| |||
|
|
ОТ ИГЛА ДО КОНЕЦ
Мойта съседка неуморно се лута все в едни питанки, все в едни чуденки: „Кой, бе?... Къде?... Защо?... Кога?... Какъв?... Накъде?... Как?... Откъде?... Какво?... Откога?... Колко?... Какви?...” Ей, сакън да не изпусне нещичко тая Питанка прелюбопитна! На хората направо им втръсна от тая досада и й лепнаха гадния прякор: „Мара Подробната от игла до конец!”. Търпях я, търпях я таз Любопитка празна, май устоях доста дълго в търпежа, но.... един ден ми хрумна: Защо тоз й дефект да не обърна в ефект?! Да й почерпя горещото любопитство с нещо суперполезно и супергорещо: с вест по-любопитна от всички вести световни, с вест суперграндиозна от Игла до Конец! Казах й: „Щом си такава Питанка неуморна, я да те срещна с Един, Който равен на Себе Си няма - Той е целият ИСТИНСКО ЧУДО ОТ ИГЛА ДО КОНЕЦ! „Кой е той? Дай ми го тука!” – пламна на Мара фитилът. Ето точно моментът, който винаги чакам: да случа на Питанка, гладна и жадна за истината от игла до конец! Зададе си Мара въпроса - стартовия въпрос!, и разбулих пред нея аз вестта на свой ред – разказах й Кой е, Какъв е, Къде е, как да Го срещне, какво да Му каже, колко, защо, и как да си поговорят - ей, всичко й казах... от игла до конец! Да няма пак после питанки-чуденки към мене самата. Вече направо към Него - и всичко да й е ясно... от Игла до Конец! Тръгнах си весела след дългия разговор с най-любопитната Мара в света, а тя ми стисна ръката, щедро усмихната: „Тоя е, който все съм Го търсела, да Го разпитвам безспир от игла до конец, ама где да Го търся, все не съм знаела! Съседке, добра ми, „чао” засега с тебе, че търпение нямам с Него да почна, да Го подпитам аз отначало до края, както си знам вече: от Игла до Конец!” Вече си тръгвах, но подочух - без да ща - началото на тихия разговор. Начало, ама какво!? Направо начало със край! Как пък улучи Мара Подробната началото с края - направо се чудя! Почна така, с ръце към небето: „Отче, благодаря Ти... особено за Исус!” Отде й дойде на устата (не съм я поучила аз!) точно таз кратка молитва!? Най-кратката!… Но погледнато иначе, това си е дълга молитва - направо молитвата „от Игла до Конец”! Ей, как я улучи таз Мара Подробната, направо се чудя?! *** Вижда ви се историята тъпа и смешна... Ваша работа - както си щете мислете! Важното е, че аз съм щастлива за Мара! Сбъднах на Любопитката мечтата за среща – о, и то каква Среща: прелюбознателна, занимателна, неуморно щастлива! И то с Кого - с АЗ ОТ ИГЛА ДО КОНЕЦ, СЪЩИЯ, БЕЗКОНЕЧНИ! И да ви кажа - вече хич не ме дразни гадният прякор на Мара! Напротив!!! Тя дори има най-почтения прякор: „Сестра Мара Подробната от Игла до Конец!!!” София, 04.07.2007 г. * * * Теб да позная Не знанието, а откровението до Теб ме довежда. Не разговорите за Теб, а молитвата ме среща с Теб. Не обичта филео, а любовта агапе е подобието ми с Теб. Не с думите на правда, а с делата на правда съм Ти угодна. Не жертвата на плътта, а съкрушението на духа Ти облажаваш. Не промяната отвън, а промяната отвътре Ти е благоуханна. Господи, цял живот се уча да Те позная и позната да бъда от Теб – за да чуя в Съдния Ден само тия думи: „Добри и верни слуго” : най-плодните думи, за които се трудя.... на тая Земя! София, 5 Aприл 2007 * * * ВЕЛИКИЯТ НЕИЗВЕСТЕН Един неизвестен човечец все се молеше да доведе някого при Господа и накрая, малко преди да си отиде Отвъд, успя да приведе... един. След време единият стана толкоз известен, че пося Живото Евангелие в милиони сърца: докосна най-отчаяните грешници, донесе освобождение на пленниците, превърза сърцата им - изцели раните им, възкреси мъртвите, изгони бесовете, просвети умовете, даде нов път на душите. О, може ли да изброиш многобройния плод на Великия Известен Христов слуга!? Тогава някой подхвърли: Великите за Христа хвърлят дълга сянка! А Господ каза: На небето при Мен повечето са великите Неизвестни; великите Неизвестни за Христа хвърлят Още по-дълга сянка… защото всичкият плод на Великите, а и самите Велики, на Небето им се зачита! Затова, запали се като начало да сееш у някого думите на вечния живот, запали се като начало да бъдеш ВЕЛИКИЯТ НЕИЗВЕСТЕН! А останалото ще ти се прибави! София, 08.02.2007 * * * ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО ВИНО Човекът на пух и прах се прибра у дома си - един го засече, присмя му се грубо, поряза го, абе, направо уби го: „Какъв светия си ти, бе!? На път и под път такива светии кат тебе!......... Светия си, ама друг път, хи-хи-хи-хиииииии!” Човекът се върна разстроен, с разбита надежда: пътят към вечната слава бе му отрязан и никакъв шанс рая да зърне, че раят за светиите се пази. Пожела чак живота си да затрие, но някаква мисъл отнейде възпря го и горчиво разплакан пред Господа заговори: Господи, кажи, човек ли е сукалчето, а? За човек, е човек, нали така?! Но не си е човек баш кат човека, не е ли така?!....... Свят човек ли е в царството Ти сукалчето, а? За свят, е свят, нали така?! Но не си е светец баш кат светеца, не е ли така?!........... Но светът изпуска тая подробност - от невежество, злорадство ли, само Ти знаеш. Остави го света, ами и Твоите хора, и те я изпускат и изцеждат от душата ми цялата сила – от невежество, злорадство ли, само Ти знаеш. С Павел и с Теб обезателно ме сравняват и със зeмята накрая ме приравняват - от невежество, злорадство ли, само Ти знаеш. Че светия не съм си, по-добре го знаеш от всеки! Но сто пъти на ден да се гаврят, това ме съсипва – и де да се целеха само по мене, ща не ща някакси ще преглътна, но те злостно жигосват покрай мене и Тебе! Явно, че тия не са Те познали заветно, затуй святостта Ти замерят с каква ли не смрад, но именно че с моята смрад святия Теб поругават, е, това ме убива! Знам си аз, нещастникът, че в калта егоизмът ме вкарва; - заричам се, но пак попадам в капана! И понеже на всичко и всеки Си Краят, речи - поне да не Те позоря така вечно, - да се свърши завинаги с мене! Тури края! Слушаше Господ, слушаше.... С усмивка на лозар слушаше, и като лозар заговори: „Чуй, малкия, думи от опитния лозар: Доброто вино не става веднага след гроздобера. Иска се време! Също и святото в Царството Мое не става светия веднага. Иска се време!” Оня ми ти човек на ушите си не повярва: „Такава утеха не чух дори от Твоите хора, а Ти Си върхът, и това да ми кажеш, без да си ми ядосан; даже не съм и сънувал! Едно благо слово и душата ми вече превърза! Но защо, защо Твоите люде една дума за лек не изрониха, да бяха ми рекли чисто и просто, ей тъй, по човешки: доброто вино бавно става, нямаше да искам сега живота си да погубя – та и смъртен грях върху главата си да притуря, нито времето Ти безценно днес в сълзи да губя! Избликна бурно мъката му стаена и удави в безглас насълзените думи. Но скрит вътре нежен светлик лумна и човекът спасен към Господ отрони: „Ей, с право Утешителят си наречен!” На другия ден още нашият човек забърза при оня човек и му рече живите думи, които от Лозаря направо беше научил: „Слушай, бе злобо, направо от Лозаря туй ще ти кажа: Доброто вино не става веднага след гроздобера. Иска се време! Ти кво ми каза на мене: „Светия си, ама друг път!” Е, ще ти кажа на тебе: Другият път ще ме видиш светия!!!” Прибра се човекът у дома си с разтуха. И всичко почна да си споделя с лозаря. Един ден сред лозето точно застана... и откри страшната тайна: Натежал грозд съм вече и отвътре доста сок ми напира; обаче вино да стана, ще трябва лозарят здравата да ме смачка! Давай, Господи, давай! Давай! Смачкай ме здраво! Че да ида пак при оня и да му кажа ..........КАК СЕ СТАВА СВЕТИЯ!!! Лозарят не просто с усмивка слушаше. А направо се смееше! Както доброто вино само развеселява! София, 05.02.2007 * * * ПРОСТИ МИ, ГОСПОДИ! Прости ми, Господи, недостойните неща, които съм казала И добрите, които не съм. Прости ми лошите неща, които съм направила И добрите, които не съм. Прости ми, ако понякога съм била груба с Теб. Ако понякога съм Те натъжавала. Ако понякога съм била сляпа, няма и глуха за Теб. Прости ми, ако понякога съм мислела, че съм по-добра от Теб. Благодаря, че ми отдаде време да Ти кажа „Извинявай” и „Обичам Те”. Казвам Ти това, защото какво ще стане, Ако не успея никога да Ти го кажа след сега. Ти ми подари Днес. Затова не искам Днес Да оставя нищо след себе си, За което да съжалявам. Когато заспя върху прободената Ти ръка, Ти ще избършеш сълзите ми с Твоята кръв, С Твоята скъпоценна кръв. Сега още е Днес. Сега още е Днес.... Господи, толкова Си важен за мен И в лоши и в добри времена. Обичам Те толкова много в щастливите, Както и в нещасливите времена. Винаги. Дори и когато не Те разбирам, Живея с усмивката Ти. Прости ми Днес сторените грехове И тези, които в бъдеще ще сторя. Колко Си по-голям и по-голям от най-голямото ми зло. С прошката в Теб ще се скрия. Знам, искаш да видиш различно лицето ми. С Лицето Си върху мен осияй. След прошката стъпките са толкова леки. Толкова леки........ Толкова леки.............. Толкова, толкова леки..................... Че просто не е за вярване. Бистра Донева София, 15.05.2006 г. * * * ГОВОРИ С МЕН Ден 1. Когато казах: „Чакай, чакай! Нещата не са просто... черно-бели! По-сложно е!”... Ти ме прониза с поглед и каза: „Говорил си със змията, нали?” „Откъде знаеш?” „Защото Аз ги направих да бъдат само черни и бели!” Ден 2. Когато казах: „Ако някога ми се роди момиче, искам да го кръстя Марта!”...Ти ме прониза с поглед и каза: „Говорил си със змията, нали?” „Откъде знаеш?” „Защото Аз благослових с повече благословения името Мария!” Ден 3. Когато казах: „Щом ми се народят цял куп деца, ще си направим висока кула, за да стигнем до небето!”... Ти ме прониза с поглед и каза: „Говорил си със змията, нали?” „Откъде знаеш?” „ Защото Аз съм направил по-превъзходен начин, за да стигнеш до там – стълба до небето!” Ден 4. Когато казах: „Знам, че Свободата е свободна, защото няма граници!”... Ти ме прониза с поглед и каза: „Говорил си със змията, нали?” „Откъде знаеш?” „Защото Аз Съм границата!” Ден 5. Когато казах: „Думите са само някакви си думи и кой ли глупак им обръща внимание!?”... Ти ме прониза с поглед и каза: „Говорил си със змията, нали?” „Откъде знаеш?” „Защото Аз Съм Думите и обръщам на всяка от тях внимание!” Ден 6. Когато казах: ”Колко е вкусно Дървото за познаване на доброто и злото!”... Ти ме прониза с поглед и каза: „Има и по-вкусно: Дървото на Живота! Опитвал ли си го?” „Не!” – казах аз. „Ще трябва обезателно да го опиташ!” – каза Ти. Ден 7. Този ден нищо не правих, просто си почивах. И Ти също. Тишината бе толкова изпълнена с думи, че ми се стори, че никога няма и не е имало изобщо пълна тишина. Тогава Ти ме прегърна и ми каза нещо, което не искам за нищо на света да забравя: „Сине, не говори със змията! Говори с Мен! София, 18 май 2006 |
|
* * *
ДВЕТЕ СЛУЖЕНИЯ Единият отдъхвал в богатия си дом с кристална чаша вино. Другият подавал на миризливите клошари шепичка вода. Срещнали се тия двамата – не зная как. „Не се ли ядосваш на Бога, че си толкова беден?”, попитал единият. „Не. Бог ми е дал не служението на благоденствие, а служението на милосърдие”, казал другият. Единият размахвал микрофона над море екзалтирани фенове. Другият шепнел молитвено в изнемога приведен над пръстния под. Срещнали се тия двамата – не зная как. „Не ти ли е тъпо, като си неизвестен?”, подкачил го единият. „Не. Аз съм призван не в битката за слава, а във войната на ходатайство”, рекъл другият. Единият крачел гордо с пазванти на крепката си власт окръжен. Другият носел подлогата на сив болник отритнат от всички. Срещнали се тия двамата – не зная как. „Не ставаш ли за нещо по-добро?”, подметнал единият. „Не. Аз съм блажен да бъда слуга на най-клетите Му братя”, промълвил другият. Единият приемал поклони за престижната научна титла. Другият с мъка сричал до тъмно живата Книга на Кръста. Срещнали се тия двамата – не зная как. „Не ти ли е мъчно, че глупав си си останал?”, взел го на подбив единият. „Не. Бог е благоволил да си остана глупав, за да направи сърцето ми мъдро”, отронил другият. Единият застрелял партньора си и свил крадените му бижута. Другият взел огризки от боклуджийската кофа и сит се усмихнал. Срещнали се тия двамата – не зная как. „Бе, що ще живуркаш кат помияр?! Я, ела в бандата!”, съжалил го единият. „Не. Ще живуркам кат помияр, но ще умра утре кат ангел!”, засиял другият. Единият гневно крещял: „Убийте убийците на сина ми мъчително бавно!” Другият плачел без сълзи наред с озлочестения си мъничък син. Срещнали се тия двамата – не зная как. „Не искаш ли да убием поред всички злодейци?!”, подхванал единият. „Не, единствено Той е съдникът, Той ще ме възмезди”, простенал другият. „Глупак! Да не отмъстиш за позора!”, изсъскал първият и в лицето му се изхрачил. Единият за тържеството си купил фазани цяла ферма, просто от каприз! Другият стоял в молитвен унес на масата пред празната чиния. Срещнали се тия двамата – не зная как. „Чудото щом чакаш да те храни, значи акълът ти е като на врабче!”, присмял се единият. „Да, сходна ми е с птичките съдбата, за всяка троха чакам Него”, разнежил се другият. Пак срещнали се тия двамата - не зная как. „Не те проумявам, човеко, много си странен!!!”, възкликнал единият. „Да, странен съм! Тук на земята съм странник!”, потвърдил другият. „От някой непознат свят сякаш си паднал!...”, недоумявал единият. „Непознат е. За малцина само познат е....”, съгласил се другият. „Я кажи, отде такъв си се пръкнал?”, оживил се единият. „Не е някоя тайна, набързо ще ти я кажа”, въодушевил се другият. „Да не е някоя страшна обаче?”, намигнал единият. „За страшна – страшна е! Но щом искаш, чуй я....”, окрилил се другият. „Добре де, давай, изплаши ме! - ухилил се единият. – Но карай накратко!” „Ето ти съвсем накратко: .... МОЯТ КОРЕН Е В НЕБЕТО!”, прогласил другият. „Не ме занасяй! Не ми минават такива, човеко!”, лудо се закискал единият. И бързо, бързо, бързо го подминал. А преди съвсем да се стопи на хоризонта, иронично подвикнал: „Ей! Дрънкай си празните приказки на децата... те, виж, ще ти повярват!....” И оттогава завинаги разминали се пътищата на тия двамата – не зная как. София, 24.01.2007 г. * * * КАК СЕ ПИШЕ ЛЮБОВТА? Майката на Мими всеки ден й правеше по два сандвича за училище и казваше: „Дай единия сандвич на някое гладно дете”. Когато детето се връщаше после, го питаше: „Даде ли единия сандвич на някого?” „Да, мамо. И виж какъв смешен палячо ми нарисува момчето!” Мими порасна с още два класа. Майка й, както винаги, уви за училище два сандвича и поръча: „А заедно със сандвича, сподели днес и благата вест за Исус.” Когато се върна детето, сияеше: „Мамо, споделих и Исус, и закуската!” Една вечер девойката неудържимо ридаеше. „Какво има, скъпа?” – разтревожи се майка й. – „Кой те разплака?” „Ти, мамо!” Тя недоумяващо примига: „Аз?!” „Чух, че татко ти казва: „Добре сподели Исус Христос с непознатите! Защо обаче по един сандвич не им даде? Не видя ли очите им колко са гладни?” - Мими едва преглътна сълзите си. - „Забрави ли, какво ме учеше всеки ден, мамо?... Че любовта се пише: с едно голямо ДАВАМ!” Колко плакаха и двете, те само си знаят! София, 28.01.2007 г. * * * ДУМАТА, КОЯТО МЕ БУДИ Докато си ходех по улицата, наблюдавах хората – подобни, а толкоз различни! Помислих си лудо: Иска ми се да изиграя всичките роли! Някой в мен каза: „Аз само мога всичките да изиграя!” „Защо си мислиш така?” „Защото знам думите на всеки!” „Кой ми говори? Не те чувам ясно!” „АЗ!” – каза аз. „А, сега малко по-ясно те чувам! Кой си ти?” „АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ.” Не бях го чувала! „Повтори по-високо! ПО-ВИСОКО!........” Не, не бях Го чувала! „А коя съм аз според Теб, щом и моите думи ги знаеш?” „Ти си Моята Мисъл за теб, много отдавна, безкрайно отдавна! От най-най-най-самото начало на безкрая безкраен си в Мен!....” „Недей, ще ме разплачеш!.....” Но не ме пожали! Омазах разговора със сълзи – а Той звънко се смееше! Същинско дете! Говорихме си толкова дълго и разпалено. Безкрайно дълго. Говорихме си страшни тайни - както само бездна разговаря с бездна... И стана чудо с мен: аз се обикнах! Понеже схванах, че съм без граници! О, не безгранично съвсем пък без граници! Без граници, обаче... в тесните граници на безграничния АЗ СЪМ, Който ме е мислил, Който ме е изговорил, Който ме е мечтал и... Който до болка ме обича. „АКО НЯКОЙ ТИ КАЖЕ, ЧЕ ЛЮБОВТА НЕ БОЛИ, ТОЙ Е ЛЪЖЕЦ, КРАДЕЦ И УБИЕЦ!” – ТОВА БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА МУ ДУМА, КОЯТО МИ КАЗА. И ПЪРВАТА, С КОЯТО ВСЯКА СУТРИН СЕ СЪБУЖДАМ! София, 30.01.2007 * * * ИЗНЕНАДА Една сутрин козата видя, че малкото таралежче ръфа сух морков и едва преглъща сухия си залък. - Да ти дам една чаша топло мляко – предложи козата. – По-лесно ще прокараш сухия залък. - Благодаря. Много любезно от твоя страна. Една чаша топло мляко ще ми дойде съвсем добре. Мина време. Козата остаря и се разболя. Влезе в горската болница. Таралежчето също беше пораснало и беше станало голям доктор. Излекува козата. А тя си помисли: „Олеле, Боже, сега ще ми одере кожата. Колко ли дължа?” Таралежчето отговори: „Нищо. Всичко е платено с една чаша топло мляко!” София, 13.02.2007 |
|
* * *
СПОДЕЛЕНИЯТ РОЖДЕН ДЕН Този ден таралежчето беше щастливо, защото най-добрият му приятел мечето имаше днес Рожден ден. То среса старателно всичките си 1345 иглички, сложи си оная шарената вратовръзка, единствено останала без никакво леке и отиде да каже с веселата си усмивка ЧРД. По пътя си мислеше: - Мечо, не ти написах най-хубавото стихотворение, което исках, защото не умея. Не ти измислих и някоя много хубава песен, защото и това не умея. Не ти приготвих най-вкусния сладкиш на света, защото това пък хич не умея. Дойдох само с моята сърдечна усмивка. Когато мечето посрещна най-добрия си приятел – таралежчето, сякаш знаеше мислите му по пътя и каза: - Една усмивка стига за цял един рожден ден! В една усмивка са скрити, Ежко, всичките добрини на света, които иначе не те бива да направиш! София, 9 април 2007 * * * НЯМА Я ДУМАТА „СОБСТВЕНИК” Детето беше родено в богат дом, от богати родители и научи най-напред най–значимата дума на собствеността: „мой”, „моя”, „мое” „мои”, моите”. * * * Когато остаря, събра внуците да им завещае поуката си от цял един живот: Няма я думата „собственик” сред човеците! Гласът му тихо прошепна, но всички ясно го чуха: Тази нощ душата ми ще бъде изискана. Като вече ме видите, че блажено се усмихвам, това значи, че поемам своя дълъг и вечен път. Положете ме на малкото ми легло, но не скръствайте дланите върху тялото ми - да не си помисли някой, че отнасям нещо „мое”. А ги обърнете широко разтворени нагоре, та всички да видят, че „моето” се е стопило и изобщо го няма. Блажени сте, ако – било с радост, или със страх – в някой съдбовен миг разберете, че думата „собственик” сред човеците не съществува. Имаш нещо, добре, но то ”твое” ли е, като ти е било предадено чрез ума и ръцете на мноооого знайни и незнайни души? Създал си ти нещо, но то ”твое” ли е? Дошло е отнякъде, от Вятъра, който не го знаеш нито откъде духа, нито накъде отива. И нещото е послужило на някого, когото дори не ще узнаеш кой е и как те е намерил. Затова, истина ви казвам, няма и никога не е имало под слънцето думата „собственик” /с малко „с”/. Тя е лъжа и сянка и призрак, бягайте от звука й. Е, има дума „Собственик” /с голямо С /. Ако се хвалиш, хвали се,... че Него познаваш! Но тази привилегия имат само онези, които са се отрекли в душите си да бъдат „собственици”. ...Сетне дойде часът на блажената му усмивка. И старецът предаде духа си в ръцете на Собственика. 24 май 2007, София * * * БЛАГОВОЛЕНИЕ Исая 53:10 Колко странно и чудно е Господното БЛАГОВОЛЕНИЕ!!! Неотдавна погледът ми падна на следното: Исая 53:10 „Но Господ благоволи Той да бъде бит и Го предаде на печал; и когато направи душата Му принос за грях, Той ще види потомството Си и ще продължи дните Си, и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.” И изведнъж погледът ми – не, а духът ми се заби в думата „благоволи”. В какво б л а г о в о л и Божията премъдрост и любов? В какво „избухна” Божията превъзходна доброжелателност? – в плана Възлюбеният Син да бъде... бит и предаден на гавра, печал /скръб/ и смърт. ...Май настъпваше в мен оня дългоочакван миг за съкрушение и смирение на „плътта”. Затуй и за пръв път Бог „пленяваше вниманието ми” с думата „благоволи” – т. е. ето кое на Бог му хареса за Неговия Единороден Син, ето кое подпечата като превъзходно добро – да Го бият и дори да Го убит. Помислих си... ох, колко ли пъти в живота ми се е случвало нещо, от което аз съм пищяла и мислено съм го проклинала, а може би Отец точно в това е „благоволил” за мене, Неговото дете?! Но аз да не съм знаела!... И не знаейки, съм ограбила сърцето си да се радва точно в този ужас за плътта! И си помислих, колко добре би било да разпознаваме в какво Господ благоволи за нас, и в какво – не. Колко измама има в този свят! /чийто бог е сатана/... Колко измама има в плътта! /която носи семето на смъртта и упорства за своето!/ Господи, съблечи плътта ни, и в духа да се удоволстваме във всяка Твоя воля за нас, дори когато стандартите на света и плътта казват: какъв ужас! А може би Бог няма да съблече плътта ни. Най-вероятно НИЕ ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ТОВА! Господи, вземаме решение да съблечем плътта си – защото просто прегръщаме Твоя кръст. И вече Ти казваме като Йов: И да ни убиваш по цял ден, пак на Тебе се надяваме! В каквото и да благоволиш за нас, все добро е! София, 13.06.2006 г. * * * ПРИКАЗКА ЗА ЮТИЯТА Съседът от долния етаж беше дошъл да помоли за една услуга – ютията им изгоряла. „Охо, тъкмо случай!” – запали се домакинът. И почна отдалеч: - Царството на Бога е в мен!!! – гордо каза той. - Хм... Не виждам двореца! – засмя се меко комшията. - А бе, какъв дворец, ти виж храма!!! – натърти весело домакинът. ***** Накрая комшията си отиде подмишка с изгорялата ютия. - Татко, не беше необходимо да биеш човека с цитати от Библията! – каза детето. – Той искаше просто да му оправиш ютията... но ти от приказки не стигна до там. Бащата се стресна и сега чак дойде на себе си. От потъмнелите детски очи се лееха живите води на милосърдието. Засрамен, приказливецът наведе очи към сърцето си и зърна там една отдавна неупотребявана своя мисъл: „Добрината е тихата светлина на благовестието!” Не мигна почти цяла нощ. Една изгоряла ютия в „тайната стаичка” почти цяла нощ му проповядваше! На сутринта обаче, знаеше как да срещне детските разплакани очи. 13 юни 2007, София |
| Страницата на Бистра Донева |
| Пиши на Бистра Донева! |
| Други свидетелства и откровения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz