Огън от България разпали Швейцария

Огън от България разпали Швейцария

Разказва Галина Терзиева

Вярата е заповед от Бог!

„За да се случват чудеса, твоето сърце трябва де е подготвено и за това се полагат усилия от теб.”

Повод да споделя това свидетелство стана отговорът на една моя молитва. В църквата ми в Италия, в града, в който живея, пасторът ни Джорджо една вечер преди три-четири месеца каза: „Ние трябва да завладеем тази земя, този град и други градове и държави. Нека всеки от вас да застане пред Бог и да Го помоли в сърцето си, да чуе за кой град или държава да се моли. Молете се Бог да спасява хората там, молете се за добра почва за сеене, молете се да бъдете употребени за Божието дело!”

Много хора започнаха да се молят за мюсюлмански държави, за Африка и за бедни места по света. А на мен в сърцето ми звучеше Швейцария – Лугано. Това не е случайно, защото тази държава е в сърцето ми от първия път, когато я посетих – през 1990 година. После живях и работих в Лугано три години. Красива държава, семпли хора, а за мен са останали много добри спомени и приятели там.

И така, не се насилвах да се моля за африканските държави, дори и да знам, че изглежда да имат повече нужда от молитва. Знам какво казвам – само изглежда, че тези държави имат по-голяма нужда, отколкото развитите страни. Ако в бедните държави проблемът е физическото оцеляване, което е проблем на много хора и в моята скъпа България, то в развитите страни пролемът е духовното оцеляване.

Който е новороден християнин от поне две или три години и е слушал проповеди на много американци, германци и норвежци, със сигурност е забелязал, че проповедите на нашите български пастири са много по-наситени с поучение и мъдрост и ни докосват повече. Поне за мен това е факт. Има много знаменити служители на Бог по света. И аз се уча и насърчавам от тях, но не мога да не спомена, че в България има много голямо помазание в Слово и служение. Като че ли Бог ни дава компенсация в духовен план.

Изкушението на развите страни е много голямо поради наличието на изобилие, достъпно за всеки на малка цена. Но тук пък липсва силата на Духа. Ето защо ми стои на сърце тази Швейцария.

Но какво направи Бог само след няколко месеца? Направи това, че станах свидетел на прекрасното служение на едно българско Божие дете, водено в Дух и истина, помазано с дарбите на Духа за поучение, знание, изцеление и т. н. Почувствах се горда да съм българка, че съм Божие дете преди всичко, но и че швейцарци, бразилци и аржентинци бяха свидетели на това, как Бог се движи в България чрез едно от Своите деца – Бинка Йолова.

Два-три месеца след като се молих за Швейцария и Лугано, една моя приятелка и сестра в Господа, която живее близо до мен в Италия ми каза, че Бинка Йолова ще идва в Швейцария, за да послужи в една църква до Лугано. Градчето се казва Казлано. Бинка вече четири години ходи там и проповядва, моли се и обикаля болни хора по дамове и болници, за да им полага ръце.

Много съм чувала за Бинка Йолова и силно исках да се запозная с нея, да попия от помазанието и Словото на мъдрост, което Бог й дава. Имах нужда да се моли за мен, защото преминавах долината на мрачната сянка, както много често може да се случи в християнския ни живот, но това е необходимо за засилване на вярата ни.

Знаех, че Бинка е намерила Бог в момент на силно изпитание и това е било началото на нейното повярване и посвещение. Казах: „Господи, ако е волята Ти да мога да отида със съпруга ми на това събиране, моля Те, отвори ни път и дай ни добро време. Прослави се.” В този момент дори и не си спомнях за молитвата ми за Лугано и Швейцария, но после Бог ми я припомни.

Господ е верен и верен остава! Слава на името Му! На 23 и 24 септември 2006 ние се запознахме с Бинка Иолова. Малко преди да започне вечерната служба, си поговорихме и нейното спокойствие и напевен глас завладя не само мен, но и всички в залата. Там тя беше в свои води. Всички я познаваха и й се радваха, и очакваха с нетърпение посланието, което Бог ще им отправи чрез нея. Имаше много нужди от молитви за изцеление не само на тялото, но и на душите на хората.

Бинка имаше преводачка от църквата - българка, която живее в Лугано от години. Момичето беше доста настинало и превеждаше с усилие, защото гласът й се беше поизгубил. А гласът на Бинка се лееше и беше пропит с ентусиазъм. В този момент споделих със съпруга си: „Дано да успееш да усетиш силата на посланието, защото преводът не върви със същия заряд, с който Бинка говори. Но на мен така ми се иска да превеждам. Винаги съм копняла да превеждам на някой огнен проповедник. Дори го правя наум, въпреки превода, който слушам.” Съпругът ми ми каза: „Моля те, стой спокойна! Важното е, че разбираме. Стой спокойна!” Каза ми така, защото познава темперамента ми и е наясно, че като се ентусиазирам за нещо, не чакам дълго, а го правя.

И понеже Бог, както знаем, е верен и верен остава, след проповедта ми даде шанс. Той ни дава шанс винаги. Бог знае нашите копнежи, защото Той пръв ни ги дава. Бог знае нашите таланти, защото те са от Него. Бог иска да преумножим онова, с което ни е дарил. Да не бъдем като онзи ленив слуга, дето заровил еднствения талант, който господарят му е поверил. Бог ни дава даром, но иска да преумножим талантите си.

Тук искам да насърча тези, които говорят повече езици, тези, които могат да пеят, танцуват или рисуват – да не стоят настрана и само да гледат с възхищение другите или пък да се притесняват да изяват себе си поради срам. Срамът, в смисъл стеснителността, е грях! Заявавам това смело. Срамът е породен от страх да не бъдеш отхвърлен, страх да не се провалиш и другите да видят твоята слабост. Но ние имаме обещание, че праведният ако и седем пъти да падне, Бог седем пъти ще го вдигне.

Талантите придават цвят на служението ви. Използвайте ги и преумножете ги! Бог знае защо ви ги е дал. И пак Той ще ви употреби, когато започне да тупти сърцето ви и да копнеете силно да послужите – Бог е там. Кажете Му, както каза и Исус: „Отче, ето Ме!” Както каза и Самуил: „Тук съм, Господи!” И аз така Му казах: „Ето ме, Господи, тук съм! Този превод е без ентусиазъм, а Словото е чудесно – моля Те, направи нещо по този въпрос. Тези хора се нуждаят от Теб. И аз съм тук. Направи нещо. Употреби ме, моля Те.”

Проповедта на Бинка се казваше „Анатомия на чудесата”. По-надолу ще се постарая да ви предам моите записки и знам, че Бог ще ви докосне чрез Духа Си, Който беше вложил в Бинка и Който е Същият и във вас. Преди проповедта излязоха много хора, за да дадат своето свидетелство от предната вечер, че са били изцелени след молитва, но имаше едно свидетелство, което ми се запечета в съзнанието. За един изцелен брак.

Излезе една жена – бразилка, омъжена за швейцарец и разказа това: „Миналата година ние с моя съпруг бяхме на ръба на развода. Аз съм вярваща от много години, но моят съпруг – не. Ние имахме много проблеми и един от тях беше, че аз ходя на църква и уповавам на Бог, но моят съпруг не искаше и да чуе за това. Много месеци на скандали и омраза се натрупаха в сърцата ни и ние дори не се поглеждахме в очите. Една неделя аз излизам от къщи, за да отида на църква. Тогава ходех в друга църква.

Отивам, но намирам вратата заключена и бележка, на която пишеше, че е месец за отпуски и затова църквата ще бъде в отпуск 20 дни. За мен беше странно това, защото със сигурност и други като мен имаха нужда от Словото и от общение, но намерих вратата заключена. Сърцето ми се сви. Аз обаче се сетих, че тук, в Казлано има и други братя и сестри, които имат служба и се запътих насам. Бях отчаяна от провала в моя живот, огорчена и наскърбена от моя съпруг, бях решена, че в понеделник го напускам и се развеждам, защото е нетърпимо да се живее повече така. С тези мисли аз прекрачих прага на църквата.

В този момент Бинка вече проповядваше. Не знам каква беше темата на проповедта й, но първата фраза, която чух едва влязла, беше: „НЕ НАПУСКАЙ СВОЯ СЪПРУГ. ВЪРНИ СЕ КЪМ ПЪРВАТА СИ ЛЮБОВ. ОБИЧАЙ ГО, ЗАЩОТО ТОВА, КОЕТО БОГ Е СЪБРАЛ, ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ГО РАЗДЕЛЯ.” Горещи вълни ме обляха и по страните ми се стичаха сълзи. Аз чух гласа на Бог. Бог се беше задвижил така, че аз да чуя точно това, от което имам нужда.

Службата свърши и аз се прибрах вкъщи замаяна. Отворих вратата и видях мъжа ми, изтегнат на дивана с включен телевизор и четейки вестник. Той не се помръдна. Аз обаче, с весел глас, преизпълнена с любов, го поздравих: „Здравей, скъпи мой!” Мъжът ми подскочи на мястото си с вперен в мен поглед, казвайки ми: „Какво ти става?”

Не знам – казах аз, – но бях на църква и в момента, в който влязох, първата фраза, която чух, беше от една жена, дошла от България да проповядва, и тя каза: „НЕ НАПУСКАЙ СВОЯ СЪПРУГ. ВЪРНИ СЕ КЪМ ПЪРВАТА СИ ЛЮБОВ. ОБИЧАЙ ГО, ЗАЩОТО ТОВА, КОЕТО БОГ Е СЪБРАЛ, ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ГО РАЗДЕЛЯ.” И сега, като влязох вкъщи и те видях, сърцето ми се изпълни от любов към теб, и без да съм го мислила, те поздравих така.

Тогава моят съпруг се разплака, стана и ме прегърна. От този момент сме влюбени по-силно и от преди. После той ме разпитваше повече за това – коя е тая жена, която е сторила това чудо с мен. Аз му обясних, че не е тя, а Бог – Той просто си е послужил с нейните уста и аз съм била там в точния момент, за да го чуя и това Слово да оживее в сърцето ми.

По-късно моят съпруг полюбопитства къде е тази църква и дойде с мен. Няколко месеца след това той прие и водно кръщение, и сега е тук, и иска да благодари на Бог лично.”

Излезе съпругът на сестрата и много развълнуван каза: „Аз потвърждавам всичко, което жена ми разказа, но има още едно нещо, което ми се случи вчера. Много съм слушал за Бинка през тази една година и силно исках да я познавам. Аз работя като полицай на италияно-швейцарската граница. И вчера една кола спря, от нея излезе наша сестра и ми каза, махайки с ръка: „Ела! Ела насам, за да ти представя един човек.” Аз спрях останалата колона и се приближих към тази кола. Прозорецът й се отвори и от нея една жена ми подаде ръка. Докато се здрависвах с нея, се почувствах лек, по-лек от перце и голяма радост нахлу в мен.

В този момент нашата сестра ми каза: „Това е сестра Бинка от България. Същата, която Бог употреби, за да изцели брака ти.” Имах усещането, че вървя една педя над земята. По въздуха. И сега съм тук, за да благодаря на нашия Бог за сестра Бинка. Бог да те благослови!”

След свидетелствата и проповедта, Бинка повика всички нуждаещи се за молитва напред. Отгатнете какво стана! Цялата църква се нареди. Нередих се и аз. Бях сред първите, за които тя се моли. Отпуснах се в Божието присъствие и останах на земята няколко минути. Когато се изправих, видях, че тя се моли за хората, назовава техните проблеми и болести, без да знае нещо за хората, но преводачката седеше на един стол и на хората нямаше кой да им каже за какво се моли Бинка. Явно момичето се беше изморило и не й се превеждаше повече. Тогава се приближих до нея и й предложих, ако е изморена, аз да превеждам на хората. Тя беше ентусиазирана от предложението ми и каза „Да”, а аз се окрилих от радост и благодарение пред моя Господ, че мога да Му послужа.

И ви ссвидетелствам, че няма по-голяма радост от тази – да служиш на другите. Огромно беше удовлетворението ми, когато виждах, как очите на хората се пълнят със сълзи – от радост и от изненада, че Бинка назовава болните им органи, гони духове на болести и развързва пленените души в името на Исус. Едни падаха от Духа, някои плачеха, други се усмихваха насърчени, други чакаха слово на мъдрост чрез нея... Признавам ви, че аз забравих за себе си.

Видях една усмихната жена на средна възраст да се приближава за молитва. Когато Бинка й положи ръка, жената падна на земята и започна да вие като от болка. Държеше ръцете си на врата си, като че искаше да се освободи от нещо, което я души. Виеше и се въртеше по земята. Там Бинка се моли по-дълго - до пълно освобождение, докато жената утихна и се успокои.

Едно нещо ми направи много силно впечатление. Докато Бинка се молеше и прокламираше освобождение за тази жена, в един момент назова: „Дух на лицемерие, аз ти заповядвавм, излез от нея и се хвърли в най-дълбокото на морето”, но тогава не се сетих как е на италиански думата „лицемерие” и не успях да преведа своевременно. Почти се ядосах на себе си, как е възможно да не мога да назова този дух по име, защото знам, че е важно да бъдат наречени истинските им имена, и тогава те се подчиняват и напускат. Аз замълчах, но Бинка продължаваше да повтаря: „Дух на лицемерие, напусни!” И точно тогава жената се хващаше за гушата и виеше най-много, въпреки че не можех да преведа думата.

Сега се сещам, че се казва ‘ipocrisia’, ама тогава – не. И въпреки това тази жена беше освободена. Това ме накара да се замисля, че не езикът, а вярата ни в Бог и авторитетът, който имаме в Името на Исус, ни освобождава.

Аз приех моето благословение чрез помазаната молитва на Бинка, но щастието да мога да послужа на Бог, да послужа на моите братя и сестри в Швейцария чрез служението на Бинка – това беше повече, отколкото съм очаквала.

Стана почти полунощ, преди да свърши полагането на ръце и молитвите към всеки един човек в нужда. Чувала бях, че Бинка проповядва, моли се и служи на Бог по 16-17 часа, и става, и тръгва на път, и си пее през това време – без умора, без оплакване, а с голяма радост. Бог наистина подновява силите ни като на орел и това го виждам в нея. Ако търсим Божието царство, всичко остнанало ще ни се прибави. Когато служим на другите, в този момент Бог служи на нас.

На другия ден отново имаше служба, на края на която Бинка не полага ръце за изцеление, въпреки че някои бяха дошли точно за това, но тя каза, че Бог я води винаги по различен начин. Духът се движи по различен начин и действа в нас по различен начин. Сестра Бинка каза, че Бог сега ще се движи и ще изцелява чрез вяра. Ние трябва да сме готови само да приемаме.

Тя разказа за случая с Нееман и неговата проказа. Той очакваше, че Елисей лично ще отиде, да се моли за него, но Елисей изпрати човек да му предаде, че трябва да се окъпе седем пъти в река Йордан. Това разгневи Нееман, но въпреки това след колебание той послуша и се подчини.

ІV Царе 5:10-11 „И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш. А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцери прокажения.”

От нас се иска да чуваме и да приемаме Божия начин за нашия проблем и ситуация. С Бога няма нищо невъзможно и това е обещание. Но има едно „но”: „Да бъде Твоята воля, Господи, не моята! Да бъде Твоят начин, а не моят.” Бог иска послушание и подчинение от нас. „Опитайте Ме”, казва Господ.

Бинка запя песен на Бог и отправи молитва към нашия Отец. Започна да се застъпва за всички. А ние приемахме. И който прие с вяра, получи. И както се казва в приказките: „И АЗ БЯХ ТАМ, И АЗ СЕ МОЛИХ, И АЗ ПОВЯРВАХ, И АЗ ПОЛУЧИХ!!!”

Имаше една жена – млада, мъничка, скромна, която се опитваше още предния ден да стои близо до Бинка и да иска отново, и отново – да се моли за нея. И Бинка се моли, но това не беше достатъчно за тази малка, млада жена. Предния ден, след като всички си тръгнаха, тя ме помоли да кажа на Бинка, че чака още от Бог. Бинка я попита: „Какво точно чакаш от Бог?” Мариана: „Чакам Слово от Него, какво да правя с моята ситуация в живота ми.” Бинка: „И не го ли получи тази вечер?” Мариана: „Ами, не знам точно. Мисля, че още не съм получила Словото, от което се нуждая лично за мен и за живота ми. Какво да правя?” Бинка: „Ами, изчакай и утре. Може би ще чуеш това, което Бог има за теб утре. Чакай утрешния ден.”

И така, на следващия ден тази мила жена отново се приближи към мен и ми каза: „Аз още чакам. Ще помолиш ли Бинка да се моли за мен?” Попитах я: „Но тя вчера се моли за теб. Какво точно да й кажа, за какво да се моли? Обясни ми по-добре, за да мога и аз да й обясня на нея.”

Тогава Мариана ми разказа живота си набързо. (До нея стоеше съпругът й и двете им деца – момченце на 10 години и момиченце на около 3 години.) Тя каза: „Аз съм от Аржентина. Омъжена съм за швейцарец. Имаме две деца. Моят син сега е на 10 години, но при раждането си получи кислороден недостиг в мозъка и е бавно развиващ се. Но не съвсем. Той е много мило дете, но не действа и не разсъждава като 10 годишен. Давам му да нарисува нещо, но той не е в състояние да нарисува нищо. Показва ми листове с драсканици и ме пита: „Мамо, харесват ли ти рисунките ми?” А аз се разплаквам, понякога му се карам и това ме депресира. Моля се. Моля се и вярвам, но вече минаха месеци и години и нищо. Преди да се омъжа, имах психични проблеми и в болница съм лежала за това. И се обвинявам, че детето ми е такова поради мои грехове. И още съм в депресия, и съм на хапчета, и ме е страх да не вляза в болница за психично болни. Тероризирана съм от тази ситуация и не знам дали Бог ме чува, и ако да, защо не виждам отговора. Защо? Как да се моля? Това питай сестра Бинка. Не знам как да се моля вече. Сигурно не се моля правилно.”

Толкова любов изпитах към това момиче, че сега, като пиша, ми се плаче от умиление към нея. Тогава просто й хванах ръцете и й казах: „Аз ще обясня на Бинка, но искам да ти кажа какво чувствам в сърцето си, а после, като говориш с Бинка, съм сигурна, че тя ще ти повтори неща, които ще са ти като потвърждение, и ти ще имаш твоя отговор от Бог днес.

Първо, ти не си виновна за състоянието на детето си. Дяволът те лъже и ти му вярваш, и така му даваш повод да те обвинява, без нещо да го притеснява, а той винаги е притесняван, ако вижда и най-вече чува, че ти уповаваш на Божиите обещания и вярваш на тях, а не лъжите му. На нас не ни е казано, че като християни ще живеем безпроблемен живот. Казано ни е, че това, което се случва на тези от света, и на нас може да се случи, но ние имаме надежда, а надеждата в Бог не посрамва, както е писано в Римляни 5:5 „А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух”.

Помни, че никоя болест не е от Бог! Бог знае през какво преминаваш и Той обръща всяко зло за твое добро, но има нужда от твоето съдействие. Той иска да си твърда, да изповядваш с вяра, да не се съмняваш, защото знаеш какво казва Словото за тези, които се съмняват – че приличат на вълни, дето се блъскат в ляво и дясно и се разбиват. Бог е обещал, че ако ние се приближаваме до Него (дори и в моменти на скърби), и Той ще се приближава към нас. Бог е с теб, Мариана. Не се съмнявай. Избери да вярваш в обещанията на Бог."

И тя ме гледаше с маслинено-черните си очи, пълни с надежда и много любов и очакване и ми каза: „Аз всъщност виждам, че има някои подобрения синът ми, откакто се моля, но не е онова, което искам. Не е напълно здрав, аз виждам това.”

Мариана, ето в това е нашата надежда и смисълът на вярата ни. Защото ние не трябва да ходим с виждане, а с вяра. Чрез виждане дяволът веднага ще дойде и първата дума, която ще ти каже, е: „Ето, виждаш ли...?” А ти му отговори: „Аз ВЯРВАМ!”

„Но мен понякога много ме е страх. Това направо ме блокира. Лежа и не ставам, и не съм трудоспособна, и тогава най-нямам сили да се моля. Като скована съм, когато мисля за бъдещето.”

Мариана, и за това Бог е дал отговор. Той казва: „С притеснението си можеш ли да добавиш един лакът на ръстта си? Не. Е, тогава за какво ти е да се притесняваш за утрешния ден? Мисли за днешния! Достатъчно му е на деня злото, казва Словото.”

Лука 12:25-26 „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?” Матей 6:34 „Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери”.

Насърчавах себе си, докато говорех на Мариана. И това е факт за всеки християнин. Защото може да мине време и ние да си мислим, че сме отслабнали духовно, но семето на Словото в нас дава плод на нужното си време.

Казах на Марияна: „Ето, аз сега ти говоря пламенно, и ти виждаш ентусиазма ми, и няма да повярваш, че и аз като теб водя война срещу страхове и лъжи, които дяволът ми нашепва. И знам с точност какво ти говори, защото той е банален! Говори на всички ни едни и същи неща. Даже му е беден речникът. Аз знам какво ти говори: „Ти няма да се справиш... Сигурна ли си, че Бог те чува?... Не се молиш достатъчно... Не се молиш правилно... Дали всичко написано е вярно? Ти не си достойна... Имаш много грехове, от преди да повярваш... Сигурна ли си, че Бог ти е простил? Ти имаш вина за тази ситуация! Ето, виж, много време минава и нищо не се случва...” Нали така ти говори? „Да. Точно така, но аз си мисля, че това са мои мисли.” Мариана, ей в това ни е грешката, че приемаме неговите лъжи за наши мисли.

В този момент се приближи Бинка и след като й разказахме за проблема, тя отново се моли за детето и каза на родителите му: „Вие също трябва да се молите за него всеки ден, да му полагате ръце и да извиквате в съществувание здрава нервна система, нова имунна система, нови мозъчни и червени кръвни клетки. Вярвайте и стойте твърди! Бог иска да изработи вяра в сърцата ви. Благодарете Му, че вашият син е изцелен още преди 2000 години. Грабнете го! Извикайте го в съществувание и вашият син ще бъде здрав.

Това беше наистина потвърждение, че Бог говори на Мариана с цялата Си любов, защото Той е Същият, и Словото Му не се е променило. То работи там, където има вяра.

На обяд бяхме поканени в пастора на Църква „Патмос” в Казлано – Michel Henry. Вярата ни прави наистина да се чувстваме братя и сестри. Сигурна съм, че на всички, на които им се е случвало да пътуват и да попадат за първи път на евангелска църква в друг град или държава, са се чувствали все едно, че са били и пре-били с тези хора. Така се чувствах и аз. Защото усещаш, че говориш на един и същ език – езика на Бог. Говориш и знаеш, чувстваш, че си разбран и приет, и самият ти приемаш жадно от всяко свидетелство за Бог в живота на братята и сестрите.

Тогава разбрах, че в програмата за деня е предвидено да се ходи в един старчески дом до Лугано, при възрастна жена на около 75 години. Нейната съдба е тъжна, но и славна. Преди пет години при автомобилна какастрофа цялото й тяло е изпотрошено. Тя оживява, но бива изоставена от двете си дъщери в болница – буквално е била захвърлена. До такава степен, че никой нищо не й прави и нейните кости зарастват криви. Освен всичко, тя изпаднала в будна кома. Това още повече утежнило състоянието й, защото не е можела да каже как се чувства. И така, до ден днешен дъщерите й не се интересуват от нея.

Тази жена е настанена в старчески дом, в който е настанен и съпругът й, който е с Алцхаймер и дори не може да я разпознае. Те практически са там и двамата, но са си като чужди. Това малко ме смути, като се замислих, че си говорим за Швейцария, а не за някоя балканска държава.

Миналата година (2005), когато Бинка е била там, е посетила тази неподвижна жена и се е молила за нея. Сега Пастор Мишел ни каза, че има голямо подобрение. Лекарите не са й давали повече надежди и са я били почти изоставили, но тази жена е започнала да става все по-адекватна и в момента дори говори напълно смислено. Тя е излязла от кома и малко трудно и тихичко, но все пак говори. Това беше силно насърчение за всички ни и следобед се отправихме за дома.

Слава на Бог, че и в този момент имах възможност да превеждам, защото другото момиче каза, че е уморено и има ангажименти. А аз пеех Алелуя в сърцето си, но не защото тя е неразположена, а защото мога да послужа отново.

Бог само чака да чуе от нас: „Ето ме, Господи. Тук съм за Теб. На Твое разположение.” И Той подрежда нещата. Доверете Му се и Той ще сбъдне и най-малките, и най-големите ви мечти! На някой може да му се струва незначително. „Какво толкова? Един превод!” Но за мен беше специален момент и Бог знаеше това. И Той ми позволи и задоволи тази ми решителност и нужда.

Старческият дом беше като хотел. Чист, приветлив, но тъжен разбира се. Толкова много споделена самота имаше там. Пастор Мишел отиде и докара на инвалидна количка една малка и слабичка женица, която беше седнала усмихваща се, но държеше краката си изпънати в шпиц. Така се качихме с асансьор на последния етаж в една тиха зала и там се разговорихме. Бинка я разпита как е и тя все отговаряше „Добре”. Всички й се радвахме, защото наистина видяхме чудото, което Бог беше започнал в тази жена.

Разбрахме от пастора, че едно младо семейство вече седем петъка подред идват да се молят за тази жена и я изправят на крака чрез вяра. Почти я държат във въздуха и тя крачи почти във въздуха, защото глезените й са още криви, както и ръцете й, но всички те, съгласни във вяра, я вдигат и изповядват, че тя върви.

Бинка започна да извиква в съществувание нови тъкани и мускули, нова нервна система. Заповяда в името на Исус нейните стави да се загреят и изправят и накрая й каза: „Ти защо си държиш все така изпънати като струни краката? Аз им заповядвам да се свият тия колене! Хайде сега, спусни ги надолу.” И краката на тази жена се спуснаха, и тя ги сгъна в коленете. „Уау-у-у!” Това беше нашият възклик от радост. После пасторът каза, че тя понякога ги е свивала, но много рядко. Тогава Бинка й каза: „А сега ги вдигни нагоре!” И жената ги вдигна бавничко. „Я пак ги спусни... Вдигни... Спусни.... Искам сега да си раздвижиш глезените.” И положи ръце върху глезените й. И тези глезени се раздвижиха.

Молихме се всички за нея и вярваме, че след една година тази жена ще ходи сама. Попитахме я: „Искаш ли да ходиш?” Разбира се. „Вярваш ли, че е възможно и че Бог те е изцелил?” Разбира се. Все така с нежен гласец жената повтаряше: „Разбира се.”

Разбира се, нищо не е невъзможно, когато сме с Бог! При едни хора Бог изцелява чрез чудо. При други изцелението е процес и е нужно време. Бог работи индивидуално в живота ни. Никога нещата не са имитация на това, което е направил и дал на другите, да го даде и на нас под същата форма. Ние ревнуваме и искаме често да виждаме мигновени отговори на молитвите ни. Бог обаче знае в кой момент ще стане проявата на онова, което вече ни е дал.

Ето защо не бива да се отчайваме и да си мислим: „Ех, много време се моля и нищо не става, сигурно вината е в мен.” Това е лъжа. Нали се разбрахме по този въпрос! На нас ни е ЗАПОВЯДАНО да вярваме и да ПАЗИМ заповедите Му, защото след това следват обещанията на Бог: „Защото ако правиш това... така и така ще ти бъде... И съответно, ако не правиш това... така и така ще ти бъде...”

Второзаконие 4:40 „И ПАЗИ повеленията Му и ЗАПОВЕДИТЕ Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.”

Второзаконие 6:2 „за да се боиш от Господа твоя Бог, да ПАЗИШ всичките Му повеления и ЗАПОВЕДИТЕ Му, които ти ЗАПОВЯДВАМ ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните."

А това е една от фразите, които запомних от проповедите на Бинка Йолова: „ЗА ДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА, ТВОЕТО СЪРЦЕ ТРЯБВА ДА Е ПОДГОТВЕНО И ЗА ТОВА СЕ ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ОТ ТЕБ."

Всеки може да бъде докоснат и употребен от Бог. Всеки, чийто поглед е отправен към Отца на висините. И ако се възхищаваме на служението на други братя и сестри, нека не забравяме, че Бог има план и за теб, и за мен...

Бог не гледа на лице, а на сърце. Бог иска да ти даде много – много повече от това, което можеш да си представиш. Но първо от нас се иска, да се научим да получаваме любовта Му и да слушаме гласа Му, защото как можеш да дедеш нещо, което дори не си получил?

Скоро чух една възрастна жена да казва за капризните и непостоянни хора: „Те не могат да ти дадат любов, защото не са способни да я получат.” Мъдро! И като се замисля, е точно така. И е много тъжно, ако някой разпознае себе си или някой познат в това твърдение. Тъжно е да не можеш да приемаш любовта на другите, да не можеш да се зарадваш на жестовете, които проявяват към теб, да си вечно мрънкащ и недоволстващ.

Молете се и сейте Божието Слово в сърцата на такива хора! И бъдете готови независимо от всичко, да им давате любовта си и да им служите, дори и да не заслужават. Знам, че тези, които не заслужават любов, имат най-голяма нужда от нея. И нас Бог ни възлюби не по заслуги, а по милост.

Бог иска да ни подготви – да сме съдове за почтена употреба, гланцирани, без петно и недостатък – винаги готови да служим на другите и неуморно да Го търсим и да се молим. Само тогава можем да Го видим да се задвижва и в нашия живот.

Бог има любимци. Да, не се скандализирайте от това ми твърдение. Бог има любимци и това са Божиите деца. Не тези, които са в света, и Го хулят, и са във война с Него. Бог познава Своите Си по име и чува гласа им, Той иска да ни показва велики и чудни неща, но от нас се изискват усилия за това.

* * *

Съобщение: Служби на Бинка Йолова се провеждат всеки вторник от 18:00 часа на ул. "Васил Друмев" 37, град София.

Снимка от Старческия дом в Лугано

Пиши на Бинка Йолова!

Страницата на Галина Терзиева

Главна страница "Павелчо"

Изпрати свое свидетелство!

Сайт создан в системе uCoz