| |||
|
|
Казвам се Гинка Илиева. Родена съм в гр. Силистра. Бях на три години, когато родителите ми се разведоха. Баща ми беше алкохолик и постоянно биеше майка ми. Когато станах на седем години и трябваше да започна училище, майка ми ме остави в дом за сираци и разведени родители защото не можеше да ми осигури необходимата грижа. Това е още един от лошите ми детски спомени.
Когато завърших първи клас, майка ми се омъжи и аз бях радостна, че ще ме вземат от дома и най-после ще имам баща. Преместихме се да живеем в Шумен. Вторият ми баща беше военен. Родителите ми бяха изключително сериозни хора. Липсваха детски игри, смях и разговори. Не намираха време да ме прегърнат и целунат. Но това беше нищо в сравнение с това, което ме очакваше. На 15 години станах жертва на физическо и сексуално насилие от втория си баща. Майка ми не ми повярва и ме изгониха да живея на квартира за да не им развалям семейството. На 20 години реших да създам онова семейство, за което мечтаех. Но щастливото семейство остана в мечтите ми. Съпругът ми пиеше много и затова често се карахме. Понякога си мислех за развод, но тогава изплуваха спомените за живота ми без баща и с втори баща и реших, че ще се боря и ще изтърпя всичко само децата ми да не преминават през това, което аз бях преживяла. Не се чувствах обичана, бях нещастна. След няколко години една приятелка ни покани в евангелска църква. Бог се прослави с няколко чудеса в семейството ни и така ние Го приехме в сърцата си. Най-после намерих някой, който ме приемаше и обичаше такава каквато съм. Започнахме да ходим на църква цялото семейство, но проблемите скоро се върнаха. Скандалите ту утихваха, ту вземаха връх. Съпругът ми освен, че започна отново да пие, започна много да се гневи. В началото гневът беше само срещу мен но впоследствие и срещу децата. Аз се молех, четях, но духовният ми живот беше хаос. Ту израствах, ту поредния скандал ме връщаше назад и аз се отчайвах. Защо Словото не се изпълняваше в моя живот така, както пишеше? Отчайвах се от всеки, от всичко, дори от себе си. Не спирах да се осъждам за всеки скандал и проблем. Питах Бог какво да направя за да спрат, как да се променят хората около мен, да се променят взаимоотношенията ни. Жадувах за мир. Не спирах да се моля Бог да промени съпруга ми, а Бог като че ли беше запушил ушите Си за молитвите ми и сякаш беше затворил очите Си за сълзите ми. Скандалите зачестиха и порасналите ни деца напуснаха дома ни. Беше им омръзнало да ходят на пръсти около баща си да не би да го разгневят с нещо. Не искаха да търпят по-вече обиди и обвинения. Това беше поредната загуба за мен. Болка разкъсваше сърцето ми. Какво стана със семейството, за което мечтаех? При нас остана най-малкия от тримата ни сина. Но аз страдах за проваленото си семейство. Бях търпяла всичко заради децата си, а ето че те си отидоха преждевременно. Обвинявах съпруга си, че е прогонил децата ни и в болката си реших да го напусна. Скоро обаче си дадох сметка, че нямам право да го направя, както и да бягам от проблемите. Благодаря на Бога, че в тези най-трудни за мен моменти, пасторът на църквата и още едно семейство ме подкрепяха в молитва, съветваха и насърчаваха. Дни наред плаках пред Бог с наранено и разкаяно сърце. До този момент не познавах радостта и щастието. Търсих верни приятели, но и в това се разочаровах. Съществуваше ли щастието изобщо или беше твърде високо за да го достигна? На 40 години познавах само душевната болката, разочарования от семейство и приятели, отхвърлянето, страха, депресията, физически и психически тормоз, духовни разочарования и провали. Не разбирах защо Божието Слово не се изпълняваше за мен, защо често се провалях, отчайвах и започвах всичко отначало. До кога? Защо не можех да имам радостта в Господа, която да ме прави силна? Нали бях по-вече от победител и имах цялата сила над врага а се провалях отново и отново. От време на време се случваше нещо хубаво в живота ми, но скоро скандалите, болката и огорчението го изместваха и всичко започваше отначало. Как ли намирах сили в болката си да продължа напред? Мислех си, че за моето духовно и душевно състояние са виновни хората около мен и най-много винях съпруга си. Проблемите в къщи ме събаряха духовно. Бях в постоянни борби с огорчението и непростителността. Чувствах се нещастна ден след ден. Мислех само за несправедливостите, които ме съпътстваха, за скандалите в семейството ми, не бях доволна от духовното си състояние. |
|
Единствената ми утеха беше в увереността, че Бог ме обича. Болката и разочарованията ме караха да обичам Бог още по- вече и да Го търся, защото до този момент само Той не ме беше разочаровал и предал. Знаех, че без Него нямаше да мога да издържа всичко това. Фактът, че не ходех на работа ми помогна в този важен и съдбоносен момент, за да имам възможност да се моля, да слушам проповеди и да търся волята на Бог за живота си. Моите сили се бяха изчерпали. Всичките ми опити за промяна в семейството ми не бяха дали резултат.
Тази абсолютна безизходица ме тласна да се гмурна в най-дълбоките води и да търся Бог в пълнота, там където не Го бях търсила. Молих Го да ми прости, че през целия си живот се стараех да угаждам на семейството си, търсих искрено приятелство, вярност, любов и не ги намерих. И тогава… осъзнах една голяма истина, че първо аз се нуждаех от промяна. Бях се заблуждавала години да търся щастие не където трябва, да променям характера и живота на съпруга си независимо, че беше от най-добри чувства и загриженост за неговата вечност. Сега благодаря и зная защо съм преминала през всичко това. Трябваше да взема решение струва ли си така да продължавам живота си - разбира се, че не. И тогава започна всичко прекрасно в моя личен живот. Това, което дявола беше намислил за зло, Бог го обърна за добро /Бит. 50:20 и Римл. 8:28/. Около мен всичко остана същото, но аз вече не бях същата. Оставих зад гърба си миналото, проблемите и болката. Спрях да изкачвам големите планини, които стояха на пътя ми и им заповядах да се махнат. Реших повече да не им позволявам да ме смачкват, ограбват и да не разрушават живота ми. С разкаяно сърце реших да гледам само към Бог, реших да живея за Този на Когото бях обръщала до тогава най-малко внимание и бях показвала най-малко уважение и любов. Той беше Този, Който през цялото това време ме чакаше и обичаше. Той ме беше създал за да общува с мен, за да ме обича и аз да Го обичам и да Му се покланям с благодарност. А аз през целия си живот отдавах на другите това, което принадлежеше на Него, на Бог /Яков 4:5/. Тогава се случи и чудото… аз преживях щастието, което търсех. Предадох се заедно с всичко- живота си, умът и сърцето си, човешката си любов, вниманието и времето си, предадох на Бог грижата за децата и съпруга си. Предадох на Бог огромните товари, с които се бях натоварила за духовното състояние на моето семейство, за финанси и здраве. Те принадлежаха на Него. Сега ми е толкова леко! За мен Той остави само отговорността да се моля да тях, да ги обичам и подкрепям. Прекарвах цял ден да се наслаждавам на Бога и Той ме изчисти, освободи и промени по чуден, свръхестествен начин. Словото започна да се изпълнява всеки ден в живота ми. Наслаждавам се не само на щастието с Бог, но и на радостта от моето спасение която ме прави силна. Вече имам грижовния Баща, който никога нямах, верния Приятел на Който мога всичко да кажа, любящият Съпруг и брат Закрилник. Намерих всичко, от което се нуждаех. През цялото време то е било толкова близо до мен, че е трябвало само да се пресегна и да го достигна. Търсила съм тленното вместо нетленното. Разбрах колко неправилно съм разсъждавала и живяла. От тогава Бог се грижи да живеем в Неговата благодат и милост всеки ден. Взаимоотношенията в семейството ми започнаха да се променят. Скандалите спряха. Съпругът ми промени отношението си към мен и започна да ме обича и уважава. Сега ме нарича – принцеса. Децата ни започнаха с желание да идват на църква. Въоръжих се с най-мощните оръжия на света – молитвата и любовта. След като беше изчистил сърцето ми Бог ми подари от Своята любов с която да обичам Него и децата Му. Гласува ми доверие да се грижа за най-специалните Си творения – жените, като ме постави в служение. Повери ми привилегията да служа на жени с конфликти в брака си (с невярващи съпрузи, или съпрузи, които ходят на църква, но са без истинско покаяние и промяна). Да подкрепям и насърчавам огорчените и наранени жени, които преминават през подобни борби като моите. Такива жени има много и те се нуждаят някой да им служи с любов и разбиране, като им покаже изходния път. Аз наистина мисля, че съм една от тези, които могат най-добре да ви разберат, ако сте в подобно състояние. Целта на нашия враг е да отклони погледа ни от Бог към проблемите в семейството ни, разочарованията и болката. Но ако на човек не е дадено сам да оправи пътя си то струва ли си да си губи времето в празни усилия и опити да оправи пътя на някой друг /Пр. 20:24/. Ръката Господна не се е скъсила /Исая 59:1/. Бог дава на всеки човек време, дори години за да израства в освещение. На някой Бог дава целия му земен живот само, за да приеме благата вест и да премине във вечността. Учейки се от нашия Небесен Баща, нека и ние, царските дъщери, да дадем на съпрузите си време на подкрепа, пример и любов. С радост живея всеки ден словото на Бог, приближавам се към Него, за да Го опознавам по-вече. Копнея да Му се покланям с дух и истина и да Го обичам като пазя заповедите Му /1 Йоан 5:3/. Той ме научи да гледам през Неговия любящ поглед на хората, да ги обичам не с човешка лицемерна любов, която търси своето, а с Неговата всеотдайна, жертвоготовна любов, лишена от осъждение и егоизъм. С радост ще отговоря на всяка жена, която ми пише или ми се обади за да сподели своето мнение или проблем. Ще насърча и подкрепя в молитва всяка царска дъщеря, с подобни семейни взаимоотношения и конфликти. Поех отговорността да утешавам другите с утехата, която аз лично получих от Бога /2 Кор. 1:4/. Божият мир нека да бъде с вас, дъщери на Създателя на този свят и Царя на Царете! Моля се Бог да се намеси в живота и семейството на всяка жена, която прочете това свидетелство за Божия слава. Славата е само и единствено на моя Бог, Бог Аврамов, Исаков и Яков. За контакт: Гинка Стефанова Илиева GSM: 0889897880 Е-mail: ginka_ilieva@mail.bg Skype: ginka-ilieva |
| Пиши на Гинка Илиева! |
| Други лични свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz