БОГ ГОВОРИ НА ПАСТОРИТЕ  


Р. У. Шамбак

Искам да привлека вашето внимание на Евангелието от Матей глава 10. Исус извика дванадесет души и им даде власт над нечистите духове, да ги изгонват и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ (виж стих 1). От стих втори започва списък на имената на дванадесетте мъже, които Исус беше извикал и избрал. Мъже предопределени да бъдат основата, върху която Той щеше да изгради църквата Си на земята. Тук, в тази глава Той ги постави да бъдат Негови пастири над стадото, което Го следваше. Този пост включва същите грижи за овцете, които намираме в Божието обвинение към израелските пастири в Езекил 34 глава.

Тъй като старозаветните пастири не изпълниха тези си задължения, Бог каза: „Аз Съм против вас.” Защо? „Защото се обличате с вълната, ядете тлъстината и колите угоените.” Не! Верният пастир има право да бъде облечен и нахранен. Защо Бог беше против тях? „Не пасете стадата. Не подкрепихте немощната.” И не само това! Същото обвинение, със същите думи, би могло да се изрече срещу тези, които наричат себе си пастири на Божието стадо днес.

1. „Нито изцелихте болната.”
2. „Нито превързахте ранената.”
3. „Нито докарахте заблудилата се.”
4. „Нито потърсихте изгубената.”

СЕГАШНОТО ОБВИНЕНИЕ
Това бяха нещата, които Бог беше наредил на старозаветните пастири. Тъй като те не ги извършиха, Бог каза: „Горко вам, пастири!” В текста на нашия Нов Завет откриваме същото призвание, дадено на учениците. Той не само им даде призванието, но им даде власт да го изпълнят. „И вие, човеци, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми и Аз Съм ваш Бог, казва Господ Йехова.” (Езекил 34:31).

„И Господното Слово дойде към мене и рече: Сине човешки, пророкувай против израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Йехова на пастирите: Горко на израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата си? Вие ядете тлъстината, обличате с вълната и колите угоените, но не пасете стадата. Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях. Те се разпръснаха, понеже нямаше пастир, и като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове. Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; И нямаше кой да ги потърси или подири. Затова слушайте, пастири, Господното Слово: Заклевам се в живота си, казва Господ Йехова, понеже стадото Ми стана корист и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир, и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, но пасяха себе си и не пасяха овцете, затова слушайте, пастири, Господното Слово: Така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против пастирите” (Езекил 34:1-10).

Но те не стигнаха далеч, преди да дотичат объркани, защото бяха видели някой друг, който изцеляваше болни и изгонваше демони. „Какво да правим?” – казаха те. – Да извикаме ли огън от небето да ги унищожи? Господи те гонят демони в Твое име, а не ни следват! Не принадлежат на Първата църква! Исус каза: „Оставете ги! Никой не може да гони бесове в мое име. Онзи, който не е против Мен, е откъм Мен.” Аз не се притеснявам към коя църква принадлежат, щом като те могат да изгонят дявола. Това, за което ме е грижа, са така наречените пастири, които не гонят бесове, нито изцеляват болни. Искам да знаете, че призванието не беше дадено само на дванадесетте ученика. Дадено е на всеки мъж и всяка жена, които Бог е извикал да вършат Неговата работа. Бог те призовава да правиш нещо повече от това да стоиш зад амвон и да проповядваш Словото Му.

Чуйте ме, проповедници! Тази двадесет минутна проповед, която проповядвахте в неделя сутрин не е всичко, което Бог ви е призовал да правите! Има нещо повече и ако не го правите, ще трябва да отговаряте пред Него. Той каза: „Проповядвайте Словото и казвайте: Небесното царство наближи!” Вашата отговорност е да правите това, но не спирайте тук. Той каза също: „Болни изцелявайте, бесове изгонвайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте. Даром сте приели – даром давайте!” Някой ще каже: „Но, брат Шамбак, не всеки проповедник прави това!” Не го казвай на мене! Кажи го на Господ! Ако Бог ги е призовал, а те не правят това, което Той ги е призовал да правят, Бог казва: „Аз съм против вас, пастири!” Не бих искал да попадна в опасна ситуация, където Бог да е против мен, защото не правя това, за което ме е призовал!

ИЗПРАТЕН ИЛИ ТРЪГНАЛ САМ?
Причината, поради която някои проповедници не правят тези неща е, че много от тях не са били призовани от Бога. Истина е, че някои от тези, които Бог е призовал, не правят това, за което ги е призовал и ще трябва да отговарят пред Него. Но бих искал да знаеш, че фактът, че завършваш Семинария, не е достатъчен, за да бъдеш служител на Бога. Нужно е повече от това. Някои от вас, скъпи баби, грешат. Още щом бебето се роди, започнахте да го люлеете и да пеете: „Малкото проповедниче на баба!” Такава баба оставя настрана своите спестявания за твоето обучение и има само един начин за да получиш тези пари, и това е да постъпиш в семинария и да учиш за служител. Така ти се дипломираш предопределен за това и прекарваш остатъка от живота си като „бабиния малък проповедник”. Не проповедник на Бог, а проповедник на баба! Когато Бог ме призова да проповядвам, аз не се подчиних. Закоравих врата си. Казах: „Не аз, Господи!” Имах собствени идеи за живота си. Избягах и отидох във флотата. Веднага бях пратен на един разрушител и отплавах за Бермудите.

Когато стигнах в Бермудите, Бог беше там преди мен. Отидох в Панама и Го намерих там. Отидох в Пърл Харбър и открих, че Бог беше там. Уейк Айлънд, Филипините, Окинава и Той беше там. Накрая бях в Японско море и отново открих, че Бог беше там. Казах: „Предавам се, Господи! Ще правя това, за което ме призова!” Знаех, че Той не ме призоваваше просто да проповядвам. Призоваваше ме да изцелявам болните, да изгонвам бесове и всичко останало. Да отговориш на Божия призив е сериозно нещо!

Исус лично избра дванадесетте мъже. Някои от тях отдели от рибарските им мрежи, а един от „данъчния офис”. Избра ги, където ги намери, и им каза да оставят работата си, да Го последват и да станат ловци на човеци. Дванадесет лично избрани мъже и един от тях се оказа дявол. Някои хора винаги гледат за лошия. Запомнете това: „Около всеки лош Бог има единадесет добри. Не бих си губил времето да търся Юда, когато в тълпата е Исус! Защо да губя време за фалшификат, когато имам истинското нещо?

След като Исус беше възкресен от мъртвите, Той каза на учениците да се върнат в Ерусалим, да стоят там и да чакат обещаното от Отца Той каза: „Аз трябва да вървя. Но ще ви изпратя Святия Дух. Тогава, след като Той дойде върху вас, ще получите сила, за да бъдете свидетели за мен, първо в Ерусалим, в Юдея и в Самария, и после до края на земята.”

Какво направи Петър? Още щом дойде в Ерусалим, свика събрание. Някои хора не могат просто да стоят и да чакат. Някои хора не могат просто да се молят. Те трябва да правят нещо! Петър каза: „Сега, хора, Юда го няма. Всички знаете, че Господ лично избра дванадесет, но сега сме само единадесет. По-добре да гласуваме и да назначим някой на мястото на Юда, за да бъдем дванадесет!” Петър вземаше върху себе си отговорност, която не беше негова. Ако един от дванадесетте, които Исус избра, беше предател, за какъв се мисли Петър, та призовава някого? Но той предложи две имена: Матия и Юст. Ако Петър имаше Божия ум, защо имаше две имена? Не можеше да реши точно за това даде на хората да изберат. Жребият се падна на Матия. Няма нищо в Божието Слово, което да показва, че Матия някога наистина стана Христов апостол. Защо? Това беше човешки избор.

ИЗБРАН ОТ БОГА
Бог беше положил ръката Си върху един човек. Беше избрал този човек още от майчината му утроба. Той беше убиец, гонител на църквата. Името му беше Савел от Тарс. Той арестуваше всяко Божие дете, което намираше, и ги хвърляше в затвора. Държеше дрехите на тези, които убиваха Стефан, първият християнски мъченик. Въоръжен с пълномощнически писма от приятелите си, той беше на път за Дамаск, за да изнамери избягалите там християни. Внезапна светлина, по-ярка от обедното слънце, блесна от небето. Божият глас дойде от небето: „Савле, Савле, защо Ме гониш?” Савел, този горд фарисей, падна в праха на пътя и извика: „Кой си ти, Господи?” „Аз съм Исус от Назарет, Когото ти гониш. Трудно ти е да риташ срещу остен. Всяка твоя стъпка те докарва по-близо до Мен. Призовал съм те от майчината ти утроба. Савле, имам работа за теб. Ще стоиш пред царе и пред управители и ще оповестяваш Божията слава.” Не беше лесно за църквата да го приеме.

Та, той дори не беше между кандидатите за апостол. Човек не го избра. Но целият свят знае, че Савел от Тарс стана великия апостол Павел! Това е проблемът на църквата днес. Твърде много хора зад амвоните са били призвани и назначени от човек, а не призвани и назначени от Бога. Когато Бог те призовава да проповядваш, Той те препоръчва. Дава ти нещо повече от способността да стоиш зад амвон и да говориш гладко и убедително. Дава ти повече от красноречие. Някой казва: „О, брат Шамбак, от еди-кой си ще стане добър проповедник. Той наистина има дарба да плямпа.” Не му казвайте, моля! И без това има вече твърде много плямпачи. Бих предпочел човек, когото Бог е избрал, когото не е знаел как да говори, който е говорил трудно, който е трябвало да разчита на Бога за всяка дума.

Бог казва: „Аз ще сложа думи в устата ти!” Някои проповедници просто са тръгнали сами. Това, което бих искал да чуя, е мъж или жена, които Бог е изпратил!

ВЪРШИ ДЕЛА
Има нещо повече от това просто да говориш, фарисеите стояха пред Исус в красивите си надиплени роби и казваха: „Ние сме Авраамовото потомство.” Обичам начина, по който Исус проповядваше. Не се церемонеше много. Казваше нещата, както си бяха. Той погледна тези фарисеи в очите и каза: „Не, грешите. Ако бяхте Авраамово потомство, щяхте да вършите делата на Авраама. Мога да погледна делата ви и да ви кажа кой е баща ви! Баща ви е дяволът!” Когато някой днес нарича себе си проповедник, мога веднага да кажа дали е призван от Бога, като погледна делата му. Ако е проповедник призван от Бога, очаквам да го видя да върши Божиите дела. Кои са Божиите дела? „Проповядвайте словото, болни изцелявайте, бесове изгонвайте, прокажени очиствайте и мъртви възкресявайте.”

Човекът е объркал всичко, като се е опитал да се заеме сам с призоваването на млади хора за служение. Те излизат от семинариите, като пилета от яйца в инкубатор. Това, което правят, е да заемат амвон, да вършат човешка работа, която човек ги е призовал и обучил да вършат. Нито следа от някои от Божиите дела в тях! О, църквата върви чудесно като машина.

Бог не помазва машини, той помазва мъже и жени. Бог не помазва организации. Той помазва индивиди. Време е да оставим Бог да ги издигне. Той може да достигне до фабриките, заводите, където хората работят и да ги призове, и да ги подготви да вършат делата му. „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея, и Самария и до края на земята.”

О, ние си имаме нашата църковна програма! Но бих се осмелил да извикам твоя проповедник да му кажа да си вземе шишето с маслото, и да дойде в дома ти, да положи ръце на теб и да се моли за теб, когато си болен. Той би казал: „Какво става? Защо викаш мен? Извикай лекар!” Библията казва: „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковния презвитер и нека се помолят над него, и да го помажат с масло в Господното име. Молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца и Господ ще го привдигне.” (Яков 5:14-15).

Бог казва: „Аз съм против вас, пастири. Обличате себе си с вълната.” Всеки път, когато искате нов костюм, отрязвате малко вълна, вземате малко от десятъците, от даренията и си купувате този нов костюм. Имате нужда от нова кола. Отрязвате малко повече вълна. Бог не е срещу теб, проповеднико, защото се обличаш с вълната. Бог каза: „Срещу теб съм, защото не храниш стадото. Те се разболяват, а ти ги изпращаш на лекар.” Като пастор, като Божи служител, призван от Бога, от теб очакват да правиш това, за което Бог те е призовал!

Какво правят църквите? Организират закуски, обеди, вечери. Църквата изпраща хора двама по двама да чукат по вратите. Но те казват: „Здравейте, имате ли шапки за Исус? Ще правим благотворителна разпродажба в църквата. Събираме пари за строителство.”

А сега са прибавили и нещо ново. Сега църквата организира модни спектакли, за да събере пари! В какво сме се забъркали? Църквата се е отдалечила толкова много от пътя, в който Бог ни е призовал да ходим! Бог каза: „Излезте двама по двама и изцелявайте болните. Очиствайте прокажените. Изгонвайте демони. Възкресявайте от мъртвите.”

Днес църквата казва: „Болен ли е някой от вас? Нека потърси в телефонния указател лекар. Болен ли е някой от вас? Нека отиде в най-близката клиника.” Защо го правите? Бог каза: „Болен ли е някой от вас? Нека извика църковните презвитери.” Време е църквата да се съживи и да започне да прави това, което Господ я е призовал да прави! Когато някой ме попита: „Ти молиш ли се за болни?” Отговарям: „Разбира се! Аз съм призван от Бога!”


Проповедници, които не се молят за болни или не са призваният Бога, или бягат от задълженията си. Всеки човек, когото Бог призове, е призван да полага ръце на болните. Някой проповедник би казал: „Но аз не съм изцелител.” Разбира се, че ти не си изцелител! Той е! Всичко, за което Той те е призовал, е да полагаш ръцете си на болните. Господ е, който ще ги привдигне! Имаше време, когато не правех това. Можех да проповядвам красноречиво. Не свалях сакото си, нито разхлабвах вратовръзката си. Не свирех на дайре. Стоях правилно зад амвона и на всеки десет минути правех крачка на едната страна и се връщах. След десет минути правех крачка на другата страна и се връщах. Можех да вмъквам жестове на подходящи места. Проповядвах точка първа – а, б и в. Точка втора – а, б и в. Заключение и кратко повторение. О, да! Знаех как да проповядвам! Но един ден Бог ме освободи.

Вече не проповядвам много правилно, но открих, че Бог ме е призовал да правя нещо повече, от това да проповядвам. Беше ме призовал да изцелявам болни и да изгонвам бесове, и да донеса освобождение на хората му, овцете на пасбището му. Заех се да правя това и благодаря на Бога, хора биват изцелени и избавени, и освободени. Вместо огън в горницата, в прекалено много църкви има огън в кухнята.

Чуйте ме, църква! Защо не оставите пилетата на готвачите? Защо не правите това, за което сте призовани? Бог не те е призовал да печеш пилета! Бог ви е призовал да изцелявате болните. Бог ви е призовал да върнете в църквите си местата, където души ще могат да идват и да бъдат спасени и освободени чрез силата на живия Христос! И защо не го правите? Бог казва: „Аз съм против вас, пастири!” Бог каза: „Ето, Аз съм против пророците, които клатят езиците си и казват: Той говори.” (Еремия 23:31). Бог каза: „Чух що говорят пророците, които в мое име пророкуват лъжа.” (стих 2).

