| |||
|
|
СВЕТЕЦЪТ И ГОРАТА ОТ СЛЕПЦИ
Дали стремежът към духовното и святото тъй възвисиха беловласия старик, щото за Божието чедо, за разпнатото, понасяше и удар, и ритник? Дали уединен в пустиня жежка намерил бе ключа към светлина, тъй че дори в съдбата тежка той виждаше напред виделина. Над свитъци забравени приведен, открил ли бе той истински красивото, тъй че в тежки сблъсъци с безчестний враг въведен успяваше да сбори нечестивото. За трети ден в килията заключен, старикът, цял във кърви и във рани, със глас пресипнал и беззвучен мълвеше разни думи неразбрани. Но днес безумните от верност му вбесени, поискаха да видят го пречупен и викнаха: "Не сме задоволени и случаят въобще не е приключен. Ний искаме да видим как той пада да видим, че от Бога се отрича и нека заедно с него идем в ада, на нас подобен - тъй ще му прилича." И таз гора от хора нискочели, забравила за всякой страх от Бог, нападнаха човека, предпочели да гинат заедно в общия порок. На градския площад отпред изправен, стои светецът, челото му свети. На хорски думи противопоставен: "Не се отмята старецът проклети!" И дваж по-бясна мръсната тълпа побърза да убие искрицата, що светеше кат бисер във калта и плашеше на дявола децата. И тъй в живота често нечестивия наричан е от хората герой, а онзи - истински красивия, обсипан е от камъни безброй. Но тъй било е, е и тъй ще бъде! За туй, човече, ти, преди да хвърлиш камък, добре си помисли! |
|
СТРОЕЖЪТ
О, нека да градим със пълно посвещение и нека да струим от чисто освещение! Да бъде всяка наша дума не напразна и нека няма стая веч`, която да е празна! О, нека да препълним всяко дело със любов и нек` уши отворим за молещия зов, що вика във тъмата и дири късче свещ, за да прогледне и чуе тоз`, що е невеж. Да, нека да превържем всяка рана и нек` закърпим дрехата раздрана. Да бъдем, да се молим и да сторим онуй, що вечно търсим и говорим. О, нека спрем със празните си думи и нек` отърсим се от глупави прийоми, що карат ни да бъркаме и връщат ни назад към този свят бездушен, жесток и непознат. О, нека се събудим с ново дръзновение! Да търсим дваж по-смело духовно съживление! Да, нека не заспиваме, а будни в слух да чакаме изпълване със Святий Дух! О, нека се протегнем, нека борим и злото, пък и бурите да гоним! Да се събудим скоро, да не спим, а днес да станем и живот да обновим! О, нека да строим неща несъборими! Да, още да събираме войски неудържими! О, нека рухне мрака във стенание, а ний да се изпълним с упование! Нека! 17 Юни 2007 г. |
| Пиши на Анна Сезанова! |
| Други материали на Анна |
| Стихове, писани от християни |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свои стихове! |
Сайт создан в системе uCoz