| |||
|
|
КАКВО ИМ СТАВА НА СЕСТРИТЕ!
От две години прекарвам времето на хвалението в църквата със затворени очи,защото винаги пред мен има една дузина добре очертани в панталони женски задни части, поклащащи се в такт с музиката. И все си мисля: "Защо сестрите се правят, че не разбират какво става?" Защото съм виждал как жени си купуват панталони, първо се оглеждат отзад на огледалото и питат: "Как ми стоят?" и "Дебела ли ме правят?". И панталоните ги правят или "секси" или дебели и смешни. Един мъж на улицата, на около 70 години, се загледа "жадно" в задните части на едно младо момиче - задни части, добре подчертани в дънки. И очите му светнаха в блудство. А това момиче си беше облечено като една трета от сестрите в църквата, нямаше нищо друго предизвикателно. И тя "без да се усети /всъщност нека не се правим на наивни - хората винаги се усещат/ - тя съблазни. А ако е била сестра? Какво казва Словото, което ще ни съди? "Горко на този, чрез който идват съблазните!" Скоро една проповедничка от чужбина проповядва с тъмен клин, тъмен елек, рокля над коленете и дълги светли ботуши на висок ток. Така облечена,ако я видиш на магистралата, лесно можеш да я объркаш. Предполагам, че се облича така, за да не е "религиозна". Но когато в църквата започна да се говори да не сме религиозни, май отхвърлихме много от Божите Заповеди и започнахме да се надуваме и да се присмиваме на "религиозните" и... съживлението спря. И както пише Джон Бивиър, преди 50 годишни никой невярващ средно статистичен американец не би гледал, нито би дал на децата си да гледат филми, които съвременните християни с лекота преглъщат. И по същия начин един невярващ американец /а и българин/ преди 50 години не би допуснал да се облече жена му или дъщеря му по начина, по който 1/3 от сестрите се обличат днес. От ученик зная, че дънките са "секси" /да не говорим за сегашните с ниска талия/ и "неволното" показване на презрамки на сутиени и части от бикини, коремчета и т. н. Един проповедник е казал, че "секси облеклото е облеклото на блудниците". Зная ,че дънките са практична дреха, но какво пречи върху тях да се пуска риза или блуза? Не вярвам на небето някой да се разхожда с дреха, очертаваща ясно задните му части, пък и предните! Октомври, 2008 г. |
|
КАКВО ИМ СТАВА НА ПРЕЗВИТЕРИТЕ!
Едва ли има презвитер в България, който да не е чул за „най-успелия“ презвитер в наши дни – Йонги Чо. В книгата „Молитвата – път към съживление“ той казва: „Неповторима особеност било пълното единодушие на всички работници на мисионерското поле в Корея. Един от най-важните значими аспекти на църквата в Корея е била тази, че всяка сутрин членовете се събирали заедно на молитва. През 1906 година съживлението избухнало. Не само в нашата църква, но и в повечето църкви в Корея молитвата започва всеки ден в 5.00 часа сутринта. Ние редовно се молим в продължение на 2 часа. В петък прекарваме цяла нощ в молитва. В събота ние прекарваме дълго време в молитва за подготовка на неделните седем служби. Шокиран съм, когато посещавам църкви, които имат обществени събрания преди неделните служби. Много повече може да бъде извършено, ако членовете дойдат и започнат да се молят преди служба. Затова святостта и мощното действие на Бог е в нашите служби. През 1983 година имахме общо 120 000 нови новоповярвали. Защо толкова много се спасяват в нашата църква? Ние разбрахме важността на молитвата и поддържането й. Ако спрем да се молим, съживлението ще спре. Ако продължим да се молим, вярвам, че цяла Корея ще бъде спасена. Аз вярвам, че същото съживление може да бъде преживяно във вашата църква. Няма място, където на Святия Дух да е трудно да работи.“ И често от амвона хвалим Йонги Чо: „Браво.” И... до тук... Оставаме си с „браво“-то. А Йонги Чо остава шокиран! Може би повечето презвитери са чели за съживлението в България: „Едно от впечатляващите събития през годините след Освобождението е т. нар. съживително движение сред българските евангелисти. Вероятно то е повлияно от мощните служения през 19 век на Чарлз Фини, Чарлз Спърджън и Дуайт Л. Мууди. Съживлението започва сред учениците на самоковските училища, които спонтанно решават всяка сутрин да се събират на молитвени събрания. Скоро дълбоко покаяние, а впоследствие и посвещение обхваща участниците в събранията. Резултатите впечатляват силно американските мисионери. Съживлението обхваща постепенно повечето конгершански църкви. Като резултат от този процес се увеличава значително броят на евангелските църкви. Някои от посочените църкви са започнали съществуването си малко преди тези събития, но съживлението донася допълнителен импулс за утвърждаването им: с. Каменна река (1878), София (1879), Хасково (1878), Бургас (1881), Сливен (1889), Кюстендил (1890), Асеновград (1890), с. Априлци (1889), Ихтиман (1885), Велинград (Лъжене) (1885), с. Поповица (1890), с. Мариино (дн. Димитровград) (1889), Пирдоп (1880), Костенец, Дупница (1878), с. Стоб (1891), с. Долна Баня (1892). Този списък не е изчерпателен, освен това не са посочени църквите в Македония, на които ще бъде посветена отделна статия. Съживлението сред конгрешаните има като резултат построяването десетки молитвени домове. Само в Пловдивско те са 11. Най-впечатляващо, на фона на практиката на протестантската общност в България от края на 20 век е, че строежите се реализират почти изцяло благодарение на средствата, дарявани от българските евангелски християни. През 1900 г. е открита сградата в готически стил със салон за 700 човека – и до днес будеща възхищение в Пловдив. През 1889 г. била открита и евангелската църква в София, на улица "Солунска", по онова време в покрайнините на града.“ /Момчил Попов, Конгрешанската църква в България между Освобождението и началото на 20 век/. Чудя се колко ли са били тези ученици от самоковските училища през 1880 г. – 10-20 младежи? Но всички презвитери, когато са чели за съживлението в историята на Църквата, знаят, че винаги то е ставало чрез постоянна църковна молитва. Не молитва по домовете, всеки в своя дом, а църковни групи – в Божия Дом. Всички са чели, че църквата е възникнала след една такава молитва. Знаят ,че първата Църква имаше 9-я час за час на молитва /Деяния 3:1/; че когато църквата избираше дяконите, Петър постави проповядването на Словото и молитвата като еднакво важни /Деяния 6:4/. Какво става всъщност? Църквите нямат молитвен списък, който събрани заедно да преследват. А молитвата е тази, която проправя път в снега. И всеки си се моли за своя си свят, всеки стреля на посоки, а църквата не се събира заедно, за да изгърми в залп. А църква, която не побеждава по този начин в молитва, се е оставила на вълните. Превръща се в „културен дом“, вместо в „Армия със знамена”. Няма как да дойде сила в църквата, няма как да дойде сила в презвитерите, няма как да дойдат духовните дарби /които крещящо липсват/, без църквата да се събира заедно и заедно да извървява пътя, и заедно да упражнява вяра и заедно да упражнява власт. Презвитери, вие, които ни събирате два пъти седмично в Божия Дом, отворете вратите на Дома, за да се нарече „Молитвен дом за всичките народи“! Чули сме, че един ангел отишъл при Джон Лейк. Ангелът отворил Библията на „Деяния на апостолите“ и посочвайки изливането на Господ Свят Дух в Деня на Петдесятница, посочвайки и други духовни проявления, казал: „Това е Петдесятница, както Бог я даде чрез сърцето на Исус. Стреми се към това! Бори се за това! Научи хората да се молят за това! Защото това и само това ще посрещне нуждата на човешкото сърце и само това ще има силата да надвие силите на тъмнината!“ Знаем, че Бог не е призовал всички на молитва в Църквата. Чели сме, че Муди не можел да се моли дълго. Но е имало молитвени хора, които са доставяли сила от Бога на Муди. Хора, които са отваряли вратите. В Словото извадих една страница с цитати, в която Апостол Павел моли църквите да се молят за него. И той не моли Тимотей, Тит или Филимон да се молят за него, а църквите. Не е задължително и презвитерите всеки ден да са на молитва, това едва ли е възможно. Но е нужна организация, трябва да има ясни молитвени мишени, които всеки ден /както вдовицата, макар че Църквата не е вдовица/, църквата да преследва – горещо, гладно, жадно, с постоянство, до победа! Защото научихме, че Църква, в която няма съживление, е болна. Защото научихме, че съживлението в Корея продължава вече 102 години, а в България вече 15 години няма. Нашите младежи не знаят какво е това съживление. Защото научихме, че по света Бог изпълва службите с великото Си присъствие и в събранията хората се напояват от Бог, а при нас дори службите с брат Илия Миланов не са същите. Защото има съобщение: „В другата сряда брат Илия Миланов ще дойде“. И ние като готованковци отиваме в сряда да получим. Ами,нали брат Илия Миланов има нужда от молитва. Нали първо „народът трябва да извика“! „А когато израелците извикаха към Господа, Той въздигна избавител на израелците, който ги спаси – Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев.“; „А когато израелците извикаха към Господа, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левичар.“ „И израелците извикаха към Господа; защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израелците в продължение на двадесет години. В това време съдия над Израел беше пророчицата Девора, Лафидотовата жена“. Защото научихме, че по света вече 50% от хората са новородени, а в България са 1-2 %. Братя, събудете се! Братя, събудете ни! Няма ли кой да надуе тръбата?! Господи, събирай ни за молитва!!! Октомври, 2008 |
|
КАК БОГ СТАНА ЗА МЕН КРЕПОСТ
Повярвах в Господ преди 15 години. Вече бях женен и като семейство винаги имахме проблеми с парите. Почти всеки месец вземах назаем преди аванс и преди заплата. Мислех се за “посветен” християнин, много се молех, но почти винаги стигах да “корабокрушение”. След време осъзнах, че една от причините за това е, че не знам какво да вярвам относно Божията воля. И действително сега осъзнавам, че ако не достигнем до ясна позиция спрямо Него, често ще сме объркани. И в един момент си дадох сметка /при все, че постоянно четях Словото/, че То е станало за мен хлъзгава почва вместо здрава канара. Станало е повече Камък, в който се спъвам, вместо Камък, върху който да стъпя и да продължа напред. И така обърнах гръб на Бога, като си мислех, че вместо само да Го чакам, по-добре да предприема нещо сам. Минаха няколко години, започнах малко по малко да си мисля отново за Него и един ден, Той отново влезе в дома ни с голяма сила в една доста тежка ситуация, като я превърна в лека, и преживях в продължение на около две седмици нещо като ново новорождение. Върнах се при Бог, но отново започнах старата песен на нов глас. Нещата започнаха да загрубяват. Бяхме продали един имот и имахме известна сума пари, чрез която мислехме да си стъпим на крака. Но парите започнаха да свършват много бързо и безизходицата ме притискаше както никога досега. Всеки месец теглехме пари от банката, понякога и по два пъти на месец. По това време срещнах една позната от църквата и й казах: ”Просто нямам свидетелство, което да споделя с невярващите, освен свидетелството за вечния живот. Какво да им кажа, като за мен самия Господ не е упование? Напротив, колкото повече време минава, толкова повече намалява упованието ми в Него и възприемам вярата си само като дълготърпение. Постоянно да ми се случват неприятости и аз просто полужив да търпя и да допълзя до възкресението." И така, един ден осъзнах, че както вървят нещата в банката, имаме пари за около месец. Малко преди това бях преживял голяма криза и бях започнал да си търся работа в чужбина. Сега бях ужасен, вътрешно се гърчех, не исках да живея. Но виждах, че Бог все още има милост за мен. И погледнах към Него. Насочих вниманието си към Него. Първото, което ми дойде от Бога, бе притчата за вдовицата и неправедния съдия. И второ, че слепия Вартемей е викал още по-силно, колкото повече се е отдалечавал Исус. Казах си: “Исус не може да лъже”. И така, щом думите на Господ са истина, то ако правя така, както е правила вдовицата ще намеря изход от идващата катастрофа. И започнах да се моля. Шест дни. Без прекъсване, непрекъснато - в ателието, в колата, на работата. Молех се на глас и на ум, когато лягах и когато ставах, и когато се събуждах нощем. Молех се така, както бях натясно, за първи път в живота си. Молех се без определено време за молитва, просто се молех постоянно. По-рано имах време за молитва, в повечето случаи по часовник, молех се с молитва на вяра, вярвах и благодарях, и оставях всичките си грижи на Него. Но нищо не се променяше генерално, и продължавах постоянно да съм в заеми. Може би, защото спирах до тук, без да настоявам. Пък си и казвах: "Защо да настоявам, след като съм го повярвал и благодарил.” Също се молех да получа благословение не днес, а след малко време, например до края на седмицата. Сега се молех за благословение "Сега, днес, в този час, в тази минута.” По-рано трудно разбирах молитвата на вяра, но ето, тук - в притчата за вдовицата няма нищо трудно за разбиране. Просто настояваш, настояваш, настояваш и Бог ти го дава. По-рано имах въпроси относно ”тактиката”. Бях чел книги, в които се казваше първо да пеем хваление, после да се молим и после да благодарим. И често това благодарение, както и молитвите на езици, по някякъв начин ме отдалечаваха от целта и тя се размиваше в съзнанието ми. Ставаше така, че когато казвах “Благодаря Ти Господи”, все едно изпусках моя край на въжето. А сега се със страх, в безизходица. Нямаше никакви въпроси, условности, тактики. И си казах, никакво благодарение, докато не получа това, което искам. И започнах повече на български: "Господи, моля Те, моля Те, моля Те, моля Те, моля Те..., Прости ми, прости ми, прости ми... Благослови ме, благослови ме, благослови ме... Опази ни, опази ни, опази ни... Моля Те, моля Те,...” И така, без разнообразие, едно и също... Както децата в училище се молят да ги освободят от часове, без да чуват какво им говори учителя, едно и също до припадък. Така, както синът ми се моли: "Моля те, моля те, моля те...", докато кажа ДА. И нещата започнаха да се променят. Стана раздвижване. Не стана така, както аз исках. Отново теглехме пари. Не стана, както аз исках, но стана по-добре – сдобрих се с родителите си, от които бях доста наранен. За първи път в живота си поисках истински да бъда Християнин. По време на молитвата съзнанието ми се бе изчистило и отново бях опитал, колко по-добре се чувства човек, свободен от страстите си и от плътта си. До тогава приемах Християнството като моя жертва. Сега го възприех като голяма, чудесна привилегия. Също напълно осъзнах, че от света не мога да разчитам на никаква помощ, че всичко е единствено от Него. Бях казал на приятеля си: “Ето, 6 дни се моля, защо Господ не ми отговаря?” А той ми каза: “Ние често грешим в мислите си. А трябва да сме съвършени”. А аз отговорих: ”Сега не съм съгрешавал в мислите си, просто нямах време, непрекъснато се молех и то със страх, да не съгреша, че да не пропусна отговора”. Когато пак се наложи да теглим пари, отново рухнах, но този път осъзнах, че няма къде вече да отида. Преди години, когато обърнах гръб на Бога, бе и защото си мислех, че Бог ме кара да чакам и да нямам инициатива. А сега, като имах инициатива без Бог нищо не стана. След това започнах отново да се моля. Отново шест дни - по същия начин. Нещата започнаха по малко да се променят. Започнаха по-често да ми се продават картини - на достъпни цени, за което мисля, имах водителство от Бога, но те напълно ме задоволяваха. В съзнанието си получих мисли, като че Господ ми внуши, че започва малко по малко да разчиства пътя пред мен - така, както бе направил пред Израел, когато навлязоха в Обещаната земя, да не би да има много свободна земя и тя да се засели от диви зверове. След около шест дни причиних по невнимание, и защото отново се бях уплашил за пари, един грандиозен скандал. Напих се, плаках, обвинявах Бога, исках да си тръгна от Него, но със страшна сила осъзнах, че няма къде да отида. Това се случи в събота. В понеделник стана промяната. По принцип основния доход, който получавам и за който се моля, е от рисуване и продаване на картини. В понеделник, вторник, сряда, петък ми се обаждаха за продадени картини. Понякога по три пъти на ден. За илюстрация ще дам списък, който съм водил за месец юни. Тази промяна стана през април, май, но тъй като имам по-точен списък за юни, ще дам него: 4.06. - 46 лв 6.06. - 35 лв 7.06. - 84 лв 8.06. - 84 лв - 55 лв 9.06. - 20 лв 10.06.- 100 лв - 70 лв 12.06. - 60 лв 15.06. - 500 лв 16.06. - 160 лв за работно облекло 16.06. - 150 лв 23.06. - 40 лв 24.06. - 30 лв - 42 лв 26.06. - 63 лв 28.06. - 280 лв заплата По-рано не харесвах този тип “досаждаща” молитва. Казвах си: “Защо трябва така да се моля? Та, нали Господ всичка вижда...” Струваше ми се някак изкуствена, неискрена и повече за “непосветени и не напреднали" християни, дори повече за невярващи хора, а не като за мен, който знае Словото “наизуст”. Но както казах освен, че тази молитва проработи, защото по-рано винаги търсех нещо в Словото, ”което да работи”, нещо, в което да имам пълно упование, и не само, че проработи но имаше и голям духовен резултат в мен. Доближих се повече до Господ и започнах истински да желая да съм Християнин. И за първи път истински осъзнах и скъсах и продължавам да късам с някакво упование в света. За първи път осъзнах, че помощта ми зависи само и единствено от Бога. Има и нещо друго. По-рано, като ми се продадеше картина, благодарях на Бога, но някак в мен имаше някакво усещане, че всъщност това е станало случайно. Сега го изгоних това чувство и продължавам да се моля. Сега имам повече време да благодаря на Бога. Един ден се моля, един ден благодаря. Всъщност за пари почти не ми се налага да се моля. Те сами идват. Както казва мой приятел, “нещата се отприщиха”. Чувал съм, че що се отнася за пари и християни, то даването на десятък решава проблема. Аз не бях давал десятък по няколко причини. Но имах свидетелство на мой приятел художник, който вече 15 години се изхранва от продажба на картнини и се справя доста добре и един месец, когато правил ремонт на жилището си, не дал, и тогава нещата много, много загрубели. И когато Господ отново му дал семе за сеене, и той дал десятък, за два месеца и половина продал 300 картини и то не само мънички! И след тези събития една неделя, се събудих с мисълта - дали да дам или да я карам, както до сега, в съзнанието ми дойдоха думите: ”Аз съм Бог Ревнив”, и дадох. И от тогава давам. Основното, което искам да споделя е, че ако искаме нещо от Бог и го поискаме с цялото си сърце и с цялата си сила и с всичката си сериозност, няма как да не го получим, защото Господ не може да лъже. И ако досега не сте имали пълен отговор на молитвите си и има нещо, което постоянно ви тормози, опитайте с молитвата, с която се е молила вдовицата на неправедния съдия и ако ви се струва, че Господ ви отминава мълчаливо, викайте по-силно, както правеше Вартемей. Това са думи на Господ Исус Христос и Той не може да лъже. И си мисля, че ако 12 дни сам съм се молил за пари, какво ще стане, ако ние всички така, по този начин се молим са съживление, което да продължи до края, ако така се молим Светлината на Господ да освети тази потъмняла земя - България, Божият огън да се разгори и в нашата земя, Обещанието на Господ – да излива от Духа Си на всеки човек да дойде и в България, и като дойде - да не спира. Юли, 2006 г. |
| Пиши на К. Иванов! |
| Други свидетелства и поучения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz