| |||
|
|
БОГ И БРЪСНАРЯТ
Един човек влязъл в бръснарницата, както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог. Бръснарят казал: - Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог. - Защо? – попитал го клиентът. - Та, нали това и така е ясно! Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, защо има толкова много болни хора? От къде са безпризорните деца? Ако Той наистина съществуваше, не би имало нито страдания, нито болка и войни. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това. Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата, той видял на улицата рошав и необръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря: - Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари! - Как така? – учудил се бръснарят. – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар! - Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата. - Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене. - Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има! Просто хората не Го търсят и не отиват при Него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания. ФИНИ - Фини, момент... – подвикнал професорът подир младежа, който тъкмо се гласял да напусне кабинета му. – Седнете за малко тук. Фини се върнал от вратата, седнал на стола пред бюрото и зачакал с въпросителен поглед. - Та... какво смятате да правите от тук нататък? - Ще се дипломирам като адвокат – отвърнал Фини. - И тогава? - Надявам се да работя в някоя кантора. - И тогава? - Тогава... надявам се да отворя своя собствена кантора. - И тогава? Фини започнал да се върти неудобно на стола си. Какво изобщо искал да каже професорът? Малко натъртено, той отговорил: - Предполагам, че ще имам семейство, деца, внуци... и че един ден ще се пенсионирам! - И тогава? – продължил професора с натрапчивия си въпрос. Фини решил да приключи нелепия разговор: - Тогава ли? Тогава като всички хора и аз ще умра! Но професорът не искал да свършва. Погледнал го изпод очилата си и запитал: - И тогава? В миг на око Фини разбрал. Нещо се надигнало в гърдите му и очите му изведнъж се налели със сълзи. Той изтичал навън и бягал, бягал, бягал от въпроса... докато не стигнал до гората. Там той коленичил и предал живота и съдбата си в ръцете на Исус Христос. Години по-късно бил наречен “най-успешният евангелизатор, живял някога на света”. Милиони приели Христос за свой Господ чрез неговите съживителни събрания в стотици градове и села; стотици хиляди от тях останали верни на Бога до края на живота си. Чарлз Фини достигна своето последно “тогава”. А ти, какво смяташ да правиш от тук нататък? ”МАЛЪК” РАЗГОВОР В корема на една бременна жена има три бебета. Едното от тях е малкият Вярващ, другото е малкият Съмнение и третото е малкият Скептик. Малкият Съмнение пита: Вярвате ли, че наистина има живот след раждането? Малкият Вярващ: Разбира се, че има. Ние живеем тук, само за да пораснем и да се подготвим за живота след раждането, за да можем да станем достатъчно силни да посрещнем това, което ни очаква. Малкият Съмнение: Глупости, това въобще не е вярно. Как изобщо би изглеждал животът след раждането? Малкият Вярващ: Аз също не зная това с точност, но със сигурност ще видим дали е толкова светло, колкото е тук. И може би ще излезем от тук и ще ядем с устите си. Малкият Скептик: Що за безсмислица! Излизане от тук няма. И яденето с уста е една смешна идея. Нали си имаме пъпна връв, която ни храни. Освен това, въобще не е вярно, че има живот след раждането, защото пъпната връв е твърде къса. Малкият Вярващ: Напротив, със сигурност има живот след раждането. Само че тогава всичко ще бъде малко по-различно. Малкият Скептик: Никой все още не се е върнал след раждането. С раждането животът свършва. А животът е едно мъчение. И е мрачен. Малкият Вярващ: Аз също не зная със сигурност как изглежда животът след раждането, но едно знам – тогава ще видим своята майка. Малкият Скептик: Майка? Ти вярваш, че имаме майка? И къде е тя? Малкият Вярващ: Ето тук, навсякъде около нас. Ние сме в нея, живеем в нея и чрез нея. Без нея ние не можем да съществуваме. Малкият Скептик: Чуй го само! Нищо не съм видял от тази майка, следователно нея я няма. Малкият Вярващ: Понякога, когато сме съвсем тихи, не я ли чувате как пее... не усещате ли, когато милва нашия свят? Убеден съм, че нашият истински живот започва едва тогава... БИОЛОГЪТ И МАГАРЕТО Веднъж един биолог, който бил атеист, отишъл на църква. Случило се така, че пастирът проповядвал върху Словото от Числа 22 глава, където магарето проговаря на пророка ясно с човешки глас. Биологът бил достатъчно учтив и изслушал до края проповедта, но след като службата свършила, той отишъл при проповедника и започнал да му обяснява: - Господине, аз съм учен. Познавам добре анатомията и физиологията на животните и мога да ви уверя, че магаретата не могат да говорят. Това е напълно невъзможно поради начина, по който са устроени техните гласни струни. След като проповедникът го изслушал, той му предложил: "Господине, сътворете ми вие едно магаре, а пък аз ще го науча да говори!" |
|
ПРОФЕСОРЪТ И МЪДРИЯТ СТУДЕНТ
Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: "Бог ли е сътворил всичко съществуващо?" Един от студентите веднага заявил: "Разбира се, че Бог." "Значи, всичко е сътворено от Бога?" - попитал отново професорът. "Точно така, сър" - отвърнал студентът. Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото също е сътворено от Бог. Знаем, че злото съществува! Ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло." Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит. Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?" "Разбира се" - отвърнал професорът. Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?" "Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?" Другите взели да хихикат подигравателно на студента, а той отвърнал: "Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само, когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (-460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина." Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?" Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува." "Тук също грешите, сър" - казал студентът. - "Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче, не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство? Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така? Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина." Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?" Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото." А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бог. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина." Професорът мълчаливо се върнал на своето място. Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн. |
|
ЖЕЛЯЗОТО
Къс желязо, докато е необработено, струва 20 лева. Ако се обработи и от него се направят подкови, ще струва 50 лева. Ако направят игли за шев, ще струва 2000 лева. Ако ли пък се направят ножчета, ще струва 16000 лева. Но ако от него изработят стрелки за часовници, ще струва 1000000 лева. Какво искаш да бъде направено от теб? Учудваш ли се, че отново си поставен в огъня и пак си на наковалнята, под тежкия чук на страданията? СРЕБРОТО Среброто се поставя в специални съдове и се държи на огъня до тогава, докато всякакъв примес изгори и то получи огледална повърхност. Щом настъпи този момент, съдът трябва незабавно да бъде снет от огъня. Ако стои само още една минута, среброто ще изгори. Затова майсторът стои наведен над съда и внимава - да не пропусне момента. Така и Бог е близо до нас, когато сме в огъня на страданията. И Той чака да се появи огледалната повърхност - моментът, когато Неговият образ ще се отрази в нашето сърце. Нито минута повече! От неизвестен автор ЗАЩО ИСУС УМРЯ? Исус умря на кръста за греховете ни не, защото юдеите Го предадоха от завист; не, защото Пилат Го предаде от страх; не, защото Юда Го предаде поради сребролюбие, а защото Бог Го предаде на смърт от любов към мен и теб!!! По същата Божествена логика гоненията, които имаме днес, не са плод на завистта или страха на хората, които дяволът използва срещу нас, нито са заради предателството на наши близки, на които сме имали доверие, а защото Бог ни предава на смърт всеки ден и Той ще продължи да го прави, докато види образа на Своя Син, ясно изобразен в сърцата ни. ПОСТОЯНСТВОТО Едно момченце казало на майка си: "Мамо, ти винаги говориш само добри неща за всички. Сигурно и за дявола би намерила добра дума." Замислила се майката и казала: "Достойно за подражание е неговото постоянство!" |
| Други поучителни случки и писма |
| Свидетелства от различни автори |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други християнски страници |
| Изпрати бисери от твоя живот! |
Сайт создан в системе uCoz