с равин Даниел Цион, която промени живота на майка ми завинаги.


Сайтът на п-р Даниел Розен
Други материали от сп. Братска любов
Сайтът на сп. "Братска любов"
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свой материал!


 
Сайт создан в системе uCoz