| |||
|
Автор: Енчо Тодоров
ДВАМАТА СВИДЕТЕЛИ „И на двамата Си свидетели ще дам...” Свидетели, това са всички истински християни, цялата Църква Христова (Деян. 1:8), които са наречени в Откр. 11:1 „храмът”, дом от „живи камъни”. Те са едновременно и „царско свещенство”, което възвестява благодеянията Господни (І Петр.2:5,9), и изпратени в света. Тези специални свидетели за “последното време”, от възнесението до второто пришествие (Евр. 1:2), имат двойно свидетелство за съд и благодат. В последното време, в по-тесен смисъл в периода на Голямата Скръб, тези „двама свидетели” може да бъдат и отделни личности, сравними с Мойсей и Илия, на които бяха дадени специални поръчения и пълномощия. При първото идване на Исус, Бог изпрати специален вестител - свидетеля Йоан Кръстител. Така и при второто пришествие Бог ще изпрати специални вестители, подобно на Мойсей и Илия. Йоан Кръстител прие на себе си ролята на Илия, за да може Израел отново да стане Израел (Мат. 17:12-13), но не беше въплътеният Илия. Животът на всеки човек е неповторим. За човека е дадено да умре веднъж (Евр. 9:27) и само веднъж може да се яви в този свят. „...да пророкуват 1260 дни, облечени в траурни дрехи.” Двамата свидетели ще говорят за Бога по Негово поръчение и пълномощия, ще вършат Неговите дела и ще пророкуват през целия период на Антихрист, 42 месеца (Откр. 11:2). Те ще призовават към покаяние, не само на слово, но и на дело, както постъпваше и Йоан Кръстител, като се обличаше в кожени дрехи и се хранеше просто. „Те са двете маслинови дървета и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята...” Пророк Захария видя в образа на двете маслини духовния и политически вожд на Израел (Зах. 4:3,11-14). Маслото в старозаветното помазание на царете и свещениците е знамение на Святия Дух. Те са „духом пламенни” (Римл. 12:11) и „светлина на света” (Мат. 5:14; ІІ Кор. 4:6; Откр. 1:20) посред фалшивия блясък и мрачно обкръжение. Двамата свидетели стоят пред Бога, като ходатайстват за обречения на осъждение свят, както Авраам стоеше и ходатайстваше пред Бога за Содом (Бит. 18:22). Поръчението им е до целия свят. „И ако поиска някой да ги нарани, огън излиза от устата им и изгаря неприятелите им; и ако поиска да ги повреди, трябва да бъде убит.” Сам Бог говори чрез двамата свидетели и действа чрез тях. Тези слова възвестяват благодат и съд, те говорят за огъня на Святия Дух (Деян. 2:3; 10:44) и за пояждащия огнен Божий съд (Евр. 12:29). Този огън означава вечна смърт (Мат. 25:41; Откр. 19:20; 20:10). Този, който не отваря себе си за огъня на Святия Дух, ще очаква огъня на съда (Йоан 3:36; 5:12). „Те имат власт да заключат небето, за да не вали дъжд през времето на тяхното пророкуване, и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да нанасят на земята всякакъв вид поражение, колкото пъти биха поискали.” Това ни напомня за Илия (ІІІ Царе 17:1; Яков 5:17-18) и Мойсей (Изход 7). „Вода” в Откровение означава естествените човешки източници като любов, брак, семейство, труд, изкуство и други, които се явяват полезни и прекрасни за човека, но сега са отровени и пропити с духовна смърт (Римл. 1:28). За този, който не желае да слуша вестта и да приеме благодатта, тази вест се превръща в осъждение (ІІ Кор.25:16). „И когато свършат да свидетелстват, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.” Заедно с края на периода на Антихрист, ще дойде и изпълнението на тяхното поръчение (Откр. 13:5). В началото звярът се появява от „морето”, т. е. морето на народите. След смъртоносната рана (Откр. 13:3) той възлиза от бездната (Откр. 17:8), където са заточени злите духове (Откр. 9:1-2) и където врагът ще бъде държан през 1000-годишното царство на Исус Христос (Откр. 20:3). Антихрист може да предизвика показен съд или процес срещу двамата свидетели, за да ги обвини в неправда и светът повече да не ги слуша. След като те свършат своето свидетелство, ще бъде преминало и времето, когато никой не може да им причини вреда. Точно това се случи и с Исус: когато дойде Неговият час на страдание, хората получиха възможност да сложат ръце на Него. „И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет...” Двамата свидетели ще бъдат лишени не само от живот, но и от полагащото им се внимание при погребението, което се счита за голям позор. Това престъпление ще бъде извършено пред очите на много хора. Действието може да се развива в Йерусалим, но Йерусалим никога не е наричан Великия град (ср. Откр.16:19). По-вероятно това е столицата на Антихрист, центърът на Световната държава. Както обреченият на осъждение и погибел Содом измъчваше Лот, така и този град ще измъчва двамата свидетели и всички Христови свидетели. Антихрист - това е великият “фараон”, който държи в плен народа Божий. Съдът, означен с тръбите и чашите (Откр. 8,9,16), има много сходства с египетските язви, а грабването на Църквата – с пасхалната нощ (Изх. 12) и с преминаването на Червено море (Откр. 15:3). „..където беше разпънат и техният Господ...” Исус беше разпънат от римските власти, от римския управител и според римския обичай. „И мнозина от народите, племената, езиците и нациите ще гледат труповете им три дни и половина и няма да позволят да бъдат положени труповете им в гроб.” Големите хора при смъртта им са почитани по-дълго, за да им се окажат последни почести. Телата обаче на двамата свидетели ще лежат пред очите на всички, с цел да бъдат осквернени. „И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един друг ще си пратят подаръци, защото тези двама пророци са мъчили жителите на земята.” Преди хората си поднасяли подаръци един на друг заради единствения по рода си „Свидетел” (Откр.1:5). Сега хората ще си правят подаръци от радост, че са се отървали от двамата свидетели, които били неудобни за тях. Какво основание за радост по цялата земя!? Бесовете веднъж упрекнаха Исус: „Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш” (Мат. 8:29). „А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дихание от Бога и те се изправиха на краката си.” Това време е близко до „трите дни” от страстния петък до неделя. Духът на Бога създава и носи живот (Йоан 6:63; Ез. 3:14). Това възкресение съответства на възкресението на Господа. Кога оживяват двамата свидетели? Това е времето, когато ще възкръснат и всички останали вярващи, които имат дял в първото възкресение. А тези вярващи, които са живи, ще се изменят и ще се възнесат при Господа (І Кор.15:51; І Сол. 4:16-17; Откр. 20:5-6). Всичко това ще стане при последната тръба (І Кор. 15:52; Откр. 10:7; 11:15). Оттук следва, че възкресението на тези двама свидетели съвпада с първото възкресение. Особеното на тези двама свидетели, които се оказват последните мъченици за вярата си в Христос, се състои в това, че то се извършва пред очите на големи множества народ. „...и голям страх обзе онези, които ги гледаха...” „Страх” – това е ужасът, който обхваща слабия грешен човек пред вида на Предвечния. Този страх обхвана овчарите в нощта на Рождество, а също така и стражите в утрото на възкресението на Исус. Този страх обхваща всички, които се оказват на противната страна на Бога (Деян. 9:3-7). „А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Качете се тук.” Досега те са слушали само упреци, обвинения, оскърбления, осъждания, били са лишени от чест и унизени, но накрая ще чуят своя Господ (Матей 25:34). Така ще призове Господ Своите избрани при първото възкресение и възнесение на Църквата (Откр. 3:21). „И те се качиха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.” Те бяха грабнати в облака (Откр. 12:5; 10:1; І Сол. 4:17). „И в онзи час стана голям земетръс и десетата част от града падна, и измряха в земетръса седем хиляди човека, а останалите се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог.” В този момент, когато свидетелите и истинската Христова църква (Откр. 19:7) се съединяват със своя Господ, светът ще преживее катастрофално земетресение. Това е встъпление към казаното в Откр.16:18. Това се отнася за великия град от Откр.11:8 и 16:19, център на властта и столица на Антихрист. Казаното тук се отнася за очистителния съд, завършването на който е показано в Откр.19:20-21; 20:1-3, за да се създадат на тази земя условията за идващото царство на мира на Исус Христос. Имаше време, когато седем хиляди от Божия народ проявиха вярност към Господа (3 Царе 19:18); сега погиват седем хиляди от тези, които са прибягнали при Антихрист, врага, при „бога на този свят” (ІІ Кор.4:4). Това е първото начало на събитията, за които е казано в Откр. 15:4: „Всички езически народи ще дойдат и ще се поклонят пред Теб, защото бяха изявени Твоите праведни присъди”. |
|
СЕДМАТА ТРЪБА ОТ АПОКАЛИПСИСА
Грабването на Църквата (Откровение 11:15). „И като затръби седмият ангел, се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове.” „И като затръби седмият ангел, се чуха силни гласове на небесата...” Тогава когато земята се намира в страшно объркване, на небето, където всичко е открито, се прогласява “последната тръба” (І Кор. 15:52; І Сол. 4:16; ІІ Сол. 2:1-3; Мат. 24:29-31; Откр. 10:7; 11:12-13,15; 20:4-5). „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос...” Световното царство се превръща в Божие царство. Бог сътвори този свят и земята, едно от най-прекрасните творения в цялата вселена и Той ги повери на човека (Бит. 1:28). Човекът обаче отстъпи и се довери на Божия враг (Бит. 3). От този момент врагът стана „княз на този свят” (Йоан 12:31; 14:30; 16:11). Бог обаче чрез Своята вечна премъдрост извърши нашето изкупление в определеното време, без да нарушава правото на нито едно от Своите създания, даже и на Сатана. Бог наново започна историята на човека чрез Своя нов „Адам”, посредством новото създание на човека (Римл. 5:12-19). Затова вечният Божий Син стана „плът”, стана Човек (Йоан 1:14). Исус чрез Своето човешко естество беше „Божието царство”, сферата, където Бог господства и управлява напълно и всецяло и където всички Му служат доброволно. Започвайки с Петдесятница, Господ създаде Своята църква, избра хора, в които Бог всецяло достига господство посредством Своя Дух. Затова Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух (Римл. 14:17). Трудът за Божието царство се състои в събирането на всичко скрито (Кол. 3:3-4). Великите царства в този свят идват и си отиват, появяват се и изчезват. Последното от тях, най-демоничното, ще бъде на Антихрист (Откр.13:8). И тогава, както мълнията озарява всичко, ще настъпи денят за който се казва: „Защото е Твое царството и силата, и славата до вековете!” „...и Той ще царува за вечни векове...” (ср. Откр. 20:10; 22:5). Времето, в което ще се прояви Антихрист, от гледна точка на вечността ще продължи само миг. Много скоро всичко ще се измени. И тогава Бог в съответствие с плана на Своята любов към човешките чада ще постигне Своите цели след тежката катастрофа, нанесена от греха. Чрез Своя вечен Син (Пс. 2) и Помазаник Исус Христос, Бог непосредствено ще осъществи Своето господство над тази земя. „И двадесет и четирите старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, като казваха: Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който Си и Който си бил, затова, че Си проявил голямата Си сила и царуваш...” Всичко това, което се случва на земята, са няколкото отчаяни атаки на врага. И сега в небесния свят и накрая съвършената Църква (ср. Откр.6:10) е обхваната от велика радост, облекчение, благодарност и хвала. Исус винаги е бил Господ (Пс. 23). Той никога не е бил безсилен, даже и тогава, когато висеше на кръста. В разпореждане на Него бяха 12 легиона ангели. Обаче Той се отказа от Своята власт, за да извърши нашето изкупление и да ни даде възможност и време ние да приемем Неговото предложение на благодат и мир. Той продължава да стои пред нашата врата и настойчиво да хлопа (Откр. 3:20). И ние трябва да упражним настойчивост, когато предлагаме на хората евангелието, без да проявяваме при това и най-малко насилие (ІІ Кор. 5:20). Но преминава това време, когато Той се отказа от употреба на Своята власт. От една страна, това е края на времето на благодатта, а от друга страна - край на съществуване на човешкото царство, защото нашият Господ сега Сам ще управлява в мир и правда. Тогава обаче няма да има повече еднакво отношение към благочестивите и нечестивите, както е казано в Евангелие от Матей 5:44, когато е давано дъжд на праведните и на неправедните, когато слънцето е светело на добрите и на злите (ср. Мал. 3:18). „Езичниците се разгневиха, но дойде Твоят гняв...” (Откр. 6:17; 11:18; 16:1). Още веднъж се предлага възможност да се погледне на историята на народите с техния бунт против Бог и против Неговия Помазаник (Лука 19:14). „Гняв” – това е сериозният Негов съд, това е Неговата непримиримост към всякакво зло. Бог желае да се примири с грешника, но е непримирим към греха. Когато гневът на човеците противостои на гнева на Бога, тогава ще открием колко смешен ще се окаже всеки метеж против Него. Бог търпи бунта не поради слабост. Той предлага Своя мир и ръката Му е протегната към света. „...и времето да се съдят мъртвите...” Нашият поглед прониква в събития, за които е казано в Откр. 20:11. Даже и смъртта не освобождава човека от отговорността. „Съдят” на гръцки език означава да бъде отделен и изключен. Тогава човекът ще бъде съден и „отделен” в съответствие с това, какво решение е взел в настоящето. Ако сега той въстава срещу Бога, то и във вечността ще бъде лишен от общение с Него. Човек ще има това, което той сега желае да има. Бог ще потвърди в съда също собствения избор на човека. Ако той не иска да знае за Него сега, не ще иска да знае за Него и през вечността, а също и в предстоящия ад. Но този, който сега е достатъчно близо до Него в служение и страдание, така също и във вечността ще бъде близък с Него. На своето време Господ ще каже едно от двете: „Идете си от Мен, вие, проклети!” или „Елате, вие, благословени от Моя Отец” (Матей 25:41,34). „...и да погубиш тези, които унищожават на земята...” Всеки ще бъде наказан за това, което е съгрешавал на земята. Изразът “които унищожават на земята” не трябва да се разбира “унищожаване на околната среда” или разхищение на земните богатства, въпреки че и за това човек е отговорен, защото земята е поверена на човека (ср. Бит. 1:28; Пс. 23:1; Мат. 25:19). Старият Завет говори навсякъде, че тези, “които унищожават на земята” означава да я осквернят с идолопоклонство и пренебрегване на живия Бог; бунтът, своеволието и самообожествяването на човека са замърсили земята и са я обременили с проклятие (ср. Бит. 6:11,13; Ез. 7:23; 12:19). „...и да дадеш наградата на служителите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи...” Господ отговаря даже и на незначителното служение и вярност на Своите избрани повече от молбите и разбирането им. Той вижда и незначителното служение на хората, което се извършва в тайно, на които малко се обръща внимание или въобще не се почитат в този свят. „И се отвори Божият храм, който е на небето, и се видя в храма ковчегът на Божия завет...” Ковчегът на завета - това е престолът на благодатта. Ние имаме достъп до него (Римл. 5:2). Ние имаме право да пристъпваме „с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост” (Евр. 4:16). „...и се спуснаха светкавици и гласове, гръмове и земетръс, и силен град...” Още веднъж се говори за намиращата се в борба Църква: управлението на света се извършва от небесното светилище и от престола. Престолът – това не е място, където стоят старци и където Бог стои в бездействие. Бог господства както на небето, така и на земята. Бог не бездейства, но от Своя престол управлява света (Откр. 4:5; 8:5; 11:12,13,19; 16:18). |
|
КНИГИ ЗА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ
Голям формат – 36 стр., 0,50 лв. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ: А01. Апокалипсисът, Енчо Тодоров А02. Апокалипсисът и печатите, Енчо Тодоров А03. Апокалипсисът и тръбите, Енчо Тодоров А04. Грабването на църквата, Енчо Тодоров А05. Последният световен диктатор, Дуайт Кинман А06. Вавилон – шедьовърът на Сатана, Дуайт Кинман А07. Към световно единство, Гари Ка, бестселър А08. Новата световна религия, Гари Ка, бестселър А09. Новата световна империя, Грант Джефри А10. Европейският съюз, Дейвид Хатауей А11. Разкритите ангели и демони, Патрик Макний А12. Признаци за скорошното идване на Христос, Гордън Линдзи А13. Израел, Ислям и Армагедон КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ: B01. Предстоящите кризисни дни, Дуайт Кинман B02. Заблудите на Луцифер, Ернст Англи B03. Измамите на Луцифер, Ернст Англи B04. Лукавството на Луцифер, Ернст Англи КАК ДА ДОСТИГНЕМ НЕДОСТИГНАТИТЕ: C01. Наръчник за индивидуално служение, Алис Дънкоумби C02. Божествено откровение за ада, бестселър, Мери Бакстър, бестселър C03. Чудото е в твоята уста, Джон Остин, Изцелена от рак, Доди Остин C04. Път към вечен живот, Гордън Линдзи C05. Библейската тайна за божествено здраве, Гордън Линдзи C06. Не можеш да даваш по-добре от Бог, Шамбак C07. Молитвата е сила C08. Свидетелства от Родопите, Енчо Тодоров Малък формат – 36 стр., 0,30 лв. D01. Новият световен ред, Дуайт Кинман D02. Предстоящото безкасово общество, Дуайт Кинман D03. Звярът, Дуайт Кинман D04. Среднощен вик D05. Съживление на Хебридските острови D06. Божията творческа сила за изцеление, Чарлс Капс D07. Изкуството на успешната молитва, Гордън Линдзи D08. Математиката в Библията, Хауърд Питман D09. Аз видях Господ Исус, Иван Бабулев D10. Христос великият лекар, Фреда и Гордън Линдзи D11. Господ, лъвът и Рони, Дел Делейни ЗАНЕСЕТЕ ПОСЛАНИЕТО ДО НЕДОСТИГНАТИТЕ! |
| Поръчай книжки от горния списък! |
| Сайтът на сп. "Братска любов" |
| Материали за последните времена |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое откровение! |
Сайт создан в системе uCoz