„Апокалипсисът", п-р Енчо Тодоров  


(продължение)

Четвърто слово – съдът над Вавилон (18:4-20): „И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш пораженията й; защото греховете й стигнаха до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздала. Да! Платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал няма да видя. Затова в един ден ще дойдат пораженията й мор, печал и глад и тя ще изгори на огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди. И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й. Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на теб, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже в един час дойде присъдата ти!

И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им, стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и пурпур, коприна и червен плат; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост; и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор; и канела, аромати, тамян, миро и ливан; вино и елей; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души. Плодовете, за които душата ти копнееше, изчезнаха от теб и всичко изящно и разкошно загина от теб, и няма вече да ги има. Търгуващите с тези неща, които се обогатиха от нея, ще застанат далеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалят, като казват: Горко, горко, граде велик, облечен във висон, пурпур и червен плат и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя толкова богатство! И всеки морски капитан, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне: Кой град приличаше на великия град? И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя! Веселете се за него, небеса, и вие, светии, вие, апостоли и пророци, защото присъдата, с която вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.”

Когато прочитаме този текст, ние си спомняме за сходни думи в книгите на Исая, Йеремия, Йезекиил, Авакум, които се отнасят за Вавилон, Египет, Содом, Тир и Рим. Тези имена символизират системата, в която живеем, и те се оказват най-преходното нещо на този свят. Блудницата стои над всички тези градове чрез влиянието си: хълмовете на Рим, реките на Вавилон и морето на Тир. Истинските вярващи са призовани да излязат от нея, защото участта й ще бъде като на Содом и Гомор и всички ще гледат дима от изгарянето й.

Пето слово – краят на Вавилон (18:21-24): „И един силен ангел взе един камък, голям като воденичен, и го хвърли в морето, и каза: Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма вече да го има. Глас от онези, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в теб; и никакъв художник от каквото и да било изкуство няма вече да има в теб; и шум от воденица няма вече да се чува в теб; светлина от светило няма вече да свети в теб; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в теб; защото твоите търговци бяха големците на земята, понеже чрез твоите магии бяха измамени всички народи. И в него бе видяна кръвта от пророци и светии и от всички заклани на земята.” Колко внушителна е гледката, при която цялата система, религиозна и политическа, както големия камък, е запратена на дъното на морето и след това настава тишина. В 24 стих е намекнато за Йерусалим, като всички тези градове ни говорят за негативното духовно влияние, което са имали върху света.

Шесто слово – гибелната песен на Вавилон (19:1-5): „След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; защото са истинни и праведни Неговите присъди; понеже Той осъди великата блудница, която е покварила земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите служители. И втори път казаха: Алилуя! И димът от нея се издига до вечни векове. И двадесет и четирите старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя! И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови служители, вие, които Му се боите, малки и големи.”

В този момент тишината е нарушена от „глас от голямо множество”. Църквата е вече на небето и участва заедно с Христос в съда над света и великата блудница. Целта на Сатана е била да унищожи светиите на земята и да поквари целия свят. Проводник на тази сатанинска идея е била църквата блудница. Но в края на краищата виждаме истинската църква спасена, а противниците на Бога наказани.

Седмо слово – наследницата на Вавилон (19:6-8): „И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила. И на нея й бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите.” Последното слово е поглед към вечността и славата, която ще дойде върху невястата на Агнеца. Църквата ще бъде поставена на най-високото място във Вселената. Над нея ще бъде само престолът на Царя на царете.

СЕДМА КАРТИНА НА АПОКАЛИПСИСА

Седмата картина е Милениумът. Имаме седем видения за хилядогодишното царство.

Хилядолетието:
1 видение – Царят (19:11-16)
2 видение – победата Му (19:17-18)
3 видение – враговете Му (19:19-21)
4 видение – дяволът (20:1-3)
5 видение – Църквата (20:4-6)
6 видение – Страшният съд (20:11-15)
7 видение – Новият век (21:1-8)

Първо видение – Царят (19:11-16): При първото идване на Христос, пророк Захария в 9:9 ни го представя като Царя, Който е “праведен и спасява, кротък и възседнал на осел”. При второто идване на Христос картината е съвсем различна. Благодатното време е завършило. Господ идва да въздаде на неприятелите Си като Съдия. При седмата чаша се чува силен глас от престола: „Сбъдна се.”

В това първо видение на седмата картина е описан Царят, войската Му, оръжията Му и знаците на Неговата власт. Яздещият на бял кон, чието име е Верен, Истинен и Божието Слово, изпълва цялата картина. Описанието Му е зашеметяващо (12 и 13 стихове). Войската Му, облечена в бял и чист висон (символ на праведните дела на светиите), Го следва на бели коне. Сам Господ ще воюва срещу нечестивите, а ние ще бъдем свидетели на победата Му. Титлата Му е „Цар на царете и Господ на господарите”. Той идва в слава със светиите Си, за да влезе във владението Си и да царува над земята.

Второ видение – победата Му (19:17-18): Великата Божия вечеря е в противовес на сватбената вечеря на Агнеца: „Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца” (Откр. 19:9). „Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба” (Мат. 22:4).

Тези, които са отказали поканата за сватбата на Агнеца, ще участват във великата Божия вечеря. Картината е зловеща. Призовани са всички птици. Бог се е приготвил. Третата чаша все още е само предупреждение: „Понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това” (Откр. 16:6). Шестата чаша обаче е Армагедон, когато се пролива кръвта на нечестивите, които са в бунт срещу Бога. Това е възмездието за тези, които не са се покаяли за греховете си и са преминали линията на Божието дълготърпение.

Трето видение – враговете Му (19:19-21): Кой може да воюва срещу Яздещия на коня? Ето, краят на Антихрист е дошъл. Най-голямата измама на всички векове се открива. Измамените са народите, които са приели белега на звяра. Участта им е справедлива и присъдата - изпълнена. Всеки, чието име не е записано в Книгата на живота, ще пие от чашата на Божия гняв и ще сподели участта на Антихрист и църквата блудница. Пророкът Наум казва в 1:5-6 „Планините треперят от Него и хълмовете се разтопяват; а земята се раздвижва от присъствието Му. Да! Светът и всичките му жители. Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, скалите се разпадат пред Него”.

Матей в 13:40-42 продължава: „И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и в края на времето. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.” И Откровение 14:11 завършва: „И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му”.

Четвърто видение – дяволът (20:1-3): Преди близо 2000 години Сатана запечата гроба на Господ Исус, но нямаше сила, която да задържи Христос в гроба. Сега обаче, когато се изпълва времето, Бог изпраща просто един ангел, за да върже Сатана, да го затвори в бездната и да я запечата за 1000 години. Никой обаче не може да разчупи Божия печат преди да се изпълни времето, когато Сатана ще бъде пуснат за малко време. Бог просто използва дявола за Своите цели, за да бъде изпитано човечеството.

Пето видение – Църквата (20:4-6): Павел говори, че ще има възкресение на праведните и неправедните мъртви. Първото възкресение от Откровение 20:4-6 е възкресението на праведните при идването на Христос за Църквата преди Божия гняв. Неговото идване отново на земята е с всичките светии (Зах. 14:5; Йоан 5:28-29; Лука 14:14; І Кор. 15:51-52). В горния текст са описани три различни групи, които ще бъдат възкресени. Откровение 20:4 набляга на тези, които ще бъдат умъртвени от Антихрист през време на Голямата скръб. Това потвърждава, че Църквата ще бъде тук на земята по времето на Антихрист и грабването ще стане след Голямата скръб, но преди Божият гняв да се излее върху рода на непокорните.

Шесто видение – Страшният съд (20:11-15): При шестия печат виждаме Божия гняв и краят на световната система, при шестата тръба имаме последното Божие предупреждение, при шестото видение за войната са показани последните седем язви, при шестата чаша е последното наказание за човечеството, изпратено от Бога, при шестото слово към блудницата църква за последен път се споменава великата блудница Вавилон и сега при шестото видение за Милениума – последният съд и участта на тези, чиито имена не са записани в Книгата на живота.

Седмо видение – Новият век (21:1-8): „1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. (Поглед към вечността). 2 Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. (Божият град). 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. (Божието обиталище).

4 Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече оплакване, нито плач, нито болка; защото предишното премина. 5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. (Обновеният Божий свят). Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. (Сбъднатото Божие Слово). 6 И ми каза: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. (Завършеното Божие дело). На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. 7 Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син. (Последното Божие благословение). 8 А колкото за страхливците, невярващите, осквернените, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.” (Последното Божие проклятие).

Всичките седем картини в Откровението, последните части, завършват с поглед към вечността. Осмата картина е изцяло посветена на вечността.


ОСМА КАРТИНА НА АПОКАЛИПСИСА

Осмата картина е представена чрез седем откровения.

Вечността (Йерусалим, невястата):
1 откровение – Божият град (21:10-21)
2 откровение – Божието обиталище (21:22-27)
3 откровение – обновеният Божий свят (22:1-5)
4 откровение – сбъднатото Божие Слово (22:6-10)
5 откровение – завършеното Божие дело (22:11-15)
6 откровение – последното Божие благословение (22:16-17)
7 откровение – последното Божие проклятие (22:18-19)

Първо откровение – Божият град (21:10-21): Трудно можем да си представим град с размери, които се доближават до размерите на луната. Много е вероятно всички тези числа да са символични. Невястата на Христос е оприличена на град с 12 порти, които са дванадесетте израелеви племена, и 12 основни камъка, които са дванадесетте апостоли. Оттук разбираме, че Израел и Църквата са различни имена на невястата на Агнеца, или Израел и Църквата са едно. Ако съберем числата 12 плюс 12, получаваме 24, друг символ на Израел и Църквата, предаден ни чрез израза 24 старци в Откровение 4 глава.

Размерът на стената е 144 лакти (12х12), цифра, която ни насочва към символичната цифра 144 хиляди от Израел, питомната маслина, върху която бяхме присадени ние, дивата маслина. Святият град Йерусалим е представен като куб със страна 12 000 стадий, като височината, широчината и дължината му са равни. Когато съберем всичките дванадесет страни, получава се 144 хиляди, цифра, която ни отвежда отново при подпечатаните в Откровение 7:4 и придружаващите Агнеца в Откровение 14:1.

Второ откровение – Божието обиталище (21:22-27): Исус сподели със самарянката едно изключително откровение, че идва време, „когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и истина” (Йоан 4:23). Съвършеното изпълнение на това откровение ще се изпълни през вечността, когато храм няма да има, но цялото поклонение ще бъде насочено към Самия Бог. Христос, Който е светлината, ще осветява целия град. Бог, Който е свят, няма да позволи нищо нечисто да влезе в града, а само тези, които са записани в книгата на живота.

Трето откровение – обновеният Божий свят (22:1-5): Христос говори също на самарянката за живата вода, от която някой, който е пил, вече не ожаднява. Езекиил (47 глава) ни дава откровение за тази река на живота. Реката в началото е до глезените, после до коленете, до кръста и накрая става вода за плуване. В плитката вода обичат да играят младенците. Във водата до колене откриваме благословението на молитвата, водата до кръста говори вече за стабилност във вярата, но истинското благословение е, когато сме изцяло потопени в тези живи води. Плодовете от дървото на живота ще бъдат в изобилие, а листата им ще служат за изцеление на народите. Павел ни казва, че Бог обитава в непристъпна светлина, но тук изкупените от Господа ще гледат лицето Му и ще седят на Неговия престол.

Четвърто откровение – сбъднатото Божие Слово (22:6-10): Блаженството от първата глава на Откровението се повтаря. Има специално благословение за ония, които прочитат или слушат това послание, но блаженството е двойно за тези, които го пазят. Посланието на Откровението не е запечатано, но е вече отворена книга, защото е последно време и Той идва скоро.

Пето откровение – завършеното Божие дело (22:11-15): Този, който върши неправда, може да върши и занапред неправда, но участта му ще бъде сред злодеите в огненото езеро. Всеки ще получи според делата си. Най-доброто дело е да вярваме в Този, Който е Алфата и Омегата, като изперем дрехите си и бъдем умити в кръвта на Агнеца.

Шесто откровение – последното Божие благословение (22:16-17): Все още е благодатно време. Все още вратата е отворена и ръката протегната. Святият Дух и Църквата казват: Ела. Ако си жаден, пий от водата на живота (Йоан 7:37-39). Така ще бъдем винаги готови за идването Му.

Седмо откровение – последното Божие проклятие (22:18-19): Ако променяме благовестието според както ни е изгодно, заслужено ще приемем върху себе си последното Божие проклятие.

Заключение:
„Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе! Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите. Амин” (Откр. 22:20-21). Господ се сбогува с църквата Си. „Идвам скоро” и ще се видим, нали? Отговорът е „Амин” – така да бъде. „Ей, дойди, Господи Исусе!”

Колко трепет и очакване има в тези думи! Бог да ни помогне да Го очакваме всеки ден. Божията благодат е, която ще ни помогне очакването ни да е активно и да има с какво да се представим пред Царя на царете. Можем ли всички да се присъединим към тази молитва с едно мощно „Амин”? „Амин” е нашата вяра, нашата надежда и нашето упование, че ще Го видим един ден такъв какъвто е. И ще бъдем облечени в Неговата слава поради Божията благодат, която е спасителна за всичките човеци.


Пиши на п-р Енчо Тодоров!
Материали за последните времена
Главна страница „Павелчо"
Изпрати свое откровение!


 
Сайт создан в системе uCoz