| |||
|
Нека ти разкажа за вечната любов,
Нека ти покажа моя мил покров… * * * За любовта Ти Радост от любов! Казах аз на Теб и тихо се помолих. Дарът Ти – любов! „Копней за Него” – каза Ти на мен И ме погали. Реката от любов Премина с трепет жив през мене. Великата любов, Живея с Теб в сърцето – Към Небето устремена. За Твоята любов! За нея молих се, за нея плаках… О, скъпа мен любов! Безценна е! И моля се, и чакам… * * * Святи Дух Тъй нежен и раним си… Жадувайки за Теб, признавам И зная още – несравним си. Да бих могла със думи, с четка, Щях да те опиша някак, Но правя бегла равносметка И виждам, че опитах всякак… Огън парещ, Вятър силен, Гълъб бял, Водител драг и Утешител мил, Надеждата чрез Тебе всеки е видял И Бащински покров чрез Тебе е открил. Неописуем, Свят и Несравним – Това си Ти – Такъв Те зная. Обичам Те, Свят Дух любим! Бих дала всичко, по-добре да Те позная! 30.05.1999 г. * * * Без Теб Далеч от Теб осиротявам Като дете, изгубило баща си. През сълзи да Те видя се надявам, Желая да се върна у дома си. Да приседна в нозете Ти щастлива, Ръката ми да вземеш в Твоята ръка. Очите Ти да гледам – нежни и красиви, Сърцето ми да сгрееш с Твойта топлина. Завинаги да съм в Дома Господен – Това желая, за това се моля. Животът ми да е на Теб угоден И с радост да последвам Твойта воля. Като птица весело ще литна Всред облаци красиви, леки. На вятъра с гласа ще се усмихна, Щом слънце грее в моите пътеки. * * * Прощение Защо ли толкоз трудно ти е На брат си да простиш? Защо ли толкоз трудно ти е Гнева да отстраниш? Като в къща без прозорци Затваряш своята душа И не допускаш „богомолци” Да махнат гъстата мъгла. Отвори прозорците широко, Пусни Божествения лъч, За да огрее надълбоко И да махне всяка жлъч. Отвори прозорците широко, Хвани Христовата ръка И ще видиш нависоко За теб от Бога светлина! * * * Безпокойство – мъка Чу ли що ти говоря? Чадо Божие, не преставай да бдиш! Чу ли що ти говоря? Не се отпускай! Не бива, ще заспиш! Защо и как понякога ти ставаш Обезверен, страхлив, посърнал? Уж ръка на ралото поставяш, А виж, назад лицето си обърнал. Какво ти стана? Нима кръвта и мъките Христови За тебе нищо веч` не значат?! Какво ти стана? Нима въобще не те интересува, Че Духа ранил си и Той плаче? Чу ли?! Вече никак не говоря, А крещя – тъй силно викам! Чу ли? Небето искам да отворя, За да видиш болката, която Той изпитва… Сега покай се и смири се! Стани прахта под Неговия трон! Сърцето гордо съкруши си, Отдай Му слава и дълбок поклон! * * * Прозрение Блудна дъщеря бях аз за Тебе, Изпълнена с омраза и лукавщина, Сърдех се, ревях кат` бебе, Но не знаех, че съм Твоя дъщеря. „Ничия съм” – казвах си ядосано… Ни на този, ни на онзи свят, И нехаех, че съм аз изпросена, Изкупена с кръвта Ти, с благодат. И Ти помогна ми, Исусе Да зърна Твоя лик, Да видя как не ме изпускаш От погледа Си ни за миг. И кръв закапа от сърцето ми За Твоята пролята кръв… Сълза потече по лицето ми, Защото Ти проля я пръв. * * * Възхвала Хваля Те за слънцето, звездите, Изгряващи в деня и във нощта, Хваля Те за любовта, мечтите, Влял със нежност в моята душа. Колко пъти Ти, Исусе, Вървял си с мен като Баща, А аз до себето не Те допусках И продължавах да греша, греша. И кой би имал толкоз милост Или пък благост като Теб, Исусе, Че и от преизподнята като извиках, Ти шанс ми даде – да възкръсна. Слава! Слава в` висините! На Теб, Баща любящ и мил! Благодаря Ти, че във дълбините И мен от пръст си сътворил. * * * Ти ме повика Ти ме повика по име, Изтри греха ми завчас, Ти ме изкупи – прости ми, Навеки Твоя съм аз. Защитник Ти мой си В житейските бури, в беди; Каза ми: „Не бой се, А с вяра врага победи!” Животът, който Ти подари ми, Исусе, о, свят и преславен, Теб моля, с мощ помогни ми, Да бъдеш чрез него прославен! * * * Велики Боже, озари ме С Твойта милост и любов И душата Ти спаси ми Да не гине в тесен ров. Там, в океана, в буря силна Губя чувство, губя ум, И в мъки черни и родилни Падам в огнен, сляп тайфун. Велики Боже, чуй вика ми! Към Тебе викам от душа, Ти обърни се, виж лика ми И спаси ме от смъртта! |
|
* * *
Копнеж Ръка постави Ти на мойто рамо, Дари ме с милост и любов голяма, Поглед към Небето аз отправих И пред Трона светъл се изправих. Каква Божественост съзрях тогава! Каква безкрайност и каква забрава! Колко радост грееше в очите! Колко мир цареше във душите! Край мене бликаха реки, потоци, Намерих се сред буйни водоскоци, Исус в градинка с рози ме постави И пътя към Отца за мен проправи. Навред неземни звуци зазвучаха, Прекрасни ангели до мен летяха, Църквата ни Троица прегърна… О, как не искам на земята да се върна! * * * Кръстоносен поход Кръстоносен поход аз поведох, Кръст да сложа на греха. С тъмнината се разведох, В сърцето мое изкопах леха. Там положих малко зрънце, От Тебе взето – със молба, И Ти огря го с ярко слънце, Поля го. То порасна – не умря. * * * Със меч разсякох тъмнината, С меча на Словото, превърнат в плът. От Бог дойде тук светлината, Показа ни нов, славен, чуден път. По него тръгвам аз и пея, Умира в мене нещо всеки ден, Умирам, знам, за да живея И да видя дома Бащин в Оня Ден. * * * Господна трапеза Вземам чашата с червено вино И чинийката с безквасен хляб – Светъл спомен за Христа Възкръснал, изкупил нас от смърт и грях. С жестока смърт на кръста дървен Отми калта от нашите сърца, Ти отдели ни от света покварен И откри лъча за Своите деца. Отпивам глътка вино И спомням си за Твойта кръв. Поглеждам към небето синьо И в огнения залез виждам Теб. Безквасен хляб аз вземам И виждам тяло с много рани, И зная – щом трапезата поемам, Живот ще имам в Твойте рани. 10.04.1999 г. * * * Божията слава Величие и святост Трона окръжават, Полите Ти изпълват храма, Херувими, серафими звуци разпиляват И аромат разлива се с наслада. Същества с одежди бели Викат, пеят „Свят е Господ!” Добри са те и силни, смели, И Божии са – това е просто. Успях да видя красотата Ти във всичко – В цветята, в облаците и в росата, Душата ми политна като птичка И стигна чак до небесата. * * * В една студена зимна нощ Ти бе изпратен Дар. Бе дете, а стана Вожд И на душите – Господар. Той дойде, роди се в яслите, Но не, за да остане там. А да спаси от смърт душите От дяволския пъклен план. На Бог в рождествения Му подарък Знам, ще е ……. Сърцето си да дам от мен На Него за дома небесен. * * * Стига ми Стига ми Исус да е до мен, Когато радостно, с любов мечтая. Стига ми Исус да е до мен, Когато аз скърбя, ридая. Стига ми Исус да е с мен, Ръка за ръка, крачка до крачка. Стига ми Исус да е с мен – Така животът ми не е играчка. Стига ми Исус да е в мен, Дълбоко някъде в душата. Стига ми Исус да е в мен – Тогава имат смисъл нещата. Стига ми Исус да е пред мен, По пътя трънен да ме води. Стига ми Исус да е пред мен И сухата пустиня ще пребродя. Стига ми Исус да е над мен, Щом покрив нямам, да ме пази. Стига ми Исус да е над мен – Ще ме нахрани, стопли и опази. Благодаря Ти аз, че в Теб намерих всичко, Нищо повече не ще поискам От Тебе нещо щом е – дори мъничко, Вечна стойност има и е истинско. 29.12.1999 г. Автор на стиховете: Соня Бумбалова гр. Сандански |
| Пиши на Соня Бумбалова! |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други християнски страници |
| Други стихове и свидетелства |
| Изпрати свои стихове! |
Сайт создан в системе uCoz