| |||
|
|
Енчо Тодоров
ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ книгата Откровение се чете с различни чувства. Историята е уникална и всяваща ужас у мнозина. За много хора книгата е предсказания за ужасни събития, включително глобалното затопляне (Откр.16:8-9), ядрената катастрофа в Чернобил (Откр.8:10-11), войните в Близкия изток (Откр.16:16). В книгата ние срещаме описание на зверове, зад които стои дяволът и змей, който е самият Сатана. Борбата му е срещу църквата и Божия народ на Израел. Но Господ казва: Аз ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я победят (Матей 16:18). Църквата, учредена в света, очаква с нетърпение да навлезе напълно в своето призвание. Посланието на Откровението е адресирано до седем църкви, които са съществували по времето на Йоан и след това, и които са били в различен духовен подем и падение. Било е предназначено за ободряване и насърчаване на църквите, обиколени от нарастваща враждебност, за да бъдат предпазени вярващите от съобразяване със света и компромис с греха и плътта. Една от основните идеи, която можем да открием в Откровение, е, че Бог подготвя църквата Си, за да занесе най-великото послание за Божия Агнец, Който носи греха на света (Йоан 1:29). Ние сме свидетелите (Откр.11; Деян.1:8), които трябва да предупредят света за кончината му, ако не се покае. Също така нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, властите и духовните сили на нечестието в небесните места (Откр.12-15; Еф.6:12). Правилното тълкуване на Откровението се съдържа в структурата на самата книга и как представя личността на Господ Исус. Централната тема е Самият Христос и Неговата църква. Ако използваме числото седем като един от ключовете за Откровението: седем църкви, седем печата, седем тръби, седем видения за войната, седем чаши, седем слова към църквата блудница, седем видения за хилядогодишното царство и седем откровения за вечността; ние откриваме, че книгата се състои от осем части. Откриваме също така и обединяваща тема. В първите четири части на Откровението Господ подготвя църквата си (седемте църкви), за да отиде в света (седемте печата ни откриват състоянието на света), да предупреди света чрез двамата свидетели и чрез бедствията, които допуща Бог (седемте тръби) и да води войната със злите сили (седемте видения за войната). Във втората част на Откровението църквата е грабната. Идва Божият съд и гняв върху света (седемте чаши) и църквата блудница (седемте слова към блудницата). Следва хилядогодишното царство (седем видения) и вечността (седем откровения). Първа част: ЦЪРКВАТА В ОТКРОВЕНИЕТО Интересно е да проследим историята на църквата, дадена ни в книгата Откровение по осем различни начина. Църквата в Откровението 1. Подготовка на църквата - седем златни светилника (Откр.1:12,20) 2. Славната църква - двадесет и четирима старци (Откр.4:4) 3. Страдащата църква - душите под олтара (Откр.6:9-11) 4. Подпечатаната църква - 144 000 (Откр.7:4-8) 5. Църквата като неизброимо множество (Откр.7:9-17) 6. Служението на църквата - свидетели (Откр.11:3-12) 7. Гонената църква - жена, облечена със слънцето (Откр.12:1-2) 8. Невестата на Агнеца - новият град Йерусалим (Откр.21:2,9-27) Това е в унисон с картините на цялото Откровение и личността на Господ Исус Христос. Осем картини в Откровението Първа картина: Подготовка на Църквата; седем послания (Откр. 1-3) Втора картина: Състояние на света; седем печата (Откр. 4-7) Трета картина: Предупреждение към света; седем тръби (Откр. 8-11) Четвърта картина: Войната в света; седем видения (Откр. 12-15) Пета картина: Съд над света; седем чаши (Откр. 16) Шеста картина: Съд над блудницата; седем слова (Откр. 17-18) Седма картина: Милениумът; седем видения (Откр. 19-20) Осма картина: Вечността; седем откровения (Откр. 21-22) Господ Исус Христос в Откровението 1. Човешкият Син (Откр.1:13-18) 2. Закланият Агнец (Откр.5:6-8) 3. Другият Ангел (Откр.8:3-5) 4. Силният Ангел (Откр.10:1-7) 5. Мъжкото дете (Откр.12:4-5) 6. Седящият на облак (Откр.14:14) 7. Яздещият на бял кон (Откр.19:11-16) 8. Седящият на белия престол (Откр.20:11-15; 21:3-8) В първата картина на Откровението ни се разкрива подготовката на църквата чрез седем послания, откриващи състоянието й и представяща я като седем златни светилника (Откр.1:12,20). Предназначението ни е да занесем светлина в този свят, за да може народите да достигнат до познание на Бога и да не погине нито един от тях. Във втората картина на Откровението, откриваща състоянието на света чрез четири ездача и четири коня, църквата е представена също по четири различни начина. Славната църква е представена като двадесет и четири старци (Откр.4:4), дванадесет патриарси и дванадесет апостоли или цялата Божия църква преди и след Христос. Може църквата все още да воюва тук на земята, но ние седим в небесни места (Еф.2:6) и Господ ни изявява славата, която е определил за нас. Страдащата църква е представена като душите под олтара (Откр.6:9-11). Ще има гонения и страдания, които ще преживеем тук на тази земя. Подпечатаната църква е представена като 144 000 (Откр.7:4-8). Господ ни вижда като Израел или питомната маслина, към която се присадиха клони от дивата маслина. Църквата на Петдесятница по естество беше еврейска. По-късно към нея се прибавиха и езичниците. С течение на времето езичниците започнаха да доминират в църквата и като че ли тя загуби еврейските си корени. Бяха отрязани клони от питомната маслина поради неверие, а присадени на нея клони от дивата маслина поради вяра. Но Бог обещава чрез ап. Павел, че в последно време клоните от питомната маслина ще бъдат отново присадени. Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? (Римл.11:15). Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! (Римл.11:24). Църквата като 144 000 се появява още веднъж в Откр.14:1-5, където представлява Божието общество на небето и на земята, в контраст на обществената и религиозната система, представени ни в първо и второ видение на четвърта картина на Откровение. Числото 144 000 е символично. То е съставно и се състои от 12 (племената на Израел) х 12 (апостолите на Господ Исус) х 1000 (числото на пълнота). Числото 12 е също съставно, 4 х 3, или числото на света е умножено по числото на Триединния Бог. Същото можем да кажем и за числото 1000, което се състои от три пъти (числото на Бога) по десет (числото на народите). Подпечатаните в Откровение 7:4 са слугите на Бога (Откр.1:1). Подпечатани са 144 000 израелтяни. Как да разбираме този израз? Характеристиките на Израел, както и всички названия и предимства, могат да се отнасят и за църквата: дванадесетте племена (Яков 1:1; Матей 19:28; Лука 22:30), до избраните пришълци (1 Петр.1:1), Божият Израел (Гал.6:16), истински юдеи (Римл.2:29; Откр.3:9), Авраамово потомство (Гал.3:29), обрязаните (Фил.3:3). Църквата като неизброимо множество, което идва от Голямата скръб, е представена в Откр.7:9-17. Църквата ще премине през скръбта, но ще бъде опазена от Божия гняв. Четирите живи същества В Откровение 4:6-9 са споменати четири живи същества, които представят цялото Божие творение, също така илюстрират по един чудесен начин различните същности и служения на Господ Исус Христос. Ще открием, че те са и преобраз на различните служения на църквата в света като тяло Христово. Същите характеристики на Господ Исус в Откровение 4 глава могат да се отнесат и за църквата. Лъвът и славната църква - 24 старци. Господ е лъвът от юдовото племе и е съвършеният Цар, Който ще царува на земята. Евангелие от Матей ни представя Исус като Царя. В първа глава е включено царското родословие, по която линия дойде Христос. 24 старци имат корони, символ на царственост и стоят в небесни места (Еф.2:6). Те са царе и свещеници на Бога. Телето и страдащата църква - закланите под олтара. Телето в Стария завет се е използвало за жертвено животно. Исус Христос стана слуга и е съвършената жертва за греховете на целия свят. Евангелие от Марк ни представя Исус като слугата. Тук липсва родословие, поради това, че никой не се интересува от родословието на слугите. Петият печат ни разкрива отношението на света към светиите. Олтарът е място, където се принасят жертвите. Църквата под олтара ще бъде гонена и страдаща. Страданието, което понасяме в името на Исус, е като жертвоприношение на олтара (Римл.12:1). Човекът и подпечатаната църква. Исус Христос е съвършеният служител. Евангелие от Лука ни представя Исус като Човешкия син. Тук родословието включва цялата човешка раса и достига до първия човек Адам. Подпечатани са 144 000 човеци, символ на цялата Божия църква, служители на Господ (Откр.7:3; 1:1). Както Христос е съвършеният човек, така и подпечатаните са тези, които не са се осквернили с жени и са непорочни, или не са се осквернили с идолопоклонство и са първи плодове, най-доброто в този свят (Откр.14:1-5). Като тяло Христово ние ще следваме Агнеца (Главата), където и да отива. Орелът и неизброимото множество. Летящият орел говори за божественост. Исус Христос е Бог от вечността. Той няма родословие. Църквата е на небето и ще седне на престола на Господ Исус (Откр.3:21). В Откровение 7:17 Исус е представен като Пастир, който ще пасе стадото си. В третата картина на Откровението е представено служението на църквата чрез двамата свидетели (Откр. 11:3-12). Господ изпращаше учениците си да благовестват по двама и трима. При съд е трябвало да има най-малко двама свидетели (Мат.18:16,19). Свидетелите на Бога са изявявали за две неща: за Божията благодат и съд (2 Кор.2:16). Двете маслинови дървета ни говорят за царското и свещеническо служение (Зах.4:3). Както маслиновото дърво е източник на масло, така трябва Святият Дух да ни изпълва, за да извършим волята Му. Двата светилника са призвани да разкрият на света светлината и истината за Бога (Мат.5:14; 2 Кор.2:16; Откр.1:20). В по-тесен смисъл, в последното време на Голямата скръб, тези двама свидетели може да бъдат и отделни личности, сравними с Мойсей и Илия, на които бяха дадени специални поръчения и пълномощия. При първото идване на Исус, Бог изпрати специален вестител - Йоан Кръстител. Така и при второто пришествие Бог може да изпрати специални вестители, подобно на Мойсей и Илия. Йоан Кръстител прие върху себе си ролята на Илия, за да може Израел отново да стане Израел (Мат.17:12-13), но не беше въплътения Илия. Животът на всеки човек е неповторим. На човека е дадено да умре веднъж (Евр.9:27) и само веднъж може да се яви в този свят. Да пророкуват 1260 дни, облечени в траурни дрехи. Двамата свидетели ще говорят за Бога по Негово поръчение и пълномощия, ще вършат Неговите дела и ще пророкуват през целия период на Антихрист, 42 месеца (Откр.11:2). Те ще призовават към покаяние не само на думи, но и на дело, както постъпваше и Йоан Кръстител, като се обличаше в кожени дрехи и се хранеше просто. Те са двете маслинови дървета и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята... Пророк Захария видя в образа на двете маслини духовния и политически вожд на Израел (Зах.4:3,11-14). Маслото в старозаветното помазание на царете и свещениците е знамение на Святия Дух. Те са духом пламенни (Римл.12:11) и светлина на света (Мат.5:14; 2 Кор.4:6; Откр.1:20) посред фалшивия блясък и мрачно обкръжение. Двамата свидетели стоят пред Бога, като ходатайстват за обречения на осъждение свят, както Авраам стоеше и ходатайстваше пред Бога за Содом (Бит.18:22). Поръчението им е до целия свят. И ако поиска някой да ги нарани, огън излиза от устата им и изгаря неприятелите им; и ако поиска да ги повреди, трябва да бъде убит. Сам Бог говори чрез двамата свидетели и действа чрез тях. Тези слова възвестяват благодат и съд, те говорят за огъня на Святия Дух (Деян.2:3; 10:44) и за пояждащия огнен Божий съд (Евр.12:29). Този огън означава вечна смърт (Мат.25:41; Откр.19:20; 20:10). Този, който не отваря себе си за огъня на Святия Дух, ще очаква огъня на съда (Йоан 3:36; 5:12). Те имат власт да заключат небето, за да не вали дъжд през времето на тяхното пророкуване, и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да нанасят на земята всякакъв вид поражение, колкото пъти биха поискали. Това ни напомня за Илия (3 Царе 17:1; Яков 5:17-18) и Мойсей (Изход 7). Вода в Откровение означава естествените човешки източници като любов, брак, семейство, труд, изкуство и други, които се явяват полезни и прекрасни за човека, но сега са отровени и пропити с духовна смърт (Римл.1:28). За този, който не желае да слуша вестта и да приеме благодатта, тази вест се превръща в осъждение (2 Кор.2:16). И когато свършат да свидетелстват, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие. Заедно с края на периода на Антихрист, ще дойде и изпълнението на тяхното поръчение (Откр.13:5). В началото звярът се появява от морето, т. е. морето на народите. След смъртоносната рана (Откр.13:3) той възлиза от бездната (Откр.17:8), където са заточени злите духове (Откр.9:1-2) и където врагът ще бъде държан през 1000-годишното царство на Исус Христос (Откр.20:3). Антихрист може да предизвика показен съд или процес срещу двамата свидетели, за да ги обвини в неправда и светът повече да не ги слуша. След като те свършат своето свидетелство, ще бъде преминало и времето, когато никой не може да им причини вреда. Точно това се случи и с Исус: когато дойде Неговият час на страдание, хората получиха възможност да сложат ръце на Него. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет... Двамата свидетели ще бъдат лишени не само от живот, но и от полагащото им се внимание при погребението, което се счита за голям позор. Това престъпление ще бъде извършено пред очите на много хора. Действието може да се развива в Йерусалим, но Йерусалим никога не е наричан Великият град (ср. Откр.16:19). По-вероятно това да е столицата на Антихрист, центърът на Световната държава. Както обреченият на осъждение и погибел Содом измъчваше Лот, така и този град ще измъчва двамата свидетели и всички Христови последователи. Антихрист - това е великият фараон, който държи в плен народа Божий. Съдът, означен с тръбите и чашите (Откр.8,9,16), има много сходства с египетските язви, а грабването на църквата - с пасхалната нощ (Изх.12) и с преминаването на Червено море (Откр.15:3). ...където беше разпънат и техният Господ... Исус беше разпънат от римските власти, от римския управител и според римския обичай. И мнозина от народите, племената, езиците и нациите ще гледат труповете им три дни и половина и няма да позволят да бъдат положени труповете им в гроб. Големите хора при смъртта им са почитани по-дълго, за да им се окажат последни почести. Телата обаче на двамата свидетели ще лежат пред очите на всички, с цел да бъдат осквернени. И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един друг ще си пратят подаръци, защото тези двама пророци са мъчили жителите на земята. Преди хората си поднасяли подаръци един на друг заради единствения по рода си Свидетел (Откр.1:5). Сега хората ще си правят подаръци от радост, че са се отървали от двамата свидетели, които били неудобни за тях. Какво основание за радост по цялата земя!? Бесовете веднъж упрекнаха Исус: Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш? (Мат.8:29). А след три дни и половина влезе в тях жизнено дихание от Бога, и те се изправиха на краката си. Това време е близко до трите дни от страстния петък до неделя. Духът на Бога създава и носи живот (Йоан 6:63; Ез.3:14). Това възкресение съответства на възкресението на Господа. Кога оживяват двамата свидетели? Това е времето, когато ще възкръснат и всички останали вярващи, които имат дял в първото възкресение. А тези вярващи, които са живи, ще се изменят и ще се възнесат при Господа (1 Кор.15:51; 1 Сол.4:16-17; Откр.20:5-6). Всичко това ще стане при последната тръба (1 Кор.15:52; Откр.10:7; 11:15). Оттук следва, че възкресението на тези двама свидетели съвпада с първото възкресение. Особеното на тези двама свидетели, които се оказват последните мъченици за вярата си в Христос, се състои в това, че то се извършва пред очите на големи множества народ. ...и голям страх обзе онези, които ги гледаха... Страх - това е ужасът, който обхваща слабия грешен човек пред вида на Предвечния. Този страх обхвана овчарите в нощта на Рождество, а също така и стражите в утрото на възкресението на Исус. А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Качете се тук. Досега те са слушали само упреци, обвинения, оскърбления, осъждания, били са лишени от чест, унизени, но накрая ще чуят своя Господ (Матей 25:34). Така ще призове Господ Своите избрани при първото възкресение и възнесение на църквата (Откр.3:21). И те се качиха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха. Те бяха грабнати в облака (Откр.12:5; 10:1; 1 Сол.4:17). И в онзи час стана голям земетръс и десетата част от града падна, и измряха в земетръса седем хиляди човека, а останалите се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог. В този момент, когато свидетелите и истинската Христова църква (Откр.19:7) се съединяват със своя Господ, светът ще преживее катастрофално земетресение. Това е встъпление към казаното в Откр.16:18. Това се отнася за великия град от Откр.11:8 и 16:19, център на властта и столица на Антихрист. Казаното тук се отнася за очистителния съд, завършването на който е показано в Откр.19:20-21; 20:1-3, за да се създадат на тази земя условията за идващото царство на мира на Исус Христос. Имаше време, когато седем хиляди от Божия народ проявиха вярност към Господа (3 Царе 19:18); сега погиват седем хиляди от тези, които са прибягнали при Антихрист, врага, при бога на този свят (2 Кор.4:4). Това е първото начало на събитията, за които е казано в Откр.15:4: Всички езически народи ще дойдат и ще се поклонят пред Теб, защото бяха изявени Твоите праведни присъди. Описаната история в Писанието за двамата свидетели може да има и още едно тълкувание и изпълнение. Ние знаем от Словото, че много от пророчествата са многозначни. Това, което разгледахме до сега за двамата свидетели, може да означава на първо място служението на църквата през вековете. То може да означава и свидетели в духа и силата на Илия през последното време. Също така Бог може да издигне отделни личности от последното поколение, подобно на Мойсей и Илия. Това, което ще разгледаме за двамата свидетели, може още да означава, че са Израел и Църквата през последните дни. В Откровение, 11 глава, двамата свидетели са наречени пророци, двете маслинови дървета (клони) и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята. Същото слово откриваме в Захария 4 глава, даден е и отговорът кои са те: Те са двамата, помазани да служат на Господаря на цялата земя. В Посланието към римляните 11:17-29 Павел ни дава по-голяма светлина относно маслината. От посочения текст по-горе разбираме, че двете маслинови дървета или клонки са Израел и църквата, или естествените и дивите клони. Някои от естествените клони на Израел са били отрязани поради закоравяването им. Но когато се изпълни числото на езичниците, тогава ще дойде съживление в Израел и естествените клони ще бъдат отново присадени. Това е голямата тайна, за която говори ап. Павел в Римл.11:25. Двамата помазани свидетели са Израел и църквата, които служат на Господа на цялата земя. Павел обяснява това в Ефесяни 2 глава, когато те ще се съберат и ще бъдат един нов човек и едно ново тяло. Действията на Израел и църквата заедно, през последното време ще доведе до най-голямото съживление и победи, съществували през всички времена (Исая 60:1-3). В четвъртата картина на Откровение е представена като жена облечена със слънцето гонената църква (Откр.12:1-2), срещу която воюва змеят. Посланието тук е специалната защита, която Бог има за църквата Си. Най-сигурното място за опазване, хранене и защита е пустинята. На жената се дадоха двете крила на орел. Бог ни казва, че ние можем да летим далеч от зверове, змии и гущери. Въпреки че змеят изпусна река след жената, земята или пустинята й помогнаха. Бог разрешава на Сатана да предлага изкушения, за да може тези, които се преструват на Христови последователи, да бъдат отделени от истинските вярващи. Сатана отчаяно се мъчи да събере армия за последната битка. Водата символизира думи. В нашия свят съществуват потоци от думи и визуални образи, идващи от устата на Сатана. Нашето общество, чрез техническите средства, е направило греховете достъпни за умовете и сърцата ни. Отвореният плътски ум към сатанинския поток от мръсотия и бунт, който идва от развлекателните филми и телевизия, се изгражда като мощна крепост на дявола. Сатана е князът на въздушната власт (Еф.2:2). Ние трябва да разпознаем сатанинските пътища вътре в нас и да ги отсечем. В осма картина на Откровението Невестата на Агнето е представена като новия град Йерусалим (Откр.21:2,9-27). Тук откриваме дванадесет порти, които са дванадесетте израелеви племена, и дванадесет основни камъка, които са дванадесетте апостоли. Невестата на Агнето се състои от всички светии преди и след Христос. За да онагледи духовната прелест на невестата, Господ използва материални неща. Новият град Йерусалим е представен с размери, които се доближават до размерите на Луната. Много е вероятно всички тези числа да са символични. Святият град е куб със страна 12 000 стадий (2220 км), като височината, широчината и дължината му са равни. Когато съберем всичките дванадесет страни, получава се 144 хиляди, цифра, която ни отвежда отново при подпечатаните в Откровение 7:4 и придружаващите Агнеца в Откровение 14:1. Размерът на стената е 144 лакти (12х12), цифра, която ни насочва към 12 патриарси и 12 апостоли. В древните времена стените са служели за защита. Посланието тук е, че Господ е нашата закрила. Чрез апостолите (12 основни камъка) бяха дадени новозаветните писания. Чрез патриарсите (12 порти) бяхме въведени в Божието семейство. Целият град е от злато и на тези, които ще живеят в него като едно семейство е била изпитана вярата им, както се изпитва златото и са били одобрени. Златото символизира и славата на Бога, която се излъчва от Неговите хора. Храмът е бил място за среща и поклонение на Господа, но в града той ще липсва, защото сам Бог Отец и Агнецът са неговият храм. Няма да има нужда също така и от слънцето и луната, защото нощ няма да има и сам Господ ще осветлява всичко. В новия Йерусалим няма да влезе нищо нечисто, а само записаните в книгата на живота на Агнеца. |
|
Втора част:
ПОДГОТОВКАТА НА ЦЪРКВАТА Ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я победят (Мат.16:18). Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна (Еф.5:25-27). При картината за подготовката на църквата откриваме два пътя. Единият е нагоре, без компромиси и минава през страдания (Смирна), но и през победа (Филаделфия), като крайната цел е небето. Другият е надолу и започва с компромис с любовта към Бога (Ефес), като това отваря вратата за компромиси със света (Пергам), греха (Тиатир) и плътта (Сардис). Ако църквите, които са направили компромис не се покаят, тогава те могат да изпаднат в най-жалкото състояние, при което Христос липсва (Лаодикия). Компромисите водят надолу и довеждат единствено до осъждение, до Божия гняв и ада - последната участ за църквата блудница. 1. Ефес - компромис с любовта (2:1-7) 2. Смирна - страдаща църква (2:8-11) 3. Пергам - компромис със света (2:12-17) 4. Тиатир - компромис с греха (2:18-29) 5. Сардис - компромис с плътта (3:1-6) 6. Филаделфия - побеждаваща църква (3:7-13) 7. Лаодикия - лицемерие (3:14-22) Ако ние имаме всекидневно общение с Господ Исус Христос и не правим компромис с любовта си към Него, ще бъдем предпазени от влиянието на света, греха и плътта. ТРИТЕ КОМПРОМИСА - СВЕТЪТ, ГРЕХЪТ И ПЛЪТТА Когато извършим компромис с любовта си към Бога, ние се отваряме за влиянието на света, греха и плътта. Ако не се покаем, ние лесно може да изпаднем в лицемерие, състояние, в което се намери църквата в Лаодикия. Христос липсва в тази църква и тя, ако не се покае, ще бъде избълвана от Него. Бог ни предупреждава чрез словото на Йоан: Защото всичко, което е в света - страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отец, а е от света; и светът преминава, и неговите страсти; а който върши Божията воля, остава до века (1 Йоан 2:16-17). Тук ще открием три неща, за които сме предупредени: 1. Светът или пожеланието на очите. 2. Грехът или тщеславието на живота. 3. Плътта или страстта на плътта. Ева беше изкушавана в тези три области и пропадна (Битие 3:6). И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво, желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той (Битие 3:6). 1. Пожеланието на очите - дърво, приятно за очите. 2. Тщеславието на живота - дърво, желано, за да дава знание. 3. Страстта на плътта - дърво, добро за храна. Исус също беше изкушаван в тези три области и победи (Матей 4:1-11). 1. Политическата власт - пожеланието на очите - светът - Дяволът Му показа всички царства на света и каза: На Теб ще дам цялата тази власт и величие на тези царства, ако ми се поклониш. Богатството на целия свят не може да се сравни с поклонението към Бога. 2. Религиозната власт - тщеславието на живота - грехът - Постави Го на върха на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу. Грях е да изпитваме Господа, ако искаме Той да извърши чудо, поради нашето тщеславие. 3. Икономическата власт - страстта на плътта - плътта - Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб. Има по-важни неща от задоволяването на плътта и това е Божието слово. Тези три области ние откриваме и при първите три печата (Откр.6:1-6). 1. Политическата власт - червеният кон, символ на войната, където в повечето случаи чрез войни се налагат политически решения. 2. Религиозната власт - белият кон, който имитира белия кон на Господ Исус и чрез лъжерелигията може да донесе успокояване на съвестта, че сме в истината. 3. Икономическата власт - черният кон, когато богатите ще стават по-богати, а бедните по-бедни. Тези три области са обяснени много добре в притчата на Исус за почвите (Лука 8:5-15). 1. Светът. Когато семето попадне сред тръните и започне да расте, бива задушено от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дава узрял плод. 2. Грехът. Когато семето е посято край пътя, бива стъпкано от хората и изкълвано от птиците, които символизират лъжерелигията. Ако се влияем от мнението на другите и позволим на дявола да ограби словото, което довежда до спасение, ние просто си играем на църква или религия, а това е грях пред Бога. 3. Плътта. Когато семето попадне на канаристи места, то може да порасне бързо, но ще открием, че няма дълбок корен, а това ще доведе до изсъхване. Когато позволим плътта да има доминираща роля в духовния ни живот, рано или късно ние ще отстъпим от вярата. Църквите в Пергам, Тиатир и Сардис бяха изкушавани в тези три области (Откровение 2 и 3 глава). 1. Светът. В църквата в Пергам си пробиваше място учението на Валаам и николаитите, които предлагаха компромис със света. 2. Грехът. Църквата в Тиатир търпеше жената Йезавел, която носеше друго учение и това е грях, за който трябваше да се покаят. 3. Плътта. Църквата в Сардис вършеше делата на плътта. Беше на име жива, но Господ казва, че в действителност е мъртва. Пет стъпки надолу Ние често се питаме: Защо светът не вярва в Бога? Причината не е в света, а в църквата, защото тя е изгубила огъня си. Ако ние мразим греха така, както Бог го мрази и живеем в огъня на Святия Дух, светът ще повярва, че Исус е изпратен от Отец. Всеки един от нас, който е тръгнал по Божия път, може да допусне в живота си компромиси. В Откровението, 2 и 3 глава, Бог ни открива седем състояния на църквата и вярващите. В пет от тези картини ни се дават компромисите, които може да извършим. Ние трябва да знаем къде и как сме изпаднали, за да се върнем обратно. 