| |||
|
|
СИД: Здравейте! Аз съм Сид Рот. Добре дошли в моя свят, където естествено, всичко е свръхестествено. Преди да започнем предаването, ви уверявам, че присъствието на Бога тук в студиото, беше много силно и осезаемо. Тази програма ще промени живота ви. Всичко, което ще чуете, не е трябвало да се случва. То е било скандално, възмутително, нечувано! Моите гости са били женени от 17 години – пастор и неговата съпруга – имали са служение по телевизията, обичали са се много. Но съпругата преживяла тайна любовна връзка. Обаче, след всичко ужасно, което и двамата са преживели, те излизат като победители. Моите гости се казват Боб и Одри Майснър. Те споделиха с мен някои статистически данни. Боб, би ли споменал някои от тях?
БОБ: Фактите са наистина изненадващи. Ние живеехме в общество с морални ценности и чистота, но в днешно време тези неща са отживелица. Статистиката сочи, че 50-65% от мъжете на възраст над 40 години имат извънбрачни сексуални връзки, а за жените този процент е около 45-50%. Над 25% от всички търсения из Интернет са свързани със секса. СИД: Порнографията... БОБ: Да, порнографията е едно от тях. Например, 70% от съпрузите не знаят, че съпругата има сексуална връзка с друг мъж или изобщо не подозират каква е сексуалната активност на съпругата им. СИД: Нищо чудно, че из целия свят браковете са разклатени. ОДРИ: Всичко това не бива да се случва на никого, но... то се случи на мен. СИД: Одри, ти обичаш съпруга си. Имате три деца. Но и двамата сте заети, заети и заети ... И това е една от причините. ОДРИ: Обичам съпруга си, обичам децата си, обичам и Исус. Познах Бога още като дете. През целия ни живот ние сме били служители. Искахме да променим света. И така, бяхме женени от 17 години, когато един млад мъж дойде в нашата църква. Той започна да ми обръща внимание и да флиртува с мен, а аз си мислех: „Май ще трябва да ти намерим приятелка.“ Но в сърцето си усещах, че се нуждая от нещо... нещо ми липсваше. Бях на 36 и имах 3 деца на 10, 12 и 15 години. Усещах нещо подканващо... И част от мен започна да се чувства добре, когато той ми казваше, че съм красива и когато ми обръщаше внимание. А аз си мислех, че никога не бих била способна да извърша нещо неуместно; нещо, което не биваше да правя. Мисълта за любовна връзка дори и не минаваше през ума ми. Казах си, че аз контролирам цялата ситуация, че това е просто едно приятелство, което няма да доведе до никакви проблеми. Можех дори да се возя в една кола с него, без да си налагам никакви ограничения както правят другите хора, понеже аз напълно контролирам цялата ситуация. Моля ви да обърнете внимание на гордостта в този случай. Тя се появява, когато си мислиш, че нямаш нужда от Бога в дадена ситуация. Но аз се поддадох на цялото това „приятелство”. Започнахме да се забавляваме и да излизаме заедно. Това, което не осъзнавах, беше, че грехът ще те отведе много по-далече, отколкото ти самият си мислиш, че можеш да стигнеш. И второто нещо е, че в греха никога не намираш удовлетворение. СИД: И неизбежното се случи... ОДРИ: Да, за съжаление. Разстоянието между приятелството и любовната връзка се оказа много късо. СИД: Колко време продължи връзката ви? ОДРИ: Три седмици. СИД: Добре. Боб, ти как се почувства, когато тя призна, че ти е изневерила? Какво се случи? БОБ: Съпругата, която имах от 17 години беше сграбчила краката ми и ми признаваше, че беше прелюбодействала. Първата мисъл в ума ми беше – какво да правя? Аз съм духовен лидер, пастор съм. На момента започнах да чертая планове как да спася собствения си живот. В ума си вече я напусках. Веднага приех ролята на жертва. Исках всички да разберат какво ми беше сторила. Исках да събера всички около себе си и да им разкажа какво ми беше причинила. Излязох от стаята, без да знам какво да предприема. Обадих се на един мой приятел-пастор. Той ми каза: „Боб, нека разговаряме по-късно тази вечер.“ Попита ме кой друг знае за случилото се. Казах: „Никой.“ Той отговори: „Хубаво. Нека да остане така.“ СИД: Ти обаче, не си искал нещата да се развият по този начин. БОБ: Разбира се, че не исках. Щеше ми се всички да узнаят какво ми беше причинила. Та, нали аз съм невинният в този случай! А и на всичко отгоре това не беше някакъв си малък грях или грешцича. Онази вечер разговаряхме с приятеля ми по телефона. Той започна да ми обяснява принципа на завета, но аз исках нейната постъпка да стане достояние на всички. Той ми отговори: „Но Бащиното сърце на Бога е да скрива, да потулва, да покрива.“ Покриването има две основни задачи. В Притчи 25:2 четем: „Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.“ „Да покрива“ означава „да закриля“ и второ „да донесе изцеление“. Виждате ли, когато ние отидем при Бога такива, каквито сме, Той не ни опозорява, нито ни излага, но напротив, Бог ни обича и ни покрива. Той ни казва: „Аз искам да те изцеля. Искам любовта и благодатта да определят твоето бъдеще, а не грешките от миналото ти.“ Моят приятел започна да ми говори за Бащиното сърце на Бога. Попита ме: „Съгласен ли си да се отнесеш по този начин към съпругата си?“ СИД: Да, но нещата отиват от лошо към по-лошо. Скоро след това Одри разбира, че е бременна. Казвам ви – това не е измислена история, а напълно действителни събития от реалния живот. Моите гости днес не са надянали маска, която да ги кара да изглеждат добре външно. Те разкриват сърцата си пред вас, за да ви помогнат да промените живота си. И така, Одри разбира, че резултатът от изневярата ѝ е… детето, което очаква. Но бебето е продукт на две раси. Това вече няма как да се скрие. Одри отново отива при Боб. Боб, кажи ни какви мисли минаха през ума ти? БОБ: Исках да избягам. Исках да се измъкна от тази нелепа ситуация. Но моят пастор отново ми даде съвет. Аз не исках да спя до нея. Предпочитах да легна на дивана в хола, да отида в хотел или да я напусна, но той ми каза: „Не! Ти ще си легнеш до нея тази вечер, във вашето брачно легло. Няма да прекарате нощта разделени. Няма да ставаме съучастници на духа на развода.“ Много е трудно, но такова е сърцето на Небесния ни Баща. Подадохме оставка и напуснахме телевизионното служение, в което участвахме. Отидохме да живеем на едно по-сигурно място, където семейството ни можеше да получи помощ. Бог по свръхестествен начин ни даде работа и дом. Аз не бях сигурен, дали отново ще можем да живеем щастливо. Обаче, знаех едно – разводът не беше разрешението на проблема. СИД: Чакай малко. Ти се премести да живееш от Канада в Съединените Щати. Нямаше работа ... Колко пари имаше? БОБ: Ами, не бяха много... СИД: Жена ти е бременна... И имате три деца... БОБ: Да. СИД: Искам да кажа, че буквално си бил като Аврам, тръгнал към нови земи. БОБ: Бях готов да се боря за семейството си. Когато искаш да влезеш в свръхестественото, трябва да прегърнеш истината на Бога. Господ има съвършено бъдеще за моя живот, за моя брак, за съпругата ми и децата ми. Така че, разводът не беше разрешението на проблема. Аз имах нужда сърцето ми да стане като сърцето на Бога, за да мога да приема съпругата си. СИД: Ами, какво направи с детето? Жена ти постоянно е плачела, защото е знаела, че е плод на две раси. Това трябва да е бил доста тежък момент за теб. БОБ: Най-трудният въпрос, на който трябваше да си отговоря, беше, вярвах ли, че мога да обичам това бебе като мое собствено. Знам какво означава да имаш малко дете, което да пропълзи на коляното ти, да погледне в очите ти и да каже: „тате“. Бях наясно какво има в сърцето ми и аз определено не бях „съвършеното татенце”. Трябваше да се променя. Знаех, че естествената любов, която изпитвахме един към друг се беше изпарила. Тя не беше достатъчна, за да ни заведеше там, където трябваше да стигнем. Имахме нужда от Божията свръхестествена любов. Бог преобрази сърцето ми, като ми каза колко много ме обича. Преживяхме ред трудни месеци… Имахме и хубави дни, имахме и лоши дни... СИД: Одри, а ти беше ли се замисляла да направиш аборт? Предполагам, че не, защото си била възпитана и израстнала като християнка. ОДРИ: Знаеш ли, Сид, аз изобщо не одобрявам аборта. Но бях толкова отчаяна! Да, бях християнка, бях служителка ... Но сега децата ми щяха да са объркани... Аз самата ще бъда отхвърлена и заклеймена с най-глупавото и егоистично нещо, което бях направила. Спомням си, че бях в кухнята, когато се обадих на клиниката, в която се правеха аборти. От там ми отговориха: „Вие дори не трябва да идвате тук. Ние ще ви изпратим 10 таблетки по пощата. Просто вземайте по една таблетка всяка седмица и проблемът ви ще бъде решен.“ Прекъснах разговора и си казах: „Не зная дали аборта е отговорът на проблема ми. Но не мога да го преживея. Не издържам повече. Много ме е страх.“ Паднах на колене и казах: „Боже, няма да направя аборт, но Те моля, ако ме обичаш, дай ми спонтанен аборт, не мога да понеса последствията.“ Когато погледна назад, осъзнавам, че съм плакала, защото съм изключително благодарна на Бог, че не отговори на молитвата ми. Това, за което наистина се молех, беше Бог да ме измъкне от обстоятелствата в живота ми. Но в Своята любов Бог каза: „Одри, Аз ще вървя с теб във всеки миг.“ СИД: Боб, как обясни на децата си случилото се? На каква възраст бяха те? Как го приеха? БОБ: Те бяха на 15, 13 и 10. Просто всички се събрахме заедно... семеен съвет ... ОДРИ: Бяхме много уплашени. Ужасно ни беше страх. СИД: Не се съмнявам. БОБ: Те влязоха в стаята и видяха родителите си седнали на земята, плачещи. Аз веднага се изправих и дръпнах голямото зелено одеало от леглото. Одри все още седеше на земята и аз я покрих от глава до пети с това одеало. Коленичих до нея и я прегърнах. Погледнах право в очите на децата си и казах: „Деца, ето какво прави Бог, когато ние сгрешим. Той идва при нас, покрива ни, прегръща ни и казва: „Никога няма да те оставя и никога няма да те забравя.“ Одри все още беше покрита с одеялото, отпусната в ръцете ми, а аз погледнах децата си и казах: „Обичам майка ви. Никъде няма да ида. Ние сме семейство. Ние принадлежим един на друг.“ Просто изговорих колкото се можеше повече сигурност, спокойствие и безопастност. Одри все още беше покрита с одеалото и в ръцете ми. Аз отново казах: „Деца, вие ще имате братче. Най-големият ми син се разплака, но 13 годишната ми дъщеря се засмя и каза: „Тате, ще си имаме бебе.“ Тя виждаше болката ми и плачеше, но не можеше да сдържа вълнението си. „Тате, ще си иаме бебе.“ Знаех, че всичко ще бъде наред. И отново – хубави месеци, лоши месеци. Но настъпи момента, в който това малко момченце трябваше да се роди. И ето ни в болницата. |
|
СИД: Робърт, как кръсти детето?
БОБ: Ами, кръстих го на себе си – Робърт, а второто му име е Теодор, което означава „Дар от Бога.“ СИД: Наистина ли Робърт е подарък? БОБ: Той не е случайност. Той не е грешка. Той не е плод от сексуалната изневяра. Той е роден от самото сърце на Бога, както и другите ми три деца и ми е поверен. Той е един от най-страхотните подаръци, които някога съм получавал. СИД: Одри, разкажи ни за сина си Робърт. ОДРИ: Той донесе толкова много радост на дома ни! Когато се замисля отново за миналото и всички лъжи на врага за това, че децата ми ще бъдат объркани и че никога повече няма да се смеем и да мечтаем... Но ние получихме всичко това отново заради силата на Исус. Той може да направи всичко! Всичките ни деца обичат Бога! Робърт вече е на 11 и е такова сладурче. Той постоянно ни разсмива. БОБ: Водех битка със себе си, дали бих могъл да обичам това дете като свое собствено. Това беше една от най-големите ми битки. Моят пастор знаеше за това, а и аз постоянно му задавах този въпрос. Един ден той дойде при мен, понеже други хора изказваха мнения, които доста ме объркваха. Те казваха: „Боб, ти не можеш да обичаш това дете.“ Или „Дай го за осиновяване.“ Тогава запитах пастора: „Какво да правя?“ Ето какво отговори той: „Боб, представи си, че на прага на дома ти някой е подхвърлил бебе. Какво ще направиш? Ти ще се причислиш ли към поколението на бащите, които изоставят децата си или ще станеш баща на тези, които нямат баща? Ти решаваш. Време е да пораснеш.“ СИД: Направо съм потресен от това, което може да извърши нашият Бог. Но ние сме човешки същества и нали знаете, че трябва да прощаваме. Как успяхте вие двамата първо да си простите и второ да се обикнете? Защото без прошка не може да съществува любовта, която изпитвате един към друг. БОБ: Ще ми се да кажа, че успях да простя само за една нощ или след една изказана молитва. Но бях толкова наранен и изпитвах толкова много болка! Искам да дам надежда на всички, които ни гледат, че Бог ви води по пътя към пълнотата; да познаете и вкусите Неговата любов и чак след това ще можете да я изявявате. ОДРИ: Исус иска, както Боб каза, да бъдем цели, завършени и свободни. За мен всеки ден беше покаяние. Исках да се покайвам на етапи и да мразя това, което бях сторила. Този процес ми отне години. Няколко години след като Робърт се роди, аз имах свръхестествено преживяване. Бях в дома на родителите си. Гостуваше ни една двойка и след вечеря аз ги помолих да се молят за мен. Те се съгласиха. След като се помолиха, казаха: „Усещаме, че в теб има силна скръб. Това не е просто тъга, Одри, защото по принцип ти не си тъжен човек. Това е свързано с нещо, което си преживяла – смърт или загуба, в резултат на което тази скръб се е вкоренила в теб. Искаш ли да се помолим?“ Казах: „Да, не искам да живея с нея.“ Разказах им как бях изневерила на мъжа си и как имах бебе от любовната си връзка. Осъзнах, че никога до сега не бях скърбяла истински, защото с всички сили се опитвах да бъда съвършена и силна. Те ми отговориха: „Това е твоята вечер.“ Положиха ръце на мен и ме попитаха: „Вярваш ли, че заслужаваш да си простиш?“ Отговорих отрицателно. Те обясниха: „Понеже Исус живее в теб, ти не получаваш това, което заслужаваш. Ти получаваш това, което Той заслужава.“ Докато се молеха, аз се потопих в тази скръб. Усетих, че сякаш вратите на някакъв затвор се отвориха и аз най-сетне излязох свободна от затвора на скръбта. Плаках неудържимо. Бях със затворени очи, но се видях облечена в най-прекрасната бяла, блестяща, чиста дреха – дрехата на праведника. Исус ми каза: „Ще се погледнеш ли по начина, по който Аз ти казвам?“ Отговорих с „да” и тогава получих тази дреха. Наметалото на срама, с което бях обгърната, беше свалено на мига. Новата ми дреха беше хлъзгава. Може да попитате: „Какво значение има?“ До този момент аз приемах хората сякаш те държаха в ръка маркери и пишеха по мене Х-ове, т. е. отписваха ме. И така получих свободата си. СИД: Значи ти си се молила почти всеки ден: „Боже, смекчи сърцето ми.“ ОДРИ: Да. СИД: Каква важна молитва. ОДРИ: Вярвам, че смирението е нещо много важно. Просто кажи: „Господи, предавам Ти целия си живот; изцелението си и съпруга си.“ Аз се чувствах длъжна да направя така, че мъжът ми да се почувства по-добре, някак си да поправя и възстановя всичко, което бях сторила. Но Исус ни изцели по друг начин. СИД: Боб, ти беше жертвата в тази история. Как успя да получиш удовлетворение, след като си бил жертва? БОБ: Прав си, Сид. Аз бях жертвата. Същата онази вечер, когато Одри получи освобождение, гостите в къщата на майка ѝ погледнаха към мен и попитаха: „Боб, може ли да се помолим за теб?“ Отговорих положително. После ми казаха: „Усещаме, че имаш проблеми с непростителността.“ „Нима?!“ После добавиха: „Ти не си готов да получиш, нали?“ Отговорих: „Не, не съм. Защото не е честно. Как така тя имаше любовна връзка, а аз трябваше да запазя семейството? Как така тя преживя пробив? От къде на къде тя преживя свръхестественото? От къде накъде тя получи освобождение, а аз трябва да нося тежестта на случилото се?“ Да, не бях готов. На следващия ден ме обзе безпокойство, че съм в положение, в което нямаше да мога да получа от Бога. И вечерта казах: „Ще се помолите ли с мен?“ Но Бог започна да работи в сърцето ми две години преди това. През онази вечер Той ме попита: „Боб, ще позволиш ли любовта Ми да се излее в теб с пълна сила по време на молитвата?“ В ума ми отново изплува картина. Умът ми беше пълен с въображаеми образи. Наричам ги лъжовни, безсмислени, но неминуемо бяха свързани с това, което се беше случило. В колко от тях жена ми беше участвала? СИД: Тези образи са се превърнали в крепост. БОБ: Всичко това ме измъчваше и ме тласкаше към депресия, въртеше ме в омагьосания кръг на омразата и гнева. Но след около две години се научих да контролирам яда си. Иначе, повярвайте ми, това може да ви убие. То ще направи така, че тялото ви да се разболее. Но през онази нощ аз стоях в стаята и прощавах, прощавах и прощавах. Плаках и ридах. Тогава Господ каза: „Ще позволиш ли на любовта Ми да бъде съвършена в теб?“ Бог ми показа един образ, който бях създал в ума си – момента, в който жена ми забременя. Отбягвах тази представа, но в онзи момент навлязох в нея. И така, аз взех жена си само за себе си. Прегърнах я в обятията си и отворих очи. Тя също ме прегърна и всичко свърши. СИД: Вие двамата сте разработили няколко важни пункта, с които да помагате на хората. Ще ми се да имаме време да разгледаме всички от тях. Разкажи ни за някоя двойка, на която сте помогнали, Одри. ОДРИ: Веднъж една двойка, която присъстваше на една от нашите конференции, научи кои са основните пунктове и ги приложи в живота си. Изпълни ги. Те осъзнаха, че се привличат отново и се събраха. Казаха ни: „Бяхме разделени 8 месеца. Щяхме да подпишем документите за развода си през следващата седмица. После дойдохме на конференцията и сега ще се върнем в къщи и ще кажем на децата си, че бракът ни е спасен и че няма да се развеждаме.“ Запитах ги: „Как се случи така, че на прага на развода вие дойдохте заедно на конференция, посветена на брака? Какво ви доведе тук?“ Съпругата отговори: „Ами, слушах една Християнска радиостанция, обадих им се и спечелих безплатни билети за конференцията. Не можах да устоя на офертата, че ще получа нещо безплатно.“ СИД: Ето това се нарича сценарий, аранжиран от Святия Дух. Но аз чувствам, че Духа на Господа ми каза да ви предупредя точно сега, спрете! Както Исус каза: „Престанете да си изграждате образи в ума... Спрете да си представяте разни греховни неща.” Защото това би означавало, че вече сте извършили греха. Всеки път, когато се изкушавате, изречете на глас: „Блажени са чистите по сърце.“ Малкото квас може да закваси целия хляб. Недейте да използвате въображението си за лъжовни образи. Бог желае да спрете, в името на Исуса! Превод от английски: Роза Саронова |
| Guest: Bob & Audrey Meisner |
| Сайта на Боб и Одри Майснър |
| Други интервюта на Сид Рот |
| Други преведени материали |
| Главна страница "Павелчо" |
Сайт создан в системе uCoz