Божието помазание за теб  


Искам да ви говоря тази вечер за важността на Божието помазание върху вашето служение. Мисля, че нищо друго не е като това, което ще ви кажа тази вечер. Как обаче да го приемем и как да го запазим? Първо нека да говорим за помазанието. Нека да разберем някои неща за него. Има огромна разлика, дами и господа, между Божието присъствие и Божието помазание. Огромна разлика!

Присъствието на Бог и помазанието на Бог не са едно и също нещо. Божието присъствие се отнася до Неговата Личност. Божието помазание се отнася до Неговата сила, проявлението на Божието присъствие. Много е просто. Присъствието на Бог, Славата на Бог и качествата на Бог са едно и също нещо. Когато Мойсей каза на Бог нека да видя Славата Ти, какво Бог му откри? Неговите качества. Той ходеше, мина пред него и каза: Господ, Господ, милостив, жалостив... Когато вие говорите за Славата, за присъствието на Бог, говорите за Личността Му, за качествата Му. И аз не познавам нито един вярващ, който да не е гладен за това. Не познавам служител, който да не е гладен за това.

Всеки човек, седящ тук тази вечер е гладен за присъствието на Всемогъщия Бог. Също така има и помазание, което е силата, проявлението, което тече от Божията Личност, от Божието присъствие. Ако Исус Христос, Господарят сега се появеше на тази платформа, ние щяхме да усетим това Божествено присъствие, но и повече от това, силата на Бог щеше да бъде проявена чрез това присъствие и щеше да докосне нашия живот. Също така е важно да разберем следното: Присъствието на Бог е което ни променя.

Сега, нека да си помислим по този начин: Израел в пустинята - те виждаха чудесата. Те виждаха силата да се проявява толкова славно! Ние не сме виждали такава слава, каквато те виждаха. Имам предвид колко от вас са виждали Бог да разделя океана за вас, примерно? Или какво ще кажете да излезете от Египет… Помислете си за това. Малкото момче излиза от Египет. Почти три милиона излязоха с Мойсей. Това включва и робите, и всеки, който излезе с него. И ето, това малко момче излиза също от Египет и то току що е взело (майка му и баща му т. е.) от някое семейство в Египет. Помните, Библията казва, че те отидоха и взеха назаем злато, сребро и това, от което се нуждаеха и така ограбиха египтяните. И малкото момченце слага тези чисто нови обувки - може би преди никога не е имало, понеже е дете на роби - то слага тези обувчици. И сега следващата седмица, и сега следващия месец, и сега една година след това тези обувки растат заедно с него. Ето какво се нарича чудо! Чудо върху собственото ви тяло. Сега то е на 30 години и обувките още са там. И учудващото е, че те все още са нови. Това е чудо. Това е учудващо чудо!

Същото това дете, което е излязло от Египет с каквото и да е нещо чисто ново - риза, панталони, или някакво облекло, 30 години след това същите дрехи все още са на него и все още са нови и са пораснали заедно с него. И тялото му е пораснало, и ризата му е пораснала. Нямало е тогава шивачи в пустинята, които да са прекроявали. Това младо момче през всички тези години в пустинята никога не е трябвало да отиде да посещава зъболекаря, никога не е трябвало да отиде да види доктора.

Това момче в пустинята виждаше облака през деня и огъня през нощта. Това момче в пустинята чуваше гласа на Бог ясно, гласно. И въпреки това, това момче никога не е преживявало присъствието, което вие имате. С всичката сила, която те виждаха, те не виждаха и не можеха… Ако вие бяхте там и ги погледнете и кажете: Разбирате ли какво е присъствието на Бог? Ще ви кажат: Не, не знам дори за какво говориш. Всичката сила и нито веднъж усещане на присъствието на Святия Дух. Не вземайте за дадено, за нещо просто това, което имате! И всичката тази сила не промени сърцата им. Всичката тази сила не очисти ума им. Всичката тази сила - нищо не се случи отвътре. Всичко беше видяно само отвън. Показването на Божията сила не променя хората.

Присъствието на Бог променя хората. Това, което ние търсим не е проявлението. Това, което ние търсим е Личността, Присъствието на Бог. Ето какво търсим. Колко от вас искате това във вашия живот? Ще ви кажа още нещо. Знаете ли, когато Бог ходеше на земята, хиляди хора Го чуваха да проповядва. Йосиф ни казва, че по времето, когато Христос беше на земята - от неговите Писания знаем, че това е времето, когато Той е ходил - той казва, че по това време почти двеста и петдесет хиляди човека живееха в и около Ерусалим. Двеста и петдесет хиляди човека живееха около Ерусалим и в Ерусалим, когато Господ ходеше по земята. На колко хора мислите, че Господ служеше по това време? Имам новини за вас.

Соломоновият трем събираше петдесет хиляди човека наведнъж, на едно събрание. Така че Господ служеше може би на петдесет хиляди човека всяко събрание. Сега, помислете си за това. Нека да предположим, че тези петдесет хиляди са Го виждали през всички тези три - колкото години беше тук в служение. Нека да предположим това. Колко си мислите от тези петдесет хиляди, са усетили присъствието на Бог? Нито един! За какво говориш? Дами и господа, те виждаха чудесата, но нямаше присъствие, защото Святият Дух още не беше дошъл.

Исус проповядваше, учеше, изцеляваше болните, и въпреки това нито един, нито един от тях не беше дошъл при Него да каже: Какво трябва да направя, за да бъда новороден? Защо? Присъствието на Святия Дух още не беше тук. Но Петър проповядва една проповед и три хиляди човека се спасиха.

Какво се случи? Присъствието на Святия Дух беше там! Разбирате ли, че това е причината Святият Дух да дойде? Това е причината Исус да каже: Аз трябва да Си замина. Той дойде, за да извърши, но това, което Той извърши, не докосна никой живот без Святия Дух. Запомнете, Исус извърши - Той умря, Той изцеляваше, учеше - Той е този, който върши нещата в Троицата. Деяния започва с думите: Това, което Исус и вършеше, и учеше. Той е този, който върши нещата в Триединството. Аз го виждам по този начин: Отец го казва, Исус го върши.

Сега, Отец каза: Сине, ще излезеш ли? Исус излезе и дойде на земята, но ако Святият Дух не беше дошъл, всичко, което ставаше, не можеше да докосне живота им. Никой не беше докоснат от това, но когато Духът дойде, всичко, което Исус беше направил, сега беше открито не на умовете на хората, но на сърцата на хората. Всичките чудеса, всичката сила, която видяха не ги промени. Те Го разпънаха въпреки всичко. Неговите Собствени ученици Го забравиха, Той висеше Сам на този кръст...

Чудесата дойдоха, помазанието беше там, за да може какво? Те да повярват на това, което Той е казал, но в момента, в който Святият Дух дойде; в момента, в който Присъствието на Бог вече беше достъпно, те бяха ужилени в сърцата си и казаха: Какво трябва да направим, за да бъдем новородени? Това присъствие беше толкова велико върху апостолите! Три хиляди, след това пет хиляди, след това почти целият Ерусалим.

Много от същите фарисеи, които Го заковаха за кръста станаха вярващи след това. Какво се случи? Цялата сила не ги промени. Не, но присъствието го направи. Светии, нека да ви кажа нещо. Не търсете силата! Търсете присъствието на Всемогъщия Бог. Когато го направите, животи ще бъдат променяни. Когато го направите, тела ще бъдат изцелявани. Когато го направите, сърца ще бъдат запалени отново с огън и умове изчистени. Никога не търсете проявлението. Никога! Проявлението ще бъде естествено, ако присъствието е там. То ще бъде съвсем естествено.

Веднъж, когато присъствието дойде, е толкова лесно, толкова естествено нещо за чудесата да се случват, за тела да бъдат изцелявани. Толкова ще е лесно да се види свръхестественото. Сега, как получаваме присъствието? Има цена. Доста тежка цена! Много скъпа цена!

Ще говорим за това, но първо искам да ви говоря нещо, което се случи на Мойсей. Отидете с мен в Изход 34 глава. О, аз се наслаждавам да ви говоря в момента. Искам да ви говоря за Мойсей и след това ще ви кажа нещо, за което не съм говорил преди много, но мисля, че е много важно и че е време сега да се говори за това. Нещо се случи на Мойсей, което вярвам, че е ключът тук. Има един много мощен ключ. Велик ключ! Мойсей каза тези думи в Изход 34:9, ще продължим да четем, но има нещо толкова велико: И той каза: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас. Какво искаше той? Той искаше Бог Самия! Нека Господ Бог да бъде между нас, да дойде между нас, защото тези са коравовратни хора и прости беззаконието ни и греха ни и вземи ни за Свое наследство! Той се помоли с една молитва и каза: Господи, ще дойдеш ли с нас? Ще бъдеш ли там? Ще стоиш ли до нас? Всичко, което ние искаме Си Ти, Господи. Всичко, което искаме Си Ти, Господи! Погледнете 29 стих. Понеже той беше търсил Господ, понеже беше търсил присъствието и Личността, вижте какво му се случи, това е ключът: И като слизаше Мойсей от Синайската планина, държащ двете плочи на Завета в ръката си, при слизането си от планината, Мойсей не знаеше! Мойсей не знаеше! Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бог. Какво искам да ви кажа? Ще ви кажа нещо много динамично, нещо много важно. Светии, той загуби зрението за това кой е той. Забрави какъв е той и когато загуби това, ето тогава присъствието на Бог дойде в неговия живот.

Така че, ако искате Божието присъствие, загубете вашето собствено присъствие. Ако вие искате присъствието на Бог върху вашия живот, загубете вашето присъствие. Вижте какво, това, което стана с Адам, беше точно обратното. В Битие се казва, че той изведнъж се осъзна, видя себе си и разбра, че е гол. И точно тогава загуби Бог. Той стана със съзнание за себе си и загуби Бог.

Ние трябва да загубим нашето старо разбиране, нашето собствено присъствие и тогава ще спечелим Неговото, което означава, че ще трябва да умрем.
Дами и господа, присъствието на Бог е това, което ме привлече към служението на Кетрин.

Присъствието на Бог е това, което ни привлича към определени служения, защото ние Го искаме. Всеки от нас е гладен за това. Ние гладуваме.

Служители, ние гладуваме! Мислите си, че хората са гладни? Ние сме по-гладни от тях! Знаете ли, аз гледам хората на нашите походи... О, те се наслаждават славно! Мисля си понякога: О, Господи, да можех и аз да бъда долу, там! Някой да проповядва отгоре и да служи и аз да бъда там долу. И Бог ми каза: Слушай, ти си само като маркуч. Ето така ми каза Бог: Ти си точно като един маркуч. Водата не докосва маркуча. Тя просто минава през него и докосва други. И аз казах: О, Господи, нека тази вода да намокри и маркуча. Нуждая се от нея! Ние се нуждаем от помазанието, присъствието и повечето пъти, когато Бог ме е докосвал е след като свърши този поход, защото по време на събранието помазанието не е за мен, то е за някой друг. След като всичко свърши, аз мога да започна да приемам, когато си тръгнат тълпите, когато музиката спре - тогава е моето време. И колкото повече давате, толкова повече и Той ви дава.

Дами и господа, Божието присъствие не е някаква мъгла, която търсим. Говорим за Неговото присъствие, което е Неговата Личност - Исус - Той е присъствието, Той е съществеността, Той е тоталността. Ние сме гладни за Исус - Господаря. Ние искаме да стоим в Неговите крака, да чуваме гласа Му. Ние не търсим нещо, което да дойде по гръбначния ни стълб, някаква тръпка, и да продължи един час. Ние искаме Господаря!

Знаете ли, когато Павел каза: Да мога да позная Него какво търсеше той? Самото присъствие на Господаря. Когато Мойсей каза Господи, бъди с нас, какво търсеше? Присъствието. И когато присъствието дойде, какво се случи? Той загуби виждането за себе си. Той вече не знаеше Мойсей, той беше във връзка с Бог. Адам - точно обратното.
Сега, Бог иска да ни доведе всички до мястото, където ние наистина да можем да забравим себе си и това е най-трудното за извършване нещо.

Умирането не е лесно! Вие може да ходите на уроци за това как да живеете, как да продължавате да се борите. Казвам ви, има повече семинари за здравето и за правилната храна, за живеенето, повече за физическия фитнес, но не много за погребението, примерно… Семинари. Как да умреш? Никой не те учи за това. Учат те само как да живееш и как да живееш дълго, но тази вечер ще имаме едно славно погребение. Ето какво ще имаме тук! И в секундата, когато умрем, в секундата, когато искаме да умрем, знаете какво ще се случи. Тогава животът ще дойде - истинският живот, Неговият живот! Нека да ви заведа в едно писание в Йоан. Можете ли да отидете всички с мен в 12 глава на Йоан. Има едно много мощно твърдение, което Исус каза там. Понякога четете Писанията и просто преминавате през тези неща, но Святият Дух има толкова много да ни покаже тази вечер и това са стихове, които - никой не проповядва върху тях, но те имат толкова много да кажат. Вие знаете това, нали? Сега, нека да започнем от 20 стих и ще продължим нататък. Това е Йоан 12:20-25: А между онези, които дойдоха на поклонение за празника, имаше и някои гърци. Те, прочее, дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исус. Искаме да видим Исус. Не е ли това, което и ние искаме? Филип идва и казва на Андрей; Андрей идва, и Филип, и казват на Исус. И сега гледайте какво Господ каза: А Исус в отговор им казва: Идва часът да се прослави Човешкият Син. Истина, истина с други думи - внимавайте! Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре. Те му казаха, че гърци искат да Го видят. Някакви езичници искаха да Го видят и Неговият отговор беше: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно. С други думи живите хора…

Слушайте това! Живите хора са самотни. Само мъртвите не са сами. Семето, което не е мъртво, е самотно. Семето, което е мъртво, не е самотно. Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, няма да има нищо, няма плод, няма живот, но ако умре, дава много плод. Хора, тези, на които им липсва Бог, на които им липсва присъствието, те са живите - на които им липсва, но тези, които Го имат, са мъртвите. И ние не говорим за физическа смърт! Мисля, че всички разбирате това. Говорим за смърт, която е славна. Смърт, която Мойсей преживя, когато загуби връзката със себе си.


Това, което дяволът иска да направим, е да живеем. Това, което Бог иска, е да умрем. Дяволът не предлага смърт, той не предложи смърт на Адам, той му предложи живот. Той никога няма да ти предложи смърт. Само Бог предлага смърт, защото когато умреш, Той живее! И ние не сме заинтересовани от това да живеем ние, а Той да живее чрез нас. Ние искаме Неговия Живот, не нашия! Ние искаме да бъдем толкова погълнати, толкова предадени!

Всемогъщият Бог иска всеки служител тук истински да умре. Ако вие наистина искате помазанието, ако наистина искате присъствието, няма друг начин! Няма друг начин! Може да Го търсите, да се молите за Него, да се хвърляте на пода, няма да дойде, но ако умрете, Той ще бъде там веднага. Ето, така е! Няма по-велик живот от живота, който идва след смъртта. Няма по-велик! Когато Петър умря, силата на Бог дойде върху него. Той не беше мъртъв, когато се отрече от Бог. Не беше още мъртъв. Нека да ви върна в Стария Завет. Това за мен е нещо много учудващо. Знаете ли, аз обичам да изучавам Стария Завет и обичам да изследвам живота на Мойсей. Мойсей ме изумява.

Знаете ли колко време му трябваше на него, за да умре? Знаете ли на колко години беше той, когато умря? Беше на 80 години. Надявам се на вас да не ви отнеме толкова. Ще кажеш: Какво имаш предвид? Добре, ще ти кажа. Той беше в Египет, беше обучен на пътищата на египтяните. Когато той дойде при братята си, той очакваше Бог да го използва точно тогава и веднага. Той не искаше да чака. Той очакваше те да знаят кой е той. Това ми показва един жив човек, а не мъртъв човек. Той имаше толкова лош характер, че уби египтянина. Това не е мъртъв човек. Само живите хора се ядосват.

Мъртвите не познават никакъв яд. Така че, гледайте сега. Той очаква Бог да го използва веднага. Той очаква неговите братя да знаят кой е той. Той си мислеше, че те ще го разпознаят, ще разпознаят нещо за него. Вместо това, беше заведен в пустинята. Четиридесет години по-късно, четиридесет години след това, Бог се появява и казва: Аз Съм! Знаете ли, Бог никога не се открива, на никой, докато те не умрат. И когато Мойсей умря, Бог каза: Аз Съм! Когато Бог ти каже на тебе: Аз Съм, успял си. Това е, което искаше и това, от което се нуждаеш: Аз Съм! Аз Съм Вечноприсъстващият, Вечноживеещият, без начало и без край, Бог, Аз Съм! Само мъртвите знаят Божието име. Само мъртвите могат да Го помолят и Той да им каже името Си. Живите си мислят, че знаят кой е Той. Вярвам, че схващате това.