1. Църквата в Ефес - компромис с любовта Имам това против теб, че си оставил първата си любов. Вярващите в Ефес са били заети с много неща и Исус не е бил на първо място. Когато спрем да гледаме на Него, тогава лесно виждаме слабостите в другите. Първо, Исус им каза да си спомнят. Да си спомнят за радостта, духовния растеж, молитвата и четенето на Словото, за свидетелството и служението. Второ, Исус им каза да се покаят. Ако Исус не е на първо място в твоя живот - това е грях. Трето, Исус им каза да повтарят. Той им каза да вършат първите си дела. 2. Църквата в Пергам - компромис със света Вярващите там започнаха да се отдават на някои от удоволствията в света. Заниманието ни трябва да бъде с онези неща, които ни насочват към Исус. Трябва да се покаем за всяко нещо в нашия живот, което отнема вниманието ни от Бог. 3. Църквата в Тиатир - компромис с греха При тях имаше търпение към греха. Трудно е да се изправиш лице в лице със своя брат или сестра и да му кажеш, че дадено нещо е грях. Но ако не се покаем, Господ ще разреши да дойде страдание, болка, дори смърт. Христовата църква трябва да се справи с греха и да е чиста. 4. Църквата в Сардис - компромис с плътта - духовният живот е заглушен На име си жив, но си мъртъв. В църквата имаше много програми и вярващите бяха доволни, но на практика бяха мъртви. Те трябваше да бодърстват, да закрепят останалото, да си спомнят началото, да се подчинят и да се покаят. 5. Църквата в Лаодикия - лицемерие Христос е отвън. Тази църква е противна на Бог. Един лицемерен християнин нанася голяма вреда на царството Божие. И в този случай трябва да победим себе си и да се покаем. ЕФЕС - КОМПРОМИС С ЛЮБОВТА Църквата в Ефес допускаше компромис с любовта си към Господа. Адресът. До ангела на ефеската църква пиши. Господ Исус изпраща Своето лично послание към една църква, чиито ръководители имаха отговорността да предадат това послание на вярващите. Авторът. Това казва Оня, Който държи... Исус е авторът на посланието. Той държи служителите в десницата Си, ходи и действа всред седемте златни светилника, които са седемте църкви. Темата. Това небесно послание съдържа две неща: служение и любов. Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци. В истинското служение трябва да бъдем верни Божии служители и да работим без умора и компромис. Господ знае всичко за нас. Той вижда, че сме заети в служението и сме готови да жертваме и свободното си време за Него. Но, интересно, това не Го радва. Защо? Защото има количество, но няма качество. Количеството включва да се харесаме на хората чрез добра проповед, чудесно пеене, силно свидетелство, чудесна програма. Един пастор, мой познат, казваше: “Всичко е шоу”. Качеството е това, което въздейства дълбоко чрез помазанието и благословението от Господ, като всичко се върши в името на Исус и за Негова слава. И тогава идва упрекът, защото Господ не е доволен: Имам това против теб, че си оставил първата си любов. Ако ние постоянстваме в първата си любов, поставяме основа, която носи плод с вечна стойност. Това означава да вършим всичките си дела в молитва, в общение с Исус и търсене на Божията воля във всяко нещо. Може да говорим на ангелски езици, да имаме мощна вяра, да работим неуморно и безкомпромисно, но да ни липсва това, което оживява всичко - първата любов. Може би Го обичаме, но на какво място е тази любов в моя живот? Първата любов е преди всичко готовност да страдаме за Исус. Страданието е повече от правенето. Значението на житното зърно е в това, че то умира, за да даде после много плод. Много банални неща в живота ни може да са на първо място: радио, вестници, телевизия, пари, удобства, футбол. Защо словото чрез първите християни беше толкова мощно? Подари ли им Бог специално съживление? Не, Бог е винаги благославящ, готов да дава живот. Първите християни не обичаха себе си, не обичаха имота си, не обичаха парите си. Те имаха всичко общо и бяха готови да жертват всичко. Те вършеха Божията воля. Господ Исус ни умолява: Спомни си откъде си изпаднал и покай се... Любовта, в която трябва да живеем има два аспекта: Да обичаме Бога и да обичаме ближния си. Исус ни остави пример на служение и любов. Той дойде да служи и да даде живота Си. Няма по-голяма любов от това - човек да даде живота си за ближния. Ако ходим в тази любов, ние живеем в Божията воля. Обещанието е: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота. Това ни води обратно в рая. Да ядем от дървото на живота, означава да бъдем в съвършено единство с Бога. Затова е толкова важно да победим. Кръстът на Голгота, на който Господ Исус проля Своята кръв, стана за нас Дърво на живота. ПЕРГАМ - КОМПРОМИС СЪС СВЕТА Проблемът на църквата в Пергам беше компромис със света. Авторът. На църквата в Пергам Христос се открива като Този, Който има двуострия меч, който разделя и не допуска никакво смесване (Евр.4:12). Църквата в Смирна се нуждаеше от утеха и затова Христос е Първият и Последният; абсолютният Победител над смъртта. Но при Пергам, Словото Божие осъжда, разделя и предпазва от смесване. Учението на Валаам. Божиите чада противостояха на външния враг победоносно, но на вътрешния - отстъпваха. Имаше смесване на победа и поражение; следване на Исус дори до смърт и капитулация пред вътрешното изискване на плътта. Валаам видя, че Израел беше непобедим и затова искаше да въведе народа в идолопоклонство и то чрез момичета. Тази на пръв поглед дреболия беше смъртна опасност за Пергам, както диалогът между Ева и змията в рая беше фатален и доведе до падение. Учението на николаитите. Това бяха последователи на Валаамовото учение. Те бяха ревностни да обръщат и други към тяхното становище за сексуална свобода и компромис със света. Когато Сатана не може да доведе едно Божие чадо до падение отвън, тогава той се стреми да му въздейства отвътре. Господ Исус ни поставя пред алтернативата: Покай се! Ако ли не, ще дойда при теб скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми. Духът на николаитите се опитва да застане на мястото на истинската глава и да контролира Божия народ. На гръцки думата николаити означава да завоювам, да господствам, да заплашвам и манипулирам народа. През средните векове това се е постигнало в църквата чрез разделянето на хората на свещеници и миряни. В днешно време ние ще открием този дух, когато служители с административно служение (управление) заемат места на апостоли, пророци, учители и пастири (1 Кор.12:28). Николаитите правят лидерите да бъдат повелители вместо слуги, създават подчинени, вместо братя и сестри. Божията любов липсва в отношенията. В такива общества се отваря широко вратата за света и светски прояви и програми, които да заместят истинските неща, като помазание и изпълнение със Святия Дух. Обещанието. Пътят в твоя живот може да премине през съда на Голгота чрез твоето покаяние. Ако ние сами себе си съдим, не ще бъдем съдени един ден. Който се покае, за него е валидно обещанието за победа. Господ ще ни даде от скритата манна - хляба на живота. Христос е живият хляб, слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века. Господ ни дава и бяло камъче. Исус е скъпоценният крайъгълен камък. И никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. Господ обещава, че на камъчето ще има написано ново име. На камъчето означава погребан в камъка. Ето на дланите Си съм те врязал. Първосвещеникът Аарон носеше на гърдите си скъпоценни камъни пред Господа. Обещанието за победа се съдържа във вътрешното общение с Бога чрез Първосвещеника Исус Христос, Който носи нашите нови имена. Умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. Вграден ли си в основния камък или трябва Неговият меч да те съди? Божият Дух не търпи повече смесване със света! ТИАТИР - КОМПРОМИС С ГРЕХА Църквата в Тиатир живееше в компромис с греха, поради това, че търпеше жената Йезавел. В писмото до Тиатир Господ пише: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед. Господ е Съдията и изважда скритото наяве. Той не може да търпи злото и греха сред изкупените чрез кръвта Си. Недостатъкът. Имам против теб това, че търпиш жената Йезавел. Увеличената активност на църквата не може да покрие тежките грехове. Йезавел не е просто една личност, а система - покварено учение. В Откровението се представя четири пъти една жена в позитивно и негативно значение: Жената, невестата на Агнето - църквата Христова, жена, облечена със слънцето - Израел, жената, която седи на червен звяр - отстъпилата църква на последното време, с която властниците на тази земя правят политическо блудство и жената Йезавел, която нарича себе си пророчица. Учението на пророчицата. Йезавел означава девица, но тя само изглежда такава. Чрез учението й се създава цепнатина между положението ни в Христос и действителното ни състояние (Римл.8:1, 1Кор.6:11, 2Кор.5:17, 1Сол.4:3). Ако ние казваме, че вярваме в Исус Христос, а следваме духа на този свят в областта на музиката, модата, в моралната или финансовата област, то тогава духът на Йезавел действа пагубно и границите се заличават. Отмирането на една църква не се състои в активното действие срещу Господа, а в пасивното търпение на врага. Съдът. Дадох й време да се покае. Съблазнените от Тиатир няма да бъдат съдени поради техните грехове, а поради неготовността им да се покаят. Ние желаем промяна към добро в семейството ни, на работното място, в църквата и се молим за това, но предпоставката покаяние липсва. И тогава идва съдът. Бог хвърля Йезавел в една ситуация на безсилие. Един лежащ на легло е безпомощен и в голяма скръб. Колко семейства са разклатени, при други здравето не е в ред, трети стоят пред провал в работата си и църквата е безсилна. Господ те хвърля на едно легло. Защо? Бог те обича и желае най-сетне да дойдеш до покаяние (Откр.2:23). Обещанието. На този, който победи, ще дам власт над народите... Всяко място, на което стъпят нозете ви, ще бъде ваше... Ако устоим, то ще и да царуваме с Него... Ако победим себе си и се покаем, ще упражняваме сила и власт чрез победата на Исус. Победата говори и за чудесното бъдеще, което не може да се изкаже с думи, каквото око не е видяло. САРДИС - КОМПРОМИС С ПЛЪТТА Духовният живот е заглушен До църквата в Сардис Господ пише: Това казва Онзи, Който има седемте Божии Духове. Седемте Божии Духове са символ на цялата пълнота на Святия Дух: Духът на Господа, Духът на мъдрост, Духът на разум, Духът на съвет, Духът на сила, Духът на знание, Духът на страх от Господа. Цялата тази пълнота стои на разположение на църквата. Но възползва ли се тя от нея? Думите зная твоите дела не съдържат нито утеха, нито похвала. На име си жив, а всъщност си мъртъв. Каква ужасна констатация! Сардис означава жива църква, но това е така само на думи, а делата й са мъртви. Църквата в Сардис има Спасител, но няма присъстващия Господ. Тя е оставена на спокойствие от дявола. Тук няма заблудителни учения, фалшиви пророци, страдания или скръб. Защо? Защото тази църква е мъртва. Липсва най-същественото - животът от Бога. Мнозина не знаят, че техният духовен живот изглежда привидно добър, а в действителност е заглушен. Единственият отговор е Исус, Който има седемте Божии Духове. Бог иска да даде вечен живот на теб, духовно мъртвия. Неговият Дух вика в твоето равнодушно, студено и гордо сърце: Първо: Бодърствай! Не е ли ужасно огорчение за Исус, Който проля кръвта Си на кръста, ако ние спим в най-съдбовния час, в който Той може да дойде. В един много важен момент, преди разпятието на своя Учител, учениците също заспаха. Второ: И закрепи останалото, което е близо до умиране. Йезекиил получи поръчение да бъде будител на целия израелски народ. Същото поръчение има и Исусовата църква днес. Ако ти се събудиш от мъртвите си дела, тогава спри духовното умиране в теб и около теб. Мъртвите дела са всичко онова, което не е отправено към Христос. Трето: Помни как си приел и чул. Събуденият човек може отново да мисли нормално в духовната област. Петър се покая тогава, когато си спомни Божието Слово. Четвърто: И пази го. Ние трябва да пазим Словото. Пето: И покай се! Тази заповед е последна, защото никой не е в състояние да се покае, докато спи и е духовно мъртъв. Когато Исус ни осветли, тогава ще сме способни на едно истинско покаяние за това, че Христос е бил минала опитност в нашия живот, а не живо присъствие. Накрая призивът е: Ако не бодърстваш, ще бъдеш изненадан от Христовото идване. Но, който победи, ще се облече в бели дрехи. ЛАОДИКИЯ - ЛИЦЕМЕРНА ЦЪРКВА Авторът. На църквата в Лаодикия Господ се открива по троен начин: Това казва Амин, верният и истинен Свидетел, Началото на Божието творение (Откр.3:14). Обвинението. Първо: Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ... Църквата не е в неверие, но не е и в първата си любов към Господа. Тя може да каже Да за Исус и Да за нещата от този свят и за греха. Това означава лицемерие и подчиняване на дявола. Исус липсва в тази църква и Господ се отвращава от нея. Второ: Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол. Хладната църква, както и църквата на последното време, е като заслепена. Чрез какво? Главно чрез високото благосъстояние, в което живее тя, без да го инвестира в служене на Исус. Хората от тази църква припечелваха много, но бяха скъперници, когато ставаше дума за Божиите неща. Наслаждаваха се на религията, бяха богати на знание, но нямаха ревност за мисионерска работа. На други църкви Господ казва: Имам нещо против теб, но към Лаодикия Той се обръща с думите: Ти си Ми противна. Църквата на последното време е църква на противоречието. Много християни, въпреки своето материално благосъстояние и религиозно познание, не осъзнават, че всъщност са жалки бедняци, голи и слепи. Това непознаване на собственото състояние е учудващо. В притчата за Десетте девици Христос произнася присъда над неразумните. Всички очакват Младоженеца, всички излизат да Го посрещнат, но не всички са готови. Разликата между разумните и неразумните беше това, че едните имаха масло, докато при другите маслото (Святият Дух) липсваше. Животът на вторите беше изпълнен с желание другите да ги виждат. В края на времето делата на всички ще станат явни. При някои това става при смъртта, но всъщност подготовката ни се извършва по време на живота ни на тази земя. Лицемерното благочестие угасва в часа на изпитанието или при смъртния ни час. За неразумните обаче било вече много късно, защото вратата се затворила. В последния час Христос няма да познае онези, които не го познават през живота си. Поучението е: бъдете будни, защото Бог гледа на сърцето на човека и ни учи да бъдем добри и изпълнени с Духа. Препоръката. Господ открива диагнозата, дава указания за последиците от болестта и предлага лекарството. Съветва ни да купим от Него три неща: Злато, пречистено през огън, за да забогатееш. Какво има предвид Бог, говорейки за злато? Това е Божията слава, а също и вярата. С каква цена можем да купим златото? С цената на стария живот. Бели дрехи, за да се облечеш. Белите дрехи са символ на Христовата правда, която ние обличаме. Лаодикия се славела с шиенето на черни дрехи, но това били погребални дрехи. Истински християни са тези, които са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. Очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш. Ние се нуждаем и от помазанието на Святия Дух. Най-страшна е духовната слепота. Онези, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен и се покай. Обещанието. Ето, стоя на вратата и хлопам. На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол. Кои са истинските победители? Тези, които се покаят и отворят вратата за Исус, тези, които се съединят с Него. * * * Имаше две църкви, към които нямаше упрек от Господа. Техният духовен път беше насочен нагоре и минава през страданието, и тогава идва победата. СМИРНА - ЦЪРКВА НА СТРАДАНИЕТО Смирна означава миртово дърво или горчивина. В този красив и богат търговски град, основан от Александър Македонски, Божиите чеда преживяват много горчилки и трудности. Както в Стария Завет Мира трябваше да бъде смачкана и поставена на златния олтар като благоухание, така ние, вярващите, трябва да бъдем разчупвани, за да станем приятно благоухание пред Господа. Господ отправя очите си към тази църква: 1. Зная твоите дела... Интересното е, че Той не описва делата им, за разлика от посланието към Ефес. През количествените постижения, Господ вижда същественото. Вярващите претърпяват това, което правят противниците и в това се състои подобието й с Господа. Сега е вашият час и на властта на тъмнината. Исус простира ръцете Си и се оставя да Го вържат. А на Пилат казва: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не бе ти дадено отгоре. На Своето малко, плахо стадо Исус казва: Аз Съм първият и последният... Преди теб, Аз бях в притеснение. Но врагът няма никога последната дума. Аз бях мъртъв, но ето - сега живея. Ти също трябва да вземеш участие в Моята смърт, за да живееш. 2. Зная твоята скръб... Господ поставя високо невидимите дела на страдащите вярващи в Смирна. На църквата в Ефес Исус казва: Покай се! Ние се намираме в опасност, ако сме обхванати от духовна себезадоволеност. Смирна беше в мъка, а Ефес - не. За бедната и страдаща църква Господ имаше грижата. Вярващите бяха осмивани, имаше изпитания чрез заблудителни учения, животът й беше заплашван от властта. Точно затова Господ не отправя укор към нея, а дава обещание и утешение. Когато Исус висеше на кръста, не можеше да положи ръцете Си върху никого за благословение или изцеление, но точно тогава Той извърши най-великото Си дело. Исус извиква към църквата в Смирна от славата, в която се намира, след Своите страдания: Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Пътят е от страдание към слава. 3. Зная твоята сиромашия... Причината за бедността е тяхното свидетелство за Исус. Павел казва: Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея. Бог иска да се освободим вътрешно от нашата собственост. Той желае да поставим всичко на олтара и да бъдем готови да се откажем от много неща заради Исусовата воля. Тази готовност за себеотричане кара Господ да каже: Но пак си богат. Това е противоположно на думите към Лаодикия: Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол. Библията ни дава за пример богати бедняци от Смирна и бедни богаташи от Лаодикия. ФИЛАДЕЛФИЯ - ЦЪРКВА НА ПОБЕДАТА Филаделфия означава Братска любов. На 20 км от града се е намирал Сардис, за чиято църква Господ казва: На име си жив, но си мъртъв. Имало е скрита опасност духовната смърт да се промъкне и във Филаделфия. Господ се открива на църквата Си чрез Неговата... Святост. Това казва Святият... Понеже си опазил Моята заповед да търпиш... Който пази Словото, той живее в святост. Истинност. Това казва Истинският... Исус Христос е единственото, абсолютно, истинско и съвършено откровение. Любов. Аз те възлюбих. Филаделфия е скрита в неизказаната мощна любов на Христос. Три съществени Божии черти, с които Той желае да ни обхване. Ако Господ беше само свят, праведен и истинен, то тогава всички ние бихме били загубени и проклети. Но Той също е любов. Бог толкоз възлюби света, че даде Своя единороден Син. Всемогъщност. Той има ключовете на Давид. Който отваря и никой няма да затваря, и затваря и никой не отваря. Той има сила над живота, смъртта и ада. Той има ключ за всяка врата, за всеки (Исая 22:22). Борба на църквата срещу езичеството Който пази Словото, стои в противоположност с безбожния свят. Ако тази противоположност се изгуби, ние изгубваме борбата. И тогава свидетелството ни може да предизвика смях. Изпитай себе си, да не би да нямаш сила, както Лот, когато се опита да говори на бъдещите си зетьове. На тях им се видя, че той се шегува. Църквата във Филаделфия държеше здраво името на Исус, затова те имаха отворена врата първо нагоре и тогава за езическия свят. Борба на църквата срещу религиозния свят Ето давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога. Смирна и Филаделфия бяха в конфронтация с религията без Исус Христос. Но чрез тяхното вярно и мощно свидетелство, човеци ще бъдат измъкнати от привидното християнство и ще приемат Исус Христос като личен Спасител. Те имаха само малко сила и въпреки това, имаха короната на победата. Обещанието за победа гласи: Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог и ще напиша на него Моето ново име. Има два пътя, пътят нагоре и пътят надолу. Пътят надолу води в погибел. Имаше пет църкви, които бяха в компромис. Това са и пет стъпки надолу към ада. Компромисът с любовта ни към Бога (Ефес) отваря вратата за компромис със света (Пергам), компромис с греха (Сардис) и компромис с плътта (Тиатир). Ако не се покаем, може да изпаднем в най-ужасното състояние, в което беше и Лаодикия. Христос липсваше в тази църква. Пътят нагоре води към вечен живот. Тези, които са верни, са малко. Имаше само две църкви, към които нямаше упрек: Смирна, която минаваше през болката, страданието и горчивината, и Филаделфия, побеждаващата църква, на която беше дадено обещанието за отворена врата към този свят, за да достигне недостигнатите. Господ да ни помогне да изберем тесния и стръмен, но славен път на победата, и славата на Бога в живота ни. |
|
Трета част:
ЦЪРКВАТА И САМСОН Бях на конференция на филма “Исус” във Варна. Сутринта станах по-рано и след като прекарах известно време в молитва, Святият Дух ми каза: “Вземи Библията и я отвори”. Отворих Словото и погледът ми се спря на Съдии 14 глава, 1 стих. Прочетох, че Самсон харесваше една филистимка и настояваше пред родителите си да му я вземат за жена. Баща му и майка му бяха шокирани от тази молба и отговориха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти или между целия ни род, та отиваш да вземеш жена от необрязаните филистимци? Повдигнах рамене и казах: “Господи, не разбирам какво искаш да ми кажеш.” Тогава Святият Дух продължи: “Отвори сега на Откровение 2 глава”. Отворих Библията на това място и прочетох за ефеската църква на която Господ казва: Но имам това против теб, че си оставил първата си любов. Изведнъж започнах да разбирам, че както Църквата, така и Самсон имаха проблеми с любовта си, и бяха я насочили към неправилното място. След това Святият Дух ме насочи към Съдии 16 глава, където открих различни духовни състояния на Самсон, които бяха аналогични на седемте църкви в Откровение и дават чудесна илюстрация за състоянието им, и отново ме върна в Откровение 2 и 3 глава. Бях изумен от това откритие на Святия Дух. Никога преди това не бях намирал или слушал такова слово, което да свързва живота на Самсон с духовното състояние на църквите в Откровение. “В началото на лятото през 2001 г. имах кратко видение - разказва Холи Л. Муди. - Видях спящ мъж. Главата му беше в скута на жена. И двамата бяха облечени в дрехи от библейските времена. Жената изглеждаше екзотична, чуждестранна. Веднага усетих, че те бяха Самсон и Далила. - Дъще на народа Ми - ми проговори Господ, - какво виждаш? - Виждам Самсон, заспал в скута на Далила - отговорих аз. - Това е Моята църква - каза Господ. - Така Моята невеста е атакувана от врага.” Бог призова Самсон да бъде назорей. Неговото посвещение на назорейство беше (Числа 6): 1. Да не пие вино и спиртни питиета 2. Да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета 3. Да не пие каквото и да е питие, направено от грозде 4. Да не яде прясно или сухо грозде 5. Да не яде нищо, което се прави от лозе, от зърното до ципата 6. Да не слага бръснач на главата си, но да остави да растат космите на главата му 7. Да не се приближи до мъртвец Неговата майка беше също призована да бъде назорей. Тя не трябваше да пие вино или сикера и да не яде нищо нечисто. В историята за Самсон може да открием любов и романтика, похот и страст, лукавство и интрига, и женско обаяние и мъжка вяра. Ще открием също битка между двама шампиони, очакващи помощ всеки от своя бог, и сражаващи се до смърт. Ще открием и романтика между двама млади хора, но зад тях са скрити две сили по-силни от Самсон и Далила - Бог и дяволът. Дяволът очаква, че след като във всеки човек може да открие слабости и успее да вземе връх над тях, без колебание би го довел до ада. Бог очаква, че всеки човек, който има вяра, може да устои на изпитанията и да бъде издигнат в небесни места. Четиридесет години израелтяните пъшкаха под робството на филистимците. Причината беше грехът и злото, които вършеха пред Господа. Въпреки това Бог се смили над тях и промисли избавител. Детето, което трябваше да се роди, щеше да бъде назорей на Господа. И той щеше да почне да избавя Израел от филистимците. Господ изпрати един ангел, който се яви на жената и й каза: Сега си бездетна и не раждаш, но ще заченеш и ще родиш син. Затова, пази се сега, не пий вино или сикера и не яж нищо нечисто. Защото ще заченеш и ще родиш син; и бръснач няма да се докосва до главата му, защото още от раждането си детето ще бъде назорей на Бога (Съдии 13:3-5). Препоръката към жената беше поради духовна причина, но съвременната медицина също препоръчва на бременните да не се пие алкохол, дори и в малки количества, заради опасността от аборт или рискът от вродени дефекти на децата. Белегът на Самсон беше коса, която да се остави да расте и да се сплете в седем плитки. Бог използва белези, когато реши да употреби един човек. При Мойсей това беше жезълът му, при Илия - кожухът, при Петър - сянката му, при Павел - кърпи и престилки. Белегът за Исус, даден на овчарите, беше: ще намерите Дете, повито и лежащо в ясли. Белезите върху учениците бяха: в Мое име зли духове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват (Марк 16:17-18). Бог издигна Самсон заради утеснението на Неговия народ. И Господ започна да подбужда Самсон против филистимците. Помазанието върху него беше толкова голямо, че когато един лъв изненадващо скочи върху него, той го разкъса като яре, без да има оръжие в ръцете си. След като филистимците го измамиха при разгадаването на гатанката (Съдии 14:16-19) и дадоха жена му на приятеля му, Самсон си отмъсти. И той (Самсон) ги порази с голямо клане надлъж и нашир; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам. Тогава филистимците разположиха стан в Юда и настана голямо утеснение за Израел. Причината да дойдат филистимците беше Самсон (Съдии 15:8). Старейшините се събраха на спешно заседание, за да решат проблема с утеснението на израелтяните. Когато Израел се е покайвал, Бог е изпращал избавление за народа Си. На заседанието вероятно са разисквали как да прогласят пост всред народа за смирение, как да помогнат на Божия човек Самсон, за да бъде избавен от филистимците и как да подкрепят неговото служение. Нищо подобно?! Те се събраха да разискват как един Божий човек може да бъде ограничен в силата си. Затова и изпратиха 3000 души, за да уловят Самсон и да го предадат на филистимците, което и сториха. Често пъти това се случва и днес. Когато Бог започне да употребява мъже или жени, някои казват: ”Нека да изчакаме и да видим какво ще стане. Тогава ще се включим и ние и ще подкрепим служението им”. Пасивността е един от най-големите врагове на християните. Филистимците тържествуваха. Най-големият им враг беше предаден от собствените му братя, вързан с дебели въжета. Имаше силен вик в стана. Техният бог Дагон го беше предал в ръцете им. В този момент, това, което можеше да направи Самсон, беше да се моли. И Божията сила дойде върху него. Въжетата се скъсаха като прегорял лен и връзките паднаха от него. “Самсон е свободен” - някой изкрещя. Войската, въоръжена до зъби, го обиколи отвсякъде. Той нямаше нищо в ръцете си. Но в този момент съзря оселова челюст на земята и я използва като оръжие. След битката наоколо беше осеяно от хиляда трупове. Победата беше главозамайваща. Но Самсон е жаден. Отново молитвата прави чудо - земята се разцепи и избликна вода, с която той утоли жаждата си. Не е ли велик Божият шампион? От високо, изкачен на някой хълм, Самсон наблюдаваше пътищата за филистимски кервани. След това ги нападаше и помиташе охраната, а плячката отнасяше на своя народ. Веднъж Самсон посети Газа и филистимците го видяха. Залостиха портите на града и дебнеха, за да го убият. Но той като разбра това, изкърти тежките врати от пантите им, заедно с двата стълба, и ги завлече на върха на хълма. Филистимците примираха от страх, защото виждаха, че е непобедим. Бог издигна този мъж, изпълван мощно с Господния Дух. Но как стана така, че този мъж падна? Самсон извърши компромиси, които показват липса на уважение към призванието му: 1. Хареса филистимка, а смесените бракове бяха забранени за израелтяните 2. Влезе в тамнатските лозя, където го нападна един лъв 3. Докосна се до мъртви, когато изби тридесет мъже и взе облеклата им, а също така и до оселова челюст, още прясна 4. Отново е в лозята на филистимците, където пуска лисиците с запалени опашки 5. Отиде в Газа при филистимците, където видя една блудница и влезе при нея 6. Слезе в долината Сорик (което означава: избрана лоза), където среща друга филистимка - Далила 7. Беше приспан в скута на Далила (името й означава: похотлива), когато издава тайната на силата си Компромисите направиха Самсон да стане студен и безразличен към Господния Дух в живота си, така че той дори не разбра, когато Божият Дух си тръгна от него. Далила беше агент на Сатана и олицетворява самия дявол. Резултатът за Самсон беше слепота, бедност и робство. Страданието в тъмницата обаче го накараха отново да си спомни за Божиите благословения в живота си. Той се обърна и потърси Господа с цяло сърце. Бог послуша молитвата му, а и косата му беше започнала отново да расте. Божието помазание се върна на него и тогава дойде най-голямото поражение на противника за времето, когато беше съдия на Израел. Бог е призовал Неговия народ да бъде свят и отделен от този свят. Сатана се опитва да ни смеси със света, за да вършим компромиси с нещата, за които сме предупредени от Божието слово. Често пъти този свят изглежда желан, привлекателен и безвреден. Ако врагът успее да ни съблазни, то може да се намерим в скута на греха или на самия Сатана, където да бъдем приспани. Това ще ни направи духовно слепи, бедни и оковани във веригите на греха, ако се доверяваме повече на знанието ни за Бога, отколкото да имаме лични взаимоотношения със Святия Дух. В това състояние ние сме безсилни и неефективни, и не можем да извършим Божия план за живота си. Ако се покаем и се обърнем към Господа с цяло сърце, Бог може да ни прости и да възстанови всичко, което врагът е ограбил от нас. Тогава нищо няма да ни разсейва от Господа. Ще застанем срещу греха и злото, и ще бъдем повече от победители. Първа стъпка на падение: КОМПРОМИС С ЛЮБОВТА Самсон отиде в Тамнат и там видя една жена от филистимските дъщери. И отиде и каза на баща си и майка си: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери. Вземете ми я за жена (Съдии 14:1-2). Самсон имаше проблем с любовта си, защото тя беше насочена към неправилното място. Той пренебрегна закона за смесените бракове (Изход 34:16; Вт.7:3). Въпреки това Господ използва тази слабост на Самсон против филистимците. Църквата в Ефес живееше в компромис с любовта си към Бога и беше насочила любовта си, подобно на Самсон, в неправилна посока. Втора стъпка на падение: КОМПРОМИС СЪС СВЕТА След това Самсон отиде в Газа. Там видя една блудница и влезе при нея (Съдии 16:1). Самсон беше призован да бъде съдия на израелския народ. Това означаваше да бъдеш един от най-уважаваните в страната. От краищата на израелската земя идваха за съвет при него. Той трябваше да мисли преди всичко за духовния просперитет на Израел, а това щеше да донесе благословение във всички области. След компромиса на Самсон с любовта, идва компромисът със света. Авраам слезе в Египет и това беше свързано с опасност за живота му. Беше принуден да лъже и без малко да загуби съпругата си. Историята се повтаря, когато слезе във Филистия, поради глада в ханааската земя. Бог не иска да се връщаме в Египет, нито да отиваме във Филистия, които са преобраз на света. Така и Самсон, когато слезе при филистимците дойде изкушението и компромисът със света. Видя едно красиво момиче, което му намигна, помаха му с ръка и го покани в дома си. Оказа се, че това е една проститутка, която по този начин печелеше пари. Когато се опитваме да живеем и за света, и за Бога, непременно ще паднем. Не можем да служим на двама господари. След компромиса с любовта, идва компромисът със света. Ненаситната похот на Самсон го довежда накрая до падението му. Църквата в Пергам допущаше компромис със света. Търпеше учението на николаитите и учението на Валаам. Господ казва на църквата Си: Затова се покай; и ако не, ще дойда при теб скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми. Ако победим, Господ няма да воюва против нас и да ни бъде неприятел. Той обещава да ни даде от скритата манна, бяло камъче и ново име записано на него. Трета стъпка на падение: КОМПРОМИС С ГРЕХА След това (Самсон) се влюби в една жена, на име Далила, която видя в долината Сорик. Филистимските началници отидоха при нея и й казаха: Придумай го и разбери в какво се състои огромната му сила и как можем да му надвием, и да го вържем, за да го усмирим. А ние ще ти дадем по хиляда и сто сребърника всеки (Съдии 16:4-5). Това е вече третият случай, когато Самсон прави компромис с филистимка. Когато пропадаме в едни и същи неща, това вече е сериозен компромис с греха в живота ни. Самсон имаше горчивия опит с непрестанното досаждане на първата му жена относно гатанката. Сега историята се повтаря и Самсон беше страшно отегчен от постоянното досаждане на Далила. Самсоновата душа беше потисната от жена, но той продължаваше да я търпи и това го доведе до неговата гибел. И понеже му досаждаше всеки ден с думите си и толкова настояваше пред него, накрая душата му се отегчи до смърт (Съдии 16:16). Спомням си, преди години, усещах в себе си, че нещата в църквата не вървят. Тогава се молих: “Господи, коя е причината?” Отговорът беше: “Ти си причината”. Казах си, не може да бъде. Нима Господ не вижда с какво старание работим на нивата Му? След време повторих молитвата си: “Господи, коя е причината, че нещата в църквата не вървят?” Отново чух думите: “Ти си причината”. Тогава паднах на лицето си в покаяние и молех Бог да ми открие нещата в мен. Святият Дух продължи: “Имам това против теб, че търпиш жената Йезавел, която блудства”. В духа си веднага видях картината относно младото момиче, която беше при нас мисионерка, изпратена от друга църква. Тя беше с теологично образование, водеше хвалението, отговаряше на писмата от затворите, водеше няколко домашни групи и ме заместваше, когато пътувах до други църкви. Отначало си помислих, че това е духовно прелюбодейство. Говорихме с нея, за да се покае. След като това не стана, спряхме я от служението в църквата и си я изпратихме обратно в нейния град. След време един от младежите в църквата беше докоснат от Святия Дух по време на богослужение. Той се покая за греха си, че е спал с нея. Тя му казвала, че иска да се омъжи за него и няма нищо лошо ако спят заедно. Тази история се повтори и с друг младеж, който беше само огласен за вярата и посещаваше църквата ни. Тогава Господ ни говори, че трябва да започнем всичко отново, ново вино в нови мехове, защото някои от вярващите се съблазниха и спряха да посещават службите ни. Църквата в Тиатир живееше в компромис с греха, подобно на Самсон, поради това, че търпеше жената Йезавел. Ако победим себе си и се покаем, Господ обещава да ни даде власт над народите и зорницата. Четвърта стъпка на падение: КОМПРОМИС С ПЛЪТТА Духовният живот е заглушен Самсон беше крайно отегчен, дори отегчен до смърт от всекидневните досаждания на Далила. Когато плътта вземе превес в живота ни, лесно можем да направим компромис с основни неща на вярата си и да издадем тайната на силата. Накрая Самсон разкрива причината за своята сила. Тогава той й откри цялото си сърце: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назорей на Бога още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мен и ще отслабна, ще стана като всеки друг човек (Съдии 16:17). Идва най-ужасният момент в живота на Самсон. Бяха отнети силата му, очите му и свободата му. Кога стана това? Когато издаде тайната на силата си, подцени и презря помазанието на Святия Дух в живота си, а също така се остави да бъде приспан на коленете на Далила, символ на самия Сатана. Ние, които знаем последствията, ни се иска да крещим: “Самсон, бягай за живота си и не издавай тайната на силата. Тази жена е самият дявол. Тя ще избоде очите ти и ще отнеме свободата ти, за да бъдеш един презрян роб, слязъл до нивото на добиче...” Най-жалкият факт в живота на Самсон е описан в Съдии 16:20, Тогава тя каза: Филистимците те нападат, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Той обаче не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него. Той не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него. Това се случва, когато плътта измести Господ Исус Христос от трона на нашето сърце и се опитва да управлява живота ни. Резултатът е катастрофален. Така и църквата в Сардис позволи духовният живот да бъде заглушен, като беше издигнат на пиедестала не Господ Исус Христос, а плътта. Пета стъпка на падение: ЛИЦЕМЕРИЕ Така филистимците го хванаха, избодоха очите му и като го отведоха в Газа, го оковаха с медни вериги. И той мелеше в тъмницата (Съдии 16:21). Пред нас е една ужасна картина. Мъжът Самсон, който Бог употребяваше толкова славно, сега го виждаме сляп, гол, беден, нещастен, окован във вериги и поруган. Но най-голямото нещастие беше, че Господ се беше оттеглил от него. Чрез образа на Самсон Господ говори на църквата в Лаодикия. Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш (Откр.3:19). Най-голямото обещание, давано някога на църква, е към вярващите в Лаодикия. Господ обещава да отстъпи Своя престол и да го предостави на победителите от Лаодикия. Няма по-високо място във вселената, обещано на човешки чеда. По-горе е престолът единствено на Бог Отец. Първа стъпка нагоре: СТРАДАНИЕТО Но космите на главата му започнаха пак да растат след бръсненето (Съдии 16:22). Самсон беше в страдание. Понякога страданието, което Бог допуска в живота ни, може да послужи за най-голямо благословение. Същото нещо стана и в живота на Самсон. Беше гол. Само една препаска имаше през слабините си. Беше нещастен и сиромах. Използваха го като животно да движи мелницата, кръг след кръг, кръг след кръг. В това нещастие и в това състояние, той започна да разбира. Святият Дух започна да му припомня. “О, Самсон, какво беше ти преди да съгрешиш? От краищата на страната идваха за съвет при теб. Събираше младежите, даваше им насока в живота, насърчаваше ги да бъдат силни, смели и благословени от Бога. Събираше и малките деца, и ги насочваше в път Господен. Беше най-уважаваният човек в Израел, съдия на нацията за 20 години. Защо започна да слизаш надолу, вместо да се изкачваш нагоре?” Святият Дух започна да говори в него. Дойде болката, дойде скръбта, дойде покаянието, дойде молитвата: “Господи, върни помазанието на силата ми. Боже, само този път.” Косата му започна отново да расте. Духът му беше отново събуден. Ако църквата на Господ Исус не върви както трябва и ние просто си играем на такава, то Господ ще допусне гонение, ще допусне скръб и притискане, страдание и болка, както при Самсон, за да може да се осъзнаем, да се покаем, да се върнем към първата любов, към първата ревност, към първото помазание, към първата сила, за да може да изпълним съвършената Божия воля в този свят. Църквата в Смирна преминаваше в страдание. Имаше скръб и болка, но и утешителните думи: Зная твоите дела, твоята скръб и бедност (но пак си богат). Дори да изгубим всичко в този свят, имайки само Господ Исус в живота си, то ние сме най-богатите и най-щастливи хора в този свят. Имаме ли Господ в сърцата си, ние имаме всичко, от което се нуждаем. Втора стъпка нагоре: ПОБЕДАТА Тогава Самсон извика към Господа: Господи Йехова, спомни си за мен и ме подкрепи само още веднъж, Боже, за да отмъстя на филистимците поне за двете си очи (Съдии 16:28). След време виждаме Самсон съвсем различен, поради страданието, през което преминаваше. Дойде молитвата: “Боже, върни силата ми, за да бъде победен неприятелят...” В това последно време Бог вижда как църквата прави компромиси, първо с любовта си към Него, а това отваря вратата за компромиси със света, греха и плътта. Църквата може да изпадне в най-ужасното състояние на хладина, лицемерие и безразличие. На църквата в Лаодикия Господ казва, покай се. “Ако ти се върнеш от неправдата , от компромисите и победиш, то Аз ще те поставя на най-високото място във Вселената.” Ако забелязвате, животът на Самсон е точна картина на всичките тези седем състояния на църквата, през които тя преминава. И тогава идва последният момент от живота на Самсон, една картина на Филаделфия - побеждаващата и мощна църква на последното време. Когато се покая и смири себе си, той извърши много повече, отколкото през целия си живот. Неприятелят понякога обича да се подиграва на праведните. Бяха се събрали всички филистимски началници в огромна зала, около три хиляди мъже и жени. Те пожелаха да се повеселят и подиграят със Самсон. Доведоха го при стълбовете на сградата. Настана раздвижване сред всичките гости и той стана за присмех пред тях. И прославяха своя бог Дагон, който предаде неприятеля в ръцете им. Тогава дойде молитвата: Господи Йехова, спомни си за мен и ме подкрепи само още веднъж... Боже, върни силата и помазанието ми... върни славата Си... Самсон се подпря с двете си ръце на двата стълба, и помазанието и силата бяха толкова мощни, че стълбовете бяха преместени, сградата падна и неприятелят беше поразен. Така ще бъде и в последното време, когато църквата ще бъде най-мощна и най-силна. Когато светът и неприятелят решат, че църквата е вече победена, тогава най-много души ще се спасяват. Тогава ще стават най-много чудеса и знамения, защото църквата ще стане истинска. Ако църквата се покае, тя ще бъде издигната и ще действа мощно в този свят. Господ казва на светиите от последното време. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита онези, които живеят по земята. Ще има обаче и такива, които ще дадат живота си за Господа, но те ще бъдат в голяма слава, мъченици за Христос. Ако дойде такова време, бъдете готови с радост да дадете живота си за нашия Господ. И молете се за Божията благодат, за да издържите по време на Голямата скръб и сатанинския гняв към верните светии. Посланието към евреите, 11 глава, включва Самсон към героите на вярата. И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Йефтай, за Давид, още за Самуил и пророците, които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени (Евр.11:32-35). ЗАКЛЮЧЕНИЕ Най-славното време за църквата ще бъдат последните дни, когато ще управлява Антихрист. Много места в Библията потвърждават това. Книгата на пророк Исая 60:1-3 ни говори за това чудесно време. Говори ни за събития от последното време, отнасящи се както за Израел, така и за църквата, когато тъмнина ще покрие земята и мрак - племената. В това време, когато Антихрист ще управлява на земята, Господ ще изпрати едно невероятно помазание върху църквата си. А над теб ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви. Това ще доведе до мощно съживление, когато народите ще дойдат при светлината ти и царете - при бляскавата ти зора. И от него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! - крепостта, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение. И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи (Дан.11:31,32). Когато светът ще бъде в най-голяма скръб, църквата ще навлезе в най-голямата си слава. Тя ще се подвизава в доброто воинстване. Църквата ще преживее най-великият си час и ще има най-великите си победи. Това ще бъде една триумфираща църква на последното време, точно през дните на голямата скръб. Всички писма до църквите завършват с увещание за победа. Преминаването ни през скръб и преследване ще очисти църквата, ще доведе до смирение, и тогава светиите ще се надигнат и ще бъдат повече от победители. Бог ще освободи славата Си върху нея и всички ще преживеем Божията любов и сила. При опустошителните бедствия, които ще идват върху земята, ще има и масово съживление, когато огромни множества ще приемат Христос. Светиите по време на голямата скръб ще се подвизават като велики войни. Те ще побеждават дявола и няма да имат страх от смъртта. Когато бедствията започнат да навлизат в света, църквата ще изправи глава и ще започне да си сътрудничи с Бога. Чудеса и знамения ще се случват. Ще има свръхестествено снабдяване на верните. Бог казва, виното и маслото не повреждай (Лука 10:33-35). Виното и маслото могат да символизират християнската грижа и милосърдие към бедните и нуждаещите се. Големите множества, описани в Откровение 7:9, говорят за мощно съживление на последното време. Римляни 11:15 ни говори за мощно съживление в последните дни и сред евреите, като е оприличено на възкръсване от мъртвите. Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? Когато започнат да си сътрудничат двамата свидетели, евреите и църквата, това ще доведе до мощно световно съживление. А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не милееха за живота си дотолкова, че да бягат от смърт (Откр.12:11). СЪДЪРЖАНИЕ Първа част: ЦЪРКВАТА В ОТКРОВЕНИЕТО Четирите живи същества Втора част: ПОДГОТОВКА НА ЦЪРКВАТА Трите компромиса: света, греха и плътта Пет стъпки надолу Ефес - компромис с любовта Пергам - компромис със света Тиатир - компромис с греха Сардис - компромис с плътта - Духовният живот е заглушен Лаодикия - лицемерна църква Две стъпки нагоре Смирна - църква на страданието Филаделфия - църква на победата - Борба на църквата срещу езичеството. - Борба на църквата срещу религиозния свят. Трета част: ЦЪРКВАТА И САМСОН Първа стъпка на падение: компромис с любовта Втора стъпка на падение: компромис със света Трета стъпка на падение: компромис с греха Четвърта стъпка на падение: компромис с плътта - Духовният живот е заглушен Пета стъпка на падение: лицемерие Първа стъпка нагоре: страданието Втора стъпка нагоре: победата Заключение Таблица - осем картини в Откровението |
| Пиши на п-р Енчо Тодоров! |
| Сайтът на сп. Братска любов |
| Материали за последните времена |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой материал! |
Сайт создан в системе uCoz