Бог каза: „Аз не съм ги изпратил, а при все това те се завтекоха. Не съм им говорил, а при все това те пророкуваха.” Божието Слово е истина. Нека всеки човек и всеки дявол бъде лъжец. Когато говориш Божието Слово, няма нужда да се тревожиш, че Той няма да го потвърди. Той го е казал, Той ще го направи. Ако Той го е изговорил, Той ще го направи да се случи. Само когато човек говори нещата, които сам е измислил, тогава трябва да се тревожи как ще ги направи да се случат!

СИЛА
Всеки един от тези мъже, които Исус призова и изпрати, имаше сила. Петър и Йоан влизаха в храма в часа на молитвата, когато видяха един куц човек да седи до така наречените красни врати. Той просеше. Този човек никога в живота си не беше ходил. Петър и Йоан минаха точно покрай него на път за църква. Внезапно Йоан каза на Петър: „Чакай, Петре! Какво е това, което получихме от Господа?” Петър отговори: „Святия Дух!” „Не ни ли каза Той, че същите дела, които Той вършеше, и ние ще вършим?” „Да” – каза Петър.

„Ами, този човек, когото току-що подминахме? Защо не се върнем и го освободим?” Когато мъжът ги видя да се връщат, си помисли: „Сега ще получа добра милостиня. Хората не се връщат, за да пуснат нещо малко.” Вдигна купичката и я раздруса: „Помощ за бедните!” Петър каза: „Сребро и злато аз нямам. Без пукната пара съм. Но каквото имам това ти давам. В името на Исус Христос от Назарет, стани и ходи!” Човекът дори не помръдна. Мога да си представя как седи там и гледа Петър и Йоан. „Да не мислите, че съм луд? Човече, аз никога през живота си не съм правил стъпка!” Но Петър го хвана за ръката. И когато Петър го хвана, силата, която беше в него, се предаде в тялото на куция човек. Петър каза: „Казах, стани и ходи!” И започна да дърпа. Той изправи човека на крака. Тогава нещо се случи.

Библията казва, че веднага нозете и глезените му добиха сила и той, като скочи, се изправи и влезе в храма, като скачаше и викаше, и хвалеше Бога. Той провали молитвеното събрание! За Бога, бих желал повече молитвени събрания да бъдат разтурени така! Хората почнаха да величаят Петър, но той ги смъмри и каза: „Аз не съм нищо повече от човек. Не моята сила или святост изцелиха този мъж, но на основание вяра в името на този, когото вие разпнахте, му даде това съвършено здраве. Вие Го убихте със злоба. Погребахте Го, но Той излезе от гроба. Чрез вяра в името Му, Неговото име укрепи този човек в присъствие на всички ви.” Благодаря на Бога, че все още има балсам за изцеление.

Благодаря на Бога, че все още има изцелителна сила в църквата Му. Изцелението принадлежи на църквата. То не би трябвало да бъде някъде навън под палатката. Трябва да бъде в църквата. Има една Епископална църква във Филаделфия, щата Пенсилвания, където се стичат хора от близо и далеч. Всеки петък следобед, епископът на тази църква води изцелително събрание, Той помазва с масло хората в Господното име и Бог изцелява болните, там е Епископалната църква! Време е църквите в Америка да се събудят за това, за което Бог ги е призовал и им е дал власт да вършат. Отървете се от пилетата. Отървете се от благотворителните разпродажби на стари вещи. Отървете се от модните спектакли. Вървете и викайте от планините!

Бог е тук! Бог е в църквата Си! Църковните презвитери помазват болните с масло в Господното име! Болни се изцеляват! Бог ги привдига! Знамения следват онези, които вярват, точно както Исус каза! Знамения трябва да следват всеки вярващ. Иначе как бихме могли да узнаем, че е вярващ? Исус каза: „В мое име ще говорите нови езици. Ще полагате ръце на болни и те ще оздравяват.” Ти като вярващ можеш да предадеш Божията сила, която имаш в тялото си, в тялото на болния човек и да видиш как болестта си отива!

Никога няма да забравя, когато децата ми бяха съвсем малки. Тогава пътувах из страната и работех с брат А. Алън. Семейството ми пътуваше с мен и живеехме в каравана. Боби беше на около пет години, а Дона на четири. Един ден, докато съм бил на служба, Дона се оплакала от болки в стомаха. (Жена ми разказа това по-късно) Боби я чул да се оплаква. Отишъл при нея и казал: „Дона, вдигни ръцете си! Ще се моля за теб” На пет години! Трябва да е гледал татко си!

„Сега затвори очите си“ – казал. Тя затворила очи и вдигнала ръцете си, а Боби положил своите точно на коремчето й. Казал: „Дяволе, в името на Исус, махни ръцете си от сестра ми!” После казал: „Готово, Дона. Благодари на Господа сега! Хвали Го за това! Кажи го силно! Кажи: „Благодаря Ти, Исусе!” Дона започнала да обикаля и да казва: „Слава на Господа! Благодаря Ти, Исусе!” Когато се върнах от служба, тя беше вече навън на двора и играеше с другите деца на паркинга за каравани. „Слава на Господа! Благодаря Ти, Исусе!” – казваше тя. Просто детска вяра.

Проблемът при нас големите хора е, че искаме да го проверим, изучим, анализираме и да направим доктрина от Него. Искаме да сме сигурни. Искаме да поживеем с Него една седмица и да Го изпробваме. Тогава ако управлението се съгласи, можем да Го приемем. Предпочитам да се хвана за Словото на Бога. Предпочитам да кажа: „Господи, ако си го казал, аз го вярвам. Ако всичко, което трябва да направя, е да полагам ръце на болни и да се моля с молитва на вяра, ще го правя.” „Молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца и Господ ще го привдигне.” Никакви „АКО”, „И” или „НО”!

Чуйте ме, светии! Всеки пастор, който взема от вълната ви – всеки пастор, който взема десятъка ви и даренията ви, но не ви изцелява, когато се разболеете, Бог е срещу него. Доста е силно, нали? Не съм го казал аз, Той го каза! Бог каза: „Аз съм срещу пасторите, които не хранят стадото. Не подкрепиха немощната. Нито изцелиха болната.”

Проповядвах съживление в Ню Йорк точно до една болница. Бог ми даде едни от най-великите съживления, които някога съм имал. Дотолкова, че се случваха велики чудеса. Лекарите от болницата носеха пациентите си при мен, за да им положа ръце! Има лекари в Чикаго сега, които викат пастори, вярващи в полагането на ръце, лекари, които вярват в Божественото изцеление. Когато не могат да се справят със случая, викат проповедника! Не ги е страх да повикат проповедник, който ще положи ръце на болните в името на Исус!

Бог каза: „Не подкрепихте немощната.” Кой? Пастирите! Как можеш да подкрепиш немощните? Като им дадеш нещо да ядат!

ГЛАД
Какво ще им дадете? На слабите млякото на Словото. Подкрепете немощните, като ги храните с Божието Слово. Днес се нуждаем от съживяване на доброто, старомодно проповядване на Библията, такова, каквото не сме имали от много години. Чуйте ме! Ще дойде време, за страната ни, в което Библията ще бъде забранена в църквите. Някой би казал: „А не!” Тя вече е забранена в училищата. Мислехме: „О, няма да направят това!” Но те казаха: „Никакво четене повече на Библията в училищата.” И кротки като агънца, ние християните затворихме Книгата. Никой не се бори, никой не протестира. Никой, освен едно малко черно момиченце от Чикаго!

В деня, след като върховния Съд беше заявил: „НИКАКВО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА ВЕЧЕ”, тя взела Библията си и отишла в училище. „Няма нужда да ми я четете”, казала. „Мога да си я чета сама”. Изправила се пред класа си и започнала да чете Библията и я арестували! Снимката й беше на първа страница на всички Чикагски вестници. Знаете ли какво стана? Децата в Чикаго, които вземаха наркотици и опиати, видяха това момиче, срещу което бяха всички. Те дойдоха и я слушаха, докато проповядваше, и бяха спасени и изпълнени със Святия Дух.

Дяволът може да се опитва да забрани четенето на Библията, но Бог сложи живи послания написани в сърцата на собствените Му малки дечица. Двама учители бяха спасени и изпълнени със Святия Дух. Те са в моята църква в Чикаго. Тези учители организират изучаването на. Библията и петстотин ученика са там всяка сутрин преди да отидат на училище. Те се събират заедно четат Божието Слово, и се молят, и говорят на езици! Бог каза че в последни дни ще има глад по земята, не глад за хляб и месо, но за слушане на Божието Слово. Този глад наближава.

Време е да оцените тази скъпоценна храна за душата, скрийте я дълбоко в сърцето си. Четете я, осмисляйте я и я упражнявайте. Направете я част от живота си! Имате нужда от нея сега и ще ви е нужна дори повече, когато влезнем в последните дни, края на века.

ПРЕПОРЪКИ
Ние, проповедниците, всички си приличаме. Обичаме да дадем на хората да разберат, че сме образовани. Обичаме да впечатляваме хората, така че да решат, че си струва да ни слушат. „Бил съм в Семинария. Станал съм БХ (Бакалавър по хуманитарните науки), ДФ (доктор по философия), ДП (доктор по право), ДБ (доктор по богословие). Всичко, което е нужно да си, е HP и КДС! Новороден и Кръстен в Святия Дух! Но, виждате ли, ние обичаме да бъдем приети от хората в църквата. Църквата изцеляваше болни. Християнски Мисионерски Алианс беше църквата, която въведе Божественото изцеление в началото на века. Д-р А. Б. Симпсън, имам цялата му поредица от книги, най-вълнуващите и вдъхновяващи неща, които някога съм чел, освен Библията – беше човек, който вярваше в Божието Слово и видя велики чудеса.

Всяка петдесятна деноминация води началото си от Божественото изцеление. Сега дори Петдесятните църкви изпращат болните си при лекарите. Ако въобще се молят за тях, започват с: „Ако е твоята воля...” Какъв шамар в лицето на Бога! Разбираш, че е волята Му, когато четеш Словото Му! Библията е Божията воля, установена по Божествен начин! Веднъж един прокажен дойде при Исус и каза: „Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.” Исус рече: „Искам. Бъди очистен.” Неговата воля е! Алилуя! Той казва: „Аз съм срещу вас, пастири. Вие се обличате с вълната, но не пасете стадото, не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната.”

Веднъж палатката ми беше разпъната във Вашингтон, Колумбия, по времето на президента Линдън Джонсън. Този човек носеше целия товар от Виетнам на плещите си по това време. Балтиморският „Сън” публикува статия, която казваше, че в неделя сутрин президентът отишъл на църква, за да се опита да намери духовен мир и облекчение. „Сън” беше отпечатал целия текст на това, което проповедникът казал тази сутрин и когато го прочетох, сърцето ме заболя. Човекът се занимава с Виетнам седем дена в седмицата и когато дойде на църква, какво чува?

Проповедникът се изправя и казва: „Господин Президент, искам да знаете, че съм съгласен с вашата политика във Виетнам.” И после прави една цяла проповед върху Виетнам. И Президентът трябва да го понесе! Някои от вас разбират много добре за какво говоря. Отиваш в неделя на църква и всичко, което чуваш, е претоплена каша от това, което си гледал цяла седмица по новините. Когато дойда на църква, искам да видя Библията отворена. Искам да чуя: „Така казва Господ”. Имаме нужда отново да започнем да четем какво Бог е казал.

Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово! Когато проповядваш Словото на Бога, проповядваш жива вяра в сърцата на Божиите хора. Това е причината, че няма много изцелени болни в църквата днес. Божието Слово не се проповядва. Проповядвайте Словото! Вярата ще оживее и ще порасне в сърцата на Божиите хора.


ПРЕВЪРЖЕТЕ РАНЕНИТЕ
„Не превързахте ранената.” Днес кабинетите на психиатрите са претъпкани. Ако сега се опитате да си уговорите час, ще трябва може би да чакате седмици и дори месеци докато ви приемат. Някои църкви дори назначават за постоянно психиатри. Милиони хора биват измъчвани в умовете си. Обезсърчени. Живеят чрез хапчета. Живеем във века на хапчетата. За да заспим, трябва да вземем хапче, събуждаме се и трябва да вземем хапче, за да стоим будни. После трябва да вземеш още едно хапче, за да издържиш през деня. Стимулиращи, успокояващи. Хапче да те накара да се раздвижиш и друго да ти помогне да се успокоиш. После отново е време за сън и дори не би си помислил да се опиташ да заспиш без хапчето си за сън. За да издържиш един ден, трябва да имаш около шест различни вида хапчета. Нервно напрежение. Чувство на безпокойство. Говоря за условията тук в Америка – а църквата не прави това, за което Бог я е призвал!

Живеем в разбито общество. Бог каза: „Не превързахте ранената!” Изпращате ги на психиатър, когато Бог ви е дал власт да развържете връзките на злото и да освободите подтиснатите. Той каза: „Каквото развържете на земята, Аз ще развържа на небето и каквото вържете на земята, Аз ще вържа на небето.” Това е Неговото осъждение към пастирите. „Аз съм срещу вас.” Прекалено много проповедници връзват хората и развързват дявола, вместо да правят обратното! Предпочитам църквата да е срещу мен. Нямам нищо против Стария Бавнокраков да е против мен, но не искам Бог да е против мен.

Можеш да ме критикуваш и да ми намираш каквито искаш недостатъци, но аз знам, че скоро ще се изправя пред Бога и ти също. И ме е грижа именно за думите, които ще чуя тогава. Очаквам да Го чуя да каже: „Добре!” Не „Средно добре”! Добре! „Добре, добри ми и верни слуго, влез в радостта на Господаря си!”

ЗАБЛУДИЛИТЕ СЕ
Някой би казал: „Защо наблягаш толкова много на изцелението? Би трябвало да те е грижа повече души да се спасяват, отколкото да се изцеляват болни тела.” Предизвиквам те! Колко души довеждаш при Христа? Божието осъждение към пастирите: „Нито докарахте заблудилата се”. Чуй ме, проповеднико! Колко пъти си казвал: „Остави ги! Църквата си е по-добре без тях! Радвам се, че се отървахме!” Бог каза: „Аз съм против теб. Говориш за овца - една от овците на пасбището Ми”. Има толкова много плътски хора в църквата днес. Те гонят овцете, а пасторите вземат страната на плътските. Та, нали те му плащат заплатата, а и те няма да го оставят да забрави това! Ако не правиш това, което ти казвам, ще си търсиш църква някъде другаде! Защо не ги изпревариш и не ги напуснеш?

Върви и върши, това за което Бог те е призвал! Един дякон от моята църква дойде веднъж при мен и каза: „Брат Шамбак, бихме искали да сложим господин ...... в съвета (дори не каза брат). Попитах: „Кой е той? Не идва на църква, нали?” „Не”. Отговори ми. „Прокурор е и е човек с влияние в града. Ако имаме името му в съвета ни, ще се ползваме с добро име в града.” Казах: „Предпочитам да се ползвам с лошо име в града! Този човек дори не е спасен!”

Бог да е на помощ на църквата, когато тях дори не ги е грижа какви хора слагат в съвета си! Готови са да позволят на грешници да управляват църквата – пияниците, любителите на коктейли, лъжците и измамниците – всеки, който се е изкачил по обществената стълбичка и има някаква власт в града. Не са дори малко духовни. Не могат дори да издържат да чуят една двадесетминутна проповед. Те трябва да излязат, да запалят цигара, а после да идат и да гласуват в събранието. Време е църквата да се съживи.

Бог каза: „Нито потърсихте изгубената.” Повечето църкви днес са загрижени само за собствените си малки неща, собствената им малка група, новия килим, новия орган, прозорци с тъмни стъкла, ново боядисване всяка година. А душите умират и отиват в ада – но те не дават и десет цента за мисии. Проповедникът иска да построи по-голяма църква, но закоравяват вратовете си и казват: „Нека отидат на друго място. Нашата църква си е достатъчно голяма.” Бог каза: „Аз съм против вас, защото не потърсихте изгубената.”

Един проповедник от Орегон искал да построи по-голяма църква. Неговата църква се пръскала по шевовете. Хората стояли на пътеките между столовете. Той застанал пред съвета с план за 90 000 долара за разширение на църквата. Един от хората станал и казал: „Не! Няма да го направиш! Нека отидат в някоя друга църква!” Това бил най-богатият човек в църквата и го било страх, че ще му поискат 10 000 долара. Не искал да ги даде.

Убедил и другите членове на съвета против плана за строителство. Но отишъл в провинцията и си построил къща за 125 000 долара, за да може да отглежда двете си дъщерички във висококласово обкръжение. Не е лошо човек да построи добър дом за децата си. Лошото е да откажеш да построиш дом за Бога – място, където души могат да намерят Христос. Бог Го оставил да си построи къщата. Садели се храсти, оформял се изгледът. Сложен бил килимът и новите мебели били поставени на местата си.

Настъпило време да се сложи отоплението. Било планирано голямо събиране и всеки, който бил Някой, бил поканен. Той завел двете си дъщерички в най-добрия магазин в града, за да ги приготви за празненството. На път за вкъщи те казали: „Татко, можем ли да спрем, за да си вземем сладолед?” Той спрял отстрани на пътя и ги оставил да пресекат до будката за сладолед. „Внимавайте, като пресичате” – им казал. Те пресекли, купили си сладолед и тръгнали да се връщат. Точно когато били на средата на улицата, иззад ъгъла изхвърчала таратайката на някакъв младеж и помела двете малки момиченца с предницата си. Завлякла ги на две пресечки от там, преди да може да спре. Бащата хукнал по улицата след тях. На едно място имало обувка, а на другото чорап. Той извлякъл момиченцата си изпод колата и ги люлеел, премазани и окървавени в ръцете си. Били убити на място.

Докато стоял там, на улицата, покрит с кръвта им, чул Божия глас: „Ти им построи къща, но не разреши на хората Ми да построят църква! Сега те дори няма да могат да се нанесат в тази къща!” Той отишъл в банката и написал чек за църквата. Построил една от най-големите църкви в неговата деноминация в този щат. И платил за нея сам. Но малките му момиченца си били отишли и нищо не можело да ги върне!

Бог каза: „Аз съм против вас, защото не потърсихте изгубената.”

ЕЛА... ПОМОГНИ НИ
Имам чудесна жена, прекрасна жена. С най-голямо удоволствие бих си седял вкъщи при семейството си. В църквата ми има чудесни хора. Можеха да ме разглезят. Би ми било много добре да се установя там, да си хапвам от тлъстината и да се обличам с вълната. И това би ме накарало да отстъпя от вярата. Обаче, аз чувам македонския призив. Бог каза: „Иди, потърси изгубените.” Трябва да отида!

В Ню Йорк, когато призовах за спасение, видях как над две хиляди човека се стичат по пътеката към амвона. Проповядвах във Филипините и в Саон и видях хиляди да идват при Христа. Проповядвах в Индонезия, в три града. Тълпи идваха, за да предадат сърцата си на Исус. Болните бяха изцелявани. Слепи очи прогледваха, глухи уши прочуваха. Проповядвах в Европа – в Холандия, в Германия и в Рим. Ходил съм по целия свят да проповядвам Евангелието. Защо? Не искам Бог да е срещу мен!

Миналата пролет във Форт Уърт, Тексас, при мен дойде един служител от Барбадос и ме покани да отида там, Тринидат, Сент Китс, Сейнт Томас, Сент Винсент и Антигуа, за да проповядвам Евангелието на гладните души. Казах: „Тръгвам.” Целия февруари 1975 година беше отделен за тези събрания. Събрах хората си и изпратих 400 000 екземпляра от списание „Сила” на пасторите да го раздадат във всяка къща на островите, като подготовка за огромните открития събрани там. Бог ми даде увереност, че ще извърши велики дела на островите, като потвърди Словото Си чрез знамения и простре ръката Си за изцеления и чудеса. Отидох там, за да търся изгубените!

Бог каза: „Аз съм против пасторите, защото не отиват да търсят изгубените.” Отказвам да си позволя да се окажа в положение, където Бог ще е против мен.

ДЯЛ ОТ ВЪЛНАТА
Обичам да чета Божието Слово. То ми казва какво Бог иска да правя. Докато знам, че върша това, за което Бог ме е призовал да върша, мога да понеса всичко, което някой друг би казал за мене. Мога да понеса всяко критикуване и осъждане от хората, докато знам, че върша това, на което Бог ме е призовал. Бог каза: „Аз съм против вас, пастири, които се обличате с вълната...” Обаче, аз ще завърша това послание, като отрежа малко от вълната. Ще режа дълбоко, чак до тлъстината. Яздили ли сте някога през места, където се отглеждат овце? Виждал съм го в Дакота. Яздиш и виждаш големи остатъци от вълна да висят на бодливата тел. Просто висят там, оскубани от бодлите. Защо? Защото някои овце са се ядосали, когато е дошло време за стригане. Точно като някои от вас!

Когато стане време за дарение, ставате и си излизате! Вървете! Излезте си! Ако не искате да бъде отрязана, бодливата тел ще я отскубне! Добре, не давайте! Крадецът ще влезе и ще открадне. Бурята ще дойде и ще отнесе. Само една катастрофа, едно влизане в болницата, една болест може да изпразни банковата ти сметка!

Дръж се за нея, ако можеш! Но какво ще правиш, ако Бог е против теб? Ако правя каквото Бог ме е призовал – изцелявам болните, нося освобождение на вързаните, превързвам ранените, връщам заблудилите се и отивам по целия свят според както Бог ме води, за да търся изгубените – то тогава вярвам, имам право да стрижа вълната.

Когато се разболеете, тичате при лекар и оставяте част от вълната там. Но все още давате десятъка си в църквата, която не ви храни, не ви подкрепява, не ви лекува! Бог каза: „Аз съм против вас.” Казваш: „Не е моя отговорност какво става с дарението, след като го дам.” Точно там грешиш! Ти си настойник на всичко, което Бог е сложил в ръцете ти. Ти си отговорен къде то отива. Ти си отговорен за десятъка и дарението. Някои от вас го пускат в дупки без изход. Бог каза: „Пробити торби.” Парите ви нямат работа там, където не се изцеляват болни, където не се гонят бесове и където не се спасяват души. Даваш ли парите си в църква, която е махнала местата си за молитва, защото някой вече се е молил там? Бог каза: „Аз съм против вас, пастири, защото се обличате с вълната и не храните стадото.”

Даваш ли си парите в църква, срещу която е Бог?

Знам, че казвам тежки неща. Но имам отговорност към хората, които идват да ме слушат, и я разбирам. Моля се всяка от нашите църкви да бъде съживена със старомодното помазание от Святия Дух. Бих желал всяка от вашите църкви да се превърне в болница за хората си, където болните ще могат да идват с пълна увереност и да бъдат изцелявани. Бих искал да видя всички болници празни, всички болни – здрави, всички вързани – освободени. Бих искал да видя всеки от вас да си намери другар и да отивате двама по двама, да носите изцеление и освобождение от къща на къща на хората от квартала ви. Чукайте на всяка врата. Водете хората до спасение. Ако има болни, изцелявайте ги. Ако не искат да имат нищо общо с вас, изтърсете праха от обувките си и отивайте на съседната врата.

Ние се крием в църквата. „Благослови ни Господи! Ние сме единствените, които имат истина. Ние сме истинската Христова Невяста. Някои други също могат да влязат, но ще бъдат само шаферките! Ние си имаме едно малко ъгълче от истината. Ние сме невястата!”

Исус каза: „Имам и други овце, които не са от тази кошара.” Той даде на учениците Си власт да изцеляват болни и ги изпрати. Те не изцелиха нито един човек. Знаете ли защо? Разгневиха се, защото видяха някой там да прави това, а той не беше от групата им! Върнаха се тичешком и казаха: „Учителю, там има един човек, който гони бесове в името ти, а не ни следва.” Исус каза: „Оставете човека! Ако не е срещу мен, трябва да е с мен.”

Същото се случва и днес. Хора, които Бог е призовал и им е дал власт и сила да изцеляват болни и да изгонват бесове, си губят времето да критикуват някой друг, вместо да вършат това, за което са призвани. Внимавай да не се окажеш някой от провалилите се!

Вярващ ли си? Тогава гледай да те следват знаменията. Сега не говоря само на проповедниците. Говоря на вярващите. „И тия знамения ще придружават повярвалите. Нови езици ще говорят. Ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди. Змии ще хващат. В мое име на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.”

Ако Бог е против проповедника, който не върши тези неща, тогава Той е и против вярващия, ако не може да види нито едни от тези знамения да го следват. Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни. Вярвам, че то ви е пронизало до възпалението и ви е намерило точно където сте. Можете ли да кажете Амин?

* * *
Отче, никога не ми позволявай да попадна в ситуация, където Бог е против Шамбак!
Не съм тук, защото съм искал! Аз бягах от това, но Ти каза, че делата които Исус е вършил, и аз трябва да върша. Мога да ги върша само с Твое помазание!
Отче, изпрати съживление от Святия Дух в страната ни! Направи ни едно, въпреки че сме от различни църкви, с различни имена. Обедини ни зад знаменията, които си определил за всеки вярващ. Използвай това последно време като живо свидетелство за силата на Живия Бог!

Р. У. Шамбак


Други преведени материали
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свой материал!


 
Сайт создан в системе uCoz