| |||
|
|
Разказвач: Докато правех сутрешната си разходка край езерото, дочух тъничко гласче. Огледах се наоколо и видях едно водно конче. Вие виждали ли сте водно конче? Ето го. Вижте какви прозрачни крилца има. И продълговато телце.
Хората наричат водното конче “принцеса”, защото е много красиво и изпъстрено с нежни цветове. Обича слънцето и толкова бързо лети, че не можеш да го хванеш. Но преди да стане толкова красиво, то е живяло в един друг свят от кал и тиня. Там било много тъмно и мрачно. Тогава то било грозно и се наричало какавида. Ние бързо се сприятелихме и така научих историята на Зорка. Сега ще разберете как от какавида, тя се превърнала в красиво Водно конче... Един ден какавидата Зорка заедно с братчетата си Видко и Митко стоели около едно плоско, бяло камъче, което им служило за маса. Те си говорели: Видко: Знаете ли, казаха ми, че имало друг свят, където ще отидем, когато си заминем от тази тиня, но аз не вярвам това. Какво мислите вие? Митко: И аз не вярвам, че има друг свят. Никога не съм го виждал. И мама и татко никога не са ни говорили за него. Зорка: Пък и никoй не е дошъл от там да ни каже какво е видял! Разказвач: Точно, когато се разговаряли, нещо пляснало във водата и калта се пръснала на всички страни. При тях пристигнал старият зелен жабок. Видко: Къде си ходил, Зеленко? Зеленко /шепнешком/: Не казвайте на никого! Аз бях в един друг свят. Чудесен е този свят! Дърветата му са толкова големи, че ми отнема дълго време, да обиколя едно от тях. Там няма кал и тиня! Земята е зелена. Навсякъде грее ярко слънце. Въздухът е чист, а цветята така хубаво ухаят! Разказвач: Трите малки какавиди се спогледали, сякаш казвали: “Горкият Зеленко! Той се е побъркал!” Зеленко: Знаех си, че няма да ми повярвате, но аз знам какво говоря. Не искате ли да дойдете с мен, да видите другия свят? Видко: Аз ще дойда. Искам да видя този свят! Зеленко: Чудесно! Скочи на гърба ми и аз ще те занеса там. /Видко се качва на гърба на Зеленко/. Митко: На добър час, Видко! Дано се върнеш благополучно при нас! Разказвач: Зеленко и Видко бързо заплували през водата. Когато се издигнали на повърхността, Видко започнал да се задушава. Паднал в безсъзнание и се търкулнал в тинята. Ударил едното си краче и накуцвайки се върнал при Митко и Зорка. Видко: Вярвайте ми, никoй не може да живее на онзи свят. Зеленко отиде някъде там, но сигурно е умрял. Разказвач: Минали няколко дни. Както били събрани на закуска в една хубава пролетна сутрин, Зорка казала... Зорка: Момчета, чувствам че нещо странно става вътре в мен. Не знам какво ще ми се случи, но мисля, че скоро ще си замина от този свят. Разказвач: Не след дълго Зорка започнала да се изкачва по стеблото на една от тръстиките. Митко и Видко започнали да плачат и да викат след нея. Митко и Видко: Зорке, Зорке, не ни напускай! Зорка /отдалече/: Не мога да остана повече тук. Нещо вътре в мен ме кара да вървя. Митко: Щом трябва да вървиш, моля те, върни се да ни разкажеш какво си видяла в другия свят! Зорка: Ако наистина има друг свят, непременно ще дойда... Разказвач: Зорка минала през тинята, изкачила се над водата и се почувствала малко замаяна. Точно, когато мислела, че ще припадне, усетила, че гърбът й се разпуква на две. Какавидената черупка, в която живеела до този момент се разпукала и от нея изхвръкнала Зорка - Водното конче. О-о тя била чудесна красавица! Крилцата й били прозрачни, крачката й тънички и деликатни, а тялото й блестяло на слънцето. Зорка се почувствала чудесно. Летяла насам-натам и се любувала на прекрасния свят и на новия си живот... Настъпила вечерта. Зорка си спомнила за своето обещание, но била толкова уморена, че веднага заспала. На сутринта, когато слънцето изгряло, тя хвръкнала във въздуха, събрала крилцата си и като стрела полетяла към блатото да разкаже на своите братчета за новия си живот. Но тялото й се плъзнало по водата и не могло да премине през нея. Зорка опитала отново. Засилила се още повече, но и този път усилията й били безуспешни. Колкото и да се мъчила да слезе във блатото, това било невъзможно, защото била променена. Митко и Видко чакали, чакали Зорка да се върне, но тя все не идвала... Тогава си казали: Митко: Няма, няма друг свят. Видко: Ако имаше, Зорка непременно щеше да дойде да ни каже. Разказвач: Има много хора, деца, като тези какавиди, които не вярват, че има друг свят и друг живот. Но както какавидата Зорка се превърна в прекрасно водно конче, така и Господ Исус Христос умря и възкръсна, за да ни покаже, че има един друг, много по-красив свят и друг живот, в който няма болести и сълзи, а има много радост и усмивки и в който всички хора се обичат. Автор на сценария: Таня Стоянова, Стара Загора |
| Пиши на Таня Стоянова! |
| Детска страница "Павелчо" |
| Главна страница "Павелчо" |
| Сподели свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz