| |||
|
|
Р. У. Шамбак разказва
Когато бях поканен в шоуто на Фил Донау, той ме попита: "Кое е най-великото чудо, което някога си видял?" Разбира се, аз му казах, че най-великото чудо е, когато Исус достига до низините на греха, вдига човека, изчиства го със Своята кръв, облича го със Своята правда и записва името му в Книгата на живота на Агнето. Това е най-великото чудо. Но Фил искаше да знае какво изцеление или свръхестествена случка в ежедневието е било най-драматичното движение на Бог, което някога съм виждал. А аз съм виждал толкова много. През 1957 Гене Мулинекс от Литъл Рок, Арканзас имаше диагноза туберкулоза на белия дроб. Дробът трябваше да бъде премахнат и за тази цел три от ребрата му трябваше да бъдат отстранени. След тази операция той остана с дупка в гърба. Когато дойде на нашето събрание, ние положихме ръце на него, молихме се с него и Бог му даде нов-новеничък дроб и три заместващи ребра и излекува тази дупка в гърба му. Спомням си една скъпа малка дама от Сейнт Луис, Мисури, която бе безнадеждно осакатена и в инвалидна количка. Тя бе моментално изцелена, щом се молихме за нея. До днес тя си пази медицинския картон. Нейният лекар написа думата "чудо" върху листа. Един човек от Западна Вирджиния бе загубил двете си очи в злополука във въглищна мина. Ние положихме ръце на него и се молихме за него. Когато си свалихме ръцете, Бог беше поставил две нови-новенички кафяви очи в очните ябълки. Бог извършва чудеса на сътворяване! Една дама от Чикаго, Илинойс бе загубила ходилото на крака си заради гангрена. Но Бог започна да работи с тази жена и ходилото й започна да расте. След четири месеца тя имаше ново ходило с нови пръсти по него. Също така често съм виждал чудеса, идващи в резултат на пожертване на дарения. Това не означава, че ние си купуваме изцелението, но ние можем да покажем вяра чрез едно дарение и Бог да вземе тази вяра и да я използва за посрещане на нашите нужди. Никога няма да забравя, че най-великото чудо, на което някога съм бил свидетел, започна с дарение. То се случи в служението на брат А. А. Алън. През петдесетте аз бях с този човек на Бога в продължение на пет години. Когато това велико чудо се случи, д-р Джон Дъглас и брат Алън бяха заедно. Вярвам, че това бе най-добрият благовестителски екип през ония дни. Една жена донесе в нашето събрание своето дете, което имаше двадесет и шест основни болести. Докато съм жив, няма да забравя това. Момчето беше родено сляпо, глухо и нямо. Двете му ръце бяха сакати и деформирани. Лакътят му изпъкваше върху малкия му корем. Двата му крака бяха сакати и деформирани. Ходилата му бяха изкривени. Когато се родило детето, лекарите казали, че няма да доживее своя първи рожден ден, но те не били прави. То навършваше четири годинки. Разбира се, това негово състояние беше съкрушило сърцето на майка му. Тя присъстваше на нашите събрания през цялата седмица и аз се загрижих за това момче. През време на тези събрания ние давахме на хората с нужди да попълнят картончета и както Святият Дух се движеше, ние се молехме за нуждите, за които Бог ни вдъхновяваше да се молим. А не изглеждаше, че Святият Дух ще ни подтикне да се молим за това малко момче. Следващата неделя майка му дойде при мен и каза: "Брат Шамбак, останах само с двадесет долара. Платих сметката в хотела, хранихме се в ресторант, идвахме на трите служби всеки ден и давахме при всяко дарение. Всичките ми пари се свършиха. Но за моето момче не се помолиха." Тя беше много разстроена. Беше готова да се предаде и да си отиде у дома. Казах й: "Майко, аз не мога да се извинявам за това, че Святият Дух не