| |||
|
|
Диалог
Автор - неизвестен - „Отче наш, Който Си на небето...” - Да. - Не ме прекъсвай! Моля се. - Но ти Ме повика?!?. - Да съм Те повикала? Не Те повиках. Аз се моля. ”Отче наш, Който Си на небето...” - Ето - пак го направи. - Какво направих? - Повика Ме. Ти каза: „Отче наш, Който Си на небето.” Ето Ме. Какво искаш? - Но аз нямах нищо предвид. Аз, знаеш ли, просто си казвах молитвата за деня. Винаги си казвам Господната молитва. Това ме кара да се чувствам добре – все едно, че съм изпълнила едно задължение. - Добре, продължавай. - „Да се свети името Ти...” - Почакай. Какво значи това? - „Да се свети името Ти?” Това значи... значи.. Ох! Не знам какво значи. От къде да знам? Просто е част от молитвата. Всъщност, какво означава? - Означава ‘уважаван, свят’. - Ей, това има смисъл. Никога не съм мислела преди, какво означава „да се свети”. „Да дойде царството Ти, Да бъде волята Ти на земята, както на небето...” - Наистина ли искаш да кажеш това? - Разбира се, защо не? - Какво правиш за това? - Да правя нещо? Нищо, предполагам. Просто си мисля, че би било добре, ако поемеш контрол над всичко тук, както правиш Горе. - Поел ли Съм контрола върху теб? - Е, аз ходя на църква. - Аз не те питах за това. Какво ще кажеш за навика си да пожелаваш? А за изблиците ти на гняв? Ти наистина имаш проблем с това, как харчиш парите си... само за себе си. А какво ще кажеш за телевизионните програми, които гледаш? - Престани да се занимаваш с мен! Аз съм точно толкова добра колкото останалите в църквата. - Извинявай. Мислех, че се молиш да бъде Моята воля. Ако това ще стане, трябва да започна от тези, които се молят за това. Като теб, например. - Е, добре. Предполагам, че имам някои недостатъци. Сега, след като ги спомена, аз бих могла да добавя и още някои... - Така, и Аз бих могъл... - До сега не съм мислила много за това. Но наистина бих искала да се освободя от някои от тези неща. Бих искала, както знаеш, да бъда напълно свободна. - Добре. Сега вече стигнахме до някъде. Ще работим заедно - ти и Аз. Можем да постигнем някои победи. Аз те обичам и се грижа за теб. - Виж, Господи. Аз трябва да свършвам вече. Това продължи по-дълго от обикновено. „Дай ни днес ежедневния хляб.” - Какво означава „Всекидневен хляб”? Какво имаш предвид? - Ей, почакай малко! Какво е това? Аз си изпълнявах религиозното задължение и изведнъж Ти ме прекъсна и ми напомни за всичките ми грешки и неща, за които напоследък не съм мислила много. - Молитвата е нещо мощно. В края на краищата ти можеш да се промениш, знаеш ли? Това е, което се опитвам да ти кажа. Ти ме повика и ето, Аз Съм тук. Твърде късно е да спреш сега. Продължавай да се молиш! Аз се интересувам от следващата част на молитвата ти... (пауза) Добре, продължавай. - Страхувам се. - Страхуваш се? От какво? - Знам какво ще кажеш. - Опитай Ме и виж! - „Прости ни прегрешенията, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” - Какво ще кажеш за Линда? - Виждаш ли? Знаех си! Знаех, че ще я споменеш. Защо, Господи? Тя говори лъжи за мен, измами ме с едни пари. Никога не ми връща това, което ми дължи. Даже се заклех да се разправям с нея. - А молитвата ти? - Това няма значение. - Добре, поне си честна. Но не е много приятно да носиш този товар на огорчение вътре в себе си, нали? - Не. Но скоро ще се почувствам по-добре. Какви планове имам само за старата Линда. Ще пожелае никога да не ме е срещала. - Няма да се почувстваш по-добре. Ще се почувстваш по-зле. Отмъщението не е сладко. Помисли, колко нещастна си вече. Но Аз мога да променя всичко това. - Можеш? Как? - Прости на Линда, както Аз Съм ти простил! Тогава омразата и грехът ще бъдат проблем на Линда, а не твой. Ти може да изгубиш парите, но ще имаш мир в сърцето си. - Но, Господи, аз не мога да простя на Линда. - Тогава и Аз не мога да ти простя. - О, Ти си прав. Ти винаги си прав. И колкото повече искам да си отмъстя на Линда, толкова повече искам да съм в добри отношения с Теб (пауза, въздишка)... Добре, добре. Ще й простя. Помогни й да намери правилния път в живота! Сега, като си помисля, тя е ужасно нещастна. Всеки, който върши нещата, които тя причинява на другите, вероятно се чувства така. Някъде, някак си покажи й правилния път. И, Господи, помогни ми и да забравя за тези неща... - Добре! Чудесно! Как се чувстваш? - Хм, добре, не е зле. Съвсем не е зле. Всъщност, чувствам се отлично! Знаеш ли, от дълго време тази нощ за пръв път ще си легна спокойна. Може би вече няма да съм толкова изморена, защото не съм почивала достатъчно. - Не си завършила молитвата си. Продължавай! - О, добре... „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.” - Добре! Добре! Ще го направя. Просто не стой на места, където можеш да бъдеш изкушавана. - Какво искаш да кажеш с това? - Престани да се влачиш с тази група, която непрекъснато си навлича неприятности! Промени някои от приятелствата си! Някои от твоите така наречени приятели започват да ти влияят зле. Не след дълго ще те въвлекат в нередни неща. Не се лъжи! Те заявяват, че просто се развличат, но за теб това ще бъде гибелно. Не Ме използвай като авариен изход! - Не разбирам... - Разбира се, че разбираш. Правила си го много пъти. Изпадаш в трудна ситуация или в някаква беда и тогава тичаш при Мен: „Господи, избави ме от тази бъркотия и обещавам никога да не го правя отново!” Спомняш ли си за някои от тези уговорки, които си правила с Мен? - Да, срамувам се, Господи. - За коя уговорка си спомняш? - Е, добре, когато почти ме хванаха да преписвам на теста. Спомням си, че Ти казах: „О, Господи, не я оставяй да каже на учителката! Ако не й каже, обещавам да бъда в църквата всяка неделя и да правя всичко, което искаш.” - Тя не те издаде, но ти не изпълни обещанието си, нали? - Съжалявам, Господи. Наистина съжалявам. Досега си мислех, че ако наистина всеки ден се моля с Господната молитва, ще мога да правя каквото си искам. Не очаквах да се случи нещо подобно... Не допусках, че Ти наистина чуваш. - Продължавай и довърши молитвата си! - „Защото е Твое царството, и силата, и славата до вечните векове. Амин!” - Знаеш ли какво Ме прославя? Какво Ме прави наистина щастлив? - Не. Но бих искала да зная. Искам да Ти доставя радост. Виждам каква бъркотия е в живота ми. И виждам колко по-добре би било да бъда една от Твоите последователки. - Ти току-що отговори на въпроса Ми. - Отговорих ли? - Да. Това, което Ме прославя е, хората да Ме обичат като теб – истински. И аз виждам, че това се случва между нас. Сега, след като някои от старите грехове са извадени наяве и са оставени, няма нищо, което да не мога да направя за теб! - Господи, нямам търпение да видя какво ще направиш за мен. О. К.? - Да. Много скоро ще видиш... |
| Други християнски сценарии |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой сценарий! |
Сайт создан в системе uCoz