Да избягаш от мрежата на сатана  


ЕДИН ПРЕОБРАЗЕН ЖИВОТ

Бившият сатанист Джеф Харшбергър в момента служи на други въвлечени в окултизма

От Нанси Джъстис

С пистолет в джоба, литър Джак Даниелс и торба марихуана, 21 годишният Джеф Харшбергър наема стая в мотел, недалеч от колежа, в който е учил – Ball State University in Muncie, Indiana.

Годината е 1981. Предходните четири години той е въвлечен в сатанизма и бързо израства в йерархията. Стига до чин „обучаващ свещеник” и става кo-лидер на свое собствено сборище на вещици.

Той обаче, се чувствал толкова нещастен, че решил да се самоубие. Уискито и дрогата, мислел си той, щели да му помогнат да събере нужния кураж, за да се застреля с пистолета, който току-що си бил купил. Планът му обаче, не успял. „Аз се опитах да натисна спусъка, но не последва изстел”.

Върнал се вкъщи твърдо решен да опита следващата нощ отново. Този път той прехвърлил едно въже през покривната греда на гаража си и пъхнал глата си в примката. После ритнал стола, на който бил стъпил, но се сгромолясъл на земята с въжето около врата си.

„Какъв провал”, помислил си той. „Даже не мога и да се самоубия”. Джеф се върнал в стаята си, рухнал на леглото и „се разревал като бебе”.
„Но до някъде се почувствах добре. Бях облекчен”
Когато чул един глас, който му заповядал: „Излез навън!”, той си помислил, че някой демон е дошъл да го направи на пух и прах, за дето не бил добър сатанист. Той отново чул гласа и този път излязъл навън в задния двор на къщата. Там усетил присъствието на Бог.

„Паднах на лицето си”, разказва Джеф, „Единствената молитва, която ми дойде на ум беше: Исусе, не издържам повече, направи живота ми окей.”

Тази нощ той предал живота си на Исус. „Дали знам какво е благодат ...”, засмива се днес, спомняйки си миналото.

Джеф, който е вече на 43, заедно със съпругата си Лиз, 41, са посветили живота си на работа с младежите. Те направиха още една стъпка напред в служението си, като се преместиха в Джорджия. Там те превърнаха един къмпинг в база на своето служение – Refuge Ministries. Те използват тихият, спокоен селски живот, за да служат на други, които са вързани със същите духовни вериги, с които е бил окован и Джеф.

Последната статистика сочи, че интересът към сатанизма и окултизма се повишава стремглаво. Ето защо едно такова служение е от изключително важно значение. Джеф и съпругата му смятат, че младежи, които не растат в здравословна семейна среда, са по-податливи към окултизма. Той знае това от личен опит.


НОВОБРАНЕЦЪТ НА САТАНА

Растейки в Марион, щата Индиана, Харшбергер е искал да бъде просто едно нормално дете, което да играе бейзбол и да бъде част от Cub Scouts. Вместо това той се чувствал изключително самотен, а на всичко отгоре семейството му било проблемно. Той споделя, че баща му, който бил във военноморските сили, се върнал от Виетнам доста объркан.

Джеф направил всичко възможно, за да избегне този размирен и буен семеен живот и когато бил в трети клас, отишъл на лагер, където се изучавала Библията. Наред с развалените сладки и топлата лимонада, той чул за Исус и Го приел в живота си.

Неделните сутрини яхвал колелото си и се отправял сам към църквата. „Просто исках да знам повече за Исус”, казва той. Въпреки че като юноша нямал представа за това, каква духовна битка се води за душата му, Джеф усещал странно присъствие у дома. „Например, ако се сабудех посреднощ, за да пия вода... нещо друго беше в стаята”, разказва той.

Той разбрал, че притежава паранормални способности – можел да чете мислите на хората, имал предчувствия, които се сбъдвали и дори няколко пъти излизал от тялото си. Разказал за това на майка си, но тя не му повярвала. Колкото и да му се искало да има нормално детство, Джеф започнал да обръща внимание на специалните си заложби. „Не знаех дали бях Удивителния Крескин, но бях твърдо решен да разбера”, споделя той, говорейки за известния маг и артист.

Било вече 1976 година. Джеф посещавал учебните занятия в гимназията, но отдавна не ходел на църква. Обаче, майка му започнала да ходи. Тя предала живота си на Исус, била кръстена със Святият Дух и всяка сутрин провеждала молитвени събрания в кухнята си. „Направо полудявах, когато се събудех и ги чувах как се молят на език”, разказва Джеф. Той бил толкова вбесен, че решил да прекъсне всякаква връзка с Бог, да изхвърли Библията си и да навлезе по-дълбоко в паранормалното. Два месеца след като скъсал с Бог, Джеф станал приятел с менажера си от работата, която работел след училище.

„Той беше най-страхотният човек, когото някога бях срещал. Той имаше всичко, за което мечтаех – престиж, власт, а и притежаваше контрол над собствения си живот”. Постепенно Джеф разбрал кой е източникът на неговия успех – сатанизмът. Убеден, че най-сетне е намерил това, което е търсил, 17-годишният младеж, предал живота си на сатана, а неговият менажер му станал учител. Той се научил как да общува с демони. „Бях напълно обладан”, казва Джеф, „Поглеждах в огледалото и това, което виждах не бях аз, а духове”.

Той и учителят му посещавали църковните събрания, за да пречат и да ги провалят. Обаче, в едно от събранията били хванати неподготвени, тъй като паството започнало да се моли за тях веднага.

След този случай Джеф някак си не можел да се отърве повече от християните. „Понякога, както си седях в колата в крайпътен ресторант, от някъде просто изникваше някой от християните, подаваше главата си през прозореца и казваше: „Слава на Бога! Как си днес, Джеф?”

Джеф и неговият наставник се преместили в Мuncie, за да учат в State Ball и да основат свое собствено сатанинско сборище. Те привлекли шестима младежи за свои ученици и заживели в къща извън града, където извършвали сатанински ритуали, изричали проклятия, осквернявали Библии и други християнски материали. Обаче, в същото време Джеф много често се улавял, че съветва учениците си – 17-18 годишни младежи, когато изпитвали трудности – нещо нечувано за сатанизма.

„Това не е някаква си мъглива и неясна религия”, казвал той, „Вие трябва да станете като самият сатана.” После той продължава: „Аз обаче, някак си се размеквах. Сърцето ми не се закоравяваше така, както би трябвало да бъде.” Джеф се обърнал за съвет към учителя си и той му казал, че се намира под „ангелско угнетяване” – че около него витаел ангел, който не позволявал да се случи нищо. Обяснението протеворечало на всичко, на което Джеф бил научен – че сатана е добър, че Исус е мъртъв и че християните са слаби.

Всичко това го накарало да се замисли и да постави под въпрос това, в което е вярвал до сега. „Ако служа на сатана, защо ангелите и християните не се страхуват от мен?”, питал се той.

Повратната точка за Джеф била, когато демоните се обърнали срещу него и започнали да го угнетяват вътрешно. „Чувствах се така, сякаш бях заключен в една от клетките на ада.” И когато повече не можел да издържа, той решил, че като „един достоен за уважение сатанист” ще трябва да се самоубие. Джеф признава, че намесата на Бог се дължи на молитвите на майка му и другите християните и осъзнава, че те са причината двата опита за самоубийство да са неуспешни.

Той незабавно бил изритан от сборището, но на него не му пукало. Единственото, за което го е било грижа, било – да си намери църква. Той бил достатъчно информиран, за да разбере, че само молитвата може да го освободи от страданията.

ВЪЗСТАНОВЕН ОТ ЕДИН ПРОВАЛЕН ЖИВОТ

И така, Джеф се озовал в една малка харизматична църква – Faith Fellowship, в Muncie, където се запознал с Хари и Джо Ричардсън, възрастна двойка, която го взела под закрилата си. „Бог ги употреби, за да спаси живота ми”. Първото нещо, което направил, след като се молил със семейство Ричардсън, било, да се погледне в огледалото. „За първи път от четири години насам аз видях в огледалото себе си, а не демони”, си спомня той, „Обзалагам се, че усмивката не слезе от лицето ми през следващите няколко седмици”.

Цели три години семейство Ричардсън се молили заедно с Джеф, давали му съвети, хранили го както с храна, необходима за тялото, така и за духа – Божието Слово. Година по-късно той срещнал Лиз Галвано – провесионална играчка на голф – в Indiana Christian University, South Bend, Indiana – едно училище, присъединено към The Lester Sumrall Evangelistic Association. Двойката сключила брак през 1986 и през последните 16 години работи с младежи.

Делрън Шърли, декан на университета, познава Джеф от средата на 80-те и все още поддържа връзка с него. Той е бил свидетел на промяната, която Джеф претърпява през всички тези години. Той видял как Джеф се превърнал от някой, който туко-що бил освободен от сатанизма, в един мъж с голямо сърце и призвание за служение.

Джеф разбира защо днес толкова много младежи се интересуват и са привлечени от окултизма – дори и тези, които посещават църквата. „Много е шикарно, много е тузарско и готино да кажеш на някого, че си сатанист.”, обяснява той. „Има една псевдо-интелектуалност в църквата на сатана. Сатанистите вярват, че са по-висши създания, че християните са невежи и притежават слаба воля. Есенцията на сатанизма е – да имаш власт и контрол. Той прокламира повече удовлетворяване на страстите и желанията, отколкото въздържаност.

„Сатанинската Библия съдържа ритуали и церемонии за всякакъв случай”, продължава разказа си той, „Ако момче си търси приятелка, то може да изрече определена магическо заклинание. Момчето може да говори с демон и да му каже: „Нареждам ти да направиш това за мене, защото ти ми принадлежиш и аз принадлежа на тебе.” Друго, което привлича младите хора към сатанизма е фактът, че той е много тайнствен. „През последните 16 години в служението си съм забелязал, че много млади хора водят двойнствен начин на живот. Едно е това, което казват на мама и тати, а друго е това, което действително вършат – техния прикрит живот. При сатанизма не се налага да крият нищо. Там всичко е окей, можеш спокойно да задоволяваш алчността и похотта си, и няма нищо лошо в това, да бъдеш най-противният, омразен грешник.

Това, което обезсърчава Джеф е фактът, че много от младите хора въвлечени в окултизма са израстнали в християнски семейства. „Те са израстнали в Църквата, ходили са на неделно училище”, казва Лиз, „но всъщност никога не са осъзнали кой е Бог и колко много ги обича Той. Нямат пълното знание, че дяволът е бил вече победен. В противен случай биха казали „НЕ” на сатанистите и сатанизма.” Джеф е напълно съгласен с нея. „Сатана има точно определено място, което Бог му е отредил. Присъдата, произнесена над него е – паднал ангел – той е просто един паднал ангел, нищо повече. Той взема това, което Бог е направил, и го изопачава и покварява.”

Семейство Харшбергър също изразяват своята загриженост по отношение на това, че вниманието на някои църкви е насочено прекалено много към влиянието на сатана. Това е неправилно разбиране, погрешно схващане. „Интересното е, че в момента се ширят какви ли не сензационни учения за сатана, неговата сила и възможности – за проклятията и властта, които той има над християните. По този начин тези хора отдават на сатана голямо внимание, уважение, което той всъщност не заслужава.”

„Аз се срещнах с дявола. Бог държи сатана изкъсо. Сатана вече е осъден. Бог е в пълен контрол!”

Семейството вярва твърдо, че сатана е бил използван от Бог в живота на Джеф. Сатанизмът го е довел до ръба на смъртта, но Бог не е позволил нищо лошо да му се случи. Джеф осъзнава колко милостив и състрадателен е бил Бог към него. „Аз наистина не получих това, което заслужавах. Аз бях много твърдоглав и голям инат, толкова голям инат, че можех да кажа „не” право в лицето на Бог. Но по-късно Той използва същата тази отрицателна сила, като я превърна в нещо добро – в момента, в който казах „не” на сатана.”

„Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни.” (Псалм 103:9-10)

Младото семейство знае, че има много хора, които имат нужда да бъдат освободени от същите вериги, с които е бил окован Джеф. „Хари и Джо бяха използвани от Бог за мен на точното време. Сега Лиз и аз предлагаме себе си като Божии слуги, да служим на всички, които са в нужда.”


БОРБА С МРАКА

Джеф и Лиз използват своя уебсайт, за да изкопчват младите хора от здравата прегръдка на окултизма.

След като прекарал четири години в окултизма, Джеф бил истинска развалина. Бил значително под нормалното за него тегло, трябвало да носи слънчеви очила, понеже не понасял светлината и дори не можел да се изразява с пълни изречения. На сцената обаче, се появяват Хари и Джо Ричардсън, възрастна двойка, която преподавала в местния колеж. Джеф току-що бил посветил отново живота си на Христос и безнадеждно се опитвал да се причисли към някоя църква.

„Някои от църквите, които посетих, не знаеха дали съм наркоман или пък куку, а може би и двете”. Така той се озовал в Faith Fellowship и седнал на последната скамейка. Понятие си нямал какво се случвало на службата. „Много силно исках някой да се моли за мен, за това се насилвах да остана до края”. Семейство Ричардсън се молили с него, завели го на служба, където Джеф бил кръстен със Святия Дух и следващите три години от живота си „посветили на него”, разказва Джеф.

Ето това положило основите за създаването на Refuge Ministries в Томпсън, Джорджия, където Джеф и съпругата му Лиз служат на тези, които се опитват да избягат от оковите на окултизма. „Ние искаме да сме на разположение за всички, които носят слънчеви очила”, с усмивка добавя Джеф.

Местоположението на Refuge Ministies е перфектно – спокойно, тихо място, без места за развлечение. „Това е едно огромно отворено пространство, където можеш да останеш насаме с Бог”.

Джеф и Лиз работят и на друго място, но те биха искали в най-скоро време да се посветят изцяло на служението. Напоследък техният уебсайт www.refugeministries.cc получава изключително много молби за помощ от хора, които искат да скъсат с греха „окултизъм”. Например, една млада жена на име Кейт (това не е истинското й име), която живее в Сейнт Клауд, Минесота, не могла да си позволи пътуване до Refuge Ministries. Джеф и Лиз й служили по телефонна и чрез Интернет връзка. Тя прочела свидетелството на Джеф в Интернет и пожелала да напусне окултизма, но не знаела как. По този повод Джеф казва, че той е само един глас в телефонната слушалка, който й говори за Бог, но тя има нужда някой да отиде при нея и да й послужи лично.

„Аз търся някой от добра, стабилна църква в Сейнт Клауд, който да отиде, да почука на вратата на Кейт и да й разкаже за Исус”. Той също би искал да изгради мрежа от църкви, които да достигнат тези, които са въвлечени в окултизма. „В твоя град има хора, които ти самият не можеш да достигнеш. Ако те се свържат с мен по Интернет, аз ще ги препратя към твоята църква.” Има много хора като Кейт някъде там и целта на нашето служение е точно това – да им помогнем. Ние искаме да сме на разположение за всеки, който се нуждае от помощ. Ние сме призовани за това. Ние просто ще отворим вратата. Заповядайте!”

Превод от английски: Една млада жена, която обича Бог


Сайтът на семейството
Други преведени материали!
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свой материал!


 
Сайт создан в системе uCoz