се движи. Знам, че трябва да си тръгваш тази вечер, но ако дойдеш на служба още веднъж и ако Святият Дух ни води в друга посока и отново не се молят за твоя син, аз лично ще занеса твоето дете при Божия човек, за да видя, че той полага ръцете си на него. Ти няма да си отидеш разочарована." Аз казах това от сърце. Онази нощ излязох отпред и водих хвалението във вечерната служба. После представих брат А. А. Алън. Той изскочи бодро на подиума и каза: "Тази вечер ще приемем едно дарение на вяра." Никога преди не го бях чувал да използва този израз и видях повдигнати вежди навсякъде из събранието. Той продължи: "Сега, ако не разбирате какво имам предвид под "дарение на вяра", аз имам предвид вие да дадете нещо, което не можете да си позволите. Това е добро определение, не е ли така? Ако можете да си го позволите, в това няма никаква вяра. Така че дайте Му нещо, което не можете да си позволите да дадете." Веднага щом брат Алън каза това, видях как майката на момчето скочи на пътеката между редовете и дойде тичайки. Три хиляди души, присъстващи в това обширно място за събрания в Бирмингам, я наблюдаваха, докато тя отиде и хвърли нещо в кофичката за дарения. Никога не бях виждал някой да дава толкова забързано. И трябва да си призная, че бях любопитен. Аз слязох от подиума, за да мога да видя какво беше дала тя. Знаете ли какво видях в кофичката? Нейните двайсет долара. Аз знаех, че това беше всичко, което тя имаше. Тя ми го беше казала. Тя беше шофирала от Ноксвил, Тенеси до събранието в Бирмингам, Алабама. Тя не знаеше как щеше да се прибере и как щеше да храни детето си и себе си по пътя. Аз отидох зад платформата и заплаках. Молих се: "Господи, аз се опитвах да поучавам тази жена да има вяра през цялата тази седмица. Но сега Те моля да ми дадеш такава вяра, каквато тя има." Не зная дали аз бих могъл да направя това, което тя напра-ви, и вие не знаете дали бихте могли да го направите. Ние никога не знаем, освен ако не изпаднем в подобна ситуация. Но брат Алън отиде и прибра дарението и след това се впусна в своята проповед. Но след около петнадесет минути той спря и каза: "Аз съм отведен в духа..." Казах си: "Отново потегляме на поредното пътешествие." Това бе начинът, по който Бог го употребяваше - той казваше, че може да вижда какво Святият Дух иска да му предаде, като че го гледа на телевизионен екран. И той го описваше така, както го вижда. Онази нощ той каза: "Аз съм отведен в голяма бяла постройка. О, това е болница." Разбира се, аз бях слушал подобни неща всяка вечер, докато работех с брат Алън, така че си стоях неподвижен. Тогава той каза: "Аз съм вътре в болницата и без съмнение зная накъде се насочвам, защото чувам бебета да плачат. Това е родилно отделение. Виждам петима лекари около масата. Родило се е едно ново бебе. Бебето се е родило с дванайсет... не, с шестнайсет... не, с двадесет и шест болести." Когато каза това, по целия ми гръбнак ме побиха студени тръпки. Аз продумах: "О, Боже, тази вечер е вечерта на това бебе!" Брат Алън продължи: "Двадесет и шест болести. Лекарите казаха, че то никога няма да доживее до първия си рожден ден, но това не е така. Това момче е вече на четири години. Сега виждам майка му да си при-готвя един куфар. Те тръгват на път. С нея има и една друга жена. Детето е в бебешко кошче. То е на задната седалка на стар форд. Те карат по магистралата. Виждам да излизат от Тенеси и да влизат в Алабама. Автомобилът паркира на паркинга. Госпожо, вие сте тук тази вечер. Донесете ми това дете! Бог ще ви даде двадесет и шест чудеса." |
|
За втори път през онази нощ тази жена излезе тичешком.
Тя постави детето в ръцете на брат Алън. Аз скочих, за да застана до него и всеки един на това място - над 3000 души, стоеше прав. Брат Алън трябва да е искал да е сигурен, че всички присъстващи са съгласни във вяра за това чудо, защото той каза: "Всички си затворете очите." Но аз си помислих: "Не и аз, служителю. Тук аз ще постъпя според Писанията. Ще бдя и ще се моля. Аз чаках за това цяла седмица." Езикът на това момче висеше извън устата му през цялата седмица. Първото нещо, което видях, когато брат Алън се молеше, беше как този език се шмугна обратно в устата като гумен ластик. За пръви път от четири години езикът на момчето се прибра в устата му. Видях два малки водовъртежа в очите му, точно като млечен цвят. Не мога да кажа дали беше син или кафяв, или какъв беше цветът на очите, но по време на молитвата водовъртежите спряха и аз видях две нови-новенички новородени очи! Аз знаех, че Бог отвори слепите очи, и ако Бог отвори слепите очи, знаех, че Той отвори и глухите му уши. Тези малки ръце започнаха да пукат като дървени клончета и за първи път се протегнаха. Краката изпукаха като пукане на дърво. Изведнъж видях Бог да оформя пръсти върху тези крака, както дете прави нещо от пластилин. Тълпите, които наблюдаваха, този път полудяха. В живота си никога не бях виждал хора да викат и да се радват по такъв начин. Видях как детето стъпи на краката си и започна да тича за първи път в живота си. То никога не бе виждало майка си преди, никога не бе казвало дума, но започна да тича по подиума - а аз бягах след него, за да го хвана. То скочи в ръцете на майка си и аз го чух да казва първата си дума: "Мама." Това чудо толкова зареди с енергия присъстващите хора на Бог, че в Бирмингам започнаха да стават още повече чудеса. Ние останахме там още една седмица. Хората довеждаха техните сакати приятели и роднини. Имаше около дванайсет-тринайсет души в инвалидни колички, наредени отляво на подиума, и около петнайсет души на носилки отдясно на подиума. Когато видяха как силата на Бог действа, всички инвалиди станаха от инвалидните колички като взвод войници и си тръгнаха изцелени чрез Божията сила, без дори да им бяха полагали ръце. Тогава 3000 чифта очи погледнаха в очакване към хората в носилките. Следващото нещо, което видяха, бе как всички тези хора стават от носилките, изцелени чрез Божията сила! Шестима слепи в залата се втурнаха между редовете с техните бели бастуни в ръце и ги хвърлиха на подиума. Техните очи бяха отворени! Слухови апарати, бастуни и патерици започнаха да се трупат на купчина. Всеки един в залата беше изцелен! Това беше удивително време за чудеса и силата на Бог слезе, започвайки с дваде-сет и шестте чудеса за онова малко момче. Седмицата след изцелението му аз получих писмо от майката. Тя знаеше, че бях загрижен за малкия й син и затова ми писа. Тя каза: "Брат Шамбак, заведох детето в болницата в понеделник сутринта и лекарите не искаха да ми го връщат. Те го задържаха цяла седмица. Извикаха всички лекари от цялата страна, които имаха връзка със случая. Те обявиха моето дете за излекувано от двадесет и шест основни болести." Разбира се, и ние отидохме да вземем копие от свидетелството на лекарите, деклариращо, че животът на момчето е истинско чудо. Но имаше и P. S. - послеслов, в това скъпоценно писмо от жената, а P. S. винаги означава нещо в допълнение към историята. Нейното писмо продължи така: "Спомняте ли си, че в онази неделя ви казах, че всичко, което имам, беше двадесет долара? Бог знае, че това е истината. Но когато Божият човек каза да дадем нещо, което не можем да си позволим, аз скочих. Щом стъпих на пътеката между редовете, за първи път чух дяволът да ми говори. Той ми каза: "Не можеш да дадеш това; то не е твое. Петнайсет от тези долари са за лекаря. Пет долара са за бензин, за да се прибереш вкъщи." Колкото по-бързо тичах напред, толкова по-бързо той ми говореше. Но в момента, в който се освободих от тези пари, той спря. Сега вече нямаше повече полза от говоре-нето му. Парите си бяха отишли! Вече бяха пуснати в кофичката. Брат Шамбак, всичко, което вие видяхте, бяха тези двадесет и шест чудеса, но има едно, за което нищо не знаете. След като си тръгнахте, много хора останаха там. Те искаха да видят детето ми и какво Бог бе направил. Хората се ръкуваха с мен. Когато една жена се ръкува с мен, аз усетих къс хартия между дланите ни. Отворих го и видях, че това бяха двайсет долара. Докато се ръкувах с хората, които се бяха наредили, всеки от тях имаше сгъната хартийка в ръцете си. Отделих се в една стая и ги преброих - 235 долара! Не е ли превъзходен Бог? Той не само ми даде двадесет и шест чудеса за моето дете, но и ми позволи да живея в хотел една седмица, да си платя сметките, да се храня по три пъти на ден в ресторант, да давам дарения по три пъти всеки ден и накрая пак да се прибера у дома с повече пари, отколкото имах, когато дойдох!" Не можеш да даваш по-добре от Бог, колкото и да се опитваш. Алилуя! Аз вярвам с цялото си сърце, в резултат от всичко, което видях, че това чудо произлезе от това дарение на вяра. Когато Бог докосна тази жена, тя даде последното - и последното стана първо. * * * Това чудесно свидетелство е преписано от сп. "Братска любов", бр. 7, 2003 г. |
| Schambach Ministries |
| Преписано от сп. Братска любов |
| Още чудеса, описани от Р. У. Шамбак |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz