| |||
|
ЧИТАТЕЛИТЕ на Библията се отнасят към книгата „Откровение” с различни чувства - от раздразнение до любопитство. Едни смятат, че е „трудна за разбиране”, други се опитват да разгадаят тайните й. Наистина ли „Откровение” е толкова трудна за разбиране? Тогава защо Бог е записал още в началото на книгата следните думи: „Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо” (Откр. 1:3).
Книгата „Откровение” е била смятана от някои тоталитарни режими за много опасна. Например по времето на Мао Цзедун тя е била забранена. В миналото, ако трябва да бъда честен, тази последна книга на Библията ми е била трудна за тълкуване. Поради това мога да разбера защо много хора дори избягват да я четат. Мисля, че това е голяма лъжа на дявола, защото в нея можем да открием истинската Христова слава, настоящи и бъдещи събития, вечната участ на праведните, вечната участ на Сатана и участта на тези, които го следват. „Откровение” е голямо насър¬чение за християните, които преминават през гонения и трудни времена. То е всеобхватно, възвишено и приложимо във всекидневието. Оказва се също, че Откровението е една великолепна книга, в която откриваме осем основни картини, осем различни образа на Господ Исус и осем различни начина на представяне на Църквата. Картините са не само живи, но са и поучителни и винаги актуални. Образите са тези, които остават в съзнанието ни, за да ни насочват към основите на вярата ни, връщането на Младоженеца и Новият град Йерусалим, които очакваме с нетърпение. ОСЕМ КАРТИНИ В АПОКАЛИПСИСА Първа картина: Състояние на Църквата; седем послания (Откр.1-3) Втора картина: Състояние на света; седем печата (Откр.4-7) Трета картина: Предупреждения към света; седем тръби (Откр.8-11) Четвърта картина: Войната; седем видения (Откр.12-15) Пета картина: Съд над света; седем чаши (Откр.16) Шеста картина: Съд над блудницата; седем слова (Откр.17-18) Седма картина: Милениумът; седем видения (Откр.19-20) Осма картина: Вечността; седем откровения (Откр.21-22) ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС В АПОКАЛИПСИСА 1. Човешкият Син (Откр.1:13-18) 2. Закланият Агнец (Откр.5:6-8) 3. Другият Ангел (Откр.8:3-5) 4. Силният Ангел (Откр.10:1-7) 5. Мъжкото дете (Откр.12:4-5) 6. Седящият на облак (Откр.14:14) 7. Яздещият на бял кон (Откр.19:11-16) 8. Седящият на белия престол (Откр. 20:11-15; 21:3-8) ЦЪРКВАТА В АПОКАЛИПСИСА 1. Седемте златни светилника (Откр. 1:12,20) 2. 24 старци (Откр. 4:4) 3. Душите под олтара (Откр. 6:9-11) 4. Подпечатаните 144 000 (Откр. 7:4-8) 5. Неизброимото множество (Откр.7:9-17) 6. Двамата свидетели (Откр.11:3-12) 7. Жена, облечена със слънцето (Откр. 12:1-2) 8. Новият град Йерусалим, невястата на Агнеца (Откр.21:2,9-27) Има няколко ключа за разбиране на “Откровение”: 1. Посланието на “Откровение” е винаги актуално, за всички времена. 2. При тълкуването на събитията трябва да търсим първо духовното значение и едва тогава материалното му изпълнение. 3. Има два различни периода: времето на Голямата скръб - Сатанинският гняв, и времето на съда над света и църквата блудница - Божият гняв. 4. Изпълнението на печатите, тръбите и чашите не се извършва последователно, но паралелно. 5. Числото седем е един от ключовете към “Откровение”. 6. Много от числата в “Откровение” са символични. 7. Много от образите и предсказаните събития са се изпълнили частично през историята на човечеството, но чакат своето пълно изпълнение в края на времето. Какво ме накара да изучавам задълбочено книгата „Откровение”? Четях една книга от уважаван от мен християнски писател. В нея той пишеше, че грабването ще стане в края на голямата скръб. „Приятелю, казах си аз, бил съм много благословен от твоите книги, но тук специално бъркаш относно грабването. За да ти докажа, че то ще стане преди голямата скръб, ще започна лично да изучавам „Откровение” и да търся подкрепа от Писанията за тази теза.” Чел съм много книги за Апокалипсиса и във всички тях сме били учени, че грабването ще стане в началото на голямата скръб. Трябваха ми повече от две години, през което време интензивно изучавах „Откровение”, за да променя мнението си и да достигна до твърдото заключение, че грабването ще стане в края на голямата скръб. Задоволството и благословението от това изучаване трудно може да се опише. Често започвах рано сутрин, не усещах как денят преминаваше и вече през нощта, когато минаваше 12, трябваше насила да се откъсна от Библията, за да бъда бодър на другия ден и да мога да продължа отново. Изпитвах такава сладост от това изследване на последните времена, че ми е трудно да го опиша. Искам да бъда честен с вас. Не можах да намеря нито един стих, който да подкрепя това, на което сме били научени, че грабването ще стане преди голямата скръб. Открих множество стихове в цялата Библия, които подкрепят идеята, че грабването на Църквата ще стане в края на голямата скръб. Открих и много ключове, които ни помагат да разбираме правилно книгата “Откровение”. Когато споделях откритията си с братя и сестри, едни бяха възторжени, други се противопоставяха остро. В Деяния на апостолите 17:11 е записано, че „беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.” Подробно изложение за грабването съм дал в книгите „Апокалипсисът и печатите” и „Грабването на Църквата”. Тук ще цитирам само два стиха от ІІ Солунци 2:1,3 и Матей 24:29-31. „А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя... Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта...” „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен звук; и те ще съберат избраните Му от четирите посоки, от единия край на небето до другия.” В целия Нов Завет под „избраните” винаги се разбира Църквата (Римл.11:7; виж също Римл.8:33; 1 Петр.1:1,2; Кол.3:12 и др.). През последните години имах покани в много църкви за провеждането на семинари за последното време и по-специално за книгата „Откровение”. Бях поканен и в една ромска църква. Децата, повече от сто, няколко пъти превъзхождаха по брой възрастните. След хвалението пасторът помоли всички деца да преминат в другата зала, където ги очакваха учителките. Аз обаче ги спрях, защото смятах, че Словото е важно и за тях. Пасторът се съгласи, но когато разбра, че темата ще бъде върху „Откровение”, дойде при мен и ме помоли да сменя проповедта. „Откровението е толкова трудно за разбиране!” - каза той. Аз настоях да продължа със започнатата тема и той с неохота се съгласи. „Деца – започнах аз, – обичате ли да се снимате?” „Дааа” – беше отговорът. „Какво правите със снимките?” – продължих аз. – „Поставяме ги в албум и после ги разглеждаме.” „Откровението” представлява един такъв албум с осем картини. В първите четири картини можем да видим църквата, светът, предупреждения към света и духовната война, която водим. Следващите четири картини представляват съд над света, съд над църквата блудница, хилядогодишното царство и вечността.” Продължих с въпроси, какво правим в църквата, когато се събираме, и какво представлява светът, в който живеем. Децата участваха дейно и отговаряха точно на зададените въпроси. Не усетихме как измина повече от час. Накрая пасторът дойде при мен много развълнуван и стисна ръката ми: „Никога не съм предполагал, че книгата „Откровение” може да бъде толкова достъпна и проста за разбиране.” Аз самият бях много изненадан да открия, че цялата картина „Откровение” е като една многоцветна пъстра мозайка и всеки един от елементите започна да намира своето точно място. Започнах да разбирам, че книгата „“Откровение” е едно от най-благословените писания за последното време, затова в нея има и седем специални блаженства. 1. „Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо” (Откр.1:3). 2. „Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! - казва Духът. - За да си починат от мъките си; защото делата им следват след тях” (Откр. 14:13). 3. „Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат безсрамието му” (Откр. 16:15). 4. „Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца” (Откр. 19:9). 5. „Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила” (Откр. 20:6). 6. „Ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество” (Откр .22:7). 7. „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града” (Откр. 22:14). Както споменах по-горе, можем да разделим „Откровение” на осем картини. През средните векове има писатели като Йоаким Фиоре (1202 сл.Хр.), които разделят книгата на осем части. Съвременни автори като Майкъл Уилкол също разделят „Откровението” на осем части. Също така можем да открием осем различни образа на Господ Исус Христос, като всеки път Той ни въвежда във всяка една картина по специален начин. Интересното е, че Църквата също ни е открита по осем различни начина. Тогава си зададох въпроса защо осем, а не седем? Числото осем в Библията е много важно. То има специално значение. То означава възкресение или ново начало. Осем човека бяха спасени при потопа. Всяко момче трябваше да бъде обрязвано на осмия ден и това означаваше ново начало за него под Божия завет. Витлеем Юдейски, където се роди Христос, е споменат осем пъти в Новия Завет. Господ Исус възкръсна от гроба на осмия ден (първият от новата седмица). Църквата беше основана на осмия ден. Звярът (666), който имитира истинския Месия, е даден като осмия цар. В книгата на Питман: „Четвъртият звяр” е изследвано числото 8. В еврейската и гръцката азбука буквите са означавали и числа. Събирайки числовата стойност на буквите, получаваме интересни резултати. 1. ИСУС: числова стойност 888 = 111 х 8 2. ХРИСТОС: числова стойност 1480 = 185 х 8 3. СПАСИТЕЛ: числова стойност 1408 = 176 х 8 4. ГОСПОД: числова стойност 800 = 100 х 8 5. МЕСИЯ: числова стойност 656 = 82 х 8 6. ЧОВЕШКИЯТ СИН: числова стойност 2960 = 370 х 8 7. ИСТИНАТА: числова стойност 64 = 8 х 8 В седмицата на сътворението откриваме, че човекът е създаден на шестия ден, а на седмия Бог си почина. При страстната седмица силите на злото разпънаха Христос на шестия ден. Седмият ден беше почивка. На осмия ден Христос възкръсна. В пророчески аспект световната система е затворена в 6 дни или 6000 години. Защото „за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години - като един ден” (ІІ Петр.3:8). Милениума е седмият ден. Осмият ден е вечността. |
|
В книгата Левит 25:8-10 откриваме нещо интересно. „Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, и като ти мине времето на седем седмици от години, т. е. четиридесет и девет години, тогава, на десетия ден от седмия месец да надуеш празничните рогове; в деня на умилостивението да накарате да се затръби по цялата ви земя. И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение по цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете в имота си и ще се върнете при семейството си.”
При юбилея идваше освобождение от робство, възвръщане на земята, събиране на всяко семейство, възмездие за греха и злото. Първите седем картини в Откровението са свързани с историята на този свят. Във всяка картина са изброени по седем неща или това прави 7х7=49. Петдесетата година, юбилеят или осмата картина е свързана с вечността или новото начало. Във всяка картина Исус е ключова фигура и ни въвежда в нея по един специален начин. В първата картина можем да видим Човешкия Син (Откр. 1:13-18) като генерал, който инспектира своите армии. Той изпраща своите седем послания и предупреждава повечето от тях да се покаят и да приведат себе си в ред и готовност. Във втората картина можем да видим Заклания Агнец (Откр. 5:6-8) да изпраща посланието си към народите, че Той е Божият Агнец, който носи греха на целия свят (Йоан 1:29). Отварят се първите четири печата, които ни разкриват състоянието на света, петият печат - отношението на света към църквата и шестият печат – Божият отговор чрез гнева Му. Седмият печат е поглед към вечността. В третата картина можем да видим Другия Ангел (Откр.8:3-5), Който чува молитвите на закланите за Божието слово при петия печат, застава пред жертвеника, участва в молитвите им и отговаря, като взема от огъня на жертвеника и го хвърля на земята. Започват предупрежденията на тръбите към този свят. Преди представянето на четвъртата картина можем да видим Силния Ангел (Откр. 10:1-7), Който води войната със злите сили заедно с ангелите Си и църквата. Следват седем видения за войната, която се води със силите на ада. Тук ще видим сблъсъка между обществената и религиозна система, от една страна, и Божието общество и ангели от друга. Преди петата и шестата картина, когато се изпълнява съдът над света и църквата блудница, можем да видим Мъжкото дете (Откр.12:4-5), Което ще управлява народите с желязна тояга, и Седящия на облак (Откр.14:14), Който държи сърп в ръката си. Следват седемте чаши на Божия гняв и седемте слова за църквата блудница. В седмата картина можем да видим Яздещия на бял кон в Откр.19:11-16, Който ни въвежда в Милениума, като предводител на небесното войнство. Следват седем видения за хилядогодишното царство. Преди осмата картина виждаме Седящия на белия престол (Откр.20:11-15 и 21:3-8). Следват седем откровения за вечността. Интересно е да проследим и историята на църквата, дадена ни в „Откровение” по осем различни начина. Подготовката на църквата е представена в първа картина на „Откровение”, откриваща състоянието й и представяща я като седем златни светилника (Откр. 1:12,20). Предназначението ни е да занесем светлина в този свят, за да може народите да достигнат до познание на Бога и да не погине нито един от тях. Във втората картина, откриваща състоянието на света, църквата е представена по няколко различни начина. Славната църква е представена като двадесет и четири старци, (Откр. 4:4), дванадесет патриарси и дванадесет апостоли или цялата Божия църква преди и след Христос. Може църквата все още да воюва тук на земята, но ние „седим в небесни места” (Еф. 2:6) и Господ ни изявява славата, която е определил за нас. Страдащата църква е представена като душите под олтара (Откр. 6:9-11). Ще има гонения и страдания, които ще преживеем тук, на тази земя. Подпечатаната църква е представена като 144 000 (Откр. 7:4-8). Господ ни вижда като Израел или питомната маслина, към която се присадиха клони от дивата маслина. Църквата като 144 000 се появява още веднъж в Откр. 14:1-5, където представлява Божието общество на небето и на земята, в контраст на обществената и религиозната система, представени ни в първо и второ видение на четвърта картина на „Откровение”. Църквата като неизброимо множество, което идва от Голямата скръб, е представена в Откр.7:9-17. Църквата ще премине през скръбта, но ще бъде опазена от Божия гняв. Служението на църквата е представено в третата картина на „Откровение” като двамата свидетели (Откр. 11:3-12). Гонената Църква е представена в четвъртата картина на „Откровение” като жена облечена със слънцето (Откр. 12:1-2), срещу която воюва змеят. Посланието тук е специалната защита, която Бог има за църквата Си. Невестата на Агнето е представена в последната картина на „Откровение” като новия град Йерусалим (Откр. 21:2, 9-27). Тук откриваме дванадесет порти, които са дванадесетте израелеви племена, и дванадесет основни камъка, които са дванадесетте апостоли. Невестата на Агнето се състои от всички светии преди и след Христос. Можем да разделим „Откровение” на две части. В първата част ще открием четири картини, които са свързани с два обекта: църквата и света. Всяка картина включва по седем неща: седем църкви, седем печата, седем тръби и седем видения за войната. Във втората част на „Откровение” ще открием още четири картини. Те са съдът над света, съдът над църквата блудница, хилядогодишното царство и вечността. Църквата е грабната и не се споменава при съда на света и съда на блудницата, а само в Откр.19:6-9 като невестата на Агнеца, която се е приготвила за сватбата. Посланието на „Откровение” е един от най-мисионерските призиви към света. Бог подготвя църквата Си да занесе на света най-великата вест за „Божия Агнец, Който носи греха на света!” Поради това, че светът не се покайва, следват предупрежденията на тръбите. Църквата е в духовна битка със силите на злото. Преди да се излее Божият гняв към света и църквата блудница, истинската църква е грабната. Следват наградите за светиите. ПЪРВА КАРТИНА НА АПОКАЛИПСИСА Първата картина ни открива състоянието на Църквата. Имаме седем послания, изпратени от Господ Исус Христос. Той е представен като Човешкия Син. „...и сред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му - като огнен пламък; и краката Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в зенита си” (Откр. 1:13-18). Той е Този, Който преглежда войските си и ги подготвя за битката със злото. В Исая 13:4 намираме: „Господ на Силите преглежда войнството Си за бой.” 1. Ефес - компромис с любовта (2:1-7) 2. Смирна - страдаща църква (2:8-11) 3. Пергам - компромис със света (2:12-17) 4. Тиатир - компромис с греха (2:18-29) 5. Сардис - компромис с плътта (3:1-6) 6. Филаделфия - побеждаваща църква (3:7-13) 7. Лаодикия - лицемерие (3:14-22) Църквата е представена като седем светилника, които трябва да светят в този свят на тъмнина. Към две от църквите, Смирна и Филаделфия, нямаше упрек. Другите църкви живееха в компромиси: Ефес имаше проблеми с любовта си към Господа, Пергам – проблеми със света, Тиатир – с греха, Сардис – с плътта, където духовният живот беше заглушен. В църквата в Лаодикия Христос липсваше. Те живееха в лицемерие. В крайна сметка ние откриваме, че основата на Църквата е Христос. Църквата в небето е единна и нерушима, но на земята в очите на хората те са седем светилника. Пет компромиса. Често се питаме: „Защо светът не вярва в Бог?” Причината не е в света, а в църквата. Светът не вярва, защото църквата изгуби огъня си. Ако ние мразим греха така, както Бог го мрази, и живеем в огъня на Святия Дух, светът ще повярва, че Исус е изпратен от Отец. Всеки от нас, който е тръгнал по Божия път, може да допусне в живота си компромиси. В Откровение 2 и 3 глава Бог ни открива седем състояния на църквата и вярващите. В пет от тези послания Исус ни показва компромисите, които може да извършим. Ние трябва да знаем къде и как сме изпаднали, за да се покаем и върнем обратно. 1. Църквата в Ефес. Компромис с любовта. „Имам това против теб, че си оставил първата си любов.” Вярващите в Ефес са били заети с много неща и Исус не е бил на първо място. Когато спрем да гледаме на Него, тогава лесно виждаме слабостите в другите. Първо, Исус им каза да си спомнят. Да си спомнят за радостта, духовния растеж, молитвата и четенето на Словото, за свидетелството и служението. Второ, Исус им каза да се покаят. Ако Исус не е на първо място в твоя живот, това е грях. Трето, Исус им каза да повтарят. Той им каза да вършат първите си дела. 2. Църквата в Пергам. Компромис със света. Вярващите там започнаха да се отдават на някои от удоволствията в света. Заниманието ни трябва да бъде с онези неща, които ни насочват към Исус. Трябва да се покаем за всяко нещо в нашия живот, което отнема вниманието ни от Бог. 3. Църквата в Тиатир. Компромис с греха. При тях имаше търпение към греха. Трудно е да се изправиш лице в лице със своя брат или сестра и да му кажеш, че дадено нещо е грях. Но ако не се покаем, Господ ще разреши да дойде страдание, болка, дори смърт. Христовата църква трябва да се справи с греха и да е чиста. 4. Църквата в Сардис. Компромис с плътта. Духовният живот е заглушен. „На име си жив, но си мъртъв.” В църквата имаше много програми и вярващите бяха доволни, но на практика бяха мъртви. Те трябваше да бодърстват, да закрепят останалото; да си спомнят началото, да се подчинят и да се покаят. 5. Църквата в Лаодикия. Лицемерие. Христос е отвън. Тази църква е противна на Бог. Един лицемерен християнин нанася голяма вреда на царството Божие. И в този случай трябва да победим себе си и да се покаем. Когато извършим компромис с любовта си към Бога, ние се отваряме за влиянието на света, греха и плътта. Ако не се покаем, ние лесно може да изпаднем в лицемерие - състояние, в което се намери църквата в Лаодикия. Христос липсва в тази църква и тя ще бъде избълвана от Него, ако не се покае. Има и друг път в духовния живот и това е пътят нагоре. Той обаче минава през страдание. Църквата в Смирна беше страдаща, но Господ й казва: „Зная твоите дела, твоята скръб и бедност, но пак си богат... Не бой се от това, което скоро ще пострадаш... Ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.” Пътят нагоре води до победа. Такава побеждаваща църква е Филаделфия. Господ говори и на тази църква: „Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми... Аз те възлюбих...” |
|
ВТОРА КАРТИНА НА АПОКАЛИПСИСА
Втората картина ни открива състоянието на света чрез седемте печата. Господ Исус е представен като Закланото Агне. Когато Йоан Кръстител видя Исус, се провикна: „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Това е най-великото послание към този свят. Как светът отговори на този призив? Чрез гонение на светиите. Църквата тук е представена като душите под олтара. Словото ни казва, че „през много скърби трябва да влезем в Божието царство” (Деян. 14:22). Първите четири печата имат много общи особености. На всеки един от конниците му се даде власт. Четиримата конници препускат по цялата земя досега и продължават своето шествие. Йоан все още няма информация за ездача на белия кон от Откровение 19 глава. Затова логично е да предположим, че той възприема и четиримата ездачи като сили на злото (Захария 6:1-5; Езекил 14:21,22). Силите на злото ще се ширят по света в цялата човешка история и хората ще се питат дали те са станали неуправляеми. Ужасът на войната, заблудата, тежкото икономическо положение и неравенство, смъртта, която в много случаи настъпва нелепо и рано, причинена от войни, глад и болести, ще карат хората да бъдат в недоумение от това, което идва върху човешкия род. 1 печат – лъжерелигия – католицизъм (6:1-2) 2 печат – войни – комунизъм (6:3-4) 3 печат – глад – капитализъм (6:5-6) 4 печат – резултат – смърт и ад (6:7-8) 5 печат – страдания на Църквата – (6:9-11) 6 печат – Божият гняв – (6:12-17) 7 печат – мълчание – (8:1) Първите четири печата ни представят четири конника и четири коне. Числото четири е преобраз на света. Силите на злото ще се опитат да обединят духовната, политическата и икономическата власт в света под управлението на Сатана, Антихрист и лъжепророка. Резултатът обаче ще бъде смърт и ад за тези, които ги следват. Петият печат ни открива отношението на света към светиите. Църквата на Христос ще бъде гонена и страдаща. Олтарът е място, където се принасят жертвите. Страданието, което понасяме в името на Исус, е като жертвоприношение на олтара (Римл.12:1). Страдащата църква се моли: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и отдадеш възмездие на живеещите по земята за нашата кръв?” При Бога няма средно положение, хората или са граждани на небето, или живеят на земята, отдадени на злото. Мъчениците желаят да възтържествува правдата. Молитвата на светиите е в синхрон с Откровение 19:1-4 „Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; защото са истинни и праведни Неговите присъди.” Множествата от петия печат са били умъртвени за Божието Слово, което са опазили през вековете точно до времето на Голямата Скръб, но в по-широк смисъл и през нея. В Откровение 20:4 специално се набляга на тези, които ще бъдат умъртвени от Антихрист по време на Голямата скръб. „И на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си...” В първата част на Откровение 20:4 са включени и тези хора, които са заклани при петия печат. Съюзът „И“, който е употребен, ни дава разбирането, че загиналите заради Божието Слово от Антихрист са като допълнение на тези, които са пожертвали живота си преди това през вековете. На светиите от петия печат им се казва „да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях” - тогава Христос ще дойде за Църквата Си. Шестият печат открива Божия гняв и съд върху непокорните. При изливането на Божия гняв църквата е на небето (Откр. 7:9-17). Преди това слугите на Бога са подпечатани (Откр. 7:3-8; Еф. 1:13; 4:30). Христос идва за своите си при отварянето на шестия печат в Откровение 6:12. Това е в синхрон с Матей 24:30; Марк 13:24, Лука 21:27, І Солунци 4:16, І Коринтяни 15:51. Седмият печат е поглед към вечността и към това, което Бог е приготвил за праведните. То трудно може да се опише с думи, затова ни се казва, че „настана мълчание на небето за около половин час” (Откр. 8:1). Двадесет и четирите старейшини са споменати само в Откровение. Числото дванадесет се среща често и извиква в съзнанието ни дванадесетте племена на Израел и дванадесетте апостоли. В Откровение 21:12-14 тези две групи са обединени. Или двадесет и четирите старци (в Новия завет старейшините са ръководителите на църкви) представляват цялата Божия църква, преди и след Христос, която седи в небесни места (Еф. 2:6; І Лет. 24 гл.). В Откровение 4:5 е споменат изразът: Седемте Божии духове. Седем е число на съвършенството и се среща често в Библията и в творението. Една седмица се състои от седем дена; дъгата се състои от седем цвята; на всеки седем години всички клетки в човешкия организъм се подновяват; всяка седма вълна е по-голяма от другите; всеки седми ден човешкият пулс бие по-слабо; дните на бременността при животните и човека са кратни на седем. Седемте църкви олицетворяват църквата като цяло. Седемте печата ни представят света такъв, какъвто е. Седемте Божии духове ни показват съвършенството на Святия Дух. Споменати са и четири живи същества. Какво символизират те? Числото четири символизира главно света, в който живеем. Имаме изток, запад, север, юг. Четирите живи същества - лъв, теле, човешко лице и летящ орел, ни насочват към Божието творение. В основата на творението е Христос. Изразът в Откровение 7:1 „след това” означава ли, че събитията, описани в 7 глава, настъпват след печатите? В 7:3 ни се казва, че земята все още не е повредена, докато в 6 глава това се е случило. Шестият печат съвсем ясно ни говори за Божия гняв, края на светската система и връщането на Христос. Това означава, че събитията в началото на 7 глава, свързани с подпечатването, се случват преди шестия печат. В Откровение 7:1 Йоан ни говори за четири вятъра, които са възпирани от четирима ангели, за да не повредят земята. Преди това имаме четирима конници, които донасят на земята заблуда, войни, глад, мор, смърт и ад. Първите четири тръби ни съобщават за екологична катастрофа и повреждане на една трета от земята, морето, реките и атмосферата. При първите четири чаши цялата природа е опустошена. Захария също ни говори за „четирите небесни духове” (Зах. 6:1-5). Бог има власт и над ездачите, и над духовете и това е залог, че Неговата църква е в безопасност. Тя е запечатана от Бога (Ез. 9:1-4; Еф.1:13-14; 4:30). Подпечатаните в Откровение 7:4 са слугите на Бога (Откр. 1:1). Подпечатани са 144000 израелтяни. Как да разбираме този израз? Характеристиките на Израел, както и всички названия и предимства, могат да се отнасят и за Църквата: дванадесетте племена (Яков 1:1; Матей 19:28; Лука 22:30), до избраните пришълци (І Петр.1:1), Божият Израел (Гал. 6:16), истински юдеи (Римл. 2:29; Откр. 3:9), Авраамово потомство (Гал. 3:29), обрязаните (Фил. 3:3). Има ли връзка между неизброимото множество в Откр. 7:9-17 и 144000? Те са едно и също нещо. В Божиите очи ние сме Израел, клоните, присадени на питомната маслина (Римл. 11:17), подпечатани от Святия Дух като 144000. Неизброимото множество идва от голямата скръб. В този свят ние преживяваме скърби. Също така всички светии преди и след Христа в края на Голямата скръб ще бъдат възкресени и грабнати при последната тръба (І Кор.15:52; Матей 24:31; ІІ Сол. 2:1-3; Откр. 10:7; 20:4-5). След Откровение 7:14, когато праведните са в небесата, понятието „скръб“ не се среща в Писанието, но „гневът на Бога“ се среща десет пъти от Откровение 6:16 до 19:15. ТРЕТА КАРТИНА НА АПОКАЛИПСИСА Третата картина е предупреждение към света чрез седемте тръби. Ако печатите ни откриват състоянието на света, то тръбите са едно предупреждение към него. Ние намираме някои съответствия между тръбите и язвите в Египет (Изход 7-10). Поради това, че светът не се покайва за делата си, а причинява страдания на църквата, Другият Ангел, вероятно Господ Исус Христос, хвърля огън върху земята. Преди това Той застава до олтара, където страдащите светии се молят и питат: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и отдадеш възмездие на живеещите по земята за нашата кръв?” Това не е молитва за отмъщение, а желание да възтържествува Божията правда. Господ Исус се присъединява към молитвите на светиите и им отговаря чрез седемте тръби, които са предупреждения към този свят. 1 тръба – опустошена земя (8:7) 2 тръба – опустошено море (8:8-9) 3 тръба – опустошени реки (8:10-11) 4 тръба – опустошено небе (8:12) 5 тръба – мъчения (9:1-12) 6 тръба – унищожение (9:13-21) 7 тръба – краят на света (11:15-18) Първите четири тръби са свързани с екологична катастрофа в природата: земята, моретата, реките и атмосферата. Следващите три тръби, означени като „три горко”, са свързани с духовната и физическа катастрофа, която ще сполети човечеството - мъчения, унищожение и краят на световната система, когато Господ ще вземе Своите Си при последната тръба. Гибелта чрез тръбите е частична - само една трета от света ще пострада. Бог отговаря на молитвите на светиите под олтара, като въздава правда на „живеещите по земята”. Това може да открием и при язвите в Египет. В Изход 3:7-8 Господ казва: „Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на робовладелците му; защото изпитах състрадание поради неволите му. И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните...” Също така кадилницата, от която молитвите на светиите са отправени към небето, е същата, от която огънят е хвърлен на земята. Притчи 13:24 ни казва: „Който щади тоягата си, мрази сина, който го обича, го наказва навреме.” Истинската любов на Бог се показва в суровото наказание както към Израел, така и към народите, за да може в наказанието Израел и светът да познаят Неговата истинска и безкрайна любов. Евреи 12:9-10 също ни казва: „Имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отец на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.” Когато Бог наказва, Той също е сърцесъкрушен, защото няма друг изход. Ако искаме да преживеем Божията слава, нужно е да знаем, че това не може да се осъществи на по-ниска цена. Първа тръба. Откровение 8:7 „Като затръби първият ангел, падна град и огън, размесени с кръв, които бяха хвърлени на земята; и една трета част от земята изгоря, също и една трета част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.” Това ни напомня за войната на Бога срещу Египет (Изход 9:23-25). Една трета от „земята” (културния свят на човечеството), „от дърветата” (преобраз на човека) „и всяка зелена трева” (преобраз на хората) изгоря или е била повлияна от лъжливи идеи относно комунизъм, фашизъм, национализъм, източни религии, ислям и други. Човешкият живот е изгубил всякаква стойност и дух на убийство цари навсякъде. Градът, огънят и кръвта символизират бедствията, които разрушават земята, на която живеем. Ако прибавим и буквалното изпълнение на това пророчество, когато бомби като градушка са хвърляни на земята, пролята е много кръв, а дърветата и тревата изгарят, което се случва за първи път в световен мащаб при Първата световна война, разбираме, че сме в края на времената. Първата световна война става импулс за единен свят, за създаване на Лигата на нациите и е предупреждение към следващите поколения и белег за идващия край на света. След ужаса на войната за първи път се открива изход за Израел, когато на 2 ноември 1917 в Англия е подписана Балфурската декларация, която обещава Палестина на евреите за тяхна родина. Господ казва, че това е само началото на родилните болки (Матей 24:8). (следва) |
| „Апокалипсисът" (продължение) |
| Материали за последните времена |
| Главна страница "Павелчо" |
| Пиши на п-р Енчо Тодоров! |
| Изпрати свое откровение! |
Сайт создан в системе uCoz