Седем ключа за разбиране на Откровението  


Енчо Тодоров

Има няколко ключа за разбиране на Откровението на Йоан:
1. Посланието на Откровението е винаги актуално за всички времена. Много от образите и предсказаните събития са се изпълнили частично през историята на човечеството, но чакат за своето пълно изпълнение в края на времето.
2. При тълкуването на събитията трябва да търсим първо духовното значение и едва тогава материалното му изпълнение.
3. Има два различни периода: времето на Голямата скръб - Сатанинския гняв и времето на Божия гняв - съдът над света и Църквата блудница.
4. Изпълнението на печатите, тръбите и чашите не се извършва последователно, а паралелно.
5. Много от числата в Откровението са символични.
6. Числото седем е един от ключовете към Откровението.
7. Числото осем е също много важно за разбирането на Откровението.

ПЪРВИ КЛЮЧ
Посланието на Откровението е винаги актуално за всички времена. Много от образите и предсказаните събития са се изпълнили частично през историята на човечеството, но чакат за своето пълно изпълнение в края на времето.

Откровението е било актуално за първия век и първите християни тогава. То е актуално и днес. Първо ще разгледаме Откровението през погледа на съвременния човек и какво ни говори то за настоящето, в което живеем. След това ще хвърлим един поглед за значението му през първите векове на християнството.
Едно съпоставяне на Откровение 6 глава и Матей 24 глава ще ни открие много неща за последователността на събитията в последното време в което живеем. Откровение 6 глава ни разкрива световното правителство на Антихрист (първите четири печата), гонената Църква (петия печат), Божият отговор към нечестивите (шестия печат) и Божият отговор към вярващите (седмия печат).
Предсказание за разрушаването на храма
1 И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма.
2 А Той им отговори: Виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине.
Три въпроса
3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и казаха: Кажи ни кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за края на времето?
1 печат, бял кон - лъжерелигия, католицизъм, лъжепророкът, духовна власт (Отк.6:2; 17:1-5; Папата се облича в бяло, кардиналите в червено, епископите в мораво).
4 Исус им отговори: Пазете се да не ви заблуди някой (2 Сол.2:1-3).
5 защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос, и ще заблудят много хора.
2 печат, червен кон - войни, комунизъм, политическа власт (Отк.6:4;12:3,4; 17:3; червеният цвят е символ на комунизма, новата му форма е социализъм).
6 И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е краят.
1 и 2 тръба – I и II Световна война (Отк.8:7-9).
7 Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство.
3 печат, черен кон – глад, капитализъм, икономическа власт (Отк.6:5,6; черният цвят е символ на капитализма, богатите стават все по-богати, бедните – още по-бедни)
7 …и на разни места ще има глад...
4 печат, блед кон – резултат, смърт и ад (Отк.6:7,8; смъртта е погълнала през миналия век 1,5 млрд. души от войни, чистки в Русия и Китай, бедствия, епидемии, аборти; смъртта е свързана с тялото, а адът – с духа и душата).
7 …мор (СИ) и земетресения. 8 Но всичко това ще бъде само начало на страданията.
5 печат - страдания на Църквата (Отк.6:9-11; Йоан 16:33).
9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име.
10 И тогава мнозина ще се заблудят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
12 И понеже ще се увеличи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
13 Но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
Голямата скръб – управление на Антихрист, сатанинският гняв, гонение на Израел и Църквата (избраните) (Отк.6:9-11; Дан.7:21,25; Отк.13:5,7).
15 Затова, когато видите мерзостта, която причинява опустошение, за която говори пророк Даниил (9:27), стояща на святото място (който чете, нека разбира),
16 тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;
17 който се намира на покрива на къщата, да не слиза да вземе нещата от къщата си;
18 и който се намира на нивата, да не се връща назад да взема дрехата си.
19 А горко на непразните и кърмачките в онези дни!
20 И се молете да не се случи бягането в зима или в съботен ден,
21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има.
22 И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил никой, но заради избраните (Римл.8:33; 11:7; 1 Петр.1:1-2; Кол.3:12) онези дни ще се съкратят.
23 Тогава, ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте.
24 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето, предсказах ви.
26 И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте.
Пришествието на Господ Исус Христос
27 Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
28 Където бъде трупът (отстъплението), там ще се съберат и орлите (Божиите наказания).
6 печат - Божият гняв, съд на света и на Блудницата (Църквата е грабната, Отк.7:9-17)
29 А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят.
7 тръба – Грабването (Отк.11:15; 10:7; 14:14; 20:4-6; Лука 21:27; Марк 13:26,27; 1 Сол.1:10; 5:9,11; 1 Кор.15:51,52; 2 Сол.2:1-3).
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен звук; и те ще съберат избраните Му (Римл.11:7) от четирите посоки, от единия край на небето до другия.
7 печат – мълчание (Откр.8:1; 1 Кор.2:9)
Седмият печат е поглед към вечността и към това, което Бог е приготвил за праведните. То трудно може да се опише с думи, затова ни се казва, че “настана мълчание на небето за около половин час” (Откр. 8:1).
При седмия печат настъпва края на световната система и пред нас е Милениумът и Вечността, които не могат да се опишат с думи – това, което Бог е приготвил за слугите си. Славата на Вечността не може да се предаде. Затова идва мълчанието и благоговението пред Бога на вечността.
Следват предупреждения, свързани главно с Грабването, които да ни помогнат да се приготвим за последното време.
Смокинята, символ на Израел (Матей 24:32-35)
Денят и часът са неизвестни (Матей 24:36)
Ноевите дни (Матей 24:37-39; Лука 17:26-33)
Двама на нивата (Матей 24:40)
Две жени в мелницата (Матей 24:41)
Христос идва като крадец (Матей 24:42-44)
Верният слуга (Матей 24:45-47)
Злият слуга (Матей 24:48-51)
***
В началото споменахме за няколко ключа за разбиране на Откровението. Първият ключ е: Посланието на Откровението е винаги актуално за всички времена. При разглеждането на Матей 24 глава и Откровение 6 глава, картината ни показва, че пророчествата са актуални, както за настоящето време в което живеем, така също и за последното време преди Второто пришествие. Пророчествата обаче са били актуални и през Първото столетие, когато частично са се изпълнили някои от тях, но очакваме пълното им крайно изпълнение през последните дни на тази диспенсация.
4 стих: Пазете се да не ви заблуди някой (2 Сол.2:1-3; Откр.6:2).
Еврейският историк Йосиф Флавий, живял през Първия век, описва това време: “Страната бе наводнена от магьосници, пре­лъс­тители и измамници, които повличаха след себе си множества от народа в пустините и усамотените места, за да им покажат знаменията и чудесата, които им обещаваха”.
6 стих: И ще чуете за войни и военни слухове (Откр.6:4).
Тримата императори Калигула, Клавдий и Нерон заплашвали с война евреите поради размириците в Юдея. В Кесария били избити двадесет хиляди евреи, а в Селевкия - петдесет хиляди.
7 стих: ...и на разни места ще има глад и мор... и земетресения (Откр.6:6,8).
Агав в Деян.11:28 предсказал за голям глад (49 г. след Р.Х.). Йосиф и Тацит също говорят за голям глад. Тацит разказва за голям мор през 65 г. след Р.Х., при който измрели тридесет хиляди души само в Рим. Историците от това време говорят за множество трусове в Фригия, Крит и Йерусалим, а също така и в Ахаия, Азия, Сирия, Македония и Кипър.
8-11 стих: Но всичко това ще бъде само начало на страданията. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име... (Откр.6:9).
В Деяния на апостолите са описани много случаи на гонения, омраза и убийства на християни. По времето на Нерон, Калигула, Домициан, Диоклесиан и други императори, масово са били предавани и избивани християни. Някои са смятали, че Нерон е Антихриста, защото числената стойност на името му “qsr nron” (Цезар Нерон) е точно 666 (100+60+200 и 50+200+6+50).
12 стих: И понеже ще се увеличи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
Последните книги на Новия Завет показват, че Църквата е имала проблеми с чистотата и любовта на мнозинството е охладняла (2Пет.2:1-3; 2Тим.1:15; Евр.10:25; Откр.2:4, 3:1-4).
15 стих: Затова, когато видите мерзостта...(Дан.11:31; Откр.13:15,18).
Някои смятат, че Данииловото пророчество се е изпълнило отчасти по времето на Антиох Епифански в 168 г. преди Р.Х. Също така преди разрушението на Йерусалим, зилотите завладели храма и го осквернили с кръвопролития и чудовищно нечестие.
Лука казва в 21:20, “А когато видите, че Йерусалим е заобиколен от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му”. Римските войски дошли, унищожили и запустили Йерусалим и поставили знамената си с езически знаци.
16 стих: тогава онези, които са в Юдея, нека бягат...
Предупредени от Божието слово християните напуснали Йерусалим и така се спасили.
20 стих: И се молете да не се случи бягането в зима или в съботен ден (Откр.12:6,17).
В съботните дни на евреите било забранено да пътуват надалеч и вратите на града се затваряли. Бягането през зима е криело много несгоди и опасности. Бог е послушал молитвата на светиите и обсадата на Йерусалим е започнала през началото на лятото.
21 стих: защото тогава ще има голяма скръб...
Лука 21:24 ни дава подробностите, “Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен между всички народи; и Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците.” Всички тези пророчества се изпълнили буквално. Историкът Йосиф разказва, че 1.1 милиона евреи са загинали при обсадата, а близо 100 хиляди са били отведени в плен. Второзаконие 28:49-57 се изпълнили буквално, когато “народ отдалеч, от земния край, който ще се спусне като орел; народ, чийто език не разбираш...”, разорил Йерусалим и поробил народа. Символът на Рим бил орелът.
22 стих: И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил никой, но заради избраните онези дни ще се съкратят.
Йерусалим е бил изграден като крепост, която била непревзимаема. Но дните се съкратили, заради избраните, които останали. Тит превзел града с пристъп за няколко месеца. Ако обсадата е била по-продължителна, поради глада не би се избавил никой.
28 стих: Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите (Откр.16:1-21).
Трупът говори за отстъпление и точно това се случило с Йерусалим, който бил духовно мъртъв. Орлите (наказание) в случая могат да представляват римските войски, на чийто знамена бил изобразен орелът.
От тези размишления върху Матей 24 глава може да се убедим, че Откровението на Йоан е било винаги актуално и приложимо през всички времена.
При разглеждането на печатите може да открием състоянието на света (четирите коня), отношението на света към Църквата (Сатанинският гняв), отговорът на Бога (Божият гняв) към рода на непокорните и Божият отговор към избраните (седмият печат).

ВТОРИ КЛЮЧ
При тълкуването на събитията трябва да търсим първо духовното значение и едва тогава материалното му изпълнение.

Божието слово ни открива духовния невидим свят и материалния видим свят. Винаги на преден план е духовната действителност. Това определя и процеса във видимия свят. Тази последователност може да я открием на много места в Библията. Например в Битие, първа глава забелязваме следната последователност: “И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Същата последователност ние откриваме и в книгата Откровение. В Свещените писания първо разкриваме невидимата духовна действителност и едва тогава това, което се случва във видимия свят.
Много от думите и изразите, които са споменати в Откровението, ще ги открием в Стария Завет, където може да разберем и значението им. Например думи като: слънце, луна, звезди, море, дървета, трева, невяста и блудница имат своя смисъл в Стария Завет.
Псалом 1:3, “Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва.”
Псалом 37:1,2, “Не се раздразвай поради злосторниците, нито завиждай на онези, които вършат беззаконие. Защото като трева скоро ще се окосят и като зелена трева ще повехнат.”
Не е изключено обаче материалното изпълнение на някои неща да бъде частично, а други да имат пряк и непосредствен смисъл.

ТРЕТИ КЛЮЧ
Има два различни периода: времето на Голямата скръб - Сатанинския гняв и времето на Божия гняв - съдът над света и Църквата блудница.

Голямата скръб и Божият гняв са два различни периода. Божият гняв никога няма да се стовари върху вярващите. Бог наказва, допуска преследвания и скръб “с цел изпитването на вашата вяра, която е по-скъпоценна от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън”. Ние сме инструктирани да очакваме “Неговия Син от небесата, който ни избавя от идващия гняв” (1 Сол.1:10). Неговото идване следователно е “избавяне” от идващия гняв (1 Сол.5:9,11).
Голямата скръб е с продължителност три години и половина. Думата “скръб” може да бъде преведена като “натиск, бедствие, преследване”. Библията ни казва, че в света ще имаме скръб (Йоан 16:33), и “че през много скърби трябва да влезем в Божието царство” (Деян.14:22). Също така “нека се хвалим и в скърбите си” (Римл.5:3; 8:35; 2 Кор.1:4,5,8-10; 7:4,5; 1 Сол.3:3-5; 2 Сол.1:4,5; Откр.1:9).
От Матей 24:29-31 разбираме, че идването на Исус за Църквата ще стане след Скръбта, но преди Гнева на Бога. Голямата скръб е до голяма степен сатанинското подбуждане чрез “човека на греха”, докато “Божият гняв” е изцяло бедствие от самия Бог. В Данаил 7:21,25 ни се казва, че Антихрист ще изтощава светиите на Всевишния, а в Откровение 13:5-7 ни се казва, че той ще воюва против светиите.
Павел говори, че ще има възкресение на праведните и неправедните мъртви. Първото възкресение от Откровение 20:4-6 е възкресението на праведните при идването на Христос в облаците. След изливането на чашите на Божия гняв, Господ идва, за да царува на земята с всичките светии (Зах.14:5; Йоан 5:28-29; Лука 14:14; 1 Кор.15:51,52).
Павел е декларирал много ясно във 2 Сол.2:1-3, че нашето събиране при Него и денят Господен не могат да дойдат, преди да се случат две неща: отстъплението и явяването на Антихрист.
Събирането ни с Господа се случва при Последната тръба (Откр.10:7; 11:15; 1 Сол.4:16-18; Матей 24:31; 1 Кор.15:51,52). Църквата е видяна в небето за първи път в Откр.7:14-17.
“Не се съмнявам, че Грабване ще има - казва в посланието си на конференцията в Ерусалим през юни 2003 г. Ланс Ламбърт. – Но според това, което виждам в 2 Солунци, Антихрист ще се появи преди грабването. Доколкото разбирам, ние също ще участваме в Голямата скръб. Знам, че някои хора много ще се разстроят, чувайки ме да казвам това. Толкова е хубаво да си мислим, че ще избегнем всичко. Разбира се, Израел ще страда. В известен смисъл на евреите им се пада. Но всички вярващи ще бъдат опазени... Безсмислици. Ако аз и вие нямаме достатъчно дълбоки корени, за да можем да посрещнем бурите, ще изпаднем в паника още в самото начало. Дори ще изгубим вярата си, защото винаги сме си мислили, че Бог няма да ни накара да преминем през нещо подобно. Приятели, вярвам, че идват трудности в икономически, социален, политически, военен и физически план...”
Божият гняв ще бъде след Голямата скръб, като наказание за тези, които не “устоят докрай”. Това можем да видим от Откровение 14:9-12:
“Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му… Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.”
Стиховете за скръбта и за гнева ясно ни говорят за две различни неща.
“През много скърби трябва да влезем в Божието царство” “ще ги прекарам като през огън”. “Които устоят до край ще бъдат спасени”.
“Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Сол.5:9). “Исус... ни избавя от идващия гняв” (1 Сол.1:10). “Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него” (Римл.5: 9).
Ной, Лот, а по-късно и Израел в Египет, бяха запазени от Божия съд, така и Църквата ще бъде запазена от съд и ще бъде грабната преди гнева на Агнеца.
По времето на Антихрист ще има просперитет и хората ще бъдат впримчени в материалното. Ще бъде както по времето на Ной. Хората бяха заети с купуване и продаване, ядене, пиене и женитби и не разбраха за деня на погублението, когато Ной влезе в ковчега (Грабването), и Божият гняв се изля при потопа. Лука в 21:34-36 ни предупреждава:
“Но бъдете внимателни, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя.”
Божият гняв е насочен срещу нечестивите.
“Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36; Римл.1:18; вж. също 2 Сол.1:7,8; Откр.6:16-17; 14:10; 16:19; 19:15).
Светиите ще бъдат запазени от гнева.
“А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка” (Римл.2:5-10).
При Пришествието на Христос ще бъде както през Ноевите дни (Битие 6:1-12). Имаше засилена демонична дейност, действия срещу Бога, нечестие и зло, разврат и насилие, и в същото време огромна благодат към праведния и непорочен остатък. И Бог каза на Ной, “Още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята”. През тези седем дни Ной трябваше да вкара в ковчега от всички чисти и нечисти животни, за да бъдат опазени за разплод. Това е една картина на Църквата, която ще бъде подготвена и запазена (Откр.3:10; 12:11) през 7-годишната скръб. В края на седемте дни дойде унищожението (Бит.7:10; Матей 24:29-31; Откр.6:12-17). Вратата се затвори (Бит.7:16; Матей 25:10; Лука 13:25). В седмия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха. В същия този ден в ковчега влязоха Ной и синовете му и с тях трите му снахи. Водите на потопа заляха земята и ковчега се издигна над земята. От Божия гняв се избавиха всички тези, които влязоха в ковчега.
В края на Данииловата седмица или седмия ден, при седмата тръба светиите ще бъдат грабнати и запазени от гнева, който ще се излее при шестия печат.
Исус ще се върне със Своите светии, за да извърши съд над нациите. “За тях пророкува и Енох, седмият от Адам: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всички нечестивци за всички нечестиви дела, които в нечестие са направили, и за всички жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него” (Юда 14,15).
Божият гняв ще бъде за кратко време.
“Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им…” (Исая 26:20,21).
“И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни” (Дан.12:11,12).
Преди да се излее Божия гняв Църквата ще бъде грабната в облаците и ще участва заедно с Човешкия Син (Откр.14:14; 15:2-4) в съда над нациите (Откр.16) и над Църквата блудница (Откр.17-18). Тези, които се покаят по времето на Божия съд, ще влязат в Милениума.
Много християни смятат, че Голямата скръб ще бъде един период от седем години, но всички места, които говорят за скръб, определят продължителността му за 3 години и половина (Данаил 7:21,25; Матей 24:15-21; Откровение 12:6, 12:14 и 13:5).

ЧЕТВЪРТИ КЛЮЧ
Изпълнението на печатите, тръбите и чашите не се извършва последователно, а паралелно.

При седмия печат, седмата тръба и седмата чаша имаме едни и същи фрази: “гръмове и гласове, светкавици и земетръс” (Откр.8:5; 11:19; 16:18). Не е ли това ключ, че тези три съдилища съвпадат, и че те не се случват последователно, а паралелно?
Ние живеем в Последното време и ще бъдем свидетели на най-вълнуващите събития в историята на човечеството, като кулминацията ще бъде Второто идване на Господ Исус Христос. Едно от събитията, което предшества Второто пришествие, е описано в Писанията и това е големият ден на Божия гняв или Господния ден (Откр.6:12-17).
При изливането на Божия гняв, когато се отваря шестия печат, се случват следните събития: голям трус; слънцето почернява; луната става като кръв; звездите падат на земята; планините и островите се преместват; идва великият ден на Неговия гняв. Всичките седем печата обхващат един доста дълъг период от време - около 1700 години.
При седмата тръба в Откровение 11:13-19 отново имаме: голям трус; Божият гняв; силни гласове в небето; светкавици, гласове, гръмове; голяма градушка. Седемте тръби покриват по-кратък период от време - около 100 години.
При седмата чаша в Откровение 16:16-21 (Армагедонската битка) белезите са същите: силен трус; островите побягнаха и планините не се намериха; Божият гняв; силен глас от храма в небето; голяма градушка. Седемте чаши на гнева са кратък период от време, вероятно няколко седмици, завършващи с Армагедон (Дан.12:12).
И трите истории имат различни отправни точки, но всичките са с един и същи край. Шестият печат, седмата тръба и седмата чаша на гнева са едно и също събитие - Армагедон. Това всъщност е ключът, от който разбираме, че книгата “Откровение” не е написана в хронологичен ред. Печатите ни дават по-дългата история, тръбите - по-кратката, а чашите - най-кратката, но всички те завършват на едно и също място.
Същите събития намираме описани в Матей 24:29, където се казва, че това ще се случи веднага след Голямата скръб: слънцето потъмнява; луната няма да даде светлината си; звездите ще падат; небесните сили ще се разклатят.
Евангелие от Лука 17:26-30 ни говори за последните дни. От този пасаж можем да заключим, че ще има в наличност храна и пиене всеки ден, докато Христос се върне! Няма да има световен глад, а само на „разни места ще има глад и трусове” (Матей 24:7). Ще има хора, които ще се женят и ще се омъжват до деня на Неговото идване. Ще има общества, които ще ядат и пият, но ще отхвърлят брака и ще живеят в сексуална извратеност. Ще има „купуване и продаване”, което означава, че ще има стоки, които ще се купуват до деня на Неговото идване (Езекиил 7:19). Ще има сеитба до Неговото завръщане. Ще има строеж на сгради. Няма да има мисли за внезапен край на света. За хората от света Христос ще дойде като „крадец в нощта”. Ной е знаел за края на века, но не е могъл да убеди света. Потопът е дошъл като шок за стария свят. Също и Лот е знаел за края, но не е могъл да убеди даже зетьовете си, които му се подиграли в неверие. Ще има християни, които не ще бъдат в състояние да убедят дори членовете на собствените си семейства (1 Сол.5:1-4).
Накрая можем да заключим, че печатите ни откриват състоянието на света, тръбите са предупреждението към света, а чашите – наказанието на света.

ПЕТИ КЛЮЧ
Много от числата в Откровението са символични.

Числото 2.
Двамата свидетели. Господ изпращаше учениците си да благовестват по двама и трима. При съд е трябвало да има най-малко двама свидетели (Матей 18:16,19). Свидетелите на Бога са изявявали за две неща: за Божията благодат и съд (2 Кор.2:16).
Двете маслинови дървета ни говорят за царското и свещеническо служение (Зах.4:3). Както маслиновото дърво е източник на масло, така трябва Святият Дух да ни изпълва, за да извършим волята Му.
Двата светилника са призвани да разкрият на света светлината и истината за Бога (Мат.5:14; 2 Кор.2:16; Откр.1:20).
Числото 4.
Числото четири символизира света, в който живеем. Имаме четири посоки: изток, запад, север, юг.
Четири живи същества (Откр.4:6). Какво символизират те? Четирите живи същества – лъв, теле, човешко лице и летящ орел ни насочват към Божието творение. В основата на творението е Христос.
Четири коня (Откр.6:2-8). Споменати са четири коня, които символизират лъжерелигията, войната, глада и накрая смъртта и ада.
Това са четири различни власти: религиозната, политическата и икономическата власт, които Антихрист ще обедини чрез Новия световен ред. Резултатът обаче от управлението на сатанинската троица ще бъде смърт и ад.
Четири ангела (Откр.7:1). Вероятно са Божии служители, които задържат четирите ветрове.
Четирите земни ветрове (Откр.7:1). Това може да бъдат четири сили, които действат в света като: военна, религиозна, политическа и икономическа сила. Тези четири сили са възпирани от четирима ангели, за да не повредят земята. В шестата глава на Откровението са описани четирима конници, които донасят на земята заблуда, войни, глад, мор, смърт и ад. Първите четири тръби ни съобщават за екологична катастрофа и повреждане на една трета от земята, морето, реките и атмосферата. При първите четири чаши цялата природа е опустошена. Захария също ни говори за “четирите небесни духове” (Зах.6:1-5). Бог има власт и над ездачите, и над духовете, и Той може да ги възпре. Това е залог, че Неговата църква е в безопасност. Тя е запечатана от Бога (Ез.9:1-4; Еф.1:13-14; 4:30).
Четири ангела при реката Ефрат (Откр.9:14). Вероятно това са зли ангели, защото са вързани. В последно време те ще бъдат развързани и ще убият една трета от населението на земята.
Числото 7.
Число на пълнота и съвършенство.
Седемте Божии духове (Откр.4:5). Числото седем ни говори за съвършенството на Святия Дух (Ис.11:2).
Седемте църкви олицетворяват Църквата като цяло (Откр.2-3).
Седемте печата ни представят състоянието на света такъв, какъвто е (Откр.4-7).
Седемте тръби са предупреждение към света да се покае (Откр.8-11).
Седемте видения за войната представят борбата ни срещу силите на злото (Откр.12-15).
Седемте чаши са изливане на Божия гняв върху непокорните (Откр.16).
Седемте слова към Църквата блудница говорят за нейното осъждение (Откр.17-18).
Седемте видения за хилядогодишното царство (Откр.19-20).
Седемте откровения за вечността (Откр.21-22).
Седем златни светилника (Откр.1:12). Символизират Църквата.
Седем звезди (Откр.1:20). Символизират седемте ангели на църквите.
Седем рога и седем очи (Откр.5:6). Символизират съвършенството на Божия Агнец.
Седем глави… седем корони… седем хълма… седем царе (Откр.12:3; 17:3,7,9,10). Дяволът винаги се опитва да имитира Божиите неща. В случая числото седем може да символизира голяма власт.
Числото 10.
Десет дни скръб (Откр.2:10). В този свят ще имаме скръб, но това е кратък период от време, сравнен със славата, която ще имаме през вечността.
Десет рога… десет царе (Откр.12:3; 17:12). Числото десет символизира народите. На тези десет царе или държави ще им се даде голяма политическа власт, но те ще използват властта, за да се противопоставят на Христос (Дан.7:23-25). В последно време целият свят вече е разделен на десет административни области.
Числото 24.
Двадесет и четирите старейшини са споменати само в Откровение. Числото дванадесет се среща често и извиква в съзнанието ни дванадесетте племена на Израел и дванадесетте апостоли. В Откровение 21:12-14 тези две групи са обединени. Или двадесет и четирите старци (в Новия завет старейшините са ръководителите на църкви) представляват цялата Божия църква, преди и след Христос, която седи в небесни места (Откр.4:4; Еф.2:6; 1 Лет.24 гл.).
Числото 666.
Числото на Антихрист 666 ни говори за несъвършеност. Числото шест е числото на човека в Писанието, а три е на Бога. 2 Солунци 2:4 ни казва, че Антихрист представя себе си за Бог. Трите шестици може да означават, че той прави себе си Бог. В своите действия звярът не постига съвършенство, затова числото му е 666.
Числото 1000.
Смята се, че числото 1000 означава пълнота.
Числото 1260 дни.
1260 дни (Откр.12:6) се равняват на 42 месеца или 3,5 години. Тези 3,5 години може да ни са дадени като ключ относно продължителността на църковното време от Петдесятница до Второто пришествие или продължителността на епохата на Църквата. Като символ на това време може да послужи продължителността на служението на Господ Исус - 3,5 години.
Също така това може да бъде и буквално време от три години и половина през последните дни.
Числото 144 000.
Много библейски тълкуватели смятат, че числото е символично. То е съставно и се състои от 12 (племената на Израел) х 12 (апостолите на Господ Исус) х 1000 (числото на пълнота). Числото 12 е също съставно, 4 х 3, или числото на света е умножено по числото на Триединния Бог. Същото можем да кажем и за числото 1000, което се състои от три пъти (числото на Бога) по десет (числото на народите).
Подпечатаните в Откровение 7:4 са слугите на Бога (Откр.1:1). Подпечатани са 144 000 израелтяни. Как да разбираме този израз? Характеристиките на Израел, както и всички названия и предимства, могат да се отнасят и за Църквата: дванадесетте племена (Яков 1:1; Матей 19:28; Лука 22:30), до избраните пришълци (1 Петр.1:1), Божият Израел (Гал.6:16), истински юдеи (Римл.2:29; Откр.3:9), Авраамово потомство (Гал.3:29), обрязаните (Фил.3:3).
Има ли връзка между неизброимото множество в Откр.7:9-17 и 144 000? Те са едно и също нещо. В Божиите очи ние сме клоните, присадени на питомната маслина - Израел (Римл.11:17), подпечатани от Святия Дух като 144 000. Неизброимото множество идва от Голямата скръб. В този свят ние преживяваме скърби. Също така всички светии преди и след Христа в края на Голямата скръб ще бъдат възкресени и грабнати при последната тръба (1 Кор.15:52; Матей 24:31; 2 Сол.2:1-3; Откр.10:7; 11:15; 20:4-5). След Откровение 7:14, когато праведните са в небесата, понятието “скръб“ не се среща в Писанието, но “гневът на Бога“ се среща десет пъти от Откровение 6:16 до 19:15.
В Откровение 14:1 отново се говори за 144 хиляди. Всички светии, преди и след Христа, са тялото на Христос и ще бъдат завинаги с Агнеца, където и да отиде.
Числото 144 и 12 000 (Откр.21:16,17).
Трудно можем да си представим град във формата на куб, чийто размери се доближават до размерите на Луната. Много е вероятно всички тези числа да са символични. Невестата на Христос е оприличена на град с 12 порти, които са дванадесетте израелеви племена и 12 основни камъка, които са дванадесетте апостоли. Оттук разбираме, че Израел и Църквата са различни имена на Невестата на Агнеца, или Израел и Църквата са едно. Ако съберем числата 12 плюс 12, получаваме 24 – друг символ на Израел и Църквата, предаден ни чрез израза 24 старци в Откровение 4 глава. Размерът на стената е 144 лакти (12х12), цифра, която ни насочва към символичната цифра 144 хиляди от Израел, питомната маслина, върху която бяхме присадени ние, дивата маслина. Святият град Йерусалим е представен като куб със страна 12 000 стадий (2220 км), като височината, широчината и дължината му са равни. Когато съберем всичките дванадесет страни, получава се 144 хиляди, цифра, която ни отвежда отново при подпечатаните в Откровение 7:4 и придружаващите Агнеца в Откровение 14:1.
Числото 200 000 000 (Откр.9:16).
Има различни мнения относно значението на тези двеста милиона конници. Ако потърсим първо духовното значение на това число, може да предположим, че те са зли духове от бездната, ръководени от четирите ангела при реката Ефрат (Откр.9:14). Но това може да са й действителни воюващи конници, символизиращи огромна войска от Изток, събрани за битка срещу Йерусалим.


ШЕСТИ КЛЮЧ
Числото седем е един от ключовете към Откровението.

Седем е число на съвършенството и се среща често в Библията и в творението. Една седмица се състои от седем дена; дъгата се състои от седем цвята; на всеки седем години всички клетки в човешкия организъм се подновяват; всяка седма вълна е по-голяма от другите; всеки седми ден човешкият пулс бие по-слабо; дните на бременността при животните и човека са кратни на седем.
В Откровението можем да открием осем картини, като всяка една от тях се състои от седем части.

Първа картина – състояние на Църквата
1. Ефес – компромис с любовта (2:1-7)
2. Смирна – страдаща църква (2:8-11)
3. Пергам – компромис със света (2:12-17)
4. Тиатир – компромис с греха (2:18-29)
5. Сардис – компромис с плътта (3:1-6)
6. Филаделфия – побеждаваща църква (3:7-13)
7. Лаодикия – лицемерие (3:14-22)

Втора картина – състояние на света
1 печат – лъжерелигия – католицизъм (6:1-2)
2 печат – войни – комунизъм (6:3-4)
3 печат – глад – капитализъм (6:5-6)
4 печат – резултат – смърт и ад (6:7-8)
5 печат – страдания на Църквата – (6:9-11)
6 печат – Божият гняв – (6:12-17)
7 печат – мълчание – (8:1)

Трета картина – предупреждения към света
1 тръба – опустошена земя (8:7)
2 тръба – опустошено море (8:8-9)
3 тръба – опустошени реки (8:10-11)
4 тръба – опустошено небе (8:12)
5 тръба – мъчения (9:1-12)
6 тръба – унищожение (9:13-21)
7 тръба – краят на света (11:15-18)

Четвърта картина – войната срещу Църквата
1 видение – звярът от морето (13:1-10), обществената система.
2 видение – звярът от земята (13:11-17), религиозната система.
3 видение – Агнецът и 144 000 (14:1-5), Божието общество.
4 видение – вестителите на благодат, погибел и предупреждение (14:6-13).
5 видение – последната жътва (14:14-20).
6 видение – поглед към следващата картина (15:1).
7 видение – победоносната песен (15:2-4).

Пета картина - съд над света (Божият гняв)
1 чаша – поразена земя (16:2)
2 чаша – поразено море (16:3)
3 чаша – поразени реки (16:4-7)
4 чаша – поразено небе (16:8-9)
5 чаша – мъчения (16:10-11)
6 чаша – унищожение (16:12-16)
7 чаша – краят на световната система (16:17-21)

Шеста картина - съд над блудницата
1 слово – слово за Вавилон (17:1-6)
2 слово – тайната на Вавилон (17:7-18)
3 слово – падането на Вавилон (18:1-3)
4 слово – съдът над Вавилон (18:4-20)
5 слово – краят на Вавилон (18:21-24)
6 слово – гибелната песен на Вавилон (19:1-5)
7 слово – наследницата на Вавилон (19:6-8)

Седма картина - хилядолетието
1 видение – Царят (19:11-16)
2 видение – победата Му (19:17-18)
3 видение – враговете Му (19:19-21)
4 видение – дяволът (20:1-3)
5 видение – Църквата (20:4-6)
6 видение – Страшният съд (20:11-15)
7 видение – Новият век (21:1-8)

Осма картина - вечността (Йерусалим, Невястата)
1 откровение – Божият град (21:10-21)
2 откровение – Божието обиталище (21:22-27)
3 откровение – Божият обновен свят (22:1-5)
4 откровение – Божието сбъднато Слово (22:6-10)
5 откровение – Божието завършено дело (22:11-15)
6 откровение – Божието последно благословение (22:16-17)
7 откровение – Божието последно проклятие (22:18-19)

СЕДМИ КЛЮЧ
Числото осем е също много важно за разбирането на Откровението.

Както споменах по-горе, може да разделим книгата “Откровение” на осем картини. През средните векове има писатели, като Йоаким Фиоре (1202 сл.Хр.), които разделят книгата на осем части. Съвременни автори като Майкъл Уилкол също разделят “Откровението” на осем части.
Също така можем да открием осем различни образа на Господ Исус Христос, като всеки път Той ни въвежда във всяка една картина по специален начин.
Интересното е, че Църквата също ни е открита по осем различни начина. Числото осем в Библията е много важно. То има специално значение. То означава възкресение или ново начало. Осем човека бяха спасени при потопа. Всяко момче трябваше да бъде обрязвано на осмия ден и това означаваше ново начало за него под Божия завет. Витлеем Юдейски, където се роди Христос, е споменат осем пъти в Новия Завет. Господ Исус възкръсна от гроба в осмия ден - неделята или първият от новата седмица. Църквата беше основана на осмия ден. Звярът (666), който имитира истинския Месия, е даден като осмия цар.
В книгата на Питман: “Четвъртият звяр” е изследвано числото 8.
1. ИСУС: числова стойност 888 = 111 х 8
2. ХРИСТОС: числова стойност 1480 = 185 х 8
3. СПАСИТЕЛ: числова стойност 1408 = 176 х 8
4. ГОСПОД: числова стойност 800 = 100 х 8
5. МЕСИЯ: числова стойност 656 = 82 х 8
6. ЧОВЕШКИЯТ СИН: числова стойност 2960 = 370 х 8
7. ИСТИНАТА: числова стойност 64 = 8 х 8
Числената стойност на името на Исус в гръцката азбука, където буквите са означавали и числа, е 888. Числото осем означава възкресение и ново начало.
В седмицата на Сътворението откриваме, че човекът е създаден на шестия ден, а на седмия ден (Милениума, защото “за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден”, 2 Петр. 3:8) Бог си почина. Осмият ден е вечността. При Страстната седмица силите на злото разпънаха Христос на шестия ден - петъка. Седмият ден беше почивка. На осмия ден Христос възкръсна.
В книгата Левит 25:8-10 откриваме нещо интересно. “Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, и като ти мине времето на седем седмици от години, т. е. четиридесет и девет години, тогава, на десетия ден от седмия месец да надуеш празничните рогове; в деня на умилостивението да накарате да се затръби по цялата ви земя. И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение по цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете в имота си и ще се върнете при семейството си.”
При юбилея идваше освобождение от робство, възвръщане на земята, събиране на всяко семейство, възмездие за греха и злото. Първите седем картини в Откровението са свързани с историята на този свят. Във всяка картина са изброени по седем неща или това прави 7х7=49. Петдесетата година, Юбилеят, или осмата картина, е свързана с вечността или новото начало.

ОСЕМ КАРТИНИ В ОТКРОВЕНИЕТО
Първа картина: Състояние на Църквата; седем послания (Откр. 1-3)
Втора картина: Състояние на света; седем печата (Откр. 4-7)
Трета картина: Предупреждения към света; седем тръби (Откр. 8-11)
Четвърта картина: Войната; седем видения (Откр. 12-15)
Пета картина: Съд над света; седем чаши (Откр. 16)
Шеста картина: Съд над блудницата; седем слова (Откр. 17-18)
Седма картина: Милениумът; седем видения (Откр. 19-20)
Осма картина: Вечността; седем откровения (Откр. 21-22)

ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС В ОТКРОВЕНИЕТО
1. Човешкият Син (Откр.1:13-18)
2. Закланият Агнец (Откр.5:6-8)
3. Другият Ангел (Откр.8:3-5)
4. Силният Ангел (Откр.10:1-7)
5. Мъжкото дете (Откр.12:4-5)
6. Седящият на облак (Откр.14:14)
7. Яздещият на бял кон (Откр.19:11-16)
8. Седящият на белия престол (Откр.20:11-15; 21:3-8)


ЦЪРКВАТА В ОТКРОВЕНИЕТО
1. Седемте златни светилника (Откр.1:12,20)
2. Двадесет и четиримата старци (Откр.4:4)
3. Душите под олтара (Откр.6:9-11)
4. Подпечатаните 144 000 (Откр.7:4-8)
5. Неизброимото множество (Откр.7:9-17)
6. Двамата свидетели (Откр.11:3-12)
7. Жена, облечена със слънцето (Откр.12:1-2)
8. Новият град Йерусалим, Невястата на Агнеца (Откр.21:2,9-27)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Във всяка картина Исус е ключова фигура и ни въвежда в нея по един специален начин.
В първа картина можем да видим Човешкия Син (Откр.1:13-18) като генерал, който инспектира своите армии. Той изпраща своите седем послания и предупреждава повечето от тях да се покаят и да приведат себе си в ред и готовност.
Във втора картина можем да видим Заклания Агнец (Откр.5:6-8) да изпраща посланието си към народите, че Той е Божият Агнец, който носи греха на целия свят. Отварят се първите четири печата, които ни разкриват състоянието на света, петият печат – отношението на света към Църквата, и шестият печат – Божият отговор към света чрез гнева Му. Седмият печат е поглед към вечността или Божият отговор за спасените.
В трета картина можем да видим Другия Ангел (Откр. 8:3-5), Който чува молитвите на закланите за Божието слово при петия печат, застава пред жертвеника, участва в молитвите им и отговаря, като взема от огъня на жертвеника и го хвърля на земята. Започват предупрежденията на тръбите към този свят.
Преди представянето на четвъртата картина можем да видим Силния Ангел (Откр.10:1-7), Който води войната със злите сили заедно с ангелите Си и Църквата. Следват седем видения за войната, която се води със силите на ада. Тук ще видим сблъсъка между обществената и религиозна система, от една страна, и Божието общество и ангели от друга.
Преди петата и шестата картина, когато се изпълнява съда над света и Църквата блудница, можем да видим Мъжкото дете (Откр. 12:4-5), Което ще управлява народите с желязна тояга, и Седящия на облак (Откр. 14:14), Който държи сърп в ръката си. Следват седемте чаши на Божия гняв и седемте слова за Църквата блудница.
В седма картина можем да видим Яздещия на бял кон в Откр. 19:11-16, Който ни въвежда в Милениума, като предводител на небесното войнство. Следват седем видения за хилядогодишното царство.
Преди осма картина виждаме Седящия на белия престол (Откр. 20:11-15 и 21:3-8). Следват седем откровения за вечността.

Интересно е да проследим и историята на Църквата, дадена ни в “Откровение” по осем различни начина.
Подготовката на Църквата е представена в първа картина на “Откровение”, откриваща състоянието на църквата и представяща я като седем златни светилника (Откр. 1:12,20). Предназначението ни е да занесем светлина в този свят, за да може народите да достигнат до познание на Бога и да не погине нито един от тях.
Във втората картина, откриваща състоянието на света, Църквата е представена по няколко различни начина.
Славната църква е представена като двадесет и четири старци (Откр.4:4), дванадесет патриарси и дванадесет апостоли, или цялата Божия църква преди и след Христос. Може Църквата все още да воюва тук на земята, но ние “седим в небесни места” (Еф.2:6) и Господ ни изявява славата, която е определил за нас.
Страдащата църква е представена като душите под олтара (Откр.6:9-11). Ще има гонения и страдания, които ще преживеем тук на тази земя.
Подпечатаната църква е представена като 144 000 (Откр.7:4-8). Господ ни вижда като Израел или питомната маслина, към която се присадиха клони от дивата маслина. Църквата като 144 000 се появява още веднъж в Откр.14:1-5, където представлява Божието общество на небето и на земята, в контраст на обществената и религиозната система, представени ни в първо и второ видение на четвърта картина на “Откровение”.
Църквата като неизброимо множество, което идва от Голямата скръб, е представена в Откр.7:9-17. Църквата ще премине през скръбта, но ще бъде опазена от Божия гняв.
Служението на Църквата е представено в третата картина на “Откровение” като двамата свидетели (Откр.11:3-12).
Гонената Църква е представена в четвъртата картина на “Откровение”, като жена облечена със слънцето (Откр.12:1-2), срещу която воюва змеят. Посланието тук е специалната защита, която Бог има за Църквата Си.
Невястата на Агнето е представена в последната картина на “Откровение” като новия град Йерусалим (Откр.21:2,9-27). Тук откриваме дванадесет порти, които са дванадесетте израелеви племена, и дванадесет основни камъка, които са дванадесетте апостоли. Невястата на Агнето се състои от всички светии преди и след Христос.

Можем да разделим “Откровение” на две части. В първата част ще открием четири картини, които са свързани с два обекта: Църквата и света. Всяка картина включва по седем неща: седем църкви, седем печата, седем тръби и седем видения за войната.
Във втората част на “Откровение” ще открием още четири картини. Те са съдът над света, съдът над Църквата блудница, хилядогодишното царство и вечността. Църквата е грабната и не се споменава при съда на света и съда на блудницата, а само в Откр.19:6-9 като Невястата на Агнеца, която се е приготвила за сватбата.

Едно от най-силните мисионерски послания, дадени ни в Библията, ще открием точно в книгата на Откровението. Бог подготвя Църквата си (първата картина) да занесе всред народите (втората картина) най-великата вест за Агнеца, Който носи греха на света. Но светът, вместо да се покае, става гонител на Църквата (петия печат). Чрез своите посланици (двамата свидетели) Бог предупреждава този свят да се покае (третата картина). Нашата борба в този свят не е срещу кръв и плът, но срещу духовните сили на нечестието в небесни места (четвъртата картина).

ЗАБЛУДИ СВЪРЗАНИ С ГРАБВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА

Много ми се иска грабването на Църквата да стане преди Голямата скръб. Искам да вярвам, че това е верният сценарий. Но все пак, ако се окаже, че не е и ние трябва да преминем през тези дни на скръб? Тогава готови ли сме за тези последни дни, за които е пророкувано? Кое е по-доброто, да подготвим Църквата за последните времена или просто да очакваме Господ да ни грабне от този свят? Ако не сме готови за трудни времена, лесно може да изпаднем в паника.
Обикновено се очаква, че ако Църквата трябва да премине през Голямата скръб, това да бъдат най-ужасните дни за вярващите. Да, ще има гонения и мнозина ще дадат живота си заради Господа. Но блажени са тези, които умират в Господа, защото голяма ще бъде тяхната награда! Вярващите, които откажат да приемат белега на звяра на ръката си или на челото си, няма да могат да купуват или продават. Тогава трябва да се надяваме единствено на чудо от Господа за нашето оцеляване и в Църквата ще останат само истинските вярващи.
Също така, обаче, това ще бъдат и най-славните дни в цялата история на християнството. Когато тъмнината стане най-голяма и мрак покрие народите, тогава Господ ще изпрати неимоверна сила за своите Си и славата Му ще ги осияе (Исая 60:1,2). Тези, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи (Даниил 11:32). Бог ще издигне мощна армия, която ще Му се покланя с дух и истина. Господната армия ще извърши в този свят велики подвизи и чудесни неща. Те ще бъдат победители, “А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не милееха за живота си дотолкова, че да бягат от смърт” (Откр.12:11).
Знаем също, че “всичко съдейства за добро на тези, които са възлюбили Бога, и които са призовани според Неговото намерение” (Римляни 8:28). Всичко! Това включва и Голямата скръб. Църквата ще има най-великия си час и ще преживее най-големите победи в своята история. Тя ще бъде повече от победител. Най-голямата жътва на души ще бъде през Голямата скръб. “Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил” (Римляни 8:37). “Той винаги ни води в победително шествие в Христос” (2 Коринтяни 2:14; виж също Откр.7:9). Алилуя!!!
Проверявал съм в цялата Библия, за да мога да намеря поне един единствен стих, който да подкрепи становището, че няма да минем през Голямата скръб, но не можах да намеря. Това разбиране, че няма да преминем през скръбта, Павел го нарича измама и двойно натъртва на думите: “Никой да не ви измами по никакъв начин…” Аз реших да употребя по-мека дума, като заблуда. Много от нещата, които сме вярвали досега за Голямата скръб, се оказват заблуда. Ето няколко такива примери, които открих.

Заблуда № 1.
Църквата ще бъде грабната преди Голямата скръб.

ОТГОВОР:
Евангелист Матей пише в 24:29,31, че грабването на Църквата ще бъде след Голямата скръб.
“А веднага след скръбта”, Бог “ще изпрати Своите ангели със силен тръбен звук; и те ще съберат избраните Му...”
Евангелист Марко също вярва, че Църквата ще премине през скръбта.
“…след онази скръб, …ще изпрати ангелите Си и ще съберат избраните Му, от четирите посоки, от края на земята до края на небето” (Марка 13:24-27).
Апостол Йоан ни казва, че Църквата е взета след скръбта. “Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца” (Откр.7:14).
Павел казва в 2 Солунци 2:1-3 следното: “Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде (нашето събиране при Него), докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта…”
По времето на Павел се е ширила заблудата, че Денят Господен е вече настанал. Павел иска да коригира това погрешно разбиране, като пояснява, че Денят на Господа (или пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него), няма да стане, докато не се изпълнят две неща:
1. Първо ще дойде отстъпление.
2. Ще се яви и човекът на греха, Антихрист.
Едва тогава може да очакваме Христос да дойде за Църквата Си, след което ще се излее и Божият гняв върху рода на непокорните.
Отстъплението е свързано с Църквата, когато злото и влиянието на света ще се увеличи неимоверно. Ще има църкви, които ще се отклонят от библейската истина. Ще има упадък в духовен, нравствен и доктринален смисъл. Ще се проповядва лесно евангелие.
Винаги, когато е имало отстъпление от страна на човека под влиянието на света, греха и плътта, неприятелят се е стремял да се настани в човешкото сърце и тогава състоянието му може да стане многократно пъти по-лошо (Матей 12:44-45).
Това е моментът, когато къщата се оказва празна (пропущаме молитвата и личното общение с Господа) и Сатана се опитва да се настани в Божия храм (отделния вярващ и Църквата) и да представя себе си за бог, за да контролира нашия личен живот и живота на Църквата.
Павел казва съвсем ясно в 2 Солунци 2:1-3, че по времето на Антихрист, Църквата ще бъде на земята. Тя ще бъде избавена от идващия гняв на Агнеца.
“Защото Бог ни е определил не за гняв…” (1 Сол.5:9). “Исус... ни избавя от идващия гняв” (1 Сол.1:10). “…ще се избавим от Божия гняв чрез Него” (Римл.5: 9).
Павел ни казва също в 1 Сол.4:15-17, че ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати. Кога? При Господнето пришествие”. Вярващите ще бъдат грабнати при Господнето пришествие.
Тогава откъде идва заблудата, че Църквата няма да премине през скръбта? Тази заблуда идва от неправилното разбиране, че Голямата скръб е Божият гняв.

Заблуда № 2.
Голямата скръб е време на божествен съд над един нечестив свят, който е отхвърлил Христос. На верните Христови църкви са обещани избавление и спасяване от времето на голямата скръб (в подкрепа на това твърдение се цитират стихове от Лука 21:36; Откр.3:10; 1Сол.5:8-10).

ОТГОВОР:
В Божието слово ще намерим ясно разграничаване на Голямата скръб и Божият гняв. Стиховете за скръбта и за гнева ясно ни говорят за две различни неща.
“През много скърби трябва да влезем в Божието царство” (Деян.14:22); “ще ги прекарам като през огън” (Зах.13:9); “Които устоят до край ще бъдат спасени” (Марк 13:13).
Голямата скръб не е Божият гняв, а гневът на Сатана, Антихрист и нечестивите човеци, които ще воюват срещу Божия народ.
“Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр.12:12).
“И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всяко племе, език и народ” (Откр.13:7).
“Езичниците се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на служителите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които унищожават на земята” (Откр.11:18).
“Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Дан.9:27).
Изразът “един, който запустява” е Сатанинският гняв, и тогава идва Божият гняв, който “ще се излее върху запустителя”.
Първо е Сатанинският гняв (Голямата скръб), а след това е Божият гняв и съд над народите. Бог винаги има последната дума. Всъщност ние и сега живеем под гнета на дявола, но кулминацията на неговия гняв ще бъде през време на Голямата скръб.
Този ред го виждаме и при седемте печати, които ни разкриват състоянието на света (четири коня, които представляват религиозната, политическата и икономическата власт обединени от дявола, като резултатът от управлението на сатанинската троица е смърт и ад за тези, които не се покаят); състоянието на Църквата (петия печат), гонена и преследвана в този свят (това е сатанинския гняв); и тогава идва Божият гняв към непокорните (шестия печат) и Божият отговор към вярващите (седмия печат).
“А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.” (Матей 24:29-30). Божият гняв е след скръбта.
Същото описание откриваме в Откр.6:12-17: “И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като траурна дреха и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини… Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?”
Голямата скръб (Сатанинския гняв) започва от средата на седемгодишния период на изпитание и свършва преди отварянето на шестия печат (Божия гняв). Събирането ни с Господа става преди шестия печат или Божия гняв.

Заблуда № 3.
Обещанието, дадено на филаделфийската църква, че ще бъде опазена от часа на повсеместното изпитание, се отнася за всички вярващи; които остават верни на Христос преди Голямата скръб (Откр.3:10).

ОТГОВОР:
Библията не ни обещава спасяване от трудностите, но сила да ги търпим и преодоляваме. Църквата е минавала през изпитания в историята, така че няма да бъде изненада, ако премине и през Голямата скръб. Вярващите ще бъдат запазени от надвисналото зло.
“Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш (терео -”пазя”, “предпазвам”) от лукавия” (Йоан 17:15).
Същата дума терео е употребена и в Откр.3:10:
“Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя (терео) теб от (в оригинала, предлогът, преведен „от”, означава всъщност „отсред”) времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита онези, които живеят по земята” (Откр.3:10). (Виж изследването на Милард Ериксън, Християнско богословие, издание на Нов човек, 2000, стр. 1174-1176).
Христовото благовестие е плод на Божието търпение към грешния свят. Винаги, когато сме в Божието присъствие и сме изпълнили Божията заповед за търпение, може да очакваме и часа на изпитанието. Тези, които живеят в Божия мир и пазят благовестието, ще бъдат опазени и в деня на изпитанието.
“[Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца” (Откр.3:11). Христос призовава Църквата към постоянство, за да не изгуби това, което е придобила поради търпението.
Изразът Времето на изпитанието е различен от израза Голямата скръб или Великото изпитание. Самото Велико изпитание започва след средата на седмицата (последните седем години; виж Даниил 9:27 и 11:31). Антихристът ще е управлявал за повече от 3,5 години, докато навлезем във Великото изпитание. Ако беше вярно, че Времето на изпитанието означава, че няма да преминем през Голямата скръб, то тогава би трябвало грабването на Църквата да стане по средата на последната Даниилова седмица. Но когато говорим за последните времена, ние достигаме до заключението, че няма такова нещо като Времето на изпитание, а имаме Великото изпитание или периода на Голямата скръб, която започва по средата на управлението на Антихрист и свършва преди шестия печат.
Не е нужен повече коментар, за да разберем истинското значение на стиха в Откровение 3:10. Тълкуването му, че той означава, че Църквата ще бъде грабната преди скръбта се оказва заблуда.

Заблуда № 4.
“Но бдете винаги и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син” (Лука 21:36).
Думите “Да избегнете всичко, което предстои да стане” се тълкува като избягване на Голямата скръб.

ОТГОВОР:
Неправилно е да се молим, за да избегнем скърбите. Божието Слово е категорично, че “в света ще имаме скръб”. Това включва и Голямата скръб. “И утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство” (Деян.14:22). Знаем, че без кръст, няма корона. “За да не се колебае никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени” (1 Сол.3:3).
Призивът към вярващите е всекидневно да внимаваме на себе си, да престояваме в молитва и общение с Господа, за да избегнем ужасните присъди на Божия гняв, които ще дойдат върху невярващите. Този призив се отнася за цялата Божия църква, през всички времена, включително и за времето на Голямата скръб.


Заблуда № 5.
Грабването на истинската църква предшества периода на Голямата скръб. Това убеждение се дължи на следните причини: В книгата “Откровение на Йоана” от 4:1 до 22:16 думите “църква” или “църкви” изчезват.

ОТГОВОР:
Само затова, че думата Църква липсва в част от Откровението на Йоан, не означава, че Църквата е била грабната в небесата и отсъства от земята, далеч от всякакви вълнения, гонения и скърби.
В книгата Естир Божието име не е споменато, но това не означава, че Бог не съществува. Няма да намерите думата църква в първите 15 глави на посланието към Римляните, но това не означава, че тези глави не се отнасят за църквата. Също така, в книгата Рут липсва думата любов, но това не пречи тя да бъде една от най-възвисените любовни истории описани в Библията.
В Новия завет има над 90 различни имена за църква. Ако Божието общество, в книгата Откровение, не е споменато с думата църква, това не означава, че то не съществува. Има много изрази в Откровение 4-та до 22-ра глава, които говорят за истинската Църква, и Божието слово ги споменава с думи като светиите; избраните; слугите на Бога; тези, които пазят заповедите Му; тези, които пазят вярата в Исуса; облечени в бели дрехи; закланите за Божието Слово; служителите; голямо множество; пророците; поклонниците; свидетелите; нашите братя; нейното потомство; изкупени; тези, които бяха победили звяра; народе мой; призвани; верни и т.н.
В Откровение 1-3 глави е употребена думата църква (общество или събрание), поради това, че посланието е отправено към определена местна група в Ефес, Сардис и други конкретни места. Докато в останалата част на Откровението, както и в целия Нов Завет, откриваме по-често общите изрази за църква, като светиите, избраните и т.н.
Евангелист Матей заявява в 24:29,31, че след Голямата скръб ще бъде грабването на Църквата.
“А веднага след скръбта”, Бог “ще изпрати Своите ангели със силен тръбен звук; и те ще съберат избраните Му...”
Евангелист Марко ни открива същото нещо, че Църквата ще премине през скръбта.
“…след онази скръб, …ще изпрати ангелите Си и ще съберат избраните Му…” (Марк 13:24-27).
Кои са Божиите избрани? В целия Нов завет под избраните се разбира Църквата.
“Онова, което Израел търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес” (Римл.11:7; 8:33; Лука 18:7; Деян.10:41; 1 Петр.1:1,2; Кол.3:12; 2 Тим.2:10).
“…те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни” (Откр.17:13,14).
Евангелието използва общия термин избрани по-често, отколкото Църквата, Христовото тяло или друг подобен израз. Този израз избраните означава вярващите и се отнася за Църквата. Господ ще запази Църквата по време на Голямата скръб, но няма да й спести страданията.

Заблуда № 6.
Църквата е грабната и евреите ще евангелизират света през дните на Голямата скръб.

ОТГОВОР:
Възниква въпроса, трябва ли да делим Църквата и Израел? Ние не трябва да ги делим. Павел казва: първо юдеина, после и гърка. Израел е маслината, към която ние бяхме присадени. Христовото тяло не може да бъде разделено. То е единно тяло, където няма юдеин или грък.
“А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб” (Римл.11:16-19).
Езичници и юдеи са едно общо Христово тяло – Църквата (Еф.2:14-18; 3:1-6).
Тъй като скърбите се случват по време на Данииловата 70-та седмица, вярва се, че скърбите се отнасят само за Израел, но не и за Църквата.
Но ако ние разделяме Църквата – Христовото тяло на две - на светии, грабнати преди Голямата скръб, и на светии, грабнати след Голямата скръб, това противоречи на учението на Църквата като едно тяло, при което няма грък и юдеин.
Исус “унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек”, която вражда разделяше езичници от евреи. По този начин Христос направи едно общо Христово тяло - Църквата (Еф.2:11-22; 3:1-6; Деян.7:38).
В Стария завет Израел е наричан Църквата, а в Новия завет Църквата е наричана с имена като Божия Израел, деца на Авраам, истински юдеи, дванадесетте племена (Яков 1:1), избраните пришълци (1 Петр.1:1).
“Това е онзи, който е бил в Църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина…” (Деян.7:38).
“И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израел” (Гал.6:16).
“Тогава знайте, че тези, които са с вяра, те са Авраамови деца” (Гал.3:7).
“Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; а юдеин е този, който е такъв вътрешно…” (Римл.2:28,29).
“Ето, давам ти някои от онези, които са от синагогата на Сатана, които наричат себе си юдеи, а не са…” (Откр.3:9).
Ако приемем, че грабването става преди Голямата скръб, ние разделяме Божието тяло на грабнати (Църквата) и оставени (Израел). Тогава излиза, че първите ще присъстват на сватбената вечеря, а оставените (Израел) няма. Това предположение е напълно абсурдно.
Павел, който е евреин и олицетворяваше евреите, казва на езичниците, ние, които останем живи до Господнето пришествие (1 Сол.4:15-18). Той включва и евреи и езичници. Няма две грабвания и две пришествия.
Според доктрината за грабването преди скръбта, църквата ще бъде на небето и ангели ще проповядват на евреите. Но Павел ни казва нещо съвсем различно. Спасението на евреите ще дойде чрез подбуждане към ревност поради вярата на повярвалите езичници.
“Чрез тяхното падане (на евреите) дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност. А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба - богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!” (Римл.11:11,12).
Ако църквата е на небето, как тя ще подбуди евреите към ревност?

Осуалд Смит, в книгата си “Идете по целия свят”, казва:
“Кога, кога най-сетне ще проумеем Божия план? Още колко ще чака Той, докато се захванем и свършим работата, която ни е дал?
Знам какво казват някои. Чувам го навсякъде. Те казват: „Това въобще не е задача на Църквата, евреите трябва да направят това, трябва да оставим това на евреите, след като бъдем грабнати”.
Не познавам друга теория, която така да прекършва крилете на всеки мисионерски опит. Нещо повече, в цялата Библия не познавам стих, който може да ме накара да повярвам и за момент, че евреите трябва да евангелизират света през дните на Голямата скръб, както изглежда смятат някои хора. Ако вярвах в това, щях да скръстя ръце и да не правя нищо.
Нима искате да кажете, че когато Църквата бъде грабната, евреите могат да осъществят за седем години или по-малко, без помощта на Святия Дух, сред гонения и мъчения повече, отколкото ние сме успели да извършим за близо две хиляди години с помощта на Святия Дух и когато е било лесно да си християнин? Абсурдно! Невъзможно!
Тогава само поколението, което живее по време на голямата скръб, ще бъде евангелизирано. Нима искате в такъв случай всички други поколения да погинат? Не сте ли загрижени за вашето собствено поколение? Ще позволим ли това поколение да бъде загубено и ще се задоволим ли, ако само последното поколение бъде евангелизирано? Апостол Павел пое отговорността за първото поколение от християнската ера.
Когато Исус напусна Своите ученици, преди близо две хиляди години, Той им даде само една задача; а именно — евангелизирането на света. Представям си как е казал нещо такова: „Аз ще ви напусна и няма да Ме има дълго време. Докато Ме няма, искам да направите само едно нещо. Дайте благата вест за Мен на целия свят. Погрижете се всеки народ, език и племе да я чуе.” Това бяха Неговите наставления. Това бе единственото нещо, което Той им заръча да направят и те Го разбраха чудесно. Но какво направи Църквата през всички тези години, докато Него Го нямаше? Изпълнихме ли заръката Му? Бяхме ли Му послушни?
Всъщност ние направихме всичко друго освен едничкото нещо, което Той ни заръча. Исус никога не ни е казвал да строим колежи, университети и семинарии, но ние го направихме. Той никога не ни е казвал да издигаме болници, сиропиталища и старчески домове. Никога не ни е казвал да строим църкви или да организираме неделни училища и младежки клубове, но ние го направихме. И трябваше да го направим, защото беше важно и си струваше. Но единственото нещо, което Той ни каза да направим е единственото нещо, което оставихме ненаправено. Ние не занесохме благовестието за Христа по целия свят. Ние не изпълнихме Неговата поръка.
Преди близо две хиляди години Господ Исус Христос се възнесе до трона на Своя Отец и седна от дясната Му страна. Христос иска да се върне. Той желае да се върне. Това е Негово право. Защо чака тогава? Той чака вас и мен да завършим делото. Той чака нас да извършим това, което ни е заръчал.”

Заблуда № 7.
Невястата или Новият град Йерусалим е Църквата.

ОТГОВОР:
Невястата, жената на Агнеца е описана в Откровение 21:10-27 като святия град Йерусалим, който се състои от 12 порти, дванадесетте племена на израелтяните, заедно с 12 основни камъка с имената на апостолите на Агнеца. Невястата на Агнето се състои от всички светии преди и след Христос.

Заблуда № 8.
Изразът, “Онзи, който сега я възпира”, се тълкува, че Църквата е, която възпира идването на Антихрист. Когато Църквата бъде грабната, тогава ще се появи човекът на греха и ще започне Голямата скръб.

ОТГОВОР:
Според ап. Павел (2 Сол.2:1-3) по времето на Антихрист Църквата ще бъде на земята, така че не е тя, която възпира появата на човека на греха. Повечето теолози са на мнение, че Онзи (2 Солунци 2:6,7), Който възпира беззаконния, може да бъде само Святият Дух. Буквалният превод е, “Един, Който стои на пътя”.
Святият Дух е Този, Който стои на пътя и възпира тайната на беззаконието. Причината е, че все още Църквата не е готова за гонението през последните времена. Затова ние трябва да приготвим вярващите за това усилно, но и славно време, при което Църквата ще премине през Голямата скръб и ще бъде грабната преди изливането на Божият гняв над земята.
“И сега знаете какво го възпира да не се открие в своето време. Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива, само докато се махне от Онзи, който сега я възпира” (2 Солунци 2:6,7).

Заблуда № 9.
Изразите в Откровение 4:1: Врата - отворена на небето и Изкачи се тук означават грабването на Църквата

ОТГОВОР:
В Откровение 4:2 Писанията ни казват, че Йоан е бил обзет от Духа. Също така в Откровение 1:10; 17:3; 21:10 той също е бил обзет от Духа. Святият Дух показва на Йоан чрез видения това, което ще стане в последните дни, така че тези стихове не могат да ни говорят за грабване на Църквата. В противен случай би трябвало да има четири грабвания.
Също така ще бъде неправилно да тълкуваме, че Отворената врата на небето означава грабването на Църквата, защото тогава останалата човешка история ще бъде без значение за вярващите. Причината за ужасните сцени на ездачи, змейове и зверове ще бъде единствено, за да сплаши и всее ужас и страх в сърцата на хората, за да могат те да решат да се присъединят към Църквата и да избегнат съда. Бог не действа по този начин. Той ни показа Своята любов на Голгота и ни остави ние сами да направим своя избор. Също така ние не знаем нищо за бъдещето. Ако Бог реши да отвори вратата и да отдръпне завесата, тогава скритите неща могат да ни бъдат изявени.
В Матей 24 глава Исус ни говори за последните времена, видени от земята, докато Йоан в Откровение 4 глава и след това, говори за тях, видени от небето. Печатите, тръбите и чашите ни се откриват на небето и съвсем естествено е Йоан да възлезе на небето, за да проследи събитията. До 4 глава посланията са ясни, достъпни и разбираеми, докато след четвъртата глава виденията, които ни се откриват на небето, имат много символи и образи, които трябва да се тълкуват. Така че стиховете от Откровение 4:1,2 не могат да бъдат основателен аргумент, че Църквата е грабната на небесата.
Като допълнение може да споменем и това, че грабването е доктрина, при която Христос ще дойде в облаците, заедно с душите на всички починали светии, чийто тела ще бъдат възкресени по-напред, а след това телата на останалите живи светии ще бъдат също изменени в нетленни, за да бъдат винаги с Господа.
Думите Изкачи се тук не са отправени към светиите на земята, а само към Йоан. Няма никакви основания да смятаме, че Йоан се отъждествява с църквата и е равнозначен на нея. Този стих няма никаква връзка с всемирното грабване.

Заблуда № 10.
Християните не могат да останат на земята по време на цялото Велико изпитание или дори по време на първата половина, защото така ще знаем точната дата на грабването, което си противоречи със стиха: “Господният ден ще дойде като крадец нощем” (1 Сол.5:2). Така ние ще получим предупреждение 7 години или 3 години и половина преди грабването.

ОТГОВОР:
Нека цитираме целият стих в 1 Солунци 5:1-5:
“А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише, защото вие добре знаете,че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапна погибел като болките на непразна жена, и никак няма да я избегнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината.”
Забележете това, “Когато казват: Мир и безопасност!” Тогава Павел се обръща към истинските вярващи: “Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец”. Тези “християни”, които са в тъмнина, няма да разпознаят идването на Христос.
Ние не знаем часът и денят на Неговото идване: “А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец” (Матей 24:36). Затова Божието слово ни предупреждава: “Бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде” (Матей 24:44).
Господ ни казва да научим притчата от смокинята: “Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата” (Матей 24:33). Точното време (денят и часът), когато Господ ще се върне, не ни е казано, но Христос ни дава белезите, за да бъдем бдителни и да се подготвим. Бог ни обещава, че няма да направи нищо, без да го изяви на слугите си.
“Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците” (Амос 3:7).
“И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:37).
Събитията на последното време са същите, както бяха при Ной, когато Божият съд се изля върху нечестивите: “Защото както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:38,39). Нечестивите не разбраха, но Ной знаеше и вярващите ще знаят, че денят за грабването е близо, след което ще се излеят чашите на Божия гняв. Бог каза на Ной: “Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята…” (Битие 7:4). “И след седмия ден водите на потопа заляха земята… В същия този ден в ковчега влязоха Ной и синовете му…” (Битие 7:10,13).
Ной знаеше за времето на изливането на Божия съд и се подготви през тези седем дни (преобраз на седемте години от последната Даниилова седмица) преди потопа (преобраз на Божия гняв, който ще се излее по време на шестия печат и чрез седемте чаши). Той влезе в ковчега на седмия ден (преобраз на грабването на Църквата) и тогава дойдоха водите. Нечестивите по времето на Ной не разбраха за идващото бедствие. Така също ще бъде за невярващите и хладките християни на последното време, за които Христос ще дойде като крадец.
Христос ни казва да очакваме тези неща, “като очаквате и копнеете идването на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат! …Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” (2 Петр.3:12,14).
Казано ни е също, че “който устои до край, той ще бъде спасен.” (Матей 24:13).
“И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил никой, но заради избраните онези дни ще се съкратят” (Матей 24:22).
“Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Матей 24:24).
“А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава” (Лука 21:28).

Заблуда № 11.
При последното време ще има няколко грабвания: грабване на Църквата преди Голямата скръб; грабване на двамата свидетели по време на скръбта; грабване на светиите от Голямата скръб при Второто пришествие на Господ Исус Христос.

ОТГОВОР:
Ако приемем няколко грабвания, това означава да отречем Новозаветното учение за целостта и единството на църквата.
Павел ни говори само за една тръба и това е последната, седмата тръба, когато Господ ще дойде в облаците, за да вземе своите Си. Божието слово е категорично по този въпрос.
“Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим” (1Кор.15:51-53).
Характерни белези за Христовото идване са: повелителен вик; глас на архангел; Божия тръба; в облаците; последната тръба. Всичко това се изпълнява при последната, седмата тръба.
Откровение 10:7 ни дава отговора коя е последната тръба: “В дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога...”
Колосяни 2:2 ни разкрива, че тайната на Бога е Христос (виж още Римл.16:25-26).
“…за да се утешат сърцата им и, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната на Бога, т.е. Христос”.
Ефесяни 1:9-11 допълва, че “когато се изпълнят времената, да се събере в Христос всичко - това, което е небесно и земно...” Църквата е оприличена на Тялото на Христос (“А вие сте Христово тяло и поотделно - части от Него”, 1 Кор.12:27). Събирането ни с Главата-Христос ще стане при грабването в края на Голямата скръб, при последната или 7-ма тръба.
1 Солунци 4:15-17 ни дава още подробности относно грабването.
“Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати...”
Изпълнението на това пророчество откриваме при Силния Ангел (Откр.10:3-7).
Силният Ангел има на главата си дъга - символ на Божия завет, лицето Му е като слънцето - израз на слава, краката Му са като огнени стълбове - символизиращи сила и съд, в ръката Си държи свитък (Откр.5:5), слага десния и левия крак на морето и земята - символ на световно господство, извиква със силен глас, като лъв (Ис.31:4,5; Ер.25:29-38; Осия 11:10-11; Иоил 3:16; Амос 3:8), заклева се в Живеещия до вечни векове (Бит.22:16) и казва на Йоан и на двамата си свидетели, че ще пророкуват (Откр.11:3). Всичко това ни насочва към Господ Исус.
При седмата (последната) тръба става грабването.
“И като затръби седмият ангел, се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове” (Откр.11:15).
Събирането ни с Господа се случва при последната тръба.
(Откр.10:7; 11:15; 1 Сол.4:16-18; Матей 24:31; 1 Кор.15:51,52). Църквата е видяна в небето за първи път в Откр.7:14-17 и идваше от Голямата скръб.
Ако допуснем, че ще има грабване преди Голямата скръб и грабване след нея, тогава колко последни тръби ще свирят? Има само една последна тръба и тя е седмата.
Потвърждение за грабването след Голямата скръб откриваме в Откровение 20:4,5, където са описани три различни групи, които ще бъдат възкресени.
“И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят (първа група); видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исус и поради Божието слово (втора група), и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си (трета група по времето на Антихрист); и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение” (Откр.20:4,5).
Откровение 20:4 специално набляга на тези, които ще бъдат умъртвени от Антихрист през време на Голямата скръб. “И на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си”. В първата част на Откровение 20:4 са включени и тези хора, които са заклани при петия печат. Съюзът “и”, който е употребен, ни дава разбирането, че загиналите, заради Божието Слово от Антихрист, са като допълнение на тези, които са пожертвали живота си преди това през вековете. На светиите от петия печат им се казва “да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях”, тогава Христос ще дойде за Църквата Си.
Възкресението на двамата свидетели става също при седмата тръба. Двамата свидетели може да означава цялата Христова църква, включваща всички истински вярващи (Деян.1:8). Също така може да означава Църквата и Израел от последното време, когато се обърне към Бога (2 Кор.3:16). Това може да бъдат и свидетели в духа и силата на Илия (Мал.4:5,6).
“А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дихание от Бога и те се изправиха на краката си.”
Това време е близко до “трите дни” от страстния петък до неделя. Духът на Бога създава и носи живот (Йоан 6:63; Ез.3:14). Това възкресение съответства на възкресението на Господа. Кога оживяват двамата свидетели? Това е времето, когато ще възкръснат и всички останали вярващи, които имат дял в първото възкресение. А тези вярващи, които са живи, ще се изменят и ще се възнесат при Господа (1 Кор.15:51; 1 Сол.4:16-17; Откр.20:5-6). Всичко това ще стане при последната тръба (1 Кор.15:52; Откр.10:7; 11:15). Оттук следва, че възкресението на тези двама свидетели съвпада с първото възкресение. Особеното на тези двама свидетели, които се оказват последните мъченици за вярата си в Христос, се състои в това, че то се извършва пред очите на големи множества народ.
“И голям страх обзе онези, които ги гледаха…” “Страх” – това е ужасът, който обхваща слабия грешен човек пред вида на Предвечния. Този страх обхвана стражите в утрото на възкресението на Исус. Този страх обхваща всички, които се оказват на противната страна на Бога (Деян.9:3-7).
“А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Качете се тук.” Досега те са слушали само упреци, обвинения, оскърбления, осъждания, били са лишени от чест и унизени, но накрая ще чуят своя Господ (Матей 25:34). Така ще призове Господ Своите избрани при първото възкресение и възнесение на Църквата (Откр.3:21).
“И те се качиха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.” Те бяха грабнати в облака (Откр.10:1; 14:14; 1 Сол.4:17).
“И в онзи час стана голям земетръс и десетата част от града падна, и измряха в земетръса седем хиляди човека, а останалите се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог.” В този момент, когато свидетелите или истинската Христова църква (Откр.19:7) се съединяват със своя Господ, светът ще преживее катастрофално земетресение. Това е встъпление към казаното в Откр.16:18. Това се отнася за великия град от Откр.11:8 и 16:19, център на властта и столица на Антихрист. Казаното тук се отнася за очистителния съд, завършването на който е показано в Откр.19:20-21; 20:1-3, за да се създадат на тази земя условията за идващото царство на мира на Исус Христос. Имаше време, когато седем хиляди от Божия народ проявиха вярност към Господа (3 Царе 19:18); сега погиват седем хиляди от тези, които са прибягнали при Антихрист, врага, при “бога на този свят” (2 Кор.4:4).
Това е първото начало на събитията, за които е казано в Откр.15:4: “Всички езически народи ще дойдат и ще се поклонят пред Теб, защото бяха изявени Твоите праведни присъди”.
При грабването на светиите при седмата тръба се раздават наградите, а за противниците на Божието слово идва Божият гняв при шестия печат и седемте чаши.
“Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.” (Откр.11:18).
Посрещането на светиите става в облаците. Те ще бъдат завинаги с Господа и ще участват в изливането на Божия гняв, когато Един, който приличаше на Човешкия Син, ще хвърли сърпа си на земята.
Викът на нечестивите ще бъде: “Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” (Откр.6:16-17). (Виж също Откр.14:14-16).

Заблуда № 12.
Голямата скръб ще бъде един период от 7 години или това е последната Даниилова седмица.

ОТГОВОР:
Всички места, които ни говорят за Голямата скръб, ни съобщават за продължителността на времето, че е три години и половина, 42 месеца или 1260 дни (виж Дан.7:21,25; 9:25-27; Откр.11:1-3; 12:6,14; 13:5-7).
“Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Дан.9:27).
“И му бе дадено да говори и с устата си горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца” (Откр.13:5). Дадена му е власт четиридесет и два месеца, не повече.
В Матей 24:22 Исус ни казва, че дните ще се съкратят, но това не трябва да разбираме като буквално съкращаване на предсказаните три години и половина. По-скоро това означава, че ако този период не беше ограничен като отрязък от време, то не би се избавил никой, но заради избраните онези дни ще се съкратят.
Думата “избрани” е един от най-често споменаваните изрази за Църквата (виж Римл.11:7; 8:33; Лука 18:7; Деян.10:41; 1 Петр.1:1,2; Кол.3:12; 2 Тим.2:10).

Заблуда № 13.
Вярващите ще бъдат грабнати преди Голямата Скръб тайно, при невидимото идване на Господа като крадец.

ОТГОВОР:
Ако прочетем 1 Сол.4:16,17, ще открием, че идването на нашия Господ ще бъде доста шумно, а не безмълвно и невидимо.
“Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.”
Ако връщането на Христос е тайно, тогава как мъртвите ще излязат от гробовете, без никой да забележи?
В 1 Сол.5:2,3 ни се казва, че “Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапна погибел като болките на непразна жена, и никак няма да я избегнат”.
Идването на Христос няма да бъде тихомълком, но внезапно за тези, които не Го очакват. Това ще бъде славното явление на Исус Христос в края на света, за да вземе своите Си и да се излее Божият гняв на тези, които не познават Бога.
“Когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламтящ огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила” (1 Сол.1:7-9).
Истинските вярващи ще бъдат грабнати при видимото, шумно и славно Второ пришествие на Господ Исус, както беше видимо и възнесението Му. “И тогава ще видят Човешкия Син, идващ в облак със сила и голяма слава” (Лука 21:26). “Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето” (Деян.1:11).
Когато някой ни каже, че Христос ще се върне в тайно и във вътрешните стаи, Исусовият отговор е изненадващ. Той каза, “Не вярвайте”! Защо? Защото “както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:26,27).

В заключение можем да кажем, че в Библията няма дори и един единствен стих, който да подкрепя сценария за грабване на Църквата преди голямата скръб.
Ако сте чели книгата на Ричард Вурмбранд “Изтезаван за Христа”, там ще намерите неговото изказване, че му е било трудно да си представи, че ще бъде подложен на мъчения. Но прекарвайки 14 г. зад решетките в комунистическа Румъния, той разказва, че едва тогава Бог му е дал “благодат за затвора”. Ако трябва да преминем през тези усилни времена, тогава можем ли да вярваме на Бога за “благодат за голямата скръб”?


Пиши на п-р Енчо Тодоров!
Сайтът на сп. Братска любов
Материали за последните времена
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свой материал!


 
Сайт создан в системе uCoz