Само мъртвите ще питат: Какво е името Ти? Живите казват: Нека да Ти кажа какво е моето име! Само мъртвите питат за Неговото име. Живите казват: Нека да ти се представя…Как се казваш? Как Ти е името? И когато той каза това, той беше мъртъв, защото четиридесет години по-рано, той беше казал: Аз съм Мойсей! Аз съм вашият освободител.

Живите хора обичат да се представят. Мъртвите хора искат да бъдат представени на Него. Сега, гледайте! В секундата, в която Мойсей умря, той каза: Как се казваш? Какво Ти е името? Той попита Бог и понеже беше мъртъв, Бог му каза: Аз Съм. И когато това откровение дойде, Мойсей се върна обратно в Египет и стана мощният освободител.

Учудващото нещо за Мойсей е, че този човек стана, Библията казва в Числа, че той стана най-кроткият човек, който някога е живял. Когато вие умрете, това, което вие сте познавали като вас, вече не съществува. Знаете ли, той беше толкова мъртъв, че Бог се ядоса, а той не беше ядосан още.

Човекът беше толкова мъртъв, че Бог се ядоса и той Го успокои. Каза: Господи, успокой се! Всички знаете историята в Числа 12 глава, обърнете с мен там, 12 глава. Естествено всички знаете и историята в Изход 32 глава, когато Бог искаше да изличи целия Израел. Само мъртвите хора могат да се молят така, както Мойсей тогава се помоли.

Живите ги е страх да се молят с тази молитва. В Числа 12 глава неговият собствен брат и сестра му се обърнаха срещу него. Сега, ето как мъртвият човек ще отвърне на критикарството от собственото му семейство. Числа 12:1-13 В това време Мариам и Аарон говориха против Мойсей поради етиоптянката, която беше взел за жена. Мъртвите хора не виждат цветовете. Защото той се беше оженил за черна жена. И те казаха: Само чрез Мойсей ли говори Господ? С други думи: Кой си мислиш, че си ти? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това. А Мойсей беше човек много кротък - това е различна картина от този, който видяхме по-рано, ако всички го прочетете, когато той уби египтянина. А Мойсей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. И веднага Господ каза на Мойсей, на Аарон и на Мариам: Излезте вие тримата към шатъра за срещане. И те излязоха и тримата.

Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам, и те двамата излязоха. И Той им каза: Чуйте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. Но слугата Ми Мойсей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом; с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно и той ще гледа Господния Образ. Гледайте сега последните думи: Как прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей? И 9 стих: И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде. Десети стих: И се оттегли облакът от шатъра, и ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

Тогава Аарон каза на Мойсей: Моля ти се, господарю мой, не възлагай този грях на нас, с който сторихме безумие и съгрешихме. Да не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си. И Мойсей викна към Господ, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я. Ако Мойсей беше жив, до това време той щеше да каже: Нека да си умре. Заслужава си го. Нека да си научи урока, Господи! Нека да се поучи. Аз знам, че отмъщението е Твое, но и аз се наслаждавам. Вместо това, той извика: Изцели я…

Само мъртвите могат да се молят така, както той се молеше в Изход 32 глава. Елате с мен там. Това е много смела молитва. О, това е много смела молитва. Сега, тук е Господ. Всички знаете историята. Това е Изход 32 глава 10 стих. Всички знаете историята. Те току що бяха направили теле и го бяха нарекли Йехова. Представяте ли си? Всичката сила, която те видяха, всичките проявления, които видяха, и сега те казват: Ей, Аарон, я ни направи едно теле, че не знаем какво му стана на този Мойсей! Направи ни това животно. И те нарекоха животното Йехова - същото име, с което Бог се представя. Нарекоха животното Йехова, Господ. Аарон, собственият му брат нарече телето Господ: Днес е празник на Господ. И имаше предвид под Господ - телето.

Сега, аз не обвинявам Бог за това, че Той се ядоса. Погледнете обаче колко се беше ядосал, 10 стих. Нека обаче да прочета от 9 стих, защото мисля, че картината става по-пълна: Тогава Господ каза на Мойсей: Видях тези хора, и, ето, коравовратни хора са. Сега, прочее, остави Ме сам. Остави Ме! Остави Ме на мира, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя, защото Бог знаеше, че докато Мойсей е там, Той не може да се ядоса прекалено много: Остави Ме, за да може да пламне гневът ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя… С други думи Той каза: Нека да забравим всичко за Авраам, нека да започнем всичко от начало, Мойсей. Това нещо не проработи с Авраам, Мойсей, нека да започнем от начало. И Аз ще направя от тебе велик народ. Бог беше толкова ядосан!

Погледнете седми стих. Знаете ли, всеки път Бог беше казвал преди това: Моите хора, които Аз съм извел от Египет. Вижте седми стих: Тогава Господ каза на Мойсей: Иди, слез, защото се развратиха твоите хора, които ти си извел от Египетската земя. Бог беше толкова ядосан! Той забрави за Своите хора и не ги искаше вече. Обвинявате ли Го? Не! Имам предвид, че всеки друг път Той казваше: Моите хора, които Аз изведох… Дори и чрез пророците: Моите хора… Аз ги изведох… Този път беше толкова ядосан: Твоите хора, които ти изведе от Египет. Всички са твои, Мойсей, отивай при тях. И сега Той иска да ги унищожи.

Погледнете 11 стих: Тогава Мойсей се помоли на Йехова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламна гневът Ти против хората Ти? Сега Мойсей поставя нещата правилно, които Ти си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Те са Твоите хора, Господи, Ти си ги извел, Господи! Сега, гледайте тази молитва: Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Гледайте сега! Само мъртвите хора могат да се молят със следващите редове: Отвърни се сега от разпаления Си гняв, и покай се за това зло, което възнамеряваш против людете Си. Уау!

Някога вие посмели ли сте да се помолите по този начин? Никога! Той каза: Господи, добре е да се покаеш за това. Вие се опитайте да кажете на Бог да се покае. Посмейте да Му кажете Той да се покае.

Приятелю, когато вие умрете, смелост идва във вас. Вие ставате партньор с Всемогъщия. Той ще стисне ръката Си с вашата и Той ще ви покани при вземането на решенията Си, както с Авраам: Да скрия ли от Авраам онова, което и без това ще направя? Бог няма да скрие нищо от вас, когато умрете. Само живите не знаят Неговия живот. Само живите казват: Това Бог ли беше, който ми проговори, или беше умът ми? Само живите изпитват дали Бог наистина им е говорил. Знаете ли какво казва Исус? Мъртвите ще чуят гласа Ми. И Той нямаше предвид само тези, които са мъртви, мъртви. Мъртвите ще чуят гласа Ми. Само мъртвите чуват гласа Ми. Библията казва, че Мойсей се молеше в 11 стих: Господи, защо пламва гневът Ти против Твоите хора, които Ти си извел, от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

Вижте 13 стих. О, това е толкова нежно! Спомни си за слугите Си Авраам, Исаак и Израел, на които Ти си се клел в Себе Си, като си им казал. Хората, които са мъртви знаят как да използват Писанията в молитва. Те са ефективни в присъствието на Бог. Те не се молят със съмнение. Молят се с вяра. И, приятели, това нещо с вярата е отишло прекалено далече. Нека да ви кажа нещо. Вярата не е нещо, вярата е Някой. Неговото име е Исус - Той е нашата вяра, Той е Авторът, Начинателят и Този, който завършва вярата ни. Писани са томове за вярата, но то е толкова просто.

Когато апостолите бяха в лодката и бурята удари, Исус им каза: Къде е вярата ви? Не знаете ли, че Аз Съм в лодката с вас? Успокойте се! Всичко е наред. Когато Той казва: Къде е вярата ви, Той казваше: Къде си мислите, че Съм Аз в момента? На брега ли? Точно тук Съм. Вярата е Исус. Исус е вярата. Той е нашата вяра! Когато имате присъствието на Бог, ще имате вяра. Когато умрете в това присъствие, Той ще изпълни вашия живот.

Сега, Библията казва в 14 стих: Тогава Господ се покая за злото, което беше казал, че ще направи на хората Си. Уау! Този човек знаеше как да се моли. Този човек знаеше как да спаси Израел, цялата нация. Само мъртвите хора могат да се молят с тази молитва, той каза: Изличи моето име, но спаси тях! Павел се молеше със същата молитва, защото той беше преживял тази смърт в своя живот…

Светии, когато тази смърт дойде при Мойсей, Божието присъствие започна да свети през него. Какво ще кажете за Авраам? Имам предвид, нека да погледнем малко Авраам сега. Той излезе от Ур Халдейски, не знаеше къде отива, Бог му каза: Излез от твоята страна и ще ти покажа къде да отидеш. Всеки проповедник тук знае тази история. В 12 и 13 глава на Битие той отиде в Египет. В 13 той се връща и все още е много жив. Толкова жив, че в 15 глава той изпитва Бог. Ако прочетете тази история, той започва като казва: Какво ще ми дадеш Ти, след като аз съм бездетен? Бог му беше обещал вече син - Исаак.

Какво ще ми дадеш? Само живите хора питат Бог: Какво имаш Ти за мен? Мъртвите казват: Господи, ето какво аз имам за Теб! Живите искат Бог да им дава. Мъртвите искат да дават на Бог. Огромна разлика има. Те искат да предадат себе си. Авраам каза: Какво ще ми дадеш? И сега той стои в шатрата си, пълен със страх, Бог го извежда от шатрата и му казва: Я вземи, преброй звездите. Една, две, три. Той започва да брои. Знаете ли, на Синайската планина наистина виждате звезди. В Израел наистина има звезди.

Аз бях в Синай преди около година и нещо. Бил съм три пъти там. Изкачвал съм тази планина пеша. Естествено, имаше камили, които ни помагаха - половината път и след това на камилите. Някой тук изкачвал ли се е по тази планина? Някой? Трябва да го направите. Уникално е. А, ти си го правил? Две хиляди и седемстотин метра е. Започнете да я изкачвате в два часа посред нощ, защото когато стигнете на върха около пет часа сутринта, е чудесно. Това ли е, което ти направи? Добре. Значи, изкачвате се и небесата са пълни със звезди. Не виждате звезди като тези в Орландо. Виждате звездите на Синайската планина. Имам предвид, че не виждате нито едно празно местенце в небето. Виждате милиони, милиони, милиони звезди. Тогава, когато сте там, осъзнавате защо Авраам не можа да преброи звездите, които видя. Много!

Бог каза: Започни да броиш. Трябва да му е отнело доста време и той трябва да е казал: Господи, не мога да продължа. Така ще бъде и потомството ти. Сега, следващото нещо, което се случва, след като Бог му е проговорил отново, той започна да слуша жена си. Тя му каза: Знаеш ли, може би Бог е имал предвид, че ще ти даде син чрез Агар? Ние все още плащаме заради тази грешка. И когато той го направи, Исмаил дойде… Тогава, в 17 глава на Битие нещо чудесно се случва. Обърнете там, ще ви покажа това, защото ето къде той умря. В 17 глава на Битие беше неговото погребение. Ще кажеш: За какво говориш?

Приятелю, хората, които изпитват Бог не са мъртви, нито, когато се опитват да Му помагат! Чухте ли какво ви казах? Ако вие помагате на Бог, не сте мъртви още. Бог не се нуждае от вашата помощ: О, Господи, нека Ти помогна. Ще Ти покажа как да го направиш. Добре. В Битие 17 глава Бог дойде при Авраам. Той все още се казваше Аврам тогава. О, това е толкова чудесно! Това е толкова чудесно! Да започнем от първи стих: Когато Аврам беше на деветдесет и девет години. Господ изчака, докато тялото му почти умря. Човекът беше толкова силен физически, че Бог каза: Нека да изчакаме, докато това тяло е почти мъртво. Вижте, тази плът наистина може да ви се изпречи на пътя и да ви пречи. И когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз Съм Всемогъщият Бог. На еврейски език се казва Ел Шадай - този, който задоволява, този, който храни, повече от достатъчен Бог... Ходи пред Мене и бъди непорочен. Тук виждаме чудесен ключ за общението с Бог. Светии, колко искат да бъдат променяни от слава към слава? Много лесно! Ходете с Него. Той каза: Ходи пред Мен и след това бъди непорочен. Ако ти ходиш, ще се променяш. Само тези, които ходят с Бог, ще се променят.


След това Той каза това, харесва ми: И ще направя завета си между Мен и теб и ще те умножа твърде много. Тогава Аврам падна на лицето си и Бог му говореше, казвайки: Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

И сега, гледайте. Ето кога се случи! Няма да се наименуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам. Ето кога стана смъртта. Аврам беше умрял, Авраам беше жив. Старият човек умря - човекът, който изпитваше Бог, човекът, който се опитваше да му помогне, човекът, който лъжеше за жена си - мъртвите не лъжат, само живите лъжат. Ти си Авраам, името ти ще бъде Авраам. В момента, когато това се случи, вижте какво казва следващата глава. В момента, в който той умря, това мисля, че е едно от най-силните неща. Ако само можете да схванете това…

О, Святи Душе, помогни ни да видим всички това! Вижте какво стана в Битие 18:3. Между другото не ви поучавам в момента, само ви говоря. Просто ви говоря в момента. Не мислете, че това е учене. Просто споделяме Библията, говорим за нещата на Духа. И той каза: Господарю мой. Той каза: Господарю мой! Той каза: Господарю мой! Хора, разбирате ли нещо тук?

Думата Господар тук означава Адонай - Господар. В момента, в който той умря, той можеше да каже: Господар, Господарю! Никой човек не може да каже, че Исус е Господ, Господар, но само чрез Духа. И никой не може наистина да каже, че Исус е Господ наистина, ако той не е мъртъв. Защо казвате: Господи, Господи и не вършите нещата, които ви заповядвам? Ако кажете: Господи, Господарю, вие сте мъртви, вие сте се предали. Свърши! И тогава най-великите неща започват да се случват с Авраам, защото след като той каза: Господарю мой, гледайте. О, това е чудесно! Погледнете 23 стих, харесва ми това. Само тогава, само след смъртта, той беше способен да се предаде, беше способен да се приближи при Бог, беше способен да общува с Бог. Хора, хората, които не са мъртви, не могат да общуват с Бог, защото Библията казва в 23 стих: Авраам се приближи. Авраам се приближи. Авраам се приближи! Хора, виждате ли това?

Колко от вас искат да могат да се приближат при Бог? Много е просто. Когато той умря, той го направи. И след това Бог каза, и това е учудващо: Да скрия ли от Авраам? След като той каза: Господарю мой, Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя? Той умира в 17 глава, 5 стих, до тогава вече е мъртъв. В 18 глава 3 стих резултатите на смъртта са там, той каза: Господарю мой, и в момента, в който това се случи, Бог каза: Добре, след като той е мъртъв, няма нищо, което Аз да скрия от него. Колко от вас искат да чуват гласа на Бог постоянно? Умрете първо! Помнете какво ви казах по-рано: Само мъртвите чуват гласа Му. Исус каза: Мъртвите ще чуят гласа Ми и Той не говореше само за възкресението. Той говореше и за сега, не само за деня на възкресението. Той говореше, че сега вече ще е истински жив човекът.

Присъствието на Бог беше там и сега Исак се роди.
Какво ще кажете за Йосиф? Нека да завърша с това. Какво ще кажете за Йосиф? Кога умря Йосиф? Това ме утешава, защото аз не искам да чакам докато стана на 99 години, не искам да чакам и докато стана на 80. Какво ще кажем за Йосиф? Дами и господа, всички знаем историята за Йосиф. Знаете ли, той не беше мъртъв, когато каза на братята си: Хей, момчета, нека да ви кажа за един сън, който сънувах снощи! Аз видях всичките вие да ми се покланяте. Това не е мъртъв човек. Това е човек, който не можеше да изчака за Божието време. Сега, Бог го постави в един народ, после в затвор и докато е в затвора, той все още беше жив, защото каза: Хей, виночерпецо, кажи на фараона, че съм тук! Нуждая се от разпознаване. Кажи му, че съществувам. Виждате ли, това не е мъртъв човек. Но какво се случи, когато най-накрая той умря? Тогава Самият Бог се намеси в ситуацията. На 30 годишна възраст, о, това е чудесно! Той не умря на 80, той не умря на 99, той умря, когато беше на 30 и знаете ли защо? Защото Бог го сложи зад решетките. Надявам се, че вие не трябва да отивате в затвора, преди да умрете. Когато Йосиф умря, чак тогава започна да управлява. Ние можем да вземем всеки човек в тази скъпоценна Книга и ще видим същото нещо да се случва по различен начин. Павел беше по същия начин. Аз съм разпънат, съразпнат с Христос.

Когато каза това, той беше мъртъв. Знаете това: Аз се хваля с моите немощи, защото когато съм слаб, тогава съм силен. Само мъртъв човек може да говори така. Когато той видя своята слабост… Приятелю, нека да ти кажа нещо. Това е толкова движещо.

Аз се хваля в моите слабости, защото по този начин силата на Христос почива на мен. Какво каза той? Аз виждам колко съм слаб аз и тогава той открива колко е силен Той. Кетрин преди казваше: Не е голяма вяра, от която се нуждаем, а е голям Бог, от който се нуждаем! Не е голямата вяра в Бог, но е малката вяра в огромния Бог! Разчитане на Него! Хора, вдигнете си ръцете сега и помолете Го Бог да ви докосне.

Помолете Го да ви докосне по пресен начин. Ние искаме да предадем всичко, Господи. Ние искаме да предадем всичко, всичко! Всичко, Господи! Този, който обитава в скришното място на Всевишния, ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. И когато това присъствие е там, когато това присъствие е там, тогава ще знаете обещанията, които следват ще ги познаете. Ще казвате за Господ: Той е моя подкрепа, Той е моя крепост, на Него ще се доверя. Само тогава ще познаете, че със сигурност Той ще ви избави от примката на ловеца и от гибелната мор, с перата Си ще те покрива и под крилата Му ще прибегнеш. Само когато познаеш това, хиляда ще паднат от страната ти и десет хиляди от десницата ти. Само тогава ще познаеш, че няма да дойде мор до шатъра ти и погибел, само тогава! Господи, ние искаме да видим Исус. Искаме присъствието Ти, Господи. Ние искаме присъствието Ти, Господи. Когато това присъствие дойде, светии, няма нищо като Него. Няма нищо подобно на Него!

Да, Бог ме е променил. Аз се моля да ме променя много повече вътре в мен. Моля се това да е и вашата молитва също. Това е процес. Смъртта не става за един ден. Това е процес. Павел казва: Ние умираме всекидневно. Всеки ден трябва да се предаваме, всеки ден трябва да се покоряваме. И, дами и господа, не е лесно. Не е лесно въобще.

Знаете ли, Орал Робъртс ме погледна един ден и каза: Ти си в най-сложното, най-трудното служение, което съществува, защото хората не го разбират и не искат да го разберат, ще те критикуват. И тогава ми каза: Но никога, никога не се защитавай, Бени, защото в момента, в който го направиш, Той ще спре да те защитава.

Това е доста трудно, защото, знаете ли, плътта не иска да чака. Знаете ли, Исус каза: Обичайте враговете си! Аз научих, че само мъртвите могат да обичат враговете си, а живите не искат, живите искат да убият враговете си. Прощавайте, каза Той. Само мъртвите могат да прощават - с истинско прощение имам предвид. Вършете добро на тези, които ви използват… Благославяйте тези, които ви проклинат…

Това е християнството, хора. Тежко е да се направи, много тежко, но ето за какво се отнася тази смърт. И когато вие умрете, вие ще откриете Господаря във всичката Му слава, във всичката Му пълнота. Няма да бъде нещо далечно, ще бъде близо. Ще бъдете способни да се приближите, да чуете чудесния Му глас. Присъствието Му ще ви промени. И тогава, когато застанете пред хората си, те ще усетят също това присъствие, ще бъдат докоснати, ще бъдат променени. Тогава чудесата са просто нормално нещо. Няма молитва, няма викане, няма крещене за тях. Веднъж ме попитаха: Как се предаваш? Заставаш там и започваш да водиш хората в поклонение, и чудеса се случват. И аз казвам: Знаеш ли, толкова е лесно! Аз казах: Помни това!

Вие, които водите поклонение, хваление, помнете това! Не е въпросът да водите хората в присъствието на Бог. Когато вие самият Му се покланяте, те започват да се покланят с вас. Не е да им кажете: Следвайте ме! Ето как е. Просто вие самият го направете и следващото нещо, което ще се случи е - те просто ще се присъединят към вас. Много е просто!

Аз искам всеки човек сега да стане. Всеки! Ще ви задам един въпрос. Дойдох тук да споделя сърцето си с вас, както Бог ми даде възможност. Имаше много, което не можах да кажа. Най-великото нещо, което мога да ви кажа тази вечер, обаче е това: Забравете всичко за вас, забравете себе си, своето присъствие и ще спечелите Неговото.

Един последен въпрос: Бени Хин как умира? Как той умря? Преди да отговоря на този въпрос, ще ви накарам да си вдигнете ръцете и да помолите Бог да ви помогне да разберете отговора. Хайде, давайте, за да може да разберете отговора, защото е толкова просто нещо, но без помощта на Духа на Бог няма да го разберем. Бени Хин, как да умра? Какво имаш предвид под смърт?... Разбирам, но как? Как става? Трябва да се моля, за да вляза в това ли? Как да умра?... Благодаря Ти, Господи... Добре, ще ви кажа.

Дами и господа, това е най-простото нещо, но това, което ще ви кажа, е най-важното нещо, което съм казвал цялата тази вечер. Нищо не е по-важно от това. Когато започнете да влизате в присъствието на Бог… Вие трябва да правите това всекидневно. Ако не го правите, наранявате собствената си обхода с Бог. Когато започнете да влизате в присъствието на Бог, обикновено плътта започва да се моли. Тогава всъщност вие разчитате на мислите си, на нещата, които знаете в собствения си ум. Това е, когато изповядвате греховете, за които си спомняте. Това е, когато минавате през вашия молитвен лист, молите се за хора, разчитате на паметта си. И когато това свърши, може да ви трябва половин час, един час…

През повечето от случаите, повечето хора казват тяхното Амин и напускат тяхната молитва, но това е грешка, защото спомнете си: В шатрата имаше три различни отдела: Външния двор, Святото място и Пресвятото място, където беше ковчегът на Завета. Шатрата, скинията - когато вие влизате, вие влизате през портата и когато достигате до тази порта, вие осъзнавате - има четири различни цвята: мораво, синьо, бяло и червено - всичко символизира Исус Христос.

Когато минете през това, изправяте се срещу жертвения олтар. Това е смъртта. Ето къде плътта умира. Ако вие изчакате достатъчно дълго в присъствието на Бог, без да го усещате, или знаете, процесът е започнал. Повечето от нас просто не остават до края, за да може Бог да завърши това, което има за тях този ден. В момента, в който плътта няма вече какво да каже, в момента, в който всичко, което умът си е помислил, вече е казано, вие сте се помолили и сте започнали да се повтаряте вече в последния половин час и сега всичко е свършило. Ако изчакате малко време - достатъчно дълго, и платите цената, и изкарате нещата от ума ви, които са важни в момента за вас, Святият Дух ще види колко сте сериозен и тогава ще започне да ви привлича.

Вижте, Библията казва в Песен на Песните: Привлечи ме и аз ще бягам след Теб… Съживи ме и аз ще призова Името Ти - каза Давид. Не напускайте преди Той да ви съживи! Не напускайте преди Той да ви привлече! Да, няма нищо лошо в това да се помолите с молитвата, от която се нуждаете, на която разчитате умствено, но това не е достатъчно! Това не произвежда нищо реално, освен, че задоволява вашата вина. Това е всичко, което прави. Ако останете по-дълго, Той ще ви докосне, ще ви съживи и няма нужда да казвате: Господи, тук съм. Той знае, вижда, че сте там.

Веднъж, когато стане това докосване на живота, вие ще Го познаете, ще знаете, че е станало, защото тогава умът спира да говори и сърцето започва да говори. Тогава молитвата в Духа наистина започва. Следващото нещо: вече не умът говори, защото той е свършил.

Спомнете си, във външния двор дяволът може да ви хване. Във външния двор той може да атакува ума ви. Веднъж, когато влезете вътре, той не може да влезе с вас. Не може да влезе! И в минутата, в която вие сте в Святото място, умът ви вече не може да действа, но сърцето действа. Ще откриете нещо. Молитвата ви ще стане много специална. Думите ви - избрани. Те ще носят същественост с тях, но ще дойде едно място и ето къде става смъртта всъщност. Ще дойдете до едно място, където думите ви вече ще станат неадекватни. Има два вида хора, които се молят. Тези, които имат толкова много да кажат са първият вид и тези, които имат толкова много да кажат и не могат да го кажат са вторият вид. Когато достигнете до мястото, където думите ви стават неадекватни, където дълбочина ще призовава дълбочина, както казва псалмистът, смъртта е станала. Така че, какво става в присъствието на Бог? Смъртта идва.

Единственият, който може да ви научи как да умрете е Този, който умря Самият и възкръсна.
Дами и господа, искам да кажа още едно нещо и свършвам и то е толкова важно! Когато влезете в присъствието на Бог, Той ще изчака достатъчно дълго и ако вие изчакате, Той ще съживи вас, вие ще започнете да се молите със сърцето си и тогава думите ви ще станат неадекватни и сега дух към дух, бездна призовава дълбочина, и нещо се случва. Знаете ли, Давид каза: Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Теб, Господи. Жадна е душата ми за Бога, за Живия Бог, за да видя силата Ти, славата Ти в светилището.

Колко от вас искат да видят силата и славата на Бог? Гледайте, гледайте! Както еленът пъхти за водните потоци, така и душата ми въздиша за Тебе, за силата и славата Ти. Знаете ли, има две причини защо един елен търси вода. Първо, защото е жаден и второ, защото е преследван от друго животно. Вижте, животното може да помирише миризмата и да убие елена. Така че, той знае, че има само един начин да се измъкне - да открие река и да скочи във водата. Когато той скочи във водата, миризмата е загубена. Приятели, скочете в Реката! Врагът няма да ви намери след това. Той няма да дойде след вас след това. Свърши се след това! Веднъж, когато минете Реката, няма демони вече. Само стигнете до Реката! И тези, които ще умрат, винаги намират Реката.

Ще помоля всеки един от вас, служители, които казват: Бени Хин, това, което каза, аз го искам. Тогава елате тук, долу и аз ще се помоля с вас. Ще помоля Бог да го направи във вашия живот. Ще помоля Бог да извърши най-великото чудо във вашето сърце тази вечер. Хайде, вземете микрофоните си, хора. Вдигнете си ръцете и Му говорете. Той гледа, Той вижда, Той вижда, наблюдава. Чудесни Господи, Ти виждаш тези мъже и жени. Виждаш Твоите слуги и слугини стоят тук и искат това, което се случи на Мойсей, на Авраам, това, което се случи на Йосиф, на Павел, това, което се случи на Петър. Ти виждаш слугите Си и слугините Си как викат за Твоята милост. Викат за Божественото Ти присъствие. Ние не търсим злато и сребро. Ние не търсим позиция, нито разпознаване. Търсим Теб, Господи. Ние искаме да видим Исус, казва Писанието. И тази вечер нашият вик е: Господи, искаме да Те видим! Искаме да Те познаем. Искаме да Те преживеем, Господи. Не търсим преживяване, искаме Теб, Господи. Не търсим някакво докосване, искаме ръката Ти да бъде върху нас и да остане в живота ни. Господи, не търсим нещо, търсим Теб, Истинския, Източника на всички неща - Исус! Просто Исус! Исус!

(следва)


Божието помазание за теб - ІІ
Проповеди на пастор Бени Хин
Сайт на служение Бени Хин (англ.)
Изпрати свое свидетелство!
Главна страница "Павелчо"


 
Сайт создан в системе uCoz