| |||
|
|
ПРЕТЕНЦИИТЕ
Размишлявали ли сме скоро върху думата претенция? Какво означава тя за нас? Опитвали ли сме се да я анализираме за себе си? Сигурно сте чували израза „претенденти за първото място”. Претенденти в спорта, музиката, киното и т. н. се стремят, претендират за първото място, за наградата. В основата си претенцията е желание, стремеж, страст за придобиване на нещо. Тя е и желание за себеугаждане в личния живот. Претенциите са много, когато става въпрос за придобиването на красивото, привлекателното. Хората претендират за много неща – за хубаво ядене, изискана напитка, за по-голямо парче торта и т. н. Това показва вечния стремеж на човека за нещо повече от нормалното, нещо по-изискано, нещо по-скъпо. Това не прилича ли на егоизъм в прикрита форма? Така човек мисли само за себе си, за да му бъде добре. Тогава стигаме до извода, че претенцията води до себеугаждане и себевъздигане. Тук веднага трябва да кажа, че претенциите са различни. Ако имаме например, претенция да направим добро, да се молим, да изискваме справедливост, да служим в Божието дело, да претендираме за честност, тогава претенцията ни няма да ни провали и няма нищо нередно. Но ако претенциите ни са себични, егоистични, е съвсем друго. То е нещо, което ни проваля и разрушава. Може би забравяме, че претенциите се забелязват лесно от другите наоколо. Помнете, че хората внимателно анализират не своите, а чуждите постъпки. Претенцията може да ни поведе към неосъзната гордост и егоизъм така, че да не ги забележим веднага. Човекът толкова обича себе си, че често пропуска да забележи последиците от претенциите в себе си. Защо? Защото го счита за нормално и естествено. Нещо, с което е свикнал, станало е навик. Причината за това не забелязване е, не можем да разпознаем себе си и не познаваме достатъчно задълбочено Божието Слово, въпреки че можем да Го четем с години. Колко е важно да имаме мъдрост, дух на разпознаване, чувствителен духовен усет, духовна интуиция, за да схващаме добре и да разбираме. Питаме ли се до колко познаваме себе си? Дали разпознаваме, когато грешим? Мисля, че в момента на съгрешаване човек не познава себе си. Забележете, че думата претенция я няма в Библията и в Конкорданса, защото е съвременна дума. За по-ясно разбиране трябва да кажа, че думата претенция се приравнява на думата пожелание. Ето, например: Второзаконие 5:21 „Не пожелавай жената на ближния си. Не пожелавай къщата на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти.” „Не пожелавай” означава „Не претендирай”. Не претендирай за жената на ближния си и т. н. І Йоан 2:15-16 „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца, защото всичко, което е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота – не е от Отца, но е от света.” С други думи: нямайте претенция за света, нямайте претенция за страстите на плътта, нямайте претенция за тщеславието на живота. Трябва да забележим в този стих, че пожеланието на очите е поставено на едно ниво със страстите на плътта, любовта към светския живот и тщеславието на живота. Тук тщеславието на живота е гордостта от охолен живот или преуспяваща кариера, гордост от забогатяване. Такъв човек е задоволен от всичко, не познава нуждата, има здраве и изобщо не го вълнуват теми като Богослужения, Господ, вяра и спасение. Личните ангажименти са го завладели така, че няма време за други неща. Много хора в света са в това състояние. Евреи 13:5а „Не се впримчвайте в сребролюбието, задоволявайте се с това, което имате, защото Сам Бог е казал: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.” От този стих се разбира колко важно е да разпознаваме нашите претенции. Това, за което тайно претендираме (искаме, пожелаваме), по Божието Слово ли е или е само наша страст, желание за постигане на нещо? Проследете и І Тимотей 6:9-11. Всички вредни страсти се подхранват от претенциите, които се зараждат в сърцето и ума ни (мислите). Може би ти имаш в себе си претенция за нещо, но Бог може да не го допусне за твое добро, за да те предпази. Помислете: всички вярващи ли имат големи къщи и автомобил за 30 хиляди евро? Всички ли имат по сто хиляди лева в банката? Господ ли е виновен за това? Хората и те ли всички са виновни? Ако един християнин се справя добре с отрицателните претенции, той ще заприлича на децата, за които Исус говори в Матей 18:2-5. Децата нямат претенции, къде ще ги води татко. Те мислят, че татко знае къде ще се ходи. Нямат претенция с какво ще бъдат облечени. (Не говорим за големи деца с претенции.) Нямат претенция с какво ще бъдат хранени. Те се покоряват на татко и майка, слушат ги и се съгласяват. Така трябва да бъде и с християнина и Небесния Татко. Когато Исус каза: „Ако не станете като децата…”, Той имаше предвид и липсата на претенции у дечицата, които биха могли да родят вредни страсти. Мисля, че ІІ Коринтяни 7:1 ще ни помогне в разсъжденията: „нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бог”. Това от своя страна ще ни заведе до Матей 5:8 „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Вредните претенции ограбват и рушат духовното ни състояние. Затова, когато Господ казва: „Не пожелавай!” (или: Не претендирай!), то не е за зло, а за наше добро. Лоши навици, капризи, претенции, слабости и др. под. не позволяват Божието помазание да расте в нас. Поради тези и други причини много християни са спасени, но не са достигнали до по-голяма сила от Бог, а всеки искрен, ревностен християнин копнее Бог да го употребява повече. Може би трябва да обърнем внимание в живота си на „малките камъчета”, на „малките лисици”, на „малките неща”. А малките неща могат да ни създадат големи проблеми. Добре е да започнем по-усилена борба с нашите претенции и вредни страсти, да се научим да ги разпознаваме и да воюваме. Бог да ни помогне и да ни дава мъдрост! гр. Пловдив, 09.09.2006 |
|
ИЗГРАЖДАНЕ НА ЩАСТИЕТО (БЛАЖЕНСТВОТО)
ІІ Коринтяни 13:11 „Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.” Първо искам да кажа, че щастието (блаженството) се изгражда лесно на теория. Практически обаче, ние виждаме каква цена трябва да платим. Това е цената на усъвършенстването, на усилието на волята за пречупването на лошите навици и живот в търпение с постоянство. Една личност преди да умре, казва следната мисъл на свой близък приятел: „Щастието не съществува.” Това е мнението на много невярващи хора в този свят. Те стигат до това заключение, защото са отчаяни, изпитват страх от смъртта и нямат надежда. Новороденият християнин обаче, знае, че щастието съществува и то идва от Бога към този вярващ, който е покорен и се стреми да живее учението на Христос. Щастливият християнин също ще се сблъсква с проблеми, но знае как да се справя с тях. Търпението му е основа. Ще има себеконтрол, мъдрост и ще запазва мира си дори и в бурите. Това става при дълбока, интимна връзка с Бога, с постоянно пребъдване и внимаване на Неговото Слово . Забележете, че тези двете – пребъдването и внимаването не можем да ги разделим. Щастливият човек не иска да разваля душевния си покой. Знам, че много може да се говори по тази тема. Не мога да бъда изчерпателен по въпроса за щастието. Може книги да се напишат за това, но искам само да нахвърлям някои мисли, които могат да ни послужат за по-нататъшни размисли. Щастието не можеш да го намериш някъде и да го вземеш. Не можеш да го постигнеш и за един ден. То се изработва, изгражда се. Както се строи една къща, така се изгражда и щастието. Първо е нужна основа. За християнина това е учението на Христос. Стъпвайки на тази основа с новорождение и запечатване със Святия Дух, ние можем да градим още по-успешно християнство. Изграждането не е лесно, но съединени с Бог имаме победа чрез Христос. Когато човек не познава щастието от Бога, той не знае изцяло пътя на мира. Исая 59:8 „Те не знаят пътя на мира, и няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир.” В Матей 5:3-11 ние четем за блаженствата: „Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене...”. Думата „блажен” е по-стара дума. Съвременната дума, която я замества, е „щастлив”. Следователно кои са щастливите (блажените)? Това са тези, които са: - Нищите, бедните духом – това е скромният, тих и смирен характер, което е скъпоценно пред Бога, и Той търси такива съдове. Затова, когато става въпрос за специални служения, Бог избира кротки и смирени хора – Мойсей, Исус, Павел и др. Ако не си такъв съд, Господ ще действа в живота ти като Грънчарят, който счупва старото, за да изгради ново, за да може да те използва. Мойсей и Павел не винаги са били смирени – спомни си убийството на египтянина, заради което Мойсей избяга при Йотор, спомни си и гоненията, които Павел водеше срещу християните, преди да срещне Исус по пътя за Дамаск. Така че, Бог си има Своите начини да превърне дори и най-самонадеяните и горди съдове в кротки и смирени Негови свидетели, пълни с помазание, дързост, сила и святост. - Щастливи са скърбящите, които копнеят за един по-добър и справедлив живот, които често страдат несправедливо заради името на Исус и Божието царство. - Щастливи са кротките. Забележи, че не всеки християнин има кротък характер. Кроткият е способен да търпи повече от много други. Затова и Бог ги одобрява. Кротостта ще ни пази. - Щастливи са тези, които гладуват и жадуват за правдата. Те копнеят и искат Божията правда да цари навсякъде. Такива хора искат да живеят винаги в истината. Само горе, в Небето, ще се насищаме в пълнота, и щастие, и правда. Това, за което сърцето ни сега копнее и не може да постигне, ще се реализира в пълнота на Небето. - Щастливи са милостивите. Това са хората, които съчувстват, състрадават на другите и помагат с каквото могат. - Щастливи са чистите по сърце. Когато говорим за чистота на сърцето, трябва да размислим доста върху ІІ Коринтяни 7:1 „И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.” Това е ключ за духовен успех и щастие. Бог употребява очистения християнин. Да очистиш себе си от неща, с които си свикнал от години, не е лесно. Това е труд, усилие, битка, време, за които е нужно постоянство, упоритост и търпение. - Щастливи са миротворците. Те не само се стремят към мир, но и го създават там, където се карат или мразят. Да знаеш как да го правиш е изкуство, което не всеки владее. Нужна е небесна мъдрост и Божествено водителство. Щастието (блаженството) може да съществува в четири категории хора – в несемейните, в семействата, при възрастните и в църквата. Повечето млади хора живеят в семейството си, с баща, майка, брат, сестра, баба, дядо. Затова искам да кажа няколко думи за щастието в семейството. Забелязва се, че проблемите идват, поради несъвършенството на членовете в семейството. Това се отразява и на щастието. Когато в семейството не се знае какво да се прави с проблема – липсва търпение, много се приказва, допускат се лоши чувства, обидни думи, гняв, сърдене, липса на уважение, лоялност, доверие, любов. Когато вярващият изгуби търпение, той всъщност е изгубил любовта. Тогава той е способен да върши неправилни неща. Помним ли какво пише в І Коринтяни 13:4-7? „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.” Относно щастието и хармонията в семейството. Ако мъжът вижда кое дразни жената, нека да не го прави. Същото се отнася и до жената. Ако единият избухне, другият нека да запази равновесие. Колосяни 3:13 казва: „Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.” Част от ІІ Коринтяни 13:11 е призивът: „Бъдете единомислени, живейте в мир!” Живеем ли Божието Слово, ние ще изработваме щастието си ден след ден. Трудните моменти показват какво сме изработили. Важно е всеки ден ние да запазваме Божия мир в себе си! Трябва да помним и убийците на семейното щастие. Например – мъжът няма право да заразява другите в семейството с лошото си настроение. Жената – също. Други „убийци” са разправиите, огорчението, нараняването, обидчивост и напрежение в отношенията, които толкова често тровят живота на много християни. Трябва да познаваме пътя на мира. Нужна ни е сила за устояване. Тя няма да дойде с нашето отчаяние, сълзи и кавги. Божията сила, която ще ни направи издръжливи, ще дойде с много молитва и търпение от наша страна. Относно щастието в църквата, тъй като всяка църква е индивидуална и има свой начин на живот, аз не бих дал мнение. Питайте вашия пастор, духовния съвет. Какво е видението, откровението за хармонията във вашата църква? Вярвам, че докато четете тази тема, Святият Дух ще ви даде допълнителни мисли за разсъждение или дискусия. Щастието съществува. То идва чрез Бог в сърцето на човека. Можем да бъдем в щастието. Можем да вкусваме от опит блаженствата, описани в Словото на Бог още тук. И съвсем скоро, ако сме верни, ще се наслаждаваме на вечното блаженство в Небето с нашия възлюбен Господ Исус. Вярвам, че Младоженецът е „хванал вече дръжката на вратата”. Бог да ни помогне! В какво? В добрите взаимоотношения, в любовта и търпението, за да градим успешно щастието си тук, на земята, и с него да навлезем в другия свят. Братко, сестро, приеми още благословения от Христос Исус! Автор на проповедите: Пастир Станимир Радев гр. Пловдив, 4002 ул. „Прогрес” № 9, А тел. 032 990309, моб. 0884530888 |
| Пиши на п-р Станимир Радев! |
| Страницата на Станимир Радев |
| Други проповеди и свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати своя проповед! |
Сайт создан в системе uCoz