| |||
|
|
ВИТЛЕЕМ И ВИТАНИЯ
Да приемеш Бог и да служиш на хората Ходенето на Исус в плът по тази земя започна от една утроба на заем и завърши в една гробница на заем. Създателят, приел да дойде като бебе, се нуждаеше от покрив над главата Си, но още при първото Му посещение на земята в човешки образ Той бе посрещан отново и отново с табелката „Няма свободни места”. Когато отпрати Йосиф, Мария и святото бебе, управителят на хотел „Витлеем" нямаше представа на кого отказва своето гостоприемство. Може би той се оправдаваше с: „Ами, те нямат резервация.” Вероятно поради многото житейски грижи този човек беше забравил посланието на пророците: „Идва обещаният Месия.”, които дори с точност бяха посочили къде ще бъде роден – в града на Давид, Витлеем, което означава „Дом на хляб”. Исус беше отхвърлян още, докато бе в утробата на Мария, с думите: „Иди си от тук. Няма място за Теб.”, но не е ли истина, че Господ и днес продължава да се натъква на табелката „Тук няма свободни места”, поставена над толкова много „Домове на хляб” – църкви, носещи Неговото име? Те може да са пълни с човеци, но къде е Божието присъствие? Онези, които са богати на традиции и пълни с религиозен квас, са бедни на помазание, сила и любов. Всеки път, когато на праговете им се появи някой с признаци на бременност (помазаник, когото Бог изпраща), водачите на тези домове отказват да се отрекат от себе си и от човешките си правила, за да направят място на Помазаника. По един или друг начин, те бързат да поставят табелката: „Няма свободни места” и затръшват вратите, продължавайки своите служби по обичайния начин, а посещението си тръгва и отива да търси друго обиталище. Така Божието скиталчество на земята се повтаря отново и отново. И днес Той предпочита духовния обор пред лъжливата пълнота на човешкия „мотел”. В началото на служението Си Исус предупреди Свой бъдещ ученик, като каза: „Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони.” (Матей 8:20, Лука 9:58). Тези Негови думи посочват една от главните пречки за Божието посещение: Църквите са приятни и удобни за хората, но не и за Бог. С мъка казвам, че и днес е така. Нека да размишляваме заедно за това: Ако Исус беше само Бог, тогава всеки Молитвен храм можеше да Му послужи за дом. Ако Той беше само човек, всеки хотел би Му свършил работа. Но Исус е напълно Бог и напълно човек. Нужен Му е подслон, който е Молитвен дом за Неговата Божествена природа и едновременно с това – гостоприемно място за човешката Му природа. Но има ли такова място? Да видим Лука10:38-39. „И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му”. Защо всеки път, когато отиваше в Ерусалим, Исус отсядаше във Витания? С какво това място беше толкова специално за Него? Причината да се чувства удобно в къщата на Марта и Мария според мен е, че там се грижеха за Него и като за човек, и като за Бог. Мария се покланяше на Исус като на Бог, а Марта се грижеше за човешките Му нужди. Избирайки Витания като място за почивка отново и отново, сякаш Исус ни казва: „Тук Мога да положа главата Си. На това място се намирам у дома Си. Те Ме почитат и уважават.” Затова Църквата се нуждае и от Марти, и от Марии. След първи век Витлеем се прочу с негостоприемството си, но Витания ще се запомни като „мястото, където Исус обичаше да отсяда”. Какъв дом ще бъде моето и твоето сърце за Господа, зависи от избора, който правим всеки ден, от плода, който даваме, от делата, които вършим. Матей 25:35-36 казва: „Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.” (думата „спохождане” освен „посещение” означава също „одобряване, съгласие”). Така че, когато правим тези неща от Матей 25:35-36 на най-малките и скромни свои братя днес, все едно, че на Исус Самия ги правим. Защото е вярно, че спасението е чрез вяра, но всички ние ще бъдем съдени по делата. В края на това кратко послание те насърчавам, Божий народе: Нека обичаме с цялото си сърце, с всичкия си ум и с цялата си сила своя Небесен Баща, а ближния – както себе си! Нека винаги да бъдем готови да приютим своя Господ и Спасител! И когато сме отворили сърцето си за Святия Дух, Когото не виждаме, ние ще можем да служим усърдно на хората, които виждаме. Бъдете благословени! Борислав Славков (Боби) Християнска Църква „Живот”, София Февруари 2010 г. |
| Пиши на Боби Славков! |
| Християнска църква "Живот" |
| Други свидетелства и откровения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство |
Сайт создан в системе uCoz