Стихове от Нина Миндова, гр. Ямбол  


* * *

Радвай се, Бог е с теб отново,
радвай се в Божието слово!
Радвай се, Бог над тебе гледа,
радвай се, чака те победа!

* * *

Царю на Ерусалим

Царю на Ерусалим,
Чакам Твоята свята визита,
Твоето присъствие силно,
когато под Теб ще трепери земята
и дъжд от звезди ще се сипе обилно.

От Твоя престол Ти ще дойдеш сияен,
И целият свят ще се спре затаен,
когато ще носиш за нас справедливост
и сила ще слезе над мен.

Чакам аз трепета на планините,
реките, излезли от своите корита...
Чакам аз изпълнени дните,
на Твоята свята визита.

* * *

Благослов отгоре

Исус ни даде светлината,
Исус с надежда ни дари
и Той единствен на земята
спасение ни подари.

Рубини е кръвта Му свята,
трон бляскав - грубият Му кръст,
и Той на Бога е печатът,
любов ни даде вместо мъст.

Сълзите ни с ръка избърса,
и с доброта ни утеши,
и Словото Му живо бърза,
от скръб сломени да лиши.

Затуй ще славиме Исуса,
възкръсна и небе разтвори,
и няма вече в нас покруса,
а само благослов отгоре.


Автор: Нина Мирославова Миндова
Из стихосбирката "Сътворение"


* * *

СЛУЖЕНИЕ

Да служиш на другите е благословено,
да виждаш радостта в очите им,
усмивката, която е като кораб,
който те сгрява с платната си -
опънати към небето.

Да служиш на другите е смирение,
жертва и милост, често изисква време,
което подаряваш на Бога и позлатяваш
бравата на нечий самотен дом.
Прекрачваш удобството на мекото легло,
на уютната стая,
на пухкавата завивка
и ароматния чай,
за да превържеш нечия рана.

Гребеш в морето като моряк,
който е отговорен за живота
на поверените пътници,
за да намериш обещаната суша.

Бурята свисти,
гръмотевиците като прожектори разцепват нощта,
но ти си там под това небе с четири посоки,
твоето тяло е в средата
и го държи единствено бащината ръка на Бога,
който те пази от пирати.


АЛИЛУЯ

Очите не могат да се скрият
От Твойта светлина.
Умът не може да се обвие
В тишина.
Ушите не могат да заглушат
Твоята слава,
Защото Ти царуваш
Над тая държава.

Молитвите на нашите деди,
Викат за спасение,
Молитвите на нашите бащи
Желаят помирение,
Молитвите на нашите деца,
Ще пеят слава,
Защото Ти царуваш
Над тази държава.

Пълни да са църквите
С Твоята сила и помазание.
Пълни да са църквите
С новородени създания!
Никой не може Тебе да спре!
Нека си спомни за Червено море.
И ще дойдеш, Господи, в слава,
Защото хиляди ангели Те славят
На небесата и никой друг не може
Да спре тази държава,
Да отмахне идолите и тъмнината.

Паднаха всички мавзолеи,
Виждам гробовете на силните по нечестие
И занесеното благовестие сред милиарди умове.
Строшени са каменните богове.
Защото ще опашеш земята като светкавица
И изпепелени ще паднат нечестивите.
Ти, Господи, идваш за живите
И Твойта съдба се въздава.

* * *

ЖЕЛАНИЕ

Желая да усетя Твоя Дъх
На ягоди, в полето затаени,
И пръснатия горски мъх
В дъбравите от слънце позлатени.

Желая да се слея с песента
На ангелите в звездните полета,
Когато Витлеемската звезда
Изгрява радостно в небето.

Желая Те във моето сърце,
Ти, който носиш изгрева в душите.
Желая Твойто бляскаво лице
И стъпките ти живи по вълните.

Желая Твойте огнени ръце,
Които от смъртта ме съживиха,
И думите Ти, ласкаво перце,
Които с обичта си ме плениха.

Желая кървавите Ти следи
От трънния венец, забит жестоко.
Завинаги до мене Ти бъди,
Покланям се в душата си дълбоко.

* * *

БОГ МИ Е ЗАКРИЛНИК

Бог ми е закрилник,
Мощен Цар е Той,
Той ми е светилник,
Пази ме от зной.

В зима ме засланя,
В нощ звезда блести,
Боже, аз съм кана,
С Дух ме изпълни.

Бог ме благославя,
Милост има Той,
В Божията слава,
Мир е и покой.

* * *

ЗАВРЪЩАНЕ

Спасителю, прости ми греховете
Сърцето ми за Теб копнее,
Единствен Ти създаде световете,
Единствено за мене Ти милееш.
Каква осанка има в Тебе Татко,

Ръка ми дай, води ме към победа,
Обичам Твойто Слово толкоз сладко,
Ти си Христос и Алфа и Омега.
Ръката Ти прегърна ме и ето,
Синът Ти блуден днеска се завръща,
Че няма друго име под небето,
Със милост и със слава тъй могъща.


* * *
Из ”Скрити чувства”

ТИХО КАТО В МЪГЛА

Тихо като във мъгла
Твойте стъпки аз улавям,
И по дъхави треви
Аз след теб се запилявам.

Вие месечко челце
Над зелената дъбрава,
Всичко тръпне от сърце,
Всичко тебе обожава.

Малко паяче плете
Прежда сребърна и сива,
А отнейде пък щурче
Свири в тази тиха нива.

Изворче звънти в пръстта
С песен ясно отчетлива,
Тихо, тихо като в сън
Стъпвам във нощта красива.

Българийо, обичам те в скръбта си,
И всяко цвете е за мен съдба,
Макар сега да носиш на гърба си,
Една пробита просешка торба.

Българийо, по-свидно те обичам,
От моя дух, от моите очи,
От мойте вени с огнени искрици,
в които още вярата лъчи.

Българийо, ти с тихата милувка
На Черното разпенено море,
Ти още дишаш със една целувка,
Ти още лъхаш с пролет на дете.

И в моя ден завинаги си вплела,
Две майчински и песенни ръце,
И галиш ме с крилата на орела,
Прегръщаш ме със кърваво сърце.

Обичам те, Българийо, с кръвта си,
Със разума си, с целия си гняв,
Дори да спя на камък под небето,
Дори да ям от твоя хляб корав.

Всеки има своя кръст
Дух, ухание, живот,
Скрит във зидове дълбоки,
Наслоен в прах и дим,
Заглушен с фалшиви ноти.

Грубост, болка, самота,
Пръст предателски се сплита,
Там се взираш - суета
Пред вратата ти разбита.

Мъжки мишци ти са нужни,
Упоритост - планина,
Як юмрук и малко думи,
Няма място за сълза.

Дух, ухание, живот!
Твоят образ е чугунен.
Да се бориш със метал,
Трябва да си дишал огън...

Дух, ухание, живот,
Бури, вихри, знойна жажда,
стискай зъби и живей,
Всеки с кръста си се ражда.

Автор: Нина Мирославова Миндова


Из „Нежни пориви”:

Бодлива роза

От ласката на слънцето ласкана,
Със чашка ароматна във закана,
Мен брулиха ме люти ветрове,
Посегнали към мойте цветове.

Сред облаците тежки пелени
Аз вглеждах се във кротката луна,
Венчана като пленница с нощта,
Преди денят с любов да позвъни.

И още свойта хубост несъзнала,
Аз вехнех в плевелите посивяла -
Съсухрен цвят от огнени стрели,
Забравих,че съм роза със бодли.

Слана попари розовия цвят.
Израсна друг по-нежен, по-богат,
Ала прикрит със огнени бодли...
Прегръдката със розата боли!



Из ”Моята пътека”:

Да вървя по теб, Пътеко моя,
Колко сълзи, кърви разпилях,
Колко клади огнени обходих,
Аз ли бях, Пътеко, аз ли бях?

Мразеха, че горда съм и честна,
Мразеха на съвестта гласа,
Мислеха, че ще ме смажат лесно,
Но по теб нозете ми вървят...

Зли хиени виеха напразно,
Лъвове ръмжаха без покой,
Орли скриха слънцето ми ясно,
Но духът ми днес остана твой.



Из „Душевни изгреви”:

Българийо, Мойсей дойде -
Народа ти да поведе
През пясъчни пустини сухи,
През огън, гръм и друми глухи.

И неговият светъл лик
Живей в духовния ти ръст велик.
Вярата гради сила за победа,
Устремът роди порива ти ведър.

Напред, народе мой благословен,
Напред, народе мой изстрадал,
С душа велика озарен, благословен,
Руши оковите злокобни в ада!

Напред, потомец на славяни,
Стани могъщ, чист и достоен!
Днес бият огнени камбани -
Духът да бъде смел и боен.

Разсичай морски тъмнини!
Мойсее, свобода издигай
Към слънчевите светлини -
Небето твоя ръст да стига.

Под игото на грижи черни
Не се превивай ниско ти -
Издигай волята безмерна,
Напред, към бъдното лети!

Напред, към слънце галопирай,
Към небето устремен...
Разкъсай златните вериги
И семето на разум сей!

С духа си подпечатвай книги
И вечно в Словото живей.



Из „Сияйна любов”:

Затворена птица

Защо държите птицата затворена,
Повяхва волният стремеж
Да бъде ангел радостен в летеж,
Врата към светлината неповторена.

Да носи клонче обич непристорена,
Да се роди от истина в копнеж,
Далеч от тази златна клетка - вещ,

Да носи клонче обич непристорена,
Да се роди от истина в копнеж,
Далеч от тази златна клетка-вещ,
Вратичката на святост неотворена.

* * *

Нима оковите остават в нея вечни,
Нима надеждите за полет са далечни
Или доволна птицата в света остава
Сред просени зрънца на подаяние,
Нима сърцето й не пожелава
От светлината вечна помазание?


* * *

Възкресение

Ти, дъжд пречистен в моите сълзи,
а радост във сърцето ми прелива,
над блатото – възкръснали брези,
съдба гореща, светла, милозлива.

Към пропаст тръгвам, вместо туй - криле,
към храсти трънни, вместо тях - цветче
и като бисер в ръката на Бога
аз искам Светлина и Миро.

Мога да премина с вярата в кръвта Му тъй червена.
Умря за мен - да бъда аз спасена!
И ако ще змии и скорпиони нозете ми да стъпкват,
аз ще ходя с Исус, защото Той пред мен върви -
на Израел и на Авраама Богът.



Автор: Нина Мирославова Миндова


Пиши на Нина Миндова!
Други стихове и свидетелства
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свои стихове или свидетелства!


 
Сайт создан в системе uCoz