Стихове от Соня Бумбалова  


Нека ти разкажа за вечната любов,
Нека ти покажа моя мил покров…

* * *

За любовта Ти

Радост от любов!
Казах аз на Теб и тихо се помолих.
Дарът Ти – любов!
„Копней за Него” – каза Ти на мен
И ме погали.

Реката от любов
Премина с трепет жив през мене.
Великата любов,
Живея с Теб в сърцето –
Към Небето устремена.

За Твоята любов!
За нея молих се, за нея плаках…
О, скъпа мен любов!
Безценна е! И моля се, и чакам…


* * *

Святи Дух

Тъй нежен и раним си…
Жадувайки за Теб, признавам
И зная още – несравним си.

Да бих могла със думи, с четка,
Щях да те опиша някак,
Но правя бегла равносметка
И виждам, че опитах всякак…

Огън парещ, Вятър силен, Гълъб бял,
Водител драг и Утешител мил,
Надеждата чрез Тебе всеки е видял
И Бащински покров чрез Тебе е открил.

Неописуем, Свят и Несравним –
Това си Ти – Такъв Те зная.
Обичам Те, Свят Дух любим!
Бих дала всичко, по-добре да Те позная!

30.05.1999 г.


* * *

Без Теб

Далеч от Теб осиротявам
Като дете, изгубило баща си.
През сълзи да Те видя се надявам,
Желая да се върна у дома си.

Да приседна в нозете Ти щастлива,
Ръката ми да вземеш в Твоята ръка.
Очите Ти да гледам – нежни и красиви,
Сърцето ми да сгрееш с Твойта топлина.

Завинаги да съм в Дома Господен –
Това желая, за това се моля.
Животът ми да е на Теб угоден
И с радост да последвам Твойта воля.

Като птица весело ще литна
Всред облаци красиви, леки.
На вятъра с гласа ще се усмихна,
Щом слънце грее в моите пътеки.


* * *

Прощение

Защо ли толкоз трудно ти е
На брат си да простиш?
Защо ли толкоз трудно ти е
Гнева да отстраниш?

Като в къща без прозорци
Затваряш своята душа
И не допускаш „богомолци”
Да махнат гъстата мъгла.

Отвори прозорците широко,
Пусни Божествения лъч,
За да огрее надълбоко
И да махне всяка жлъч.

Отвори прозорците широко,
Хвани Христовата ръка
И ще видиш нависоко
За теб от Бога светлина!


* * *

Безпокойство – мъка

Чу ли що ти говоря?
Чадо Божие, не преставай да бдиш!
Чу ли що ти говоря?
Не се отпускай! Не бива, ще заспиш!

Защо и как понякога ти ставаш
Обезверен, страхлив, посърнал?
Уж ръка на ралото поставяш,
А виж, назад лицето си обърнал.

Какво ти стана?
Нима кръвта и мъките Христови
За тебе нищо веч` не значат?!

Какво ти стана?
Нима въобще не те интересува,
Че Духа ранил си и Той плаче?

Чу ли?!
Вече никак не говоря,
А крещя – тъй силно викам!

Чу ли?
Небето искам да отворя,
За да видиш болката,
която Той изпитва…

Сега покай се и смири се!
Стани прахта под Неговия трон!
Сърцето гордо съкруши си,
Отдай Му слава и дълбок поклон!


* * *

Прозрение

Блудна дъщеря бях аз за Тебе,
Изпълнена с омраза и лукавщина,
Сърдех се, ревях кат` бебе,
Но не знаех, че съм Твоя дъщеря.

„Ничия съм” – казвах си ядосано…
Ни на този, ни на онзи свят,
И нехаех, че съм аз изпросена,
Изкупена с кръвта Ти, с благодат.

И Ти помогна ми, Исусе
Да зърна Твоя лик,
Да видя как не ме изпускаш
От погледа Си ни за миг.

И кръв закапа от сърцето ми
За Твоята пролята кръв…
Сълза потече по лицето ми,
Защото Ти проля я пръв.


* * *

Възхвала

Хваля Те за слънцето, звездите,
Изгряващи в деня и във нощта,
Хваля Те за любовта, мечтите,
Влял със нежност в моята душа.

Колко пъти Ти, Исусе,
Вървял си с мен като Баща,
А аз до себето не Те допусках
И продължавах да греша, греша.

И кой би имал толкоз милост
Или пък благост като Теб, Исусе,
Че и от преизподнята като извиках,
Ти шанс ми даде – да възкръсна.

Слава! Слава в` висините!
На Теб, Баща любящ и мил!
Благодаря Ти, че във дълбините
И мен от пръст си сътворил.


* * *

Ти ме повика

Ти ме повика по име,
Изтри греха ми завчас,
Ти ме изкупи – прости ми,
Навеки Твоя съм аз.

Защитник Ти мой си
В житейските бури, в беди;
Каза ми: „Не бой се,
А с вяра врага победи!”

Животът, който Ти подари ми,
Исусе, о, свят и преславен,
Теб моля, с мощ помогни ми,
Да бъдеш чрез него прославен!


* * *

Велики Боже, озари ме
С Твойта милост и любов
И душата Ти спаси ми
Да не гине в тесен ров.

Там, в океана, в буря силна
Губя чувство, губя ум,
И в мъки черни и родилни
Падам в огнен, сляп тайфун.

Велики Боже, чуй вика ми!
Към Тебе викам от душа,
Ти обърни се, виж лика ми
И спаси ме от смъртта!


* * *

Копнеж

Ръка постави Ти на мойто рамо,
Дари ме с милост и любов голяма,
Поглед към Небето аз отправих
И пред Трона светъл се изправих.

Каква Божественост съзрях тогава!
Каква безкрайност и каква забрава!
Колко радост грееше в очите!
Колко мир цареше във душите!

Край мене бликаха реки, потоци,
Намерих се сред буйни водоскоци,
Исус в градинка с рози ме постави
И пътя към Отца за мен проправи.

Навред неземни звуци зазвучаха,
Прекрасни ангели до мен летяха,
Църквата ни Троица прегърна…
О, как не искам на земята да се върна!


* * *

Кръстоносен поход

Кръстоносен поход аз поведох,
Кръст да сложа на греха.
С тъмнината се разведох,
В сърцето мое изкопах леха.

Там положих малко зрънце,
От Тебе взето – със молба,
И Ти огря го с ярко слънце,
Поля го. То порасна – не умря.


* * *

Със меч разсякох тъмнината,
С меча на Словото, превърнат в плът.
От Бог дойде тук светлината,
Показа ни нов, славен, чуден път.

По него тръгвам аз и пея,
Умира в мене нещо всеки ден,
Умирам, знам, за да живея
И да видя дома Бащин в Оня Ден.


* * *

Господна трапеза

Вземам чашата с червено вино
И чинийката с безквасен хляб –
Светъл спомен за Христа Възкръснал,
изкупил нас от смърт и грях.

С жестока смърт на кръста дървен
Отми калта от нашите сърца,
Ти отдели ни от света покварен
И откри лъча за Своите деца.

Отпивам глътка вино
И спомням си за Твойта кръв.
Поглеждам към небето синьо
И в огнения залез виждам Теб.

Безквасен хляб аз вземам
И виждам тяло с много рани,
И зная – щом трапезата поемам,
Живот ще имам в Твойте рани.

10.04.1999 г.



* * *

Божията слава

Величие и святост Трона окръжават,
Полите Ти изпълват храма,
Херувими, серафими звуци разпиляват
И аромат разлива се с наслада.

Същества с одежди бели
Викат, пеят „Свят е Господ!”
Добри са те и силни, смели,
И Божии са – това е просто.

Успях да видя красотата Ти във всичко –
В цветята, в облаците и в росата,
Душата ми политна като птичка
И стигна чак до небесата.


* * *

В една студена зимна нощ
Ти бе изпратен Дар.
Бе дете, а стана Вожд
И на душите – Господар.

Той дойде, роди се в яслите,
Но не, за да остане там.
А да спаси от смърт душите
От дяволския пъклен план.

На Бог в рождествения Му подарък
Знам, ще е …….
Сърцето си да дам от мен
На Него за дома небесен.


* * *


Стига ми

Стига ми Исус да е до мен,
Когато радостно, с любов мечтая.
Стига ми Исус да е до мен,
Когато аз скърбя, ридая.

Стига ми Исус да е с мен,
Ръка за ръка, крачка до крачка.
Стига ми Исус да е с мен –
Така животът ми не е играчка.

Стига ми Исус да е в мен,
Дълбоко някъде в душата.
Стига ми Исус да е в мен –
Тогава имат смисъл нещата.

Стига ми Исус да е пред мен,
По пътя трънен да ме води.
Стига ми Исус да е пред мен
И сухата пустиня ще пребродя.

Стига ми Исус да е над мен,
Щом покрив нямам, да ме пази.
Стига ми Исус да е над мен –
Ще ме нахрани, стопли и опази.

Благодаря Ти аз, че в Теб намерих всичко,
Нищо повече не ще поискам
От Тебе нещо щом е – дори мъничко,
Вечна стойност има и е истинско.

29.12.1999 г.


Автор на стиховете:

Соня Бумбалова
гр. Сандански


Пиши на Соня Бумбалова!
Главна страница "Павелчо"
Други християнски страници
Други стихове и свидетелства
Изпрати свои стихове!


 
Сайт создан в системе uCoz